Jump to content

1924_06_18 Малкото приложение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Малкото приложение.

Т. м.

Прочетоха се резюметата отъ темитѣ: „Най-добриятъ начинъ за примирение“ и „За кого грѣе слънцето?“

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Кой е първиятъ поетъ“.

Думитѣ иматъ смисълъ дотолкова, доколкото тѣ засѣгатъ живота. Не всички думи засѣгатъ живота. Прѣдставете си, че даденъ крѫгъ изразява живота. Мислите ли, че всички капки, които падатъ върху единъ цвѣтъ, иматъ влияние върху него? Сега вие трѣбва да мислите, безъ да потвьрждавате. Азъ не искамъ да потвърждавате. Когато човѣкъ опита нѣщо, само тогава може да го потвърди. Значи, въ даденъ случай ние можемъ да опитаме само ония капки отъ водата, които влизатъ въ състава на организма. Тъй сѫщо нѣкой пѫть може да ви се говори много въ една бесѣда, но отъ цѣлата бесѣда само една дума може да ви ползува. Азъ мога да ви кажа слѣдното: обичамъ ви, желая вашето добро, ще ви направя кѫща, ще ви дамъ пари, дѣцата ви ще осигуря и т. н. Мислите ли, че това ще повлияе върху вашия животъ? Мислите ли, че ще станете по-добри? Не, човѣшкитѣ обѣщания често ставатъ една голѣма спънка въ живота. И колкото повече вие се вслушвате въ обѣщанията на хората, толкова по-често ще се подхлъзвате. Ще бѫде смѣшно, ако способниятъ ученикъ го убѣждаватъ съкласницитѣ му, че е способенъ, че е първокласенъ ученикъ. Той самъ трѣбва да знае това. Като седне да учи, да рѣшава задачи и може да разрѣши всичкитѣ задачи, той знае, че е способенъ. Хубаво, ако вие не можете да разрѣшите една задача на милосърдието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на търпѣнието правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на вѣрата правилно, ако не можете да разрѣшите една задача на надеждата правилно, питамъ ви тогава: въ какво седи вашата способность? Ще кажете: азъ не съмъ търпеливъ, но съмъ уменъ човѣкъ. Умъ безъ търпѣние, това е колело безъ ось. Смѣшно е като казва, че билъ уменъ човѣкъ. Да, той е едно хубаво колело безъ ось. Съ това колело малкитѣ дѣца могатъ да си играятъ, да го търкалятъ, както искатъ, да го пущатъ отъ който и да е върхъ да се движи и пада надолу. Нѣкой пѫть и васъ могатъ да ви търкалятъ, като това колело. Дойде нѣкой, пошушне ви нѣщо като нѣкой бръмбарь, тури ви на това колело и вие цѣлия денъ се търкаляте отъ върховетѣ надолу. Като срѣщнете голѣмо прѣлятствие, катурнете се и казвате: усѣщамъ се крайно неразположенъ! Това значи, че колелото е паднало и се е обърнало въ хоризонтално положенне. Азъ казвамъ: това колело е безъ ось.

Сега, надпрѣварването на ученицитѣ трѣбва да бѫде въ това, да разрѣшаватъ правилно задачитѣ си. Вие ще кажете: ние сме разрѣшили много задачи. Не, въ училището има програми, задачи, които трѣбва да разрѣшите. Въ I класъ се разрѣшаватъ из вѣстни задачи: въ II класъ — други: въ III, IV, V, VI, VII, VIII — пакъ други. Като влѣзете въ универ-ситета, и тамъ сѫщо има задачи за разрѣшение. Като излѣзете отъ унивѣрситета, чакатъ ви още по-сложни задачи. Запримѣръ, ако ви дадатъ една задача да примирите двама души, какъ ще постѫпите? —  Ще имъ поговоримъ. Добрѣ, ще имъ говорите, но какъ? Примирението почива на единъ математически законъ. Трѣбва да разбирате примирението — то е великъ законъ. Трѣбва да разбирате положителнитѣ и отрицателнитѣ сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трѣбва да отнемете отъ единия часть отъ неговия мѫжки принципъ, отъ неговата сухота и да му прѣдадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите сѣмето съ почвата, трѣбва да паправите почвата мека. Какъ ще примирите сѣмето съ почвата? — Като направите почвата мека. Почвата може да даде приемъ на сѣмето, само като стане мека. Тъй ще може растението да извади отъ почвата необходимитѣ сокове и при това да й даде нѣщо. Човѣкъ, като се примирява съ себе си, работи по сѫщия законъ. Често човѣкъ трѣбва да примирява двѣтѣ части на тѣлото си. Защо? Защото нѣкой пѫть човѣшкото е раздвоено на лѣва и дѣсна половина. Лѣвата страна не се подчинява на дѣсната, има споръ на клѣткитѣ отъ лѣвото полушарие на мозъка съ клѣткитѣ отъ дѣсното полушарие на мозъка. Тѣ цѣль день спорятъ и не само спорятъ, но и воюватъ помежду си. Казвате: главата ми се наду! Какъ нѣма да се надуе? День, два, три, продължава тази война, надува се главата ти, разбира се, и тогава природата ти прати нѣкоя болесть, за да те излѣкува. Като полежишъ 2 — 3 недѣли, тази енергия се изразходва и ти ставашъ много кротъкъ. Казвашъ си: слава Богу, просветна нѣщо въ ума ни. Какво значи това? — Часть отъ грубата енергия на мѫжкия принципъ се е трансформирала, нѣщо меко е дошло. Усѣщате, че малко топлина е дошла въ сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Свѣтлината това е силата, която сѫщо внася мекота. Тъмнината внася твърдость. Щомъ влѣзете въ духовния свѣтъ и срещнете тъмнина, ако не разбирате законитѣ, вие може да си счулите главата. Тъмнината, това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напрѣднали духове, ако не спазватъ законитѣ, изпитватъ противодѣйствието й. Туй, впрочемъ, е казано мимоходомъ. Ние, като говоримъ за тъмнината, се отдалечаваме отъ въпроса.

Тази сутринь една сестра, като чела послѣдната бесѣда отъ I серия, ме запита какъ да разбира Господа като условие и Господа като срѣда. Казвамъ й: това е много дълбока философия. Богъ не е нито условие, нито срѣда. Той създава условието и срѣдата, не може да бѫде нито условие, нито срѣда. Той е извънъ срѣдата и извънъ условията. Въ примѣра е турено, че трѣбва да познаваме Бога, т е трѣбва да знаемъ, какъ Богъ дѣйствува въ тази срѣда. Послѣ, трѣбва да познаемъ Бога, какъ дѣиствува въ условията. Богъ действува въ срѣдата по единъ начинъ, а въ условията — по другъ начинъ. Тамъ е казано: ако ние живѣемъ въ Бога, не можемъ да Го познаваме, т. е. ако ние искаме да бѫдемъ като Бога, да живѣемъ въ Него, какъ ще Го познаемъ? Чудни сте! Като живѣеге въ вѣчностьта, какво ще познавате? Вѣчното се стреми да познае малкитѣ работи, своитѣ части. Богъ се стреми да види съотношенията между всичко онова, което Той е създалъ. Ние се стремимъ да познаемъ онзи източникъ, отъ който сме излѣзли. Върху тия спорни въпроси много философи сѫ дали 20—30 години отъ живота си за разрѣшението имъ като ги питаме, какво сѫ спечелили, казватъ: окаляхме само умоветѣ си. Защо? Защото сѫ питали, какъ се е появило злото въ свѣта, има ли грѣхъ, или не и т. н. Нѣкой казва: Богъ навѣрно има недостатъци. Ти отдѣ зчаешъ това? Значи, ти си надъ Него, та знаешъ Онзи, който сѫди, трѣбва да знае повече отъ този, когото сѫди. Съ каква мѣрка мѣришъ, та казвашъ, че у Бога има зло? Смѣшно е, когато мѫтната вода почне да прѣцѣнява, до колко чистата вода е нечиста. Нѣма никаква философия тукъ! Слѣдователно, въ дадения случай само онова е разбрано, което човѣкъ може да възприеме, да асимилира въ себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвѣте въ гората и се намирате между други не толкова благородни цвѣтя. Вие ще се намѣрите въ едно неприятно вамъ общество, между магарешки трънъ, между хмѣлъ и др нѣкои подобни растения. Вие като растеге, съ тѣхъ ли ще се занимавате, или съ васъ? Сега вие се занимавате съ въпроса. Защо Богъ е турилъ магарешкия трънъ до васъ. Не, трѣбва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръне. Тѣ, по своето естество сѫ толкова благдродни, колкдто и вие. Магарешкиятъ трънъ, въ нѣкои отношения, за васъ може да нѣма тия качества, каквито вие изисквате. По отношение на природата, обаче по отношение на службата, която извършватъ, тѣ сѫ на мѣстото си. Нъкои цитиратъ единъ стихъ отъ апостолъ Павелъ, че Господъ е направилъ нѣкои сѫдове за почесть, други за безчестие. Той констатира единъ фактъ. И вие нали правите сѫщото? Въ едно гърне готвите, въ друго туряте помия. Питатъ: кое гърне е за прѣдпочитане? И двѣтѣ не сѫ на мѣстото си? Чудни сте вие! Онова гърне за помията изваждате навънъ казвате: такива хора, такива гърнета не искаме. Тогава трѣбва да се откажете и да ядете. Защо? Като ядете, ще имате и помия. Съ какво ще я изхвърлите, съ вашето чисто гърне ли? Не, ще имате едно нечисто гърне.

И много отъ вашитѣ мисли и желания заематъ мѣстото на такива гърнета, съ които вие трѣбва да изхвърлите вашата помия. Вие казвате: тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме. Казвамъ: да въ една кѫща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите въ кривия пѫть. Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трѣбвать Такава е пропорцията. Щомъ обърнете процеса и въ кѫщи си имате сто гърнета за помия, а едно за чисата вода, вие сте на кривъ пѫть. Тогава, като се влѣзе въ кащата ви, усеща се само воня. Такива хора наричаме лоши, навсѣкѫдѣ вонятъ. Тѣ имать особено мнѣние за себе си, но отдалечъ вонятъ, издавать се. Казватъ: ние извършваме една важна служба.

Условията, при които сте поставени тази вечерь, вие трѣбва да ги използувате още сега, а не утрѣ. Тази вечерь може да използувате много отъ тия условия. Когато се говори. За извѣстень принципь, мнозина правять общо заключение Запримѣръ, общото заключение, че трѣбва да се любимь, че Богъ е Любовь, е вѣрно, но ако тази любовь е едно велико, силно течение въ свѣта, като се пусне въ вашата градина, ще я разкопае ще завлѣче всичката пръсть и останать само камънитѣ, питамь тази любовь каква полза е принесла на вашата градина? — Никаква. Слѣдователно, отъ тази велика любовь ще отдѣлите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата и да се попива. Въ дадения случай, това е вашата любовь. Вие казвате: Ами голѣмата Божия Любовь? Че тази любовь именно движи цѣлия козмосъ, слънцето, всички други слънца и планети. Ако вие не знаете да отдѣляте малката вадичка, какъ ще излолзувате това голѣмо течение? - То ще помете всичко. Друго вьзражение. Казвате: Любовьта не е такава сила, която помита — Любовьта не помита, когато не й се противишь, но когато й се противишь, тя всичко помита

Въ Любовьта има единъ важенъ законъ. тя абсолютно не тьрпи никаква нечистота. Единъ отъ основнитѣ принципи на Любовьта е, че тя съ първото свое проявление носи чистота въ себе си. Има светии, които сѫ живѣли 20 години осамотено, постили сѫ, търсили сѫ Господа, измѫчвали сѫ се, занемарявали сѫ ср, дрехитѣ имъ се окѫсвали, брадясвали сѫ, за нищо не сѫ мислили, но въ деня, въ който почувствували Божията Любовь, съживѣвали се, очитѣ имь просветвали. Срѣсвали си коситѣ, измивали си краката, тѣлото — веднага у тѣхъ се появявало чувство къмъ хубавото и красивото. Туй виждаме и въ свѣта, Всѣки, който почувствува любовьта, веднага започва да се докарва. Купува си нова връзка, палто ново или друго нѣщо. Защо? — Любовьта е дошла, въ каквато и да е форма. Едно отъ качествата на Любовьта е абсолютната чистота. Като казали на Давида, че дѣтето му се е разболѣло, тои плакалъ молилъ се за него, но като умрѣло, почувствувалъ едно облекчение, разбралъ, че е вървѣлъ по кривъ пѫть. Станалъ измилъ се и благодарилъ на Бога. Трѣбваше да умре това дѣте, за да изчисти грѣховетѣ на баща си. Не си правете илюзии, че наши тѣ грѣхове може да се простятъ по другъ начинъ. Казвате: Богъ е Любовь. Да, но Любовьта обича чистотата. Ако Давидъ бѣше съзналъ своята псгрѣшка прѣди да дойде Натанъ, туй дѣте шѣше да остане живо. Но трѣбваше да дойде Натанъ, да го мушне съ остена. Давидъ каза: „Азъ съмъ царь, азъ се разправямъ съ тия работи, азъ съмъ законъ, мога да правя каквото искамъ!“ Господъ казва на Натана: „Такъвъ ли е примѣрътъ, който ще даде този овчарь, когото взехъ отъ стадото и направихъ царь?“ Отиде Натанъ да му говори, но не го стресна изведнъжъ. Той му каза: „Царю, въ единъ градъ имаше единъ богатъ човѣкъ съ много овце, а другъ — сиромахъ, само съ една овца. На богатия човѣкъ дойдоха гости. Той взе овцата на бѣдния човѣкъ и я закла. Какво трѣбва да се направи съ този човѣкъ?“ — Смъртно наказание за него! каза Давидъ. Ти си онзи човѣкъ! Когато дойде Господъ, тъй ще каже и на вась: „Ти си онзи човѣкъ, който си извършилъ пакость“ Какво направи Давидъ? —  Коленичи, плака дълго и написа 51 псаломъ, изповѣда се. Туй е благородството на неговата душа!

Сега мнозина отъ васъ искате да станете ученици. Вие сте отъ много голѣмитѣ философи, отъ много голѣмитѣ грѣшници. Разбирате ли какво значи „грѣшници“? Грѣшници сте вие като ме критикувате. Нито единъ нѣма право да ме критикува! Азъ съмъ огледало за васъ. Щомъ се занимавате съ мене, Господъ ще изкара всичкитѣ ви грѣхове навънъ. Знаете ли какво нѣщо е грѣхъ? Грѣхъ е да убиешъ една душа. Азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да излѣзе и да каже, кого азъ съмъ спрѣлъ въ пѫтя му къмъ Бога. Че дошла нѣкоя сестра при мене, че седѣла два-три часа повече отъ другата, що отъ това? Че една яла повече, а другата по-малко, що отъ това? На едната съмъ далъ 10 круши, на другата —  една, що отъ това? Казвате: нали трѣбва да има равенство, братство? Чудна философия! Едната яде повече, другата по-малко — нищо повече. Може да ядете толкова, колкото искате. Казвате: каква е тая привилегия? Тукъ трѣбва да има редъ и порядъкъ! Я ми кажете, дѣ е порядъкътъ въ свѣта? Не, ще дойде Натанъ при васъ, ще ви каже: „Ти си онзи човѣкъ!“ Натанъ иде всѣкога и когато дойде съ остена си . . . Вие седите и си мислите: ние вървимъ по пѫтя. Този, който върви по пѫтя, трѣбва да върви съ свѣтлина ни въ лѣво, ни въ дѣстно, той трѣбва да върви напрѣдъ. Вие не трѣбва да се спирате при погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Видишъ ли нѣкоя погрѣшка у другитѣ хора, радвай се, че я нѣмашъ ти. Видишъ ли у себе си нѣкоя погрѣшка, радвай се пакъ, че можешъ да я изправишъ. Радвай се всѣкога, и когато имашъ погрѣшки, и когато нѣмашъ. Въ единия случай ще имашъ едно упражнение, да покажешъ волята си, какъ ще изправишъ единъ лошъ навикъ. Научилъ си се да пушишъ тютюнъ. Ще си кажешъ: азъ сега ще опитамъ волята си, нѣма да пуша. Като кажешъ, че нѣма да пуша, ще ти притъмнѣе на очитѣ 20 пѫти ще ставашъ ще се разхождашъ изъ стаята, ще пухтишъ, слугинята ще хокашъ, жена си ще хокашъ. . . Не, ще бѫдешъ тихъ, ще си кажешъ: и безъ тютюнъ мога. Вземи си едно кило череши, вмѣсто една цигара. Ама не си наученъ тъй - ще се научишъ, нищо повече! Съ това ще се уякчи вашата воля Или, имате другъ недостатъкъ: нетърпеливъ сте. Ще упражнитѣ волята си, ще кажете: ще бѫда търпеливъ! Нѣкой пѫть нѣкой иска да ви прѣдизвика нѣщо. Ще се стегнешъ въ този случай, ще гледашъ да побѣдишъ. Ако не можешъ да издържишъ зарадвай се, кажи си: вториятъ пѫть ще видя кѫдѣ е неприятельтъ. Тъй, три четири пѫти ще опитвашъ, докато заемешъ надмощие. Всичкитѣ недѫзи, които имате, сѫ дадени, за да калятъ вашата воля. Туй става по негативенъ начинъ. Положителниятъ начинъ е другъ. Да кажемъ, че ми даватъ задача да изтърпя извѣстна обида. Това е най-малкото, което мога да направя. Каже ми Господъ: „Ще продадешъ кѫщата си, съ която си осигурилъ жена си и дѣцата си и ще раздадешъ всичко на сиромаситѣ!“ Кѫдѣ се иска по-голѣма воля. де те оплюе нѣкой човѣкъ и да изтърпишъ, или да продадешь кѫщата си? Разбра се, въ втория случай.

Най-първо, всички школи започватъ съ негативната страна на живота. Вие не можете да дойдете до никоя добродѣтель, докато не обуздаете вашитѣ недѫзи. Не е лошо, че си кипналъ но трѣбва да се обуздаешъ. Какво правятъ женитѣ, когато кипне яденето? — Или ще прѣмѣстятъ тенджерата, или ще намалятъ огъня отдолу ще оставятъ само едно дръвце. Хубаво, твоето гърне е кипнало Защо? - Турилъ си отдолу десетъ дъвета. Извади деветьтѣ, остави само едно. Водата въ гърнето пакъ ще клокочи, и житцето ще се свари. Ще кажешъ: слава Богу, всичко мина! Сега вие считате тия методи за прости. Въ окултната наука има методи, които струватъ много скѫпо, но тия методи които ви давамъ, сѫ най-износнитѣ, най-практичнитѣ, тѣ сѫ и провѣрени. Когато кипнете, ако ви дойде на умъ за онази жена, кажете си: и азъ ще постѫпя по сѫщия начинъ, ще извадя отъ огъня нѣколко дръвца, ще оставя само едно дръвце да гори. Този, който те е обидилъ, той ти е прѣдалъ извѣстна енергия, а ти ще впрѣгнешъ тази енергия, ще си сваришъ на нея житцето. Имайте прѣдъ видъ, че всѣка обида, която ви се нанася, внася нѣщо ново въ васъ. Обидитѣ въ сегашния животъ внасятъ нѣщо много по-благородно въ човѣшкото сърце, отколкото похвалитѣ, защото похвалитѣ ставатъ отъ нѣмай кѫдѣ. Онзи, който ви обижда, прави това съ всичкото си сърце и гледа, дали ще ви потекатъ два реда сьлзи. Онзи който хвали, казва: нѣма какво да се прави, трѣбва да се похвали този човѣкъ. Затова обидитѣ сѫ по-силни, понеже се правятъ отъ сърце. Не е ли така? Когато се обиждате сте по-горещи, и като се върнете въ кѫщи, казвате: още 10 думи имаше да му кажа. Още тръбваше да му говоря, за да се разбере! Когато се хвалите, казвате: малко го прѣкалихъ, но хайде, отъ мене да замине!

Слѣдователно, ония думи, които влизатъ въ нашия животъ, трѣбва да иматъ смисълъ. Туй, което ви говоря тази вечерь, искамъ да го запомните. Въ моята рѣчь най-проститѣ нѣща влияятъ. Може да ви говоря и по другъ начинъ: субстанциалното начало, трансцеденталния миръ: послѣ мога да ви говоря за тангентитѣ, за синуситѣ, за косинуситѣ, за квадратурата на крѫга, за питагоровата теорема, за триѫгълницитѣ и т. н. Това сѫ проблеми за бѫдещия животъ. Казватъ нѣкои, че равностанниятъ триѫгълникъ у човѣка прѣдставлявалъ едноврѣменно еднаквото дѣйствие на сърцето, на ума и на волята у човѣка. Констатирали ли сте вие това? Щомъ обикнешъ нѣкого и започнешъ да мислишъ, какъ да го обичашъ, ти разкривявашъ цѣлата работа. Това именно въ сегашния животъ е невѣрно. Когато умътъ се намѣси въ работитѣ на сърцето, равновѣсието се нарушава. Вие казвате, че за да любите, умътъ, сърцето и волята трѣбва да дѣйствувать еднакво. Направете този опитъ при сегашнитѣ условия. Веднага любовьта се разваля. Законътъ е вѣренъ. Ако създадете една хубава мисъль и турите повече чувство, пакъ ще развалите мисъльта си. Послѣ, ако направите едно дѣяние и започнете да се критикувате, пакъ ще нарушите равновѣсието. Законътъ е слѣдниятъ остави мисъльта да се прояви, както е въ своята природа. Остави чувството ти да се прояви тъй, както е въ сърцето. Остави твоята воля да дѣйствува тъй, както е нейното естество. Не си ти, който дѣйствувашъ въ сърцето! Въ сърцето ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своя Духъ. Въ ума ти дѣйствува Богъ чрѣзъ Своята мисъль. Въ волята ти дѣйствува Божията воля. Слѣдователно, оставете ги да се проявятъ съ своята истинска природа. Това значи равностраненъ триѫгълникъ, а не да нарисувашъ единъ триѫгълникъ съ равни страни. Пазете се въ живота си да не замязате на нѣкой си философъ, събирачъ на антики, които, като намѣрилъ една много хубава стара статуя, далъ я на слугата си да я измие отъ праха. Тя била отъ мраморъ, затова слугата взелъ единъ камъкъ и хубаво я изтъркалъ. Професорътъ като я погледналъ, косата му настръхнала. И вие нѣкой пѫть сте такива философи, като този слуга Казвате: азъ ще се очистя! Зная какъ ще се очистите. Всичко, което Богъ е написалъ, ще го махнете, ще го изтриете. Нѣкой пѫть когато ставамъ лошъ за васъ, то е, че съмъ видѣлъ нѣкой, който взелъ камъкъ и търка. Казвамъ му: не може така, по този начинъ не се чисти. Хвърли долу камъка, нѣмашъ право — нищо повече! Но защо? — Тукъ философия нѣма. Туй нѣщо е писано отъ милиони години.

Да го изтъркашъ изведнъжъ това е най-голѣмата глупость, най-голѣмото прѣстѫпление. Нѣма да го търкашъ! То се чисти по особенъ начинъ. Какъ се чисти азъ ще ви кажа. Вие трѣбва да благодарите, че всичкитѣ нещастия въ живота сѫ Божествената рѫка, която ви хваща въ момента, когато разваляте нѣщо Вие трѣбва да се радвате за това! Трѣбва да разбирате великата вѫтрѣшна философия на живота. Не разбирате ли това, вие ще вървите по една наклонна плоскость. Страданията ще идватъ и ще си заминаватъ. Послѣ, ще идватъ хиляди пѫти на земята, но това нѣма да ви ползува. Мисля, че вие сте отъ тѣзи ученици, които можете да се ползувате сега. Всѣки отъ васъ ще държи този методъ. Имайте прѣдъ видъ, че вие нѣмате много врѣме да си играете, вие вече сте на края на тази епоха. Каквото направите сега, направено ще бѫде. Каквото изоставите сега, по другъ начинъ ще го поправите. Туй нека ви бѫде въ ума. Какъвъ е външниятъ свѣтъ, за него не се грижете. Всички да имате вѣра, да знаете, че въ вашия животъ Богъ дѣйствува. Той взима участие. Въ вашия животъ има и други сѫщества, заинтересовани, ваши братя. Тъй че, въ свѣта не сте сами. Не тълкувайте нѣщата криво.

И тъй, отъ всичко това искамъ само едно нѣщо да ви остане въ ума. Кое тоѣбва да остане? — Богъ да работи, и ние да помагаме, съработници да бѫдемъ. Или, казано друго яче: да проязимъ въ себе си най-хубавото, най-благородното, най-възвишеното, което можемъ въ даденъ случай. Това значи да работи Богъ въ насъ! Вземете тия мои думи тъй, както слънчевитѣ лѫчи, както роснитѣ капки, които падатъ върху ви. Такова отношние, иматъ тѣ къмъ васъ. Ако можете да ги използувате, вие ще бѫдете блажени. Ако ги тълкувате по другъ начинъ, нищо нѣма да придобиете. Азъ имамъ прѣдъ видъ растенето на вашитѣ думи, а вие не се спъвайте отъ външнитѣ прояви на физическия свѣтъ. Много спънки може да се явятъ, но тѣ иматъ съвсѣмъ друго естество

— Богъ е свѣтлина въ живота ни!

Т. м.

*

34-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), държана отъ Учителя на 18. VI. 1924 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...