Jump to content

1924_06_04 Право ходене


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Право ходене.

Т. м.

Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Истинското помирение“.

Прочете се резюмето: „Какъ познахъ, че имамъ умъ?“

Тема за слѣдния пѫть: „За кого грѣе слънцето“?

Когата правите нѣкакви упражнения, ще държите главата си отвѣсно. Това е най-доброто положение. Посоката на главата ви трѣбва да се съвпада съ центъра на слънцето. При всѣко отклонение отъ този центъръ, въ лѣво или въ дѣсно, напрѣдъ или назадъ, вие подпадате къмъ растителното царство, подъ закона на случайностьта, т. е. когато вие вече не сте господари на вашата сѫдба. Нѣкой се моли на Бога и навежда главата си. Защо навежда глава та си надолу? Другъ пъкъ я вири назадъ. Защо? Той ще каже: като се молихъ Богу, азъ гледахъ нагорѣ къмъ небето. Донесе ли ти това нѣкакво благо? Или, като гледашъ къмъ земята напримѣръ, защо правишъ това, не си ли я виждалъ другъ пѫть? Земята сега е отклонена на 23° отъ своята ось, отъ своя перпендикуляръ. По-напрѣдъ остьта й е била точно перпендикулярна, а сега има едно отклонение. Какво ще бѫде, ако земята се отклони на 90° отъ перпендикуляра? — Човѣкъ ще се намѣри въ положението на животнитѣ. Слѣдователно, животнитѣ се намиратъ по отношение остьта на земята подъ наклонъ отъ 90°. Ето защо тѣ не ходятъ изправени. Ако земята се отклони отъ остьта си на 90°, всички хора ще станатъ четириноги. Сега нѣма да ви обяснявамъ причинитѣ за това нѣщо. На дѣца философия не се разправя. Въ окултно отношение вие сте дѣца. За философията на окултизма се изисква друга подготовка. Ние разправяме за обикновената философия, но окултната не я засѣгаме. На васъ се прѣдставятъ само образи, туй което вие може да разберете.

Първото важно нѣщо за васъ: ходите ли въ кѫщи, лѣгате ли или ставате, всѣкога ще държите въ съзнанието мисъльта, умътъ ви да бѫде насоченъ къмъ слънцето, да има отвѣсно положение. Когато гѫрдитѣ на нѣкой човѣкъ започватъ да хлътватъ навѫтрѣ, това е лошъ признакъ. Когато коремътъ на нѣкой човѣкъ изпѫква навънъ, това показва, че въ физическия свѣтъ има отлагане на непотрѣбни вещества и нѣма да се мине дълго врѣме, този човѣкъ ще заболѣе отъ нѣкаква белесть. Затова, първото нѣщо за всички ви, и млади и стари, трѣбва да ходите право, нѣма да се пригърбвате. Правило е това! И онзи ученикъ, които не спазва това правило, ще попадне подъ влиянието на свѣта, Ако дойде единъ ангелъ отъ небето между васъ, той ще бѫде много строенъ по форма. Ако единъ човѣкъ не може да прѣобрази своето тѣло, което е резултатъ на неговата душа, какъ ще може да работи съ по-висшитѣ сили? Ако ти не започнешь съ своитѣ уши, съ своитѣ очи, ако не можешъ да се разправишъ съ Стомаха си, какъ ще се разправишъ съ другитѣ хора? Силата на човѣка зависи отъ онова, което той упражнява върху своето разумно тѣло. И сега, когато нѣкой започне да изучава окултната наука, казва: менъ вече не ме интересува свѣта. Не, васъ трѣбва да ви интересува свѣта, но въ нова форма. Не трѣбва да ви интересуватъ излишецитѣ на свѣта, но трѣбва да ви интересува съзнанието на свѣта. Ще гледашъ, ще изучавашъ и онѣзи най-малки трѣвици, които сѫ скрити въ това пепелище. Всѣка трѣвица е единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Ще го очистишъ. Дадатъ ти едно ръждясало желѣзо. Ти нѣма да разглеждашъ ръждата му, но ще го изчистишъ, ще видишъ, има ли нѣщо отъ него, което може да влѣзе въ работа.

Мнозина отъ вась казватъ: менъ нищо не ме интересува. Казвамъ: менъ пъкъ ме интересува Любовьта. Вие сте чудни! Какво нѣщо е Любовьта? Толкова врѣме ви говоря за Любовьта! Казвате: Любовьта служи да стопля сърцето. Ами че кога сърцето не е топло? Казвате: тогава Любовьта избистря ума. Ами че кога умътъ не е бистъръ? Не е ли бистъръ умътъ на онзи вълкъ, който мисли да слѣзе при нѣкое стадо? Това е символъ. И тукъ има бистрота въ ума. Нима въ бистрата вода не се давятъ? Човѣкъ се дави въ мжтната вода тъй, както и въ бистрата, само че смъртьта му въ бистрата вода е по благородна, а смъртьта му въ мътната вода минава като нечестна. Само въ това е разликата.

Въ всички ви трѣбва да се зароди желание да обичате простотата въ разсѫжденията. Знаете ли какво значи една елементарна мисъль? — Идея, отъ която нищо не можешъ да отнемешъ, нито да притуришъ. Тия идеи сѫ много малко. Такива мисли и желания въ човѣка се срѣщатъ много малко. Вие трѣбва да имате нѣколко отъ тѣзи основни желания. Вие казвате, запримѣръ, по нѣкога, че имате разположение на духа, че Дхътъ Божий, мирътъ Божий е въ васъ. На какво се дължи това? — На тия основни мисли. Но едно малко нещастие въ свѣта е въ състояние да наруши въ васъ този Божи миръ. Веднага вашето щастие, вашето разположение на духа изчезва. Кѫдѣ остана всичко това? Та нима Божественото въ човѣка може да изчезче? Мислите ли, че ако направите едно рало отъ златото, та то ще се измѣни? — Нѣма да се измѣни. Златото при всички условия на живота остава злато. То не се измѣня. Тъй щото, когато говоримъ за Божественото, ние разбираме то да проникне въ всичкитѣ наши клѣтки. Всичкитѣ клѣтки, които съставляватъ човѣшкия организъмъ, трѣбва да възприематъ новото учение. Всѣка клѣтка трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че тя вѣрва въ Бога. Това азъ наричамъ вѣрване. А това, главата приеме едно, стомахъть не го приема, не е вѣрване. Стомахътъ казва: азъ не се занимавамъ съ такива глупави работи: Хлѣбецъ, хлѣбецъ ми дай! Това е философията въ живота. Кисъ-кисъ, смѣе се на господаря си той. Мислете ли, че можешъ да бѫдешъ философъ или учитель на такъвъ стомахъ? —  Не, никога. Той ще се подиграе съ господаря си единъ день. Ще каже на главата: хубаво, щомъ ти мислишъ, че имашъ господарь, азъ нѣма да работя, нека твоятъ господарь те храни! Какво ще кажешъ на този стомахъ? Вие ще кажете: това сѫ дѣтински разсѫждения. Добрѣ, но вашитѣ разсѫждения не сѫдѣтински. По нѣкой пѫть разсѫждавате доста зрѣло, а по нѣкой пѫть като дѣцата не разсѫждавате. Ученикътъ на Божествената школа трѣбва да разбира пѫтя въ който е поставбнъ. Въ тозй пѫть има хиляди малки задачи, които трѣбва да разрѣши. Въ тази школа вие сте поканени да рдзрѣшите тия задачи.

И тъй, всѣкога ще ходите изправени! Ако носишъ главата си назадъ, главата ти е празна. Ако я носишъ на лѣво или на дѣсно, това сѫ клонища на едно дърво, и тогава, всѣчи клонъ споредъ тяжестьта си, се наклонява на една или на друга страна. Въ такъвъ случай ти си клонъ, не си човѣкъ, ти играешъ роль на часть отъ нѣкое дърво. Слѣдователно други сѫщества ще ти заповдватъ. Седнешъ нѣкой пѫть, туришъ си краката единъ върху другъ. Какво показва това? — Не си гослодарь на себе си. Като седнешъ нѣкѫдѣ, нѣма да туряшъ краката единъ върху другъ. Въ школата никой нѣма право да си туря краката единѣ върху другъ. Вие тукъ не сте разбоййици, че трѣбва да се пазите единъ отъ другъ. Вие правите нѣща, които не се позволяватъ въ школата, разбирате ли? Не мислете, че съ моята отстѫпчивость ще се нарушатѣ Божиитѣ закони! Ако азъ мълча, законътъ нѣма да се промѣни. Законътъ си е законъ. Въ школата ще сѣдате така, че краката ви да бѫдатъ единъ до другъ. Поне половинъ часъ ще седите така ще знаете, че се намирате прѣдъ сѫщества, които сѫ минали по вашия пѫть, които сѫ завършили своето развитие и наблюдаватъ вашитѣ души. Вие седите криво, обтегнете се назадъ,. изкривите се налѣво или надѣсно и слѣдъ туй ще кажете, че Духътъ Божий дѣйствува въ васъ. Кой духъ дѣйствува? Гѫрдитѣ ви трѣбва да бѫдатъ широки, а не тѣсни, не трѣбва да бѫдете тѣсногѫрди. Широчина трѣбва да имате на гѫрдитѣ си! Краката ви трѣбва да бѫдатъ единъ до другъ, рѫцѣтѣ ви прибрани и умътъ ви да присжтствува. Часътъ, прѣзъ който сте тукъ, трѣбва да сте концентрирани, умътъ ви да е въ тѣлото. Зная, че ще имате изкушения, за да ви изкаратъ отъ това равновѣсие, но нищо отъ това. Ще приберете ржцетѣ и краката си и ще се стараете да се съсрѣдоточвате. Вие имате вече идеи и тия идеи ще ви служатъ.

Вие, като идвате въ класа, добрѣ е да си имате по едно малко тефтерче, та като ви дойде нѣкоя мисълъ, да може да си я запишете. Всѣки има по нѣщо, съ което може да се занимава. Всѣка идея която ви дойде въ класа, запишете си я, не я оставяйте за у дома си, защото ще я изгубите.

Всички трѣбва да научите закона на послушанието. Да не мислите, че този законъ има отношение къмъ нѣкакъвъ прѣходенъ обектъ. Не, послушание трѣбва да имате къмъ великата природа, т. е. послушание къмъ Бога! Този законъ убославя всички нѣща въ живота ни. Ако ние бихме имали туй послушание, то като ни вдъхновятъ съ нѣкоя велика мисъль, бихме я изпълнили веднага. И вие ако не успѣвате въ живота си, то е защото отлагате да изпълните всѣка мисъль, която ви се внуши отгорѣ, или пъкъ опрѣдѣляте свое врѣме за изпълнението й. Вие я отлагате и послѣ на нейно мѣсто влагате нѣкоя чужда мисъль. Азъ бихъ желалъ да напразите единъ анализъ, да видите, колко на сто отъ мислитѣ, които ви занимаватъ, сѫ ваши. Допуснете, че като дойдете на земята отъ невидимия свѣтъ, прѣдвиждали сте да имате една малка кѫща съ двѣ стаи и кухня. Туй е бюджетътъ ви за този животт?. Вие дойдете, направите си, обаче, една по-голѣма кѫща. Продадете я, направите друга още по-голѣма. И нея продадете, направите си трета кѫща съ четири стаи. Питамъ: какво придобихте отъ това правене и продаване на кѫщи? Това сѫ чужди желания и мисли, които вие възприемате и реализирате. Прѣдвидено ви е да свършите само гимназия, или да свършите и университетъ, но вие свършвате два, три факултета. Какво ви ползува повечето, което свършвате? Нѣкой пѫть отъ невидимия свѣтъ ви е опрѣдѣлено да свършите университетъ, но вие се отказвате. Въ този случай губите. За васъ е важно да реализирате mot a mot плана, който ви е опрѣдѣленъ отъ невидимия миръ. Това е идейниятъ животъ Не мислете, че онова, което ще учите, е случайно. Не, всичко е опрѣделено. Вие сега ще си мислите: Щомъ всичко е опрѣдѣлено, тогава това е фатализъмъ. Ако всичко е опрѣдѣлено, ние не сме свободни. Азъ съмъ съгласенъ съ васъ. Когато станешъ слуга на нѣкой господарь, свободенъ ли си? Дойде рано сутриньта господарьтъ, похлопа: „Иване вземи ралото и хайде на нивата!“ Онзи, койго се е опрѣдѣлитъ за проповѣдникъ, свободенъ ли е? Не, не е свободенъ, той получава 4 — 5 хиляди лева мѣсечно. Сѫдията седи, рѣшава едно дѣло цѣлъ день. Свободенъ ли е? — Заповѣдватъ му онѣзи, които сѫ му дали 5-тѣ хиляди лева. Ако не му се плащаше, щѣше ли да рѣшава това дѣло? Онзи професоръ — астрономъ, седи надъ телескопа по цѣли часове, наблюдава небето. Защо? — Пари ще получи. Колко души знаете, които работятъ безъ да имъ се плаща? Кои работятъ по свобода на волята си? Азъ бихъ желалъ да намѣря хора, които да наблюдаватъ небето безъ да имъ се плаща. Покажете ми единъ човѣкъ, комуто да даватъ торбата и да го изпратятъ на работа безъ никакво заплащане. Азъ не осѫждамъ туй, но казвамъ: Ако ние извършваме нѣкоя работа и се намираме подъ тия човѣшки ограничения, то и когато отъ невидимия свѣтъ ни дадатъ да изпълнимъ една програма, пакъ се намираме подъ извѣстни ограничения. Онѣзи, по-висши отъ насъ сѫщества по сѫщия начинъ ни ограничаватъ. Тѣ казватъ: ако искате, може да живѣете споредъ нашата програма, ако не искате, вие можете да живѣете и по другъ начинъ. Дѣ седи ограничението? Ограничението седи въ това, че ако изпълните този планъ, вие ще бѫдете щастливи. Ние се заемемъ съ тази работа, но започваме да я коригираме, коригираме и свършваме само съ коригиране отъ единия край до другия. Най-послѣ казваме не си струва да се живѣе. Нищо не научавате. Туй не е ограничение. Това е истинскиятъ пѫть. Всѣки отъ васъ трѣбва да се проникне отъ мисъльта, че той има една малка мисия въ живота си, която трѣбва да изпълни съ всичкитѣ подробности. Вие идвате въ класа — и то е опрѣдѣлено. Нѣкой пѫть дойдете въ класа, но ви се приспи. Вие казвате: Какъвъ дяволъ ме нападна? Ами този дяволъ сега за пръвъ пѫть ли е дошълъ? За пръвъ пѫть ли спите? Вие искате да кажете, че не спите. Не, вие всѣкога спите Всѣки човѣкъ, който не мисли върху смисъла на живота, той спи всѣкога. Щомъ не мислите, нищо не ви интересува, има нѣщо, което обрѣменява ума ви. Азъ мога да ви накарамъ всинца да бѫдете будни. Какъ? Стига да кажа, че се отпуща една премия отъ 50 хиляди лева за този, който не спи. На всинца ви очитѣ ще бѫдатъ отворени. Будни ще бѫдете! Защо? — Премия има отъ 50 хиляди лева. Какъ ще бѫдатъ ококорени очитѣ ви! Ако очитѣ ви могатъ да бѫдатъ ококорени за 50 хиляди лева, азъ имамъ по-голѣми премии отъ тази. Колко пѫти нося тия премии въ торбата си! Нося ги и назадъ ги връщамъ. Защо? Защото не сте ококорени. Вие трѣбва да считате, че дадениятъ моментъ е най-важниятъ моментъ въ школата. Вие влизате въ връзка съ най-великата школа, съ невидимиятъ свѣтъ, и една мисъль предобита отъ нея, ще ви послужи за вечни врѣмена. Тя е нѣщо велико. Вие идвате тукъ въ школата и казвате: азъ не съмъ разположенъ. То не е мѣродавно, не обрѫщайте внимание на вашето неразположение. Послѣ, казвате, че умътъ ви не е разположенъ. Умътъ не е мѣродавенъ въ дадения случай. И сърцето ви не е мѣродгвно. Споредъ законитѣ, въ които сега се намирате, може умътъ ви да бѫде неразположенъ, да не можете да разсѫждавате, то е въ реда на нѣщата, но нѣма да се минатъ 10 — 15 минути, и неговата свѣщь ще се запали, ще дойде една нова мисъль. Сърцето ви сѫщо може да не е разположено. И то е въ реда на нѣщата, но тия неразположения азъ наричамъ настроения. Умътъ има настроения, и сърцето има настроения. Вие ще напуснете настроенията: нѣма да ходите споредъ тѣхъ. Щомъ вѣтърътъ духа, той все ще движи клонищата въ една или въ друга посока. Нѣкой пѫть вие се ожесточите, че нѣщата не ставатъ тъй, както вие ги искате. Всѣкога вие сте неразположени по причина, че нѣщата не сѫ станали тъй, както вие сте искали. Ако азъ имахъ вашия умъ, всѣкога щѣхъ да бѫда много неразположенъ, но какво правя азъ? Взема всичкитѣ ваши ексцентричности, които проявявате днесъ, напримѣръ, напиша ги въ дневника си, направя си отъ тѣхъ редъ задачи и извадя извѣстни заключения: Защо, напримѣръ, нѣкой отъ васъ седи кривъ, на една страна, или защо нѣкой спи. Туй съчетание на нѣщата ме интересува. Отъ кѫдѣ иде то, защо е дошло, какъ е дошло, всичко това ме интересува. Щомъ разрѣша тия задачи, азъ печеля. Ще разрѣша нѣкоя вечерь, защо заспивате. Нѣкой казва: склопиха ми се очитѣ. Защо, отговорете си сами! Азъ съмъ ви привеждалъ примѣра за баща и синъ, които посѣщаватъ нашето събрание въ Варна. Бащата всѣкога е буденъ, но синътъ щомъ дойде, веднага заспива. Бащата седне до него и го мушка. Слѣдъ като излѣзатъ отъ събранието, бащата нарича сина си калпазанинъ, дава му редъ некрасиви епитети, казва му: „Ти човѣкъ нѣма да станешъ, застрамвашъ ме прѣдъ хората. Защо не слушаше, колко хубава бѣше бесѣдата!“ Той казва: „Тате не мога да се владѣя“! Какъ да не можешъ? Обаче единъ день синътъ се ококорва въ събранието, слуша внимателно, а бащата заспива по всичкитѣ правила. Синътъ гледа баща си и се подсмива. Излизатъ на улицата, синътъ пита: „Тате, защо ти днесъ заспа?“ Бащата тъй си замина за онзи свѣтъ, безъ да разрѣши въпроса, защо е заспалъ. Но има причини. Разбира се, това нѣщо нѣкой пѫть зависи отъ съчетанието. Ако вие седнете до единъ човѣкъ, който е негативенъ, т. е. изтощенъ магнетически, а сѫщо и вие сте негативни, и двамата ще заспите. Въ нѣкое събрание седнешъ при нѣкой човѣкъ, който не се интересува отъ това, което се говори, но е по-силенъ отъ тебе, тогава и ти ще станешъ като него. Ако ти си индиферентенъ, но седнешъ при нѣкой човѣкъ, който силно се интересува, тогава той ще ти прѣдаде своя импулсъ. Любовьта любовь прѣдава: Мѫдростьта мѫдрость прѣдава: Добродѣтельта добродѣтель прѣдава: Свѣтлината свѣтлина прѣдава. Когато хората заспиватъ, това показва, че между тѣхъ нѣма хармония. Ако на сто души заспива единъ, той е връзка съ невидимия свѣтъ, понеже нѣма друга връзка. Той слуша отгорѣ, а останалитѣ слушатъ отъ физическия свѣтъ. Тъй щото, той е връзката, кореспондентъ е. Когато пъкъ единъ слуша отъ тукъ, а стотѣ сѫ горѣ, и това е хубаво. Има такива случаи въ Америка, дѣто сто души заспиватъ, а единъ само слуша. То сѫ вълни, които идватъ. По нѣкой пѫть дойде една такава вълна и всички заспятъ, както това стана съ христовитѣ ученици. Между тѣхъ остана само единъ буденъ. Такива случаи сѫ голѣми рѣдкости.

Първото нѣщо, като въздѣйствие при такива случаи, ще упражнявате волята си. Нѣма да си казвате отъ кѫщи: азъ като отида въ събранието, нѣма да спя. Не, всѣки моментъ ще бѫдете будни. Кажешъ ли нѣщо — свърши го. Кажешь ли си, че нѣма да спишъ, нѣма да спишъ, ще бѫдешъ буденъ. Ще си казвашъ: ще бѫда буденъ, ще ходя правъ. Хиляди пѫти повтаряй това на день, докато станешъ най-послѣ буденъ, докато се изправишъ. Ревматизъмъ имашъ, ще си кажешъ: нѣмамъ ревматизъмъ, изправи се рѫката ми. Имашъ да давашъ, ще си кажешъ: платихъ си дълга, платихъ дълга си — докато най-послѣ го платишъ. Повтаряй, повтаряй, докато отъ невидимия свѣтъ кажатъ: Дойде му да млъкне! Хлопайте, хлопайте! Когато е за доброто, ще хлопате. Ще чуете: „Ние ще изпълиимъ волята Божия. Повторението е сила Божия“. Послѣ, нѣкой не може да учи. Като стане сутринь, цѣлия день да казва: ще уча, ще уча. Нѣкои седне малко, вземе да учи и пакъ стане. Тъй не се учи. Това не е характеръ. Ако ти не можешъ да се справишъ съ единъ обикновенъ прѣдметъ, какво ще правишъ съ по-сериознитѣ въпроси? Ти навсѣкѫдѣ въ живота си ще имашъ все сѫщата спънка. По нататъкъ вие ще имате по-мѫчни задачи. Въ този пѫть не се изисква само самообладание отъ човѣка, но и воля му трѣбва, и то най-добрата воля. Ние сега не сме дошли да слушаме, но сме дошли да служимъ на Бога, да покажемъ на свѣта, че ще го побѣдимъ. Съ главата надолу ще го обърнемъ но ще го побѣдимъ — нищо повече. Ще побѣдимъ свѣта!

Нѣкой отъ васъ се запитва: какво ли пишатъ за насъ вѣстницитѣ? Не сте чели тази седмица вѣстници, нали? Нѣкои може да сѫ надникнали, да сѫ попрочели нѣщичко, но за това ще си наложатъ сѫщата задача още една седмица. Като не издържатъ пакъ, още една седмица, докато се научите да издържите. Само при едно такова състояние може да ви дамъ нѣкои правила. Тия правила сѫ толкова прости, но важни, обаче, ако вашиятъ умъ не е свѣтълъ, ще ви се видятъ маловажни. Вие виждате, че по нѣкой пѫть една ваша стара сестра прави извѣстни движения. Това сѫ течения. Не всѣкога се правятъ движения. Защо? Защото, ако нѣкой пѫть направишъ нѣкое движение, ще създадешъ зло на човѣка. Ето защо нѣкой пѫть нѣма да правишъ движения, нѣкой пѫть ще правишъ. Кога трѣбва да се правятъ движения? — Това трѣбва да се знае. Азъ мога да туря рѫката си върху главата на нѣкого и да не я движа. Защо трѣбва да си движа рѫката? Кога трѣбва да я махна? Това е езикъ на природата. Нѣкой пѫть искамъ да ви прѣдамъ нѣщо. Думата ли е по-силна или движението? — Нѣкой казва нѣкому: нали знаешъ, че азъ те обичамъ? Този, когото обичашъ, веднага изважда кесията си съ сто английски лири и ти я подава. Ти взимашъ кесията и казвашъ: да, азъ те обичамъ. Той вече не те пита, дали го обичашъ. Всичко това се изказва въ движения, безъ думи. Давашъ кесията и той разбира. Турятъ ви въ затвора, но вие имате нужда отъ пари, трѣбва да се освободите отъ този затворъ. Азъ ви казвамъ: вземете тази кесия, да се освободите отъ затвора. Азъ ви я давамъ, защото ви обичамъ. Ще кажете: ама моето достойнство ще пострада. Това е другъ въпросъ. Другъ нѣкой день вие ще дойдете съ кесията си, ще ми я прѣдложите и ще кажете: заповѣдайте, вземете си колкото ви трѣбватъ. Вие ще разберете, че азъ ви обичамъ. Ама най-първо ще ви дамъ кесията, и тогава ще ви кажа, че ви обичамъ. Тази кесия ще ходи отъ рѫка на рѫка. Това е Божественото учение: казано свършено. Туй, което раздѣля всичкитѣ окултни ученици навсѣкѫдѣ, сѫ лошитѣ думи. Запримѣръ, азъ съмъ недоволенъ, но дойде нѣкой, седне при мене, азъ казвамъ: на този човѣкъ му хлопа дъската, но той иска да му кажа нѣщо, затова е дошълъ при менъ. Когато казватъ, че нѣкому хлопа дъската, това подразбира, че нѣкѫдѣ въ ума му има единъ развинтенъ винтъ. Неговиятъ господарь казва: ти знаешъ, какъ да го поправишъ — завърти му винта. Азъ му завъртя винта. Слѣдъ това му казвамъ: я ми поговори сега малко да те разбера! Поговори ми малко, но виждамъ, че другъ винтъ му хлопа. Азъ завия и този винтъ. Питамъ го: сега какъ си? —

Много добрѣ: хубаво направи, че ми зави винта. Бѣхъ малко неразположенъ, но сега съмъ добрѣ. Говоришъ съ другъ нѣкой и той казва: винтътъ ти е развитъ. На всѣки човѣкъ се развъртва винтътъ. Кому не сѫ развъртвали винтоветѣ? Нѣкой ще дойде, ще ги завърти и работата ще се свърши.

Едно правило ще имате въ обходата си: нѣма да казвате, че нѣкому хлопа дъската. Кажешъ ли нѣкому така, ще изправишъ погрѣшката си. Всѣки човѣкъ въ даденъ случай е прѣдметно обучение. Ако видишъ единъ недѫгъ въ себе си, той ти е даденъ съ цѣль или да изправишъ нѣщо въ себе си, или да научишъ нѣщо. Никога да се не смѣешъ на човѣка за неговия недѫгъ, защото ще ти дойде на главата. Турцитѣ казватъ, че който се присмива, сѫщото и нему се връща. Ние по нѣкой пѫть се присмѣемъ на нѣкой човѣкъ, а като ни дойде сѫщото до главата, казваме: да ме прости Господъ отъ туй прѣгрѣшение. Да ми помогне Богъ да се очистя.

И тъй, първото нѣщо, което ще повтаряте често е слѣдното: право ще ходимъ;  право ще постѫпваме; право ще мислимъ; сърцата ни топли ще бѫдатъ.

Т. м.

*

32-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 4. VI. 1924 г. - София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...