Jump to content

1924_05_07 Страхътъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Страхътъ.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

Т. м.

Прочете се темата: „Какъ познахъ, че имамъ умъ“.

Тема за слѣдния пѫть! „3ащо човѣкъ има уста?“. Въпросътъ „какъ познахъ, че имамъ умъ, е отвлеченъ прѣдметъ. Никой до сега не е видѣлъ ума, слѣдователно, мѫчно се говори за него. Но въпросътъ „защо човѣкъ има уста“ е лесенъ за разрѣшение. Какво доказателство може да дадете на въпроса, защо човѣкъ има уста? Най-първо ще отговорите: човѣкъ има уста, за да яде. Туй е право, но това не е цѣлата истина. Въ устата се крие и другъ единъ органъ, органътъ за говорене. Устата е създадена, за да изрази разумното въ човѣка. То се изразява чрѣзъ езика. Езикътъ служи още и да изпитва вкуса на нѣщата. Нѣкои хора чрѣзъ устата още и дишатъ. При всички тия служби на устата, за какво, обаче, е най първо създадена тя? Ако кажемъ, че устата ни служи първо за ядене, това още не е доказателство, защото било е врѣме, когато не е имало уста. Значи, въ природата, единствениятъ методъ за хранене не е чрѣзъ устата. Да се хранимъ чрѣзъ устата, това е единъ специаленъ методъ. Ако природата би накарала човѣка да говори, той не би създалъ устата. Значи, най-първо природата е съзала въ човѣка илюзията да яде и той, като видѣлъ хубави, вкусни нѣща, отварялъ е устата си и съ това се измамилъ, подкупилъ се.

Сега ще ви приведа една алегория. Искашъ една услуга отъ нѣкой човѣкъ. Ако този човѣкъ е жененъ, той ти казва: нѣмамъ врѣме, жена, дѣца имамъ, заетъ съмъ. Ако е професоръ или заема каква и да е друга длъжность, казва: имамъ работа въ училището, въ канцеларията, не мога да ти услужа. Но ако този човѣкъ ти каже слѣдното: слушай, услужи ми въ това, което те моля. Азъ имамъ единъ чекъ отъ 2000 лв., на тебъ ще го дамъ. При такова условие този човѣкъ ти казва: добрѣ, на твое разположение съмъ, готовъ съмъ да ти услужа. Тъй че, при наличностьта на тия пари, готовъ е за всѣкаква услуга, а щомъ нѣма пари, и врѣме за услуга нѣма. Природата като е създала устата, това подразбира, че прѣдлага на човѣка единъ чекъ отъ 2000 лв., да опита всичко, което е направила. Слѣдъ вкуса е дошло говоренето. Въ първо врѣме човѣкъ е мислилъ, не е могълъ да говори, но слѣдъ като природата му е направила устата, заставила го е и да говори. Той знаялъ какво е нужно да говори, но трѣбвало е да се помѫчи, да изговори думитѣ. Природата му казвала: азъ ще ти дамъ това, което, искашъ, само слѣдъ като му кажешъ името, слѣдъ като го изговоришъ. По този начинъ именно тя го е заставила да говори. Само така човѣкъ е научилъ имената на всички животни, растения, извори и камъчета въ природата. Слѣдователно, устата най-първо е създадена, за да изпита външната страна въ природата, а слѣдъ това да може да изрази разумното въ природата. Това сѫ два важни процеса. Единиятъ процесъ е отвънъ навѫтрѣ, значи отъ природата къмъ насъ: другиятъ процесъ е отвѫтрѣ навънъ. Тия два процеса се съвпадатъ. Най-първо е създадено сърцето въ човѣка. Сърцето изразява единъ процесъ отвънъ навѫтрѣ. Да чувствувашъ нѣщата, значи да живѣешъ отвънъ навѫтрѣ: да мислишъ, значи да живеѣшъ отвѫтрѣ навънъ. Всѣки човѣкъ започва да мисли, когато има вече извѣстенъ образъ, и когато този образъ, съ своитѣ впечатления, е оставилъ дълбоко впечатление въ него. Тогава човѣкъ започва да различава тия образи, започва да ги опитва. Въ такива случаи се явява умътъ, започва да прави разлика между разнитѣ образи и прѣдмети, които сѫ му причинили приятность или неприятность, радость или скръбь. Приятностьта и неприятностьта се прѣдизвикватъ отъ физическия свѣтъ, а радостьта и скръбьта — отъ духовния свѣтъ.

Сега, за да може да се разбератъ нѣкои нѣща, човѣкъ трѣбва душевно да се повдигне на едно по-високо ниво въ своитѣ разбирания. Окрѫжающата срѣда указва влияние върху човѣка. Ако вие заобиколите човѣшкия умъ съ кѫщи, съ пари съ удоволствия, съ градини, съ ниви, всичката му философия, ще бѫде материалистическа. Той ще говори за кѫщи за ниви, за градини, за всичко, което е видимо. Такъвъ човѣкъ ще бѫде цѣлъ естественикъ. Отнемете ли му кѫщата, отнемете ли му паритѣ, градинитѣ, нивитѣ, да остане безъ тѣхъ, той ще си създаде една отвлѣчена философия. Слѣдователно, природата употрѣбява два метода за възпитание на човѣка: най-първо тя дава, а слѣдъ туй взема. Защо? — За да го застави да се повдигне на едно по-високо ниво.

Азъ влизамъ въ тази область, за да ви покажа този великъ законъ. Вие много пѫти си задавате въпроса: защо трѣбва да страдамъ? Азъ ви питамъ: защо пъкъ да не страдашъ? Това не е обяснение на въпроса, то е по-скоро отклонение отъ въпроса. Изобщо страданието е необходимо. За да прогресирате, непрѣменно трѣбва да ви се даде нѣщо и послѣ да ви се вземе. Ще ви обясня мисъльта си картинно. Прѣдставете си, че ви изваждатъ съ едно дебело вѫже отъ единъ кладенецъ, дълбокъ 500 м. Туй вѫже е необходимо за васъ, Докато, ви издигнатъ на повърхностьта на земята съ това вѫже, вие изпитвате радость. Но, прѣдставете си, че това вѫже тежи 4—5 кгр. и като се качите горѣ, ви го окачатъ на гърба. Питамъ ви: сега това вѫже ще ви причинява ли радость? — Не, радостьта ви ще се прѣвърне на скръбь. Изобщо, трѣбва изяснение на нѣщата. Вие мислите едностранчиво, понеже изхождате само отъ материялния свѣтъ отъ настоящия животъ. Казвате: този животъ, който ние живѣемъ на земята е реалниятъ животъ. Да, така е, но това сѫ ваши субективни схващания. Прѣдставете си, че вие сте радостенъ, понеже дѫщеря ви, 22 годишна мома, свършила наукитѣ си: радостенъ сте още и поради това, че майка ви, съ която не сте се виждали много врѣме, дойде въ дома ви по този случай. При тази голѣма радость азъ ви хващамъ, вързвамъ ви съ вѫже и ви пущамъ въ единъ дълбокъ кладенецъ. Питамъ: на какво ще се обърне сега вашата радость? — На скръбь. Вие започвате да се молите да ви извадя отъ кладенеца. Тогава азъ взема да навивамъ вѫжето и да ви вадя отъ кладенеца. Въ този случай вашата скръбь се измѣня на радость. Като излѣзете вънъ отъ кладенеца, ще ви кажа: понеже вие опитахте и скръбьта, и радостьта нѣма вече да ви спущамъ въ кладенеца съ вѫже. Радостьта и скръбьта сѫ състояния, които се смѣнятъ постоянно въ човѣка. Въ единъ моментъ усещате радость, въ другъ — скръбь. Всѣко страдание е слизане въ материята, за да се качите после по-високо. Слѣдователно, когато минавате отъ едно състояние въ друго, навлизате въ една зона, кояго ви причинява страдание. Това е неизбежно. Законътъ е такъвъ. Щомъ имате страдание, това показва, че пѫтувате прѣзъ една область, неприятна вамъ, щомъ имате радость, пакъ пѫтувате, само че прѣзъ една область, която е приятна вамъ. И двата процеса сѫ процеси на движение въ природата. Вашитѣ очи не сѫ отворени, нѣмате духовно зрение. Вие виждате нѣщата съ физическитѣ си очи. Защо не виждате нѣщата духовно? Защо вашитѣ очи не сѫ отворени? — Заради вашия страхъ. Вие сте много страхливи. Единственото нѣщо, което спъва сегашнитѣ ученици да прогресиратъ бързо въ духовната наука е страхътъ. Азъ съмъ срѣщалъ малко смѣли хора въ свѣта. Не говоря за смѣли, за безстрашни само за моментъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ може да бѫде смѣлъ, безстрашенъ на бойното поле. Тамъ може геройски да влѣзе въ 10 най-страшни сражения, но оставете го въ обикновения животъ, тамъ ще се прояви, като най-голѣмъ страхливецъ. Вземете му паритѣ отъ касата и той вече е подъ страха на утрѣшния день. Страхътъ е, който ви спъва навсѣкѫдѣ. Този страхъ влияе върху ума ви, прѣчи ви да се проявите. Вие имате нѣкое добро желание, но се възпирате да го проявите. Азъ наблюдавамъ, слѣдното въ много отъ васъ: въ нѣкой ученикъ възникнала нѣкоя добра идея, иска да поговори съ менъ по този въпросъ. Гледамъ го, засилилъ се, дойде при менъ и току се спре, каже си: хайде сега да не занимавамъ Учителя съ такива въпроси! Азъ го оставя свобденъ, нищо не му казвамъ. Другъ пѫть дойде да ме занимава цѣлъ часъ съ нѣкой дребнавъ въпросъ който не заслужава да се разглежда. Въ първия случай той считаше важния въпросъ за маловаженъ, понеже разсѫждаваше по човѣшки. Той мисли, че важниятъ вьпросъ ще ми вземе много дълго врѣме. Важнитѣ въпроси отниматъ най-малко врѣме. Малкитѣ въпроси сѫ като циганскитѣ тръне, часове отнематъ, докато се прѣмахнатъ. Голѣмиятъ трънъ лесно се набутва, лесно се хваща съ щипцитѣ, а речешъ ли да хванешъ малкия трънъ съ щипцитѣ, той се откѫсва. Него и съ игла не можешъ извади. Нѣкои отъ васъ мислятъ, че лесно се рѣшаватъ малкитѣ въпроси. Лъжатъ се, не е така. Голѣмитѣ погрѣшки въ свѣта много по-лесно се изправятъ, отколкото малкитѣ. Когато кажемъ, че трѣбва да поправимъ малкитѣ погрешки, това подразбира, че трѣбва да се започне една сериозна работа. Запримѣръ, нѣкой пѫть сърцето ми трепне. То не трепва отъ Любовь. Ами отъ какво? — Трепва отъ нищо и никакво, отъ страхъ. Вие всички се плашите, безпокоите се, дали ще спечелите нѣщо отъ това, къмъ което се стремите, или не. До тогава, докато въ васъ седи идеята, че ще спечелите нѣщо, че ще можете лесно да влѣзете въ небето, вие сте на кривъ пѫть. Ако азъ ви говоря, че вие трѣбва само мене да слушате, като Учитель: че ако ме слушате, ще отидете на небето, дѣто ангели ще ви посрещнатъ, райскитѣ врати ще ви се отворятъ, нѣма да остане нито единъ отъ васъ тука. Защо? Защото това е подкупъ. Отгдѣ знаете, че ще влѣзете въ небето? Това, че азъ ви казвамъ, може да сѫ голи, външни обѣщания.

Ако ви говоря на Божественъ езикъ, няма да ви обѣщавамъ нищо. Ще кажа само: елате съ менъ! Казано и свършено! Ето защо, когато вие разсѫждавате за Истината, трѣбва да разсѫждавате извънъ врѣмето и пространството. То значи, че онова, което схванете по даденъ въпросъ, трѣбва да стане моментално.

Единъ день, една ученичка дойде при менъ и ме запита слѣдното: Учителю, до сега съмъ те запитвала голѣми работи, но сега искамъ да ми кажешъ една отъ най-малкитѣ добродѣтели, която трѣбва да развия въ себе си. Съ този неинъ въпросъ, ще отговоря на всинца ви. — Ще гледате да се освободите отъ страха. Страхътъ сѫществува както у всички животни, така и у всички растения. Туй малкото, което прави сърцето ви да трепва е страътъ. Той спъва всички хора. И първата жена се уплаши. Онзи адептъ, който бѣше на дървото, й каза: какъ, нима нѣма да си откѫснешъ отъ този плодъ? Тя се уплаши и отъ страхъ веднага се съгласи и каза: ще приема плода. Тя не е разсѫждавала никакъ. Всички прѣстѫпления въ свѣта ставатъ все отъ страхъ. Искашъ да станешъ ученъ. Защо? — Отъ страхъ. Искашъ да станешъ докторъ. Защо? — Отъ страхъ. За сега страхътъ е само една побудителна причина, затова нѣщата не ставатъ правилно. Страхътъ, като влиза въ насъ, внася отрова въ организма ни, вслѣдствие на което, ние не може да използуваме разумно знанието. За да се събуди стремежъ къмъ знание, има други побудителни причини. Затуй се казва въ Писанието, че на страха трѣбва да противопоставимъ най-малката любовь. Вие още не сте опитали най-малката любовь въ свѣта. Онзи, който е опиталъ най-малката любовь, той може да опита и най голѣмата любовь. Вие сте въ срѣдата: нито сте горѣ на небето, нито сте долу на земята.

За сега, ще гледате да се освободите отъ двѣ нѣща: отъ страха и отъ докачението, отъ обидата. Ще разглеждате страха отъ всички положения, понеже той постоянно реагира върху васъ, постоянно ви влияе. Причината да се докача човѣкъ е пакъ страхътъ. Тои се плаши, че ще се урони неговия престижъ. Нѣкои хора ми казватъ: знаете ли какво говорятъ за васъ? — Зная, но не се плаша. Ако се плаша, ще трѣбва да се разправямъ съ хората. Никой не може да урони вашия престижъ. Помнете слѣдното нѣщо: не е било врѣме и нѣма да бѫде, когато нѣкой е сполучвалъ да вземе благото, което Богъ е далъ нѣкому. Нѣма нито единъ примѣръ, дѣто нѣкой да е успѣлъ да вземе благото комуто и да е. Това е единъ великъ законъ! Слѣдователно, цѣлиятъ козмосъ да се дигне противъ тебе, цѣлата земя и цѣлата слънчева система, никой не ще може да ти отнеме това, което Богъ ти е далъ. Вие седите на една скала, на единъ великъ законъ, но се страхувате, че нѣкой може да ви вземе благото. Вие мислите, че Богъ, който е създалъ свѣта, може да се мѣри съ вашитѣ мѣрки. Не, казалъ съмъ ви и другъ пѫть, че у Бога нѣма обратни рѣшения. У Бога има нѣщо велико: и за най-малкото нѣщо, което е обѣщалъ, Той е всѣкога буденъ. Това, което обѣщае веднъжъ, всекога испълнява. Нѣма умъ по-буденъ отъ Неговия. Значи, никой не може да ни лиши отъ това, което Богъ първоначално е обѣщалъ да ни даде, затова трѣбва да бѫдемъ свободни и безстрашливи. У Бога нѣма страхъ. Ако вие сте страхливи, това не е отъ Бога, това е отъ дявола. Страхътъ е начало на грѣха въ свѣта. Забѣлѣзалъ съмъ, че когато ученицитѣ дойдатъ въ училището, въ първо врѣме се уплашватъ, какъ и кога ще свършатъ гимназия. Свършатъ гимназия, влѣзатъ въ университета, боятъ се какъ ще го изкаратъ. Свършатъ университетъ, сега се плашатъ, какъ ще си намѣрятъ работа. Нѣкой е чиновникъ, казва си: ами ако ме уволнятъ? Страхътъ царува навсѣкѫдѣ. Той ви свързва психологически. И когато ние се избавимъ отъ тази язва, отъ тази душевна проказа — страха — ще бѫдемъ хора свободни. Тогава вече можемъ да говоримъ за друга философия. Докато страхътъ не е излѣзълъ отъ васъ, и да ви се каже истината, вие ще я облѣчете пакъ въ дрехата на страха. Щомъ облѣчете истината въ страха, тя се покваря. И истината може да се поквари. Ако въ едно нечисто шише внесете чиста вода, тя все ще има малко миризъ, който ще разваля вкуса й. За да бѫде човѣкъ абсолютно свободенъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ. Абсолютно свободни и чисти сѫ онѣзи, които сѫ безстрашни, Само безстрашниятъ човѣкъ може да стане вѣренъ на Бога. Той е вѣренъ въ всичкитѣ вѣкове, а това е цѣнно качество. Имашъ ли страхъ, може да изневѣришъ на Бога. Щомъ сгрѣши човѣкъ, после се разкайва. Онзи, който грѣши, се разкайва. То е хубаво. По-добрѣ е, обаче, човѣкъ да върши нѣщата безъ страхъ. Туй е едно отъ най-благороднитѣ качества. Не говоря за нахалство, но за безстрашие. Веднъжъ приемешъ едно убѣждение, рѣшишъ да служишъ на Бога, изпълни го. Тогава ще дойде най-малката любовь въ тебе.

Запита ме единъ мой ученикъ единъ малъкъ въпросъ, който слушалъ отъ нѣкой германецъ, а именно: казвало се, че едва въ човѣка имало отворена една толкова малка врата, че една слънчева прашинка могла да мине прѣзъ нея. Всѣки другъ, който успѣялъ да мине прѣзъ тази дупчица, щѣлъ да ходи кѫдѣто иска, — по слънцето, по луната и по всички останали планети. Това е действително така. За да можешъ да излизашъ извънъ тѣлото си, трѣбва да изучавашъ този законъ на смаляване. Азъ не ви говоря по този законъ, защото сте страхливи, а на страхливи хора не може нищо да се говори. Единъ день. когато се освободите отъ страха, и азъ ще ви говоря по това. А сега какво ще ви разправямъ? Да кажемъ, че река да ви прѣкарамъ прѣзъ тази малка дупчица. Какво ще стане съ васъ? — Вие ще се разтреперите отъ страхъ, ще се разплачете, и азъ ще трѣбва да вкарвамъ пакъ вѫтрѣ. Знаете ли, колко врѣме ще ми трѣбва, докато ви вкарвамъ отново въ тѣлото. Това е една алегория. Изисква се човѣкъ да бѫде абсолютно безъ страхъ. За да бѫде ученикътъ безъ страхъ, душата му трѣбва да бѫде изпълнена съ любовь. Страхътъ е качество само. на животинския човѣкъ. Слѣдователно, всички хора, които се страхуватъ, животинското ги управлява. Такъвъ човѣкъ може да е свършилъ три, четири факултета, обаче животинското го управлява. Сега нѣкой ще каже: тогава не трѣбва да бѫдемъ учени. Не, нищо отъ това, има учени животни, има и прости животни: има учени хора, има и прости хора, но страхътъ разваля всичко.

Сега, ще турите въ себе си принципа: Безъ страхъ! Туй ви дадохъ като мото. Вие мислите, че е много лесно да го изхвърлите вънъ отъ себе си, но трѣбва да го виждате навсѣкѫдѣ въ проявитѣ си и да умѣете да се освободите отъ него. Искамъ да бѫдете свободни. Този въпросъ занимава всички ви. Дойде нѣкой при мене и ми казва: защо постѫпи така еди коя си сестра? — Отъ страхъ. Чудни сте вие! Главата ми побѣлѣ отъ тия ваши глупави въпроси. „Защо тази сестра така постѫпи?“ — Отъ страхъ. Ами ти защс питашъ? — Отъ страхъ. „Защо не живѣемъ братски?“ Защото ни е страхъ „Защо не се примиримъ“? Защото ни е страхъ. „Ами кога ще тръгнешъ правилно къмъ Бога“? — Когато любовьта ни изпълни сърцата. „Кога ще стане това?“ — Когато страхътъ изчезне отъ васъ. Тъй седи въпросътъ. Може да имате културата на всичкитѣ минали вѣкове, може да имате културата на всичкитѣ бѫдещи вѣкове, нищо не ще може да направите, ако имате страхъ. Ако мислите да разберете Божественото по другъ начинъ, лъжете се. Нѣкой пѫть може да ви приведа много авторитети на миналото и настоящето, да видите, какво говорятъ за Любовьта, за постигане Божественото. Апостолъ Павелъ казва: „Ако говоримъ съ человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмаме, нищо не сме“. Значи, ако бихме имали всичкото знание, което ангелитѣ иматъ и знанието, което хората иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не струваме. Ще бѫдемъ като „кимвалъ що дрънка“. Върху този стихъ никой не се е спрѣлъ да размишлява. Тозъ е единъ символъ. Вие ще кажете, че сте ме разбрали. Ще кажете: страхътъ бѣше до сега. Отъ сега нататъкъ нѣмаме страхъ. Не, до сега вие изучавахте само резултатитѣ на страха, а самиятъ страхъ не сте го хванали. Вие трѣбва да хванете самия страхъ, разбирате ли? Азъ ще ви приведа единъ примѣръ за поука. Това се е случило прѣди 60 години въ варненско. Единъ учитель си направилъ градинка, посадилъ въ нея най-хубавитѣ цвѣтя, искалъ да даде на дѣцата примѣръ. Отива една сутринь въ градината си, вижда едно човѣшко извержение вѫтрѣ. Отива втората, третата сутринь — все сѫщото нѣщо намира. Чуди се, какъ става това нѣщо, не може да разрѣши въпроса. Какъ биха постѫпили нѣкои учени хора въ този случай? — Ще взематъ да изслѣдватъ състава на това извержение. Нѣма защо да го изслѣдватъ, това извержение е резултатъ. Задачата е тукъ да се хване този, който хвърля тия извержения въ градината. Така постѫпилъ този учитель. Улавя виновника, дава му единъ добъръ урокъ, и втори пѫтъ не се осмѣлилъ да влѣзе въ градината безъ позволение. Страхътъ е, който внася тия човѣшки извержения, тия най-мръсни работи въ сърцею. Хитъръ е той! Но, ще го хванемъ единъ день и ще му кажемъ: кой ти дава това право да влизашъ въ моята градина? Скоро вънъ отъ градината! Ще му дадемъ единъ добъръ урокъ. Нѣкой пѫть казвате: трѣбва да се проповѣдва на хората, но не проповѣдвате. Защо? — Пакъ страхътъ дѣйствува у васъ. Нѣкой пѫть ви кажа нѣщо по силно, но категорично и наблюдавамъ, какъ ще изтълкувзте думитѣ ми. Казвате: Учительтъ трѣбваше да каже това нѣщо малко по другояче. Вие мислите, че азъ нося външния умъ. Когато кажа една Истина, ще я кажа, както разбирамъ, а това, какъ мислятъ хората, то е другъ въпросъ. Тѣ нека мислятъ за себе си, и азъ ще мисля за себе си. Има законъ, който регулира отношенията. Какъ трѣбва да говоря? — Всѣка Истина трѣбва да се каже безъ страхъ. Ако искамъ да кажа една Истина, а мисля, че ще ме критикувате, ще дойде страхътъ, ще кажа това, което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, ще кажа това което не искамъ. Щомъ дойде страхътъ, човѣкъ говори това, което не му е приятно. Когато искашъ да кажешъ една Истина, страхътъ ти казва: знаешъ ли какъ ще пострадашъ? Ти трѣбва да му отговоришъ: именно затова ще я кажа. „Ти нали знаешъ, не ще изгубишъ положението си?“ — Именно затова ще я кажа. Сега, азъ не искамъ да се обърнать хората къмъ Бога отъ страхъ. Ако бихъ говорилъ отъ страхъ, както говорятъ другитѣ проповедници, друго нѣщо щѣше да направи страхътъ. Азъ говоря отъ Любовь, която не иде отъ страхъ. Въ тази Любовь, съ която ви говоря, страхътъ не влиза. Любовьта, е която ще оправи свѣта.

Вие трѣбва да бѫдете свободни! Щомъ кажете: това нѣщо е невъзможно — това е страхътъ, който дѣйствува въ васъ. „Не му е дошло врѣмето“.— страхътъ дѣйствува въ васъ. Нѣкои отъ васъ се запитватъ: защо учительтъ ни е събралъ? Ние нищо не разбираме. Защо не е събралъ по учени хора отъ насъ? Защото онѣзи сѫ по-страхливи отъ васъ. Вие сте най-безстрашнитѣ хора. Вие мислите, че азъ съмъ толкова будала, та като нѣма какво да правя, събралъ съмъ който ми попадне И у вась има страхъ, само че по-малко отколкото у другитѣ. Това е една истина. Онзи човѣкъ, който ще те остави посрѣдъ пѫтя, какъ ще пѫтувашъ съ него? Прѣдъ всичкитѣ вѣкове, Учителитѣ, които сѫ идвали въ свѣта, и сѫ изисквали отъ своитѣ ученици безстрашие — първото нѣщо. Затова, за да се придобие без страшие, придобивали сѫ предварително други малки качества. Какво качество се изисква отъ ученика, за да бѫде безстрашливъ?

Какъ ще озаглавите тази бесѣда? — Страхътъ. И тъй, видѣхте, че слѣдъ всѣко страдание има възможность да се подигнете или да паднете. Ако се уплашите, ще се роди желание, да се върнете назадъ. Прѣдставете си, че зданието, въ което живѣете, гори. Вие ще поискате да бѣгате, но прѣдставете си, че насрѣща ви излѣзе единъ човѣкъ съ ножъ въ рѫка. Ножътъ е книженъ, но вие не знаете това, Уплашите се и хуквате да бѣгате назадъ въ зданието, дѣто изгаряте. Не трѣбва да се страхувате. Излѣзете ли отъ зданието, което гори, трѣбва да знаете, че никой не може да ви прободе съ ножъ. Всички ножове, които ви прѣсрѣщатъ прѣдъ вратата, сѫ все книжни. Щомъ кѫщата ви гори и избѣгате навънъ, значи Господъ е съдѣйствувалъ да се спасите. Нѣма защо сега наново да иска Той да ви погуби. Това нѣщо хората може да го правятъ, но въ Божествения свѣтъ нѣма такъвъ процесъ. Въ Божествения - свѣтъ на страданието се гледа като на единъ великъ потикъ, за да излѣзешъ отъ едно по-нисше и да влѣзешъ въ едно по-висше състояние. Слѣдъ като си вървѣлъ дълго врѣме прѣзъ страданието, ще дойде радостьта, ще се компенсира. Слѣдъ това радостьта ще се смѣни отново съ скръбь, докато вие съедините радостьта и скръбьта въ едно и придобиете Божествения миръ и спокойствие, да може да разгледате свѣта безъ да се движите. Да не мислите, че туй сега ще стане. То е великъ идеалъ за всички ония напрѣднали души. Сега отъ васъ се изисква безстрашие. Нѣксй казва: Учителю, вижъ еди-коя си ученичка плаче. — Отъ страхъ. Ама скръбь има тя! Нищо, азъ виждамъ. Скръбьта е Божественъ потикъ. Тя скърби отъ страхъ, че страда. Вие отхвърляте страданието. Страданието е избавление за васъ. Въ него е науката. Ще каже нѣкой: има и други разбирания. Нѣма други разбирания. По-хубави разбирания за страданието отъ тия, никѫдѣ не може да намѣрите. Ако нѣкой каже, че еди кой си адептъ може да даде по-добри тълкувания, лъжете се. Азъ мога да ви посоча всичкитѣ книги на миналото и всичкитѣ книги иа бѫдащето, по други разбирания отъ тия, които ви давамъ, нѣма да намѣрите. Това е Божественото. Тъй сме учили и ние: безъ страхъ, въ пълната смисъль на думата! Отъ нищо да не ви е страхъ. Нѣкой пѫть ще кажешъ: азъ не искамъ да обиждамъ тази сестра. Защо не искашъ да я обиждашъ? — Отъ страхъ. „Азъ искамъ да й направя добро“. Защо? — Пакъ отъ страхъ. Когато започнемъ да живѣемъ по закона на Любовьта, тамъ всичко ще правимъ като на себе си. Тамъ всичко е отношение на музикални тонове, които хармониратъ помежду си Всѣки музикаленъ тонъ има извѣстно количество трептения. Тия трептения иматъ свои опрѣдѣлени, свойства, качества, по които се проявяватъ. Музиката сама по себе си не е механически процесъ. Тя е живъ процесъ на Божественото съзнание. Ако вие измѣните състоянието на страхъ въ себе си, ще се измѣни и вашиятъ цвѣтъ на лицето. Червениятъ цвѣтъ показва единъ видъ страхъ въ човѣка. Портокалевиятъ свѣтъ показва другъ видъ страхъ. Зелениятъ — трети видъ страхъ. Жълтиятъ — четвърти видъ страхъ. Синиятъ — пети видъ страхъ и т. н. Всичкитѣ цвѣтове изявяватъ извѣстни видове страхъ. Запримѣръ, ти се разгнѣвишъ — това е отъ страхъ. Казвашъ нѣкому: какъ можешъ да ми вземашъ хлѣба? Знаешъ ли, че излагашъ живота ми на опасность! И току извадишъ ножа, бранишъ живота си. Защо? — Отъ страхъ. Нѣкой позеленѣе. Защо? — Който позелѣнева, показва че обича материялния животъ. Този пъкъ, у когото страхътъ има портокаловъ цвѣтъ, той е човѣкъ, на когото личнитѣ чувства сѫ уронени, личниятъ му престижъ е уроненъ. Той казва: какъ тъй да се засегне моето честолюбие? Когато е засегнатъ неговия умъ, явява се жълтиятъ цвѣтъ на страха. Има различни жълти цвѣтове, по между единъ и другъ жълтъ цвѣтъ има разлика. Въ различнитѣ жълти цвѣтове има хиляди нюанси, които трѣбва да се изучатъ. Има жьлтъ цвѣтъ, който не изразява страхъ: има жълтъ цвѣтъ, който изразява Любовьта. Ако жълтиятъ цвѣтъ се явява въ вашия умъ, показва, гдѣ дѣйствува той, за даденъ моментъ. Ако се явява у васъ синия цвѣтъ, той дѣйствува. Виолетовиятъ цветъ пакъ изразява сила. Всички цвѣтове иматъ по нѣколко тълкувания. Запримѣръ, казахъ ви, че има жълтъ цвѣтъ на страха, има и жълтъ цвѣтъ на Любовьта. Значи, единъ и сѫщъ цвѣтъ има по-висше значение, има и нисше значение. Хора, у които се развива ясновидството, когато прѣзъ тѣхъ мине нѣкоя опасна умисъль, явява се тогава извѣстна фигура съ зеленъ, червенъ или портокалиенъ цвѣтъ. Нѣкои сѫ ме питали, какво означава това нѣщо. Тогава нищо не съмъ имъ обяснявалъ, но сега казвамъ: това показва, че въ васъ още господствува страхътъ. Видишъ една червена точка. Тя изразява страхъ. Нѣкой пѫть се подигнете къмъ Бога и веднага се уплашите. Въ тозь моментъ виждаге една синя топка. Казвамъ: въ васъ сега господствува синиятъ цвѣтъ на страха. Вие казвате: ако се моля много прѣдъ хората, какво ще мислягъ за мене? Това е страхъ, Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ. Когато дойдемъ до Божественото, ние ще бѫдемъ най-умни. Рѣчьта ви трѣбва да бѫде много естествена. Не трѣбва да бѫдете ексцентрични. Ексцентричностьта е качество на страха Страхътъ е използувалъ благородството въ човѣка, Той е добъръ негозъ учитель. Страхътъ е негативно качество. При сегашното състояние на хората, онѣзи, които искатъ да прѣминатъ отъ животинското къмъ човѣшкото трѣбва абсолютно да се освободятъ отъ страха: „Който обича майка си, баща си или имота си повече отъ менъ, не е за менъ достоенъ“. Отъ всичко въ свѣта трѣбва да се освободятъ. Защо? Защото мисъльта за майка ти причинява страхъ: мисъльта за баща ти причинява другъ видъ страхъ: мисъльта за имота ти -причинява трети видъ страхъ. Всички тия връзки, които ти внасятъ страхъ, ще ги скѫсашъ. За тия нѣща не се грижи, ще се освободишъ. И какво казва още Христосъ? И своя животъ ще дадешъ всичко ще пожертвувашъ, за да дойде онова възвишеното, Божественото, което се гради само върху закона на Любовьта. Вие не може да влѣзете въ това възвишено състояние, докато не се освободите отъ страха, въ всичкитѣ негови прсяви на живота. Това е положителна, много разумна работа. Ако вие може да я постигнете въ този животъ, то ще извършите една важна работа - ще се посветите.

Размишление.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

29-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ учителя на 7. V. 1924 г. — София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...