Jump to content

1924_04_23 Точилото и ножътъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Точилото и ножътъ

Т. м.

Прочете се темата: „Азъ и Отецъ ми едно сме“.

Тема за слѣдния пѫть: „Службата на търпѣнието и самообладанието“.

Сега ще ви запитамъ: кои сѫ най-добритѣ, и кои сѫ най лошитѣ хора въ свѣта? — Най-лошитѣ хора въ свѣта сѫ тия, които нито добро правятъ, нито зло правятъ. Добритѣ хора въ свѣта сѫ тия, които и добро правятъ и зло правятъ. Значи, има двѣ категории хора. Първата категория:

Н. Д — не прави добро.

Н. З. — не прави зло.

Втората категория:

П. Д. — прави добро.

П. З. — прави зло.

Тѣзи, които не правятъ добро, слизатъ отъ Бога и отиватъ къмъ земята. Законътъ е такъвъ, не могатъ да ги търпятъ горѣ. Тѣзи пъкъ, които не правятъ зло, отиватъ нагорѣ и се срѣщатъ съ първитѣ — иматъ противололожно движение съ тѣхъ. Първитѣ иматъ движението n, вторитѣ — движението m.

OOK_3_27_1.PNG

Втората категория сѫ тия, които правятъ добро. Тѣхното движение е нагорѣ, въ възходяща степень. Тѣ сѫ добритѣ, които отиватъ къмъ Бога.

Тия пъкъ, които правятъ зло, отиватъ къмъ центъра на земята. Тѣзи двѣ движения ще се срещнатъ.

OOK_3_27_2.PNG

Еднитѣ ще минатъ прѣзъ центъра на земята, ще образуватъ единъ крѫгъ и послѣ ще се срещнатъ съ тия, които правятъ добро. Хората, които правятъ зло по необходимость, привидно сѫ лоши. Но тия, които не правятъ зло и не правятъ добро, сѫ най-лошитѣ хора. Сега, нѣкой казва: ако е така, да станемъ лоши. Добрѣ, нѣмамъ нищо противъ, стани лошъ, но ще слизашъ къмъ центъра на земята, къмъ гѫстата материя. Ти ще слизашъ надолу, докато се засили земната температура толкова, че не можешъ да издържашъ повече. Тази горещина ще те застави да минешъ нагорѣ, да излѣзешъ отъ центъра на земята и да се качишъ нагорѣ, да минешъ въ противоположна страна. Движението на лошитѣ хора е противоположно на движението на добритѣ хора — теченията сѫ обратни. Слѣдователно, всѣкога, когато означавате лошия човѣкъ, изразявате движението му съ слѣдната формула:

1197177365_Visokiqtideal_kartinki_02.jpg.8c4b4816c603b2f0f9e5fa92d90180c4.jpg

Формулата за изразяване движението на добрия човѣкъ е слѣдната:

2113059266_Visokiqtideal_kartinki_03.jpg.63d0377c177cb7e1dda5983b5735ee8a.jpg

Тия нѣща сѫ само философски разяснения, въ които има редъ противорѣчия. Ние ще оставимъ привиднитѣ противорѣчия. Противорѣчия сѫществуватъ въ природата, но не се старайте да примирите тия противорѣчия. Вие никога нѣма да ги примирите. Ако речете да примирите противорѣчията, вие ще изгубитѣ смисъла на живота. Богъ е създалъ най-противорѣчиви сѫщества на земята, и всички живѣятъ, размножаватъ се, изяждатъ се, взаимно се унищожаватъ и пакъ се пази равновѣсие. Чудни сѫ хората, като запитватъ: защо Богъ, като е създалъ ангелитѣ, е създалъ и такива хора? Хората мислятъ, че Господъ ги е създалъ. Не ги е създалъ Господъ, тѣ сами се създадоха. Казва Господъ: „да стане това!“ и то става. ,Да стане онова!“ — и то става. Всичко, каквото е казалъ Господъ, станало.

И тъй, въ природата сѫществуватъ привиднитѣ противорѣчия. Тия противорѣчия сѫ висши математически задачи. За глупдвитѣ хора сѫществува противорѣчие, сѫществува зло, но тия нѣща сѫ висши задачи въ свѣта. Тия задачи понѣкой пѫть се явяватъ въ дома: по нѣкой пѫть се явяватъ въ обществото, а по нѣкой пѫть и въ самитѣ насъ — навсѣкѫдѣ може да се явятъ. Онзи, който не иска да разрѣшава правилно задачитѣ, въ него се заражда мисъльта да ги изличи отъ себе си, т. е. да се самоубие. Човѣкъ, който иска да се самоубие, изличава задачитѣ отъ себе си, не иска да ги рѣшава. Обаче, и сто пѫти да се самоубивашъ никога не можешъ да заличишъ задачитѣ. Пакъ ще те хванатъ тукъ на земят и ще ти кажатъ: ще рѣшавашъ —  нищо повече! Десеть, сто хиляди години ще те държатъ на земята, но най-послѣ ще рѣшишъ зададенитѣ задачи.

Може да си послужишъ съ всички философски теории, може да си послужишъ съ всички противорѣчиви възгледи, но въ края на краищата пакъ ще трѣбва да рѣшишъ задачитѣ. Такъвъ е законътъ на великото Божествено училище.

Вие, като ученици, трѣбва да разбирате този великъ, безпощаденъ законъ въ свѣта. Той не е монархически законъ, ще е законъ на абслютна справедливость. Ако мислите по този начинъ, ако вѣрвате въ този законъ, ще получитѣ едно облекчение въ себе си. Въ свѣта сѫществуватъ двѣ противорѣчия: или че Богъ е абсолютна Правда, или че не е. Ако допуснете, че Богъ е абсолютна Правда, че Богъ е безграниченъ всемѫдъръ, всесиленъ, че всичко, което е създалъ въ свѣта го е прѣдвидѣлъ предварително, че нѣма никакви случайности въ свѣта, вие сте на правата страна. Богъ е взелъ всичкото предъ видъ, направилъ е подробно своитѣ изчисления. На много отъ висшитѣ, отъ интелигентнитѣ сѫщества Богъ е далъ редъ задачи, да направятъ подробни изчисления, та по този начинъ да взематъ и тѣ участие въ създаването на свѣта. Най-послѣ Богъ далъ редъ задачи за разрѣшение на човѣшкитѣ духове, които сѫ въплотени тукъ на земята, изобщо на цѣлата човѣшка раса, въ нейната цѣлокупность. Ние Трѣбва да възприемемъ този законъ, да го спитаме и ще получимъ облекчение, ще разберемъ, защо Господъ е направилъ свѣта така, а не иначе. И тогава прѣди да питашъ, защо Господъ направи така свѣта, азъ ще те питамъ: защо колишъ и ядешъ тази кокошка? Отговаряшъ: така е наредилъ Господъ. Добрѣ, ако е така, защо овцата не яде кокошката? Ако е право това, че е наредено отъ Бога да ядешъ кокошка, защо твоятъ братъ не може да яде кокошка? Защо овцата не може да яде кокошка? Какъ тъй, Богъ създалъ едного да яде кокошка, а другиго — да яде трѣва? Не, отговорътъ на този въпросъ не е правиленъ. Богъ е прѣдвидѣлъ всичко, до най-малки подробности. Като възприемемъ закона на абсолютната Божествена справедливость, разумность, ще оставимъ противорѣчията да си сѫществуватъ: тѣ сѫ необходими. Тѣ сѫ били една необходимость въ нашето минало: тѣ сѫ една необходимость и за нашето настояще и за нашето бѫдаще. Тѣ сѫ явления, които ни подтикватъ къмъ свобода и за въ бѫдеще. Изобщо, противорѣчията, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ потрѣбни.

Сега, тия мисли, тия явления на противорѣчия смущаватъ и стари, и млади. Имате братъ който се проявява по особенъ начинъ, и вие казвате: защо трѣбва да има тази чърта? Не питайте, защо той има тази чърта въ характера си. Остави го свободенъ, не се занимавай съ него. Казвашъ: ама азъ искамъ той да бѫде съвършенъ! Не се занимавай съ неговото съвършенство! Това не е твоя работа. Не се занимавай съ съвършенството на другитѣ хора! Всѣки лично трѣбва да се занимава съ своето съвършенство.

Единственото нѣщо, което намъ е позволено да дадемъ разумно на другитѣ хора, то е едно малко щастие. Гледате, че нѣкое дѣте плаче. Вие изваждате отъ джоба си една ябъдка и му я давате. Въ продължение на 5 — 10 минути то прѣстава да плаче. Ето, съ колко малко нѣщо може да доставите една радость. Както виждате, за човѣка е достатъчно петь минути щастие, Знаете ли, колко струва щастието на човѣка? — Струва милиони левове. Но вие скоро разваляте вашето щастие. Слѣдъ като ви направятъ за петь минути щастливи, започвате да мислите за бѫдещето си и разваляте вашето щастие. Петь минути щастие ви е достатъчно. Потърсишъ ли повече щастие, ще изгубишъ и малкото.

Слѣдователно, вие въ школата не може да имате успѣхъ, безъ правилно разбиране, безъ правилна философия. Нѣмате ли тия нѣща, вие всѣкога ще се ожесточите. Като не разбирате нѣщата. постоянно ще питате: Защо Учительтъ ни говори така? Защо си мръдна рѫката? Защо спрѣмо еди-кого си има такава обхода, а спрѣмо менъ друга? Чудни сте! Ами какъ трѣбва да ви говоря най послѣ? Казвамъ ли ви, какъ трѣбва вие да ми говорете? Като дойде нѣкой отъ васъ при мене, казвамъ ли му: чакай, нѣма да си мърдашъ устата, нѣма да я отваряшъ, очитѣ си нѣма да отваряшъ и т. н. Не, оставямъ този човѣкъ свободно да си се проявява. Нека свободно, както иска, си отваря и затваря устата. Нека си каже, защо е дошълъ, а по какъвъ начинъ ще каже, то е негова работа. Насъ ни занимава само това, какво ще каже. Той носи едно писмо отъ бащата ви. Ще го повикаме на трапезата, ще го запитаме, какъ сѫ нашитѣ и ще го изпратимъ. Най послѣ, ние още нѣмаме една установена форма, да знаемъ кой е правилниятъ начинъ да говоримъ — какъ трѣбва да държимъ очитѣ си, устата си и т. н. Кой отъ васъ знае правилнитѣ дѣйствия при говоренето?

Сега запримѣръ, азъ държа рѫката въ джоба си. Ще ви кажа, защо я държа въ джоба си. Отишълъ съмъ на дюкяна и съмъ купилъ нѣщо. Значи, бъркамъ сега въ джоба си, за да ви дамъ нѣщо. Изобщо бащата държи въ джоба рѫката си, когато е купилъ или смокини, или друго нѣщо и го вади отъ тамъ. Това, обаче, не е истинското обяснение на въпроса. Азъ мога да туря рѫката си въ джоба и случайно. Истинската причина за това нѣщо е скрита дълбоко въ човѣка. Нѣкой пъкъ туря рѫката си отзадъ на гърба: другъ движи или само лѣвата си рѫка, или и двѣтѣ си рѫцѣ нагорѣ (въ знакъ на очакване) и казва: тази работа нѣма ли да се свърши. Послѣ сваля рѫцѣтѣ си долу и казва: изгубихме работата! Ами сега? Туря рѫкага на челото си, започва да мисли. Слѣдъ това си тури рѫката на гърба: казва: тази работа може да стане, куражъ си дава. Турянето рѫката на гърба, това е скритность, подълъ начинъ на пристѫпване. Онзи, който иска да те прободе съ ножъ, скрива ножа задъ гърба си и казва ти: добрѣ дошълъ! И тъй, както не очаквашъ, мушне те изведнъжъ съ ножа си. Този, който държи рѫката си отзадъ, има нѣщо скрито. Единъ ораторъ, който държи рѫка си отзадъ, на гърба си, пакъ крие нѣкаква мисъль. Ако рѣчемъ да обяснимъ всичкитѣ движения на хората, ще си изпокѫсате космитѣ на главата отъ ужасъ. Ако се изтълкува всѣко ваше движение, не ще може да си намѣритѣ мѣсто. Невѣжество, тъмнина трѣбва да има! Невѣжеството е благословение за сегашното човѣчество. Нѣкой пѫть тия движения въ насъ сѫ неволни: тѣ сѫ изостанали навици отъ нашето минало. Нѣкой пѫть, запримѣръ, ти се разгнѣвишъ, вдигнешъ рѫка, започвашъ да удряшъ налѣво, надѣсно. Защо? — По старъ навикъ. Всѣко движение има свой вѫтрешенъ смисълъ.

И тъй, туй, което на първо мѣсто раздѣля хората въ свѣта, това сѫ тѣхнитѣ материялни отношения, които сега сѫществуватъ. По никой начинъ, обаче не се старайте да задоволите кого и да е човѣка, нито себе си! Старайте се да дадете на човѣка само за петь минути едно веселие, едно щастие, Виждате нещастенъ единъ човѣкъ, оплаква се, казва: да имамъ единъ декарь земя, ще бѫда щастливъ. Дадешъ му единъ декарь земя. Щастливъ ли е? Не, сега казва: да имамъ два, три, четири, петь декара — разбирамъ. Дай му и цѣлата земя, пакъ единъ день ще бѫде нещастенъ. Тогава той ще започни да мисли за мѣсечината, какъ да отиде на нея. Като не може да отиде на мѣсечината, ще бѫде недоволенъ, че не може да я завладѣе. Щомъ тази празнина, която сѫществува въ насъ, не може да се запълни отъ земята, то да туримъ въ нея и мѣсечината, и слънцето, и цѣлата слънчева система, пакъ нѣма да се запълни. Единственото, нѣщо което може да запълни празнинага отъ човѣшкото недоволство, е само Божествената свѣтлина.

Тя като блесне, изведнъжъ изпълва всичко. Изведнъжъ блѣсва, но и изведнъжъ изчезва. Направишъ ли нѣкаква погрѣшка, тази свѣтлина веднага се вдига и въ тебъ настава пакъ празнина — Чувствувашъ че всичко въ тебъ е празно. Изгубишъ ли Любовьта, нѣмашъ свѣтлина, нѣмашъ сила и казвашъ: едно врѣме можахъ да мисля, но сега съмъ станалъ идиотъ, остарѣлъ съмъ. Не, не си остарѣлъ, но ти искашъ по единъ физически начинъ да запълнишъ тази празнина въ живота си, тръгналь си по кривъ пѫть. Не можешъ да заставишъ никого да те люби. Любовьта е една велика сила въ живота, която не се подчинява на никакъвъ законъ. Това трѣбва да го знаешъ! Богъ, слѣдователно, не се подчинява на никакъвъ законъ. Ти не можешъда искашъ любовь. Не търсете любовь. Който търси любовьта, той я изгубва. Свѣтлината можешъ ли да я търсишъ? — И Свѣтлината не можешъ да търсишъ. Любовьта ще те търси, Свѣтлината ще те търси, а ти ще бѫдешъ готовъ да ги възприемешъ. Въ това е смисълътъ. Всички вие, които търсите Любовьта, не можете да я намѣрите: всички вие, които търсите Свѣтлината не можете да я намѣрите. Но всички ония отъ васъ, които сѫ готови да излѣзать вънъ отъ кѫщи, като изгрѣе слънцето, свѣтлината и топлината му сами ще дойдатъ при васъ. Любовьта сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готово сърце да я приемешъ. Свѣтлината сама ще дойде при тебъ, но ти трѣбва да имашъ готовъ умъ да я приемешъ. Тъй седи великата Истина!

И вие, като ученици, ще знаете, че сѫщото нѣщо е и съ знанието. Вие търсите знание. Нѣкой казва: азъ търся знание. Тамъ е погрѣшката ви. Не търсете знанието. Вие никога нѣма да го намѣрите. Бѫдете готови, обаче, да възприемете знанието. Знанието вие нѣма да създадете, всѣки самъ ще го възприеме. То е създадено отдавна. Прѣзъ него сѫ минали ангелитѣ, то ни е останало въ наслѣдство отъ тѣхъ. По-висши отъ насъ сѫ го създали. На когото е рѣчника, тѣ ще ви пратятъ знанието, тѣ ще ви научатъ на всичко, а вие само бѫдете готови да го възприемете. Туй, което вие мислите за ново, което сега измисляте, откривате, за тѣхъ е старо, за тѣхъ е играчка. Когато хората на земята направятъ нѣкое велико откритие, когато нѣкой ученъ създаде нѣкоя нова теория, или открие нѣщо, това въ англелския свѣтъ е остарѣло, тамъ никой вече не говори за това велико откритие. Тѣ казватъ: не е голѣма философия това откритие! За самитѣ ангели има смисълъ това което тѣ сами откриватъ. Така седи въпросътъ.

И тъй, казахъ ви. Любовьта не търсете, бѫдете готови да я приемете, тя ще дойде при васъ. Свѣтлината, знанието — сѫщо. Не ги търсете, тѣ сами ще дойдатъ при васъ. Това сѫ положения, закони, при които вие трѣбва да приготвите вашия умъ и вашето сърце, за да може разумно да се ползувате отъ тия закони. Сѫщото се отнася и до писателската ви проява. Нѣкой казва: азъ искамъ да напиша една хубава статия. Не се напрѣгай! Ти самъ нѣма да създадешъ нищо. Мисъльта сама ще дойде при тебе, а ти ще я възприемешъ. Тя ще дойде като зрънце при тебе, а ти ще го посгавишъ въ земята, отдѣто слѣдъ врѣме ще изникне. Ще дойдатъ тия зрънца, ти не се безпокой! Не дойдатъ ли, ти и да копаешъ, какво ще изникне? — Нищо нѣма да изникне напразно ще копаешъ.

Сега, като ви говоря върху този прѣдметъ, нѣкои отъ васъ казватъ: Учителю, 20 години вече отъ какъ работя въ това направление, но отъ менъ нищо нѣма да стане. Азъ не станахъ по-добъръ човѣкъ. — Ти нѣма да бѫдешъ никога добъръ. Добрината е плодъ на Божествената Любовь. Слѣдователно, ако си възприелъ Божествената Любовь, добрината ще дойде. Щомъ нѣмашъ добрина, значи не си възприелъ Любовьта и пѫтьтъ, по който си тръгналъ, е лошъ. Цѣли 20 години си вървѣлъ по този пѫть и не си възприелъ Любовьта. Какво да правя тогава? Казвамъ ти: бѫди готовъ да вьзприемешъ Любовьта, и слѣдъ петь минути ще станешъ добъръ: слѣдъ петь минути ще имашъ плодъ, и съ това ще се свърши всичката философия.

Днесъ ви говоря върху този законъ, но вие, като отидете дома си, ще започнете пакъ по-старому, ще вземете нѣкой стихъ отъ Евангелието, ще го разтълкувате по своему и ще заличите, това, което чухте тукъ. Вие ще постѫпите сѫщо, както онзи поетъ, който се възхитилъ отъ природата, отъ едно нейно кѫтче и написалъ: „Прѣкрасни, величествени канари“! Азъ казвамъ: отъ човѣшко гледище тѣ могатъ да бѫдатъ прѣкрасни, но не и отъ Божествено гледище.

Всичко това, което срѣщате въ живота, въ природата е необходимо за васъ, за да се възстанови помежду ви хармония. Противорѣчията вие нѣма да разрѣшавате. Даже нѣма да се стараете да си въздѣйствувате единъ на другъ, защото щомъ въздѣйствувашъ комуто и да е, и на тебъ ще въздѣйствуватъ. И всѣки, който се е опиталъ да изправи нѣкой лошъ човѣкъ, самъ е станалъ лошъ. Законътъ е такъвъ. Ще ви приведа примѣра за точилото и ножа. Точилото, на което острятъ ножоветѣ, печели ли нѣщо? Ножътъ, който се остри на точилото, печели ли нѣщо? Не, нито точилото печели, нито ножътъ печели. И който точи, и когото точатъ —  губятъ. Да точишъ, и да те точатъ, това не е добрина. Въ това нѣма никаква философия. Да бѫдешъ острило за ножоветѣ, въ това нѣма никаква добрина. Нѣкой казва: азъ съмъ лошъ човѣкъ. То значи, азъ съмъ точило и който дойде при мене, ще го наточа, да стане по-остъръ. Точишъ ли, не си отъ голѣмитѣ философи. И този, който точи, и тогова, когото точатъ, даватъ орѫжие въ рѫцѣтѣ на лошитѣ хора, заставятъ ги да правятъ прѣстѫпление. Но нѣкой пѫть, като седя въ събранието, наблюдавамъ, какво става между васъ. Гледамъ двамина отъ васъ говорятъ върху нѣщо, а другъ се концентриралъ, мисли за Бога. Виждамъ, какъ дяволътъ се разхожда помежду васъ и казва: слушай, ти размишлявашъ за Бога, а тия двамата те смущаватъ. Я ги бутни, посмушкай ги малко! Ти се обърнешъ къмъ тѣхъ, смушкашъ ги. Дявола сега казва на тѣхъ: какъ се оставяте да ви мушка този! Вие сте хора свободни, я му кажете, какво право има той да ви заповѣдва! И тия двамата се нахвърлятъ върху него. Става прѣрѣкание между всички. Еднитѣ говорятъ, и другитѣ говорятъ, но до никакво заключение не се дохожда. Въ тия спорове нѣма никаква философия. Ти трѣбва да оставишъ тия двамата, нека си говорятъ задъ гърба ти. Ти си свърши работата и нищо повече. Тази е правилната философия за ученика. Азъ не говоря за свѣта, азъ говоря за разумнитѣ хора. Така трѣбва да постѫпваме всички —  по единъ разуменъ начинъ. Азъ не съмъ намѣрилъ по-правъ пѫть отъ този, за който ви говоря. Азъ съмъ го опйталъ и получилъ добри резултати. Вие можете да постѫпите и по другъ начинъ, но резултатътъ ще бѫде, какъвто е резултатътъ отъ точилото и ножа. Резултатитѣ, които ние имаме, трѣбва да бѫдатъ като резултатътъ отъ посѣтото зрънце — да изникне, да цъвне и да даде плодъ. При този резултатъ, при този законъ, послѣдствията сѫ слѣднитѣ: растението пораства, но почвата обѣднява. Слѣдъ това пъкъ става друга конпенсация: това дърво на есень хвърля листата си, които изгниватъ и по такъвъ начинъ наторява земята. Тя поглъща тия сокове, обогатява се и казва на дървото: ,.Идущата година ще ти пратя новъ кредитъ“. Дървото й отговаря: „Благодаря ти, азъ ще си свърша работата и слѣдъ това ще ти върна всичкия кредитъ назадъ. Значи, навсѣкѫдѣ въ природата сѫществува закона на компенсацията на взимане-даване. Това е правилниятъ пѫть. Слѣдователно, ние може да имаме отношението на точилото и ножа, но туй не разрѣшава въпроситѣ. Свѣтѣтъ има тия отношения, по този начинъ се управлява той. Цѣлиятъ свѣтъ се управпява съ ножа и точилото. Всички вие сте живѣли самосъ ножа и точилото. Този методъ си отживѣ врѣмето. Вториятъ методъ, който трѣбва сега да приложите е методътъ на растението и почвата. Третиятъ методъ е методътъ на животнитѣ. И най-послѣ, четвъртиятъ методъ е методътъ на човѣка.

Азъ ще се спра на първитѣ два метода, тѣхъ ще обясня, за сега тѣ сѫ важни. Вторитѣ два метода ще оставя. Ясно е сега, че и ножътъ губи, и точилото губи. При втория методъ, при метода на дървото и почвата, отношенията сѫ други. Дървото, което трѣбва да расте, да се развива въ своя обемъ, най-напрѣдъ взима. Слѣдъ това, непотрѣбното връща обратно на земята, за да не губи тя. А тъй на пръвъ погледъ, тия отношения не се забѣлѣзватъ. Отъ Божествено гледище, приятно е да гледа човѣкъ на противорѣчията въ живота. Да кажемъ, че двама братя сѫ глухи и си приказватъ високо. Нѣкой другъ ги слуша и се пита: защо толкова викатъ тия хора? Тѣ говорятъ високо, защото сѫ глухи. Необходимо е за тѣхъ да говорятъ високо.

Да допуснемъ сега, че двамата братя дойдатъ въ кѫщи и продължаватъ да говорятъ високо. Кой е правилниятъ начинъ да се отнесете съ тѣхъ: да ги изпъдите на улицата, или да излѣзешъ на улицата и да ги оставишъ въ кѫщи, да се разправятъ. Първиятъ начинъ, да ги изпъдишъ е методътъ на точилото и ножа. Вие ще се освободите отъ тѣхъ, но тѣ ще се наточатъ насрѣща ви и ще кажатъ: безобразникъ, изпъди ни отъ кѫщи! Ако постѫпите по втория начинъ, ще кажете: братя бѫдете спокойни, разговаряйте се, азъ ще излѣза вънъ, имамъ работа, скоро ще се върна, а прѣзъ това врѣме вие можете да си берете ябълки, докато свършите разговора си. Този е методътъ на растението и почвата. Този методъ е практиченъ, но мѫченъ за приложение. Теоретически е тъй, но за приложението си, има вѫтрѣшно приложение, което не мога да изнеса, защото ще се злоупотрѣби съ него. Въ дѣйствителния животъ не е лесна работа да се разправяшъ съ хората. Има единъ моментъ, когато човѣкъ е поставенъ почти на върха на нѣкое острило, дѣто нѣма никакво измѣрване, и ако съзнанието не е будно, всѣки моментъ може да падне долу, всѣкога може да изгуби равновѣсие. И тогава казва: азъ съзнавамъ, че съмъ направилъ погрѣшка, падналъ съмъ. Слѣдъ като падне започва да философствува: не направихъ добрѣ. Работата е на врѣме, за дадения моментъ, съзнанието да е будно. Будно ли е съзнанието ви, ще употрѣбите втория методъ.

Най-първо, съзнанието ви трѣбва да бѫде всѣкога будно за да може да се справите съ всѣка слабость, която ще се яви у васъ, и която ще ви хвърли въ погрѣшка. Въ човѣка има много слабости. Прѣдизвикването на извѣстна слабость у васъ иде отвънъ. Запримѣръ, вие вървите по улицата, рѣшавате нѣщо и току изведнъжъ нѣкой ви спира. Вие веднага се възбуждате. Това показва, че съзнанието ви не е будно. Да кажемъ, че вие сте проповѣдникъ, отивате нѣкѫдѣ да проповѣдвате, но изведнъжъ ви спира нѣкой и вие се разгнѣвявате, скарвате се съ този човѣкъ. Вие продължавате по нататъкъ пѫтя си, но вече нѣмате вдъхновение, изгубили сте любовьта. Не, будно съзнание трѣбва да имате всинца. Ако съзнанието ви не е будно, всѣка друга философия е излишна. Азъ мога да ви прѣдставя редъ автори, които сѫ прѣпоржчвали разни методи за самообладание, но тия методи не сѫ дали нищо до сега. Защо? Защото у хората днесъ липсва Любовьта. Вземете, запримѣръ, въпроса за вегетарианството. Има философи, които цѣли 15 години наредъ сѫ били вегетариянци и слѣдъ тия 15 години прояждатъ месо, като опровергаватъ по-раншнитѣ си убѣждения. Защо? Защото съзнанието у тѣхъ не е будно, тѣ нѣматъ любовь. Слѣдователно, човѣкъ всѣкога може да стане вегетариянецъ и отново месоядецъ. Кога? — Щомъ изгуби съзнанието си. Това е движение. Всички хора, които ядатъ месо се стремятъ къмъ центъра на земята. Такова е движението имъ. Тѣ не могатъ да бѫдатъ вегетариянци. Всѣки, който се стреми къмъ слънцето, той е плодоядецъ или вегетариянецъ. Месоядецъ си, искашъ да станешъ вегетариянецъ. Измѣни стремлението си къмъ слънцето, и ще станешъ вегетариянецъ. Измѣнишъ ли отново стремлението си къмъ центъра на земята, ще станешъ месоядецъ. Тия двѣ посоки опрѣдѣлятъ, каква ще бѫде храната ви. Сѫщиятъ законъ се отнася и до растенията, и до птицитѣ. Има и растения, и птици месоядни. Азъ рѣшавамъ въпроса принципално. Не можешъ да бѫдешъ вегетариянецъ, докато не измѣнишъ посоката на движението си къмъ слънцето. Къмъ слънцето ще се стремишъ, къмъ ангелитѣ, къмъ Бога. Отъ тамъ ще възприемашъ идеитѣ си. Тѣ ще събудятъ съзнанието ти. Като възлюбишъ Бога, ще възлюбишъ и всички окръжаващи те сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И тогава у тебе нѣма да има желание да ядешъ месо. Свържешъ ли се съ Бога, ще възлюбишъ всички сѫщества, ще искашъ да имъ правишъ добро. Принципално тъй съмъ опрѣдѣлилъ азъ, кои хора сѫ месоядци, и кои плодоядци. Всичкитѣ мосоядци отиватъ къмъ центъра на земята, иматъ стремежъ надолу, нѣкои повече, нѣкои по-малко. Такъвъ човѣкъ може да ви говори за идеи, за Бога, но това сѫ второстепенни работи. Неговиятъ вѫтрѣшенъ стремежъ е къмъ центъра на земята. У този човѣкъ съзнанието не е будно. Той е въ постоянна борба съ себе си. Има месоядци, които за въ бѫдеще ще станатъ вегетариянци, както има и вегетариянци, които за въ бѫдеще ще станатъ месеядци. Било е врѣме въ културата на човѣчеството, когато дѣцата изяждали радителитѣ си. Това било привилегия за тѣхъ. Тѣ не чакали да умратъ родителитѣ имъ отъ собствената си смърть, но като наближи смъртьта имъ, даватъ голѣмо угощение, на което опичатъ родителитѣ си и ги изяждатъ. Че това е било така, потвърждава се отъ факта, дѣто често въ сегашно врѣме майката казва на дѣцата си: изядохте ме! Бащата сѫщо имъ казва: изядохте ме! Отъ гдѣ сѫ останали тия изрази? Майката и бащата не могатъ да изкажатъ тия думи, ако не сѫ ядени нѣкога отъ дѣцата си. Това е фактъ!

Това сѫ изостанали нѣща отъ архивата на миналото. И какво очаквате отъ едно човѣчество, бащитѣ, и майкитѣ на което сѫ били изяждани отъ своитѣ синове и дъщери? Колко има да работи това човѣчество! Защо сѫ яли родителитѣ си? Защото сѫ се стремѣли къмъ центъра на земята.

Тогава, помнете слѣдното нѣщо: не примирявайте противорѣчията въ свѣта! Знайте, че всичко въ свѣта работи за хармония съ доброто. Дръжте тази мисъль въ себе си, като цѣнно правило. Не се опитвайте да внесете тишина въ морето. То нѣма да утихне. Попитайте морето, защо шуми. То казва: „Мойтѣ дѣца, вълнитѣ, вдигатъ шумъ“. Вълнитѣ пъкъ казватъ: „Дѣдо ни вѣтърътъ, дошълъ, та се радваме на живота“. Хванали дѣдото, питатъ го: защо си вдигналъ толкова шумъ? — Пратиха ме да посѣтя дѣцата, да ги видя. Кой те прати? — Свѣтлината и топлината ме пратиха. Кой е кривъ, най-послѣ, че морето дига шумъ? Морето не е криво: вълнитѣ не сѫ криви: вѣтърътъ сѫщо не е кривъ. Кой е кривъ тогава?

Да изпѣемъ сега упражнението: „Ходи, ходи“....

Ходи, ходи, ходи

За водата ходи

сутринната роса

прѣзъ рѣчица бистра,

прѣзъ пѫтека чиста

За дома си носи

тазъ водица бистра

за цвѣтенца мили,

пѫти нейнитѣ дѣчица.

Думата „ходи“ има смисълъ: тя изразява движение. За водата ходи сутринната роса — това е ясна идея. Росата, като минава прѣзъ небесното пространство, минава и прѣзъ водицата.

Изпѣйте сега упражнението: „Тѫги, скърби, вдигай, слагай, право върви“! Това упражнение прилича повече на свѣтска пѣсень. Като изпѣете тази пѣсень, ще почувствувате едно ободрение. Ако изпѣете една свещена, духовна пѣсень, ще почувствувате тѫга. Тогава, коя пѣсень е по-права, тази която внася радость въ душата на човѣка, или тази която внася тѫга? Всѣка дума, която внася Божественото благо въ душата на човѣка, тя е на мѣстото си. Сѫщото се отнася и до пѣснитѣ. Всѣка пѣсень, която внася извѣстно Божествено благо въ душата на човѣка, е на мѣстото си. Езикътъ изобщо трѣбва да бѫде простъ. Единъ день всички езици ще се изгладятъ и нѣма да има свещенъ и обикновенъ езикъ. Много свещени езици сѫ измрѣли. Свещениятъ еврейски езикъ, на който е писано Евангелието, е умрѣлъ: свещениятъ санскритски езикъ е умрѣлъ. Всички свещени езици сѫ измрѣли. Останали сѫ живи само обикновенитѣ, проститѣ езици.

Вие ще се стремите да бѫдете свободни въ душата си, да се не смущавате отъ нищо. Запримѣръ, ако река да извадя едного отъ васъ да напише едно прѣдложение, което послѣ другитѣ да поправятъ, той ще се върне въ кѫщи разтревоженъ и цѣла нощь нѣма да спи. Ще си каже: какъ тъй, менъ да ме поправятъ? Чудни сте вие! Че езикътъ, на който говоритѣ, не е така съвършенъ, има нужда отъ поправяне. Като дойдете за въ бѫдаще, езикътъ ще бѫде по-добъръ, но за сега, такъвъ, какъвто е, той е добъръ. Езикътъ на българитѣ е отличенъ за сега. И езикътъ е прѣтърпѣлъ извѣстни промѣни. Въ нѣкои отношения сегашниятъ езикъ е спечелилъ, а въ нѣкои отношения е изгубилъ, но загубата и печалбата се компенсиратъ. За въ бѫдаще езикътъ ще прѣтърпи още по-голѣма промѣна.

И тъй, ще се стремите да бѫдете сврбодни отъ всѣкакви прѣдубѣждения, отъ всѣнакви прѣдразсѫдаци. Човѣкъ трѣбва спокойно да работи за да придобие смирение. Той трѣбва спокойно да изслушва всичко. Докато не придобиете това спокойствие, не можете да влѣзете въ окултната школа. Безъ това спокойствие, нѣмате достѫпъ въ тази школа.

Когате употрѣбявамъ думата ,достѫпъ“, кѫдѣ е по правилно да се тури ударението, на първата, или на втората сричка? Има закони, които опрѣдѣлятъ ударенията на думитѣ въ езика. Въ думата „добро“, запримѣръ, ударението пада на втория слогъ. Защо да не е на първия слогъ? По кой законъ е турено тамъ ударението? — Ударението е турено на втория слогъ, понеже думата „добро“ означава плодъ. Двѣ личности, двѣ сили сѫ опрѣдѣляли ударението на тази дума: едната отъ тѣхъ е била по-силна, слѣдователно, тя е поставила ударението на думата „добро“ на втория слогъ. Ударението въ този случай е женско. Жената, значи, е опрѣдѣлила ударението въ думата „добро“. Ако туримъ ударението на първия слогъ, то е мѫжко. Ще ви докажа тава. У македонцитѣ главитѣ сѫ широки, у тѣхъ има разрушителна енергия. Когато енергията е разрушителна, ударението пада винаги върху първия слогъ. Когато енергията е мека, ударението пада върху послѣднитѣ слогове. Мекитѣ ударения падатъ или на втория, или на третия слогъ. Когато силата е дошла въ жената, тя опрѣдѣля, кѫдѣ да бѫде ударението на думитѣ, въ края ли, или въ началото. Силнитѣ натури винаги си турятъ ударението на първия слогъ. Силниятъ казва: Азъ! Онзи, който е скроменъ, казва меко: наша милость.

Ако турите ударението на първия слогъ, имате слѣдното движение:

2113059266_Visokiqtideal_kartinki_03.jpg.63d0377c177cb7e1dda5983b5735ee8a.jpg

Това движение показва, че се движите къмъ двѣ противоположни пюсоки — къмъ центъра на земята, и къмъ центъра на слънцето. Единиятъ отива къмъ небето, а другиятъ къмъ посока на земята. Законътъ за поставяне на ударенията е чисто вѫтрѣшенъ, психологически. Когато ви говори нѣкой човѣкъ, ще гледате какъ туря ударенията. Ако той каже „азъ“, ти ще употрѣбишъ нѣкоя дума, съ ударение на втория слогъ, и работата ще се уреди благополучно.

Т. м.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

27-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 23. IV. 1924 г. - София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...