Jump to content

1924_02_13 Тритѣ състояния у човѣка


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тритѣ състояния у човѣка.

Т. м.

Прочете се резюме върху темата: „най-щастливия день прѣзъ живота.“

Упражнение. 1. Рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ. Дѣсната рѫка на страна, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Послѣ лѣвата рѫка: настрана, хоризонтално, въ крѫгъ, прѣдъ гѫрдитѣ. Това упражнение се повтори нѣколко пжти ту съ дѣсната, ту съ лѣвата рѫка.

2. Двѣтѣ рѫцѣ нагорѣ, въ крѫгъ, допрени надъ главата горѣ. Отварятъ се рѫцѣтѣ малко, и пакъ се поставятъ надъ главата. Това се прави съ постепенно усилване и пакъ забавяне (нѣколко пѫти). Рѫцѣтѣ настрана и бавно спущане надолу.

Сега, вие можете да си кажете: какво ме ползува такова едно движение? Ами туй движение на птицата какво я ползува? Съ туй движение какъвъ устремъ има птицата? Какъ обръща туй движение напрѣдъ! Разбира се, тя не се движи въ една плоскость, тъй хоризонтално, но туй движение има единъ малъкъ наклонъ. Споредъ този законъ, колкото идеално и да живѣете въ свѣта, като се движите въ гѫста материя, винаги ще имате единъ малъкъ наклонъ.

Слѣдъ туй се спирате, почвате едно крѫгообразно движение и тогава пакъ тръгвате по една права линия. Въ туй движение става видоименение въ вашето съзнание, или въ вашето състояние. Ние говоримъ философски. Но тия нѣща за които ви говоря, сѫ вѣрни. Може да ги наблюдавате въ себе си, ще видите, че вашитѣ сѫстояния се измѣнятъ. Сѫстоянията може да се измѣнятъ, безъ да се измѣняте вие. Мнозина отъ васъ не можете да си прѣдставите това и казвате: какъ е възможно, моето състояние да се измѣня, а азъ да не се измѣнямъ?

Tritesastoqniq_1.PNG

Да прѣдположимъ, че вие имате една свѣщъ и я запалвате (фиг. 1). Този човѣкъ, който наблюдава нѣма да му туримъ око, защото, ако гледа отвънъ, той нѣма да разсѫждава. Ако има око, вѫтрѣшно ще е слѣпъ, Ако тази свѣщь гори и изгаря, промѣня ли се състоянието на вашия господарь. Прѣдставете си, че горящата свѣщь е вашето състояние. Слѣдователно, ако вашето настроение се мѣни, ако вашата мисъль се мѣни, ако вашитѣ чувства се измѣнятъ, това ни най-малко не показва, че вие се мѣните. Промѣната е вашата свѣщь, която гори и изгаря. Всички тия промѣни се дължатъ на естеството на вашата природа. Промѣнитѣ ставатъ въ широката природа, въ която живѣете. Мнозина отъ васъ, като не разбиратъ този законъ, си създаватъ редъ неприятности. Щомъ се измѣни нѣщо въ васъ, вие казвате: изгубихъ нѣщо много цѣнно, много хубаво. Кой ли не губи? — Всички губятъ. Но слѣдъ всѣка една загуба въ природата идва съотвѣтствующа печалба. Въ физиката имате единъ законъ че силата, енергията (Е) е равна на обема на масата (Т), т. е. въ материята всѣкога ставатъ извѣстни прояви. Въ материята има нѣколко движения. Срѣщнатъ се вълни, които иматъ височина, иматъ ширина, иматъ и брой на трептенията. Слѣдователно, енергията е равна и на височината, и на широчината, и на броя на трептенията. Физиката казва, че енергията е равна на масата. Този физически законъ отчасти е вѣренъ. Нѣкой пѫть обемътъ на масата е по голѣмъ отъ енергията, а въ нѣкои случаи силата на енергията е по-голѣма отъ масата. Какво е приложението на този законъ? Извѣстна енергия може да се прояви въ извѣстна маса — извѣстенъ обемъ има тя. Да допуснемъ, че вземете човѣшкото тѣло. И въ него има извѣстна енергия, но енергията може да бѫде специфична, както се взима въ физиката Каквото и да е тя, отъ нея всѣкога излизатъ извѣстни сили. На какво е проява самата енергия въ свѣта? Задъ енергията седи една разумна сила. Слѣдователно, вие трѣбва да знаете, че между отношенията на енергията и масата, постоянно ставатъ промѣни. Тѣзи промѣни може да иматъ разни направления? Нѣкой пѫть движението на енергията може да спомага за вашето морално подигане, а нѣкой пѫть тази енергия спомага за вашето морално падане. Да допуснемъ, че вие сте енергиченъ, способенъ, уменъ и печелитѣ пари, паритѣ, това сѫ масата. Тазн маса като влѣзе вѫтрѣ въ вашата каса, започва да ви изкушава, почвате да се удоволствувате по разни начини. Единъ день масата се намалява, т. е. паритѣ изчезватъ и остава само енергията вѫтрѣ въ вашия умъ. Сега, въ физическия свѣтъ, всички физици казватъ, че човѣкъ трѣбва да има достатъчно маса, въ която енергията може да се прояви, т. е. постоянно трѣбва да има гориво за живота си. Туй е само физическия свѣтъ.

Защо се мѣнятъ състоянията въ човѣка? Всѣка една промѣна, каквато и да е, която става въ васъ, означава че извѣстни разумни сѫщества сѫ влѣзли въ васъ да работятъ, взели сѫ участие въ живота ви — нищо повече! Вземете единъ простъ фактъ. Вие седите самъ въ стаята си, имате каса, имате си и пари въ нея. Отворите я, гледате си паритѣ, самъ сте, спокоенъ сте. Вадите си паритѣ, броите ги, радвате имъ се, послѣ пакъ ги затворите. Единъ день дойде нѣкой вашъ приятель и ви завари тъкмо въ момента, когато вашата каса е отворена. Вие отъ благородство не можете да затворите касата си, излизате навънъ, но у васъ се зароди едно малко безпокойствие. Защо? — Възможно е той да бръкне въ касата, да вземе нѣщо отъ нея. Вашиятъ приятель си замине, веднага прѣброявате паритѣ си и казвате: а точно сѫ. Честенъ човѣкъ е, значи, не е взелъ нищо. Сега у васъ се поражда едно довѣрие къмъ него. Този вашъ приятель дойди втори, трети пѫть и т. н. Питамъ: може ли да провѣрите, слѣдъ колко пѫти ако дойде той, ще изчезне туй безпокойствие, туй недовѣрие къмъ него? Ако има законъ, ще може ли точно да изчислите това? Има законъ, чрѣзъ който ще може да се опрѣдѣли. Вземете който и да е градинарь, той може да ви опрѣдѣли точно, слѣдъ колко години една ябълка ще достигне върха на своето развитие, т. е. крайния прѣдѣлъ на развитието си.

Така сѫщо може да се опрѣдѣли, слѣдъ колко години единъ човѣкъ може да достигне върха на своето развитие, билъ той младъ момъкъ, или нѣкоя млада мома. По сѫщия законъ ние можемъ да опрѣдѣлимъ математически, слѣдь колко години човѣкъ ще достигне прѣдѣла на своето растене, т. е. ще спре неговиятъ растежъ. Тогава питамъ: слѣдъ колко години може да дойде прѣдѣла на вашето съмнѣние и невѣрие? Вѣрата и съмнѣнието сѫщо иматъ свой прѣдѣлъ. И най-голѣмата вѣра да имате у нѣкого, достатъчно е само единъ пѫть да задигне паритѣ отъ касата ви, за да се разколебае веднага вашата вѣра. Слѣдователно вашата вѣра не е стабилна. Казвате: нашата вѣра трѣбва да е постоянна. Питамъ: ако вашата вѣра се разколебава, това вѣра ли е, стабилна ли е тя? Не само спрѣмо хората, но вашата вѣра се разколебава и спрѣмо Бога. Вие имате вѣра въ Бога, докато всичко ви върви добрѣ. Казвате: Богъ е добъръ, справедливъ. Но, дойдатъ нѣкои малки изпитания, казвате: а бе, джанъмъ, тази работа не върви. Значи и у Бога имашъ съмнѣние.

Е, ако критикувашъ Бога въ себе си, съ каква мѣрка може да Го критикувашъ? Коя е тази абсолютна мѣрка? Ако ти имашъ съмнѣние въ Бога, туй съмнѣние трѣбва да го измѣрвашъ съ нѣкаква величина. Ние казваме: този човѣкъ е честенъ, а онзи не е честенъ. И единиятъ, и другиятъ трѣбва да мѣримъ съ извѣстна мѣрка. Тия нѣща сѫ относителни. Не, единъ ученъ човѣкъ, или единъ християнинъ трѣбва да различава своитѣ състояния. Има състояния чисто физически, има състояния душевни, има и състояния умствени. Физическитѣ състояния се нарушаватъ отъ физически прѣдмети. Запримѣръ, вие имате едно прѣкрасно състояние на духа. Понеже касата ви е пълна, казвате: а, азъ съмъ достатъчно спокоенъ човѣкъ, азъ не се тревожа. Не се тревожите. понеже имате ниви, говеда. Но единъ день, нѣкой изпразни касата ви, и туй състояние се измѣня. Значи, туй състояние е фи зическо. Взети сѫ паритѣ ви, измѣня се състоянието, изгубвате спокойствието си, Туй спокойствие се дължи само на паритѣ, на нивитѣ, на кѫщитѣ. Има и другъ видъ състояние. Вие се мислите за благороденъ човѣкъ, човѣкъ отъ знатно произхождение, но бѣденъ сте, нѣмате нито петь пари въ джоба си, работите честно, имате спокойствие. Но, нѣкой казалъ обидна дума за васъ, и веднага се измѣня вашето състояние.

Значи, въ този случай вие усѣщате, като че нѣкой е взелъ нѣщо отъ вашата честь. Азъ наричамъ туй измѣнение въ състоянието — душевно състояние. Обиднитѣ думи измѣнятъ вашето състояние.

Да допуснемъ сега, че имате известно умствено състояние. Запримѣръ, имате нѣкаква самоувѣреность въ извѣстни научни теории, които вие сте създали, но единъ день намѣрите, че има грѣшка въ всичкитѣ ви теории и изчисления, и въ вашия умъ стане едно измѣнение. Туй, което вие сте твърдѣли, туй, което едно врѣме съставлявало за васъ удоволствие, днесъ въ него намирате една погрѣшка, и веднага се започва една умствена пертурбация. Въ свѣта има и други състояния, за които сега нѣма да се спирамъ да ви говоря. Значи, всички състояния у васъ иматъ свои специаленъ обектъ, който вие може да измѣните. А ние сега туряме всички тия състояния подъ еднакъвъ знаменатель. Не е така. Слѣдователно. онзи. който иска да работи съзнателно, трѣбва да надрасне тѣзи три вида състояния. Отъ това че загубилъ паритѣ си, че му казали обидна дума, и че прѣтърпѣлъ умствена загуба, да се не измѣня, да знае, че това е въ реда на нѣщата. Тия три състояния сѫ горящата свѣщь. Сега нѣкой може да пита: не може ли безъ свѣщь въ кѫщи? — Може, какъ не! Мога да впрегна моя мозъкъ, да ми свети, докато мисля, а като прѣстана да мисля, да настане тъмнина. Значи: мисля ли —  свети мозъкътъ ми: прѣстана ли да мисля — тъмнина настава, почивамъ си. Да допуснемъ, че нѣкой ви вземе свѣщьта. Казвате: какво право има да ми взима свѣщьта? — Е, взелъ я, той има право. Тази свѣщь всѣки има право да я вземе, и да измѣни вашето състояние. Но кой е онзи, който може да вземе свѣщьта, която нося въ моя мозъкъ? Тази свѣщь не може да се краде. По нѣкой пѫть, нѣкой се опитватъ да взематъ тази свѣщь, но не могътъ — въ рѣдки случаи само успѣватъ. И ако живѣемъ добрѣ, разумно въ живота си, никой не ще може да ни вземе тази свѣщь. Нѣкои говорятъ за добрия животъ. Добриятъ животъ започва само тогава, когато почнемъ да си служимъ не съ външни свѣщи, но съ свѣщьта на нашия умъ. Когато той свети, ние сме въ безопасность. Сега, ние можемъ да завъртимъ ключовете на нашитѣ мозъци, и ще настане тъмнина. А като отвъртимъ ключоветѣ на нашитѣ мозъци, ще настане свѣтлина. Колко души сте тука? — 200 души. Всѣки единъ мозъкъ може да даде енергия най малко отъ 1000 свѣщи.?(айде, нека да е по-малко — 150 свѣщи. Знаете ли какво нѣщо е енергиятз на 150 свѣщи? Двѣста души по 150 свѣщи прави 30,000 свѣщи.

Азъ свеждамъ това къмъ развиване на човѣшката воля. Ние допущаме, че има нѣща невъзможни. Щомъ кажете, че има неща невъзможни, вие спъвате развитието на вашата воля. Едно отъ правилата на Божествения свѣтъ: всичко въ свѣта е разумно, всичко въ свѣта е възможно! Ще кажете: всичко е възможно. Може да се родятъ редъ критики. Не, ще знаете, че всичко е възможно. Какви противоречия биха се родили? Вие ще кажете: азъ искамъ да стана богатъ. — То не влиза въ тази формула. Ама азъ искамъ да стана ученъ човѣкъ. —  То не влиза въ тази формула. Ще ви превѣда единъ анекдотъ, единъ реаленъ примеръ за нашитѣ смѣшни схващания. Това бѣше по освобождението. Единъ българинъ ходилъ въ Америка, тамъ живѣлъ около 10 — 15 години и се връща въ България, въ врѣмето на князъ Батемберга. Дошелъ той съ специаленъ тренъ въ България, и князъ Батембергъ го приелъ съ специални почѣсти, казва му: на каква длъжность искашъ да те назнача? Князътъ билъ разположенъ къмъ него, зеръ ученъ българинъ билъ, затова искалъ да му даде едно почетно мѣсто, и мислилъ, че той ще поиска да го назначи пръвъ министъръ въ България. „Искамъ казва той“, да бѫда директоръ на нѣкоя гимназия“. — Е, ще отидете при министра на просвѣщението, това е негова длъжность. Като казваме, че всичко е възможно, то значи че сѫ възможни само тия нѣща, които влизатъ въ тази формула. Щомъ кажа, че искамъ да стана директоръ, тогава ще отида при министра на просвѣщението. Чудна работа! Онѣзи богатитѣ хора не работятъ съ тази формула. Ученитѣ хора сѫщо не работятъ съ тази формула. Казвате: невъзможно е. Какъ да е невъзможно? Ще турите въ ума си формулата: всичко е възможно! Казвате: Ама въ този животъ не. Оставете това ограничение „въ този животъ“! Това не е философия, това не влиза въ тази формула. И знаете ли кѫдѣ е заблуждението на мнозина хора? Ние говоримъ често за нѣщата, че едни сѫ нагорѣ, други надолу. Ние говоримъ за Бога. Но кѫдѣ е Господь? — Нагорѣ, хубаво, ти увѣренъ ли си, че Господъ е тамъ горѣ? Хората все отъ тамъ Го викатъ, и Го нѣма. Ученитѣ хора казватъ, че туй, което денемъ виждашъ нагорѣ, вечерно врѣме е надолу. Тогава, ако се молишъ денемъ, Господъ е нагорѣ: ако се молишъ вечерно врѣме, Господъ е надолу. Кѫдѣ е Той? Туй е споредъ науката, това не сѫ мои разсѫждения. И ние, като се въртимъ споредъ земята, тази земя нѣкой пѫть е надолу, нѣкой пѫть — нагорѣ. Казвамъ, надолу и нагорѣ нѣма. Въ дадения моментъ, когато ние разсѫждаваме върху думитѣ надолу и нагорѣ, ние сме центъръ, и всѣки човѣкъ разсѫждава, изхождайки отъ себе си. Ти говоришъ за Бога, но ти си ценгъръ и разглеждашъ нѣщата по отношение къмъ себе си. Нѣкой казва: азъ говоря за Господа. Не, ти мислишъ за Бога, но ти си центъръ, за себе си разсѫждавашъ. И, споредъ твоята интелигентность, такъвъ е твоятъ Господъ. Господъ у философа е по-ученъ, а у простия човѣкъ е по-простъ. Това е много естествено. Вземете единъ отличенъ художникъ и единъ простъ художникъ. Първиятъ ще нарисува единъ хубавъ образъ, а вториятъ — единъ по-простъ образъ — всѣки споредъ своята дарба. Нѣкой казва: азъ ще изразя на платното си една идея, Тази идея ще бѫде точно като тебе. Ти не можешъ да нарисувашъ една идея по-висока отъ себе си. Слѣдователно, това е по отношение положението нагорѣ или надолу, на дѣсно или на лѣво. Да допуснемъ, че имате около 100 кубове, които се движатъ. Трѣбва да знаете, на дѣсно ли се мѣстятъ, или на лѣво. Тѣ се движатъ по единъ математически законъ. Трѣбва да знаете въ дадения моментъ, въ каква посока се движатъ. На лѣво, това е вашето сърце, на дѣсно —  това е вашиятъ умъ: налѣво — това е вашиятъ духъ, на дѣсно — това е вашата душа. Значи, въ свѣта има разни движения. Този законъ не е абсолютенъ. Та, горѣ и долу, това сѫ само думи съ обикновенъ смисълъ. И всѣки единъ отъ васъ, когато разсѫждава, трѣбва да знае отъ кѫдѣ иде неговата мисъль. Нѣкой казва: азъ видѣхъ нѣщо. Какво си видѣлъ? —  Свѣтлина видѣхъ. Е, хубаво. Разправяше ми единъ нашъ починалъ братъ, който ходѣше изъ България, за нашитѣ ясновидци. Редъ богомолци, ясновидци отивали за Света Гора, и изъ пѫтя въ парахода, имало голѣмо освѣщение, та станало нѣщо, и тѣ веднага казали: елате да видите едно чудо, отъ небето светна нѣщо! И като отиватъ да видятъ, какво виждатъ? — Че туй чудо, тази свѣтлина е чудо на парахода. Отъ Бога е това чудо мислятъ си и почватъ да тълкуватъ, че нѣщо е свѣтнало по особена благодать, а се указва, че лампитѣ на парахода светнали. Не, реалнитѣ нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ строго опрѣдѣлени, тѣ си иматъ специални качества, и тѣзи качества всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае. Нѣкои хора казватъ, че духовниятъ животъ и духовнитѣ явления сѫ специфични, и въ тѣхъ нѣма абсолютно никаква промѣна. Тѣ сѫ еднакви въ всичкиѣ врѣмена. Запримѣръ, нѣкои говорятъ за Божествена свѣтлина. Най-реалното нѣщо е вѫтре въ вашия животъ.

Ето въ какво седи туй най-реалното, на което вие може да се осланяте и повѣрите. Нѣкой пѫть у човѣка се намира една много мъжделива свѣтлинка, която никога не се мѣни. Тя е много малка, микроскопическа, но никога не гасне. Въ човѣка има голѣми свѣтлини, много хиляди лампи свѣтвать и изгасватъ, но съ тѣхъ ставатъ промѣни, а тази малката свѣтлинка никога не се намалява. Тя при всички условия на живота ви, и при падане и при ставанѣ, никога не угасва, еднаква е. Знаете ли кога се вижда тя? Не когато сте щасливи, но когато се намирате въ най-голѣмото отчаяние, изоставени отъ всички, когато всичко е загаснало на вашето небе — и звѣзди, и мѣсечина. Тогава, далечъ нѣкѫдѣ въ вашето съзнание се появява тази свѣтлинка, блѣщука на вашия хоризонтъ, показва пѫтя, къмъ който трѣбва да се стремите. Тамъ е Богъ! И тогава, ако виждате тази малка свѣтлинка, това показва, че вие се движите по посока на Божественото. Не се ли движите въ тази посока, вие се намирате съ гърба си къмъ свѣтлината, т. е. сьзнанието ви е обърнато къмъ свѣта. Слѣдователно, ще се обърнете точно въ посоката на вашето съзнание. Нѣкои отъ васъ искатъ да видятъ нѣкой ангелъ, но трѣбва да знаятъ, че тази малка свѣтлинка струва повече, отколкото да видятъ единъ ангелъ. Единъ ангелъ може да стои при васъ единъ день, той е единъ пратеникъ - дойде да ви посети и си отива, но тази малката свѣтлинка, това е специфичното, Божественото, което бди надъ васъ всѣки моментъ. Това е тази мъжделивата свѣтлинка. Азъ я считамъ най-приятната свѣтлинка. Когато вие видите тази свѣтлинка, сърцето ви ще заиграе, много радостни ще бѫдете. Единственото нѣщо въ свѣта, което може да ви причини тази радость, това е малката свѣтлинка. И азъ казвамъ: най-доволнитѣ, най щасливитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, които виждатъ най-малкитѣ, микроскопическитѣ нъща, и отъ тѣхъ сѫ доволни. Туй щастие никой не може да ви вземе. Тази свѣтлинка никой не може да изгаси: нито бури, нито отчаяние, нито невѣрие, нито адъ, нито ангели, нито дяволи, никой не може да я изгаси. Тя е единствената реална свѣтлинка, която дава животъ. Туй е дѣйствителното реалното, положителното, и всѣки единъ отъ васъ може да види тази свѣтлинка въ себе си. Може да направите наблюдения и ще видите, че всѣки има тази малка свѣтлинка. Нѣкой пѫть казвате: загасна моята свѣтлинка. Не, тя не е загаснала, но вие сте обърнати съ гърба си къмъ нея. Тя седи въ далечината на вашия животъ, обърнете се и ще видите, че тя седи и мъжделѣе. Тя е отлична свѣтлинка.

Ето сега гдѣ е опасностьта въ разискването на тѣзи лекции. Като ви разправямъ за тази свѣтлинка, вие по нѣкой пѫть се намирате въ положението на онзи турчинъ, който казвалъ, че знае български езикъ. Той билъ бей. Отива единъ день на гости у единъ български чорбаджия. Казва му: „Слушайте, да внимавате, да не говорите нѣщо обидно заради мене, азъ зная български езикъ ще ви разбера, затова на български ще ми говорите“. Той си запалилъ чубука, пуши си спокойно. По едно врѣме искрица отъ чубука хвръква и запалва чалмата му. Дохожда домакинята, казва му на българси: „Агачо, чалмата гори“. Не разбира той, продължава да си пуши. Пакъ му казва тя: „Агачо, чалмата гори“. А, знамъ, знамъ. Пакъ не разбралъ. Най-послѣ на турски му казва: „Агачо, чалмата гори!“ — Е, тъй кажи, да те разбера. Всѣно нѣщо трѣбва да се разбира, а щомъ се разбира, то може и да се приложи. Туй приложение не го опрѣдѣляйте съ думитѣ: трѣбва да бѫдемъ добри! Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть. Не се стремете да бѫдете добри защото, онзи, който се стреми да бѫде добъръ, това показва, че той е лошъ. Въ насъ трѣбва да има желанието да изпълнимъ волята Божия. Закони има въ свѣта, които трѣбва да изпълнимъ, Въ неизпълнението волята Божия се раждатъ тия нещастия. „Азъ искамъ да бѫда добъръ човѣкъ“. Че и най-добриятъ човѣкъ може да върши най-глупави работи. Нима единъ добъръ човѣкъ не може да счупи едно шише, да развали една лампа? Но това не показва, че той е лошъ. Туй е невнимание, незнание. Споредъ туй учение, въ единъ моментъ можешъ да бѫдешъ добърь. Но вие се спирате, казвате. то не може изведнъжъ, то е невъзможно. Не, може. Невъзможнитѣ нѣща сѫ възможни, а възможните нѣща сѫ невъзможни. Бѣдниятъ може да влѣзе въ небето, а богатиятъ — никога. Богатството може да ви подигне, може да ви направи единъ знатенъ царь, но то може да ви лиши отъ царството Божие. Възможнопьта на земята е невъзможность на небето. Бѣдниять човѣкъ. които всѣки може да го подритва, има възможность да влѣзе въ небето. Азъ, казва, зная това. Онзи, който мисли, че знае, той е най-голѣмия невѣжа, а онзи който мисли че не знае тои е най-учениятъ човѣкъ. Но сега, знаете ли какво ще се яви у васъ? Друга една слабость ще се яви, азъ зная този дяволъ. Вие сега ще кажете азъ не зная нищо. Не е така. Ще кажешъ, че не знаешъ нищо, за да почнешъ да мислишъ, че знаешъ нѣщо. Защото, този, койго знае и този, който не знае, въ действителния животъ ще видятъ, колко знаятъ.

Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да опрѣдѣли своитѣ възможности. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие казвате, че знаете, че имате вѣра, че Господъ отговорилъ на вашата молитва и т. н. Убеждавате, доказвате: азъ еди-кога се молихъ, зная, че Господъ ми отговори. Другъ пѫть се молихъ за една своя сѫсѣдка и тя оздравѣ. Господъ ми отговори. Азъ ще ви покажа, колко вѣра имате. Заболи ви нѣкой пѫть петата, колѣното, ревматизъмъ имате, казвате: не знамъ, какво ми стана на крака, не мога да ходя. Е, казвамъ, помолете се! — Молихъ се, но не минава. Казвашъ си: едно врѣме Господъ ми отговаряше, сега не ми отговаря. Знаете ли на какво мяза вашиятъ животъ? Трѣбва да бѫдемъ изкрени! Единъ старецъ върви изъ планината, не гледа прѣдъ себе си. Както върви —  хопъ въ единъ трапъ! Догнѣвѣло го, какъ той да падне! Излиза вънъ отъ трапа и си казва: ехъ, едно врѣме като бѣхъ младъ, какъ го прѣсочихъ! Прѣскача още веднажъ и хопъ — пакъ въ трапа. Седи, мисли, и го чува нѣкой и си казва: едно врѣме, като бѣхъ младъ, какъ прѣскачахъ, но сега, като остарѣхъ, не мога. Послѣ, като вижда, че нѣма никой около него, казва си: и едно врѣме, и сега все така бѣше. Положителнитѣ нѣща трѣбва да бѫдатъ като задачи въ живота на ученика. Онзи, който сериозно се занима не трѣбва да бѫде критикъ, но трѣбва да бѫде толкова чистосърдеченъ, че да признава нѣщата прѣдъ себе си, и като ги признае, трѣбва да каже: мога да се поправя, възможно е това. Да не казва: е, въ този животъ не мога да се поправя, но въ бѫдащия. Не, още сега е възможно. Ако си нетърпеливъ, казвашъ, азъ сѫмъ нетърпеливъ, отъ майка си наслѣдихъ този нравъ, не мога да се поправя. Ти можешъ още тази вечерь да поправишъ поведението си всичко можешъ да поправишъ. И при самовъзпитанието си, постѫпвайте по слѣдния начинъ: всѣка вечеръ, като си лѣгате, и всѣка сутринь, като ставате, казвайте всичко е възможно! „Всичко е възможно“, подразбирамъ като живѣемъ въ Божествения свѣть, като спазваме онѣзи велики Божествени закони, за насъ нѣма да има невъзможни нѣща. Нарушимъ ли единъ Божественъ законъ, всичката възможность става невъзможность. И тогава, колкото и да е силенъ единъ човѣкъ, той се лишава отъ възможностьта да успева. И като казвамъ, че всичко е възможно, въ какво отношение е възможно? — По закона на Божествената Любовъ, по закона на Божествената Мѫдрость, по закона на Божествената Истина всичко е възможно.

Отъ тѣзи лекции, които ви давамъ, знаете ли нѣкой пѫть въ какво положение може да се намѣрите? — Въ едно отношение вие може да се насърчите, а въ друго отношение да се обезсърчите. Всѣкога вие може да попаднете въ плюсъ безконечность, и въ минусъ безконечность. Това сѫ двѣ величини, двѣ възможности. Плюсътъ, това сѫ всички възможности въ свѣта, минусътъ, това сѫ всички невъзможности. Сега, идеята, която е заложена въ менъ е слѣдующата: ние казваме, че всичко е възможно, нали така? По какво се отличаватъ възможноститѣ въ свѣта? Всѣкога, когато вие се доближавате до едно сѫщество, което знае повече отъ васъ, чувствувате, че сте нищо, но то е привидно. Въ васъ се заражда врѣменно само едно такова състояние. Ще направя друго едно сравнение. Ако имате една свѣщь, която ви свети добрѣ радвате й се, но я приближавате при друга една свѣщъ, която има силата на 150 — 200 свѣщи: вашата свѣщь, по отношение на втората, едва ще мѫжделѣе, значи свѣтлината й се намалява. Ако пъкъ се приближавате съ вашата свѣщь при едно сѫщество, което има свѣщь по-слаба отъ вашата, вие се чувствувате надъ него. Слѣдователно, когато се движите въ духовния свѣтъ, нѣкой пѫть вие се чувствувате, че знаете много, значи имате работа съ по-нисши сѫщества, а нѣкой пѫть мислитѣ, че нищо не знаете — имате работа съ по-висши сѫщества Нима онзи студентъ, който е постѫпиль въ нѣкой университетъ да слѣдва математика, не вижда, че професорътъ му знае много? Той, като ученикъ е билъ много добъръ, но като излѣзе онзи професоръ прѣдъ него, като заработи съ онази висша материя, той вижда, разбира, че професорътъ му борави съ много точни, научни работи. Ученикътъ казва: колко има да уча азъ! Та, когато по нѣкой пѫть въ вашия умъ влѣзе мисълтьга „азъ нищо не зная“, то е добъръ признакъ. Значи, доближавате се до онова великото, което знае. Въ васъ тогава именно има условия да учите. А когато мислите, че знаете, държите обратния пѫть. Азъ забѣлѣзвамъ, понѣкога нѣкои казватъ: ние вече свършихме! Не, свършватъ само умрѣлитѣ. Туй го помнете! Само умрѣлитѣ свършватъ, а живитѣ — никога. Живитѣ започватъ, а умрѣлитѣ свършватъ. Азъ свършихъ — минусъ. Започвамъ — плюсъ.

Сега, тия мисли ще държите въ ума си. По нѣкой пѫть имаме една слабость, имаме извѣстна стратегия, не искаме да угодимъ на Бога, но искаме единъ другь да си угаждаме. Тамъ седи всичката погрѣшка. Когато глупавиятъ угажда на глупавия, какво става? — Нищо не става. Когато угаждашъ на най-умния, на най-добрия въ свѣта, животътъ има смисъль. Туй не трѣбва да ни доведе въ друга крайность. Всѣка една постѫпка, която извършвате въ свѣта, трѣбва да е строго опрѣдѣлена въ вашето съзнание: трѣбва да имате една строго опрѣдѣлена мѣрка, да знаете защо вършите това или онова. И нѣма нищо по-хубаво отъ това, да имате едно вѫтрѣшно удовлетворение въ свѣта, и всѣки да е доволенъ отъ постѫпкитѣ си. Когато обсѫжда туй хубавото, красивото, да знае, че е правъ, да знае, че е постѫпилъ тъй, както трѣбва. Нищо повече!

Тема за слѣдния пѫть: „Отличителнитѣ чърти на търпѣнието“.

Т. м.

Миръ!

— Мирътъ носи Божията радость!

*

17-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 13. II. 1924 год. — София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...