Jump to content

1924_01_02 Единство на обичьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Единство на обичьта.

Т. м.

Прочете се резюмето върху темата: „Качества на знанието“.

Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Единство на обичьта“.

Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“.

Сега, всички съгласни ли сте съ мислитѣ, които сте писали върху темата „Единство на обичьта“. Какво подразбирате подъ думата „единство“? Нали казвате нѣкой пѫть „единство въ вѣрата“. Какво подразбирате подъ понятието, да имаме вѣра? Като казвате единство на обичьта, подразбирате ли да се проявявате по единъ и сѫщъ начинъ въ обичьта? Вижте, това е единъ дѣтински въпросъ. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ философски, ще кажатъ: не знаемъ ли ние какво нѣщо е единство? Но дѣтинскитѣ работи сѫ философски работи, а философскитѣ работи сѫ дѣтински. Че дѣтинскитѣ работи сѫ философски, това е вѣрно. Азъ, доколкото съмъ наблюдавалъ, забѣлѣзвалъ съмъ, че само дѣцата разсѫждаватъ философски, а възрастнитѣ хора разсѫждаватъ дѣтински. Сега, вие може да ми направите възражение. Добрѣ, снимамъ 50%. Азъ идвамъ тогава къмъ математическитѣ възможности. Нали има 100 възможности, отъ тия 100 възможности изключвамъ 50, оставатъ още 50 възможности. Изключвамъ и и още 25, оставатъ само 25. Съкращавамъ ги, оставатъ 7. Туй вече, е едно обикновено съкращение, философско съкращение. Защо именно дѣтинскитѣ работи сѫ философски? Прѣдставете си, че единъ философъ носи единъ чувалъ отъ 5 крини съ злато на гърба си. Този чувалъ има тяжесть, но има и цѣна. Послѣ, срещнешъ на пѫтя едно дѣте, носи едно зърно. Покаже ти зърното, скрий го. Всички обръщатъ внимание на философа. Всичкитѣ вѣстници пишатъ за него. Цѣлъ чувалъ съ злато е това! Като даде 25 грама отъ това злато, всѣки ще пише. Кой нѣма да пише? Дѣтето ако даде своето зрънце, никой нѣма да пише, никой нѣма да му обърне внимание. Ако вие опитате динамическата сила на това зърно, което дѣтето носи, и на този чувалъ, кѫдѣ ще бѫде силата? — Въ зърното на дѣтето. Ако вие разгледате всички съврѣменни философски системи и ги прѣведете въ тѣхната стойность, едва ли ще можете да извадите отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото се съдържа въ едно житно зърно. Азъ съмъ дошълъ до това заключение. Не само това, но ако вземете съврѣменнитѣ религиозни системи и ги прѣгледате, едва ли ще извадите и отъ тѣхъ толкова екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно. Тъй че всички тия съврѣменни философски и религиозни системи, това сѫ цѣлъ чувалъ съ злато, отъ които може да се прѣхрани цѣлъ свѣтъ, но едва може да се извади отъ него екстрактъ, колкото отъ едно житно зърно.

Сега, въпросътъ е, какво трѣбва да подразбираме подъ думата „единство“? Единството, това е съдържанието на нѣщата. Туй съдържание не включва външната форма. Може да ви дамъ малко вода въ една дървена чаша, може да ви дамъ въ една желѣзна, въ една сребърна, или въ една златна, важното е туй единство да е въ съдържанието, а не въ формата. Значи, подъ „единство на обичьта“ разбираме, че формата, съ която проявяваме нѣщата трѣбва да съдържа необходимото за насъ. Азъ разбирамъ подъ думата „единство“ само тия нѣща, които иматъ вѫтрѣшно съдържание. Единство има само въ нѣща, които сѫ необходими за живота. Тия нѣща, които нѣматъ тази необходимость, за тѣхъ думата единство не сѫществува. Единство въ обичъта, въ любовьта, въ знанието — тия нѣща, които сѫ реални, въ тѣхъ единство може да сѫществува, но тия нѣща, които не сѫ реални, за тѣхъ единството се изключва. Може ли да има единство въ лъжата? — Може да има, но то е вече минусъ, то е вече отрицателна величина, а не единство въ положителенъ смисълъ. И наистина, всичкитѣ лъжци лъжатъ, въ тѣхъ може да има единство. Каквото и да направятъ, за цѣль иматъ лъжата, и въ тази лъжа могатъ да успѣятъ. Каквото и да направятъ тѣ, кѫща да ти направятъ, пари да ти дадатъ на заемъ, друго нѣщо да ти обѣщаятъ, цѣль иматъ тѣ, обектъ иматъ. Въ сѫщинския смисълъ, думата „единство“ може да се приложи само върху добродѣтелитѣ. Затуй, при думата единство, казваме: единъ Богъ има само. Единъ, значи да Го отличимъ. Като кажемъ думата Богъ, тази дума сега е станала малко несъдържателна. Единъ Богъ имаме, значи въ Него има единство, въ Него нѣма абсолютно никаква лъжа. Единство е Той, т. е. туй което е основна мѣрка на всички нѣща.

Сега, вие говорите за единство на обичьта. По какво се различаватъ обичьта отъ любовьта? Любовьта и обичьта иматъ единъ и сѫщъ произходъ, но не сѫ родени въ едно и сѫщо врѣме отъ Бога.

Значи, тѣ се различаватъ само по врѣмето, по което сѫ излѣзли отъ Бога. Коя е родена по-рано, обичьта или любовьта, какъ мислите? — Любовьта. Да, любовьта е първата проява на Бога. Обичьта послѣ се явила въ свѣта. Сега, ще ви задамъ единъ въпросъ: единица съ единица може ли да се събере? Мислете сега, не искамъ нито единъ отъ васъ да се произнесе. — Единица съ единица не може да се събере никога. Туй, което казватъ математицитѣ въ математиката, че единицата може да се събере съ единица, азъ оспорвамъ това тѣхно твърдение. Когато въ математиката събиратъ единицата, това сѫ части на единицата, не е цѣла едииица. Математицитѣ казватъ, че нѣма число по-голямо отъ единица. Слѣдователно, туй голямото съ какво ще го съберете? Нѣкои хора казватъ: единъ и още единъ да се съберемъ, та да сме двама. Но ако азъ съмъ единица и ти щомъ си единица, ние никога не можемъ да се съберемъ. Тогава нѣкакъвъ договоръ между една единица и друга единица можете ли да турите? Не можете. Вие Бога можете ли да го заставите да направи нѣкакъвъ договоръ съ васъ? Не можете. Нѣкой мисли, че е единица. Дотогава, докато мислишъ, че си единица, ако искашь да апелирашъ къмъ Бога да те послуша, Той никога нѣма да те послуша. Щомъ почнешъ да мислишъ, че си часть отъ единицата, Той е готовъ да чуе твоята молба, готовъ е да се разговаря съ тебе, на всично е готовъ. Кажешъ ли, че си единица, Той казва: „Ти си единъ първокласенъ невѣжа и лъжецъ въ свѣта!“ Но, сѫществува и друго нѣщо въ свѣта. Тогава единица и нула — можете ли да ги съберете? Нищо съ нѣщото можете ли да съберете? — Може. Единственото нѣщо което можете да съберете е единицата съ нищото. Единственото реално нѣщо въ свѣта е нищото. Нищото е неопрѣдѣлената реалность, а единицата е изявената реалность. Когато човѣкъ има нулата въ себе си, за такъвъ човѣкъ казватъ, че той нѣма нищо. Но, ако вие турите задъ единицата нулата, какво става съ тази единица? — Увеличава се 10 пѫти. Добрѣ, тогава, какъвъ законъ може да се изведе? Единицата, това е човѣкътъ, а нищото, това сѫ условията, при които този човѣкъ може да се развива. Всичкитѣ дадени условия, при всичкитѣ сѫществувания, при които човѣкъ може да се прояви, ние наричаме „нищо“. Така сѫ го опрѣдѣлили ученитѣ. За тѣхъ нищото седи като граница. Надъ нулата имаме единица съ плюсъ, двѣ съ плюсъ и т. н , а подъ нулата имаме единица съ минусъ, двѣ съ минусъ и т.  н. + 2, + 1, 0, – 1, – 2...

И тъй, въ природата има два вида величини. Този законъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Окултната наука трѣбва да разбира този законъ. Вие не можете да имате едно висше схващание за Божествения свѣтъ, докато не усѣтите онази пълна празнота че нищо не знаете, но съзнателно да е това. Не да се усѣщате, че сте невѣжи; че нищо не знаете и да страдате, но да имате пълно съзнание, че нищо не знаете. Още какво трѣбва да съзнавате? Да съзнавате, че нищо нѣмате въ себе си. И дъйствително, когато въ физическия свѣтъ, ние мислимъ, че имаме знание, че знаемъ нѣщо, че имаме сила, питамъ: истинско ли е това знание? Колко пѫти ние се самозаблуждаваме! Запримѣръ, азъ махамъ съ рѫката си, Виждашъ ли тази рѫка? — Виждамъ я. Добрѣ като мине единъ куршумъ прѣзъ нея, тя веднага пада надолу Е, какъ е възможно, тази рѫка да изгуби силата си отъ туй малкото парче олово. Нѣкой казва: а, докато имамъ туй сърце, на него мога да уповавамъ. Но утрѣ онзи лѣкарь, цръкне му една инжекция, и твоето сърце клекне. Питамъ тогава: гдѣ е силата на човѣка? Можемъ ли ние да разчитаме на такова сърце, което при една такава малка инжекция отстѫпва? Можемъ ли да разчитаме на такава рѫка, която отъ едно малко ядро отпада? Нѣкой философъ казва: е, тукъ глава имамъ азъ мозъкъ има въ нея! Но утрѣ дойде единъ малъкъ ударъ, и той изгубва всичко, изгубва рѣчьта си. Питамъ: гдѣ е знанието сега на този човѣкъ?

Азъ ще пристѫпя сега къмъ едно обяснение, не къмъ самата реалность на нѣщата, но ще направя една аналогия. Прѣдставете си, че вие сте единъ библиотекарь въ една съврѣменна голѣма библиотека, въ която има около два и половина тона книги. Вие сте ученъ човѣкъ, наредите я и знаете коя книга гдѣ се намира, знаете всички надписи. Но, прѣдставите си, че въ тази библиотека, която се освѣтлява отъ електрическо освѣтление, единъ день се прѣкѫсне токътъ. Питамъ тогава: можете ли да си служите съ тази библиотека? Какво ще прѣдставлява тя сега съ тия си многобройни томове? Самата свѣтлина е едно условие, което показва какъ да намираме тѣзи книги. Добрѣ, знанието намира ли се въ тѣзи книги? Не, не се намира въ книгитѣ. Знанието намира ли се въ човѣшкитѣ мозъци? Не, не се намира и тамъ. Човѣшкитѣ мозъци сѫ една библиотека, пълна съ символи. Гдѣ се намира знанието? — Въ човѣшкия умъ. Гдѣ се намира човѣшкия умъ? — Той се проявява въ мозъка, но той не живѣе тамъ, врѣменно само се проявява. Нѣкой пѫть сме по-интелигенти, а нѣкой пѫти не. Нѣкой пѫть разрѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть не. Нѣкой пѫть разѣшаваме много философски въпроси, а нѣкой пѫть едва ли и нѣкой човѣшки вълросъ можемъ да разрѣшимъ. Защо така? Защото реално нѣщо въ свѣта е само това, което всѣкога се проявява по единъ и сѫщи начинъ, то значи, че въ всичкитѣ свои части то се проявява еднакво. Запримѣръ, като влѣзе животътъ вѫтрѣ въ материята, въ него всѣкога има една отличителна чърта, а именно, че въ всичкитѣ тѣзи частици дѣто влиза живота, има движение. И казвамъ: всичко, което се движи въ него има животъ. А пъкъ въ съзнателния животъ има друга отличителна чърта, тя е неговата разумность.

Silovilinii_1.PNG

Ние наричаме съзнателно, разумно сѫщество само това, което може да напише единъ триѫгълникъ. Всѣко сѫщество, което може да напише единъ триѫгълникъ въ природата, въ него има съзнатетеленъ, разуменъ животъ, а всѣко сѫщество, което не може да напише единъ триѫгълникъ, не живѣе съзнателно. Тогава вие ще кажете: ама много вещества кристализиратъ въ извѣстни свои форми, въ форми на триѫгълници. Да, но тия кристали, сами по себе си, тѣ ли правятъ тия форми? Ако азъ направя едно триѫгълно гърне и го опека въ пещьта, а нѣкой съзнателенъ, нѣкой разуменъ човѣкъ го намѣри и като не знае, че азъ съмъ го направилъ, почне да го изучава, какви ще бѫдатъ резултатитѣ? Да допуснемъ. че азъ съмъ го направилъ прѣди 500,000 години, и дойде една култура, като сегашната и почне да го изучава. Какъ ще го изучава? Ще кажатъ, че това е едно проявление на природата, че природата го създала. Какъ го е създала? Азъ имъ казвамъ, че това нѣщо не го създала природата, но едно малко разумно сѫщесгво си играло съ него и го създало. Сьврѣменнитѣ учени минералози обясняватъ по кой начинъ се образуватъ кристалитѣ. Азъ като ги погледна, виждамъ, че има малки разумни дѣца, които правятъ тѣзи кристалчета. Щомь единъ прѣдметъ се постави близо до точката на замръзването си, тѣ направятъ отъ него единъ триѫгълникъ, единъ четириѫгълникъ или единъ петоѫгълникъ, а като дойдатъ ученитѣ, даватъ си важность и казватъ: Какво ли се крие задъ тия кристали? Какво ли е искала да каже природата? Тѣзи кристали винаги кристализиратъ по единъ и сѫщъ начинъ. Тази кристализация показва, че задъ тѣзи кристали има едно разумно сѫщество. Да оставимъ другага страна но едно нѣщо, което ние знаемъ, то е, че задъ тази область на кристалитѣ седятъ разумни сѫщества, които мислятъ. И тѣзи разумни сѫщества задъ кристалитѣ почватъ да строятъ. Кристалитѣ сѫ основа, отъ която нататъкъ тия разумни сѫщества сѫ почнали да строятъ разстителното царство. По какво се отличаватъ растенията отъ кристалитѣ? (Тѣ се отличаватъ по форма въ това, че тѣхнитѣ клѣтки сѫ ѫглести.) Добрѣ, значи всичкитѣ растителни сѫщества се отличаватъ по това, че тѣ започватъ съ крѫговетѣ. Най-първо, тѣзи висши сѫщества, които образуватъ триѫгълницитѣ, четириѫгъл-ницитѣ, петоѫгълницитѣ, съ това изразяватъ граници на вѣчностьта. Тѣ най-първо сѫ изучавали вѣчностьта. Значи, триѫгълникътъ е единъ начинъ за изучване вѣчностьта въ нейнитѣ възможности. Азъ имамъ слѣдното опрѣдѣление: правата линия е най-малката отсѣчка отъ крѫга. Слѣдователно, слѣдъ като ученитѣ сѫ изучавали всичкитѣ възможности, тѣ очертаватъ единъ крѫгъ и въ него поставятъ живота, за да се види, дали тѣхнитѣ теории за възможноститѣ на живота могатъ да се проявятъ въ крѫга. Възможностьта на триѫгълника може да се прояви въ крѫга. Това сѫ три малки отсѣчки отъ крѫга въ движението му. Този крѫгъ, слѣдъ като се е завъртѣлъ около себе си три пѫти, при всѣко едно завъртване е отрѣзалъ по една малка отсѣчка. Всѣка една область, всѣка една часть отъ крѫга има специални възможности, които прѣдаватъ специални свойства на живота, когато мине прѣзъ този крѫгъ. Крѫгътъ е направенъ отъ живи точки, и всѣка точка има свои качества. Не мислите, че пространството, въ което живѣемъ, за което философитѣ говорятъ, дали сѫществува или не, е мъртво. Не, то е една жива реалность, въ която е включенъ вѣчния животъ. Вѣчниятъ животъ има закони, по които се опрѣдѣля въ себе си. Слѣдъ като ограничитѣ този животъ, той ще се прояви въ една или въ друга посока, ще зависи изобщо отъ проявлението му въ вселената. Отъ наше гледище, има четири важни точки въ крѫга, отъ които вселената може да започне, и споредъ това, сѫществата, които може да се проявятъ при създаването на вселената отъ едната или другата точка, сѫществено ще се различаватъ и по форма, и по съдържание, и по смисълъ, и по воля. Ангелитѣ сѫ минали прѣди създаването на сегашната вселена. Тѣ сѫ минали прѣди насъ. Слѣдъ тѣхъ идва създаването на сегашната вселена, въ която човѣкъ се проявява. Ето защо ангелитѣ и човѣкътъ се различаватъ. Единъ день хората ще бѫдатъ като ангелитѣ, но все пакъ ще се различаватъ, все ще има една разлика въ тѣхнитѣ естества. Човѣкътъ ще бѫде ангелъ, но човѣшки ангелъ. Нѣкой казва: азъ ще бѫда ангелъ. Да, ще бѫдешъ, но човѣшки ангелъ.

Сега, като разглеждаме този законъ, ще дойдемъ до въпроса, какъ се е създала вселената. Този въпросъ е толкова сложенъ, че ако се заеме човѣкъ да го разглежда, ще изгуби и най-малкото знание, което има. Азъ наричамъ тия въпроси „научни разходки“. Тѣ сѫ много опасни. Резултатитѣ на тия разходки довеждатъ човѣка до положението на онзи човѣкъ, който тръгва да обикаля свѣта съ малко пари, та като остане безъ пари, гледа да започне работа, да спечели малко пари, за да се върне назадъ. Той трѣбва да работи. По крѫга се прави хороскопа на човѣка. Когато единъ астрологъ иска да направи единъ хороскопъ, той направя единъ крѫгъ и го раздѣля на 4 части, поставя зодиитѣ или планетитѣ, знацитѣ плюсъ или минусъ въ възходяща или низходяща степенъ, споредъ съчетанието имъ и почва да гадае, каква е сѫдбата на индивида който е роденъ въ това врѣме. Всичкитѣ хора не сѫ родени прѣзъ едно и сѫщо врѣме. Да кажемъ, нѣкой е роденъ прѣзъ мѣсецъ мартъ, но отъ 1—31 мартъ има 31 деня, значи 31 възможности има. Всѣки день по 24 часа, значи 24 възможности има, въ всѣки единъ часъ по 60 въможности, въ всѣка една минута пакъ по 60 въз можности. Слѣдователно, като дойдемъ и до секунди тѣ, и въ тѣхъ има 60 възможности. Значи, като разглеждаме астрологически всички тия хора, тѣ макаръ да сѫ родени въ единъ и сѫщъ день, все пакъ има разлика. Напримѣръ, и двамата сѫ родени на 1-ви мартъ, 10 часа сутриньта, но единиятъ е роденъ 10 минути по-рано, другиятъ 10 минути по-късно. Е, казватъ, какво има, 10 минути разлика? Голѣма е разликата! Ако вие се движите 10 минути, но съ бързината на свѣтлината, и той се движи 10 минути слѣдъ васъ, какво разстояние ще има между него и васъ? Колко километри изминава свѣтлината въ секунда? — 190,000 мили. Е, смѣтнете тогава: 10 минути по 60 секунди се равняватъ на 600. Умножете 600 по 190,000 и ще видите, че между онзи, който се е родилъ 10 минути по-рано, и онзи, който се е родилъ 10 минути по-късно, ще има нѣколко милиона километра разстояние. И послѣ казватъ: мязать си тия хора. Какво ще си мязатъ? Между тѣхъ има такова голѣмо разстояние. Ами че и една секунда разстояние да има, пакъ ще ги дѣли едно разстояние отъ 190,000 мили. Тъй щото, туй колело, крѫгътъ се движи въ живота ви. За човѣка има не само единъ хороскопъ — когато се е родилъ — за човѣ ка има нѣколко хороскопи. Единъ когато се родилъ, единъ, когато е започналъ да се учи, и трети хороскопъ, когато съ него е станало едно духовно обръщане. Кога си се обърналъ къмъ Бога, това трѣбва да го знаете. Питатъ нѣкого: Кога се обърна къмъ Бога? — Не зная. Не, ще забѣлѣжишъ точно; годината, мѣсеца, деня, часа, минутата, когато си се обърналъ къмъ Бога. Послѣ, ще отбѣлѣжишъ, дали деньтъ е билъ ясенъ, или не. Всичко туй трѣбва да го знаешъ на пръсти. Казвашъ: е обърнахъ се къмъ Бога! Ами че ти когато отидешъ при Бога, ще трѣбва да знаешъ кога си се обърналъ. Богъ е едно сѫщество на подробноститѣ. Той не обича едно сѫщество на невѣжеството. Вие казвате: е, това сѫ малки работи, ние съ голѣми работи се занимаваме. Кажете ми тогава една голяма работа, която помните! Чудни сте! Голѣми работи! Е, кои сѫ голѣмитѣ работи? Кажи ми кога си роденъ! То е малка работа. Е, хубаво, ами коя година постѫпи въ първо отдъление? И то е малка работа, не е важно. А кога постѫпи въ гимназията? И то не е важно. А въ университета? И то не е важно. Е, кое е важното? — Да изядешъ една печена кокошка. Но, азъ питамъ тогава: ти можешъ ли да ми докажешъ, че дѣйствително си изялъ една печена кокошка? Азъ до сега още не съмъ видѣлъ човѣкъ, който да е изялъ една печена кокошка. Запримѣръ, имате единъ пробитъ кюнецъ. Прѣзъ него минава вода. Колко вода е минала? Кажете ми колко вода е изпилъ този кюнецъ? Този кюнецъ може да ми философсгвува, да казва, че прѣзъ него сѫ минали милиони тонове вода, но азъ казвамъ: кажи ми колко милиона вода си изпилъ? Той казва: не е важно пиенето, но минаването. Не, не е важно минаването, но колко си задържалъ. Да изядешъ, да изпиешъ нѣщо, въ пълния смисълъ на думата, разбирамъ туй, което си приелъ, да можешъ да го задържишъ и употрѣбишъ за своето благо и за своето подигане. Казвамъ: ако ти дѣйствително си изялъ кокошката, трѣбваше да се научишъ какъ да хвъркашъ. Онзи, който дѣйствително е изялъ една птичка, или една кокошка, трѣбва да е научилъ изкуството да хвърка. Щомъ не е научилъ това изкуство, тази кокошка е минала прѣзъ него като прѣзъ единъ кюнецъ и нищо не е оставила.

И тъй, питамъ: кое е сѫщественото въ живота? Нѣкои казватъ: да вѣрвашъ въ Бога. Това сѫществено ли е? Нѣкои казватъ: да любишъ Бога. Всички тѣзи нѣща вие ги говорите, говорите, но важното е, какво остава въ васъ. Казвате: ние трѣбва да говоримъ. Да, вие започвате добрѣ, но кой отъ васъ е опиталъ любовьта? Вие сега ще ми кажете: какъ, знаете ли колко любовь е минала прѣзъ насъ? Вѣрвамъ, че е минала милиони тонове, това не отричамъ, но колко отъ тази любовь задържахте? Че е минала, приемамъ, 100 милиона, 200 милиона, милиарди е минала, разбирамъ, въ туй отношение мога да ви кажа бравз, вие заслужавате, вие сте герои, че е минала толкова любовь, но питамъ: отъ тази любовь колко задържахте за себе си? Вие сте направени като единъ кюнецъ. Когато хората правятъ тѣзи кюнци, тѣ не сѫ живи, а когато Богъ прави хората, т. е. когато се родятъ отъ Него, Той така ги прави, че всѣко живо сѫщество да задържа нѣщо въ себе си. Вие пуснахте да минава тази любовь прѣзъ васъ и не я задържахте. Хубаво направихте. Ако не я пуснете, тя ще пукне кюнеца и пакъ ще си изтече, защото има напрѣжение. Тази любовь е минала прѣзъ всичката жива вселена, и всѣко сѫщество е взело отъ нея толкова, колкото му трѣбва. Питамъ тогава: ти задържа ли отъ тази любовь за себе си? Да, любовьта мина прѣзъ менъ. Колко задържа за себе си отъ тази любовь? Вие казвате: да любимъ Бога! Вие искате Господъ да мисли като васъ, да се радва като вась, и да скърби като васъ. По-глупаво нѣщо отъ това нѣма! Единствената права философия въ свѣта е ние да се научимъ да мислимъ, както Богъ мисли, да се радваме, както Той се радва, да се веселимъ, както Той се весели. Това е сѫщественото! Когато ние се приближимъ къмъ тази мисъль, ние ще бѫдемъ ученици на тази велика наука, на това Божествено училище.

Сега всички насърчаватъ малкитѣ дѣца. Защо? Нѣкой се гневи на Господа и казва: азъ се молихъ, молихъ на Господа, но Той не ме узслуша, не искамъ повече да Му се моля. Защо не искашъ повече да се молишъ? Ето гдѣ е лъжливата философия на живота. Той казва: азъ нѣма да мисля вече за Бога, ти си единъ човѣкъ краенъ материалистъ, понеже си мислилъ, че Богъ има нѣкаква форма. Ти като казвашъ тъй, то значи: азъ съмъ единъ отъ важнитѣ послѣдователи на Бога, и като прѣстана да Му се моля, Той ще почувствува какво нѣщо съмъ. По-смѣшна идея отъ тази нѣма! И най-първо, Господъ не те е пратилъ на земята да Му се молишъ. Молитвата е нѣщо второстепенно, тя отъ послѣ е дошла. Ние сме дошли първо да се учимъ Ще учишъ за себе си и като се научишъ, като станешъ много ученъ, тогава ще почнешъ да говоришъ на Бога и да Му се молишъ. На думата „молитва“ ние сме дали едно криво направление. У васъ молитвата означава: азъ като направя една бѣля, тогава ще се моля, ще туря всичкитѣ глупости на Бога, а като живѣя единъ чистъ животъ, нѣма защо да се моля. И дѣйствително, така е. Когато човѣкъ е въ охолность, не се моли, а щомъ се намѣри въ нѣкоя бѣля, въ нѣкой зоръ, усърдно се моли, нѣкой пѫть се моли и по 3 — 4 пѫти на день. Не, станете като малкитѣ дѣца!

И тъй, любовьта е единство на обичьта. Придобийте любовьта! Обичьта е единъ начинъ да прѣдадемъ любовьта си на другитѣ хора. Значи, тя е методъ, чрѣзъ който ние може да прѣдадемъ Божествената любовь. Думата ,,любовь“ и въ български, и въ английски, и въ френски, и въ турски езици не е сполучлива. Първата буква въ думата ЛЮБОВЬ на български езикъ е Л. Въ буквата Л имаме единъ отворенъ ѫгълъ. Този ѫгълъ показва една отсѣчка отъ крѫга. Този ѫгълъ опрѣдѣля отъ колко градуса е любовьта на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ. Нѣкои пишатъ този ѫгълъ по-широко, нѣкои — по-тѣсно.

Edinstwo_1.PNG

Да, кажемъ, че той е равенъ на 30°. Каква часть прѣдставлява той отъ цѣлата окрѫжность? — 1/12. Линиитѣ, които образуватъ този ѫгълъ сѫ живи, опрѣдѣлени. Какъ мислите, споредъ вашитѣ разсѫждения, по колко сантиметра сѫ дълги линитѣ АС и СВ, които образуватъ буквата Л? Азъ ще ви помогна, защото ние навлизаме въ отвлѣчената философия. Да кажемъ, че имаме една малка величина отъ 1 см., положена на едно равнище, на една плоскость. Каква сѣнка ще даде тази линия отъ 1 см. при изгрѣва на слънцето? Каква сѣнка ще даде, когато слънцето е хоризонтално на самата плоскость? И най-послѣ, колко голѣма ще бѫде сѣнката при самата реалность? Правили ли сте опити? При всѣки единъ часъ до обѣдъ правете опити и наблюдавайте. Слѣдователно, ако вие ми кажете, че тази линия може да бѫде дълга 10 см., тази малката буква вѫтрѣ въ закона, въ условията е почти несъизмѣрима съ нашитѣ величини. Тѣзи двѣ линии сѫ отражение на самата реалность. Щомъ ми кажете, че тия линии сѫ били по 10 см. дълги, тогава азъ правя изчисление, кѫдѣ е било дѣйствителното слънце на живота. И забѣлѣжете, когато нѣкой иска да пише на своята възлюбена, той пише голѣмо Л. Туй показва, че неговото слънце изгрѣва на хоризонта. Ако нѣкой пише малко Л, туй показва, че неговото слънце е на обѣдъ. Този човѣкъ е практиченъ, неговитѣ хамбари сѫ пълни, а този съ голѣмото Л е идеалистъ, съ празни хамбари. Той на думи е богатъ, съ много обѣщания, но дойде ли до живота, нѣма го. Този съ малкото Л има мѣрка, малко дава, събралъ е всичко. Този, който нѣма, много дава, обѣщава 100, 200, хиляди, милиони, а другиятъ ги икономисва, казва: съ мѣрка се дава. Вие ще кажете, че тѣзи нѣща сѫ случайности. Не, не сѫ случайности. Питамъ: онзи, който пише буквата Л така, че събере двѣтѣ линии на едно мѣсто, какъвъ характеръ има? Нѣкои графолози има ли тука? Когато нѣкой пише буквитѣ, че стѣснява линиитѣ имъ, какъвъ е по характеръ? Други пъкъ разширочаватъ буквитѣ. Какъ тълкуватъ графолозитѣ туй разширение на ѫглитѣ? Ѫглеститѣ, остритѣ букви показватъ единъ нервенъ характеръ, припрянъ човѣкъ, бързъ, който иска всичко бързо да направи. Тази бързина, това сѫ акумулатори. На всѣки върхъ има центрове. Такъвъ човѣкъ е динамическо сѫщество, той е пъленъ съ електричество. Казвамъ: ако искате човѣкъ, който да движи нѣкоя кола, или ако търсите пионеръ, намѣрете такъвъ човѣкъ. Но, ако искате да уреди нѣкое общество нѣкѫдѣ, него не търсете. Не че е лошъ човѣкъ, но като бърза, разваля работитѣ. Единъ свещеникъ изпратилъ слугата си на лозето и му казва: Стояне, една година си стоялъ при мене, ще можешъ ли да изрѣжешъ лозето? —  Мога. Отива Стоянъ и съ ножицитѣ си го изрѣзва. Връща се. Изрѣза ли го? — Изрѣзахъ го. Плаче ли? — И ти да го видишъ, ще плачешъ.

И тъй, тѣзи ѫгли може да се измѣнятъ, да ги прѣвърнемъ на магнетически. Ако въ главата ви се е събрало много електричество, вие ще направите стомаха си магнетиченъ. Слѣдователно всичката енергия отъ мозъка ви, ще се прѣвърне въ стомаха на магнетическа Нѣкой пѫть стомахътъ е електрически, вслѣдствие на това хората боледуватъ отъ стомахъ. Събере ли се много електричество, енергията отъ мозъка трѣбва да се прѣвърне въ магнетическа. Затова казвамъ: идеитѣ на хората трѣбва да се измѣнятъ въ магнетически. Нѣкои хора много бързатъ, иматъ желание всичко да опитатъ. Това значи, че тѣ иматъ изобилно електричество.

Това сѫ посторонни идеи, дадени за обяснение на една основна идея. Е, коя е тази основна идея сега? Отъ всичко това, което казахъ до сега, какво извадихте като основна идея? Азъ бихъ желалъ всѣки единъ отъ васъ да остави въ ума си поне една основна идея.

Т. м.

*

12-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(Ш година), 2. I. 1924 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...