Jump to content

1923_05_20 Закони за контраститѣ, Малкитѣ погрѣшки


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗАКОНЪ ЗА КОНТРАСТИТѢ.

МАЛКИТѢ ПОГРѢШКИ.

Размишление.

    Прочете се резюмето върху темата. „Отношението между тъмнината и свѣтлината“.

    Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху „Отличителнитѣ чърти на младостьта и старостьта“.

    За идущия пѫть ще напишете нѣщо върху „ползата отъ прѣдметното обучение“.

    Въ прочетенитѣ теми, има много нѣщо казано за старостьта и младостьта, и то почти въ сѫщия тонъ. Разликата между младиятъ и стариятъ е тази, че младиятъ постоянно слиза и възлиза, а стариятъ постоянно се промѣня. Въ каква смисъль? Запримѣръ, нѣкой старъ дѣдо дойде до нѣкоя рѣка и рѣши да я прѣскочи, но, като дойде до рѣката, седи, седи, казва: „А, то на млади години бива!“ Послѣ, дойде до нѣкой мостъ, казва „Ще го прѣмина“. Но, послѣ се размисли. „То не е моя работа, за младитѣ е“. Значи, постоянно рѣшава и не изпълнява, а а младиятъ рѣши и изпълни — падне, не падне, скача. Психологически туй е вѣрно, констатирано е. Щомъ почнете да чувствувате, че трѣбва да станете по-добри, ти казвашъ тѫй: азъ ще стана по-добъръ — рѣшавашъ. Но като дойде врѣме да станешъ добъръ, казвашъ: то не е за този животъ, като дойда слѣдующия пѫть на земята, тогава. Другъ пѫть рѣшишъ да напишешъ нѣщо, но си казвашъ: то е философски прѣдметъ, не е за мене. Нѣкой пѫть дойдете до музиката, рѣшитѣ да учите, но трѣбва ли приложение казвате: е, то е за младитѣ, техника трѣбва! Младиятъ пъкъ макаръ и въ водата да падне, рѣши ли да скача, скача. Азъ съмъ виждалъ какъ нѣкое дѣте, дойде до водата, скочи въ нея и казва: хопала! — Нѣма нищо, втори пѫть ще го направя по-хубаво. Стариятъ казва, що ми трѣбваше да скачамъ то е толкова глупава работа! Тъй щото, въ туй състояние, почвате ли да рѣшавате и да отлагате, туй е старостьта. Това можете да го провѣритѣ практически. Младостьта и старостьта, това сѫ двѣ сѫществени качества или двѣ прояви въ човѣка. Стариятъ човѣкъ всѣкога гледа да използува другитѣ. Запримѣръ, като мине нѣкое младо момче покрай стария, той казва: хайде, дѣдовото, вземи стомничката! — туй — онуй, все да му донесатъ нѣщо. Той почва да чувствува нужда отъ услуги. Туй е едно отъ качествата на старостьта. Туй, което самъ можешъ да го направишъ, никога не желай другитѣ хора да ти го направятъ. Това е едно отъ правилата за младитѣ. Туй, което можешъ самъ да направишъ, направи го, а само невъзможнитѣ нѣща остави другитѣ да ги направятъ. Само така ще спазишъ духа си. Никога не влагай въ себе си идеята, да казвашъ: това не мога да направя, то е невъзможно за мене. Макаръ да не е възможно, ще кажешъ: мога да го направя. Тури въ себе си мисъльта, че за въ бѫдаще ще можешъ. „Можешъ“ — туй е първото правило.

    Ние отъ дълго врѣме не сме пѣли. Азъ забѣлѣзвамъ, че гласоветѣ ви се малко поразвалили. (Учительтъ поставя сурдинката си върху цигулката). Защо се туря сурдинката, гребенчето на цигулката? — За да не се вдига много шумъ. Нѣкои отъ васъ трѣбва да имате такива гребенчета, за да не дигате много шумъ. Когато трѣбва, ще извадите гребенчето.

    Правили сѫ опити съ кучета и съ други животни, да видятъ какъ имъ дѣйствува цигулката и другитѣ инструменти. Забѣлѣзали сѫ, че отъ звуковетѣ на трѫбата кучетата виятъ.

    Да изпѣемъ сега: „Сила жива кажи ми гдѣ вода извира“.

    Изпѣйте първото упражнение: si, mu, to, si. Слѣдъ това изпѣхме сѫщото упражнение една гама по-високо.

    За да може музиката да произведе ефектъ, или за да може да си въздѣйствувате съ нея, трѣбва да имате два противоположни тона по сила. Запримѣръ ако вземете два тихи тона или изсвирите два паса жа съ еднакви по сила тонове, (Учительтъ взимана цигулката два еднакво силни тона) тѣ нѣма да произведатъ никакъвъ ефектъ върху васъ, върху ухото ви (Учительтъ свири една мелодия; при която взима два тона съ противоположни сили) При изсвирване то на два противоположни тона се забѣлѣзва една дълбочина, която не може да се изрази на цигулката. Това е законъ на контраститѣ въ музиката. И въ музиката, и навсѣкѫдѣ трѣбва да има силни контрасти, за да си въздѣйствувате. Ако въ единъ моментъ въ живота ви, запримѣръ, вие сте тихи и добри, това сѫ тихитѣ тонове. А нѣкой пѫть, въ нѣкои моменти отъ живота ви, вие сте гнѣвни, възбудени, считате, че сте лоши. Това е единъ контрастъ, туй сѫ силнитѣ тонове. Не считайте това състояние на душата си като нѣщо лошо. Това сѫ контраститѣ въ живота. Между тия контрасти се явява единъ трети тонъ, посрѣдствомъ който ще разберете Божественото. Туй третото не се прѣдава на цигулката. Това, което разбирате, което схващате, то не е изразено съ цигулката. (Учительтъ свири сѫщата мелодия съ контраститѣ въ тоноветѣ, а послѣ свири нещо като акомпаниментъ, тихичко). Такова едно тихо, душевно състояние има и у васъ. Туй състояние, подготвя постепенно, но то може да се прѣвърне въ караница, или отъ караница може да се прѣвърне въ единъ сладъкъ разговоръ. Значи, въ живота ви трѣбва музика. И тъй, за да избѣгнете караницата, прибегнете къмъ живата музика. (Учительтъ свири нѣщо весело, като хороводно). То е единъ видъ музика въ природата. Като дойде туй настроение, казвашъ какво ми се доигра нѣщо! Идва ви едно желание да заиграете, а вие подпушвате туй желание. Слѣдъ това, дойде ви на ума нѣщо, нѣкоя мисъль, вие я подпушите. Никога не подпушвайте енергията на вашия мозъкъ! Дойде ви едно желание да поскачате да си поиграйте, не го подпушвайте, дайте му ходъ! Вие казвате, е старъ човѣкъ съмъ, що ми трѣбва! Не се подпушвайте! Природата не обича подпушване. Всѣки, който се подпушва, природата разваля бентоветѣ му. Никакво подпушване! Най първо, живата енергия трѣбва да се използува. Не се ли използува тави енергия, тя донася всичкитѣ злини въ свѣта. Ще я използувате. Въ туй отношение трѣбва да научите елементарнитѣ тонове: силнитѣ и тихитѣ.

    Запримѣръ, нѣкой пѫть сте възбудени. Тогава употрѣбете единъ силенъ контрастъ въ музиката, кажете: врѣме за пѣние ли е? Ами че какъ ще се упражните вие, какъ ще си въздѣйствувате, какъ ще калите вашата воля? Врѣме за калене е, да калите вашата воля, да трансформирате енергията си, защото вашата енергия, отъ която и да е часть на мозъка се отразява върху музикалнитѣ ви центрове. Всинца не сте еднакво подготвени за тази музика, но за въ бѫдаще, съ нея, все таки ще може да си въздѣйствувате въ възпитателно отношение, за да можете да регулирвате вашата енергия.

    Да изпѣемъ „сладко-медено“. (Изпѣхме го нѣколко пѫти). Да го изпѣемъ пакъ, но много тихо! (Учительтъ свири едно упражнение, като започва отъ по-низки тонове и свършва съ по високи, а ние пѣемъ слѣдъ него) И това упражнение е за контраститѣ. (Учительтъ свири и пѣе едноврѣменно едно упражнение съ контрасти). Туй упражнение ще произведе едно вѫтрѣшно успокояване, ще засѣгне душата ви малко по-дълбоко.

    Да изпѣемъ сега тихо: „Богъ е любовь“!

    Опититѣ, които се правятъ съ пѣнието и музиката сѫ дали чудни резултати, особено когато при туй пѣние и свирене душата взима участие. Ето защо знаменити цигулари никога не даватъ своитѣ цигулки да ги бутатъ други. Като бутнешъ цигулката на когото и да е, можешъ да познаешъ какво е неговото естество. Тъй като е направена цигулката, тя може да приеме и да прѣдаде вибрациитѣ, трептенията на всѣка една душа. И цигуларьтъ, като пипне нѣкой пѫть цигулката си, може да познае своето настроение. Пипне цигулката си и я оставя, сложи я настрана, не свири — нѣма настроение. Цигуларитѣ всѣкога свирятъ по вдъхновение. Понеже тѣ не сѫ окултисти, не могатъ да прѣдадатъ всѣкога вибрациитѣ си на своитѣ инструменти. Сега, по сѫщия законъ вие искате да говоритѣ нѣкому, искате да го убѣдите въ истинностьта на нѣщата, въ истинностьта на вашитѣ прѣживѣвания. Но вие като говоритѣ, трѣбва да прѣдадете трептенията на душата си върху ципицата на гърлото, за да може той да ви слуша. Само тогава ще бѫдете убѣдителни. Като говоритѣ Истината, най-първо трѣбва да я прѣкарате прѣзъ вашето гърло, прѣзъ вашия ларинксъ, и тия отмѣрени вибрации ще се прѣдадатъ до ухото. Да знаешъ да говоришъ Истината, това е най голѣмото изкуство! Въ говоренето трѣбва да има музика — ще говоришъ най-първо на себе си, ще пѣешъ на себе си. Да допуснемъ, че искате да убѣдите нѣкого въ милосърдие. Убѣждавали ли сте себе си въ милосърдие, за да видите колко мѫчно се убѣждава човѣкъ! Дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ, кесията ти е пълна, но не ти се дава. Вѫтрѣ въ тебе единъ ти казва „дай“, другъ ти казва „не давай“ — ти се раздвоявашъ. Кое е тогава човѣкътъ? Човѣкътъ не е тамъ, въ тия двамата, които спорятъ. Ти казвашъ; азъ имамъ разположение. Не, съ разположението не си ти. — Нѣмамъ разположение. И въ неразположението не си ти. Не се лъжете. Ако ти си въ разположението, и ако ти си въ неразположението, ти си раздвоенъ. Онзи, който седи и наблюдава разположението и неразположението, и може да ги възприема, това е човѣкътъ. Щомъ искашъ да помогнешъ на Нѣкой бѣденъ човѣкъ, ще кажешъ: да азъ не съмъ разположенъ, но ще направя обратното, ще дамъ. Нѣкой пѫть си разположенъ, ще кажешъ: азъ ще дамъ, не защото съмъ разположенъ, но защото е право да дамъ. Да кажемъ, че дойде нѣкой мой приятель, който ме е угощавалъ и азъ кажа: ще го угостя, защото и той ме е угощавалъ. Не, правило е: ще го угостя заради Любовьта. Любовьта изисква безъ да ме угощавалъ никой, да му направя една услуга. Туй е Божественото. Значи, въ даденъ моментъ, като имаме едно разположение, то ни спомага да изпълнимъ волята Божия. Изпълнимъ ли волята Божия тогава ние сме на правия пѫть. Туй е, гдѣто казватъ проститѣ хора, че ние имаме попътенъ вѣтъръ, който ни подтиква напрѣдъ. Нѣкой пѫть имаме вѣтъръ който ни тласка назадъ, но дали имаме попѫтенъ вѣтъръ или заденъ вѣтъръ и въ двата случая трѣбва да изпълнимъ волята Божия и все-таки ще постигнемъ цѣльта си. Ако имаме попѫтенъ вѣтъръ, той ще ни помага, а ако имаме заденъ вѣтъръ, ще ни спъва. Сега, нѣкои отъ васъ казватъ: не му е дошло врѣмето. Щомъ човѣкъ прави разлика между разположение и неразположение, той всѣкога ще закѫснѣе въ своя избори. Запримѣръ, Богъ, Който е абсолютенъ, въ Него нѣма никакво колебание. Той казва и свършва. Колебаемъ ли се, ние не сме на правия пѫть.

    Сега, азъ забѣлѣзвамъ една чърта у васъ. Запримѣръ, много пѫти вие се въодушевите, но слѣдъ туй въодушевлението постепенно се намалява, намалява, и казвате; нѣмамъ въодушевление, не може да се направи това. Не, всѣкога трѣбва да имате въодушевление. Не се водете по настроения. Настроението е единъ особенъ свѣтъ, свѣтъ на илюзии. Нѣкой казва: днесъ азъ съмъ вдъхновенъ Да, но вдъхновението никога не се мѣни. Нѣкои смѣсватъ вдъхновение съ настроение. Обектътъ на вдъхновението никога не се мѣни, а обектътъ на настроението се мѣни. Казва се въ Писанието, че Духътъ Божий като влѣзе единъ пѫть въ васъ не се връща. Като влѣзе Господь единъ пѫть въ васъ, Той не е отъ тѣзи слабодушнитѣ, да се връща. Стѫпи ли Му крака веднъжъ нѣкѫдѣ, Той не се връща вече. Въодушевлението си е въодушевление. Сега, мнозина християни казватъ: „Духътъ може да се отнеме“. А, да, обикновениятъ духъ може да се отнеме и може и да се даде, но Божиятъ Духъ никой не може да Го отнеме и да Го даде. Обикновениятъ духъ може да се махне и даде, но когато дойде Великиятъ Божи Духъ, Духътъ на слънцето, азъ, съ своитѣ грѣхове, не мога да Го изпѫдя. И никой другъ не може да Го изпѫди. То си върви по опрѣдѣления пѫть. Не се самозаблуждавайте! Великиятъ Божественъ Духъ, като посѣти човѣка единъ пѫть, дѣлото е свършено: Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, а щомъ не правишъ грѣхъ, не можешъ и да паднешъ: Сега ще кажешъ: знаешъ ли какво нѣщо е да не правишъ грѣхъ? Да нѣмате желание да правите грѣхове, значи, да считате, че всичко, което имате, всичко което правите е за общо добро. Всичко това не ви спъва, и въ каквото положение да ви турятъ, вие ще може да се справите съ него.

    Нѣкои съвременни християни, даже и ученици на окултизма, считатъ, че Духътъ може да дойде когато и да е. Не, за да те посѣти. Духътъ, ти трѣбва да завършишъ срѣдното си образование въ окултната школа. Само така ще остане туй посѣщение въ тебе. То е едно състояние, когато съзнанието се е разширило, и душата е готова да разбира, какво ѝ се говори. Този който се ражда отъ Бога, той е готовъ да приеме посѣщението на Духа. Казватъ за нѣкого: простъ човѣкъ е той, — не е простъ, той е много ученъ, той е човѣкъ, който разбира Божия законъ и ходи по Божиитѣ пѫтища. Трѣбва да знаете какво нѣщо е Божествениятъ езикъ, Божествената логика. Съврѣменнитѣ християни казватъ, че и на простия човѣкъ Господъ може да говори. Не, не е така. Когато ние говоримъ за Божията Любовь, ние подразбираме тази готовность на душата — да слуша, да възприема и да изпълнява. Когато ние говоримъ за общъ животъ, за общение на души, ние разбираме туй, което въ даденъ случай можемъ да възприемемъ, трѣбва и да го приложимъ, да се създадатъ правилни отношения между Бога и насъ, защото между Бога и насъ може да има правилни и неправилни отношения. Богъ може да ни обича, и сѫщеврѣменно да съзнава, че ние не използуваме, Неговата Любовь и Му противодѣйствуваме, безъ Той да реагира, Той е всесиленъ. Той съзнава, че ние не правимъ добро, но не реагира, остава ни. Каже ни веднъжъ, дважъ и най послѣ отстѫпва. Да не мислимъ, че ние сме спечелили въ този случай нѣщо! Нищо не сме спечелили. Правилни отношения сѫ: да знаемъ и азъ и Богъ, че моитѣ отношения къмъ Бога сѫ прави, и отношенията на Бога къмъ менъ сѫ прави — между Бога и мене да има една обща хармония. По какво ще се познаятъ тия правилни отношения? Въ стария завѣтъ е казано тъй, „Прѣди да поиска, азъ ще му дамъ“. Господъ разбира твоитѣ нужди, и година прѣди да се помолишъ, Той ще ти даде. Кога? — Прѣди да се помолишъ. А слѣдъ като се молишъ 10 години, и Господъ едва ти отговори, значи не си отъ много праведнитѣ. Слѣдъ като 10 години си се молилъ за нѣщо, и Господъ едва ти отговори, значи не си и отъ много умнитѣ. Не знаете ли у дома ви какъ е? Онова дѣте, което обичате, прѣди да ви поиска нѣщо, вие сте му го приготвили, а онова дѣте, което не обичате, трѣбва да ви врънка съ мѣсеци за туй-онуй, че хайде за Коледа, хайде за Великъ день, и едва най послѣ ще му го приготвишъ, ще се откѫсне нещо отъ сърцето ви и за него. Защо? — Въ единия случай ние слѣдваме Божиитѣ закони, а въ другия случай — не. Въ послѣдния случай ние спъваме своя прогресъ, създаваме въ съзнанието си голѣми прѣпятствия и тогава Богъ ни оставя. Тия наши състояния се отразяватъ къмъ Бога, и послѣ по обратенъ пѫть тѣ се връщатъ къмъ насъ — жънимъ своитѣ послѣдствия. Ние се спъваме така и въ своитѣ мисли и желания. Тогава, какъвъ е законътъ, каква е философията? — Да отстранимъ сами прѣпятствията, които ни прѣчатъ да живѣемъ въ Божествения законъ. Туй е задачата на ученицитѣ. И сега, мнозина казватъ, че влизането въ една окултна школа е опасно. Да, всѣки, който е влѣзълъ въ окултната школа и противодѣйствува на нейнитѣ методи, пѫтьтъ му е много опасенъ. Най-първо въ такъвъ човѣкъ трѣбва да има чистота въ всичкитѣ му намѣрения, и каквото прави въ името Божие, да е доволенъ отъ себе си. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да си доволенъ отъ себе си и да се радвашъ, че изпълнявашъ волята Божия. А не, слѣдъ като напишешъ нѣщо, да питашъ другаря си: хубаво ли свиря? Нима азъ като свиря за себе си, та трѣбва да излизамъ на сцената, и да питамъ публиката въ София, какъ свиря? Азъ зная, колко и какъ свиря, Вѣстникаритѣ ще излѣзатъ да критикуватъ какъ свиря. Какъ свиря, азъ това зная по-добрѣ отъ критицитѣ. Азъ зная това споредъ моето ухо, какъ въздѣйствува цигулката върху ми. Запримѣръ, нѣкой пѫть съмъ настроенъ злѣ, искамъ да направя пакость нѣкому, и взема цигулката, изсвиря нѣщо. Ако се измѣни настроението ми, и вмѣсто да направя зло, направя добро, значи добрѣ свиря, добъръ цигуларь съмъ. Щомъ свиренето ми не може да измѣни моето настроение, азъ не съмъ добъръ цигуларь. Туй разбирамъ музика! Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да упражнява пѣнието си. Ние сме правили опити, но и още трѣбва да правимъ. Не мислете, че нѣщата може да ги придобиемъ даромъ. Не, работа трѣбва!

    Въ окултната наука къмъ дребнитѣ, къмъ малкитѣ работи ще бъдете много взискателни, нѣма да ги прѣнебрѣгвате. Запримѣръ, вие, като окултни ученици, ето какво прѣнебрѣгвате. Станете сутринь, и виждате, че на обущата ви има едно малко леке. Вие използувате случая, други да ви услужатъ и казвате: а, жена ми, дѣцата ми не ми изчистиха обущата. Не, ти ще вземешъ една кърпа и ще си изчистишъ обущата. Не жена ти, не слугата ти, а ти самъ ще си ги изчистишъ. Ще си кажешъ: тази работа е моя. Излѣзълъ си на пѫтя, забѣлѣзвашъ на дрѣхата си прахъ, нѣма да звънишъ на слугата да дойде, а самъ ще си я изчистишъ. Тази работа е твоя. А ти, ще направишъ цѣлъ въпросъ. Туй, което виждашъ въ дадения моментъ, то е за тебе. Тѣзи сѫ погрѣшкитѣ които вие постоянно правите. Шапката ти е нечиста, ще я свалишъ и ще си я изчистишъ. Туй което ти виждашъ, то е твоя работа, а туй което не виждашъ, то е работа за другитѣ хора. Запримѣръ, вървя и нѣкой приятель види, че имамъ едно леке отзадъ и ми каже: имашъ едно леке. Ще му кажа: изчисти го, това е твоя работа. Нѣкой пѫть азъ видя, че нѣкой има леке нѣкѫдѣ, ще взема да го очистя. — Какво правишъ? Казвамъ: то е моя работа. Туй сѫ малкитѣ работи. Сега, вие се занимавате съ велики идеи, нали? Но, ако спазвате малкитѣ правила, тѣ ще произведатъ голѣми ефекти. Колко пѫти малкитѣ работи, запримѣръ, едно малко леке на шапката ви, разваля настроението ви за цѣль день! Какъ, туй леке? Или, какъ да остане на обущата ви това леке? Не прави въпросъ, вземи, очисти го и си върви напрѣдъ! Това сѫ правила, които трѣбва да спазвате. Всички окултни ученици трѣбва да бѫдатъ примѣръ, образци на чистота! Всѣко нѣщо у васъ трѣбва да е чисто, Ноктитѣ ви трѣбва винаги да сѫ чисти, макаръ и да сте работили нечиста работа. Нѣкой си погледне ноктитѣ, каже: нѣма нищо. Не, щомъ има калъ, вземи та ги изчисти хубаво. Ти казвашъ: ама то врѣме се губи. Не се губи врѣме. Защото, като оставишъ тази нечистотия днесъ, като оставишъ я утрѣ, у тебе се образува единъ психологически навикъ, и тогава, отъ най-малкитѣ погрѣшки въ твоитѣ мисли, желания и дѣйствия се раждатъ лоши послѣдствия. Туй, което виждашъ въ себе си, като лошо, изправи го. Запримѣръ, нѣкой пѫть виждашъ косата си разчорлена, настръхнала, вземи малко вода, намокри я. Много електричество има. Вземи малко топла вода, заглади я — хемъ приятно, хемъ лѣкуване. Послѣ, ако имашъ гребенъ, вчеши я. Това сѫ навици. Гледайте да не станете педанти, но разумно въздѣйствувайте върху себе си. Ще пазите като правило слѣдното: косата ви трѣбва де бѫде гладка, да не стърчи.

    Много отъ васъ кривите токове на обущата си, Азъ нѣма да се спра да ви разказвамъ какви сѫ недѫзитѣ, които прѣдизвикватъ това изкривяване. Като ученици на окултната школа, вие се старайте да нѣма никакво изкривяване на токоветѣ. Ученицитѣ отъ окултната школа не трѣбва да носятъ тѣсни и високи токове. Широки и низки токове на обущата си! Туй като правило разбирате ли го? И който отъ васъ си криви крака на лѣво или на дѣсно, на вѫтрѣ или навънъ, ще внушава на крака си да не се криви, нито налѣво, нито надѣсно. Ще гледа да изправя обущата си. Ако вие не можете да заповѣдате на вашия кракъ да ходи правилно, какъ ще заповѣдате на други нѣща, които сѫ извънъ васъ? Този изкривенъ вашъ кракъ е свързанъ съ извѣстни течения въ природата. Щомъ измѣните външно това, ще срещнете тия течения, Направете опитъ! Ще ви кажа една отъ причинитѣ, отгдѣ идва туй изкривяване. Вървите правилно по единъ стръменъ пѫть, и ви дойде на ума за нѣкой човѣкъ, който не обичате и казвате: какъвъ човѣкъ е този Иванъ! И като вървите тъй, хопъ на задницата си! Да кажемъ, че е нѣкой си Иванъ или Петъръ, когото не обичате, безразлично е — не мисли за него. Ти съ това врѣдишъ и на себе си, врѣдишъ и на него. И тъй, щомъ помислишъ за него, падашъ на задницата си. „Той не е късметлия човѣкъ“. Не мисли за него. Така се образуватъ лошитѣ отношения между хората.

    Първото нѣщо: като ученици на окултната школа ще се стараете да бѫдете изправни къмъ вашитѣ мисли по отношение на Бѣлото Братство или по отношение на вашия Великъ Учитель, който се намира въ другия свѣтъ.

    Често, онѣзи, които си кривятъ обущата навънка, сѫ несправедливи къмъ своитѣ ближни, а които си кривятъ обущата навътрѣ, сѫ несправедливи къмъ себе си. Азъ, онзи день на екскурзията, гледахъ, на мнозина отъ васъ бѣха изкривени токоветѣ. Трѣбватъ ви широки токове, за да не ги кривите. Ако не вѣрвате въ това, направете опитъ. Когато човѣкъ стане критикъ на себе си повече, отколкото трѣбва, той започва да криви токоветѣ си навѫтрѣ. Онзи човѣкъ, който изпитява токоветѣ си назадъ, той е твърдъ, и по-скоро магарето ще влѣзе вѫтрѣ, отколкото той, а онзи, който изпитява токоветѣ си отпрѣдъ, той е измѣнчивъ. Нѣкои ги изпитяватъ и отпрѣдъ и отзадъ, значи такъвъ човѣкъ нѣкой пѫть е твърдъ, а нѣкой пѫть измѣнчивъ, страхливъ. Та, първото нѣщо: ще гледате да не изкривявате обущата си, да ходите нормално, защото тия състояния, които идватъ несъзнателно, ще се отразятъ въ общия ви животъ. Колко пѫти тия криви токове може да станатъ причина на нещастия, да се изкриви, да се навѣхне крака ви. А онзи, който ходи правилно, той не е изложенъ на това. Има изключение и отъ това правило. Често изкривяването на токоветѣ може да се прѣдаде на другитѣ хора. Въ Америка, въ единъ градъ, имало единъ владика, който си държалъ главата изкривена на лѣвата страна. Всички проповѣдници въ този градъ си държали главата като него. Туй е подражание по симпатия. Така по симпатия може да се изкривятъ и токоветѣ. Казвамъ: ние не трѣбва да седимъ подъ сѣнката на когото и да е. Имашъ единъ навикъ — то значи, че си подъ сѣнката на нѣкого. Слѣдователно, всички тия анормалности, всички лоши навици, които имате, ще се стараете да отстраните. Сега, като тръгнете по разходки, да не казвате: чакай да видимъ, кому сѫ изкривени токоветѣ. То е другъ лошъ навикъ. Да гледате погрѣшкитѣ на другитѣ хора, безъ да ги използувате, врѣдите на себе си, създавате си лоши послѣдствия. „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!“ казва Христосъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, ти ги сѫдишъ, а щомъ ги сѫдишъ, и тебе ще сѫдятъ. Щомъ гледашъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора, трѣбва да изправя една своя погрѣшка и да кажа приятелски на този човѣкъ: Имашъ една лоша чърта, гледай да я изправишъ. Азъ се възползувахъ отъ този твой недостатъкъ и се изправихъ. Та, първото нѣщо: ще започнете съ обущата си. Въ една година отгорѣ, ученицитѣ отъ окултната школа да сѫ съ изправени токове! Криви токове да нѣма! Вие сами ще ги изправите. И ако нѣкой си изкривява тока на една или друга страна, азъ ще му дамъ правило, какъ да си го поправи. Ще дадете обущата си на нѣкой кундуржия и ще го помолите да направи съ ½ см. по-висока тази страна отъ тока ви, която изкривявате, за да стѫпвате тъй както трѣбва. Изправите ли краката си по този начинъ, вие ще дойдете до едно правилно разрѣшение на онѣзи психологически процеси, които ставатъ въ мозъка ви. Защото, нѣкой пѫть, най красивитѣ ни мисли въ свѣта се поврѣждатъ отъ едно криво движение. Запримѣръ, азъ тръгвамъ отъ дома си съ добро разположение, но нѣкѫдѣ из пѫтя падна, хлоцна, казвамъ си: не ми върви работата — и се върна въ кѫщи. И тъй, на когото отъ васъ обущата сѫ изкривени, ще ги изправи. Ще започнемъ по закона на природата — широки токове! Има хора въ свѣта, които ходятъ съ остри, високи токове, но това е друго изкуство вече. Сега, ние ще учимъ закона на природата. А туй, да ходишъ съ високи токове, за това нѣщо се изисква особено концентриране на ума. И дѣйствително азъ гледамъ тия дами, които носятъ високи токове, не ги изкривяватъ. Казвамъ: тази дама като стѫпва съ тия токове, постоянно мисли за тѣхъ, не ги изкривява.

    И тъй, ще започнемъ най първо отъ видимитѣ, естественитѣ погрѣшки, съ които започва природата, до като дойдемъ до по-голѣмитѣ, за които се изисква по-голѣмо изкуство. Ако можемъ да изправимъ видимото, съ това ще придобиемъ повече вѣра въ себе си, за да изправимъ по голѣмитѣ недѫзи, за които се изискватъ по голѣми тънкости. А това, че човѣкъ изкривява едната или другата страна на токоветѣ си, това е една отъ малкитѣ погрѣшки, единъ отъ малкитѣ недѫзи.

    Упражнение. Двѣтѣ рѫцѣ се поставятъ прѣдъ лицето съ дланитѣ навънъ, като се допиратъ съ пръститѣ, и послѣ се отдалечаватъ, пакъ се събиратъ, и отново отдалечаватъ, при което отдалечаване се поставятъ настрана. Сѫщото упражнение се прави още два пѫти.

    Слѣдъ това рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, и тамъ се срѣщатъ съ допрѣни пръсти. Бавно се спущатъ настрана, съ дланитѣ надолу. Постепенно се изправятъ горѣ надъ главата, послѣ — поставятъ се напрѣдъ, съ дланитѣ надолу, пакъ надъ главата, изправени горѣ (безъ допиране съ пръститѣ), съ дланитѣ навънъ, като се прѣгъва само китката. Рѫцѣтѣ напрѣдъ, пакъ нагорѣ, съ дланитѣ навънъ, прѣгѫване само на китката, напрѣдъ рѫцѣтѣ. Рѫцѣтѣ нагорѣ, съ дланитѣ навънка, напрѣдъ, бавно отдалечаване, до положение рѫцѣтѣ настрана, послѣ нагорѣ надъ главата, съ допрѣни пръсти, и бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ отново нагорѣ надъ главата, и послѣ бавно обливане до рамѣнѣтѣ. Рѫцѣтѣ прострени напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, прострѣни пакъ напрѣдъ, приближаватъ се съ пръститѣ, и бавно се разтварятъ настрана, съ дланитѣ нагорѣ. Отъ това положение, рѫцѣтѣ се поставятъ на рамѣнѣтѣ (както при V-то упражнение отъ тазъ годишнитѣ съборни), настрана рѫцѣтѣ, пакъ на рамѣнѣтѣ, настрана, на рамѣнѣтѣ, и най-послѣ горѣ надъ главата, въ видъ на триѫгълникъ. Въ това положение се задържатъ малко.

    Въ туй положение на рѫцѣтѣ направете една тайна молитва!

    Бавно разтваряне и спущане рѫцѣтѣ до долу.

*

29 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

20. V. 1923 г.

София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...