1923_04_15 Окултна медицина

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Окултна медицина.

РАЗМИШЛЕНИЕ.

    Прочете се резюмето върху: „произходъ на музиката“.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „произходъ на мисъльта“.

    За слѣдующия пѫть ще пишете върху темата: „произходъ на религиитѣ“.

    Упражнения:

    1. Прострете дѣсната си рѫка напрѣдъ. Дръжте я въ това положение 5 минути, безъ да шавате. Ще концентрирате ума си къмъ рѫката.

    2. Поставете двѣтѣ си рѫцѣ прѣдъ гѫрдитѣ, като допирате голѣмитѣ пръсти. Постепенно ще отдалечавате рѫцѣтѣ си на страна, като че ли срѣщате голѣмо съпротивление. По сѫщия начинъ, бавно, ще поставите рѫцѣтѣ си пакъ отъ прѣдъ гѫрдитѣ. Не бързайте, имате голѣмо съпротивление на срѣща си. Когато разтваряте рѫцѣтѣ си, поемайте дълбоко дъха си. (Това упражнение ще направите нѣколко пѫти).

    Слѣдъ това, както сѫ били рѫцѣтѣ отпрѣдъ на гѫрдитѣ, простирате ги напрѣдъ, като се допиратъ съ показалцитѣ си.

    Отпрѣдъ гѫрдитѣ, рѫцѣтѣ се изправятъ нагорѣ, пакъ съ допрѣни пръсти. (Нѣколко пѫти, ритмично но, по бързо), Най-послѣ, рѫцѣтѣ на страни, отпрѣдъ на гѫрдитѣ (нѣколко пѫти)

    3. Едно — дѣсната рѫка нагорѣ.

    двѣ — дѣсната рѫка надолу

    три — лѣвата рѫка нагорѣ.

    четири— лѣвата рѫка надолу.

    (Това упражнение се направи нѣколко пѫти). Тия упражнения можемъ да ги направимъ на открито.

    4. Прострете лѣвата рѫка напрѣдъ, а дѣсната турете на лѣвото рамо. Прѣкарайте леко дѣсната рѫка по продължение на лѣвата и послѣ я поставете успоредно на лѣвата. Слѣдъ туй лѣвата рѫка се туря на дѣсното рамо, и се прави сѫщото, каквото дѣсната рѫка. (Това упражнение се прави нѣколко пѫти).

    5. Двѣтѣ рѫцѣ настрани, послѣ нагорѣ надъ главата, надолу покрай главата — обливане. (То се прави нѣколко пѫти). Слѣдъ туй рѫцѣтѣ се поставятъ на гѫрдитѣ, като се изговаря три пѫти сричката „ху“.

    (Всички упражнения извършихме седнали).

    Имате ли нѣкакво упражнение за вечерно врѣме? — Послѣдното упражнение бѣше: „Богъ е свѣтлина, ангелитѣ сѫ топлина, а всички хора сѫ добрина“.

    Упражнение,

    Това упражнение ще бѫде за една седмица. Всички ще го изпълнявате само вечерно врѣме, точно въ 10 ч. прѣди лѣгане. То ще се прави по слѣдующия начинъ: ще седнете комфортно на стола си, а който иска, може и на земята — ще прѣкръстоса краката си. Ще се обърнете къмъ изтокъ, ще застанете спокойно. И въ туй спокойно състояние веднага ще отправите ума си къмъ далечния западъ. Ще наблюдавате, дали, като прѣпращате ума си, ще видите нѣкоя свѣтла точка или нѣкое свѣтло огнище, което да привлѣче вашия умъ. Тъй ще проектирате ума си, ще почнете по права линия. Гледайте, какво ще забѣлѣжите. Слѣдъ туй, ще обърнете ума си къмъ югъ. Пакъ ще го проектирате по права линия. Пакъ ще забѣлѣжитѣ, дали има нѣкаква свѣтлина, която да привлича ума ви. Послѣ ще обърнете ума си къмъ сѣверъ и ще забѣлѣжите, има ли нѣкоя свѣтла точка тамъ. Накрай ще спрете на изтокъ и ще свършите упражнението.

    Ще видите, къмъ коя отъ четиритѣ страни на земята свѣтлината е по-голѣма: къмъ западъ, югъ, сѣверъ или изтокъ. По 10 минути ще правите упражнението, единъ опитъ ще направите на вашия умъ. Турете по 2 или 3 минути за всѣка страна. Всичко 12 минути: три минути на западъ, три на югъ, три на сѣверъ и три на изтокъ. Ще се стараете да бѫдете точни. Ние ще започнемъ съ точностьта. И излѣтитѣ ще правимъ точно. Това упражнение ще правите точно въ 10 часа. Въ кѫщи ще го правите. Отъ тази вечерь може да започнете.

    Сега, азъ пакъ ще ви кажа: онѣзи, които оставатъ на особено мнѣние, които нѣма да правятъ упражнението, нека си кажатъ, нека седятъ вънка, защото всѣка мисъль, че не мога, противодѣйствува. Онзи, които не може да прави упражнението, да не влиза, да си каже още сега, защото става разкѫсване. А онѣзи, които обѣщаятъ — да бѫдатъ точни. Защо? — Когато правите онѣзи окултни упражнения въ школата и отъ невидимия свѣтъ взиматъ участие. Тия сѫщества ви даватъ благоприятни условия. Не всѣкога може да ви се дадатъ тѣзи упражнения, защото съ силитѣ на природата не може да разполагаме всѣкога. За всѣка сила, която се употрѣбява, се води смѣтка. Нѣщата не сѫ въ излишъкъ, но не сѫ и въ недоимъкъ. Всѣко нѣщо трѣбва да се използува разумно.

    Сега, запримѣръ, вие имате толкова кашличави. Азъ бихъ желалъ да зная, колко души отъ васъ иматъ кашлица. Защо страдате отъ кашлица? — Гледамъ, постоянно пиете студена вода, и то тъй, както не е позволено да се пие. Всичкитѣ ученици ще пиете водата на глътки. Никой отъ ученицитѣ нѣма право да вдигне чашата съ студена вода и да я изпие изведнъжъ. Туй ще имате за правило! Ще се учите на търпение. Въ туй отношение кокошкитѣ сѫ по умни. И кокошката дава примѣръ. Кокошката пие много добрѣ. Млѣкопитающитѣ защото страдатъ? Тѣ смучатъ, смучатъ водата изведнъжъ и умиратъ. А кокошката — глътне, спре, глътне, спре. Ако тѣ страдатъ, то е благодарение на това, че нѣкой пѫть имъ даватъ нечиста вода, отъ която умиратъ. Иначе, тъй както пиятъ водата, тѣ не биха страдали. Тукъ като сте можете да пиете по една студена вода, но всѣки трѣбва да си носи по една чашка. Пъкъ като влѣземъ въ нашия салонъ, самоваритѣ ще се турятъ, и ще избѣгнемъ кашлицата. Първото нѣщо: ще има топла вода въ изобилие.

    Природата е жива, тя не е механическа. Въ природата механическо дишане нѣма. Тя е органическа и съзнателна. Изисква се и у насъ съзнанието ни да е будно, сърцето ни да е будно и волята ни да е будна. Природата долавя всичко и щомъ не се подчинявате на нейнитѣ закони, тя ще ви научи какъ да пиете вода. Ние имаме примѣръ, дѣто отъ малки работи ставатъ голѣми пакости. Отива единъ приятель, който се помина сега, при единъ зѫболѣкарь, да му вади зѫба. Заболи го, иска да се отърве отъ тази мѫчнотия. А този зѫбъ трѣбва да го боли. Той трѣбва да изтърпи това наказание, но не можа и плати съ живота си. Лѣкарьтъ потегля зѫба счупва го. Изважда го най послѣ, но инструментътъ билъ нечистъ, инфектира се мѣстото, подува се. Вика други лѣкари, нарязватъ го и го изпращатъ на онзи свѣтъ — заради единъ зѫбъ. Този човѣкъ не трѣбваше да си вади зѫба. Сега, и вие понѣкога искате да бѣгате отъ страданията. Азъ ви казвамъ: малкитѣ страдания приемайте на драго сърце! Бѣгате ли отъ тѣхъ, ще дойдатъ по-голѣми страдания. Понѣкога се яви у васъ кашлица. Турете волята си въ дѣйствие. Борете се съ кашлицата. Ето какъ да се лѣкува кашлицата: веднага пратете въ дробоветѣ си свѣтлина. Въ гърлото пратете портокаленитѣ лѫчи, послѣ синитѣ, зеленитѣ. Прѣкарайте ги, какво ще ви костува? Кашлицата всѣкога детонирва организма на човѣка. По този начинъ ще се ускори лѣкуването. Гледайте да я стимулирате. Кашлицата е жива, кажете ѝ да излѣзе, да ви напусне. По този начинъ ще упражнявате волята си. Трѣбва да покажемъ, че умътъ има сила да лѣкува. Ако съ ума си ние не може да лѣкуваме, гдѣ е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. Сега, азъ забѣлѣзвамъ, нѣкой вашъ приятель, заболи ли го кракъ, веднага при лѣкаря, и той бърза да направи инжекция. При лѣкарь въ краенъ случай се отива, а първа помощь ще си дадете вие. Нѣма защо да бѣгате при лѣкаря. Вие сте ученици, заболѣете ли, дава ви се задача, лѣкарьтъ нѣма да рѣши задачата за васъ. Ако той трѣбва да я рѣши, той ще ви прати на онзи свѣтъ. Запримѣръ, заболя, този нашъ приятель, като го заболя зѫба — можа да си тури компресъ, и щѣше да се спаси. Инфекция станало! Можеше да му турятъ млѣченъ компресъ и инфекцията щѣше да спре. Или, той можеше мислено да огради зѫба си — инфекцията щѣше да спре. Може да направите опитъ: имате единъ цирей, появилъ се на бута ви, на дебелото месо. По-нагорѣ се образува другъ. Вие ще кажете на втория: ти ще излѣзешъ прѣдъ първия — и той ще излѣзе. Ние имаме опитъ. Тукъ, една сестра синътъ ѝ имаше цирей. Първиятъ пѫть му направиха операция и цѣли два мѣсеца се лѣкува. Послѣ вториятъ пѫть, като се явиха циреи, направи тъй, както казахъ — прѣзъ първия, излѣзоха. По този начинъ минаха много лесно. Тия два цирея сѫ като скачени сѫдове. На втория цирей ще кажешъ: моля те, прѣзъ тази отворена врата ще излѣзешъ. Ако не му кажешъ това, той ще направи втора врата. Послѣ ще дойде трета, четвърта, ще надупчатъ тѣлото ти. Колкото циреи се зародятъ, кажи имъ да излѣзатъ прѣзъ първата врата.

    Послѣ, другъ опитъ може да направите. Имате, треска. Вие можете да покажете на тази треска едно мѣсто отъ кѫдѣ да излѣзе. Може да ѝ кажете да излѣзе нѣкѫдѣ задъ ухото въ едно малко цирейче или на устата отъ страни. Тъй ставатъ тѣзи работи. При болеститѣ се зараждатъ извѣстни нечистотии, които може да излѣзатъ по единъ правиленъ начинъ. У васъ нѣкой пѫть се заражда страхъ и вслѣдствие на това се явяватъ много неприятности за малки работи.

    Всичко туй е първата помощь, която трѣбва да дадете на себе си. Заболи ви гърлото, простинали сте, веднага си турете единъ млѣченъ компресъ отъ маслини. Азъ ще ви прѣпорѫчамъ другъ единъ лѣкъ. Ще вземете квасъ, ще направите тархана, ще турите изобилно черенъ пиперъ, тъй, да ви текатъ сълзи. Щомъ ви заболи гърлото, вземете туй, хемъ тарханата хубава, хемъ лѣковита. Като ядете тарханата, този черенъ пиперъ ще образува едно голѣмо сгорещяване. Той е едно хубаво лѣкарство, антисептическо. Едноврѣменно ще имате едно приятно ядене, а при това и лечебно. Ако нѣкой страда отъ нѣщо, простудилъ се, вземете тархана единъ, два три пѫти наредъ и ще избѣгнете много усложнения. И тъй, ще знаете: или млѣченъ компресъ или компресъ отъ малини или тархана най-послѣ; тарханата ще я ядете топла. Вие сами ще си счукате черния пиперъ. Не ви прѣпорѫчвамъ да вземете отъ бакалина счуканъ пиперъ; вие сами ще си го счукате. Тази рецепта нѣма да я давате навънъ. Тя е единъ специалитетъ. Ако вие я изнесете навънка, лѣкаритѣ ще се хванатъ за корема отъ смѣхъ, ще кажатъ: „Бива, бива, ама такова голѣмо невѣжество!“ Вие ще направите опитъ 1, 2, 3, пѫти на дѣцата си направете опитъ на нѣкой вашъ приятель, ще имъ каже имате ли квасъ?“ Да направите тархана, опитайте и вижте какъ дѣйствува тя. Ще има изключения, дѣто навсѣкѫдѣ тя не ще може да лѣкува. Не казвамъ, че въ всички случаи ще лѣкува. Нѣкѫдѣ 50%, нѣкѫдѣ 75% може да лѣкува. Въ употрѣбата на всички лѣкарства умътъ трѣбва да играе важна роль. Едно правило спазвайте: щомъ направите тарханата, ще мислите за нея че дѣйствува добрѣ. Ако вашиятъ умъ е разтревоженъ и си кажете „То нѣма да ми помогне“, и въ ума си имате друго лѣкарство, вие ще си противодѣйствувате. Киселото изобщо отнема възпалението, дѣйствува успокоително малко. А пъкъ черниятъ пиперъ дѣйствува съгрѣвающе, Българитѣ изобщо турятъ черенъ пиперъ масло и спиртъ, нѣкой пѫть турятъ камфоръ и съ това лѣкарство разтриватъ.

    Колко души страдатъ отъ кашлица сега, я прѣбройте! — 19 души. Тази кашлица може да я прѣмахнемъ вѫтрѣ въ 24 часа, но трѣбва да се образува една абсолютна хармония. Тази кашлица показва че между васъ нѣма хармония. Но, ако ми обѣщаете, че въ единъ мѣсецъ отгорѣ ще въдворите хармония, ще пратимъ тока. Законътъ е такъвъ: не мислете за болнитѣ хора — нищо повече! Изхвърлете всичкитѣ болни хора отъ ума си. За болни хора не мислете. Мислете за здрави хора, за здравата природа.

    Е добрѣ, сега вие болнитѣ, слушайте ме! Азъ ще оставя здравитѣ, съ васъ болнитѣ ще се занимая. Съ васъ ще се позанимая день, два да видя, дали сте послушни. Слѣдъ като си направитѣ упражнението прѣзъ тази седмица, тогава 10 минути ще дадете вие, всички кашличавитѣ за лѣкуване. Ще видимъ слѣдующата седмица, колко ще оздравеятъ. Най-първо ще отправите ума си, ще се съсрѣдоточите, да видя, дали ще се излѣкува вашата кашлица. Ще употрѣбитѣ по 10 минути въ продължение на 7 дни. Ще видимъ, може ли да проработи този токъ за лѣкуване на кашлицата ви или не. Онѣзи, които кашлятъ, ще се молятъ. Ще кажете: „Въ името на Любовьта, Мѫдростьта и Истината заповѣдвамъ на кашлицата да си иде“. Да иде на работа, понеже тя е влѣзла като единъ банкеръ вѫтрѣ въ васъ, на лихви живѣе. Ще я помолимъ да си излѣзе. Всѣкога кашлицата иде отъ демагнетизирване на организма. Демагнетизирването може да бѫде частично и общо. Ако единъ органъ заболѣе, той се демагнетизира; може да се демагнетизира гърлото, дробоветѣ или цѣлото тѣло. Тогава усѣщаме една голѣма слабость и трѣбва да се възстанови магнетизма на организма. Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, както живѣемъ тъй интенсивно, има условие да заболѣете.

    Послѣ, за тия, кашличавитѣ, ще направимъ една специална екскурзия. Ама слушайте, на всичкитѣ кашличави казвамъ: по двѣ ризи ще носите. Послѣ, като идемъ на Витоша ще туритѣ по 20 кгр, на гърба си, че като излѣзете горѣ, всички ще се изпотите, но трѣбва единъ слънчевъ день, когато нѣма вѣтъръ, ще си носимъ двата чайника, че като идемъ всѣки ще изпие 2 — 3— 4 чаши топла вода. Всички ще носятъ чайницитѣ, ще се редувате.

    Ще направимъ нѣколко опита, ще видимъ какъ ще се излѣкува кашлицата, но се изисква топло врѣме.

Т. м.

25 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

15.IV.1923 г.

Ст. София.