Jump to content

1923_03_19 Смисълътъ на противорѣчието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СМИСЪЛЪТЪ НА ПРОТИВОРѢЧИЕТО

Т. м.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Произхода на музиката“.

    Какво разбирате подъ думата „концентриране на мисъльта“. Тази дума може да се разгледа, като съставена отъ думитѣ: кон и центрумъ. „Кон“ значи съсъ, и центрумъ значи, центъръ, т. е. мисъль съ центъра си, слѣдователно, има мисли съ центъръ, има и мисли безъ центъръ. Концентрираме, това е волевъ, съзнателенъ актъ на душата — да съберешъ мисъльта къмъ нейния центъръ, т. е. тамъ, дѣто може да се използува. Значи, мисъльта иде отвънъ, и се отправя къмъ единъ центъръ, както малкитѣ изворчета се съсрѣдоточаватъ къмъ една голѣма вода, която е впрѣгната на работа.

    За слѣдния пѫть ще ви задамъ темата: „Произходътъ на мисъльта“.

    Щомъ знаете това нѣщо за мисъльта, по сѫщия начинъ ще разсѫждавате и вие, естествено да върви мисъльта. Казвате, че всичкитѣ нѣща си иматъ свои причини, битието и то си има своя причина. Казваме, че свѣтътъ е създаденъ отъ нищо. Може, но думата нищо има съдържание въ себе си. Щомъ кажете нищо, какво подразбирате подъ тази дума „нищо“? Разбирате една необятна идея, която е безъ граници. „Отъ нищо Богъ създалъ свѣта“ — това е форма само на езика. Или ще кажатъ нѣкои, че битието е създадено отъ небитието. Но що е небитие? Туй, което не е било, нали? Питамъ тогава, философски: може ли човѣкъ да мисли туй, което не е било? — Може разбира се, защо не. Но мисъльта за битието и за небитието, това сѫ двѣ различни мисли. Ако мисъльта за битието представлява една сѣнка, а мисъльта за небитието прѣдставлява свѣтлината, тогава как в форма бихте дали на светлината? Какъ ще я опрѣдѣлите? Какъ ще опишеш свѣтлината? Запримѣръ, често говорите такива отрицателни думи: „еди кое си нѣщо не сѫществува“. Всѣко отричане е доказателство по обратния пѫть на математиката, а всѣко твърдение е реализиране на мисъльта. Да отречешъ истината, то е да докажешъ, че тя сѫществува, а да я докажешъ, значи, да я реализирашъ. Вие, като ученици на окултната наука, трѣбва да се научите да се не стрѣскате. Като кажат: „нѣма Господь“, кажете — да, нѣма Господъ. „Нѣма животъ“— Да, нѣма животъ. „Свѣтътъ е лошъ“. — Да, лошъ е. „Е, животътъ е безсмисленъ“. — Да безсмисленъ е. „По-калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма“. — Да, правъ си, по калпаво сѫщество отъ човѣка нѣма. Сега азъ говоря за реалности, които сѫществуватъ, но какъ ще се съгласимъ, то е другъ въпросъ. Азъ не измислямъ тия нѣща, но говоря туй, което сѫществува. Послѣ, казватъ: „Като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко“. Да, така е, като умрѣ човѣкъ, съ него се свършва всичко. Сега започвамъ обратното: като умре човѣкъ, ще се свърши всичко, но като се роди, ще започне всичко. Значи, ако слѣдъ смъртьта се свършва всичко, съ живота започва всичко. Безъ Бога свѣтътъ изгубва своята форма; съ Бога —придобива своята форма. Безъ Любовьта животътъ нѣма смисъль; съ Любовьта живота има смисъль. Безъ Истината лѫжата господствува; съ Истината какво започва? — Музиката започва, Музиката, въобще има произхода си отъ духовния свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ. Нейниятъ произходъ не е отъ Божествения свѣтъ. Тя е връзка, съединителна нишка между човѣшкия и Божествения свѣтъ. Това мѣсто, дѣто сѫ вѣждитѣ, долната часть на челото, има способности, които се занимаватъ само съ обективния, реалния, материалния свѣтъ. Послѣ има друго едно поле на способности, прѣзъ срѣдата на челото, англичанитѣ го наричатъ мѣсто на ритентивни (събирателни) способности или селшинтелектуални (полуинтелектуални). Въ тия мѣста се съдържатъ набралитѣ се енергии. Тукъ спадатъ нѣколко способности: музиката, врѣмето, пространството, паметта. Всичкитѣ тѣзи способности спадатъ къмъ духовния свѣтъ. Математиката, запримѣръ, спада къмъ материалнитѣ науки; геометрията — сѫщо. Математиката нѣма духовенъ произходъ, но музикантътъ трѣбва да владѣе математиката и геометрията. Послѣ, тоноветѣ изискватъ врѣме и пространство. До центъра на тона е центърътъ на врѣмето. И много музиканти, у които врѣмето е слабо развито не спазватъ такта. Нѣкой тактъ направятъ по-голѣмъ, нѣкой по малъкъ и създаватъ дисхармония. Трѣбва да се спазва врѣмето въ музиката. Ако врѣмето и тактътъ слѣдватъ ритмично едно слѣдъ друго, въ музиката има хармония. Музиката указва влияние върху настроението на човѣка. Всѣкога, когато, засвирите на нѣкой човѣкъ, въ него се заражда желание да се подигне нагорѣ, иска да подиграе. Направете опитъ. Засвирете на единъ човѣкъ, който е на умиране, и ще видите, че той ще си подигне главата. Слѣдователно, всичкитѣ хора, за които се говори, че ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си, съ музика ще излѣзатъ. Казва се въ писанието: „Ангелитѣ, като затрѫбятъ съ своитѣ трѫби, мъртвитѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си“. Тия трѫби мязатъ малко на воениму. Като засвирятъ тѣ, всѣки ще излѣзе отъ гроба си навънъ. — Какво ще видитѣ? Надигнали се всички изъ гробоветѣ си, подаватъ си главата навънъ, да видятъ, какво е това новото чудо, което иде въ свѣта. Тия гробове, това сѫ човѣшкитѣ тѣла, съ които сега хората живѣятъ. Варосани гробища сѫ тѣлата. Тѣ прѣдставляватъ гѫста материя, въ която се развиватъ човѣшкитѣ души, сърца и умове. Въ тази гѫста материя силитѣ не могатъ да се проявятъ.

    И тъй, музиката е едно срѣдство въ живота да даде импулсъ първо на човѣшката мисъль, послѣ на човѣшкитѣ чувства. Животътъ всѣкога започва съ музика. Всѣка работа сѫщо започва съ музика. Така е между ангелитѣ, така е и между хората. Отнемете музикалното чувство на когото и да е, той не може да работи; внесете въ него музиката, той ще заработи. Засвирете на онѣзи войници, които въ врѣме на походъ сѫ отпаднали, ще видите, че не само тѣ ще се съживятъ, но и конетѣ имъ ще заиграятъ. Това сѫ факти. Нѣкои казватъ: не ни трѣбва музика. Не, въ музиката трѣбва да има едно качество — тя трѣбва да оживява. Може ли музиката да оживява, може ли да дава импулсъ къмъ работа, събужда ли мисли, чувства, тя е правилна музика. Сега, разбира се, съврѣменната музика еволюира тъй, както еволюиратъ сегашнитѣ музиканти. Ако биха поканили единъ нашъ музикантъ да даде единъ концертъ въ духовния свѣтъ и запалятъ много лампи наоколо, то всичкитѣ тия лампи ще загаснатъ. Такъвъ гръмъ ще бѫде този концертъ! Знаете ли на какво ще мяза туй? Ако се събератъ 100-на души и започнатъ да удрятъ на тенекии, каква музика ще чуете? На това ще мяза пѣнието или свиренето на този човѣкъ въ духовния свѣтъ. Туй ни задоволява сега. Такава е съврѣменната музика.

    Първото нѣщо за музиканта: той трѣбва да се научи да контролира своя гласъ, да контролира ларинкса си до съвършенство. И онѣзи, които искатъ да бѫдатъ пѣвци, трѣбва непрѣменно да бѫдатъ хора съ съзнателна воля и да иматъ обичь къмъ музиката. Едно правило бихъ ви далъ, то е за ангелитѣ: пѣвецътъ трѣбва да бѫде дѣвственъ! Азъ мога да ви дамъ редъ факти отъ които се вижда, че онѣзи, които изгубватъ гласа си, изгубватъ го по причина на грубитѣ страсти. Вижте какъвъ е благороденъ гласа на онѣзи малкитѣ дѣца! Като растатъ, напрѣдватъ въ възрастьта си, гласътъ имъ огрубява. Значи, важно правило за музиканта: онзи, който иска да пѣе, непрѣменно трѣбва да бѫде дѣвственъ, чистъ. Дали ще бѫде такъвъ или не, то е другъ въпросъ, но който иска да пѣе, той трѣбва да бѫде чистъ. То е правило на ангелитѣ. И като постѫпите въ тѣхното училище, ако нѣмате нуждното цѣломѫдрие, не можете да станете музикантъ. За въ бѫдеще, при възпитанието на дѣцата, имайте прѣдъ видъ, че не може да всадите никаква идея въ тѣхъ, ако не е развито музикалното имъ чувство. Ако вие мислите да дадете култура на човѣчеството безъ музика, не се лѫжете — не е възможно. Не е сѫществувала до сега култура безъ музика, и за въ бѫдаще нѣма да сѫществува. Нѣкой човѣкъ си легне разгневенъ, неразположенъ, каква идея може да има? Най-първо той ще трѣбва да се разположи добрѣ, да се махнатъ всички ония утайки, неразположения, да се хармонира добрѣ, че като дойде музиката, тогава ще бѫде готовъ да слуша, да мисли.

    И тъй, кой е първиятъ тонъ на музиката? — Първиятъ тонъ на музиката, това е Любовьта въ своето първо проявление, не въ своето висше проявление. А какво е първото проявление на любовьта? — Потикъ къмъ животъ, самоопрѣдѣление, да се живѣе въ една посока. Окултнитѣ ученици всѣкога се натъквали на редъ мѫчнотии, по причина на неразбирането на този основенъ фактъ. Не само западнитѣ окултисти, но и източнитѣ окултисти, се натъквали на редъ мѫчнотии. И много култури сѫ пропадали по нѣмане на музика. Нѣкои прѣпорѫчватъ източната музика. Тя си има добритѣ страни, но нѣкой пѫть тѣхната музика е много банална. И между класическитѣ парчета има нѣкои, които сѫ хубави. Запримѣръ, има едно хубаво класическо парче отъ единъ авторъ, наречено „съньтъ на живота“. Единъ американецъ разправя за впечатлението си отъ музиката, като слушатъ Камилла Русо. Когато Камилла Русо, ученичка на Паганини, изсвирила туй парче, този богаташъ американецъ почувствувалъ, че е въ състояние въ този моментъ да се откаже отъ всичко, да раздаде имането си. Туй музикално парче го вдъхновило, и той билъ готовъ да направи това. Тя не му проповѣдвала, но като му засвирила, той почувствувалъ това. Туй е единъ вѫтрѣшенъ потикъ на музиката.

    Сега, често питатъ: коя е причината за отпадането на църквата? — Липса на музиката. Запримѣръ въ гръцката музика, като се проточи онова безконечно „исе..исе..“ Това е всичкото. Да, но то е изопачаване на музиката. И българскитѣ свещеници сѫ взели да подражаватъ въ гръцкото пѣние. Пѣе нѣкой псалтъ туй „исе..исе“, но не върви. И всѣки българинъ, който е музикантъ, не ходи въ църква, Той казва: „Не искамъ да слушамъ това „исе“. Въ него има идея, той казва! „Туй е гръцко“. У гърцитѣ нѣма музика, художество и изкуство има, красивитѣ форми тѣ сѫ създали. Сега, въ туй отношение, азъ не искамъ да бѫдете гърци.

    Окултниятъ ученикъ не трѣбва да се бои или да отрича, противорѣчията, които ще срѣщне въ свѣта. Срѣщнете нѣкой и ти каже, че нѣма Господь, че еди-кой си философъ давалъ силно доказателство, че нѣмало Господь. Питамъ азъ този философъ: на какви основания той гради това, отъ какви данни вади своето заключение? — Еди кой си авторъ, еди-кой си философъ твърди това. Добрѣ. Той казва, че въ природата има редъ несъобразности, противорѣчия, дисхармонии и други данни, и отъ това заключва, че нѣма Господь. Това, обаче, само привидно е тъй. Казвамъ: вие прѣбродихте ли всички системи на живота, които сѫществуватъ? Навсѣкѫдѣ изъ вселената били ли сте, за да направите единъ изводъ, че нѣма Господь? Трѣбва да сте прѣбродили цѣлия свѣтъ, и слѣдъ като се върнете отъ вашето дълго научно изслѣдване, да кажете: като обиколихъ нѣколко милиона свѣтове, видѣхъ че нѣма Господъ. Азъ никѫдѣ не го намѣрихъ. А тъй, ти отъ земята не си излѣзалъ, а доказвашъ, че нѣма Господъ, Азъ те наричамъ единъ дървенъ философъ. А знаете ли какво значи „дървенъ философъ“? Дървенъ философъ е този, на когото мозъкътъ е толкова неподвиженъ, че не може да създаде нищо по-хубаво отъ това, да отрича. Защото, като каже човѣкъ — нѣма Господъ — то си остава за него. Поезията е за музикалния човѣкъ, за камъка нѣма поезия. Когато ние говоримъ за Бога, че Той сѫществува, то е само по отношение на разумнитѣ сѫщества, че сѫществува извѣстно съотношение. Само за най-висшитѣ сѫщества, за най разумнитѣ сѫщества има Господъ — за тѣзи, които ще го разбератъ. За кого е любовьта? — За любящитѣ. Казватъ мѫжетѣ: че женското сърце не могло да се разбере. Да, не може да се разбере. Защо? — Изисква се друго, подобно сърце като на жената, да люби, да разбира туй сърце. Щомъ не любишъ, не може да разбирашъ туй сърце. Ако моята рѫка е парализирана, съединението ѝ съ главния мозъкъ е прѣкъснато, то като туря рѫката си на печката, тя изгаря, понеже не чувствува. Какво показва това? Липсва ми нѣщо. Казвате: женското сърце било неразбрано, Отъ кѫдѣ тази философия? На какво отгорѣ се базира тя? Неразбранитѣ нѣща сѫ неопитанитѣ нѣща.

    Сега, азъ разглеждамъ научно въпроса. Да не мислите сега, че взимамъ това физическото сърце на жената. Не, сърцето ма жената взимамъ като идея. Какво нѣщо е жената? Вие, тукъ, ще кажете: ние сме жени. Азъ не отричамъ това, че сте жени. Кой че е жена тогава? Има ли нѣкой, който да не е жена? — И мѫжътъ е жена, и жената е жена, и дѣтето е жена, и момичето е жена, и всички животни сѫ жени. Жена, въ простата форма, значи, туй, което живѣе, което постоянно се видоизмѣня. И тъй бързо се видоизмѣня, има такива тънки движения, че ти не можешъ да разберешъ, не можешъ да уловишъ тия промѣни и казвашъ: не мога да разбера това сърце, много се измѣня. Ами хубаво, какво лошо има, въ това, че едно сърце се изменя? Ако днесъ наблюдавашъ, едно дърво което е четири пръста голѣмо, утрѣ го видишъ 20 с, м., на другия день 50 — с. м. послѣ единъ метъръ, и най послѣ го видишъ голѣмо дърво и кажешъ: не мога да разбера това дърво. Защо? — Защото то израстна. Тамъ е причината, че ние сме дребнави хора, и всѣко нѣщо, което не можемъ да обгърнемъ, казваме, че не е заради насъ. Законъ въ свѣта е: щастието на човѣка седи само въ постоянното и вѣчно разширение на ума и сърцето. По нѣмане на подходящи думи, азъ употрѣбявамъ въ случая думата „разширение“. Ще се задоволя съ тази дума само за това, защото искамъ да ви дамъ една опрѣдѣлена идея. Като казвамъ „разширение“, разбирамъ границитѣ на сърцето и ума постоянно да се разширяватъ по форма, по съдържание и по смисълъ. Щомъ прѣстане разширението, смъртьта ще дойде.

    Сега, ще се повърна къмъ главната мисъль. Противоречията въ васъ да не ви смущаватъ. Всички вие имате противорѣчия. Въ какво седятъ тия противорѣчия, азъ зная. Вземете, който и да е философъ, вие може да го изненадате; който и да е поетъ, вие може да го изненадате, който и да е проповѣдникъ, вие може да го изненадате; който и да е свещеникъ, което и да е духовно лице, вие може да го изненадате. И въ какво може да го изненадате? — Въ неговитѣ очаквания. Вземете онзи човѣкъ, който подържа, че животътъ има смисъль, че по благородно, по добро сѫщество отъ човѣка нѣма и т. н. Прѣдставете си, че той отива да се вѣнчава и изведнъжъ неговата възлюбена изчезне, откраднатъ я нѣкои. Какво ще бѫде неговото състояние? — Веднага той ще се разочарова. Животътъ не седи вѫтрѣ въ самата форма, Ако азъ се върна 1000 —10,000 — 50,000 години или 10 — 15 — 20 милиона години назадъ въ вашитѣ минали сѫществувания и виждамъ че сте били тогава дребни сѫщества, като инфузориитѣ, трѣбва ли днесъ да се спра на тогавашното ви развитие? Казвамъ: не, това малко сѫщество, което прѣди 20 милиона години бѣше една инфузория, сега е една окултна ученичка.

    Нѣкой казва: е, азъ първоначално излѣзохъ отъ Господа. Отъ Господа дошълъ най-първо! „Ами нали въ Битието пише, че имаме Духъ отъ Бога“, Да, но ти имашъ ли тази опитность? — Не. Ти съ заблуденъ умъ разсѫждавашъ тогава. Запримѣръ, азъ декламирамъ: „О, парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе на края“. Туй стихотворение мое ли е? Азъ може да съмъ едно малко дѣте, не съмъ опиталъ това, което декламирамъ. Туй го казва П. Славейковъ, той го опиталъ, има право да го каже. Казвашъ: азъ съмъ излѣзълъ отъ Бога. Кога излѣзе, я ми кажи! — Не зная. Е, като не знаешъ, защо говоришъ? Като дойдемъ до окултната наука ние трѣбва добрѣ да разбираме фактитѣ. Излѣзълъ съмъ отъ Бога, но кога? — Нѣкога забравилъ съмъ. Като се връщамъ 20 милиона години назадъ, азъ виждамъ нѣкои отъ васъ въ видъ на малки инфузории. Ще кажете: „е, тия инфузории!“ Като не разбирате този окултенъ езикъ, ще кажете: ето нá, направи ни на такива прости, малки сѫщества. Но това не е разсѫждение. Инфузория, това е единъ зародишъ, който изисква условия да се развие. То е едно малко сѣменце, както ябълчното сѣме, което иска само почва да расте. И, слѣдователно, прѣди 20 милиона години, вие сте изисквали условия, за да се развиятъ сегашнитѣ ви форми. И питамъ ви: слѣдъ 20 милиона години какви ще бѫдете? Ако пакъ се намѣримъ въ една окултна школа, като тази, върху какво ще разговаряме тогава? Това сѫ само редъ разсѫждения. Тия разсѫждения, може да бѫдатъ вѣрни, може и да не бѫдатъ вѣрни. Но математически, отношенията, които иматъ тѣ, принципитѣ на които се основаватъ, сѫ вѣрни. Вие може да се съмнѣвате, ще кажете: прѣди 20 милиона години по важенъ е този въпросъ, дали земята е сѫществувала или не, а не това, че азъ съмъ билъ една инфузория. Може да не е сѫществувала земята, но казвамъ; ако прѣди 20 милиона години, вие сте били като инфузория, и сега, слѣдъ 20 милиона години ви срѣщамъ тукъ; какви ще бѫдатъ отношенията въ вашето развитие. Разбира се, сѫщитѣ, т. е. ако прѣди 20 милиона години сте били една инфузория, то и днесъ по отношение слѣдующитѣ 20 милиона години ще бѫдете пакъ като една инфузория въ развитието си. Днешното ви положение по отношение бѫдещето ще бѫде такова, каквото сте днесъ по отношение миналото — като една инфузория.

    Та, въ самия животъ се криятъ ония вѣчни възможности, въ които човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа растатъ и се развиватъ. И помнете онова правило, което казахъ въ една моя бесѣда:

    Ученикътъ трѣбва да има едно сърце — чисто като кристалъ; единъ умъ — свѣтълъ като слънцето; една възвишена, благородна и широка душа — като цѣлата вселена и единъ крѣпъкъ духъ — като Бога! Само така може да бѫдете ученици. Това сѫ окултни принципи, които трѣбва да приложите. Ще кажете: безъ чистота не може ли? — Не може. Ще помните това изречение! Въ васъ трѣбва да се създаде стремежъ. Вашиятъ стремежъ всѣки день трѣбва да се увеличава. Вие седите въ школата и си казвате: толкова врѣме откакъ сме тукъ, остаряхме вече, на младини можахме да работимъ, но сега вече нищо нѣма да излѣзе. За старость не мислете! За старини сѫщо не мислете! „Ама какъ да не мисля, когато главата ми е побѣлѣла“? Да не мислите, че въ съврѣменната окултна наука, нѣма начини за подмладяване“! Тамъ, когото и да е отъ васъ, въ 20 минути отгорѣ може да го обновимъ, да стане младъ. Човѣкъ може да се постави въ хипнотически сънь, и въ 20 минути отгорѣ, подъ тази интенсивность на законитѣ въ природата, може да се измѣни съвършенно формата му. И коститѣ му, и черепа му, и ушитѣ му, всичко може да се измѣни, и като стане, той самъ ще се оплаши. Може да се измѣни и неговото сърце. Ако го измѣнишъ тъй, той като стане, ще полудѣе отъ страхъ. Като се види въ огледалото тъй измѣненъ, ще се оплаши, ще каже: какво стана съ мене? Тамъ е опасностьта! Прѣдставете си слѣдующия фактъ: вие, съ понятието си за една 45 годишна жена, ви поставя тази школа, и въ 20 минути отгорѣ, се видите едно малко момиченце на 10 години. Въ себе си вие се знаете голѣма, запазено е съзнанието ви, но погледнете въ огледалото, казвате си: сънь ли е това?“ Веднага вѫтрѣ въ васъ ще стане едно сътресение, едно стълкновение. Много пѫти, при такива сътресения, хората полудяватъ, затуй природата не обича бързитѣ промѣни. Всичко трѣбва да върви медлено. Нѣкои казватъ: какъ ще стане възкръсението? Господъ не иска хората да полудѣятъ когато възкръснатъ, затова възкръсението е единъ бавенъ, вѫтрѣшенъ процесъ въ човѣшката душа. Господъ не иска, като ти даде едно велико благо, ти да считашъ, че то е едно голѣмо нещастие. Мислишъ ли така, ти не разбирашъ нѣщата.

    Слѣдователно, първото нѣщо: ще примирите всичкитѣ противорѣчия въ себе си! Азъ ви казвамъ великата истина: Не мислете зло въ себе си! Всичко въ свѣта е добро. Като казвамъ „всичко“, разбирамъ вѫтрѣ всичко е добро. Не мислете за външнитѣ проявления на живота. Учете се отъ природата, и вижте, какъ нѣкой пѫть тя изказва най-хубавитѣ нѣща съ най нечистата материя. Представете си нѣкой човѣкъ, на когото дъхътъ мирише. Той държи нѣкаква проповѣдъ за Любовь, братство, равенство. Които го слушатъ, казватъ: днесъ проповѣдникътъ говори много чиста отлична проповѣдъ. Но казвамъ, ако тази проповѣдь я слушаше единъ ангелъ, той трѣбваше да си запуши носътъ отъ миризмата, която излиза отъ устата при изговарянето на тия думи. И затуй, дълго врѣме, слѣдъ като нѣкой ти каже нѣкоя любовна дума, ти усѣщашъ една неприятность. И всѣки, който ти каже „азъ те обичамъ“, ти възразявашъ: той ме лъже. Лъже, разбира се, тази дума е облѣчена съ нечиста дреха. Това е фактъ! Ти ще се заемешъ да очистишъ тази дреха. Най-първо тия думи трѣбва да се прѣцѣдятъ. И затуй, нѣкои велики автори, слѣдъ като сѫ писали своитѣ произведения, оставатъ неразбрани. Тѣ трѣбва да умратъ, да минатъ редъ поколения, докато ги разбератъ. Хората трѣбва да се молятъ дълго врѣме, да плачатъ дълго врѣме вѫтрѣ въ душата си и тогава тѣзи книги на великитѣ автори ще иматъ за тѣхъ смисъль, Всѣка мисъль е силна дотогава, докато не я изкажешъ. За любовьта не говори. Мисли я, чувствувай я, но не говори за нея. Когато сърцето ти стане чисто, като кристалъ, умътъ ти стане свѣтълъ, като слънцето, душата ти — възвишена, благородна и широка като цѣлата вселена, и духътъ ти стане крѣпъкъ, като Бога, само тогава кажи нѣщо за Любовьта! Това не е за обикновенитѣ хора, то е за ученицитѣ. Ученицитѣ трѣбва да бѫдатъ такива. Нищо повече! „Може ли?“ — Може, може. „Въ колко врѣме?“ — Въ ½ часъ. Нѣкои могатъ ½ въ часъ отгорѣ да бѫдатъ такива, а нѣкои могатъ да бѫдатъ такива и слѣдъ 20 милиона години.

    Въ окултната наука ние съ врѣме и пространство не се занимаваме. Врѣмето и пространството е въ рамкитѣ на нашия духъ. Врѣме и пространство, това е само едно условие, съ което ние си служимъ. Врѣмето и пространството насъ не ни ограничава. Врѣме и пространство, това е една възможность, въ която душата и духътъ могатъ да се проявятъ. А при сегашнитѣ условия на живота, врѣмето и пространството сѫ ограничения. Нѣкой приятель ти обѣщае да дойде слѣдъ 5 минути или слѣдъ единъ часъ. Ти седишъ, чакашъ, чакашъ, той не дойде, закѫснѣе нѣщо. Ти се изнервирашъ, ограничавашъ се. Послѣ, като дошълъ, забравилъ нѣщо. Въ духовния свѣтъ нѣма такива работи. Въ духовния свѣтъ, двѣ сѫщества помислятъ ли нѣщо, стане; пожелаятъ ли нѣщо, стане, Тамъ всичко веднага става. А тукъ, ще си опрѣдѣлятъ рандеву, но единиятъ отъ тѣхъ ще заболѣе, ще се яви главоболие или редъ други прѣпятствия, които ще спънатъ реда на нѣщата. Азъ забѣлѣзвамъ, вие често казвате: ама ние, ученицитѣ въ класа, ще може ли да изпълнимъ условията? Нѣкой ученикъ си мисли, азъ имамъ мѫжъ, какво ще правя, мѫжътъ ми не ми позволява да слѣдвамъ школата. Другъ нѣкой си мисли: азъ пъкъ жена имамъ, тя не ми позволява. Ами когато Господъ ви прати на земята, вие какви бѣхте? Господъ създаде ли мѫжъ и жена въ свѣта? — Не. Той създаде две сѫщества, двѣ форми: еднитѣ сѫщества, мѫжетѣ да носятъ мисъльта съ себе си, да бѫдатъ като слуги на Неговата мисъль, а другитѣ сѫщества, женитѣ, да носятъ съдържанието на живота съ себе си. Слуги сѫ и еднитѣ, и другитѣ. Мѫжете взеха шишето отъ Господа, казаха: „Туй шише е наше“. А женитѣ взеха живота и казаха: „Това е наше“. Мѫже и жени днесъ почнаха да си размѣнятъ шишетата. Мѫжътъ казва: „Я дай чашата, налѣй ми отъ твоята бутилка!“ И двамата се лъжатъ. На единия капне повечко, на другия — по-малко, и постоянно има споръ. Нѣмате право да изпразвате тия шишета! Туй трѣбва да го разберете! Въ външния свѣтъ може да правите опити, но въ школата— не! Окултниятъ ученикъ трѣбва да има една здрава философия, съ която да се съгради бѫдещето общество. Туй не е въ стълкновение съ сегашното ви състояние. Ние трѣбва да имаме правилно схващане, да знаемъ какви сме въ свѣта. Вие трѣбва да знаете, какво е вашето отношение къмъ тази първична форма, която ви е пратила на земята. И всѣки единъ отъ васъ, като стѫпи на този свѣтъ, трѣбва да знае, какво трѣбва да прави, какви сѫ неговитѣ отношения къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ ближнитѣ си. Това трѣбва да знаете правилно, положително. Съзнаете ли го, влѣзете ли въ връзка съ тази първична причина, вашиятъ животъ ще се измѣни, и вие ще нареждате живота си по другъ начинъ.

    Азъ ще оставя сега тази философия, да изпѣемъ нѣколко упражнения!

    Изпѣхме: „Сила жива“, „Изгрѣва слънцето“, „Вениръ-бениръ“ „Сладко-медено“, „Блага дума“, „Духътъ Божий“.

    Да направимъ едно упражнение за три минути! Прѣдставете си, че тръгваме къмъ слънцето по единъ гладъкъ пѫть, и се движимъ съ една бързина 5 пѫти по голѣма отколкото бързината на слънчевата свѣтлина. Значи, съ бързина около 1 ½ милиона километра въ секундата. Вие ще си прѣдставите, че се качвате въ една свѣтла каруца. Тогава, колко секунди ще ви вземе да идете до слънцето? — Всичко една минута и 6 секунди. Въ три минути отгорѣ ще направимъ единъ крѫгъ отъ земята ще минеме прѣзъ центъра на слънцето и ще се върнемъ тукъ. Сега, прѣдставете си, че се намирате въ една каруца, която се движи съ 1 ½ милиона километра въ секундата. Тъй щото за 1 минута и 6 секунди вие ще влѣзете въ диска на слънцето и ще излѣзете. Каквото видите за това врѣме добрѣ. Слѣдъ 3 минути ще бѫдемъ пакъ тукъ. Знаете ли защо ние ще се движимъ съ бързина 5 пѫти по голѣма отъ тази на свѣтлината. Ако се движете съ сѫщата бързина на свѣтлината, вие сте въ физическия свѣтъ, но понеже се движите 5 пѫти по-бързо, вие сте въ духовния свѣтъ, дѣто се движатъ мислитѣ и чувствата на хората.

    Сега, ще бѫдете внимателни, никакъвъ багажъ нѣма да имате. Най-малкиятъ багажъ е опасенъ. Никакъвъ багажъ, нищо! До слънцето за 3 минути не ви трѣбва багажъ, ще бѫдете свободни. Една приятна разходка е това!

    Ще започнемъ вече упражнението. Ще турите волята си на работа! Кашлицитѣ, всичко ще оставите настрана. Защото, тия пространства, прѣзъ които ще минете, ако речете да кашлите, кондукторътъ ще ви спре на срѣдъ пѫтя и ще ви свали.

    Мнозина отъ васъ кашлеха, затова кондуктора ги върна назадъ.

    Тѣзи отъ васъ, които кашлятъ, единъ цѣрь ще имъ дамъ. Ще изстържете черна рѣпа и отъ сока ѝ всѣка вечерь ще изпиете по една кафяна чашка. Отлично дѣйствува и за стомаха. Ще взимате и по една скеледа чесънъ съ малко солчица. Това ще правите всѣка вечерь, докато кашлицата прѣстане.

    Когато имате болки въ сливицитѣ, взимайте лютъ чесънъ! Това е единъ добъръ начинъ за лѣкуване на сливицитѣ, и хубава дезинфекция на гърлото. Тѣ сѫ отлични хапчета, пилюлчета. Една глава чесънъ ви стига. А иначе, трѣбва да дадете 60 — 70 лв. въ аптеката за лѣкарства. Чесънътъ дѣйствува отлично и за тѣзи, които страдатъ отъ безсъница.

    Въ школата ще бѫдете сериозни, ще се учите да ме слушате, и ще се съмнѣвате въ мене само тогава, когато отъ 100 направени опити, 99 излѣзатъ несполучливи. Тогава ви давамъ пълно право да се съмнѣвате въ мене. Окултната наука е наука на опита. Учительтъ въ окултната наука не върви отзадъ, а отпрѣдъ. Когато се правятъ опити, той е въ лабораторията си. Тогава и ученици и Учитель сѫ заедно. Той нѣма да каже: „Направете вие опита“. Не, Той ще направи самъ опита и ще присѫтствува прѣзъ всичкото врѣме, докато трае задачата.

    Нѣма по-грубо нѣщо отъ съмнѣнието! Най-голѣмата грубость въ свѣта, това е съмнѣнието. Най-голѣмата подлость, това е лицемѣрието! Нѣма по-голѣма подлость отъ лицемѣрието, и по-голѣма грубость отъ съмнѣнието! Тия два грѣха азъ ви забранявамъ абсолютно да ги имате. Не позволявамъ да си служите съ тѣхъ! Разсѫждавайте, но да се съмнѣвате, да лицемѣрите, ни поменъ да нѣма! Тъй е писано! Нѣма нищо по-жестоко отъ да се съмнѣвате! Нали ние се приближаваме къмъ една наука на опититѣ, а не тъй, както вие си мислите. Ученикътъ трѣбва да бѫде буденъ. Казано-свършено! Щомъ се каже на ученика нѣщо, и той си туря уговорки, той не е ученикъ.

    Ще ми напомните, слѣдующиятъ пѫть ще ви дамъ, кои сѫ положителнитѣ чърти, които трѣбва да имате. Сега ви казвамъ кои сѫ отрицателнитѣ чърти, за да ги избѣгвате. Защо не трѣбва да ги имате? Съ вашето съмнѣние и съ вашето лицемѣрие вие отблъсквате всички ония творчески сили на природата, които ще ви помогнатъ. Вие сами себе си опропастявате. Нищо повече!

    Може да излѣземъ на разходка нѣкой пѫть както вчера напримѣръ. Въ това врѣме, нѣкому започватъ да истиватъ краката. Ние знаемъ причината. Студътъ, е качество на електричеството. То е което изстудява. Обаче, това не е студъ, който умъртвява, а студъ, който изцѣлява. Напримѣръ, когато човѣкъ има огънь, висока температура, какво трѣбва да се прави? — Да се намали топлината, защото има топлина, която не е свойствена на организъма. Азъ виждамъ, има една топлина, която е много приятна. Нѣкоя рѫка е гореща, като я пипнешъ, причинява нѣщо неприятно; пъкъ има рѫка, като я пипнешъ толкова приятна е, усѣщашъ, че излиза животъ отъ нея. Това става и въ природата. По нѣкой пѫть, като отиваме всрѣдъ природата, най-първо минаваме прѣзъ процеса на истудяването. Който не разбира, ще каже: почватъ да ми истиватъ рѫцѣтѣ. У васъ ще се зароди едно желание на лицемѣрие. Недоволенъ сте, казвате: „какъвъ е днешниятъ день!“ — По добъръ день отъ днешния нѣма! Ама снѣгъ вали! Кажи: а, отличенъ е деньтъ, по-добъръ снѣгъ отъ този нѣма. Въ себе си трѣбва да го кажешъ, но трѣбва и да го прѣживѣешъ. Пъкъ, ако въ душата ти влѣзе страхъ ще се оплашишъ и ще си кажешъ: може тукъ да ме хване главоболие, може да изгубя здравето си, да стана нѣкой инвалидъ. Такъвъ единъ глупавъ опитъ не правя. „Още веднъжъ баба на такова хоро не се хваща“. Природата не търпи никакво лицемѣрие. Всѣко лицемѣрие тя го наказва най-строго. За съмнението и за лицемѣрието въ природата има най тежко наказание. Тия, които сѫ се съмнѣвали въ мене, тя ги прави невалидни. Не ги уморява изведнъжъ, но въ продължение на 20, 30, 40, 50 години ще те направи инвалидъ, ще те прѣкара прѣзъ всички страдания, които знае. Тя си има колелета, и като минешъ прѣзъ тия колелета и тия зѫбци, пакъ ще те пита: обичашъ ли още да се съмнѣвашъ? Окултнитѣ ученици трѣбва да знаятъ това. Хората на земята, това сѫ галени дѣца. Ами че тъй е! Туй, което вие си позволявате да правите, то е доказателство, че сте галени дѣца. Ако това го направи единъ ангелъ, биха го изпѫдили отъ небето. Вие хванете нѣкоя кокошка, турете я въ тенджерата. Хванете нѣкоя лѣстовичка, отрѣжете ѝ крилото. Видите нѣкое цвѣте, откъснете го. На васъ нищо не казватъ, но ако единъ ангелъ откѫсне едно цвѣте, ще го изпѫдятъ, не признаватъ туй. Къмъ васъ иматъ голѣмо снизхождение. Затуй азъ наричамъ хората „галени дѣца“. До сега е било така, но вече сте влѣзли въ единъ периодъ, когато започва приложението на първитѣ педагогически правила. Майката е излѣзла съ една тънка тънка пръчица, че като ви шибне нѣкѫдѣ... Най-първо майката казва: „О, моето пиленце, моето ангелче“, а послѣ тази пръчица играе безпощадно по него. Цѣльта на природата не е наказанието, но изправленията да ни застави да зачитаме нейнитѣ свещени закони. Въ това седи нашето благородство! Защото, въ природата нѣма нищо, което да е извънъ нея. Всѣко нѣщо е на мѣстото си. И ние абсолютно нѣмаме право да се съмнѣваме! Туй, което съврѣменнитѣ хора наричатъ природа, това не е природа, това сѫ изопачени нѣща, които се дължатъ на хората. Когато влѣземъ въ нѣкоя кѫща, която първоначално е добрѣ инсталирана, но отпослѣ се развалятъ водопроводитѣ и всичко друго, кой е виновенъ? А истинската природа е всѣкога дѣвствена, тия нейни непослушни дѣца не могатъ да си играятъ съ нея.

    Та, искамъ, млади и стари, да знаете едно свещено правило: абсолютно никакво лицемѣрие, като ученици! Какви сѫ вашитѣ отношения къмъ свѣта, то е другъ въпросъ. Като ви говоря за живата природа, разбирамъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви спрѣмо нея. Ще бѫдете, споредъ правилото, абсолютно искрени, чистосѫрдечни и никакво съмнѣние! Трѣбва да разбираме вѫтрѣшния принципъ. Този е живиятъ принципъ. Докато не разберете този принципъ, другитѣ отношения не може да се управятъ. Ние започваме съ основния законъ. Приложимъ ли него, всичко друго ще сполучимъ да разрѣшимъ. Но не сполучимъ ли тамъ, нашитѣ отношения къмъ свѣта ще бѫдатъ такива, каквито сѫ сега.

    Истинскиятъ пѫть е: Вѫтрѣшна връзка съ живата природа. Тѫй го наричамъ азъ, защото ако кажа „връзка съ Бога“, опетнено е Божието име. И затова азъ казвамъ: Истинскиятъ пѫть е връзка съ живата природа, име, което хората не сѫ произнасяли, то е още дѣвствено. Нека оставимъ другото име да се очисти, защото, като сме произнасяли туй име, ний сме го опетнили. И сега, като кажемъ Господъ, като Го призоваваме, Той не ни чува вече. А живата природа, тя е най-близко до насъ.

    И тъй, да нѣма никакво лицемѣрие! Всѣкога можемъ да бѫдемъ въ контактъ съ туй, отъ което имаме нужда. Сега ние ще имаме нужда за съграждането на нашия умъ, за съграждането на нашето сърце и за съграждането и развитието на нашата воля. Тия нѣща сѫ необходими въ градежа на нашия животъ още сега, още днесъ.

    Азъ вѣрвамъ, че вие ще приложите това нѣщо. Не само че вѣрвамъ, но зная, че ще го приложите. Два начина има за приложение. Вие знаете и двата начина. Нѣма човѣкъ, който да не приложи. Въ края на краищата всички ще приложатъ туй, което природата изисква. Единиятъ начинъ е по закона на свободата, а другиятъ начинъ е по закона на необходимостьта. Но колкото по скоро, толкова по-добрѣ.

Т.м.

23 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

19.III.192З г.

Ст. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...