Jump to content

1922_11_12 Музика и пѣние – срѣдство за постигане на Божественото


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МУЗИКА И ПѢНИЕ —

СРѢДСТВО ЗА ПОСТИГАНЕ

БОЖЕСТВЕНОТО.

Т. м.

    Хайде да прочетемъ нѣколко отъ темитѣ. (Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „разлика между воля и своеволие“.) Имате ли друга тема? — Не. Ще оставимъ за идещия пѫть.

    Учительтъ свири на цигулка, а 8 млади братя тихо пѣятъ пѣсеньта:

„Духътъ Божий,

Духътъ Вѣчний,

Духътъ Святий,

Духътъ Благий

Кой пълни сърца ни съ Любовь“.

Кой пълни (3)

Кой пълни сърца ни съ Любовь (2)

Съ Любовь (3)

Кой пълни сърца ни съ Любовь“. (2).

    Вториятъ пѫть я изпѣха съ Учителя, безъ цигулка.

    Третиятъ пѫть я изпѣха пакъ съ Учителя, но съвсѣмъ тихо.

    Сега, всички заедно ще пѣемъ „Духътъ Божий“. (2 пѫти).

    Като допирни точки на окултната музика, Духътъ Божий, това е окултенъ прѣходъ. Ще ви кажа сега, гдѣ сѫ окултнитѣ допирни точки, гдѣ минава съврѣменната музика въ окултна, и защо дава смисълъ на пѣнието. (Учительтъ пѣе самъ).

„Духътъ Божий,

Духътъ Вѣчний,

Духътъ Святий,

Духътъ Благи,

Кой пълни сърца ни съ Любовь“.

    Тия думи сѫ окултенъ прѣходъ, т. е. прѣходъ въ окултенъ смисълъ.

    Сега ще пѣете съ движения, ще турите волята си въ дѣйствие. При окултното пѣние ще внимавате. Сега, ще напуснете всичкитѣ ваши традиции. Искамъ, като ученици, да бѫдете свободни въ пѣнието. Когато човѣкъ пѣе, не само ума, не само сърцето му трѣбва да, взематъ участие, но и, волята му. А за да вземе участие и волята, рѫцѣтѣ трѣбва да се движатъ. Въ съврѣменната опера съзнаватъ това. (Учительтъ пѣе самъ и прави движения).

    Духътъ Божий — издига рѫцѣтѣ си бавно и мощно нагорѣ.

    Духътъ Вѣчний — сваля рѫцѣтѣ си надолу прѣдъ лицето, прави крѫгъ, и послѣ ги поставя въ хоризонтално положение.

    Духътъ Святи — рѫцѣтѣ си пакъ възвива въ видъ на крѫгъ прѣдъ лицето, нагорѣ и послѣ почти отвѣсно.

    Духътъ Благи — сѫщото — но рѫцѣтѣ оставатъ хоризонтално.

    Кой пълни — рѫцѣтѣ прѣдъ гѫрдитѣ.

    Сърца ни съ Любовь — рѫцѣтѣ се разтварятъ широко настрани.

    Отъ тамъ нататъкъ, рѫцѣтѣ правятъ леки движения, като хвъркане. Тѣ сѫ въ хоризонтално положение.

    При „сърца ни“ туря рѫцѣтѣ си навънка.

    Напълването е единъ процесъ на разширение.

    „Кой пълни“ — рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ.

    „Сърца ни съ Любовь“ — навънка рѫцѣтѣ, сърцето се разширява. При останалитѣ думи, прави съ рѫцѣтѣ движения на хвъркане.

    Като се напълни единъ балонъ съ газъ, той почва да се разширява, да се издига нагорѣ. Когато правите движения на „хвъркане“, ще забѣлѣжите, че въ тия движения има хармония. (Учительтъ пѣе самъ). Духътъ Божи ... Кой пълни ...

    „Кой“, има двояко значение. То е и въпросъ, и отговоръ едноврѣменно. Духътъ Божий, който пълни — отговоръ. И, кой пълни сърца ни съ Любовь? — Духътъ Божий, Духътъ Вѣчний и т. н. Тѣ сѫ атрибути.

    Сега, каква е разликата между святия човѣкъ и свѣтлия човѣкъ. Азъ мога да кажа „святий“ и „свѣтлий“. Ето каква е разликата. Като ученици, трѣбва да имате точно опрѣдѣлени понятия. При святия човѣкъ, ти ще идешъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде при тебе. При извора на водата, ти ще идешъ. Святиятъ човѣкъ е единъ изворъ, ти ще идешъ при него, той пълни, ще подложишъ сърцето си. А свѣтлиятъ човѣкъ, това е запалена свѣщь. Тази свѣтлина иде при тебъ. Ти нѣма да идешъ, тя ще дойде. Слѣдователно, процесътъ е такъвъ: при святия ти отивашъ, а свѣтлиятъ, той ще дойде. Богъ е святъ и свѣтълъ. Богъ, като свѣтлина, идва при насъ, а като святъ, ние отиваме при Него. Слѣдователно, святиятъ Духъ може да напълни сърцата ни. Значи, сърцето отива при святия Духъ. А като кажемъ „свѣтълъ духъ“ подразбираме нашия духъ. „Святъ“ се отнася до сърцето, а умътъ ни има работа съ „свѣтлия“. Слѣдователно, това сѫ двѣ живи качества на Бога. Съ едното живо качество се занимава нашиятъ умъ, а съ другото — нашето сърце, Като кажемъ „святъ Духъ“ подразбираме нашето сърце. Благъ, вѣченъ, святъ, това сѫ думи, които сѫ свързани. Кои пълни сърцата ни? — Божиятъ Духъ.

    Тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Въ дома си като влѣзете, ще пѣете съ движения. Ще турите вашата воля на работа. Много отъ тия упражнения ще пѣемъ съ движения. Сега, при думитѣ „Духътъ Божий“, (Учительтъ пѣе „Духътъ Божий“ и прави движение съ рѫцѣтѣ), щомъ си съ Него, ти ще вземешъ сѫщото разширение. Нѣма да се смущавате, дали сте направили движението право или не. Има единъ вѫтршѣенъ законъ на движенията. Щомъ туй движение е въ хармония съ мислитѣ и чувствата ви, усѣщате една приятность. Щомъ има разногласие, ще усѣтите, че туй движение не е право. Туй е по закона на свободата. Ще пѣете, ще се движите, и ще служите на Бога и съ ума, и съ сърцето, и съ волята, и съ цѣлото си тѣло. Всичко трѣбва да бѫде въ движение. Всичко туй да участвува въ музиката. И тъй тѣлото ни ще се хармонира. По нѣкой пѫть вие мислите, че може безъ музика. Само умрѣлитѣ могатъ безъ музика, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ слово, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ хлѣбъ, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ вода, а живитѣ — никога! Само умрѣлитѣ могатъ безъ мисъль, а живитѣ —никога! Нѣкои питатъ, може ли безъ пѣние? Може. Когато попитали Паганини, можешъ ли да свиришъ на три струни, той рекълъ: „Мога“. „На двѣ?“ — Мога. „На една?“ — Мога. „Ами безъ струни можешъ ли да свиришъ?“ — Мога. И не се явилъ. По този начинъ съ пѣнието ще хармонираме себе си. И чрѣзъ пѣенето ние ще почнемъ да привличаме ония сили въ природата, които сѫ хармонични на насъ. Туй е законъ за привличане. Дѣйствително, сега нѣма какво да ви уча. Младиятъ момъкъ и младата мома, тѣ знаятъ това. И птичкитѣ защо пѣятъ? Мѫжкитѣ птички защо пѣятъ? Тѣ отдавна сѫ научили този законъ. Млѣкопитающитѣ животни, кравитѣ, и тѣ мучатъ нѣкой пѫть. Все си има единъ законъ, на който се подчиняватъ. Туй мучене, и то е другъ родъ пѣние. Пѣнието всѣкога привлича. И ако ние пѣемъ хармонично, при насъ всѣкога ще се привлѣкатъ духоветѣ на музиката. И щомъ се привлѣкатъ, тѣ ще донесатъ нѣщо много хубаво — обновление. И споредъ степеньта на нашата пѣсень, споредъ туй вдъхновение, ще станатъ и съобразни промѣни въ духовния ни свѣтъ.

    Сега, първото нѣщо, ще пѣете отъ сърце. Окултната музика не позволява такова пѣние само отгорѣ-отгорѣ. Тя иска съдържание, иска дълбочина. Ще пѣешъ първо съ чувство, а слѣдъ туй ще оглаждашъ. Ние ще оглаждаме послѣ. Ние още не може да пѣемъ окултни пѣсни. Това сѫ малки упражнения, тъй ги наричамъ азъ. Ако азъ ви ги изпѣя като пѣсень, вие всички ще заспите, и нѣма да бѫдете тукъ. Вие ще заспите, и като ви пробудятъ, ще кажете; „Бѣхъ нѣкѫдѣ, въ единъ свѣтъ, и то въ какъвъ свѣтъ! „Пъкъ туй сега, още не е пѣсень, то е едно упражнение, затуй ще бѫдете тукъ, нѣма да заспите. Затова, азъ ги наричамъ упражнения. Казвате: „Не може ли да пѣемъ нѣкоя окултна пѣсень?“ — Не може! При сегашнитѣ условия не може да се пѣе окултна пѣсень. Туй сѫ окултни упражнения. И всичкитѣ ни пѣсни, даже и тия, които се пѣятъ въ недѣля, въ събранията, и тѣ сѫ упражнения. Тѣхъ ги наричатъ пѣсни, но сѫ упражнения, споредъ моето схващане. Нѣкои сѫ по-близо до пѣснитѣ, а нѣкои по-далечъ,

    Сега, да научимъ туй упражнение съ движения! (изпѣхме Духътъ Божий два пѫти съ движения).

    Изпѣйте сега „Блага дума... !“ (всички заедно съ Учителя пѣемъ, а на края Учительтъ свири.) Има нѣщо, което спъва малко. (Учительтъ пѣе самъ „Блага дума“, а послѣ — всички заедно). Сега, нека двама души да изпѣятъ „Блага дума на устата, туй е ключътъ на сърцата“, а всички заедно ще пѣятъ припѣва. Учительтъ и една сестра пѣятъ началото, а послѣ всички пѣемъ припѣва,

    Сега, ще пѣемъ „Вениръ-Бениръ“ (Учительтъ свири — всички пѣемъ)

    Слѣдъ това пѣемъ:

„Изгрѣва слънцето“.

„Сладко-медено“

    Сега, нека дойдатъ приятелитѣ, онѣзи ученицитѣ (8-тѣ млади братя отидоха при масата.) Пѣйте „мълчаливото пѣене“. (Учительтъ свири на цигулката единъ хубавъ маршъ, а братята пѣятъ съ гърлото си, безъ да си отварятъ устата). (Оригинално пѣене). То е едно прѣходно положение въ окултната музика. Може да ви се види малко смѣшно, но хубаво излѣзе, нали? (Де ги развиемъ. Ще създадемъ приятни работи въ музиката. Забѣлѣжете, че когато дѣцата си правятъ своитѣ упражнения, всѣкога се смѣятъ. Хората, когато се смѣятъ, работятъ. Не се ли смѣятъ, тѣ сѫ болни, волята не взима участие. Здравиятъ човѣкъ всѣкога е веселъ. Едно отъ положенията: всѣкога трѣбва да бѫдемъ весели! Туй е здравото състояние. Забѣлѣжете, като четемъ Библията, виждаме, че навсѣкѫдѣ хората сѫ били весели, радостни. Животътъ е хубавъ, когато е веселъ. А скръбнитѣ състояния, тѣ сѫ негативни, тѣ не сѫ библейски работи, тѣ сѫ извънка Библията. Положителното учение, окултното учение се изразява въ радостьта, а другото е само сѣнка. Слѣдователно, и въ скръбь, и въ страдания, и въ мѫчнотии, всѣкога трѣбва да се радваме.

    Азъ ще направя една малка забѣлѣжка, но на васъ правя забѣлѣжката. Такъвъ е законътъ. Когато изнесете единъ боленъ човѣкъ на нѣкой планински върхъ, какво става съ него? — Оздравява. Мислите ли, че този болниятъ, като го извадите на този планински върхъ, ще ходи съ своитѣ патерици ? Не, той ще ги хвърли. Ще диша чистия въздухъ. Сега, и азъ искамъ тъй да ви извадя на този планински върхъ. Ще си хвърлите всичкитѣ ваши патерици. Патерици не ни трѣбватъ! Безъ патерици! Горѣ е широко, просторъ е тамъ. Туй е смисълътъ. Казватъ нѣкои, че земята била юдолъ, сѣнка на смъртьта. Не е тъй. За човѣкъ, който не знае Божиитѣ закони, земята е единъ юдолъ на смъртьта, сѣнка на смъртьта. Но за този, който разбира законитѣ, за него земята е мѣсто на радость и веселие.

    Азъ искамъ да ви освободя отъ всички прѣдубѣждения, които имате. Защото, едно отъ голѣмитѣ заблуждения, които ви внушава черната ложа е, че не трѣбва да пѣете, не трѣбва да се веселите. „Пѣние не трѣбва, ще мълчишъ“. Туй е едно. Послѣ, тѣ казватъ; „Много нѣма да ядешъ“, „нѣма да се молишъ, не ти трѣбва молитва“. Безъ пѣние, безъ ядене, безъ молитва! Е, какъвъ е смисълътъ на живота, като извадишъ яденето, пѣнието и молитвата? Какво остава? Та това е основата на живота! Да ядешъ — ами че това е първото изкуство, съ което човѣкъ започва. Тъй, Христосъ казва: „Който ме яде, има животъ въ себе си“. Яденето, въ окултенъ смисълъ, то е цѣла велика наука. Чрѣзъ яденето ще дойдемъ въ общение съ тази наука, съ себе си, съ Бога. Тази наука днесъ е изхвърлена.

    Ще се стараемъ да внесемъ въ себе си всички тия наредени Божествени окултни закони, за да станемъ весели — по божественому да станете весели. Туй изведнъжъ нѣма да стане. Не мислете, че е лесна работа човѣкъ да стане веселъ. Има прѣходни състояния Азъ не искамъ да ви направя изведнъжъ весели, защото азъ зная какъвъ е законътъ. Голѣмата радость носи съ себе си голѣма скръбь. Отъ малкото ще започнемъ, и постепенно, постепенно тази радость ще се увеличи, докато у васъ се развие воля, да можете тази радость да я владате, да остава постоянно въ душата ви. Сега, нашата радость се обуславя на нѣщо материално. Обектъ на нашата радость е всѣкога нѣщо материално. А като се разруши обектътъ на нашата радость, и всичката ни радость се разрушава. Обектътъ не трѣбва да бѫде материаленъ. Понеже Любовьта е субстанция на Божествения свѣтъ, то всички нѣща въ Божествения свѣтъ сѫ направени отъ Любовь, тя е субстанцията тамъ. Туй, което за насъ на земята е най-възвишеното, то съставлява полето, почвата, върху която живѣятъ всички сѫщества въ Божествения свѣтъ. Слѣдователно, Любовьта е надъ насъ, а тамъ, Божественитѣ сѫщества ходятъ отгорѣ на Любовьта. И казвамъ: краката на тия сѫщества мислятъ повече отъ нашитѣ глави. Тия, които ходятъ на Любовьта, тѣхнитѣ крака мислятъ повече, отколкото нашитѣ най-видни философи тукъ на земята. Всички тия нѣща трѣбва да ги съзнаемъ отъ любовь. Субстанция трѣбва да има. Тогава ще имаме вещи и прѣдмети, които нѣма да се разрушаватъ. Любовьта ще бѫде основа, единъ вѣченъ принципъ, и тогава нѣма да скърбимъ, всѣкога ще бѫдемъ радостни. Затуй ние изучаваме Любовьта, като една велика реалность, а не като нѣщо отвлѣчено. Тя е една велика реалность, къмъ нея се стремимъ, въ нея има музика. Инструментитѣ ще ги направимъ отъ Любовь. Съ нея ще пѣемъ, ще свиримъ. И като влѣзете въ Божествения свѣтъ, тамъ ще разберете по-възвишенитѣ работи, тамъ ще ги изучавате, като ученици. Та, затуй ние взимаме пѣнието и музиката, само като едно спомагателно срѣдство къмъ постигане на тази Божествена цѣль.

Т. м.

7 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

13.XI.1922 г. недѣля

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...