Jump to content

1922_02_24 Тритѣ живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

1 школна лекция

на общия окултен класъ

24.II.1922. петъкъ 7-9 ч.в.

Ст. София

Тритѣ живота.

(Мѫлчание).

    (Тази вечерь ще има едно квакерско сѫбрание. Всички ще мълчатъ, докато приемете вдъхновение).

    Азъ ви събрахъ тази вечерь да ви попитамъ какъ да употрѣбимъ празното си врѣме. Не врѣмето което сте си ангажирали, но праздното врѣме. Праздното врѣме разваля живота. Онзи, добриятъ майсторъ-сиренарь като подсирва, трѣбва да направи сиренето с шупли, да има праздно пространство въ него и тогава се счита че той е майсторъ сиренарь.

    Искам малко да помислите върху метода за работа — какъ трѣбва да се работи. Най-добриятъ методъ за работа за старитѣ кой е? Защото споредъ сегашнитѣ схващания, хората казватъ: стариятъ трѣбва да си почива. Тамъ е най-голѣмото зло. Казватъ: той е младъ, нека си играе. А кой ще работи? Стариятъ да си почива, младиятъ да играе, а онѣзи на срѣдна възрасть, на 30—33 год. тѣ ще работятъ. Тъй имаме 33 год. да работятъ, младитѣ да скачатъ, а старитѣ да почиватъ. Да си наредите една програма на сѫбранията, всѣка недѣля подиръ обѣдъ, по демократически начинъ ще гласувате за нея. Първото нѣщо, между васъ азъ забѣлѣзвамъ, че има една голѣма дисхармония, която произтича отъ вашия свещенъ егоизъмъ. Споредъ мене, три вида живота има въ свѣта. Единия го наричамъ материалистиченъ. Такъвъ човѣкъ обича да има овци, говеда, крави, кокошки, кѫщи, ниви и като му запѣятъ всички, той казва: „Струва си да се живѣе“! Обаче, слѣдъ 20 год. като е слугувалъ на всички, казва: „Много сѫ голѣми тия грижи, уморихъ се, трѣбва да измѣня малко живота си“. И почва да продава по малко отъ тѣхъ, защото иска да поживѣе за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъмъ. Дѣцата, жената, които не знаятъ подбудителнитѣ причини на бащата, който постѫпва по този на- чинъ, казватъ: „Нашиятъ баща какво мисли да прави? Слѣдъ като продаде всичко, какво ще стане съ нас?“ И въ религията, и въ духовния животъ има свещенъ егоизъмъ. Тамъ казватъ: „Да се съсрѣдоточимъ въ себе си“. Съ припечеленото можемъ да си поживѣемъ малко, тъй както ний разбираме охолния животъ. Третиятъ животъ, сѫщинския животъ, азъ го наричамъ Божествениятъ. Той е напущане на свещения егоизъмъ, и животъ на пълната съвършенна Божия Любовь, въ която сърцето и човѣшкия умъ може да се развиятъ напълно. А ние като се срещнемъ съ нѣкого, нашитѣ интереси не съвпадатъ, той едно мисли, а азъ друго мисля. Споредъ първия начинъ на живота ние мислимъ кой какво има, различаваме, а при втория случай пакъ различаваме, но щомъ дойдемъ да служимъ на Бога, тамъ нѣма различаване, тамъ има само единъ методъ. Сега по този законъ нѣкои казватъ: „Когато рече Господъ“. Е, хубаво, забѣлѣзали ли сте сутринь майката дойде, каже на дѣтето: Стани мама, слънцето е изгрѣло. — А то ѝ отговаря: Още малко. И мислимъ че то е философия. Не! Това не е никаква философия! Сега иде въпросътъ, на насъ казвалъ ли ни е до сега Господъ; „Стани“!? Казалъ е. Нѣкой казва: Когато духътъ дойде. Може ли да кажете че духътъ не е идвалъ до сега? Идвалъ е и си е заминавалъ. Много пѫти е идвалъ и си е заминавалъ. Сега пакъ може да дойде, ще похлопа, пакъ ще замине. Този вѫпросъ е на старитѣ, а не на младитѣ: младитѣ иматъ врѣме. В сегашната епоха ние разрѣшаваме несгодитѣ на живота, неприятноститѣ. Трѣбва да примиримъ всичкитѣ противорѣчия, онова, което не сме досвършили, трѣбва да го довършимъ. Въ туй направление има двѣ мнѣния. Животнитѣ се събиратъ за да си помагатъ. И вълците зимно врѣме се събиратъ, но при особенъ случай за да нападнатъ нѣкое стадо. Въпросътъ е сега, можемъ ли ние при каквито и да е условия, при каквито мѫчнотии и да се намираме, можемъ ди да ги побѣдимъ, да изплуваме надъ тѣхъ? Сега отъ чисто християнско гледище, казват „Може“. Не теоретически какъ може, но практически въпросътъ стои малко друго яче. Ето какво ме наведе на тази мисъль: единъ отъ нашитѣ приятели, отъ най-ревностнитѣ, ималъ за мене много високо мнѣние, че азъ всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболѣва отъ неврастения, вика лѣкаритѣ и тѣ му казватъ да лежи 45 дена на гърба си. Съ такива вѣрвания нищо не става. То е илюзия. Ако твоята вѣра въ Бога не може да ти помогне, ако въ краенъ случай и знанието, което имашъ не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у насъ трѣбва да се роди едно желание да работимъ, да работимъ сѫ законитѣ на живата природа, да бѫдемъ въ съгласие съ Бога. Азъ нѣмамъ нищо противъ, ако дойде единъ лѣкарь и работи съобразно съ тия закони — добрѣ дошелъ! Пукне се нѣкоя вена, дойде лѣкарьтъ, може да я зашие. Но ялъ си рѣпа и не си сдъвкалъ, дойде лѣкарьтъ и турне инжекция, питамъ, този лѣкарь разбира ли болѣстьта? Азъ казвамъ трѣбва очистително, нищо повече! Тия парченца рѣпа трѣбва да излѣзнатъ отъ организъма, да не ви безпокоятъ. Мнозина отъ васъ сте се нагълтали съ такива несдъвкани парченца и това наричатъ: „Новото учение“.

Не! Това не е новото учение, нито пъкъ е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение до сега свѣтии щѣхте да станете. Сърцето на единъ влюбенъ момъкъ е щедро и той е вдъхновенъ. И двамата сѫ вдъхновени, по какво се различаватъ? — Тѣ схващатъ еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъмъ! Искамъ вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трѣбва да се заблуждавате въ вашитѣ схващания, трѣбва да знаете кѫдѣ започва новото учение. Въ него има разширение, едно трансформиране на съзнанието: става една промѣна както, когато една гъсеница се прѣобръща на пеперуда. Застоятъ ви не се дължи само на васъ, има и други причини. Въ цѣлия сегашенъ миръ има изостанали души, милиони изостанали души на земята, които сѫ излѣзли извънъ човѣшката еволюция, тѣ не може да използуватъ силитѣ на природата, тѣ сѫ просяци, но сѫ много хитри и лукави и използуватъ всички слабости на хората. Отъ всички чешити има между тяхъ. И като дойдатъ, тѣ се домогват до нѣкоя ваша слабость. Запримѣръ, видятъ, че нѣкой е щестлавенъ и иска да стане виденъ човѣкъ, пръвъ министеръ въ България и ще почнатъ да му внушаватъ, че той е даровитъ и че може да стане такъвъ, да нареди най-строги закони, но като го тикнатъ въ тоя пѫть и той си създаде хиляди неприятности. И тѣ послѣ му казватъ: стига, ти се умори вече, отстѫпи нека да дойдатъ други, да видишъ резултатитѣ. Но като дойдатъ другитѣ, почнатъ да го гонятъ, хванатъ го, сѫдятъ го и го турнат въ дрангулника. Защо? Какво спечели? — Нищо. И въ религиозно отношение забѣлѣзваме пакъ сѫщитѣ слабости. Ще ти кажатъ: „Въ окултнитѣ науки има такива и такива сили, което кажешъ ще го направишъ, и послѣ ще започнѣшъ да се пѫчишъ. Всичко това е измислица на тия духове. И ако вие вникнете по-добрѣ, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искамъ вие да различавате. Азъ сега нѣма да говоря като ясновидец. Като гледамъ цвѣта на лицето ви, то показва, че вие се намирате подъ влиянието на тия духове. И понѣкога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се  умътъ“. Но казвате още: „Господи, не виждашъ ли?“ Не, вие трѣбва да видите. Сега сме въ една епоха, дѣто трѣбва да се пазимъ отъ чужди влияния. И всички недоразумения, които има между васъ, се дължатъ все на тѣхъ. Азъ не сѫдя никого. Между васъ не е имало единъ споръ разуменъ, тъй да сте го обмислили разумно. Трѣбва да кажете: „Ида да кажешъ на брата си, че пѫтьтъ по който върви, не е добъръ“. И ти ще му кажешъ. А пъкъ тия духове друго съвѣтватъ. Казватъ: „Този виждашъ ли го, този лицемѣръ“. Ако той е лицемѣръ, лицемѣрието трѣбва да има бѣлѣзи, но тогава законъ трѣбва да има, факти трѣбва да има, дѣ му сѫ бѣлѣзитѣ? Ако е лошъ, като лошъ той трѣбва да има и други бѣлѣзи. По този алхимически законъ искамъ сега да започнете едно прѣсяване, вѫтрѣшно прѣсяване. Астрономитѣ, когато наблюдаватъ небето, избиратъ тихи нощи, когато нѣма никакво вълнение на въздуха. Тогава наблюдението е най-хубаво. И ние когато правимъ извѣстни наблюдения, врѣмето трѣбва да бѫде тихо. Ако тия духове много мърдатъ въ ума ни, нашитѣ наблюдения нѣма да бѫдатъ вѣрни. Ние трѣбва да уталожимъ ума си и при тихъ умъ да се свържемъ съ Божественото съзнание, въ което живѣемъ. Сега ние не живѣемъ въ Божественото съзнание. Трѣбва между васъ да се яви методъ за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървимъ по единъ божественъ пѫть безъ да си помагаме? Да се из- бератъ нѣкой отъ васъ да изучаватъ закона за тонирането. Трѣбва да се тонираме. Старитѣ хора иматъ нужда отъ тониране (нагласяване). Всѣкога трѣбва да се тонирате. Да се настроите, да се нагласите. Азъ не казвамъ, че вие не сте тонирани. Често съмъ слушалъ, когато отида въ нѣкоя къща, майката каже на дѣтето си: „Ха, изсвири цвѣте красно“. Слушамъ, цвѣте красно свири много хубаво. Ида на друго мѣсто: „Ха мама, изсвири на Г-на цвѣте красно. Е, кажа стига вече. Вѣчното повторение па едно и сѫщо нѣщо, не е знание, то е губене на врѣме. Ние казваме: „Добъръ е Господъ“. „Добъръ е Господъ.“ Но ти свири второто нѣщо, което иде слѣдъ цвѣте красно. То е: „Вѣтъръ ечи, балканъ стѣни“. Значи цвѣте красно е по отношение на сърцето, а вѣтъръ ечи по отношение на ума. И сега третата пѣсень която трѣбва да свирятъ дѣцата, коя е? Азъ ви правя тази бѣлѣжки, защото забѣлѣзвамъ, че нѣкой отъ васъ, мислятъ, че още не е този пѫтьтъ. Вие още не знаете какво е духовния животъ. А Божествениятъ животъ още не сте изпитвали. Третята стѫпка която трѣбва да възприемемъ е; да влѣзнемъ въ Божествениятъ животъ. Ще снемете свещения егоизъмъ отвънъ и работата ни наполовина ще бѫде свършена. Когато изучавате евангелието, виждате, че Христосъ започва отъ малкитѣ правила и дохожда до съвършенството, като да бѫдете съвършенни както е съвършенъ вашия Отецъ, който е на небеса. Има оглашени, вѣрующи и ученици. Оглашенитѣ сѫ хора материалисти, тѣ вѣрватъ въ много имане; религиозните сѫ хора вѣрующи, тѣ вѣрватъ въ свещения егоизъмъ, а ученицитѣ сѫ въ Божественото учение. Дѣто казва Христосъ: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“ — то е за ученицитѣ. И ще знаешъ закона какъ да раздадешъ, а не само току тъй. Павелъ казва: „И ако раздамъ всичкото си имане, а любовъ нѣмамъ, нищо не съмъ“. И тѣлото да дамъ на изгаряне т. е. може да се пожертвувашъ и то е пакъ свещенъ егоизъмъ. Сѫщо свещенъ егоизъмъ е когато мислимъ че ние сме центъръ на вселената. Ти макаръ че не го изказвашъ, но то е мисъльта. Отвънъ не го изказваме, но въ себе си го таимъ. А онзи, който е влѣзълъ въ Божествениятъ животъ, той седи толкова високо, че никой не го засѣга. И казва единъ писатель: онзи, който хули Бога, мяза на комаръ, който плюе на Монбланъ, какво ще остави върху него? Когато ние влѣзнемъ въ Божествениятъ свѣтъ, и нѣкой ни каже нѣщо, то е като плюнката на комара, даже може да не забѣлѣжите дали комара е плюлъ или не. Въ Божествениятъ свѣтъ плюнка не хваща, тя даже не може да падне тамъ, понеже има постоянно дѫждове, та я измиватъ. Та ние сме дошли до положението споредъ окултната наука, да приложимъ правилата въ дѣйствителния животъ. Туй приложение ще опрѣдѣли нашия бѫдащъ животъ. Сега се опрѣдѣля какво ще бѫде бѫдащето състояние. Това, което сега извършишъ, за самия себе си ще го извършишъ. И трѣбва да знаешъ какъ да го извършишъ. Трѣбва да живѣешъ въ Божествениятъ животъ, трѣбва да разбирашъ отличителнитѣ черти на Божест. животъ въ какво седатъ. Това ти е необходимо за самия себе си. Въ туй малко общество се явяватъ извѣстни дисхармонии, които могатъ много лесно да се уредятъ. Но и може да се уредятъ само по божественъ начинъ. Въ религиоз. животъ, свещениятъ егоизъмъ колко урежда, толкова и поврѣжда; въ материалния животъ 5 дава, а 100 взема. Въ божеств. животъ всичко се урежда. И нѣма по велико нѣщо отъ това, човѣкъ да бѫде въ съгласие съ Бога, да го чувствувашъ въ себе си, да бѫдешъ въ съгласие съ всички висши сѫщества. Нѣма по-велико нѣщо отъ това. Срѣщнешъ нѣкой человѣкъ, божественото у него отговаря на божественото у тебѣ и ти го възприемашъ. Нѣма по-добро нѣщо отъ това! Сега искамъ да направите 1 анализъ, да прѣсѣете вашите мисли и да остане нѣщо съществено. Една мисъль да остане, но да знаете че то е божествено; една мисъль на която може да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно. Всѣки може да направи този опитъ, не се иска за това голяма философия. Голѣмо усилие не трѣбва, но се изисква наука, която да се приложи. Трѣбва да приложите божеств. правила, както е въ музиката, и въ изкуството. Навсѣкѫдѣ тѣ сѫ опрѣдѣлени и който ги знае, всѣкога ще има резултатъ, не материаленъ. Най-първо не търсете да подобрите вашата външна срѣда. Не! Подобрете състоянието на вашия умъ, то е първото нѣщо. Второто нѣщо е да подобрите вашето сѫрце, и слѣдъ туй ще бѫдете въ състояние — състояние да подобрите вашия материаленъ животъ. Сега вие вършите обратно и затова нѣмате резултатъ. Сега нѣкои отъ васъ работятъ въ тази посока, но се колебаете. Онова уравновѣсяване на ума, онази вѣра, която имате, става субективна. Трѣбва да знаете, че имате една положителна опитность, че това, което вѣрвате, вие сте го провѣрили и опитностьта ви да бѫде жива. Има два вида опитность: първата е откъсвате едно цвѣте и го изгубвате, а другата опитность е, цвѣтето което расте въ градината ви, оставя живо — то е, което индуситѣ наричатъ лотосъ. Когато говоря за Божествената опитность, тя е която расте всѣкога въ Божествената градина. Сега, онѣзи отъ васъ, които се чувствуватъ, че сѫ стигнали до извѣстна висота, да се издигнатъ една стѫпка по-нагорѣ. Въ бѫдаще не искамъ да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближимъ, а той нѣма да се приближи къмъ насъ. „Приближете се, казва, за да се приближа“. А вие мислите сега, че като направите тази стѫпка, ще стане цѣлъ катаклизъмъ. Не, туй състояние е едно отъ пай-приятнитѣ. Ще се намѣрите като една жена която ражда, плаче, реве, но като роди, забравя всичкитѣ си скѫрби и болки. Плачъ ще има, по като родите ще имате едно състояние отъ най-добритѣ, което не сте изпитвали. Тоя плачъ ще бѫде необикновенъ. Тукъ се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мѫчна. Ние само по този начинъ можемъ да бѫдемъ силни. Дѣто се казва въ Писанието, единъ ще гони хиляда, а двама ще гонятъ 10000. Сега често ме питатъ, защо ние работимъ, а нѣма резултатъ. Защото ние сме останали при свещения егоизъмъ. Въ свещения егоизъмъ има питане: — „Отъ кое вѣрую си?“. Въ Божественото такова питане нѣма, тамъ казватъ: братко, сестро, нищо повече. Като те срещне каже ли ти братко, ти си въ Божественото; Каже ли „Г-не многоуважаеми, почитаеми, имамъ честь да ви срѣщна, Ваше високо Прѣподобие и пр. то е учение на свещения егоизъмъ. Въ Божественото има само братство. И тогава всичкитѣ хора, ще ги чувствувашъ близко до сърцето си. При сегашното сѫстояние нѣкой хора не сѫ ви приятни и казвате: този не мога да го търпа. Тъй. Сега нѣкой отъ васъ съ свещения егоизъмъ, готови ли сте да ликвидирате съ него? Азъ ако ви поставя да гласувате колко отъ васъ сѫ оглашени, колко вѣрующи и колко ученици? Нѣколцина сѫ готови за Божествениятъ животъ! Какъ мислите, туй гласуване съ рѫка ли трѣбва да стане? Съ рѫка нѣма да стане. Съ рѫка много лесно ще го направите. Щомъ като дойдемъ до това гласуване, азъ ще ви създамъ една голѣма бела, каквато никога не сте имали и ако можете да излѣзете от тази бела, добрѣ. Въ свѣта много лесно ще го направите. Ще ви приведа единъ примѣръ, който казахъ за младитѣ: боли те единъ пръстъ, ставитѣ, гърба това — онова и се нервирате, образува се единъ голѣмъ цирей и тогава казвате: втасахме я, да бѣха само първитѣ болки. Ще пробиешъ този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъмъ и Господъ ще ни създаде единъ голѣмъ цирей и свещения егоизъмъ чрѣзъ цирея ще излѣзе навънъ. И ние ще влѣзнемъ въ това божествено сѫзнание нѣма да се нервираме. И сега азъ желая всинца да имате не много болѣсти, но само една болѣсть; ако е, да е. Азъ бихъ желалъ сега вие да се разпрѣдѣлите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислимъ: „Когато му дойде врѣмето“, когато рече Господъ, още условия нѣма, още знание нѣмаме, чакай да проуча окултизъма и т. н. Вие може да проучите окултизъма, да знаете библията на пръсти, всичкитѣ стихове да цитирате и пакт. да сте въ свещения егоизъмъ. Та за сега между братството има единъ критически духъ, вие виждате само лошитѣ страни повече, отколкото добритѣ. И често нѣкой ми се оплаквате: „едно врѣме много се обичахме, а сега сме поистинали“. Единъ примѣръ ще ви дамъ на нашия братъ Петръ. Единъ старецъ казалъ веднажъ: какъвъ пехливанъ съмъ азъ? И за да прѣскочи единъ трапъ, затичалъ се и хопъ въ трапа. Тогава казалъ: Е, когато бѣхъ младъ, бѣхъ по-си- ленъ, но като излѣзълъ, казалъ: каквото бѣхъ на млади години, то е и сега. Младъ и старъ, все едно е. Човѣкъ не се измѣня, а само нараства. Каквито подбуждения е ималъ на младини, тѣ оставатъ, ако е билъ благороденъ, такъвъ ще си остане. Може ли житното зърно да се измѣни? Ние сега вѣрваме, че на младини религиозния човѣкъ е билъ жито, а сега станалъ ечимикъ. Турцитѣ казватъ: и да видишъ, не вѣрвай. Единъ братъ запитва, ами духовното раждане какъ става? Циреятъ трѣбва да те накара да родишъ. Ще ви приведа слѣдующия примѣръ: отива нѣкоя слугина на смѣтьта, тамъ дѣто мирише и почна да я разровя, защото госпожата ѝ е изгубила единъ скѫпоцѣненъ камъкъ. Какво търси тя? Тукъ въ смѣтьта има нѣщо цѣнно. Ние сме изгубили много нѣща цѣнни. Цѣнниятъ камъкъ си е всѣкога цѣненъ, който го разбира ще го намѣри и ще го очисти, а който не разбира нѣма да го търси. Новото раждане не е единъ принципъ, то засѣга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нѣщо ново въ нея. И динамитътъ за да произведе взривъ, има нужда отъ запалка. Духътъ е излѣзълъ отъ Бога, а новото е условията, които даватъ възможность за развитие на този духъ. Душата на дѣтето не се отдѣля отъ душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие. Ние трѣбва да дойдемъ въ свръзка съ Божественото съзнание. За тази връзка има много методи въ евангелието и въ окултизъма: за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега всинца трѣбва да се сдружимъ, да работимъ за Господа. Нѣкой казватъ: да напустнемъ своитѣ работи и да идемъ да работимъ за Бога. Не, да знаемъ, че всичко въ свѣта е негово. Всичко, което ние притежаваме, то е негово. Ние ще знаемъ факта, че каквото имаме сега, то е Божествено, и да започнемъ да го използуваме, така както Божествениятъ законъ го иска. Туй е новото схващане. Сега казватъ: „Туй е моето учение“. Тѣзи мисли сѫ Божествени, въ Бога сѫ били и който и да е ги изказалъ, ние казваме: туй е Божествено и го прилагаме. Който и да ги е казалъ, безъ разлика. Онѣзи, които сѫ готови вече, да излѣзнатъ изъ своитѣ пашкули навънка, да оставятъ мѣстото си, слѣдъ васъ ще дойдатъ други, тѣ на серии вървятъ. Ако насъ ни подложатъ на изпитъ, да обяснимъ нашето учение — ти въ какво вѣрвашъ? Какъвъ е твоятъ животъ, какво е твоето учение — кратко и ясно да опрѣдѣлишъ. За едно слѣдующе събрание обмислете практическитѣ методи, но които можемъ да работимъ. Да кажемъ, може да имаме едно събрание, въ което да забравимъ себе си и да се слѣемъ съ Божественото съзнание, всички да се слѣемъ. Знаете ли каква хармония ще се образува? Сега седимъ въ нѣкое събрание, нѣкой говори, погледнемъ часовника си, когато се молимъ, отваряме по нѣколко пѫти часовницитѣ си и мислимъ, че това е молитва. Никаква молитва не е това! Квакеритѣ иматъ събрание въ пълно мѫлчание. Тѣ сѫ много малко. — 20000 души. Англия дължи величието си на тия 20000 квакери. Трѣбва да почнемъ да работимъ. Сега въпросътъ остава тъй: можемъ ли ние съзнателно да влѣзнемъ въ Божественото? Хората които скѫрбятъ за нѣщо, скѫрбятъ за изгубения животъ. Мнозина виждатъ, че духовния животъ не имъ е далъ това, което сѫ искали. Посѫрнали сѫ защото синътъ имъ е станалъ не такъвъ, какъвто сѫ очаквали. Божественото ще осмисли живота, къмъ него да се стрѣмимъ. Туй състояние мнозина сѫ го вкусили по-малко. Никой не трѣбва да си прави илюзия, докато не сте отживѣли, докато не сте си изпратили кармата, докато не изпълните Мойсеевия законъ, не може да влѣзете въ новия животъ. Физическиятъ животъ, това е една голѣма илюзия. Нищо не уреждаме съ него. И туй дѣто мислимъ че нѣщо уреждаме, нищо не уреждаме! Нѣкой ще кажатъ: „Тогава да не работимъ“. Не, не и това е измама. Сѫщностьта на живота е хората да се обичатъ единъ другъ. Тебъ те радва едно общество, дѣто има разумни хора. И въ небето като идемъ, пакъ разумното търсимъ. Когато ние говоримъ за Бога, подразбираме туй висшето, разумното. Всички външни нужди, стрѣмежи, то не е смисъльтъ. Смисъла на живота е въ това, да обичашъ и да те обичатъ. То е смисъла и то е правилното и постоянното. Всички други положения сѫ само прѣходна илюзии. Тази обичь ще мине отъ единия свѣтъ въ другия. Ти усѣщашъ едно ограничение, ако нѣкой си те използува. А идеалното на земята е туй: обичьта която ние можемъ да имаме единъ къмъ другъ безкористно. Физическиятъ свѣтъ безъ тази обичь губи смисъла си. А и човѣшката обичь безъ божествената и тя губи смисъла си. Нѣщата ставатъ цѣнни зарадъ приятеля, който ги дава. Пръстенътъ отъ приятеля ти е цѣненъ, защото обичашъ приятеля си, но въ деня, въ който ще го намразишъ, ще намразишъ и пръстена му. Обичашъ нѣкого и затуй четешъ книгитѣ му. Каква промѣна става? Подъ думата илюзия разбирамъ: не трѣбва да правимъ яденето центъръ на живота. Че ще ядешъ, ще ядешъ, но яденето то е само условие. Защото ще дойде врѣме, когато и безъ да работимъ ще ядемъ. Никой нѣма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме; безъ работа не може на земята. Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическитѣ нужда ни налагатъ да работимъ. Докато хората живѣятъ тъй, живѣятъ въ едно лъжливо учение. Да работишъ не е необходимо. То е една илюзия, както пияницата казва: необходимо е да пия. И по този начинъ, земята е пълна само съ гробища и кости. Тази необходимость ние я създадохме, прѣстѫпили сме закона. Господъ казалъ на Адама: „Ето градината е пълна наредена, само онова дърво не бутай. Но той ялъ отъ него и го изпъдили навънка. Е хубаво, ако ние се върнимъ и изпълнимъ Божия законъ, какво ще бѫде? Пакъ въ рая ще бѫдемъ. Човѣшкия духъ пакъ може да се върне въ първоначалното си положение. Борбата е започнала извънъ рая. Да не се грижимъ за много нѣща. Ако ние всички приемемъ любовьта и я приложимъ, свѣтътъ ще се оправи. Но не съ користолюбива цѣль. Вие мислите, че работитѣ нѣма да се оправятъ. Ще работимъ, нѣма да се изнудваме. Ще дойда на нивата да ти помогна, но нѣма да ми плащашъ. Сега при този строй тъй е съ плащане. Но ние ще се родимъ, ще излѣзнемъ изъ пашкулитѣ си. Може да се вижда тукъ едно противорѣчие, казвате: „Вѣра, ама само съ вѣра не става“. Вѣрата подразбира интелигентностьта, а трѣбва и умъ. Умниятъ човѣкъ ще направи нѣщо. А онзи, който нѣма вѣра, нѣма и умъ, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но съ тия вѣрвания и разбирания, които сега имате, ние не можемъ да приложимъ тоя законъ. Ние държимъ този методъ, който е естественъ. Между всички ви има връзка. Най-- първото ние трѣбва да възприемемъ Божественото, и като го възприемемъ, ние ще бѫдемъ въ състояние всичко да извършимъ. Но докато не възприемемъ Божественото, всички въпроси ще останатъ неразрешими. Ония отъ васъ, които сѫ готови, ще ги повикамъ по особенъ начинъ да видимъ колцина ще отговорятъ. Който отговори, Господъ ще му отговори. Само така ще се даде единъ тласъкъ. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забѣлѣзвамъ отъ вашата опитность, вие ми говорите все за миналото, а не за бѫдащето. Когато хората говорятъ за своята минала опитность, азъ ги считамъ за стари хора. И никакъ не ми харесватъ, когато цитирватъ: — Едно врѣме азъ бѣхъ по религиозенъ. Азъ казвамъ: старъ човѣкъ си. Не, какво си билъ, а какво си сега и въ бѫдаще. Остави миналото. Нашия Господъ не остарява. Ние въ такива работи не вѣрваме. Този Господъ той говори сега и въ бѫдаще пакъ ще говори, а миналото то е само едно възпоминание. Нѣкой дойде и казва: отъ мене може ли да стане нѣщо? Ако вѣрвашъ — може, ако не вѣрвашъ — не може. И послѣ другото заблуждение: вие мислите че се познавате, не се познавате. Да познавашъ нѣкого, значи да любишъ и не тъй, да си готовъ ако трѣбва да жертвувашъ всичко за него. И сега ние не се познаваме както трѣбва. Животътъ е постоянно познаване. Всѣки день носи ново познание. Всѣки день всяка година ще разкрие все нови и нови нѣща. То е познаване на Бога. Като ви говоря за любовьта подразбирамъ, туй възходяще състояние: Всички нѣма да възприемете любовьта изведнажъ, то е невъзможно. Като говоримъ за Божественото, ние не разбираме да напуснеме живота си! Не, то е криво разбиране. Ще живѣемъ въ свѣта, ще изпълнимъ волята Божия. Ще оправимъ този свѣтъ, не външния, а нашитѣ умове ще изправимъ и като изправимъ нашитѣ умове и свѣтътъ ще се оправи. Постарайте се по между си да турите редъ и порядъкъ. Като нѣмате законъ, живѣйте по законъ. Сегашнитѣ хора иматъ законъ, а безъ законъ живѣятъ, ние пъкъ нѣмаме законъ, но по законъ да живѣемъ. Запишете сега какво спѫва работата: тия спънки разумно да се прѣмахнатъ. Ще кажете: ще живѣемъ по тѣзи правила. Обмислете два — трима душа, до 20 души, какъ да живѣете по тѣзи правила. Толкозъ години сме ученици, казвате, нима нищо не сме научили? Не само да излѣзнемъ отъ Египетъ, не само да приемемъ законитѣ на Синай, а най- послѣ да влѣзнемъ въ Ханаанската земя — въ Божественото — да туримъ редъ и порядѫкъ и да живѣемъ тъй както Господъ иска. Ние трѣбва да дадемъ единъ образецъ, азъ бихъ желалъ и вие да дадете единъ образецъ, такъвъ отъ Божественото учение! Всѣки може да стане единъ образецъ, но онзи, който напѫлно го желае. Азъ ще ви дамъ единъ такъвъ образецъ, на който да имаме единъ узрѣлъ плодъ и да може да се каже; „Ето единъ отъ Божественото учение“. Всѣки може да стане единъ образецъ, само онзи, който напълно го желае. Туй желание, щомъ рѣшишъ, да изпълнишъ Божественото. Докато не го рѣшишъ, всички сѫ противъ, а като рѣшишъ, ще кажешъ: „Сега скѫсвамъ всичко друго, ако искате елате съ менъ ако ли не — сбогомъ!“ И тогава и тѣ ще кажатъ: и ние ще дойдемъ. Но не трѣбва да има никакво колѣбание. Рѣши! И тъй ще започнемъ не съ многото, не съ голѣмото, а съ единъ малъкъ опитъ, съ най-малкото въ Божествения свѣтъ. Ще мислите, азъ ви давамъ тази сѫществена мисъль. Всѣки день задавайте си въпросътъ: мога ли да служа на Господа? Въ петъкъ може да се съберемъ, можемъ да мълчимъ или да рѣшимъ нѣкой важенъ въпросъ. Приложение трѣбва. Образцитѣ ще излѣзнатъ на сцѣната. Тогава ще имате двѣ събрания: младитѣ ще се събератъ прѣди васъ отъ 6—8 часа, а старитѣ, какъ искате отъ 8—9 и половина. Азъ да опрѣдѣля: младитѣ ще се събератъ по рано. Младитѣ сѫ онѣзи, които отиватъ на фронта да се сражаватъ, а старитѣ, тѣ ще уреждатъ тила. Защото ако тилътъ не е уреденъ, онѣзи, които сѫ на бойната линия, мѫчно може да издържатъ сражението.

    Софиянци трѣбва да дадатъ примѣръ. Вие ще имате единъ методъ. Сега философитѣ прѣди да дадатъ своитѣ теории, даватъ аргументи противъ другитѣ философи. Азъ взимамъ този процесъ който е въ природата. Най-първо носѣя сѣмето и то поникне, втората година израстнатъ листа, минатъ се 5 —6 години, не цъвнува, но слѣдъ това цъвне. И у човѣка е така. Нѣкой отъ васъ сега може да цъвнете, не искуствено, а естествено. Ако сѫ минала 8 години вече, ще цъвнете. Може да цъвнете защото имате условия. Пъкъ ако едва сега пониквашъ, казвамъ: ти имашъ още врѣме, 2—3 години. Единъ день това цъвтене ще дойде. Сега че у насъ развитието не върви правилно, всички същества отъ астралния свѣтъ развалятъ това, което си изградилъ. Нѣкога си приятно разположенъ, гледай туй разположение да го задържишъ, но не се минава 1—2 часа и ти изгубишъ всичко спечелено и пакъ останешъ бѣднякъ. Слѣдъ една седмица пакъ се боришъ, пакъ направишъ усилие. Послѣ въ тия бѣседи нѣкой отъ васъ може да напише нѣщо, което е прѣживѣлъ. Нѣкой да из- кажатъ едно свое прѣживѣвание, доказано съ аргументи, да опише своята опитность. Онзи, който е прѣживѣлъ, знае какви сѫ признацитѣ, Ако не е изгубилъ това състояние, той ще го носи съ себе си. Главното е да можемъ да създадемъ една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовьта ви е малко плитка станала, та трѣбва да се събира и да ѝ се даде наклонъ. Въ една бѣседа ще ви говоря върху методитѣ на любовьта, какво нѣщо е любовьта, какъ може да се приложи любовьта, какви резултати произвежда тя. Защото сега както се описва любовьта, то сѫ само чувства свързани съ живота, извѣстно приятно разположение, а когато дойдемъ до същинската любовь, то е нѣщо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методитѣ на любовьта, но както сте сега въ тази дисхармония, никога нѣма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещенна за менъ. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя въ бѫдаще други да говорятъ. Когато се образува една атмосфера каквато трѣбва, може да ви се дадатъ малкитѣ методи на Божествената любовь. То е както когато вие разправяте една своя опитность на нѣкого, която считате свещенна и почувствувате едно поругание върху нея, тогава вие нѣма да разправяте. Христосъ казва: свещеннитѣ работи не трѣбва да се даватъ. Сегашната любовь азъ я оставямъ, ще говоря за любовьта отъ съвсѣмъ друго гледище. А тия неща ще бѫдатъ само едно пояснение. И тогава въ тази любовь може да направимъ опитъ, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния. Ние сега съ своите мисли спѫваме Божественото у насъ, ние сами рушимъ. И трѣбва да се отучимъ всички да рушимъ, а трѣбва да градимъ. Нѣкой ти разправя една опитность и у тебе се яви желание, разположение да кажешъ: „Туй не струва“. Тогава и на себе си врѣдишъ и на него врѣдишъ. Ако можешъ да издържишъ до край, ще имашъ едно мѫчение, но слѣдъ туй ще се появи една малка радость. Трѣбва да има цѣль. — За какво? Обектъ трѣбва да има: Имашъ ли обектъ? Бога може да направишъ обектъ. Нѣмашъ ли го като обектъ нищо не можешъ да постигнешъ. Имашъ ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можешъ. Нѣмашъ ли го, всѣкога губишъ. Бѣсятъ те, ако ти можешъ да концентрирашъ твоето съзнание къмъ Бога силно, туй вѫже 100 пѫти ще се скѫса и нѣма да те обѣсятъ. Вие може така да повишите вибрациитѣ на вашитѣ клѣтки, че най-силната стомана става на прахъ. Но гигантъ трѣбва да бѫдешъ. Ние чакаме Господъ да каже и да стане. Не, ние ще кажемъ и то ще стане. Господъ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате“. Но за да стане туй трѣбва да знаемъ какъ да искаме. Когато малкото дѣте иска съ любовь, баща му се трогва и всичко дава, но когато синътъ заповѣдва на баща си, той не му дава. Ако ние съ любовь идемъ при Бога, всичко може да стане. Сега отъ млади и отъ стари се изисква да иматъ сърца, да се научатъ какво нѣщо е Божествената любовь. И казва се: ,,Богъ толкова вѫзлюби свѣта, щото даде сина своето единароднаго, за да не погине всѣки, който вѣрва въ него“. И ти ще кажешъ: „И азъ толкова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко въ жертва, за да го позная“. Тъй като прѣвърнешъ този стихъ, тогава силата ще дойде. Отъ насъ зависи. Богъ е направилъ, далъ е жертва, сега и ние ако приемемъ жертвата, ще кажемъ тъй: И азъ толкова възлюбихъ Бога, щото давамъ всичко жертва, за да го позная. То е мотото върху което може да разсъждавате. Когато почнахъ да ви говоря, мене ме хвана хремата. Азъ си го тълкувамъ: тѣзи хора ще имъ говоря, ама тѣ сѫ хремави. Азъ зная какъ се лѣкува хрема. Човѣкъ киха, значи хремата чрѣзъ носа излиза. Хремави сте, значи умътъ ви е хремавъ и трѣбва да лѣкувате умътъ си. Всички нечистотии трѣбва да излѣзнатъ навънъ, да нѣма мѣсто за микробитѣ. Сега азъ съмъ хремавъ, а вие не сте хремави. Тогава ми казватъ тъй: ако ти не ги научишъ на истинския методъ, ще бѫдешъ хремавъ. Съединихъ се съ вашитѣ вибрации и тѣ сѫ низки и затуй имамъ хрема. За 5 минути азъ мога да я прѣмахна, като скѫсамъ връзкитѣ си съ васъ. Но врѣме е за насъ, можемъ да минемъ вече къмъ вѣчното — да познаемъ Бога. Нѣкой ще кажатъ: не го ли познаваме. Христосъ казва първо ако може да отмине чашата, но къмъ края казва: сега познахъ, че всичко отъ тебе ми е дадено. Но къмъ края го казва. Като опитаме нѣщата ще познаемъ и тази опитность. Трѣбва да познаемъ, че всичко отъ Бога ни е дадено. Сега избирате ли петъкъ? Четвъртъкъ да остане. На младитѣ искамъ да кажа, да не правятъ погрѣшкитѣ на старитѣ, да се отличаватъ отъ старитѣ, щото ако тѣ правятъ сѫщитѣ погрѣшки като старитѣ, нѣма да се отличаватъ отъ тѣхъ, а тѣ трѣбва да бѫдатъ особенни.

    Понеже съмъ още хремавъ, не искамъ да рѣшавамъ този въпросъ. Въобще трѣбва да се говори по-малко. Голѣмитѣ снаряди рѣдко се хвърлятъ. Голѣмитѣ работи не сѫ лесни. Въ тия събрания има и другъ въпросъ, да може да се тонирате, да вибрирате. То е хубавата страна. По нѣкой пѫть външния свѣтъ изтощава и ти трѣбва нѣколко часа, за да си починешъ.

Тайна молитва!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...