Jump to content

1928_03_11 Баща си и майка си


Ани

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Баща си и майка си.

 

„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си, както себе си.

Матея 19:19.

 

„Почитай баща си и майка си! — Това е стара истина — толкова стара, колкото и самиятъ човѣкъ. „Люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи две идеи сѫ се родили съ самия човѣкъ заедно, още когато той е дошълъ на земята. Този законъ не се отнася само до човѣка, но и до растенията. И растенията почитатъ баща си и майка си, и тѣ иматъ ближни. Сѫщо така и рибитѣ, и птицитѣ, и животнитѣ, и минералитѣ, както и кристалитѣ даже, и тѣ почитатъ баща си и майка си; и тѣ обичатъ своитѣ ближни. Ще кажете, че много е казано това. Българската пословица казва: „Отъ много глава не боли.“ Значи, щомъ главата ти не може да побере това, което се съдържа въ нѣкоя книга, остави го за после. Обаче, старитѣ истини трѣбва да се изясняватъ, да се намѣрятъ съотношенията между тѣхъ. Между истинитѣ има известно съотношение, както и между числата. Всички числа въ математиката сѫ важни, само когато иматъ известни съотношения помежду си; всички геометрически форми сѫ важни, когато иматъ известни съотношения помежду си; всички линии сѫ важни, когато иматъ такова съотношение помежду си, че образуватъ различни фигури. На това основание, можемъ да кажемъ, че математиката представя духовенъ законъ, защото въ нея има съотношение на разумни идеи. Идеитѣ живѣятъ като хората. Това, което наричаме разумни идеи, това сѫ отношения между сѫщества, които иматъ отражения върху насъ.

 

Споредъ твърденията на съвременната философия, сѫществуватъ два начина на разбиране: единиятъ е математически, а другиятъ — духовенъ. Това поражда въ науката споръ. Този споръ е приятенъ, защото дава възможность на хората да мислятъ. Значи, свѣтътъ може да се изучава отъ две гледища: обективно или външно и субективно или вѫтрешно. Външниятъ начинъ е видимъ, а вѫтрешниятъ — невидимъ, т. е. по-далеченъ. Когато казваме, че виждаме човѣка, ние виждаме само обективния, външния човѣкъ и по него сѫдимъ за субективния, за вѫтрешния. Виждаме, че нѣкой човѣкъ свива веждитѣ си, или затваря очитѣ си, или маха съ рѫката си, или се криви на една или на друга страна, и отъ тѣзи движения искаме да знаемъ, каква мисъль ги предизвиква. Защото, има разумни, има и неразумни движения. Неразумно движение, напримѣръ, е изкъртването на една канара и търкалянето ѝ надолу по наклонъ. Нѣкой философъ може да каже, че въ търкалянето на тази канара действуватъ нѣкакви разумни причини. Споредъ мене, въ търкалянето на канарата нѣма никакви разумни причини, защото, като срещне човѣкъ на пѫтя си, тя ще го смачка, ще го направи на каша, и следъ това ще спре. Канарата казва: Дотукъ мога да се движа; оттукъ нататъкъ ще спра. Азъ се движа само, докато има наклонъ; щомъ дойда на равнище, излизамъ отъ своето поле на деятелность, т. е. оставамъ на почивка.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Какво се разбира подъ думата „почитай“? Колко пѫти е казано „почитай баща си и майка си и люби ближния си, като себе си,“ но какво се е постигнало? Ще кажете, че тази идея е понятна. Ако действително тази идея бѣше понятна, положението на съвременното човѣчество, както и на всички риби, птици, млѣкопитаещи, щѣше да бѫде много по-добро, отколкото е сега. Въпросътъ за почитъ къмъ майката и бащата никой не можа да разреши. Растенията не можаха да го разрешатъ, и затова го предадоха на рибитѣ; рибитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на птицитѣ; птицитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на млѣкопитаещитѣ; млѣкопитаещитѣ не можаха да го разрешатъ, предадоха го на хората; хората не можаха да го разрешатъ, предадоха го на ангелитѣ; и ангелитѣ не можаха да го разрешатъ. Какво ще стане най-после? Този въпросъ ще се предаде на Бога, Той да го разреши.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Да почиташъ, това е актъ, приливъ въ природата, приливъ отъ човѣка къмъ Първичната Причина. Да почиташъ нѣкого, значи, да му дадешъ просторъ, да го поставишъ на почетно мѣсто. Да почиташъ нѣкого, това не значи, че трѣбва да го приемешъ въ себе си вѫтре, но да го оставишъ вънъ отъ себе си и да съзнавашъ, че си приелъ отъ него много добрини. Заради тѣзи добрини ще го почиташъ, ще го наречешъ свой баща и своя майка. И наистина, всѣки, който ви е направилъ добро, той може да се нарече вашъ баща или ваша майка.

 

„Почитай баща си и майка си, и люби ближния си!“ Да любишъ ближния си, това е вѫтрешенъ процесъ, това е Божествена идея, която прониква въ самия човѣкъ. Обичьта къмъ майката и бащата се проявява навънъ, а тази къмъ ближния — навѫтре. Когато почитаме и обичаме ближния си, ние го приемаме въ дома си, угощаваме го, даваме му стая да нощува. Когато изказватъ почитьта къмъ ближния си, хората ще му направятъ паметникъ и ще се събератъ около него да му изкажатъ почитьта си. И законътъ казва: „почитай!“ Младежътъ, който отиде при Христа, да пита, какво трѣбва да направи, за да наследи животъ вѣченъ, не можа да разбере думитѣ на Христа, защо трѣбва да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ. Той не разбра, защо трѣбваше да стане търговецъ. Той не разбираше, че като отиде между хората да продава имането си, ще научи, какви сѫ хората. Той не познаваше още хората и каза на Христа: Азъ не искамъ да ставамъ търговецъ, да се занимавамъ съ търговия. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да разбира всичко въ свѣта. Той трѣбва да разбира отъ всѣко занятие, отъ всѣко изкуство. Колкото повече занятия и изкуства човѣкъ знае, толкова по-добъръ и по-ученъ става. Еднообразието убива човѣка. Христосъ каза на младия човѣкъ: „Иди, продай всичкото си имане, раздай го на сиромаситѣ и ела та ме последвай!“ Значи, първо ще намѣришъ богатитѣ хора, на които ще продадешъ имането си, защото сиромаситѣ не купуватъ скѫпи нѣща. Отъ това, какъ ще разпродадешъ имането си на богатитѣ, ще се види доколко умътъ ти струва; после ще го раздадешъ на беднитѣ и ще тръгнешъ следъ Христа. И беднитѣ хора сѫ родени отъ майки и отъ бащи. Като раздадешъ имането си на беднитѣ, ти ги почиташъ. На богатитѣ пъкъ нѣма да раздавашъ и подарявашъ, а ще продавашъ. Това значи да почиташъ баща си и майка си. „Като продадешъ имането си и го раздадешъ на беднитѣ, ела при мене да се учишъ. Азъ ще ти стана ближенъ. Азъ ще те уча, а ти ще ме обичашъ.“ Следователно, който отиде при Христа, при Учителя си, да се учи, Той ще му стане ближенъ. Ако човѣкъ не е готовъ да продаде имането си и да го раздаде на беднитѣ, той не може да отиде при Христа. Не е въпросътъ въ раздаването, въ това, че нѣкой ималъ кѫща, или нѣколко декара земя, но законътъ е такъвъ. Споредъ този законъ, човѣкъ ще има възможность да влѣзе въ връзка съ разумнитѣ сѫщества, богати и бедни. Богатитѣ представятъ бащата, а беднитѣ, сиромаситѣ — майката. Тъй щото, богатитѣ хора сѫ вашитѣ бащи, а беднитѣ — вашитѣ майки. Значи, богатиятъ, бащата трѣбва да продаде имането си. На кого трѣбва да го продаде? На богатитѣ, на хората, които иматъ. Следъ това той трѣбва да го раздаде. На кого? На сиромаситѣ. Най-после, ще отиде при своя Учитель да се учи на закона да люби ближния си. Тази е една органическа истина, която трѣбва да се съзнае отъ всички, понеже тя е необходима като основенъ елементъ при сегашното ви развитие. Тя е необходима и за вашето щастие, защото човѣкъ трѣбва да гради въ живота си.

 

Щастието не почива на механически законъ, но на живъ, органически законъ, въ който има растене, развиване, както всички живи сѫщества. Щастието не седи въ това, да има човѣкъ кѫщи, ниви, лозя, дрехи, пари и т. н. Щастието се заключава въ това, да има човѣкъ здрави дробове, здравъ стомахъ, здраво тѣло, здрави рѫце и крака. Защо сѫ краката на човѣка, ако нѣма стомахъ? Защо сѫ мислитѣ му, ако нѣма мозъкъ? Каква работа може да свърши той безъ рѫце? Значи, съотношения има между всички удове на човѣка. Ние наричаме работа всичко онова, което се отнася до нашето повдигане. Защо? Защото ние представяме частици отъ единъ Великъ организъмъ въ Битието. Въ това отношение, всѣки човѣкъ има задължение да извърши известна работа. Дали съзнава, каква е тази работа, или не я съзнава, това е другъ въпросъ. Дали съзнава своето предназначение, и това е въпросъ; важно е, че човѣкъ съзнава въ себе си известенъ потикъ, известенъ импулсъ да живѣе, Желанието на човѣка да живѣе, негово ли е, или не? Не е негово. Въпрѣки това, човѣкъ има желание да живѣе. Този импулсъ — за животъ, сѫществува въ всички сѫщества. Всички живи сѫщества искатъ да живѣятъ. Това е импулсъ на самата природа. Тя има свои методи, съ които разполага. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ една фаза, когато щастието не може да се реализира. За щастието сѫ работили много хора, много велики учени и философи, но не можаха да го постигнатъ. Напротивъ, нещастие ги е постигнало. За щастието сѫ работили кристалитѣ, после растенията, животнитѣ, хората, но никой не разреши този въпросъ. Растителното царство нѣкога е претърпѣло единъ катаклизъмъ, вследствие на което растенията се превърнаха въ вѫглища. Отъ тѣхъ остана само часть, която и до днесъ сѫществува. На времето си и рибитѣ имаха отлична култура, но и тѣ не можаха да разрешатъ въпроса за щастието. И тѣ претърпѣха криза, която унищожи почти всички. Отъ тѣхъ остана една малка часть, която и досега сѫществува. По рано сѫ сѫществували такива голѣми риби, които сѫ гълтали цѣли китове. Дойде редъ и до хората да разрешатъ въпроса за щастието, но и тѣ не можаха да го разрешатъ.

 

Сѫществува единъ законъ, споредъ който, когато не може да постигне една своя идея, човѣкъ трѣбва да се смали. Въ закона за смаляването взиматъ участие два процеса: процесъ на горение и процесъ на стопяване. Има и трети процесъ — процесъ на съграждане. На тѣзи процеси сѫ подложени и органическиятъ, и психическиятъ свѣтъ. Ако се даде просторъ на първия и на втория процесъ въ органическото царство, всичко ще изгори и ще се стопи. Колко и какви ли мѫчения не сѫ прекарали сѫществата отъ органическото царство, за да преодолѣятъ на тѣзи два процеса! Нѣкога, въ далечното минало, е станалъ голѣмъ пожаръ въ слънчевата система, вследствие на което всички планети сѫ били разтопени. Трѣбвало е следъ това да дойдатъ разумни сѫщества, съ своитѣ помпи, които да ограничатъ това голѣмо опустошаване. Следъ това е започналъ процеса на съграждането. Свѣтътъ, въ който живѣемъ, не е направенъ още, както трѣбва. Учени и религиозни хора казватъ, че свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е направенъ много добре. Да, Богъ е създалъ свѣтътъ много добре, но следъ като го оставилъ на своитѣ работници, тѣ объркали малко работитѣ. Казано е въ първа глава на Битието: „Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носѣше върху водата. И рече Богъ да бѫде виделина, и стана виделина.“ Онѣзи, които не разбиратъ дълбокитѣ закони, които сѫ взели участие при създаването на свѣта, се стремятъ къмъ бързо развитие, къмъ бързо придобиване на щастие. Като не могатъ да постигнатъ това, тѣ казватъ: Защо свѣтътъ е създаденъ така? Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да разбира законитѣ, за да види, че при създаването на свѣта е взела участие Висша разумность. Двама души живѣятъ около океана и не могатъ да го преплаватъ, не знаятъ, какво се крие задъ него. Единиятъ отъ тѣхъ е човѣкъ съ слаби умствени и интелектуални способности, а другиятъ е съ особени умствени способности и високо интелектуаленъ. Първиятъ поглежда къмъ океана и въздъхва, не намира изходъ да го преплава. Вториятъ, обаче, знае законитѣ за плаването, знае механика, познава методитѣ за движението, и решава единъ день да построи единъ параходъ, съ който да преплава океана. Той предвижда всичко, каквото може да срещне на пѫтя си, но въпрѣки това, пакъ се явяватъ известни положения, които той не е могълъ да предвиди. Качвате се на този корабъ, но се явява голѣма буря, и той започва силно да се клатушка. Казвате: Какъ така този ученъ човѣкъ не можа да предвиди това нѣщо? — Той е предвидилъ всичко, което се отнася до устройството на кораба, до неговитѣ машини, но що се отнася до външнитѣ условия, бури, вѣтрове и други стихии, той не могълъ да предвиди, а още по-малко — да ги избегне.

 

Следователно, ония сѫщества, които взели участие въ създаването на земята, били разумни, високо учени и интелигентни, но все пакъ не могли да предвидятъ всичко. Земята е голѣмъ параходъ, който пѫтува въ великъ океанъ. Този океанъ пъкъ е безбрежно пространство, изпълнено съ течность, вследствие на което и съвременнитѣ учени не могатъ да изчислятъ, колко милиарда години сѫ нужни, за да може земята да спре на своето първо пристанище. Тѣ не могатъ да опредѣлятъ, кога първиятъ випускъ хора ще слѣзатъ на първото пристанище на земята, дето тя ще вземе нови пѫтници и ще тръгне къмъ второто пристанище. Когато земята спре на първото си пристанище, както параходитѣ спиратъ, нищо нѣма да остане отъ нея. Като казвамъ, че отъ земята нѣма да остане нищо, имамъ предъ видъ движението ѝ около нейната ось. Тя ще престане да се движи около себе си. Колкото вещи да сѫ нейнитѣ техници, както и да я управляватъ, тѣ не могатъ да предотвратятъ това явление. Тогава земята ще бѫде въ положението на луната, която вече е спрѣла на своето първо пристанище, вследствие на което не се върти около своята ось. Следъ нѣколко хиляди години и луната отново ще предприеме своето пѫтешествие.

 

Това е само за обяснение на идеята. Въпросътъ не се отнася нито до пристанището, нито до кораба, но до факта, че сѫществуватъ непредвидени случайности въ нашия животъ, които и най-разумнитѣ сѫщества не могатъ да предвидятъ. Свѣтътъ е сборъ отъ разумни сѫщества, отъ разни степени на развитие, и като резултатъ на тѣхната деятелность се явява голѣмото разнообразие въ живота. Всички тия сѫщества приематъ, че сѫществува една Висша интелигентность, но понеже не разбиратъ законитѣ, съ които Тя си служи, нито пъкъ познаватъ формитѣ, чрезъ които Тя се проявява, много нѣща оставатъ за тѣхъ неизвестни. И най-напредналитѣ, и най-разумнитѣ сѫщества абсолютно нищо не знаятъ за тази Висша интелигентность. Скрита е тя отъ погледитѣ на всички сѫщества. И наистина, всѣки е забелязалъ, че това Велико, Безбрежно, Божествено начало, което остава непознато, често разваля плановетѣ на хората. Тъкмо нѣкой е намислилъ да направи нѣщо, но изведнъжъ нѣкаква външна причина дойде и развали всичко. Кой не е ималъ подобни опитности, въ будно или въ сънно състояние? Напримѣръ, нѣкой сънува, че го коронясватъ, правятъ му голѣмъ палатъ, избрали му царица, всичко е готово вече, но дойде единъ неговъ приятель отвънъ, хване го за крака и му казва; Скоро ставай, кѫщата гори! Стресне се, стане изведнъжъ, но нищо нѣма — нито царь ще стане, нито кѫщата гори. Казвате, че това сѫ илюзии на човѣшкия умъ. Не, това е реалность, която не може да се реализира, понеже събудиха този човѣкъ преждевременно, не го оставиха да свърши съня си. Ако бѣха го оставили да спи още, съньтъ щѣше да се реализира. Когато нѣкой царь отъ земята замине за другия свѣтъ, не се ли намира пакъ предъ подобенъ сънь? И той на земята е билъ царь, но въ невидимия свѣтъ никой не го признава за такъвъ.

 

Истински ученитѣ хора знаятъ тия нѣща много добре, и тѣ, изобщо, не се съмняватъ. Обикновенитѣ хора не вѣрватъ въ тия нѣща; тѣ не вѣрватъ и въ задгробния животъ, въ това, че умрѣлитѣ сѫ живи, т. е. че продължаватъ да живѣятъ на онзи свѣтъ. Умрѣлитѣ живѣятъ но по другъ начинъ; тѣ мислятъ, но по другъ начинъ отъ този на живитѣ хора на земята. И тѣ иматъ свои закони, свой редъ и порядъкъ, свои сѫдилища. Когато нѣкой отъ тѣхъ сгрѣши, тѣ го изпращатъ на земята, тамъ да изправи погрѣшката си. И обратно: когато нѣкой сгрѣши на земята, изпращатъ го на онзи свѣтъ, тамъ да изправи погрѣшката си. Когато осѫждатъ нѣкого на земята на смъртно наказание, това показва, че не могатъ да намѣрятъ методъ за изправянето на този човѣкъ и затова казватъ: Хайде да го изпратимъ на онзи свѣтъ, тамъ ще се намѣри начинъ за неговото изправяне. — Вѣрно ли е всичко това, или не? — Зависи отъ вашитѣ разбирания. Обаче, всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Какъ въ сѫщность седи работата, никой нищо не знае. Колцина отъ васъ сте били въ онзи свѣтъ да знаете това? Или колцина отъ васъ могатъ да се върнатъ въ самата вѣчность, да видятъ, какъ е билъ създаденъ свѣтътъ, какъ е билъ създаденъ първиятъ човѣкъ? Съвременнитѣ учени казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Така е сега, но първиятъ човѣкъ е билъ високо културенъ; той е билъ отъ високо произхождение, но впоследствие тази култура се е изродила, и тогава човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. Значи, първиятъ човѣкъ е слѣзълъ, и следъ това отново е започналъ да възлиза. Първиятъ процесъ наричатъ инволюционенъ, а вториятъ — еволюционенъ. При втория процесъ се предполага, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка. По този въпросъ съ писани много книги, които можете да четете, да дойдете до известно убеждение.

 

Сега, каквото и да ви се говори, каквото и да четете по този въпросъ, не се смущавайте, не се колебайте въ сѫществуването на Бога. Мнозина се спиратъ предъ този въпросъ и си казватъ: Дали сѫществува Богъ, или не? Има ли другъ свѣтъ, или нѣма? Богъ изпълва цѣлото пространство, и всички свѣтове се подържатъ отъ Неговата сила. Че единъ или втори философъ отрича Неговото сѫществувание, съ това нито Му се предава, нито Му се отнима нѣщо. Не е въпросътъ, дали сѫществува Богъ, или не, но кардиналниятъ въпросъ е да живѣемъ съобразно Неговитѣ закони, ако искаме да бѫдемъ здрави по умъ, по сърце, по тѣло. Тъй щото, дали вѣрвате, или не вѣрвате въ Бога, не е важно. Какъ живѣете, това е важно. Ако вѣрвате пъкъ, вѣрата ви трѣбва да има съзнателенъ изразъ.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да започнатъ съ изучаване на своя организъмъ. За тази цель тѣ трѣбва да се запознаятъ съ живота на низшитѣ сѫщества и да се качватъ нагоре, докато дойдатъ до себе си. Сегашнитѣ хора минаватъ за много учени. Щомъ съ толкова учени, знаятъ ли, отъ колко милиарда клетки е съставенъ човѣшкиятъ организъмъ? Нѣкои отъ васъ сте свършили единъ факултетъ, други — два факултета, но надали могатъ да отговорятъ на този въпросъ. Човѣшкиятъ организъмъ е съставенъ приблизително отъ 60 трилиона клетки, които се отличаватъ съ голѣма интелигентность. Всички тия клетки включватъ въ себе си качества и способности на сѫщества отъ различна култура и интелигентность. Напримѣръ, нѣкои отъ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ носятъ въ себе си културата на растенията. Растенията се отличаватъ съ голѣма наука. Нѣкои отъ тѣхъ познаватъ добре химия, физика. Други сѫ отлични агрономи, тѣ избиратъ условията, при които трѣбва да се развиватъ, знаятъ, коя почва е добра за тѣхъ, и коя не е добра. Има клетки, които знаятъ законитѣ за кристализирането. Трети пъкъ сѫ минали презъ културата на рибитѣ, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ. Най-после, има клетки, които сѫ минали презъ културата на високо напреднали, разумни сѫщества. Тѣзи клетки днесъ образуватъ мозъка на човѣка. Следователно, мозъкътъ, това е човѣкътъ. Човѣкъ се отличава по своята глава. Ако снемете главата на човѣка, отъ нея надолу той прилича на животно. Благодарение на главата, човѣкъ постепенно се е отдѣлялъ отъ останалитѣ животни. Ако разгледате дробоветѣ и стомаха на човѣка, ще видите, че тѣ се различаватъ коренно отъ предшедствуващитѣ култури. Напримѣръ, дихателната система на човѣка се различава много отъ тази на рибитѣ, на птицитѣ и на редъ още култури, които сѫ живѣли преди него.

 

Задачата на съвременния човѣкъ е да започне да изучава своя организъмъ, да изучава себе си. Не е въпросътъ, какво той може да направи индивидуално, въ обществото, но да изучава своя организъмъ, да изучава силитѣ и законитѣ, които действуватъ въ него. Ако не балансира силитѣ въ себе си, човѣкъ не ще може да издържа на противоречията, които сѫществуватъ въ живота. Нѣкой преживѣва голѣма буря, голѣмо отчаяние и дохожда до положение на самоубийство. Той трѣбва да знае причинитѣ на това отчаяние, на тази стихия. Ако познава себе си, той ще разбере, че произходътъ на тази стихия е вънъ отъ него и ще може лесно да се справи съ нея. Понѣкога човѣкъ изпитва въ себе си чувство на умраза, на зависть, на съмнение, а нѣкога изпитва и положителни чувства — любовь, пълна вѣра и т. н. И въ единия, и въ другия случай, той трѣбва да знае причинитѣ, какъ сѫ се родили тия чувства въ него. Тѣ не сѫ се родили сега. Съмнението води началото си още отъ културата на термититѣ, които сѫ сѫществували милиони години преди човѣка. Каква борба сѫ водили термититѣ, докато стигнатъ това развитие, което е застрашавало човѣшката култура! Тѣ сѫ достигнали висока култура, но днесъ нищо не е останало отъ нея. Тѣ иматъ слаби тѣла, но сѫ много опасни. Ако Провидението бѣше допуснало още да се развиватъ, тѣ щѣха да опустошатъ цѣлата земя. Въ топлитѣ страни цѣли области сѫ опустошени отъ термититѣ. Термититѣ сѫ голѣми майстори въ опустошението. Ако отидете на мѣстото на нѣкоя кѫща, която е била нападната отъ термити, ще видите само останкитѣ ѝ, цѣлата е превърната въ прахъ. Тѣ сѫ голѣми химици, знаятъ да разяждатъ стъклото, металитѣ, дървото. Цѣли гори сѫ опустошавани отъ термити. Цѣли параходи сѫ били разрушавани отъ термити. Нѣма мѣсто, въ което термититѣ не сѫ могли да проникнатъ.

 

Сега може да се зададе следния философски въпросъ: каква е била цельта на природата, като е допуснала сѫществуването на термититѣ? Тя ги е допуснала съ цель да економиса часть отъ своята енергия. На времето си, тѣ сѫ разрешили единъ важенъ социаленъ въпросъ. Тѣ разрешиха единъ отъ въпроситѣ на природата, но тѣхниятъ въпросъ остана неразрешенъ. Термититѣ нѣматъ гробища. Тѣ изяждатъ мъртвитѣ си. Всичко, каквото излѣзе отъ тѣхъ, тѣ го оползотворяватъ. Ученитѣ, които изучаватъ живота на термититѣ, и досега още не могатъ да разбератъ, каква е цельта на природата, като ги е създала. Тѣ действуватъ като тайна сила въ природата. Отде взиматъ разпорежданията си, не се знае. Обаче, въ две-три седмици тѣ сѫ готови да унищожатъ цѣли квартали, защото много бързо се размножаватъ. Царицата на термититѣ снася 30 милиона яйца презъ годината. Тѣ почитатъ царицата си, която е 20 — 30 пѫти по-голѣма отъ единъ голѣмъ термитъ. Значи, ако единъ обикновенъ термитъ е отъ 3 — 5 милиметра голѣмъ, царицата е голѣма около сто милиметра. Какво е целила природата, като е дала възможность на термититѣ да се размножаватъ толкова много? Човѣчеството дължи спасението си отъ термититѣ на мравкитѣ. Тѣ му дойдоха въ помощь. Мравкитѣ казаха на термититѣ, че Царството Божие не е за тѣхъ, но за човѣка. Термититѣ не могатъ и не трѣбва да наследятъ земята. Авторътъ, който пише за термититѣ, казва, че голѣмо нещастие би било за човѣчеството, ако термититѣ успѣятъ да влѣзатъ и въ Европа. Нѣкога, когато Европа е била тропическа зона, термититѣ сѫ се развивали и тамъ, но благодарение на студената епоха, която настанала въ Европа, тѣ били унищожени. Отъ това време насамъ бѣлата раса е започнала свободно да се развива.

 

Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за вѫтрешното проучаване на себе си. Нѣма по-красивъ обектъ отъ обекта за изучаване на човѣка. Тъй както е създаденъ организъма на сегашния човѣкъ, той съдържа въ себе си всички предшествуващи култури, изразени въ една, или въ друга форма. Всички предшествуващи култури и цивилизации, презъ които сѫ минали растенията, животнитѣ и човѣшкитѣ раси, сѫ складирани въ потенциално състояние въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ. Следователно, ако нѣкой човѣкъ иска да се домогне до изучаването на нѣкое растение, той трѣбва да разбира законитѣ на своя организъмъ, както учениятъ отива въ нѣкоя библиотека, или въ нѣкоя лаборатория и започва да борави съ познати съчинения, съ познати елементи. По този начинъ и съвременнитѣ хора трѣбва да разгърнатъ гънкитѣ на своето тѣло и по него да четатъ, както по книгитѣ на познатата за тѣхъ библиотека, своето минало, настояще и бѫдеще. Само тогава ще може да се създаде по-разуменъ животъ отъ този, който сега сѫществува, Какъвто строй и да дойде днесъ, той не може да бѫде идеаленъ. Преди всичко, хората трѣбва да бѫдатъ свободни. Ако хората се стремятъ къмъ богатство, тѣ трѣбва да знаятъ, че всички не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да бѫдатъ и сиромаси. Цельта на природата не е да направи хората богати, нито пъкъ да ги направи сиромаси. Цельта на природата е свободата на човѣшката душа. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на живота, както и тия на разумната природа. Въ свѣта има разумни сиромаси, има и неразумни сиромаси; има разумни богати хора, има и неразумни богати. Ние имаме предъ видъ разумнитѣ богати и разумнитѣ сиромаси, които сѫ дошли въ свѣта да работятъ, а не да критикуватъ, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Колкото и да критикуватъ, нищо нѣма да постигнатъ. Когато Шопенхауеръ казва, че въ свѣта сѫществува една зла воля, какво се постига съ това? Не е достатъчно само да се констатиратъ нѣщата, но тѣ трѣбва да се изправятъ. Представете си едно лошо управление, което е взело всичко въ рѫцетѣ си. Какво може да се направи срещу това управление?

 

Христосъ е казалъ: „Не противи се на злото!“ Това значи: ако на злото отговоришъ съ зло, съ това ти повече го засилвашъ. Следователно, на злото не отговаряй съ зло! На доброто, обаче, отговаряй съ добро. Значи, законътъ за доброто е обратенъ на този за злото. На любовьта отговаряйте съ любовь; на доброто — съ добро; на мѫдростьта — съ мѫдрость; на истината — съ истина. На злото пъкъ не отговаряйте съ зло; на лъжата не отговаряйте съ лъжа. Ето една отлична философия! Казвате: Какъ може безъ лъжа? — Може безъ лъжа. Вие трѣбва да знаете, че лъжата е изобретение на низши сѫщества, а не на човѣка. Низшитѣ сѫщества сѫ виртуози въ лъжата. Много растения чрезъ лъжа, чрезъ измама привличатъ къмъ себе си насѣкомитѣ, като ги използуватъ за храна. Тѣзи растения изработватъ особени капчици течность, която отдалечъ свѣти, привлича насѣкомитѣ. Щомъ насѣкомото се приближи къмъ растението, последното се отваря и го поглъща. Въ продължение на 24 часа растението изсмуква соковетѣ на насѣкомитѣ и следъ това се отваря. Отъ насѣкомото не е останало нищо, освенъ неговия скелетъ, който се изхвърля навънъ. Растението отново се отваря и чака нова жертва, като че до това време не е извършило никакво престѫпление. Ще кажете, че Господъ е създалъ тѣзи растения. — Богъ ги е създалъ, наистина, но Той нѣма никакво отношение до капчицитѣ, съ които насѣкомитѣ се привличатъ. Тѣ сѫ изобретение на самитѣ растения. Този въпросъ има друго обяснение. Той е въ връзка съ економията въ природата. Природата иска да опита разумностьта на това растение; тя иска да опита, може ли да се подкупи, или не може. По сѫщия начинъ тя изпитва и насѣкомитѣ, дали сѫ умни, или не. Когато нѣкое насѣкомо се приближи къмъ едно отъ тия растения, то погледне вѫтре, а природата го пита: Какъ ще разрешишъ сега тази задача? Ако насѣкомото е умно, ще погледне къмъ растението и ще избѣга далечъ отъ него. То казва: Азъ разбирамъ тази работа. Които не разбиратъ, нека влѣзатъ вѫтре, да научатъ единъ урокъ.

 

Питамъ: ако и вие, съ вашитѣ мисли и чувства, влѣзете въ такова цвѣте, какво ще бѫде положението ви? Външностьта мами, привлича хората. Тя поражда въ ума на човѣка неправилни, изопачени мисли и чувства. Напримѣръ, единъ беденъ, простъ човѣкъ, облѣченъ съ прости дрехи, върви по улицата и среща единъ богатъ, хубаво облѣченъ, съ скѫпи дрехи, съ нова шапка, съ нови обуща. Погледне го и си въздъхне. Обърне се натукъ-натамъ, вижда, че всички го поздравяватъ, почитатъ го. Погледне дрехитѣ си, въздъхне си и казва: Ехъ, да имахъ и азъ такива дрехи, и мене щѣха да почитатъ! Но сега, никой не ми обръща внимание. Много отъ съвременнитѣ хора сѫ дошли до убеждението, че за да бѫде почитанъ и уважаванъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богато облѣченъ. Това не е право. Дрехитѣ не правятъ човѣка. Неправилностьта на това положение е изнесено въ единъ анекдотъ за Настрадинъ Ходжа. Единъ день той се облѣкълъ въ най-проститѣ си дрехи и отишълъ въ едно кафене да пие кафе. Влѣзълъ въ кафенето, но никой не му обърналъ внимание. Зарѫчалъ си кафе, изпилъ го, платилъ за него и си излѣзълъ, пакъ тъй отъ никого незабелязанъ. Следъ нѣколко деня той облѣкълъ новитѣ си дрехи, турилъ си нова шапка, нови пантофи, напръскалъ се съ гюлова вода, и отишълъ въ сѫщото кафене. Още съ влизането му, започнали да го канятъ да седне ту на една, ту на друга маса. Зарѫчали му едно кафе. Той взелъ чашката съ кафе въ рѫка и излѣлъ кафето върху кюрка си, като казалъ: Заповѣдай, пий това кафе! Тази честь се пада на тебе! Почерпили го второ кафе, но той пакъ го излѣлъ на кюрка си.

 

Казвамъ: дрехитѣ сѫ си дрехи, но да се мисли, че външностьта измѣня човѣка, това е унижение за него. Достойнството на човѣка се заключава въ неговия умъ, въ неговото сърце, въ неговата душа и въ неговия духъ, а не въ дрехитѣ. Дрехитѣ сѫ резултатъ на човѣшкия умъ. Разумниятъ човѣкъ може да бѫде хубаво, богато облѣченъ, а може да бѫде и просто облѣченъ, но дрехитѣ не опредѣлятъ неговата разумность. Сега въ свѣта има много костюми. Ако отидете въ Америка, въ Англия, въ Германия, въ Франция, въ Китай, въ Япония, навсѣкѫде ще видите най-разнообразни костюми. Всѣки народъ си има своя специфична носия. И българитѣ иматъ свои носии. Ако изучавате тѣхнитѣ носии, ще видите, че шопитѣ, напримѣръ и лѣтно, и зимно време носятъ по два кожуха. Това е остатъкъ отъ живота на пещерния човѣкъ. Кожуситѣ, които шопитѣ носятъ, сѫ остатъци отъ ледената епоха, презъ което време тѣ сѫ живѣли. Въ подсъзнанието си, тѣ носятъ спомени за тази епоха и очакватъ тя пакъ да дойде. Като обличатъ двата кожуха, тѣ си казватъ: Нека ни е топличко, да не се простудимъ.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Почитай Първичната Причина, която ти е дала потикъ да се проявишъ на земята. Почитай и онази сѫществена идея въ себе си, която те отличава като човѣкъ! Това наричаме ние баща и майка. Почитай Бога въ външната форма на своитѣ баща и майка! Като почиташъ баща си и майка си, ти се повдигашъ. Ако баща ти се повишава, и ти се повишавашъ. Ако царьтъ се повишава, и неговитѣ синове и дъщери се повишаватъ. И обратно: когато майката и бащата губятъ, заедно съ тѣхъ губятъ и синоветѣ, и дъщеритѣ имъ.

 

„Люби ближния си, като себе си!“ Азъ свързвамъ този процесъ съ другъ процесъ въ природата. Да любишъ ближния си, това е процесъ, свързанъ съ яденето. Любовьта къмъ ближния и процесътъ на яденето сѫ едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ може да избира храната си и да я дъвче добре, той може да обича ближния си. Лакомиятъ не може да обича ближния си. Любовьта къмъ ближния е благородство на характера. Това е храна за душата. Хората остаряватъ, защото не любятъ ближнитѣ си. Който не люби ближнитѣ си, той е осѫденъ на старость. Когато престане да люби, човѣкъ престава да се храни, вследствие на което остарява. Нѣкой казва: Този не заслужава моята любовь, онзи не заслужава моята любовь. Кажешъ ли така, настѫпило е вече окончанието на твоя вѣкъ. Ти съвършено изсъхвашъ, и животътъ губи вече за тебе смисъла си.

 

„Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два велики закона, първиятъ отъ които е свързанъ съ закона на вдишването и издишването, а вториятъ — съ закона на храненето. Само високо интелигентниятъ човѣкъ, който е разбралъ законитѣ на природата, може да почита баща си и майка си. Като изучавате живота на растенията, на птицитѣ, на млѣкопитаещитѣ, ще видите, че ония отъ тѣхъ, които сѫ по-интелигентни, иматъ уважение къмъ баща си и майка си. Вечерь, когато се нареждатъ да спятъ, онази птичка, която повече обича майка си, отива близо до нея; онази пъкъ, която повече обича баща си, отива близо до него. Всички се нареждатъ така, че между тѣхъ не се създава никакво противоречие. Еднитѣ се нареждатъ отлѣво на майка си, а другитѣ — отдѣсно на майка си; еднитѣ — отлѣво на баща си, а другитѣ — отдѣсно на баща си, и между тѣхъ не се явяватъ никакви противоречия. Питамъ: отде дойде тази идея у птицитѣ, да знаятъ, какъ да се нареждатъ и какво да правятъ? Ще кажете, че това е инстинктъ. Това, което наричате инстинктъ, още не обяснява проявитѣ въ природата. Разбира се, по интелигентность, хората не могатъ да се сравняватъ съ никакви животни. По интелигентность, човѣкъ седи хиляди, милиони пѫти по-високо отъ кристалитѣ, отъ растенията, отъ рибитѣ, отъ птицитѣ, отъ млѣкопитаещитѣ и т. н. Хората не проявяватъ даже всичката своя интелигентность, която имъ е дадена. Ето, много религиозни, духовни хора, които служатъ на Бога, често се обезсърдчаватъ и казватъ: Какво трѣбва да правимъ сега? — Вие, които сте хиляди пѫти по-интелигентни отъ растенията, идете при тѣхъ и ще видите, че тѣ знаятъ, какво да правятъ. Чудни сѫ хората! Слугата знае, какво да прави, а господарьтъ не знае. Ученикътъ знае, какво да прави, а професорътъ, който му преподава, не знае, какво да прави. Когато нѣкой казва, че не знае, какво да прави, той се натъква на една архаическа мисъль, останала отъ миналото, която днесъ се явява като препятствие въ живота му. Какво трѣбва да прави? Да я заобиколи. — Животътъ нѣма смисълъ. —Това е друга архаическа мисъль, която трѣбва да се заобиколи. Ще си кажете: Било е време, когато животътъ е нѣмалъ смисълъ, но днесъ има смисълъ. Каквато архаическа мисъль мине презъ ума ви, вие трѣбва да я заобиколите така, както инжинеритѣ, при пробиване на тунели, заобикалятъ онѣзи канари и скали, които имъ препятствуватъ.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Когато говорилъ на ученицитѣ си, Христосъ имъ обяснявалъ вѫтрешния смисълъ на онѣзи закони, които седатъ задъ разумната причина. Той имъ обяснявалъ далечнитѣ причини и последствия на нѣщата. Има нѣща, които днесъ не можете да постигнете, понеже сега имъ поставяте основа. Ако искате преждевременно да постигнете известни нѣща, вие сами ще си попрѣчите. За да постигне своитѣ желания, всѣка сутринь, като става, човѣкъ трѣбва да изправя отношенията си къмъ майка си и баща си. Ако сега дойде нѣкой реформаторъ въ свѣта, първата му задача ще бѫде да накара хората да оправятъ отношенията си къмъ своите майка и баща, не на сила, но по съзнание. Следъ това той ще ги застави да оправятъ отношенията си къмъ своитѣ ближни. Азъ наричамъ вашъ ближенъ този, който, при всички условия на живота ви, може да служи като лостъ за вашето повдигане. Вие трѣбва да любите ближния си, понеже безъ тази любовь не можете да се повдигнете. Любовьта къмъ Бога е капиталътъ, който човѣкъ трѣбва да възприеме отъ Него, за да се повдигне. Любовьта къмъ ближния пъкъ представя човѣшката воля, човѣшкия лостъ, съ който хората взаимно трѣбва да си помагатъ. Следователно, дали ще работите за ближния си, за дома си, или за Бога, законътъ е единъ и сѫщъ. Вашитѣ деца не сѫ тѣла, но души, отъ които не можете да изисквате да ви гледатъ на старини. Ако тѣ доброволно пожелаятъ да ви гледатъ, това е другъ въпросъ, но първото имъ отношение е къмъ Бога. Тѣ сѫ интелигентность, която работи заедно съ интелигентностьта на всички души. Защо? Защото законитѣ на природата се коопериратъ, работятъ заедно. Който иска да проучи първия законъ — любовьта къмъ Бога — той трѣбва да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромаситѣ и да почне отново да печели. Това значи да очисти човѣкъ сърцето си отъ всичко старо, отъ всичко непотрѣбно. Това значи да се приготви човѣкъ за Божественото разбиране. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да придобие човѣкъ Божественото разбиране, Божествения миръ. А тъй, да се теоретизира само, че човѣкъ трѣбва да се самоотрече — това нищо не значи. Човѣкъ може да се отрече само следъ като дойде до онова вѫтрешно, Божествено разбиране. Когато биятъ нѣкого, той може да се отрече отъ нѣщо, но това още не е съзнателно отричане. Отричането подразбира да употрѣби човѣкъ всичкото изобилие, което има въ себе си, за повдигане на баща си и майка си, т. е. за онази свещена идея, която носи въ душата си. По обратенъ пѫть тази идея ще работи и за неговото повдигане.

 

Сега отъ всички хора се изисква дълбоко проучване на законитѣ въ природата. Скърбитѣ и радоститѣ сѫщо така трѣбва да се проучатъ. Като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да страда, това не значи, че съмъ за страданията. Азъ не съмъ нито за страданията, нито за радоститѣ. Защо? Има радости, които не почиватъ на здрава основа. Напримѣръ, разбойникътъ, който убива, който краде, се радва, че е придобилъ нѣщо, но радостьта му не е дълготрайна. Тази радость не е истинска. Неговата радость е скръбь за другитѣ. Такава радость не е Божествена. Когато радостьта на едного е скръбь за другиго, и когато скръбьта на едного е радость за другиго, това показва, че хората живѣятъ още въ единъ преходенъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, не е разуменъ свѣтъ, тѣ трѣбва да дойдатъ до взаимно разбиране. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да накара доброто и злото въ него да се скаратъ, а той да стои настрана и да наблюдава. Само така могатъ да се разрешатъ въпроситѣ. Затова е казалъ Христосъ: „Не противи се на злото!“ Нѣма адептъ, нѣма Учитель въ свѣта, който да е казалъ на хората да се борятъ съ злото. Който се е опиталъ да се бори съ злото, той всѣкога е билъ побеждаванъ. Злото е мощна сила, предъ която цѣли свѣтове сѫ изчезвали. Злото е козмическа сила, предъ която трѣбва да се пристѫпва съ благоговѣние. То е потокъ отъ лава, предъ която нищо не можете да направите. Апостолъ Павелъ е казалъ: „Побеждавайте злото съ добро!“

 

Съвременнитѣ учени искатъ да убедятъ хората, че злото може да се ограничи. Днесъ това е невъзможно. Злото е козмическа сила, която може да се ограничи само съ вѣкове. Опитностьта на миналитѣ вѣкове, както и тази на миналитѣ народи сѫ довели хората до заключение, че злото се побеждава само съ доброто. Човѣкъ трѣбва да носи доброто въ себе си като орѫжие противъ злото. Злото не е опредѣлено само за васъ, то сѫществува независимо всичко друго, но защо сѫществува, никой не знае. Нѣма философъ или ученъ, който да е обяснилъ причинитѣ за сѫществуването на злото. Досега сѫ дадени хиляди обяснения, отъ старитѣ и отъ новитѣ времена, но нито едно отъ тѣхъ не е самата истина. Фактъ е, че злото и доброто сѫществуватъ. Защо и за какво, това не е важно. Важно е, че тѣзи две сили сѫ станали причина човѣкъ да сѫществува, т. е. да се прояви. Ако злото изчезне, човѣкъ не може да се прояви; ако доброто изчезне, човѣкъ пакъ не може да се прояви. Следователно, злото и доброто сѫществуватъ, за да се прояви човѣкъ. Обектъ на доброто и на злото въ козмоса е човѣкътъ. Това обяснение още не е научно, и то представя известни догадки, известни предположения.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Това значи: не презирай баща си и майка си, не имъ отвръщай съ зло, не гледай часъ по-скоро да се освободишъ отъ тѣхъ, не гледай на баща си като на простакъ. Почитай баща си и майка си, макаръ и четири факултета да си свършилъ. Баща ти, който те е родилъ, е по-ученъ отъ тебе. Колкото факултета да си свършилъ, баща ти има единъ факултетъ повече отъ тебе. Баща ти не обича да се хвали. Когато синътъ покаже своя дипломъ на баща си, последниятъ поклати главата си и казва: Синко, азъ разбирамъ, че много още човѣкъ има да учи. Единъ день, като дойдешъ на моето положение, ще видишъ, че съ това учение нищо не става. Ти мислишъ, че днесъ всичко е идеално, но единъ день, когато се обезсърдчишъ, когато живота изгуби за тебе смисъла си, тогава ще търсишъ другъ пѫть, докато най-после дойдешъ до разумното въ свѣта, до познаване вѫтрешния смисълъ на живота. Какъ ще познаете живота? — Като се обезсмисли и после — отново осмисли. Казано е въ Писанието: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“

 

„Почитай баща си и майка си! Люби ближния си, както себе си!“ Това сѫ два психологически процеса, тъй необходими за човѣка, както е необходима дихателната система за него. Който не разбира тѣзи закони, той ще се осакати. Приложете тѣзи закони и ще видите, че тѣ ще внесатъ известно подобрение въ живота ви. Когато Христосъ е казалъ на богатия да продаде имането си, съ това Той искалъ да го застави да влѣзе въ отношение съ хората, да се обмѣни, да създаде връзка съ тѣхъ. Това може да се постигне съ двата психологически закона — почитъ къмъ майката и бащата и любовь къмъ ближния. Тѣзи два закона трѣбва да се осмислятъ и приложатъ въ живота. Това сѫ истини, които досега не сѫ приложени, както трѣбва, вследствие на което въ съвременната култура тѣ се явяватъ въ нова фаза.

 

Всички говорятъ за любовь къмъ отечеството, за свобода на народитѣ, но какъ ще дойде тази любовь, отде ще дойде тази свобода — и тѣ не знаятъ. Всички говорятъ за равенство и за свобода, но отде ще дойдатъ това равенство и тази свобода? Докато човѣкъ не почита баща си и майка си, никаква свобода и равенство не може да придобие. Докато човѣкъ е гладенъ, докато не се е нахранилъ, за никаква свобода и равенство не може да се говори. Всички говорятъ за „папото.“ Важенъ е въпросътъ за храненето, т. е. за хлѣба специално. Въпросътъ за хлѣба не е само външенъ, физически или материаленъ, но той още е вѫтрешенъ духовенъ въпросъ.

 

Съвременнитѣ хора носятъ въ себе си голѣмо богатство, и при това богатство не знаятъ, какво да правятъ: вайкатъ се, плашатъ се, че ще умратъ и всичко ще изгубятъ. — Жалко е, че тѣ съзнателно оставятъ тѣлото си да умре, да се разпръсне по четиритѣ краища на свѣта. Тѣ не знаятъ, че клеткитѣ на тѣхнитѣ тѣла попадатъ въ тѣлата на другитѣ хора, при съграждането имъ, и тамъ, съединени съ други клетки, влизатъ въ мозъка на нѣкой човѣкъ, дето служатъ при предаване и възприемане на мислитѣ. Често клеткитѣ на нѣкой виденъ философъ попадатъ при съграждане мозъка на обикновенъ човѣкъ, и тамъ започватъ да работятъ, да помагатъ за неговото развиване. Това се потвърждава отъ важния законъ въ природата, че нищо не се губи, нито създава. Всички велики мисли очакватъ да попаднатъ въ умоветѣ на нѣкои хора, които да ги възприематъ и реализиратъ разумно. Нѣкои мисли пъкъ не се реализиратъ правилно, вследствие на което се създаватъ противоречията въ живота. Нѣкой човѣкъ се лута натукъ — натамъ, не знае, какво да прави. Дойде при него приятеля му и казва: Ожени се, и работитѣ ти ще се уредятъ. Другъ му казва да не се жени. Ако е жененъ и живѣе добре съ жена си, казватъ му да я напусне, или да я набие и т. н. Това сѫ механически мисли, които не почиватъ на здрава основа. И да се реализиратъ, тѣ нѣма да дадатъ добри резултати. За да могатъ тия мисли правилно да се реализиратъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да почита майка си и баща си. Който не почита майка си и баща си, и да се ожени, той пакъ ще бѫде нещастенъ. Това всички трѣбва да знаете. Защо? Ако той не почита майка си, какъ ще почита жена си? И жена му ще бѫде подобна на майка му. Жената е крайно взискателна къмъ мѫжа си. Първото нѣщо, което тя ще изисква отъ него, е справедливость. Той трѣбва да бѫде спрямо нея тъй справедливъ, както и спрямо себе си. Тя не държи толкова за любовьта му, колкото за справедливостьта. Любовьта идва на второ мѣсто. И затова, въ който моментъ тя почувствува, че той е несправедливъ къмъ нея, всичко е свършено. Следъ това той може да се докарва предъ нея, да ѝ купува разни нѣща, но въпросътъ е свършенъ вече. Мѫжътъ пъкъ, отъ своя страна, изисква отъ жена си уважение. На първо мѣсто седи уважението, а после любовьта. Че жената щѣла да му направи баница, или нѣщо друго — това не хваща мѣсто, ако тя не го уважава.

 

Следователно, ако хората искатъ да живѣятъ добре, тѣ първо трѣбва да поставятъ за основа на своя животъ закона „почитай майка си и баща си!“ Този законъ има значение и въ социалния, и въ семейния, и въ индивидуалния животъ на хората. Отъ прилагането, или неприлагането на този законъ зависи щастието или нещастието на хората. Затова казваме, че хората сами градятъ своето щастие и сами го разрушаватъ. Ако нѣкоя жена ме пита, защо не може да живѣе съ мѫжа си добре, ще ѝ кажа: Ти не живѣешъ добре съ мѫжа си, защото не почиташъ баща си и майка си. Ти не ги постави на нужната висота. Ти избѣга отъ тѣхъ, ожени се безъ тѣхно позволение, като помисли, че седишъ по-високо отъ тѣхъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че дъщерята е свободна отъ влиянието на родителитѣ си. Споредъ мене, именно, като свободна, тя трѣбва да поиска съвета на баща си и на майка си. Азъ взимамъ майката и бащата въ тѣхната идеална форма, не въ обикновената форма и проява на майка и баща.

 

Сега, азъ не искамъ да възприемате нѣщата на вѣра, но направете поне единъ малъкъ опитъ върху това, което ви говоря, и ще видите, дали съмъ правъ, или не. За себе си азъ съмъ правъ, защото, всичко, което говоря, съмъ опиталъ, но ако и вие се увѣрите, че съмъ правъ, печелите. Ще кажете, че може да има изключения. — Възможно е и това. Нѣкой пѫть изключенията биватъ 25% нѣкой пѫть — 50%, а нѣкой пѫть — 75%. Когато говоря, даже и 75% да има изключение, пакъ ще спечелите. Ако имате резултатъ 25%, това е максима, съ която, ако работите, животътъ ви ще бѫде десеть пѫти по-добъръ, отколкото е сега. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Почитай баща си и майка си като разуменъ човѣкъ! Люби ближния си като разуменъ човѣкъ!“ Само при това положение ще имате Божието благословение, понеже почитьта къмъ родителитѣ е законъ, основанъ отъ Бога. Христосъ казва: „Който има Божието благословение, той ще има слава и почести, и каквото душата му пожелае, ще има. Който спазва този Божественъ законъ, той всичко ще придобие, не само за единъ, или за два деня, но за цѣлата вѣчность. Той ще придобие повече, отколкото е очаквалъ. Това не значи още, че ще дойде день, когато всички въпроси ще се разрешатъ. Не, това никога нѣма да стане. Едно трѣбва да знаете: въ сегашната еволюция на козмоса нѣщата нѣматъ край. Защо нѣма да дойде край на нѣщата? За хората нѣма начало, нѣма и край, но за Бога има начало, има край. Той е и въ началото, и въ края. Какво могатъ да говорятъ хората за начало и за край? Началото и краятъ сѫ достояние само на Бога, затова Той казва: „Азъ съмъ начало, азъ съмъ край. Азъ съмъ алфа, азъ съмъ омега.“

 

Нѣкой казва: Какъвъ ли ще бѫде краятъ на моя животъ? — Никакъвъ край нѣмашъ ти. — Какво ли е било началото на моя животъ?— Никакво начало нѣмашъ ти. Тази е правата философия. Като проследите цѣлата история на човѣчеството, ще видите, че нито единъ държавникъ, който е турилъ начало на нѣкоя държава не е останалъ до днесъ живъ. Коя отъ старитѣ велики държави е останала да сѫществува до днесъ? Де е Асирия? Де е Вавилонъ? Де е стара Индия? Де е велика Персия, която едно време е заповѣдвала на свѣта? Де е велика Франция на Наполеона? Де е велика Германия? Де е велика Русия? Има нѣщо, което липсва на съвременнитѣ хора, за да разбератъ законитѣ, по които обществата могатъ да се развиватъ. Развитието на обществата и народитѣ не върви по нѣкакви произволни закони. Велики закони управляватъ развитието на обществата и народитѣ, но хората трѣбва да познаватъ тия закони и да имъ се подчиняватъ. Когато разрешавате душевнитѣ въпроси въ себе си, тогава и социалнитѣ въпроси се разбиратъ въ по-голѣма свѣтлина. Тогава хората разбиратъ и своитѣ отношения къмъ обществото. Това не значи, че тѣ трѣбва да се изолиратъ. Хората знаятъ, че тѣ не живѣятъ за себе си, но живѣятъ за нѣкого. Като не разбира великия законъ на Битието, Бащата казва, че живѣе за дома си; домътъ казва, че живѣе за обществото; обществото — за народа; народътъ — за човѣчеството, а човѣчеството — за цѣлия козмосъ. Еволюцията може да върви и по този начинъ, но човѣкъ все трѣбва да живѣе за нѣкого. Ако схващате живота така, ще видите, че имате мощь въ себе си.

 

„Почитай баща си и майка си!“ Забелязано е, че всички народи, въ които майката и бащата сѫ заемали почетно мѣсто, сѫ имали по-дълга култура. Като народъ, египтянитѣ се отличавали съ голѣма справедливость, но когато изгубиха това качество, тѣ пропаднаха. Когато евреитѣ влѣзоха между египтянитѣ, последнитѣ пропаднаха, защото не можаха да се справятъ съ тѣхъ. Най-после Богъ трѣбваше да изпрати Мойсей между евреитѣ. Фараонъ се бори съ Бога и не пусна евреитѣ, заради което въ невидимия свѣтъ се взе решение Египетъ да не сѫществува като държава за хиляди години, за да изкупи грѣховетѣ си. Когато научи урока си, той отново ще възкръсне. Не е позволено на единъ народъ да мѫчи другъ народъ! Не е позволено на господаря да мѫчи слугата си, нито на слугата да мѫчи господаря си! Не е позволено на мѫжа да мѫчи жена си, нито на жената да мѫчи мѫжа си! Не е позволено на брата да мѫчи сестра си, нито на сестрата да мѫчи брата си!

 

„Попитай баща си и майка си! И люби ближния си, както себе си!“ Тѣзи два закона трѣбва да ги спазвате. Това е човѣщината, това е възвишеното и благородното у васъ. Това трѣбва да проникне въ васъ, за да покажете, че сте хора отъ новата култура. Новитѣ писатели трѣбва да пишатъ въ този духъ. Това сѫ думитѣ на Христа, на Великия Учитель, Който дойде отъ невидимия свѣтъ. Той казваше: „Както ме е Отецъ научилъ, така и азъ ви уча.“ „Азъ зная, че всичко, каквото имамъ, е отъ Отца ми дадено.“

 

Сега и азъ ви оставямъ съ тия два закона и вѣрвамъ, че като дойдете втори пѫть, вашитѣ бащи и майки ще бѫдатъ на почетно мѣсто, а ближнитѣ ви ще бѫдатъ тъй галени, както майката гали своитѣ възлюбени деца.

 

26. Беседа отъ Учителя, държана на 11 мартъ, 1928г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...