Jump to content

1937_01_01 Баща и синъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Баща и синъ",  беседи, изнесени от Учителя през 1937 г.
Издание - 1937 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание (1)

Съдържание (2)

PDG

Баща и синъ

 

 

Новата 1937 година, която сега настѫпва, ще бѫде малко по-добра отъ тази, която изтече. Годината 1936 представяше единъ разточителенъ синъ, който направи много дългове. Сега иде бащата да изплати дълговетѣ на своя синъ.

Две нѣща опредѣлятъ живота: деньтъ и нощьта. Тѣ се образуватъ отъ движението на земята около нейната ось. Отъ движението на земята около слънцето пъкъ се образуватъ годишнитѣ времена. Понеже земята има дъщеря — луната, отъ движението ѝ около земята се образуватъ седмицитѣ и месецитѣ. Най-малката мѣрка на живота е деньтъ, който се опредѣля отъ движението на земята около своята ось. Както при движението на земята около осьта ѝ се образуватъ день и нощь, така и въ живота на човѣка настѫпватъ радости и скърби, разположения и неразположения на духа. Какво показва това? — Това показва, че човѣкъ има своя собствена земя, която се върти около осьта си. Движението на земята около слънцето представя духовния животъ на човѣка. Значи, както видимата земя се движи около слънцето, така и земята на човѣка се движи около едно невидимо, духовно слънце. Седмицитѣ и месецитѣ опредѣлятъ възгледитѣ на хората. Дветѣ седмици на месеца представятъ възходещитѣ фази на луната — новолуние и пълнолуние. Другитѣ две седмици представятъ изпразване на луната — низходещитѣ ѝ фази.

И тъй, всѣка година носи нѣщо въ себе си. Както земята се движи около слънцето и образува годишнитѣ времена, така и човѣшката душа се движи около Бога и образува духовни годишни времена. И човѣкъ има своя луна, която се движи около земята, като образува седмици и месеци; той има и своя земя, която, при движението си около своята ось, образува день и нощь, а при движението си около слънцето — годишнитѣ времена. Оттукъ вадимъ заключението: въ каквато система живѣе човѣкъ, такива сѫ ѝ възгледитѣ му за живота.

Тази вечерь всички хора, всички народи посрѣщатъ новата година по различенъ начинъ, споредъ обичаитѣ и традициитѣ си. Има единъ анекдотъ, въ който се разказва, какъ единъ японецъ, отъ високо произхождение, посрещналъ една нова година. Той дължалъ голѣма сума на единъ богатъ търговецъ. Тъй както вървѣли работитѣ му, длъжникътъ не виждалъ никакъвъ изходъ да се улесни по нѣкакъвъ начинъ и да изплати дълга си. Затова, въ надвечерието на новата година, той отишълъ при своя кредиторъ, богатъ японски търговецъ, и му казалъ: Господине, дойдохъ да ви се извиня, че и тази година не мога да изплатя дълга си. Това е срамъ, безчестие, което не мога да понеса. Азъ съмъ отчаянъ отъ себе си, отъ положението, въ което се намирамъ, и решихъ да туря край на живота си. Дойдохъ предъ тебе да направя „хара-кири" (разпаряне на корема съ ножъ). Не искамъ вече да живѣя, да те лъжа. Веднъжъ обещахъ, че ще изплатя дълга си, но не можахъ. Втори пѫть не искамъ да обещавамъ и да не изпълня обещанието си. — Не, не бързай, господине. Ти си добъръ, благороденъ и честенъ човѣкъ, нѣма защо да се самоубивашъ. Ето, азъ скѫсвамъ полицата ти предъ тебе. Бѫди свободенъ, не мисли за дълга си къмъ мене. Считай, че всичко си ми платилъ. Остани да живѣешъ, да изпълнишъ предназначението си на земята като човѣкъ. Седни да пиемъ по единъ чай. — Много благодаря, господине, за великодушното отношение къмъ мене. Радвамъ се, че ме освобождавашъ, но не мога да остана повече тукъ, защото бърза работа ме чака. — Каква работа може да има единъ човѣкъ, който преди половинъ часъ бѣше решилъ да се самоубие? — Требва да отида още при шесть души, на които дължа голѣми суми, и предъ тѣхъ да направя „хара-кири".

Както виждате, уменъ билъ този японецъ. Той използувалъ единъ благоприятенъ моментъ — настѫпването на новата година, въ който да посети своитѣ кредитори и да получи отъ тѣхъ прощаване на дълговетѣ си. Всички негови кредитори скѫсали полицитѣ му, и той посрещналъ новата година безъ никакви дългове. Добре е човѣкъ да посрѣща новата година безъ дългове.

Сега на васъ не ви препорѫчвамъ да правите „хара-кири", за да се заличатъ дълговетѣ ви, но вие трѣбва да учите. Отъ васъ се иска учене и работа. Като ученици, вие сте забравили пѫтя, който ви предстои да минавате. Затова, вземете книгата „Пѫтьтъ на ученика" и добре я проучете. Презъ цѣлата година работете върху нея. Приложете всички правила и принципи отъ нея въ живота си. Каквито противоречия и да срещнете, вие ще можете да ги разрешите.

Като е дошълъ на земята, човѣкъ се запитва, каква е цельта на неговото идване. За каквото и да е дошълъ, човѣкъ първо требва да яде. Дали ще работи нѣщо, дали ще учи, дали ще се моли, той непременно трѣбва да яде. Ако запитате учения, защо е дошълъ човѣкъ на земята, той ще каже, че човѣкъ е дошълъ, за да учи. Религиозниятъ ще каже, че човѣкъ е дошълъ, за да се моли. Споредъ насъ, обаче, за каквото и да е дошълъ човѣкъ, първото нѣщо, което трѣбва да направи, е да яде. Яденето подържа живота на човѣка, на всички живи сѫщества. Яденето, храненето е основната религия, която се подържа отъ всички живи сѫщества, отъ най-малки до най-голѣми. И ангелитѣ подържатъ религията на храненето. Истинската религия въ свѣта се заключава въ яденето. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да яде! Който знае, какъ да яде, той има религия; който не знае, какъ да яде, той нѣма никаква религия въ себе си. Яденето е единъ отъ символитѣ на истинската, на новата религия въ свѣта.

Казвате, че „символътъ на вѣрата" е съставенъ отъ 12 члена.

Символътъ на новата вѣра, на новата религия е съставенъ отъ четири члена: свѣтлина, въздухъ, вода и храна. Който знае, какъ да възприема свѣтлината въ себе си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който може правилно да диша, той е разбралъ и приложилъ новата религия; който се е научилъ правилно да пие вода и да уталожва жаждата си, той е разбралъ и приложилъ новата религия; и най-после, който се е научилъ правилно да яде, той е разбралъ и приложилъ новата религия. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? — Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ хлѣба, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който вѣрва въ мене и яде отъ този хлѣбъ, той ще има животъ въ себе си". Казано е въ Писанието: „Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ у Бога. И Словото бѣ Богъ." Словото, това е живиятъ хлѣбъ. Ако се храните съ живото Слово, което слиза на земята, вие ще растете и ще се развивате. Всѣки човѣкъ трѣбва да стане хлѣбъ за ядене. Той трѣбва да представя живото Слово, съ което душата се храни.

Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ края на живота си и се запитватъ, какъвъ ще бѫде краятъ имъ. — Много просто. Краятъ на живота имъ ще бѫде крайно осиромашаване: всичко, което сѫ спечелили, ще го изгубятъ. Тѣ ще се намѣрятъ въ положението на краенъ беднякъ, съ едно съзнание само. — Ами после? — Понеже си обеднѣлъ и не разполагашъ съ никакви богатства, отново ще те пратятъ на земята да се трудишъ, да работишъ, да придобиешъ онова богатство, което не се губи нито на земята, нито на онзи свѣтъ. Човѣкъ мисли, само докато се труди и работи. Само така той може да се освободи отъ противоречията на живота. Човѣкъ търси спасението си вънъ отъ себе си. — Не, спасението на човѣка е въ самия него. Спасението на човѣка зависи отъ неговитѣ вѫтрешни разбирания за живота. Който разбира важностьта на духа, на свѣтлината, на въздуха, на водата и на храната, само той може правилно да мисли, само той може да се спаси.

Съвременнитѣ хора се трудятъ, работятъ, но въпрѣки това не успѣватъ. — Защо? — Тѣ не знаятъ, какъ да работятъ. Тѣ сѫ пренебрегнали своето сърдце, а трѣбва да работятъ, именно, върху сърдцето си. Тѣ не подозиратъ даже, че всички спънки въ живота имъ се дължатъ на сърдцето. Първиятъ човѣкъ още е направилъ голѣма грѣшка, като е допусналъ другъ нѣкой да влѣзе въ сърдцето му. И оттогава досега този, който е влѣзълъ въ сърдцето на човѣка, безъ негово позволение, му създава редъ спънки и противоречия.

Следователно, всички страдания на човѣка, всички вѫтрешни борби, които човѣкъ преживява, се свеждатъ къмъ това, да изпѫди той отъ сърдцето си онзи, който незаконно е влѣзълъ въ него. Като го изпѫди навънъ, човѣкъ ще придобие свободата си. Човѣкъ е заложилъ сърдцето си, вследствие на което не е господарь на положението си, не е господарь на своето сърдце. На човѣка се даватъ страдания съ единствената цель да изкупи сърдцето си. Докато не го изкупи и предаде въ рѫцетѣ на Бога, човѣкъ постоянно ще се ражда и умира, всѣкога ще бѫде нещастенъ. До това време въпросъ за щастие не може да става. Казвате за нѣкой човѣкъ, че има кораво сърдце. Коравото сърдце е заробено сърдце. Такъвъ човѣкъ плаче и скърби, само когато неговитѣ интереси се накърняватъ, когато той е обранъ и излъганъ. Обаче, когато той обира и изнасилва другитѣ, тогава не скърби и не плаче. Тази е причината, задето страданията идатъ върху човѣка. Тѣ иматъ за цель да смекчатъ сърдцето му, да изпѫдятъ отъ него онзи, който се е намѣстилъ тамъ безъ позволение. За това е казано въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си!"

Сега ще приведа единъ примѣръ изъ живота на единъ беденъ човѣкъ. Той ходѣлъ отъ кѫща на кѫща да работи. Тукъ го викали да работи, тамъ го викали, но малцина му плащали. Като се отчаялъ отъ работата си, той решилъ да пѣе. Тръгналъ по кафенета, по кръчми, но щомъ отварялъ уста да запѣе, веднага го спирали, като му казвали: Какво си се разкрѣскалъ? Хайде излѣзъ вънъ да крѣскашъ! Не искаме да те слушаме. Като видѣлъ, че и съ пѣсень не може да се живѣе, той решилъ най-после да ходи въ черква да се моли. Тръгналъ отъ черква на черква да се моли, но и оттукъ билъ изпѫденъ. Като се намѣрилъ вънъ отъ черквата, най-после си казалъ: Както виждамъ, въ този свѣтъ не може да се живѣе нито съ работа, нито съ пѣние, нито съ молитва. Нищо друго не ми остава, освенъ да си купя единъ револверъ и да тръгна да обирамъ хората. Както казалъ, така и направилъ. Купилъ си револверъ и тръгналъ по улицитѣ. Първиятъ човѣкъ, когото срещналъ, билъ единъ богаташъ. Последниятъ го спрѣлъ и запиталъ: Кѫде си тръгналъ тъй замисленъ? Какво мислишъ?

— Мисля, че за да вѣрвятъ работитѣ ми добре, трѣбва да бѫда богатъ. — Ами Господъ сѫществува ли за тебе? — Зависи. Докато работитѣ ми вървятъ добре, и Господъ сѫществува. Щомъ работитѣ ми се объркатъ, никакъвъ Господъ не сѫществува. — Какво ще кажешъ по въпроса за работата, за пѣнието? Струва ли човѣкъ да работи, да пѣе? — Това не се отнася до мене. Азъ опитахъ и едното, и другото, но не ми вървѣ. Тази работа оставямъ на богатитѣ, нека тѣ да работятъ и да пѣятъ. Ето, вижъ този револверъ. Решилъ съмъ вече съ него да работя. Ти вѣрвашъ ли въ него? — Вѣрвамъ. Дай тогава, колкото пари имашъ въ джоба си! Иначе, ей сега ще опиташъ силата на моя револверъ. Азъ искамъ твоя Господъ — парата, да бѫде и мой Господъ. — Моля ти се, не ме убивай! Ето, вземи тѣзи пари, и бѫди доволенъ.

Питамъ: Кой отъ двамата печели — богатиятъ, или сиромахътъ? — Нито богатиятъ, нито сиромахътъ. — Защо? — Утре ще се яви другъ сиромахъ съ револверъ въ рѫка и ще го насочи срещу първия, който е решилъ да живѣе съ обири. — Не, по този начинъ въпроситѣ не се разрешаватъ.

Защо работитѣ на сиромаха не вървѣли добре? — Защото вършилъ всичко безъ любовь. Той работѣлъ безъ любовь, пѣль на хората безъ любовь и ходѣлъ на черква да се моли, пакъ безъ любовь. — Защо богатиятъ билъ обранъ? — Защото придобилъ богатството си безъ любовь. На съвременнитѣ хора, богати и сиромаси, липсва любовь. Когато единъ младъ човѣкъ се явилъ при Христа и Го запиталъ, какво трѣбва да направи, за да придобие Вѣчния животъ, Христосъ му казалъ: Едно ти не достига — любовь нѣмашъ. Щомъ придобиешъ любовьта, съ нея заедно ще придобиешъ Вѣчния животъ. Христосъ казва и на съвременния човѣкъ: „Продай имането си, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!" — Какъ да го раздамъ? — Като дойдатъ разбойници въ дома ти, какъ ще го раздадешъ?

Въ турско време, когато искали да изтръгнатъ пари отъ нѣкой български чорбаджия, турцитѣ туряли на врата му нагорещена желѣзна верига. И тогава, иска не иска, чорбаджията вади гърне съ злато и го дава на турчина. Ще дойде день, когато нагорещената верига ще мине презъ врата на всѣки човѣкъ. — Може ли да стане това? — Ще го опитате. Като наближи края на живота, хората очакватъ да дойдатъ ангели отъ небето да ги взематъ и да ги занесатъ предъ престола на Бога. — Не, въ последния часъ на живота ви ще дойдатъ разбойници, ще ви хванатъ за врата и ще кажатъ: Дай всичко, което си спечелилъ! — Ами какво ще оставя за децата? Какъ ще се развиватъ, като нѣматъ пари? — Това е заблуда. За развиване на човѣка е нужна любовь, а не пари. Ако децата ви нѣматъ любовь, и тѣ ще бѫдатъ нападнати отъ разбойници и обрани като васъ. Човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, да пѣе съ любовь и да се моли съ любовь. Хората познаватъ влюбването, но не и любовьта. Когато богатиятъ има любовь, той е истински човѣкъ. Когато сиромахътъ има любовь, и той е истински човѣкъ. Богатиятъ безъ любовь не е човѣкъ. И сиромахътъ безъ любовь не е човѣкъ.

И тъй, човѣкъ има всичко, но любовь нѣма. Само едно му не достига: любовь. Докато не придобие любовьта, той ще се ражда и умира, ще бѫде недоволенъ, ще се мѫчи и ще страда. Щомъ придобие любовьта, той коренно се измѣня: става радостенъ и отъ всичко доволенъ. — Какъ да придобиемъ любовьта? — Както вие разбирате. — Какъ да живѣемъ по любовь? — Както вие разбирате любовьта, а не както другитѣ я разбиратъ. Досега вие сте живѣли по чужди разбирания, а не споредъ вашитѣ. Живейте споредъ вашитѣ дълбоки вѫтрешни разбирания и ще видите, че тѣзи разбирания сѫ еднакви за всички хора. Тѣ сѫ написани отъ Бога въ сърдцето на човѣка. Ако приложите любовьта споредъ правото разбиране на вашето сърдце, вие ще възкръснете. За онзи, който е готовъ да се жертвува, любовьта е дошла. Който не е готовъ да се жертвува, той ще изпита всички разочарования на влюбването.

Защо сте се събрали тази вечерь тукъ? Кое е онова, което ви е събрало и което събира всички хора? — Любовьта. Само любовьта е въ сила да събере всички хора заедно. Събрания ставатъ не само на земята, но и на небето, въ възвишенитѣ свѣтове. Тамъ се събиратъ разумни, възвишени сѫщества, по-велики отъ всички велики хора по лицето на земята. Истински великъ е онзи, въ душата на когото любовьта царува. Хората искатъ да бѫдатъ щастливи, да отидатъ при Христа. Христосъ живѣе въ любовьта. Следователно, ако нѣмате любовь въ себе си, не можете да бѫдете щастливи, не можете да отидете при Христа. Любовьта е врата за Царството Божие. Който мине презъ тази врата, той ще влѣзе въ Царството Божие. Безъ любовь човѣкъ се намира предъ затворени врати. Дето похлопа, все затворена врата ще намѣри. Докато не придобие любовьта, човѣкъ всичко ще има, но ще бѫде вънъ отъ живота на небето.

Какво ще има тогава? — Той ще има всичко, каквото растенията иматъ; той ще има всичко, каквото рибитѣ, птицитѣ и млѣкопитаещитѣ иматъ. Той ще има даже и това, което човѣкъ има, но нѣма да има Любовьта на Бога. — Като умремъ, нали ще отидемъ на небето? — Зависи, какъ сте умрѣли. Нѣкои хора умиратъ и следъ смъртьта си пакъ оставатъ на земята. Други хора умиратъ, но следъ смъртьта си възкръсватъ и отиватъ на небето. Така умира и житното зърно: посаждатъ го въ земята и следъ известно време покълва, дава стъбло и листа, започва да се развива. Съ други думи казано: Житното зърно възкръсва.

Желая ви тази година да придобиете любовьта въ себе си като врата, презъ която да влѣзете въ новия животъ. Вие сте добри хора, но нѣмате онази любовь, презъ която да минете за Царството Божие. Щомъ нѣмате тази любовь въ себе си, нѣма кой да ви пази отъ разбойници. Тѣ ще дойдатъ и ще ви обератъ. — Какъ да се справимъ съ грѣха? — Като престанете да се занимавате съ него. Любовьта не се занимава съ грѣховетъ на хората. Тя има предъ видъ освобождаването на хората отъ смъртьта. Щомъ се освободи отъ смъртьта, човѣкъ придобива любовьта, и тя започва да го учи, какъ да живѣе. Щомъ любовьта отсѫтствува, човѣкъ се натъква на противоречия, ограничения, страдания, мѫчнотии и намира, че животътъ нѣма смисълъ. Това се отнася и до физическия, и до духовния животъ на човѣка. Любовьта разрешава всички противоречия, всички мѫчнотии.

Двама души пѫтуватъ заедно къмъ единъ планински връхъ.

Единиятъ носи въ рѫката си шише съ вода, а другиятъ върви празенъ. По едно време вториятъ ожаднява и моли първия да му даде шишето си, да пие вода. — Не давамъ. Ще имашъ търпение. Като извървимъ още единъ километъръ, тогава ще ти дамъ да пиешъ. — Много съмъ жаденъ, дай ми малко вода. Страдамъ отъ жажда. Като не може да задоволи жаждата си, той започва да мисли, какъ да се домогне до шишето, да пие вода. — Защо първиятъ пѫтникъ не задоволява желанието на другаря си? — Той е уменъ човѣкъ, знае, че следъ десеть минути ще стигнатъ до единъ чистъ планински изворъ, дето и двамата ще пиятъ отъ неговата кристална вода.

Ако другарьтъ му пие вода отъ шишето и уталожи жаждата си, нѣма да усѣти благотворното влияние на чистия планински изворъ. Наистина, следъ десеть минути тѣ се намиратъ предъ извора. — Хайде да поседнемъ предъ този изворъ. Ето, вземи шишето, и пий отъ него! — Не, щомъ съмъ предъ този изворъ, не се нуждая отъ водата на твоето шише. Благодаря ти, че не задоволи жаждата ми, за да мога сега да пия отъ водата на този чистъ изворъ.

Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже нѣкои отъ тѣхъ иматъ шишета, пълни съ вода, а други — нѣматъ. Които иматъ, тѣ не даватъ отъ своята вода на онѣзи, които нѣматъ. Казвамъ: Идете при извора, при изобилието на живота! Тамъ се разрешаватъ всички противоречия и мѫчнотии въ живота. Изворътъ, това е разумниятъ животъ, въ който се разрешаватъ всички задачи. Това не става изведнъжъ, но постепенно, докато човѣкъ придобие права мисъль и абсолютна вѣра въ Бога.

Следователно, събирането на хората на едно мѣсто зависи отъ любовьта. Функцията на удоветѣ на човѣшкия организъмъ зависи отъ живота на този организъмъ. Докато човѣкъ има животъ въ себе си, всички удове на тѣлото му ще функциониратъ правилно.

Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь." Любовьта носи животъ, носи свѣтлина и знание, носи свобода. Любовьта изключва всички заблуждения, всички криви разбирания. Казвате, че еди-кой си не живѣе добре, върши престѫпления. Когато видя, че нѣкой грѣши, азъ се уча отъ неговата грѣшка и избѣгвамъ да правя сѫщата погрѣшка. Виждамъ, че нѣкой иска хлѣбъ отъ единъ фурнаджия. Последниятъ му казва: Имашъ ли пари? — Нѣмамъ. — Щомъ нѣмашъ пари, не ти давамъ хлѣбъ. Като видя това, тихичко се приближавамъ къмъ този човѣкъ и му казвамъ: Ела при мене. Ти си сбъркалъ, забравилъ си, че трѣбва да дойдешъ при мене. Ето, вземи този хлѣбъ и продължи пѫтя си. Така постѫпвамъ съ всички хора, на които фурнаджиитѣ не даватъ хлѣбъ. Какво показва това? — Че любовьта разрешава всички въпроси въ живота.

Задача за презъ годината: всѣки день да разрешавате по едно противоречие. Всѣка седмица да разрешавате по още едно противоречие.

Всѣки месецъ — по още едно. Най-после, и презъ годината да разрешите по едно противоречие. Знаете ли, колко противоречия можете да разрешите въ сто години? Какво по-голѣмо богатство ще иска човѣкъ, ако може да разрешава противоречията на своя животъ? За да разрешава противоречията си, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на любовьта.

Защо мѫжетъ и женитѣ не успѣватъ въ живота си? — Тѣ не успѣватъ поради известни слабости, които се криятъ въ тѣхъ. Мѫжътъ не успѣва поради своята грубость. Външно мѫжътъ е грубъ, защото обективниятъ умъ въ него е силно развитъ. Значи, злото въ мѫжа е отвънъ. Когато прояви грубостьта си, тогава вижда погрѣшката си и казва: Не трѣбваше да постѫпя така. Той започва постепенно да омеква. Щомъ омеква, Богъ се проявява въ него. Жената пъкъ външно е мека, а вѫтрешно — груба. Докато се ожени, тя е мека, внимателна, отстѫпчива. Щомъ се ожени, тя проявява своята вѫтрешна грубость и казва на мѫжа си: Сега вече, като си се хваналъ на хорото, ще хранишъ и мене, и децата, ще носишъ юлара. Понеже мѫжътъ е грубъ отвънъ, а жената груба отвѫтре, Богъ ги е съединилъ, за да могатъ вѫтрешниятъ Богъ въ мѫжа и външниятъ въ жената да се съюзятъ и да изгонятъ външното зло отъ мѫжа и вѫтрешното — отъ жената. Този е дълбокиятъ смисълъ на женитбата. Ако женитбата не може да изпѫди злото отъ мѫжа и жената, тя нѣма никакъвъ смисълъ. Когато злото не иска да излѣзе отъ семействата, то раздѣля мѫжа отъ жената и ги озлобява единъ противъ другъ. За да издържа на противоречията въ живота, човѣкъ трѣбва да съедини силата на ума си съ силата на своето сърдце. Така само той ще изпѫди злото отъ ума и сърдцето си и ще пусне Бога да живѣе въ него. Днесъ Богъ не живѣе въ сърдцето на човѣка, а трѣбва да живѣе. И затова Той се обръща къмъ човѣка съ думитѣ: „Сине мой, дай ми сърдцето си". Богъ иска да изпѫди отъ сърдцето на човѣка онзи, който незаконно се е намѣстилъ вѫтре, и да заеме неговото мѣсто.

Желая на всички тази година да служите на Бога съ любовь.

Съединете силитѣ на ума съ силитѣ на сърдцето си, за да изпѫдите неканения гостъ. Станете господари на вашето сърдце!

Беседа отъ Учителя, държана на 1 януарий, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.

***

БАЩА И СИНЪ, София 1937 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...