Jump to content

1929_04_28 Момчето ми


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Момчето ми.

 

„Кажи само речь, и ще оздравѣе момчето ми.“

*) Матея 8:8.

 

Най-важното нѣщо въ живота е първата стѫпка. Защо? — Защото, каквато е първата стѫпка, такива ще бѫдатъ и последващитѣ. Това е неизбѣженъ законъ въ природата и въ живота. Първата стѫпка, първата мисъль, първото чувство, първото желание опредѣлятъ посоката на човѣшкия животъ. Обаче, докато съзнанието на човѣка не е пробудено, не може да се говори за първа стѫпка, за първа мисъль. Щомъ съзнанието на човѣка се пробуди, може вече да се говори за първа мисъль, за първа стѫпка. Първата мисъль, първата стѫпка, която иде следъ пробуждането на съзнанието, опредѣля посоката на живота на даденъ човѣкъ. Следователно, първиятъ потикъ, който стимулира човѣка къмъ работа, е опредѣлящиятъ. Отъ първия потикъ може да се познае, дали човѣкъ ще сполучи въ една работа, или нѣма да сполучи. Отъ първия потикъ въ човѣка положително се знае, какво може да стане отъ него. Но всѣки не може да знае това. То е достояние само на мѫдреца, а не на невежия. Каква е разликата между учения, т. е. между мѫдреца и невежия човѣкъ? — Мѫдрецътъ знае, какво може да стане отъ всѣко нѣщо, а глупецътъ не знае това. Значи, глупецъ е онзи човѣкъ, у когото съзнанието не е пробудено, и той се заблуждава само отъ външностьта на временния, на непробудения животъ. Въ този случай може да се приложи българската пословица: „Едно живо куче е за предпочитане предъ сто умрѣли лъва.“ Азъ взимамъ тази пословица въ другъ смисълъ: Единъ беденъ човѣкъ е за предпочитане предъ сто фалирали търговци. Единъ беденъ човѣкъ, но приятель, е за предпочитане предъ сто фалирали търговци, но неприятели.

 

И тъй, първиятъ потикъ, първата стѫпка опредѣля посоката на живота, а отъ посоката зависи, каква основа ще постави човѣкъ. Ето защо, всѣка сутринь, като става, човѣкъ трѣбва да постави основа въ живота си. Не мислете, че само веднъжъ се поставя основа въ живота. Мнозина мислятъ, че като поставятъ веднъжъ основа въ живота си, всичко се свършва. Така е само за онзи, който не мисли. Животътъ не е нѣщо механическо; животътъ е вѣченъ. Щомъ животътъ е вѣченъ, и основата, която човѣкъ поставя е сѫщо така вѣчна. Понеже основата въ живота е жива, тя е подложена на постоянни промѣни. Основитѣ на земния животъ не претърпяватъ никакви промѣни. За да станатъ нѣкакви промѣни, трѣбва да настѫпятъ известни катаклизми въ този животъ. Вследствие на това, кѫщитѣ ви ще се съборятъ и трѣбва да се поставятъ нови основи. Въпрѣки това нѣкой ще дойде при васъ да се хвали, че турилъ основа на кѫщата си. Питамъ: твоитѣ работи наредени ли сѫ? — Не сѫ наредени. — Щомъ работитѣ не сѫ наредени, ти нѣмашъ никаква основа въ живота си. — Ама азъ съмъ турилъ основа на своето образование, разрешилъ съмъ задачитѣ си. — Решилъ ли си задачитѣ на своя животъ? — Не съмъ ги решилъ. — Щомъ не си решилъ задачитѣ на своя животъ, нѣмашъ никаква основа.

 

Положението на съвременнитѣ хора е подобно на онова, въ което се намиралъ единъ слуга, който билъ сакатъ съ едната си рѫка и съ единия кракъ. Обаче, въ ума на този слуга се загнѣздила мисъльта, че той билъ даровитъ художникъ. Той започналъ да рисува въ въображението си отлични картини, да ги излага предъ свѣта. Представялъ си, какъ дохождали хора да ги гледатъ; какъ вестницитѣ писали за неговитѣ картини, хвалили го, и той се прочулъ предъ цѣлия свѣтъ за много даровитъ художникъ. Като се огледалъ натукъ-натамъ, пакъ се видѣлъ въ първото си положение, като беденъ слуга, сакатъ съ една рѫка и съ единъ кракъ. Въ въображението му имало безброй картини, а отвънъ, въ действителность — нито една. Съвременниятъ свѣтъ е пъленъ съ такива художници. Когото срещнешъ, виждашъ, че е съ високо мнение за себе си. Не е лоша тази чърта, но за да оправдае своето високо мнение за себе си, преди всичко човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия на своя животъ. За да стане слугата даровитъ художникъ, първото нѣщо, което се иска отъ него е да развърже рѫката си и крака си, да ги освободи отъ връзкитѣ. Ако може самъ да направи това, добре; ако не може самъ да го направи, трѣбва да потърси нѣкой да му помогне.

 

„Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Често хората се обръщатъ къмъ силния на деня и казватъ: Кажи само речь, и тази работа ще стане! Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си поради тѣхнитѣ понятия, поради тѣхнитѣ схващания за нѣщата. Въпрѣки всичко това хората на 20 в. мислятъ, че иматъ правилни схващания за живота. Действително, нѣкои отъ тѣхнитѣ схващания сѫ по-правилни отъ тия на миналитѣ поколѣния, но тѣзи схващания не могатъ да се сравнятъ съ схващанията на поколѣнията, които ще дойдатъ следъ хиляда години. Знаете ли, какво ще представяте, ако следъ хиляда години се явите въ свѣта съ вашитѣ възгледи за живота?

 

Сега ще приведа единъ разказъ за живота и обичаитѣ на хората отъ царството на Соломонъ-Ра. Въ това царство хората имали обичай да се поздравяватъ съ езика си, като го изплезвали навънъ, а не както сега — съ рѫцетѣ си. Значи, за да се поздравятъ, трѣбвало всѣки да изплези езика си навънъ. Така трѣбвало ученицитѣ да поздравяватъ учителитѣ си; така трѣбвало пасомитѣ да поздравяватъ своитѣ пастори, духовнитѣ си рѫководители; така трѣбвало, обикновенитѣ хора да поздравяватъ ученитѣ и философитѣ. Единъ отъ най-виднитѣ философи по това време билъ нѣкой си Хамиба, тъй азъ го наричамъ. Който иска да знае, какво е било сѫщинското му име, нека се порови въ аналитѣ на миналото, и като го намѣри, да го преведе на български. Споредъ мене, името Хамиба се дава на човѣкъ, който мисли, че е философъ, но още не е завършилъ своята философия. Единъ день, като се разхождалъ изъ града, той срещналъ една отъ най-красивитѣ моми на царството, каквато никога до това време не е виждалъ. Тази мома минала покрай него и не изплезила езика си да го поздрави, както билъ обичаятъ. За да се спазва този обичай, билъ издаденъ законъ, споредъ който, всѣки, неизпълняващъ обичая, се наказвалъ съ десетгодишенъ строгъ затворъ. Като видѣлъ, че красивата мома не го поздравила, философътъ се намѣрилъ въ чудо, какво да прави. Ако не се оплаче отъ нея, достоинството му, като виденъ философъ, се накърнявало. Най-после той подалъ оплакване до царя, въ което съобщавалъ, че най-красивата мома въ царството му не изпълнила обичая, не го поздравила съ езика си. Царьтъ издалъ заповѣдь да се тури тази мома въ затворъ за десеть години, но запиталъ философа да обясни, коя е причината, задето момата не се подчинила на този обичай. Философътъ не могълъ да каже, коя е причината за непослушанието, което красивата мома проявила. Понеже, той не могълъ да даде обяснение за причината на този фактъ, царьтъ осѫдилъ и него на десетгодишенъ затворъ. Въ това време единъ простъ, но разуменъ човѣкъ се явилъ предъ царя и казалъ: Азъ зная причината, задето красивата мома не поздравила философа съ езика си. Отъ рождение още тя има единъ недостатъкъ на езика си. Езикътъ ѝ е недоразвитъ, кѫсъ, вследствие на което не може да го изплези навънъ. Той рѣзналъ малко езика ѝ, освободилъ го и наскоро езикътъ израсналъ. Тогава момата казала: Азъ ще изправя погрѣшката си. Срещнала философа, изплезила езика си и го поздравила. Съ това сѫдътъ отмѣнилъ решението си: Нито момата останала въ затвора, нито философътъ.

 

На много отъ съвременнитѣ хора езицитѣ сѫ недоразвити, недорасли. Мислите ли, че има езикъ онзи, който обича да хули, да злослови по адресъ на хората? Споредъ мене, само онзи човѣкъ има езикъ, който може да говори сладко. Онзи човѣкъ, който е започналъ да си служи съ лоши думи, следъ време неговиятъ езикъ непременно ще се парализира. Езицитѣ на всички хора, които пишатъ и говорятъ лошо, въ бѫдеще ще се парализиратъ, ще се намѣрятъ въ положението на красивата мома. Които не вѣрватъ, следъ 10— 15 години тѣ ще провѣрятъ тази истина. Тѣ ще срещнатъ хора безъ езици, които ще мязатъ на риби; най-малкото, което ще ги сполети, е че като заминатъ за другия, за астралния свѣтъ, тѣзи хора ще се превърнатъ на риби. Тамъ ще ги пекатъ, ще ги ядатъ, безъ да могатъ да си изкажатъ мѫкитѣ и страданията.

 

Ще кажете, че като заплашваме хората, по този начинъ искаме да ограничимъ злото. — Не, ни най-малко не искаме да ограничимъ злото. Ние насърдчаваме доброто, а не ограничаваме злото. Отъ злото ние не се интересуваме. Когато нѣкой върши престѫпление, това ни най-малко не ни интересува. Когато нѣкой върши добро, това ни интересува. Ние се интересуваме отъ учения човѣкъ, а не отъ невежия. Сѫщиятъ законъ срещаме и въ природата, както и въ отношенията на Бога къмъ хората. Богъ абсолютно не се интересува отъ глупавитѣ и отъ лошитѣ хора. Какво пишатъ вестницитѣ, това ни най-малко не интересува Бога. Не само Той, но и напредналитѣ сѫщества даже не се интересуватъ отъ вестникарскитѣ дисертации. Вие можете да ги считате за учени работи, но тѣ гледатъ на тѣхъ като на обикновени съобщения, безъ нѣкаква научна дълбочина и достовѣрность. Каква наука е тази, която не просвѣщава умоветѣ на хората? Или каква религия е тази, която не внася любовь между хората и не ги обръща къмъ Бога? Това сѫ човѣшки измислици, човѣшки изобретения, които заблуждаватъ хората. Подъ думата наука ние разбираме съвокупность отъ идеи, които сѫ излѣзли отъ Великото Начало на живота. Лъжата пъкъ е каль, която е излѣзла отъ обущата на хората. Човѣшкитѣ обуща създадоха лъжата въ свѣта. За да познаете, какъвъ е нѣкой човѣкъ, вижте, като влиза въ кѫщи, дали си изчиства обущата, или не. По това ще познаете, дали този човѣкъ е готовъ да говори истината, или не. Ако изчисти обущата си и така влѣзе въ кѫщи, той ще говори истината; ако не ги изчисти, той носи лъжата въ себе си. Много хора носятъ нечисти обуща по наследство, по предание. Ако присадите едно дърво съ дивачка, следъ време това дърво ще даде плодове на дивачката. Кой е причина за това? — Причината за това е самата дивачка. Счупете присадката и веднага ще видите истинското дърво. Счупете дивитѣ присадки на дървото, и веднага ще видите истинския човѣкъ. Всичко въ свѣта трѣбва да се постави на изпитъ.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ епоха, презъ която нищо нѣма да остане неизпитано, непровѣрено. Животътъ на хората, външно и вѫтрешно, ще бѫде подложенъ на такива разтърсвания, каквито ставатъ въ домоветѣ по Великъ день. Цѣлата кѫща по Великъ-день се пречиства. Защо умиратъ хората и какво става съ тѣхъ следъ смъртьта имъ? Нѣкои учени твърдятъ, че мозъкътъ на умрѣлия не остава въ пръстьта, но напреднали, учени сѫщества го взиматъ, анализиратъ го, да видятъ, какви благородни мисли и чувства сѫ занимавали този човѣкъ. Въ Божествената лаборатория има списъци, въ които вписватъ всичко, което се отнася до мозъка на дадени лица. Въ тия списъци четете: мозъкътъ на еди-кой си свещеникъ, владика; мозъкътъ на еди-кой си ученъ човѣкъ; мозъкътъ на еди-кой си князъ, или царь; мозъкътъ на еди-коя си слугиня и т. н. И срещу всѣко име следватъ резултати отъ направената анализа. Отъ тѣзи анализи се вижда, какво липсва на всѣки човѣкъ. Значи, има съ какво да се занимава човѣкъ. Сега ни учатъ, че като умре човѣкъ, ангели дохождатъ, взиматъ го и на рѫце го занасятъ на небето. — Ние имаме само единъ такъвъ случай — съ бедния Лазаръ. Три пѫти анализираха мозъка на Лазара и следъ това го занесоха въ лоното на Аврама. Обаче, когато умрѣ богатиятъ, който цѣлъ животъ яде и пи, не го занесоха въ лоното Аврамово, но го изпратиха въ мѣстото на мѫчението. — Какво ще стане съ нашитѣ богаташи?

 

Азъ не говоря за богаташи, които не вършатъ волята Божия; азъ не говоря за сиромаси, които крадятъ и лъжатъ. Азъ имамъ предъ видъ онѣзи сиромаси, въ ума на които не минава мисъль за кражба и лъжа. Тѣзи сиромаси сѫ голѣми простаци, защото не знаятъ да лъжатъ, нито да крадятъ. Такъвъ човѣкъ азъ наричамъ беденъ, сиромахъ, и нищъ духомъ. Всѣки човѣкъ, на когото езикътъ е дълъгъ и рѣже надѣсно — налѣво, той не е беденъ, не е нищъ духомъ. Той е първокласенъ богаташъ, т. е. човѣкъ, богатъ съ грѣхове. Този богатъ човѣкъ ще отиде при онзи, за когото Христосъ е казалъ, че ще бѫде изпратенъ въ мѣстото на мѫчението.

 

Като говоря за мѫчението, мнозина запитватъ, има ли такова мѫчение, или нѣма. Азъ не говоря за физическо мѫчение, което всички хора сѫ опитали и познаватъ, но говоря за вѫтрешното мѫчение, което малцина сѫ опитали. Ще кажете, че такъвъ огънь, за който се говори въ Писанието, не сѫществува. — Този огънь, за който се говори въ Писанието, не е физически, защото човѣкъ изгаря на физически огънь. Огъньтъ, на който богатиятъ горѣлъ хиляди години и не изгорѣлъ, е отъ съвсемъ друго естество. Този огънъ коренно се различава отъ физическия. Защо е трѣбвало богатиятъ да гори на този огънь? Защо той не каза на Аврама: Отче Авраме, покажи ми начинъ, какъ да изправя грѣховетѣ си! Защо не се разкая и не потърси начинъ да изправи грѣховетѣ си, а пожела да изпратятъ Лазара при него да му облекчи положението? И въ мѣстото на мѫчението богатиятъ прояви своето старо аристократство и каза на Аврама: Нека бедниятъ Лазаръ дойде при мене. Той ми дължи нѣщо, за което трѣбва да ми бѫде признателенъ. Какъвъ по-голѣмъ срамъ за мене отъ този, той да седи въ мѣстото на блаженството, а азъ — при тѣзи лоши, тежки условия! — Тѣзи сѫ вѫтрешнитѣ причини, заради които богатиятъ искалъ да доведатъ Лазара при него. Аврамъ му отговори: Лазаръ не може да дойде при тебе. Има нѣща, които ви дѣлятъ. — Състоянието на богатия не може да се смѣни съ състоянието на бедния; състоянието на грѣшния не може да се смѣни съ състоянието на праведния. Това не е бояджилъкъ. Господъ не е бояджия. Той е разумно сѫщество. Казвате, че Богъ е добъръ, милостивъ, може да ви направи добро. Ако хората можаха да се боядисватъ тъй лесно, пръвъ азъ щѣхъ да ги боядисамъ. Нѣмаше да оставя човѣкъ въ свѣта да грѣши. Но невъзможно е човѣкъ да се боядисва, както и когато пожелае.

 

Сега, като говоря за богатъ и за беденъ човѣкъ, азъ разбирамъ друго нѣщо. Подъ думата „богатъ“ разбирамъ разуменъ човѣкъ. И подъ думата „беденъ, сиромахъ“ пакъ разбирамъ разуменъ човѣкъ. И двамата сѫ разумни, но на различни длъжности. Каквато длъжность да се даде на разумния човѣкъ, тя е почетна длъжность. И царь да е, и последенъ слуга да е, за него това е едно и сѫщо нѣщо. Предъ Бога, предъ възвишения моралъ нѣма абсолютно никаква разлика между царь и слуга. Докато сте на земята, вие ще се лъжете отъ различнитѣ служби на хората. Ако царьтъ изпълнява честно службата си на земята, той е почитанъ и уважаванъ отъ всички; ако слугата изпълнява службата си честно и почтено, той е уважаванъ и почитанъ отъ всички. Въ този случай и двамата сѫ на почетни служби, безъ абсолютно никаква разлика. Царьтъ е почетенъ като царь, а слугата — като слуга. Ако царьтъ не изпълнява честно своята длъжности като цари, той ще стане слуга. Ако слугата изпълнява честно своята служба като слуга, той ще стане царь. Следователно, всички сегашни слуги сѫ кандидати за царе, но при условие да изпълняватъ службата си честно и почтено. Като предвижда това, Писанието казва, че ние сме свещени царе за Бога. Нѣкой казва: Азъ не мога да бѫда царь. — Какво представя царьтъ? Какъвъ е произходътъ на думата „царь“? Всѣки може да стане царь, но не въ нѣкоя голѣма държава. Всички можете да станете царе, но въ малки държави. Запримѣръ, всѣки шопъ въ България има своя държава. Шопътъ нарича колибата си своя държава. Нѣкой има една стая на разположение — той е царь на тази стая. Вървишъ по пѫтя и около тебе нѣма нито единъ човѣкъ — ти си царь, ти си господарь на този пѫть. Лесно е да бѫдешъ царь, щомъ твоята мисъль въ даденъ случай е права. Като мисли само, че е царь, всѣки може да бѫде единъ честенъ, разуменъ царь. Щомъ всички хора сѫ излѣзли отъ Бога, не сѫ ли тѣ царски синове? Вие мислите и вѣрвате, че сте Синове Божии, но ако ви кажатъ, че като царе можете да бѫдете Синове Божии, вие се съмнявате. Мислите, че сте създадени по Бога, но ако ви се каже, че като Синове Божии сте царе, вие пакъ се съмнявате. Споредъ мене, ако при сегашнитѣ условия не можете да станете царе, това значи да се огрѣшите. При сегашнитѣ условия нѣма служба на земята, отъ която човѣкъ да не се огрѣши. Които заематъ служби при сегашнитѣ условия, тѣ трѣбва да бѫдатъ разумни хора, съ здравъ, силенъ гръбнакъ и съ убеждения.

 

„Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво!“ Съвременното човѣчество се намира въ болезнено състояние. Почти всички хора боледуватъ, почти всички хора сѫ нервни и казватъ: Това е неврастения. Всѣки се оплаква, че е нервенъ, че не може да издържа. Ако подложите нѣкой човѣкъ на гладъ, да не яде два-три деня, той веднага започва да се оплаква: Гладенъ съмъ, не мога да издържамъ, ще умра отъ гладъ. Защо ме измѫчвате толкова? — Чудно нѣщо! Има паяци, които по шесть месеца седатъ гладни и не се оплакватъ. Мечкитѣ цѣла зима прекарватъ безъ храна и не се оплакватъ, а като погладува два-три деня, човѣкъ веднага започва да се оплаква, че ще го уморятъ отъ гладъ. Кой ще го умори? Това, което уморява човѣка, е въ самия него, а не въ хората. Хората сѫ само външни фактори, външни условия. Каквото човѣкъ мисли, това става. Ако мисли, че гладенъ ще умре, така ще стане. Всички хора на 20 в. все отъ гладъ умиратъ. Покажете ми единъ боленъ, който да не е умрѣлъ отъ гладъ. И царь, и владика — всички умиратъ отъ гладъ. Като заболѣятъ, хората казватъ: Не можемъ вече да ядемъ. — Коя е причината за това? — Нѣма какво да ядатъ. Докато сѫ въ това положение, за тѣхъ нѣма ядене. Тѣ не могатъ да възприематъ Божествения нектаръ, съ който възвишенитѣ сѫщества се хранятъ, вследствие на което нишкитѣ на тѣхния животъ се скѫсватъ, и тѣ умиратъ гладни. Хлѣбътъ седи предъ болния, но той нѣма импулсъ въ себе си да посегне къмъ него; той нѣма сила да отвори устата си, а стомахътъ му нѣма разположение да работи. Божественото начало заставя човѣка да яде и сладко да яде. Ето защо, като яде, човѣкъ трѣбва да благодари на Бога. Какво правятъ съвременнитѣ хора? — Наредятъ се предъ трапезата и започватъ да ядатъ: едно, второ, трето, четвърто ядене. Слугитѣ слагатъ и вдигатъ едно ядене следъ друго, но господаритѣ пакъ оставатъ недоволни. Това недоволство произвежда цѣли скандали и крамоли между хората. Въ какво седи вашата философия за яденето? Ще кажете, че яденето е единъ отъ най-постояннитѣ процеси въ природата, вложенъ отъ самата нея, отъ най-древни времена. Този процесъ сѫществува въ природата още съ проявяването на живота. Когато хората скѫсали връзката си съ този процесъ, смъртьта започнала да действува върху тѣхъ по правиленъ начинъ. Човѣкъ постепенно е изгубвалъ своята мисъль, своята сила, докато най-после се намѣрилъ или въ положението на Лазара, или въ положението на богатия.

 

Стотникътъ, който разбиралъ закона, се обърналъ къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Този човѣкъ не бѣше нито правовѣренъ, нито израилтянинъ. Той бѣше езичникъ. Обаче, този езичникъ се обърна къмъ Христа съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Съ други думи, той каза на Христа: И азъ имамъ власть да заповѣдвамъ на слугитѣ си. На едного казвамъ: Дойди! — и той дохожда; на другиго казвамъ: Иди! — и той отива. Каквото заповѣдвамъ, това става. Следователно, ако и Ти кажешъ само речь, момчето ми ще оздравѣе. Питамъ: отде знаеше този човѣкъ, че Христосъ има такава сила въ себе си, че каквото каже да стане? Ако въ сегашнитѣ времена излѣкувате нѣкого, ще кажатъ, че тукъ е употрѣбена нѣкаква магия, или нѣкаква лъжа. Въ днешния материалистически вѣкъ, каквото направишъ, все ще го обяснятъ съ нѣкаква лъжа, съ нѣкаква хитрина. Въ днешния критически вѣкъ не може да се допусне никакво чудо. Едно време, когато спиритизъмътъ се яви на сцената, правѣха различни фотографии и обясняваха явяването на духоветѣ като етерни излѫчвания на човѣшкитѣ мисли, които се изразяватъ въ полуматериални форми. По този поводъ ученитѣ създадоха различни теории. Нѣкои казваха, че единственото нѣщо, което сѫществува въ свѣта, е човѣкътъ. — Какъ се създаде тази теория? Нека тѣзи учени обяснятъ, какъ се създаде тѣлото на човѣка, какъ се създаде неговия мозъкъ, неговата нервна система. Всичко въ човѣка е разумно направено. Какъ се създаде човѣшката форма? Кое застави Бога да създаде човѣка? — Има редъ причини, редъ теории за създаването на човѣка, но ние не подържаме онази механическа теория за създаването на човѣка отъ пръсть. Богъ взелъ пръсть, направилъ отъ нея човѣкъ, вдъхналъ въ ноздритѣ му, и той станалъ жива душа. Тази теория е за децата, а не за възрастнитѣ.

 

Ще приведа единъ примѣръ отъ съвременната аритметика. Казвате, че 5х5=25. Значи, взимате две числа, умножавате ги едно на друго и получавате трето число: 5х5=25. Какъ получихте числото 25? Ще кажете, че работата е много проста. Отде дойде двойката? Като умножавате 5х5, сигурни ли сте, че тѣзи числа сѫ еднакви? Представете си, че едната петорка означава петь философа, всѣки отъ които е родилъ по петь деца. Ще кажете, че философитѣ не раждатъ деца. Споредъ мене философитѣ раждатъ. Всѣки трактатъ по известенъ въпросъ, всѣко съчинение, което е написалъ философътъ, не е нищо друго, освенъ негово дете. Петь философа по петь деца, правятъ 25 деца. При това, знае се отъ аритметиката, че могатъ да се събиратъ само еднородни числа. Право ли е това? Всички тия 25 деца еднакво даровити ли сѫ? И самитѣ философи еднакво даровити ли сѫ? Голѣма разлика има между петьтѣ философа, както и между тѣхнитѣ деца. Защо ги умножаваме тогава? Въ аритметиката е лесно: 5х5=25. Двойката въ числото 25 показва, че на това число не достига нѣщо. Ако 25 души образуватъ едно дружество, въ скоро време между тѣхъ ще се създадатъ раздори, недоразумения. Само числото 2 е въ състояние да изглади тѣхнитѣ недоразумения. Какво представя двойката? — Двойката означава женския принципъ. Двойката показва, че въ търговията, въ банкерството е нуженъ кредитъ. Ако нужниятъ кредитъ не сѫществува, банката ще фалира. Следователно, който знае този законъ, той никога нѣма да вложи паритѣ си въ банка, или въ кредитно дружество, основано отъ 25 члена. Числото 25 казва на човѣка: Не влагай паритѣ си въ банка, съставена отъ 25 члена, защото, въ края на краищата, ще получишъ само 25% отъ вложената сума, а останалитѣ 75% ще хвръкнатъ.

 

Този законъ сѫществува и въ човѣшкитѣ мисли и чувства. Дойде ти нѣкаква идея на ума, и ти започвашъ една работа, безъ да знаешъ ще успѣешъ ли въ тази работа, или нѣма да успѣешъ. Ако разбирашъ законитѣ, ще знаешъ, какви ще бѫдатъ резултатитѣ на започнатата отъ тебе работа. Който не разбира законитѣ, той изпада въ суевѣрие. Суевѣрието произтича отъ факта, че когато се натъкнешъ на нѣкаква Божествена идея, вие не я прилагате на време, вследствие на което, вмѣсто добро, излиза зло. Следователно, всѣкога, когато правимъ добро не на време, ражда се зло; когато правимъ зло на време, ражда се добро. Когато правимъ зло не на време, винаги остава зло. Има другъ законъ въ свѣта, споредъ който две злини винаги раждатъ едно добро.

 

Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ живота. Вземете следния примѣръ: на едного казали една обидна дума. Тази дума го засегнала толкова много, че той се върналъ у дома си, взелъ револвера си и тръгналъ да отмъщава. Като вървѣлъ изъ пѫтя, спъналъ се, падналъ на земята и счупилъ крака си. Занесли го въ дома му, извикали лѣкарь да му превърже крака. Дълго време лежалъ на легло и прекаралъ голѣми мѫчнотии. За да прекара по-леко мѫкитѣ и болкитѣ на счупения кракъ, близкитѣ му донасяли да чете Евангелие и различни философски книги. По този начинъ той се обърналъ къмъ Бога. Като оздравѣлъ, той си казалъ: Благодаря на Бога, че счупихъ крака си. Ако не бѣха ме обидили, азъ нѣмаше да счупя крака си и нѣмаше да се обърна къмъ Бога. А сега, макаръ че счупихъ крака си, обърнахъ се къмъ Бога. —Тукъ имаме примѣръ, въ който две злини раждатъ едно добро. Това не е абсолютно правило, нито абсолютенъ законъ. Че злото въ свѣта работи за доброто, това е изключителенъ законъ. Значи, отъ всички страдания, отъ всички препятствия, които се случаватъ въ живота ви, крайната цель на Битието е да произведе добро. Така е за умния, за добрия човѣкъ, но за глупавия, за лошия не е така. Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: всѣки човѣкъ, който е склоненъ къмъ доброто, той непременно е заболѣлъ. Този човѣкъ е падналъ на пѫтя, счупилъ крака си и лежи на легло. Страданията, които прекарва на леглото, сѫ причина да се обърне къмъ Бога.

 

„Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. — Като оздравѣе, то ще стане човѣкъ, способенъ да помага на хората. Като четатъ този стихъ, съвременнитѣ хора го тълкуватъ, че Христосъ излѣкувалъ това момче физически, т. е. излѣкувалъ тѣлото му. — И сегашнитѣ лѣкари лѣкуватъ тѣлото на човѣка. Тогава, какво повече е направилъ Христосъ? И сегашнитѣ лѣкари лѣкуватъ презъ пространството, както Христосъ е направилъ. Болниятъ е на километри далечъ отъ лѣкаря си, но той го лѣкува. Какво повече е направилъ Христосъ? Въ странство има цѣли общества, които лѣкуватъ презъ пространството. Има заведени дѣла противъ онѣзи, които лѣкуватъ по този начинъ, но понеже нѣма законъ, който да ги сѫди, тѣ се освобождаватъ. Сѫдията казва: Този човѣкъ не е виновенъ, и го освобождава. И Христосъ е лѣкувалъ по този начинъ, затова стотникътъ се обърналъ къмъ Него съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе. И азъ имамъ власть да заповѣдвамъ. Казвамъ на едного отъ слугитѣ си: Иди! — и отива. На другиго: Дойди! — и дохожда. И ти можешъ да направишъ сѫщото. Кажи само речь, и азъ ще ти бѫда благодаренъ“. И зачуди се Христосъ на неговата вѣра. Този човѣкъ бѣше езичникъ.

 

„Кажи само речь, и момчето ми въ бѫдеще ще се измѣни“. Ако нѣкой съвремененъ християнинъ отиде при Христа да се помоли за болното си момче, какво ще каже? Той ще каже: Господи, кажи само речь да се излѣкува момчето ми, да поживѣе малко на земята. Питамъ: ако животътъ на това момче се продължи, за да натрупа повече грѣхове, защо му е този животъ? Да се излѣкува момчето, разбирамъ да се внесе равновесие въ неговия умъ, благородство въ неговото сърце, сила и подемъ въ неговата душа и въ неговия духъ. Съвременнитѣ религиозни наричатъ това състояние покаяние. Хората се покайватъ и въ сѫдилищата, помиряватъ се, но това не е покаяние. Така се покаялъ единъ циганинъ, който се давилъ въ рѣката. Като се намѣрилъ въ трудно положение, той се обърналъ къмъ свети Никола съ думитѣ: Моля ти се, свети Никола, помогни ми да се избавя. Имамъ малки циганчета, нѣма кой да ги гледа. Ако ми помогнешъ да излѣза на брѣга, ще ти запаля една голѣма свѣщь, човѣшки бой. Въ това време покрай рѣката минавалъ единъ човѣкъ, видѣлъ, че нѣкой се дави и се моли за помощь. Той влѣзълъ въ рѣката и спасилъ циганина отъ удавяне. Като се видѣлъ на другия брѣгъ на рѣката, циганинътъ казалъ: Свети Никола, ти си богатъ и светъ човѣкъ; защо ти е моята свѣщь? Ето, дрехитѣ ми се измокриха. Отде ще взема толкова пари за свѣщь? Халалъ да ти е, че ме избави!

 

Съвременнитѣ хора се смѣятъ на този циганинъ, но тѣхниятъ животъ, отъ единия до другия край, не е ли подобенъ на този на циганина? Не се ли намиратъ и тѣ въ сѫщото положение? Кой отъ васъ не е обещавалъ, че това ще направи, онова ще направи, но като излѣзе на сухо, вънъ отъ рѣката, казва: Свети Никола, азъ имамъ малки циганчета, пари нѣмамъ за свѣщь. Защо ти е тази свѣщь? Небето и безъ моята свѣщь ти свѣти. Азъ се намирахъ въ голѣмо затруднение, когато ти обещахъ, но виждамъ, че не мога да изпълня обещанието си, пари нѣмамъ. И сега хората обещаватъ, но не изпълняватъ. Отъ всички се изисква здрава, положителна мисъль, а не обезсърдчение.

 

Сега, като говоря така, не искамъ да кажа, че не сте добри, но въ работата, която човѣкъ върши на земята, все ще направи нѣкаква погрѣшка. Ако не внимава, ако съзнанието му не е будно, и светията може да направи погрѣшка. Най-малко съ очитѣ си човѣкъ може да сгрѣши. При това, този грѣхъ е толкова малъкъ, че никой не би го подозрѣлъ. Ако минете покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и му завидите, или пожелаете кѫщата му, като отидете на онзи свѣтъ, само за тази мисъль, за това пожелание, вие ще бѫдете на мѣстото на богатия. За да не сгрѣшите, като минете покрай кѫщата на богатия, кажете: Господи, дай здраве и сила на този човѣкъ, да поживѣе повече, да се порадва на богатството си и да помага на бедни и страдащи. Така трѣбва да каже разумниятъ, а неразумниятъ ще въздъхне и ще пожелае за себе си кѫщата на богатия. Ето, две хиляди години се минаха отъ времето на Христа, и всички минавате за вѣрващи, за посветени, но като се натъкнете на нѣкакво изкушение, въздъхвате. Нѣкога сте силни, минавате покрай изкушението, но не се подавате. Нѣкога, обаче, сте слаби, подавате се на изкушение и не сте готови да признаете погрѣшката си. — Не, ще се върнете при богатия и ще кажете: Тукъ, на това мѣсто, предъ твоята кѫща сгрѣшихъ. Пожелахъ твоята кѫща, завидѣхъ ти, но се разкаяхъ. Не искамъ кѫщата ти, тя е твоя. Нека Богъ те благослови, да живѣешъ и да се радвашъ, да помагашъ на беднитѣ. Втори пѫть нѣма да пожелавамъ чуждото. — Това е малъкъ, почти незабелязанъ грѣхъ, но следъ време той ще произведе обратни резултати, съ което ще спъне еволюцията на душата ви. Като грѣшите, това показва, че Богъ никога не реагира на вашата воля. Когато грѣши, човѣкъ проявява своята неразумна воля, на която не реагира, но впоследствие изпитва лошитѣ резултати на тази воля. Тогава той казва: Мѫчно ми е, че сгрѣшихъ. Не зная, какво да правя. Господъ ще ти каже: Върни се да изправишъ погрѣшката си. Богъ никога не реагира срещу насъ. Той ни поощрява въ доброто, но не ни заставя насила да го правимъ, нито пъкъ ни прѣчи въ злото. И въ доброто, и въ злото ние сме абсолютно свободни да правимъ едното, или другото. Това е красивото въ живота. Като грѣшимъ, или като правимъ добро, ние сами носимъ последствията, отговорноститѣ за нашитѣ дѣла. Сѫщевременно ние носимъ въ себе си възможности за изправяне на своитѣ погрѣшки, когато пожелаемъ, и когато Богъ ни подбуди къмъ това. Щомъ почувствуваме този потикъ въ себе си, ние трѣбва да се свържемъ съ желанието на Бога и да го приемемъ като наше, защото Той не е всѣкога близо до насъ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ!“

 

„Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво.“ Този стотникъ разбиралъ своето момче, разбиралъ това, което е родилъ. На сѫщото основание, когато единъ философъ, или писатель напише една книга, той трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Така трѣбва да каже учениятъ въ себе си, защото все има нѣкои нечисти мѣста, нѣкакви недѫзи въ книгата му, които трѣбва да се изчистятъ. Книгата му ще се чете отъ много хора, затова трѣбва да бѫде чиста, да носи въ себе си красота и благословение за свѣта. Когато художникътъ рисува картини, и неговитѣ картини трѣбва да носятъ благословение за хората. И той трѣбва да се обърне къмъ Бога съ думитѣ: „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Преди години гледахъ една картина на единъ художникъ, която представяше образа на Христа. Този художникъ нѣмаше понятие за формитѣ, за пропорциитѣ. Ако тази картина бѣше живъ човѣкъ, той щѣше да бѫде осѫденъ на 10— 15 години затворъ, като престѫпникъ. Лицето на този образъ бѣше широко, челото — низко, едва три-четири сантиметра височина, брадата — широка, очитѣ — много голѣми. Този художникъ искалъ да даде единъ представителенъ образъ на Христа, да респектира хората, а той нарисувалъ такъвъ образъ, който може да ги изплаши. Следователно, ако искате да нарисувате нѣкой човѣкъ, трѣбва да представите такъвъ образъ, по който да се четатъ добродетелитѣ му. Лицето, челото, очитѣ, брадата трѣбва да изразяватъ неговитѣ добродетели. Нѣкой пита: Азъ честенъ човѣкъ ли съмъ? — Погледни ме само веднъжъ въ очитѣ и ще ти кажа, дали си честенъ. Азъ имамъ моментална фотография, ще цъкна веднъжъ само, и веднага ще имамъ портрета ти. Ще погледна очитѣ ти и ще кажа, дали си честенъ, или не. Дойде нѣкой при мене, иска пари на заемъ. Погледна лицето му, фотографирамъ го и веднага разбирамъ, може ли да се дадатъ пари на този човѣкъ, или не може.

 

Човѣкъ носи свидетелството си на своето лице. Това свидетелство всѣки день се мѣни. Ти можешъ да бѫдешъ днесъ въ добро разположение на духа, но утре можешъ да изгубишъ това разположение. Тѣзи постоянни смѣни не сѫ нищо друго, освенъ обновяване на духа. На физическия свѣтъ, разположението и неразположението представятъ законъ на обнова. За да стане вѫтрешна обнова въ човѣка, той трѣбва да бѫде поставенъ на две противоположни състояния. Който изучава окултната наука, той трѣбва да знае този законъ. Всѣки день човѣкъ трѣбва да съ опрѣснява, да се обновява. Ако не се обновява, той преждевременно ще остарѣе. Казвате за нѣкого, че е остарѣлъ. — Ела утре, ще ме видишъ. Преброй колко бръчки имамъ на лицето си. Отивашъ на другия день и виждашъ, че бръчкитѣ сѫ се намалили съ две по-малко. Значи, този човѣкъ се е подмладилъ съ десеть градуса. Отивашъ на другия день, броишъ още две бръчки сѫ изгубени. На шестия день още две бръчки се загубватъ, на десетия —още две. Следъ десеть години виждашъ на лицето на този човѣкъ само две бръчки. Като работи повече време, върху себе си, всички бръчки на лицето му ще се изгубятъ, и той ще стане съвършено младъ. Не е мѫчно да се подмлади човѣкъ. За подмладяването се изисква само едно „ху.“

 

Ще приведа примѣра за единъ младъ момъкъ грънчарь. Този младъ момъкъ търсилъ нѣкакъвъ лесенъ занаятъ, да може въ скоро време да го изучи. Като търсилъ известно време такъвъ занаятъ, най-после се установилъ върху грънчарството. Отишълъ при единъ добъръ грънчарь и останалъ да работи при него три години. Единъ день казалъ на господаря си: Азъ работихъ три години, научихъ занаята, искамъ да стана вече майсторъ. — Добре, свободенъ си. Слугата напусналъ господаря си и започналъ самостоятелна работа. Какво било очудването му, когато видѣлъ, че всичкитѣ му грънци се пукали. Върналъ се пакъ при господаря си и го запиталъ, защо грънцитѣ му се пукатъ. — Трѣбва да учишъ още три години да придобиешъ изкуството да не се пукатъ грънцитѣ. Младиятъ грънчарь останалъ да работи при господаря си още три години и забелязалъ, че когато сѫдътъ билъ съвършено готовъ, господарьтъ му го изваждалъ отъ пещьта, духвалъ вѫтре, и той не се пукалъ. Тогава слугата си казалъ: Чудно нѣщо! За едно духане само, за едно „ху,“ азъ трѣбваше да чиракувамъ още три години. Значи, докато грънцитѣ сѫ горещи, ще духнешъ въ тѣхъ, за да не се пукатъ. Истинатъ ли веднъжъ, и сто пѫти да духашъ, тѣ все ще се пукатъ. На време ще туряшъ грънцитѣ въ пещьта, на време ще ги вадишъ, на време ще духашъ. Това „ху,“ което грънчарьтъ правилъ въ грънцитѣ, е думата, която стотникътъ искалъ отъ Христа.

 

„Кажи само речь, и отъ тази дума, която сега кажешъ, хората ще извадятъ поука. Всички ще говорятъ за тази дума“ — казалъ стотникътъ. „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво.“ Съвременнитѣ хора се намиратъ въ процесъ на самоусъвършенствуване. Както виждамъ, вие всички сте богаташи, между васъ нѣма нито единъ сиромахъ. Това лесно мога да докажа. Ако се оплаквате отъ сиромашия, азъ мога да купя сиромашията ви, но нѣма, какво да ми продадете — всички сте богати. Вие се стремите къмъ самоусъвършенствуване, но за това се изисква положителна наука. Запримѣръ, имате нѣкакво неразположение въ себе си. Направете опитъ да го смѣните на добро. Какъвъ опитъ ще направите? Казвате, че обичате приятеля си. Вижте сега, може ли любовьта къмъ приятеля ви да измѣни вашето състояние. Помислете за приятеля си, и ако състоянието ви се измѣни, вие наистина го обичате. Ако състоянието ви не се измѣни, не обичате приятеля си, както трѣбва. Нѣкой день се разгнѣвите, търсите нѣкого да излѣете гнѣва си върху него. Външно изглеждате тихъ, спокоенъ, като светия, но отвѫтре се вълнувате като вулканъ. Помислете този моментъ за приятеля си, когото обичате. Ако състоянието ви не се измѣни, любовьта ви не е силна. Казвате, че вѣрвате въ Христа. Кажете тогава: Нека вѣрата ми въ Христа измѣни моето състояние. Казвате това, но състоянието ви пакъ не се измѣня. Вѣрвате въ Бога. Апелирайте къмъ тази вѣра да измѣни състоянието ви. И тази вѣра не ви помага. Какво показва това? — Че нито любовьта къмъ приятеля ви е силна, нито вѣрата ви въ Христа и въ Бога е силна. Какво трѣбва да направите, за да измѣните състоянието си? Застанете предъ Бога като дете и кажете: Господи, имамъ нѣщо криво въ себе си, нѣкаква погрѣшка, която не мога да изправя. Тя ми прѣчи, не мога да измѣня състоянието си. Нито любовьта къмъ приятеля ми, нито вѣрата ми къмъ Тебе сѫ въ сила да ми помогнатъ. Покажи ми пѫть, по който да тръгна, да измѣня състоянието си. Като кажете това, оставете да се изпълни волята Божия. Кажете ли така, състоянието ви веднага ще се измѣни. Това значи „кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“

 

Казвамъ: никога не оставайте едно ваше състояние само да се измѣни. Състояние, което само се измѣня, не е въ ваша полза. Когато взимате участие въ известно ваше състояние и успѣете да го измѣните, вие се ползувате. Ученикътъ се ползува, когато взима участие въ задачата си и самъ я решава. Ученикътъ се ползува, когато и други взиматъ участие въ решаване на неговата задача, но по-добре е самъ да реши задачата си. Ученитѣ хора, които съ вѣкове сѫ работили и работятъ, помагатъ и на насъ, но и ние трѣбва да работимъ като тѣхъ. Добритѣ хора сѫ работили, и ние ще работимъ. Следователно, когато духовнитѣ хора искатъ да измѣнятъ нѣкое свое състояние, достатъчно е да се обърнатъ къмъ Бога съ думитѣ: „Господи, кажи само речь!“ Ако при тѣзи думи състоянието имъ се измѣни, за този день тѣ иматъ нѣщо положително въ себе си, на което могатъ да разчитатъ. Представете си, че сте затворени въ „Обществената безопасность,“ или сте осѫдени на десетгодишенъ затворъ. Какво трѣбва да направите? — Поставете на изпитъ вѣрата си. Кажете: Искамъ сега да провѣря има ли Господъ въ свѣта, и кой въ сѫщность управлява свѣта — Господъ, или хората? После кажете въ себе си: Господи, готовъ съмъ отсега нататъкъ да посветя живота си за Тебе, безъ да нарушавамъ Твоя законъ. Избави ме отъ този затворъ, по който начинъ искашъ. — Какъ ще излѣзете отъ затвора? — Най-простиятъ начинъ е чрезъ амнистия. Ако амнистията не дойде, ангелъ ще слѣзе отъ небето, ще отвори вратата на затвора, ще свали оковитѣ отъ краката ви и ще каже: Излѣзте вънъ на свобода! Дали сте въ България, или другаде, ангелътъ ще каже: Излѣзте отъ затвора! Важно е, че молбата ви е послушана, и вие се убеждавате въ сѫществуването на единъ великъ законъ, на който всѣкога можете да разчитате. Този законъ не е човѣшки. Докато нѣмате нѣколко опита, които да ви увѣрятъ въ сѫществуването на този законъ, вие никога не бихте разчитали на него. Тогава вие ще разчитате на този законъ така, както днесъ разчитате на своитѣ пари. Като извадите златната монета, дето отидете, все ще бѫдете добре дошли. Дето да покажете златната монета, тя навсѣкѫде ще има стойность

 

„Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе!“ — Тази е мисъльта, на която ви навеждамъ. Ако сте свързани съ Христа, вие можете да се обърните къмъ Него съ думитѣ: „Кажи само речь.“ Щомъ имате тази връзка, достатъчно е само да кажете думитѣ „Кажи само речь,“ за да можете правилно да разрешите трудноститѣ въ своя животъ. При това положение нѣма да има никакъвъ споръ между хората. Ние трѣбва да бѫдемъ силни, да бѫдемъ свързани съ Бога. Ако сме свързани съ Бога, социалнитѣ въпроси лесно ще се разрешатъ, трудноститѣ въ живота лесно ще се преодолѣятъ. Ако можете да повишите температурата на тѣлото си до 4000 градуса, кои ще ви държи въ затвора съ такава висока температура? Като ви поставятъ въ затвора, всичко около васъ ще се разтопи. Нѣкои мислятъ, че само ангелитѣ могатъ да произведатъ такава температура. Не, всѣки човѣкъ може да произведе съ мисъльта си такава топлина, че да разтопи и вратитѣ и прозорцитѣ на затвора и да покаже на хората, че той не може да лежи въ затворъ. И ако праведниятъ трѣбва да бѫде затворенъ, това е само да покаже примѣръ на хората, че онзи, който е завършилъ развитието си, не само че въ затворъ не може да лежи, но и въ гроба не може да остане. И Христа разпнаха, заровиха Го, три деня лежа въ гроба, но на третия день този затворъ се отвори, и Христосъ излѣзе вънъ отъ него. Тогавашнитѣ вѣрващи казаха: Кажете, че ученицитѣ Христови задигнаха тѣлото Му. — Това не е никаква наука. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Отъ всички се изисква положителна вѣра, вѣра на развитие, на постояненъ процесъ, на постоянна връзка въ човѣка. Съвременитѣ хора искатъ съ малко трудъ да постигнатъ много работи. Който иска да се самоусъвършенствува, той трѣбва да постави всичкото свое усилие за превъзмогване на мѫчнотиитѣ си, отъ какъвто характеръ да сѫ тѣ, физически, умственъ или сърдеченъ.

 

„Кажи само речь и всичко ще бѫде!“ Днесъ ви оставамъ да мислите върху темата: „Кажи речь“. Тъй ще кажете въ себе си: „Кажи само речь, и моето момче ще бѫде здраво!“ Това момче, този момъкъ представя въ човѣка онова, което мисли. Човѣкъ трѣбва да има здрава мисъль, здраво сърце. Кажи речь, Господи, да оздравѣе нашиятъ умъ, нашето сърце! Кажи речь, Господи, да просвѣтне ума ни, да оздравѣе сърцето ни и да се всели Твоята Любовь въ насъ, да вършимъ Твоята воля!

 

13. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 28 априлъ, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...