Jump to content

1929_03_31 Вързано и развързано


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Вързано и развързано

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.

 Матея 18:18.

Въ своята първична проява, животътъ е започналъ съ вързване и развързване. Тѣзи процеси се извършватъ и въ природата. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на тѣзи процеси, мисли, че като направи нѣкѫде вѫзелъ, като върже нѣкой разбойникъ, или като върже езика на нѣкой човѣкъ, той е наистина въ процеса на вързването. И свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора се хвалятъ съ това, че ще вържатъ нѣкой човѣкъ, да го направятъ безопасенъ. Тѣ съ години вързватъ, но въ края на краищата, сами вързани оставатъ. Тѣ научиха процеса на вързването, но не научиха процеса на развързването. Тѣ нѣматъ предъ видъ, че като вързватъ хората, съ тѣхъ заедно вързватъ и себе си. Когато параходътъ влѣзе въ пристанището, вързватъ го; щомъ излѣзе отъ пристанището, веднага го развързватъ. Следователно, не е достатъчно само да те вързватъ, но трѣбва и да те развързватъ. Като влизашъ и излизашъ отъ живота, ти трѣбва да научишъ, какво нѣщо е свободата, какво значи вързване и развързване. Казвате на нѣкого: Ти трѣбва да имашъ установена мисъль! — Това е вързване. Този човѣкъ влиза въ пристанището. — Ти трѣбва да имашъ свободна мисъль, да влѣзешъ въ външния свѣтъ, да напуснешъ пристанището. — Това значи развързване. — Ти не мислишъ право. — Да, азъ съмъ въ морето, не съмъ въ пристанището.

Може ли параходътъ да върви въ морето по правъ пѫть? Може ли аеропланътъ да лети въ пространството по права линия? Дали ще бѫдете въ морето, или въ пространството, има точно опредѣленъ пѫть, по който можете да вървите, но това не значи, че този пѫть е непременно права линия. При това, този пѫть е опредѣленъ само за онзи, който знае, който разбира законитѣ на природата. Който иска да намѣри опредѣления, правия пѫть въ морето, или въ пространството, той трѣбва да бѫде ученъ човѣкъ, да познава изкуството на плаване и на летене, да познава звездитѣ и тѣхното движение, да разполага съ нужнитѣ инструменти за изчисления, да знае, какви препятствия може да срещне на пѫтя си и какъ да ги избѣгва. И морякъ да си, не е лесна работа — трѣбва да знаешъ да смѣташъ. И войникъ да си, и тамъ се иска смѣтане, да знаешъ, какъ да се биешъ. Ако не знаешъ да се биешъ, както трѣбва, ще те биятъ. За да не те биятъ, трѣбва да научишъ това изкуство. Съвременнитѣ войни ставатъ по единствената причина да покажатъ народитѣ помежду си, кой е по-силенъ, коя култура е по-висока и т. н. Когато започнаха да ставатъ културни, народитѣ проявиха юмручното право. Обаче, това е проява на физическа култура, а не на духовна. Едно време голѣмитѣ, предисторическитѣ животни, които разполагаха съ грамадна сила, гледаха на хората като на малки, дребни сѫщества; обаче, тия малки, но разумни сѫщества и до днесъ останаха на земята да изучаватъ коститѣ на голѣмитѣ животни и да търсятъ причината за тѣхното изчезване. Желанията у хората за голѣмство, за величие сѫ архаически останки отъ тия голѣми животни и растения, които вече сѫ изчезнали отъ лицето на земята.

Чрезъ страданията, природата обръща внимание на съвременнитѣ хора да се освободятъ отъ своитѣ грандиозни желания, и да спратъ вниманието си върху своето духовно развитие. Иначе, тѣ дълго време още ще бѫдатъ вързани въ пристанището. А вие знаете, колко скѫпо плащатъ параходитѣ за престояването си въ пристанището повече време, отколкото е нужно. Ако единъ параходъ прекара въ пристанището половинъ година, половината му стойность ще отиде; ако прекара цѣла година, цѣлиятъ параходъ ще отиде. — Азъ искамъ да седа. — Можешъ да седишъ седмица, две, най-много година, но прекарашъ ли въ седене повече отъ година, цѣлиятъ ти животъ ще отиде. — Азъ искамъ да влѣза въ пристанището. — Всички хора обичатъ тихитѣ, спокойни пристанища, но тѣ не могатъ да останатъ тамъ за дълго време. Колкото да е тихо и спокойно въ душата, дълго време не можете да останете тамъ. Бързо ще разтоварите стоката си и наново ще тръгнете за пѫть. Които не знаятъ законитѣ за движението на параходитѣ, тѣ мислятъ, че като влѣзатъ въ пристанището, тамъ ще останатъ за винаги. Вие трѣбва да знаете, колко време ще пѫтувате, и колко време ще прекарате по пристанищата.

„Вързване и развързване.“ — Вързването е процесъ за разумнитѣ сѫщества. Понѣкога и обикновенитѣ хора обичатъ да се вързватъ, но като се вържатъ веднъжъ, не знаятъ после, какъ да се развържатъ. Тѣзи хора мязатъ на немирни, палави деца, които удрятъ кюнцитѣ на нѣкоя чешма съ камъни. Щомъ кюнцитѣ се пукнатъ, водата започва силно да тече, и като не знаятъ, какъ да я запушатъ, тѣ се изплашватъ и бѣгатъ назадъ. По-смѣлитѣ отъ тѣхъ взиматъ каль, пѣсъкъ, искатъ да я запушатъ, но водата изхвърля всичко навънъ. Като видятъ, че не могатъ да спратъ водата, и тѣ казватъ: Бѣжъ да ни нѣма!

„Вързано и развързано.“ Какво е това, което се вързва на земята, знаемъ. Но какво е това, което се вързва на небето, не знаемъ. Казано е, обаче, въ Писанието: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Въ прочетената глава се говори за онзи длъжникъ, който ималъ да дава на господаря си десеть хиляди таланта. Той взималъ отъ господаря си, но нищо не плащалъ, и по този начинъ се вързалъ. Като видѣлъ, че не може да изплати дълга си, той отишълъ при господаря си, падналъ на колѣне предъ него и започналъ да го моли, да остане за известно време при него, докато се напълно изплати. Обаче, господарьтъ му простилъ всичкия дългъ. Като излѣзълъ отъ господаря си, той срещналъ едного, който му дължалъ само сто пенязи и му казалъ: Скоро да плащашъ дълга си! Иначе, ще те дамъ подъ сѫдъ, да те турятъ въ затворъ. Длъжникътъ му падналъ на колѣне предъ него и започналъ да му се моли, но той не искалъ да чуе молбата му. — Ще платишъ! Азъ не освобождавамъ никого отъ задълженията му, никого не развързвамъ. Всѣки самъ трѣбва да се развързва. Като видѣли това, слугитѣ отишли при господаря си и му разправили цѣлата история. — Доведете го при мене! Като дошълъ при господаря си, последниятъ казалъ: Азъ простихъ всичкия ти дългъ, но понеже ти не бѣше готовъ по сѫщия начинъ да постѫпишъ съ своя длъжникъ, и за такава малка сума го тури въ затвора, сега и ти ще отидешъ при него. И двамата били вързани и заведени въ затвора, докато изплатятъ дълговетѣ си. Кой отъ двамата ще излѣзе по-скоро отъ затвора? — Който ималъ да дължи само сто пенязи. Кой може да развързва? — Който прощава. Законътъ е следниятъ: Който прощава, той е въ състояние да развързва. Въ естеството на Бога е да прощава. Достатъчно е да се помоли човѣкъ чистосърдечно, за да му прости Богъ всичкитѣ дългове. Когото Богъ е простилъ веднъжъ, и той трѣбва да прощава. Това значи да вѣрва човѣкъ въ Бога.

Всички, които следватъ правия пѫть въ живота, трѣбва да иматъ готовность да изправятъ погрѣшкитѣ си. Това значи: всички трѣбва да бѫдете готови да развържете вѫзела, който сами сте направили. Ако не искате да го развържете, ще се върнете при него. Вѫзлитѣ сѫ последствия на вашето минало. Атавизъмътъ не е нищо друго, освенъ натъкване на тия вѫзли отъ миналото. Като се натъкне на нѣкои отъ тия вѫзли, човѣкъ сѫщевременно се натъква и на редъ противоречия, които го ужасяватъ. Мнозина обясняватъ тия вѫзли съ закона на възмездието, или съ закона на кармата, но каквито обяснения да се даватъ, въ края на краищата, нѣкои отъ вѫзлитѣ оставатъ неразвързани. — Нѣма ли нѣкакъвъ начинъ, по който човѣкъ да се развърже напълно? — Има единъ начинъ — той е законътъ на любовьта. Като живѣете по този законъ, вие ще се развържете напълно. Това значи: вървете въ правата посока на живота, която води къмъ ония вѫзли, които сами нѣкога сте вързали. Щомъ дойдете до тѣхъ, вие ще заплатите на господаря си всичко, каквото му дължите, и той ще ви освободи. Казвате: Нали човѣкъ има свободна воля? Нали е свободенъ да прави, каквото иска? — Свободата на човѣка се заключава въ вързването и развързването. Свободенъ е само онзи, който може съзнателно да се вързва и развързва. Който не знае, какъ да се вързва и развързва, той не е свободенъ. Който знае само да вързва, а не знае да развързва, той е наполовина свободенъ. И който знае само да развързва, а не знае да вързва, и той е наполовина свободенъ. Има семейства, въ които мѫжътъ вързва, а жената развързва. Запримѣръ, за нѣкакъвъ дългъ мѫжътъ става причина да се затвори длъжника му за известно число години въ затворъ. Жената започва да моли мѫжа си да освободи този човѣкъ, да му прости поне половината отъ дълга. Тя бие на чувствата на мѫжа си, като му казва, че и тѣ иматъ деца, не се знае нѣкой день да не се случи и съ тѣхъ нѣщо подобно. Мѫжътъ най-после се съгласява да прости половината отъ дълга на длъжника си. После жената започва да се моли да прости и другата половина отъ дълга. По този начинъ длъжникътъ се освобождава отъ дълга, т. е. развързва се. Въ нѣкои семейства се случава обратното: жената завързва, а мѫжътъ развързва. Ако и мѫжътъ и жената завързватъ, този домъ е осѫденъ на смърть, т. е. на затворъ. Вързването и развързването иматъ дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Да завързвашъ, това значи да завързвашъ връзкитѣ на злото. Да развързвашъ, това значи да развързвашъ връзкитѣ на доброто.

При сегашнитѣ условия, отъ всички хора се изисква да потърсятъ въ себе си възможности да проявятъ онзи животъ, който Богъ имъ е далъ. Следъ това само тѣ ще пожънатъ плодоветѣ на този разуменъ животъ. Щастието е плодъ на разумния животъ. Този животъ не почива на закони, каквито съвременнитѣ хора познаватъ. Запримѣръ, за доброто, като законъ, хората иматъ съвсемъ своеобразни разбирания. Казва се въ Писанието, че като ялъ отъ забранения плодъ, Адамъ прозрѣлъ. Който приема тия нѣща буквално, ще излѣзе, че преди да яде отъ забранения плодъ, Адамъ билъ слѣпъ, а после очитѣ му се отворили. Очитѣ на човѣка се отварятъ, само следъ като той започне да разбира отношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Това може да се постигне чрезъ закона на послушанието. Послушанието е вързване, а непослушанието — развързване. Който е непослушенъ, той ще бѫде развързанъ. Адамъ развърза на земята това, което Богъ бѣше вързалъ на небето. Той развърза Божия законъ, но съ това заедно завърза и жена си. Адамъ бѣше по-ученъ отъ Ева, той не трѣбваше да я оставя сама въ райската градина. Той трѣбваше да я заведе при забраненото дърво и да ѝ каже: „Отъ всички плодове на дърветата можешъ да ядешъ, но не и отъ дървото за познаване на доброто и злото.“ Ева по никой начинъ сама не би яла отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но змията дойде при нея и я изкуси.

Сега ние нѣма да тълкуваме, какво представя змията, но казвамъ: Всѣки, който се е доближилъ до това дърво, той все е билъ изкушаванъ отъ змията. Повечето отъ сегашнитѣ хора сѫ суевѣрни, лековѣрни; тѣ сѫ готови да повѣрватъ на всѣки, който би имъ казалъ, че ако ядатъ отъ плодоветѣ на забраненото дърво, ще станатъ учени като Бога. Човѣкъ е готовъ да вѣрва на всѣко нѣщо, къмъ което има разположение. Запримѣръ, ако дойде нѣкой при васъ и ви предложи единъ лотариенъ билетъ, който печели 500,000 лева, вие веднага сте готови да заплатите за билета, колкото ви поискатъ. Защо? — Вѣрвате, че можете да спечелите. Като се тегли лотарията, виждате, че билетътъ ви нищо не печели. Вие знаете, че вѣроятностьта да спечелите е много малка, но все пакъ искате да вѣрвате, че можете да спечелите. Обаче, ако дойде нѣкой и ви каже, че разбойници се готвятъ да ви обератъ, ще започнете да разсѫждавате, какъ е възможно това, нали има полиция, нали има обществена охрана и т. н. Ако дойде нѣкой и ви каже, че тази вечерь ще заминете за онзи свѣтъ, пакъ ще разсѫждавате, ще отричате възможностьта за това и т. н. Защо въ последнитѣ два случая не вѣрвате на това, което ви се казва? — Защото не искате да се сбѫдне казаното. Обаче, въ всѣки човѣкъ има известна доза суевѣрие, макаръ и да не го изразява външно. Отива единъ безвѣрникъ по работа, но на пѫтя си срѣща черна котка. Той казва, че не вѣрва въ нищо, но изведнъжъ започва да се озърта налѣво-надѣсно, смущава се, че може да му се случи нѣщо лошо. Селянинъ впрегналъ воловетѣ и отива на нивата си да оре. Срѣща на пѫтя си селския попъ, и веднага се връща дома си: Нѣма да отида днесъ на нивата! — Защо? — Срещнахъ нашия попъ. — Суевѣренъ е този селянинъ. Той мисли, че ще му се случи нѣщо лошо. Щомъ мисли така, наистина ще му се случи нѣщо лошо. Този селянинъ е пропусналъ времето, когато е трѣбвало да отиде на нивата. Трѣбвало е да излѣзе отъ дома си най-малко единъ часъ по-рано, отколкото е излѣзалъ, и тогава никой нѣмаше да го срещне, и нищо лошо нѣмаше да му се случи. Който не иска да срѣща на пѫтя си черна котка, нито попъ, той трѣбва да става рано и да започва работата си, когато всички спятъ. Има единъ часъ, когато всички спятъ: и котката, и вълкътъ, и лисицата. Започнете този часъ работата си. Тогава никой нѣма да ви попрѣчи.

Ние привеждаме тия примѣри, за да покажемъ, че въ всѣки човѣкъ има атавистически мисли и чувства, останали отъ миналото още. Запримѣръ, съмнението е атавизъмъ въ човѣка; то не почива на никакви научни данни. И при научни данни, и при доказани факти, човѣкъ пакъ се съмнява. Даватъ му една пѣсень, която той знае добре. Погледне я и казва: Не е тази пѣсеньта, която познавамъ. После пакъ я вземе, погледне внимателно и казва: Тази е пѣсеньта. Въ човѣка има единъ критически умъ, който подлага всичко на провѣрка, но сѫщевременно въ него има съмнение, което не се подава на никакви доказателства.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето.“ — Какво трѣбва да вържете на земята? — Красивото, великото, Божественото. Щомъ вържете Божественото на земята, ще го вържете и на небето. „Каквото развържете на земята, ще бѫде развързано и на небето.“ Това значи: каквото правите на земята, друго сѫщество, заради васъ, ще прави сѫщото на небето. Както живѣете на земята, така ще живѣе и това сѫщество на небето. Небето и земята, сѫ двата полюса на живота. Ако живѣете лошо на земята, друго сѫщество въ ада ще живѣе по сѫщия начинъ. То ще черпи сила отъ васъ, ще расте, ще стане грамадно сѫщество, и единъ день ще дойде на земята. Ако живѣете добре на земята, друго сѫщество на небето ще живѣе като васъ. Това означаватъ думитѣ: Човѣкъ е творецъ на своята сѫдба. Не мислете, че живѣете за себе си. Човѣкъ живѣе най-малко за още две сѫщества: едното е, въ ада, а другото — на небето. И въ Писанието е казано че никой не живѣе за себе си. Ако правите добро на земята, не само едно сѫщество, но хиляди добри сѫщества на небето ще правятъ сѫщото заради васъ. По този начинъ тѣ ще ви помагатъ. Следователно, каквото правите на земята, това ще правятъ и за васъ на небето. Отъ това гледище, именно, произтича отговорностьта на всѣки човѣкъ за дѣлата му. Като знаете това, ще разберете, че човѣкъ не живѣе за себе си. Въпрѣки това, мнозина мислятъ, че живѣятъ само за себе си и, като придобиятъ знание, богатство, сила, тѣ считатъ, че сѫ осигурени. Учени сѫ, но достатъчно е единъ камъкъ да ги удари по главата, за да изгубятъ знанието си. Силни сѫ, но достатъчно е една тежка болесть да ги нападне, за да изгубятъ силата си. Богати сѫ, но достатъчно е да претърпятъ фалитъ, за да изгубятъ всичкото си богатство.

Какъ се познава силниятъ човѣкъ? — Като влѣзе една микроба въ организъма му, той започва да се разговаря съ нея и я отправя вънъ отъ тѣлото си. Такова нѣщо представятъ и лошитѣ, нечиститѣ мисли. Силниятъ човѣкъ може да се разговаря съ тѣхъ, както съ микробитѣ, и да ги изпраща навънъ, като неканени гости. За да придобие силна мисъль, човѣкъ трѣбва усилено да работи върху себе си. Нѣкои искатъ да прекаратъ лекъ животъ, безъ грижи, за нищо да не мислятъ. — Не, лекиятъ животъ нищо не допринася. Такъвъ човѣкъ се намира само предъ едно преповторение на нѣщата. Той е подобенъ на изкуствено цвѣте, което, като цъвне веднъжъ, никога не извѣхва, но никога не завързва. Естественото цвѣте цъвти, извѣхва, но плодъ завързва. Истинскиятъ животъ е животъ на смѣни. Въ смѣната е красотата на живота. Нѣкой иска да бѫде красивъ. Да бѫдешъ красивъ, това значи да цъвнешъ. Цъвтенето трае известно време. Следъ това то трѣбва да се замѣсти съ друго нѣщо, пакъ тъй красиво и желанно. Това е вързването, узрѣването, даване плодъ. Плодътъ, това е доброто въ свѣта. Но и доброто трѣбва да се замѣсти съ друго нѣщо. Всичко въ живота е подложено на постоянни и вѣчни промѣни.

Значи, има нѣщо по-велико отъ доброто. Какъ мислите, кое е по-велико отъ доброто? Доброто може да се замѣсти съ друго нѣщо. Какъ се изразява доброто на земята? — Въ нѣкаква услуга, въ нѣкаква помощь. Следъ като направите добро на нѣкого, въ какво трѣбва да се превърне това добро? — Въ благодарность, въ признателность. Признателенъ, благодаренъ може да бѫде само разумниятъ човѣкъ, който разбира причинитѣ и последствията на нѣщата. Който не може да бѫде признателенъ, той не разбира, какво нѣщо е доброто. Той мисли, че хората сѫ длъжни да му правятъ добро. — Не, никой не е длъженъ да прави добро. Човѣкъ трѣбва да прави добро по своя воля, а не по задължение. Онзи, на когото се прави добро, трѣбва да бѫде признателенъ, защото това, което чрезъ доброто се вързва на земята, вързано ще бѫде и на небето. Ако доброто, което правите, не се признава, то остава за смѣтка на онзи, който го прави; а този, на когото е направено, остава вързанъ въ ада, дето той храни друго нѣкое сѫщество. Щомъ е така, всички негови благодетели постепенно се отказватъ да му правятъ добро, и той започва да страда, да се измѫчва. Днесъ адътъ се подържа повече отъ небето. Кой отъ васъ не е изпращалъ баници въ ада? Не само баници, но различни сладкиши, торти се изпращатъ въ ада. Знаете ли, какво ще бѫде положението на съвременнитѣ хора, когато видятъ единъ день тия сладки работи въ ада? Тѣ ще видятъ, че адътъ е свѣтъ, създаденъ отъ самитѣ тѣхъ. Следователно, когато мине въ задгробния свѣтъ, човѣкъ първо ще види онзи свѣтъ, който той самъ е създалъ, и ще прекара въ него известно число години. Следъ това той ще мине въ по-високъ свѣтъ, дето ще се запознае съ духовнитѣ, съ Божественитѣ работи.

Ще ви приведа единъ примѣръ за единъ овчарь, който минавалъ за светия. Той се наричалъ дѣдо Димитъръ, но билъ известенъ на всички подъ името „светиятъ овчарь.“ Той билъ добъръ, благочестивъ човѣкъ. Когато влизалъ въ нѣкое село, ималъ обичай да влиза вечерь, а не сутринь. Като го запитвали, защо пристига вечерь въ селата, той отговарялъ: Страхувамъ се да не ме види змѣятъ. Като правихъ своитѣ обиколки изъ България, срещнахъ този светия овчарь, дѣдо Димитъръ, и се запознахъ съ него. Наистина, той бѣше интересенъ старецъ, отличаваше се съ своята голѣма чистота: самъ си варѣше ядене, ушавъ, бобъ, самъ миеше чиниитѣ, тенджеритѣ си, не даваше на никого да ги пипа. Единъ день ме срещна и започна да ми разправя единъ свой интересенъ сънь. Сънувалъ една вечерь, че билъ на едно високо, красиво мѣсто, дето била сложена богата, голѣма трапеза съ много прибори. Всичко блестѣло отъ чистота. Той разбралъ, че се намира на небето, между свѣтли, възвишени сѫщества. На трапезата имало само едно празно мѣсто, оставено за нѣкой българинъ. Азъ, казва той, мислѣхъ, че съмъ известенъ на небето между свѣтлитѣ сѫщества, но какво бѣше очудването ми, когато всички минаваха-заминаваха покрай мене, като че не ме познаваха. По едно време се даде знакъ, че обѣдътъ ще започне. Изведнъжъ на столоветѣ насѣдаха много поканени гости, всѣки предъ своята чиния. Тръгнахъ и азъ къмъ масата, седнахъ на стола предъ празното мѣсто, безъ чиния, безъ никакви пособия. Погледнахъ къмъ другитѣ и видѣхъ, че пристигатъ готвачи съ сѫдове, пълни съ ядене, и сипватъ всѣкиму въ чинията. Погледнахъ предъ себе си и какво да видя? На масата предъ мене, вмѣсто чиния, седатъ два скѫсани цървула. Не смѣя да кажа нѣщо, не смѣя да ги пипна. Пристигатъ готвачитѣ при мене и се готвятъ да ми сипятъ ядене въ скѫсанитѣ цървули. — Почакайте малко, моля ви се! Нѣмате ли една чиния? — Нѣмаме. Това си изпратилъ отъ земята, въ него ще ти сипемъ да ядешъ. Малко оставаше да ми сипятъ ядене въ скѫсанитѣ цървули, но азъ се стреснахъ и се събудихъ. После ми дойде едно прозрение. Казвамъ му: Дѣдо, ти мислѣше, че си светия, а като отиде горе, видѣ, въ какво положение се намирашъ. — Слушай, синко, да ти разправя историята на скѫсанитѣ цървули. Преди години азъ служехъ въ единъ монастиръ. Бѣхъ беденъ човѣкъ. Единъ день игуменътъ видѣ, че цървулитѣ ми сѫ скѫсани и ми подари нови, хубави цървули. Азъ пъкъ дадохъ своитѣ скѫсани цървули на другъ беденъ калугеръ въ сѫщия монастиръ. Тѣзи бѣха цървулитѣ, въ които искаха да ми сипятъ ядене на небето. Значи, това бѣше единственото добро, което съмъ направилъ на земята.

Ако разказвате този сънь на свѣтски хора, тѣ ще кажатъ, че това сѫ халюцинации. — Има сънища, които сѫ халюцинации, но много сънища сѫ истински предсказания, които се сбѫдватъ. Има нѣща, които считате за реални, за истински, а въ сѫщность нищо не излиза отъ тѣхъ. Има нѣща, обаче, които на видъ сѫ въображаеми, нереални, а излизатъ действителни. Тамъ е чудното! Много въображаеми нѣща, много халюцинации, както мнозина ги наричатъ, се сбѫдватъ, а истинскитѣ, действителнитѣ, реалнитѣ нѣща не се сбѫдватъ. Какво показва това? — Това показва, че сѫщностьта, или действителностьта на нѣщата въ живота се заключава въ онѣзи прояви на съзнанието, въ които участвуватъ нашиятъ умъ, нашето сърце, нашата душа и нашиятъ духъ. Въ това се заключава интенсивностьта на нашето съзнание. Интенсивностьта, будностьта на нашето съзнание пъкъ опредѣля реалностьта на нѣщата. Докато човѣкъ яде, облича се, говори или прави добро нѣкому съ съзнание, дотогава той живѣе въ реалностьта. Вънъ отъ съзнанието никаква реалность не сѫществува.

Сегашниятъ животъ на хората е поставенъ на кривъ пѫть, на несигурна основа. Тази е причината, задето съвременнитѣ хора живѣятъ повече въ своето минало, отколкото въ настоящето. Тѣ носятъ последствията на онова, което сѫ вършили въ миналото, а едва сега се заражда въ тѣхъ желание да служатъ на Бога. Ще кажете: Нима досега не сме служили на Бога? — Ако служенето на Бога е подобно на служенето на войника за своето отечество, това служене не е доброволно. Войникътъ е заставенъ да служи на отечеството си. Учительтъ доброволно ли е заелъ своята служба? — Той е станалъ учитель, защото му се плаща. Орачътъ отива на нивата, защото е заставенъ по този начинъ да си изкарва прехраната. Всичко, каквото съвременнитѣ хора работятъ и предприематъ, се върши насилствено, а не по добра воля. Нѣкакъвъ другъ, по-силенъ мотивъ ги заставя да вършатъ това или онова. Това е работа, която се върши подъ натиска на остена. Като имъ покажатъ остена, тѣ тръгватъ на работа. Искатъ не искатъ, работятъ. Тѣ се движатъ по закона на необходимостьта, а не по закона на любовьта.

Следователно, за да дойде до съзнателния животъ, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ закона на необходимостьта. Не е необходимо човѣкъ да оре по цѣли дни на нивата. Ако доброволно отиде да оре, това е другъ въпросъ. При това, не е нужно човѣкъ цѣлъ день да оре. Като оре три-четири часа на день, това е достатъчно. Хората искатъ да живѣятъ добре, но въ какво седи добриятъ животъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че трѣбва да ядатъ, но колко трѣбва да ядатъ, не знаятъ. Тѣ казватъ, че трѣбва да бѫдатъ богати, но колко богати трѣбва да бѫдатъ, не знаятъ. Това показва, че хората нѣматъ опредѣлена мѣрка, нѣматъ опредѣлена норма, съ която да мѣрятъ нѣщата. Желанието на хората да забогатяватъ е неограничено. И милиони, и милиарди да иматъ, тѣ всѣкога ще се стремятъ къмъ все по-голѣми и по-голѣми богатства. Желанието на хората да забогатяватъ никога нѣма да престане.

Запитали единъ американски милионеръ, колко милиона има. Той отговорилъ: Колко милиона имамъ, това не ме интересува. Колко и какво се втича всѣки день въ касата, и това не ме интересува. Азъ се интересувамъ отъ малкото, което печеля всѣки день съ труда си. Тритѣ лева, които всѣки день спечелвамъ съ труда си, ми доставятъ по-голѣма радость отъ многото, което всѣки день се втича въ касата ми.

Съвременнитѣ учени, икономисти казватъ, че за живота сѫ нужни знания, богатства, сила. — Това сѫ условия въ живота, които могатъ да се използуватъ само отъ разумнитѣ, отъ способнитѣ хора. Какво ще ви ползува знанието, богатството, силата, ако не знаете, какъ да ги употрѣбите? Какво ще ви ползуватъ църквитѣ и училищата, ако не можете да се повдигнете съ тѣхъ? Каква полза, че имате църкви, ако чрезъ тѣхъ се носятъ заблуждения? Каква полза, че имате училища, ако отъ тѣхъ излизатъ зле възпитани деца? Каква полза, че се създаватъ семейства, ако се раждатъ болни, хилави деца? И църкви, и училища сѫ се съграждали, и домове сѫ се създавали, но човѣчеството не е излѣзло отъ своитѣ заблуждения. Време е вече хората да спратъ вниманието си върху сѫщественото въ живота, да обърнатъ новъ листъ отъ книгата на своя животъ. Какво значи да обърнете новъ листъ на своята книга? Днесъ страдате — това е единъ листъ отъ вашата книга. Щомъ прочетете този листъ, не стойте повече предъ него. Веднага обърнете новъ листъ. Новиятъ листъ е листъ на радостьта. Прочетете този листъ, използувайте го и обърнете новъ листъ. Новиятъ листъ ще бѫде пакъ листъ на страданието. Бързо го прочетете и минете напредъ. Обръщайте листъ следъ листъ, изучавайте радостьта и скръбьта като полюси на живота, като пѫтища, които водятъ къмъ Вѣчния Животъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ отворятъ листа на страданието, прочетатъ го, поплачатъ върху него и де кого видятъ, запитватъ: Знаете ли, какво нѣщо е страданието? Чели ли сте, какво пише въ листа на страданието? — Оставете тия въпроси настрана. Всички познаватъ страданието, колкото и вие го познавате. Обърнете новъ листъ и четете за радостьта.

Единъ светия посетилъ единъ беденъ човѣкъ съ намѣрение да му направи едно добро. Като влѣзълъ въ колибата му, бедниятъ човѣкъ се зарадвалъ, приелъ го добре, нагостилъ го, съ каквото ималъ, и легнали да спятъ. На сутриньта светията тръгналъ да си отива и като се сбогувалъ съ домакина на колибата, цъкналъ кремъка си, скрилъ се задъ колибата и я запалилъ. Сѫщевременно той оставилъ на бедния човѣкъ една бележка съ следното съдържание: Когато започнешъ да правишъ нова колиба, дигни пода на старата и разрови това мѣсто надълбоко; тамъ ще намѣришъ скрито богатство. Не съжалявай за старата колиба! Обаче, като видѣлъ, че колибата му гори, бедниятъ човѣкъ казалъ: Това значи да направишъ добро! Азъ приехъ въ колибата си този светия, нагостихъ го добре, а въ замѣна на това той запали колибата ми. Както плачелъ за колибата си, настрана отъ нея той намѣрилъ бележката, оставена отъ светията, прочелъ я и започналъ да дига пода на колибата си. Започналъ да копае дълбоко въ земята, дето намѣрилъ голѣмо количество злато. Взелъ златото въ рѫцетѣ си и благодарилъ на светията отдалечъ, че му направилъ такова голѣмо добро.

Казвамъ: Копайте дълбоко въ земята! Възможно е и вашитѣ колиби да сѫ запалени вече. Възможно е и вашитѣ фантазии за това за онова да сѫ запалени вече и нищо да не е останало отъ тѣхъ. И така да е, не се обезсърдчавайте. Копайте дълбоко въ земята! Тамъ ще намѣрите заровено голѣмо количество злато. Причината, задето нѣкои ваши желания не се реализиратъ, е тази, че колибата ви е запалена, а съ нея заедно съ изгорѣли и желанията ви. Има желания, които могатъ да се реализиратъ, никакъвъ огънь не може да ги изгори. Като чета обещанията, които младитѣ си даватъ, или като чета мечтитѣ, които подхранватъ помежду си, радвамъ се, че сѫществуватъ такива хубави нѣща. Тѣзи нѣща сѫ записани въ духовния свѣтъ. Това се продължава, докато се оженятъ. Щомъ се оженятъ, всичко се свършва: и мечтитѣ, и приятелскитѣ разговори. И тѣзи млади започватъ да се разговарятъ на особенъ езикъ. Раждатъ имъ се деца, и тѣ се разговарятъ на сѫщия езикъ. Де отидоха мечтитѣ? Де отидоха приятелскитѣ разговори? — Тѣ изгорѣха заедно съ запалената колиба. И най-после тѣзи млади хора казватъ, както е казалъ Иоанъ Веслей, знаменитъ английски реформаторъ, три деня следъ сватбата си: Не струва човѣкъ да се жени! Докато се ожени, той избиралъ тази-онази мома, и най-после се спрѣлъ на една умна англичанка, която на третия день още го хванала за брадата и го развъртѣла изъ стаята. Той казалъ: Колкото да ме въртишъ, азъ нѣма да измѣня нито на йота, отъ своя животъ.

Единъ день при Иоанъ Веслей дошълъ единъ младъ момъкъ отъ неговото общество да се посъветва по единъ важенъ въпросъ. Момъкътъ казалъ: Срещнахъ въ нашето общество една млада мома, добра християнка. Влюбихъ се въ нея и сега искамъ да я взема за своя жена. Какъвъ съветъ ще ми дадете? — Не прави сѫщата грѣшка, каквато азъ направихъ. Тази мома може да е много добра християнка; тя може да живѣе добре съ Христа, но не и съ тебе. Ако се оженишъ за нея, ще видишъ, че работата нѣма да излѣзе така, както си очаквалъ.

Като говоря така, онѣзи, които не разбиратъ законитѣ, ще помислятъ, че жената е най-страшното, най-лошото сѫщество въ свѣта. — Каквато е жената, такъвъ е и мѫжътъ. Има една поговорка, която изразява тази мисъль съ следнитѣ думи: „Търкулило се гърнето, намѣрило си капака.“ Това значи: каквото е гърнето, такъвъ ще бѫде и капакътъ му. Злото не е нито въ мѫжа, нито въ жената, то е извънъ човѣка. Ако злото бѣше въ човѣка, имаше смисълъ да се разисква върху него. Щомъ е вънъ отъ него, човѣкъ трѣбва да го познава, за да се предпазва отъ него. Често хората се подаватъ на влиянието на чужди мисли и чувства, и дълго време не могатъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Особено е опасно, когато тѣзи мисли и чувства сѫ отрицателни. Който разбира закона, той лесно може да се освободи отъ тѣхъ.

Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че всички живи сѫщества могатъ да влѣзатъ въ връзка помежду си, да си помагатъ взаимно, да се освобождаватъ отъ труднитѣ условия на живота. Азъ често съмъ говорилъ, че между хората и растенията може да се създаде връзка, да влѣзатъ помежду си въ разговоръ. Единъ нашъ приятель пожелалъ да провѣри това нѣщо. Отишълъ единъ день въ Борисовата градина, приближилъ се до една ябълка, съсрѣдоточилъ се и се обърналъ мислено къмъ нея да каже, каква услуга иска отъ него. Поседѣлъ малко, концентриралъ се и чакалъ да разбере, какво ще му каже ябълката. Той си помислилъ, че ябълката ще пожелае да я полѣе съ една кофа вода. Какво било очудването му, когато възприелъ отъ ябълката следната мисъль: Моля ти се, наведи се долу при коренитѣ ми и ще видишъ, че единъ телъ отъ дълго време ме обвива и притѣснява. Извади този телъ и го хвърли настрана. Той се навелъ и видѣлъ, че наистина единъ телъ обвивалъ ябълката близо до корена ѝ. Развилъ тела и го хвърлилъ настрана. Така той я освободилъ отъ притѣснението, което телътъ ѝ причинявалъ. Както виждате, между ябълката и човѣка се създала връзка, и ябълката проговорила на човѣка, изказала му нуждитѣ си.

Както разумното сѫщество, човѣкътъ, можа да освободи ябълката отъ затруднението ѝ, така и за васъ трѣбва да дойде нѣкое разумно сѫщество да ви освободи отъ внушенията, на които се подавате, съзнателно или несъзнателно. Опасно нѣщо е внушението. За да се предпази отъ сѫщества по-низки отъ него, човѣкъ трѣбва да бѫде буденъ, да не спи, или да не е пиянъ. Когато вниманието на човѣка се отклони, или разсѣе, лесно може да му се внушава. Седи нѣкой човѣкъ и си размишлява. Въ това време дохожда при него другъ единъ и му показва едно количество отъ злато, около 50,000 стерлинги. Този човѣкъ веднага отклонява вниманието си и спира погледа си върху паритѣ. Онзи, който му показва паритѣ, използува неговата разсѣяность, за да му внуши, каквато мисъль иска. Значи, когато съзнанието на човѣка не е будно, лесно може да му се внуши нѣкаква мисъль. Така постѫпватъ хората отъ свѣта. Тѣ си внушаватъ единъ на другъ, и по-силниятъ казва: Знаете ли, кой съмъ азъ? Така тѣ се вързватъ, и много време трѣбва да се мине, докато дойде нѣкой да ги развърже.

„Вързано и развързано.“ Какво печелятъ хората, като се вързватъ и развързватъ? —Като се вързватъ и развързватъ, между тѣхъ се създаватъ лоши навици. Нѣщата се вързватъ само на земята и въ ада, но не и на небето. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето. И каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Не се казва обратното, но се казва, че каквото направишъ на земята, това ще получишъ и на небето. Това се отнася за тѣзи, които вѣрватъ въ Бога, които иматъ любовь къмъ Него. Въ природата сѫществува следниятъ законъ: Каквото помислятъ или пожелаятъ хората, животнитѣ и растенията, всичко става. Нѣкога плъховетѣ сѫ пожелали да се размножатъ, и днесъ сѫ се размножили толкова много, че културна Англия не знае, какъ да се освободи отъ тѣхъ. И въ Русия, между болшевицитѣ, плъховетѣ сѫ се размножили, но руснацитѣ сѫ намѣрили начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Тѣ ги държатъ гладни 10 — 15 деня, следъ което пущатъ при тѣхъ други гладни плъхове, които се нахвърлятъ едни върху други и се самоизяждатъ. По този начинъ тѣ изопачаватъ тѣхното естество. Нѣкога и човѣкъ е представялъ безопасенъ плъхъ, но впоследствие и той е станалъ месоядецъ; има опасность да се нахвърля върху брата си. Дали и за човѣка не е дошло болшевишкото време?

Време е вече хората да се върнатъ къмъ миналото, да намѣрятъ причинитѣ и последствията за лошитѣ условия въ живота. Ще кажете, че Господъ е създалъ свѣта такъвъ. — Не, Господъ не е създалъ този свѣтъ. Кой застави плъховетѣ да се самоизяждатъ? — Болшевицитѣ. Едно време термититѣ застрашаваха цѣла Европа, но тя се спаси благодарение на ледения периодъ. Този периодъ дойде на време; иначе, цѣла Европа щѣше да бѫде унищожена. И други условия благоприятствуваха за спасението на Европа, но ледената епоха бѣше едно отъ важнитѣ условия. Затова се казва: „Ела зло, че безъ тебе ще дойде по-голѣмо зло.“ При сегашнитѣ условия на живота, топлината причинява по-голѣми злини, отколкото студътъ. При топлината се вършатъ по-голѣми престѫпления, отколкото при студа. И ако днесъ температурата на земята се измѣня, причината за това е злото, което се върши въ свѣта. Досега невидимиятъ свѣтъ си служеше съ топлината и видѣ, какво направи тя. Въ бѫдеще той ще си послужи съ студа. Епохата, която предстои да дойде, ще си служи съ студъ около 270º. Всичко, каквото днесъ виждате на земята, ще изчезне. Съ своето упорство хората не могатъ да измѣнятъ законитѣ на природата. Земята е създадена отъ Бога, а хората, които сѫ дошли да живѣятъ на нея, сѫ дошли да учатъ. Единъ день, като свършатъ учението си, тѣ ще се върнатъ въ своето отечество, кой отдето е дошълъ. Земята не е наше отечество, нито бащинъ домъ. Земята е времененъ приютъ за хората, а небето е бащинъ домъ за насъ —тамъ трѣбва всѣки да се върне. Казано е, че земята ще бѫде наследена отъ праведнитѣ. Това не подразбира грѣшната земя. Земята, на която сега живѣемъ, ще мине презъ огънь, да се пречисти. Като се пречисти, тя ще се прости съ хората и ще имъ каже: Вие сгрѣшихте, и азъ сгрѣшихъ. Вмѣсто мене ще дойде нова земя, която ще се насели съ праведни хора.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето.“ Ще кажете, може би, че свѣтътъ трѣбва да знае това нѣщо. Мислите ли, че хората отъ свѣта не знаятъ да вързватъ? Голѣми майстори сѫ тѣ въ вързването! Тѣ отдавна познаватъ закона на внушението и си служатъ съ него. Достатъчно е да вземе нѣкой кобура въ рѫка, за да внуши на човѣка страхъ и трепетъ. Като му каже „горе рѫцетѣ!“ — той е готовъ всичко да даде. Единъ търновски адвокати пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Той носилъ въ джоба си два кобура. По пѫтя го срещнали разбойници, спрѣли го и започнали да търсятъ въ джобоветѣ му пари. Като напипали кобуритѣ му, запитали го: Защо носишъ тѣзи два кобура? — За зоръ заманъ. — Ами по-голѣмъ зоръ отъ този какъвъ може да бѫде? — Забравихъ да си послужа съ тѣхъ. — Религиознитѣ хора иматъ едно или друго вѣрую, но като се намѣрятъ предъ нѣкакъвъ зоръ заманъ и имъ кажатъ „горе рѫцетѣ!“ — тѣ всичко забравятъ. Каква по-голѣма сила за религиозния отъ вѣрата? Вѣрата е мощна сила, съ която човѣкъ може да се защищава. Като се намѣри предъ нѣкаква опасность, нека извади този кобуръ — вѣрата, и неприятельтъ ще се уплаши и ще избѣга. Ако неприятельтъ е силенъ, той ще цъка, ти ще цъкашъ, той отгоре, ти отдолу, или ти отгоре, той отдолу, докато най-после победишъ.

Казвамъ: Лесно е да се справи човѣкъ съ външния неприятель, но често той е изложенъ на вѫтрешни изкушения и мѫчения, при които трѣбва да се бори съ себе си. Той трѣбва да се бори съ друго сѫщество, съ друго съзнание въ себе си, докато победи. Когато се подчини на Божествения принципъ въ себе си, човѣкъ ще победи, ще завърши борбата си съ успѣхъ. И тогава, ако е вързалъ нѣщо на небето, ще дойдатъ сѫщества оттамъ да му помагатъ. И на земята да сте, ще дойдатъ сѫщества отъ небето да ви помагатъ. Вие знаете примѣра за апостолъ Петъръ, който билъ затворенъ въ тъмница. Когато приятелитѣ му се помолили за него, ангелъ Господенъ слѣзълъ отъ небето и го освободилъ. Ще кажете, че това е било едно време. — И едно време е било, и сега става. Каква вѣра имате тогава, ако не можете да измолите единъ ангелъ да слѣзе отъ небето и да ви освободи отъ затвора? Трѣбва ли да живѣете само съ опитностьта на другитѣ хора? Всѣки човѣкъ може и трѣбва да има свои опитности, отъ които да се ползува. Има опитности, които не е нужно да изпитате. Тѣзи опитности не сѫ за васъ. Единъ младъ момъкъ отивалъ въ гората да сѣче дърва. Той срещналъ на пѫтя една баба, която му казала: Синко, спри се малко да ти бая да не те яде мечка. — Не, бабо, по-добре ми бай да не ме срѣща мечка, а не да не ме яде мечка.

„Вързано и развързано.“ Вие трѣбва да изучавате вѫтрешния законъ на развързването. Този законъ се отнася до онѣзи, които иматъ вѫтрешно разбиране. Ако остане да се водите по пѫтищата и разбиранията на сегашнитѣ хора, никакъвъ прогресъ не можете да имате. Работете непреривно. Че нѣкои отъ васъ сте на възрасть 50 — 60 години, работете безъ спиране. Сега, именно, човѣкъ трѣбва да бѫде по-деятеленъ. И на смъртно легло да е, той пакъ трѣбва да работи. Тогава ще извика приятелитѣ си, ще ги нагости, ще се прости съ тѣхъ и ще имъ каже: Днесъ заминавамъ, но утре пакъ ще се видимъ. И Христосъ каза на ученицитѣ си: „Азъ отивамъ при Отца си, но пакъ ще ви видя.“ Ето, две хиляди години се изминаха отъ това време, но Христосъ не е престаналъ да се явява на хората.

Разправятъ за единъ българинъ отъ Видинъ, ученъ човѣкъ, свършилъ въ странство, следния случай. Той обичалъ да се подиграва съ всички ония, за които чувалъ, че вѣрватъ въ Христа. Една сутринь го видѣли, че плаче. — Защо плачешъ? — Оставете се, снощи сънувахъ, че бѣхъ на черкова. По едно време видѣхъ, че Христосъ излѣзе отнѣкѫде, дойде при мене и ми удари две плесници, но толкова силно, че и досега ушитѣ ме болятъ. — Не се минали две седмици отъ този день, и учениятъ българинъ заминалъ за другия свѣтъ. Както виждате, днесъ Христосъ си служи съ плесници, а едно време си служеше съ камшикъ. Трѣбва да знаете, че всѣко нѣщо си има своитѣ граници. Ако искате да ограничите злото въ свѣта, вие трѣбва да се стремите къмъ възвишенъ и благороденъ животъ. Едно отъ дветѣ се иска отъ хората: или да ограничатъ злото въ себе си, или да се развържатъ отъ него. Какъ ще се развържете отъ злото? — Като прилагате знанието и доброто. — Трѣбва ли да ни се говори това, щомъ ние вѣрваме въ Бога и Го обичаме? — Щомъ вѣрвате въ Бога и Го любите, не остава нищо друго, освенъ да изпълнявате Неговата воля. Какво се иска отъ детето, което обича майка си и баща си? — Нищо друго, освенъ да слуша и да изпълнява тѣхната воля.

„Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ Това значи: развържете се отъ всички неправилни връзки и предайте свободно сърцето и душата си на Бога. Следъ това направете нови връзки съ добритѣ, съ чистосърдечнитѣ хора. Много има да се развързвате, и много има да се вързвате, но трѣбва да знаете, какъ да се развързвате и какъ да се вързвате. Четете нѣкоя хубава книга — направете връзка съ нея. Четете нѣкоя лоша книга — развържете се отъ нея. По този начинъ човѣкъ ще преобрази живота си. А въ това, именно, се заключава самовъзпитанието. Да развързвашъ и да завързвашъ правилно — ето де седи новата наука, новото възпитание. Когато придобие новата наука, човѣкъ става щастливъ, богатъ. Когато придобие богатството, той не трѣбва да бѫде слѣпъ за него, но да знае, какъ да го употрѣбява; когато придобие свѣтлината, мисъльта, той не трѣбва да бѫде безъ умъ; когато придобие доброто, той не трѣбва да бѫде безъ сърце. Богатството, мисъльта, доброто сѫ въ връзка съ добрия животъ. Тѣзи нѣща излизатъ отъ любовьта, отъ мѫдростьта и отъ истината. Тѣ сѫ главнитѣ източници, отъ които всичко извира. Като знаете това, вие трѣбва да цените всѣки, който черпи отъ тѣзи източници. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се ползува отъ тѣзи източници. Въ това отношение никой не е оригиналъ. Всѣки копира отнѣкѫде. Оригиналътъ е единъ.

„Вързано и развързано.“ Развържете сърцата и умоветѣ си отъ онова, което ги ограничава и заробва. Като се освободите отъ тѣзи връзки, направете нова връзка съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и Божията Истина. Каквато връзка направите на земята, такава ще бѫде връзката ви и на небето. Тази е истинската връзка, която прави живота красивъ и щастливъ. Тази връзка дава абсолютна свобода на човѣка. Въ нея нѣма никакво вързване и развързване.

9.Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 31 мартъ, 1929г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...