Jump to content

1929_03_17 Който има невестата


Ани

Recommended Posts

"Който има невестата", Сила и живот, XII, т.2 (1929), 

Издание 1935 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

Който има невестата.

 

„Който има невестата, женихъ е.“

 Иоана 3:29.

 

Въ свѣта, отъ памти вѣка още, сѫществуватъ извести институти, известни учреждения, произходътъ на които е неизвестенъ. Такива институти и учреждения, такива навици и чърти сѫществуватъ и въ живата природа, въ всички живи, разумни сѫщества, а най-много въ разумнитѣ хора. За да разбере известна идея, известенъ институтъ или известно учреждение, човѣкъ първо трѣбва да разбира неговия дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Това разбиране не се постига само съ теоретизиране. Теорията сама не разрешава въпроситѣ. Запримѣръ, въ математиката се казва, че a+b=c. Това равенство още не разрешава задачитѣ. Колкото пѫти и да напишете това равенство, или както и да го замѣствате съ живи числа, или каквито пермутации да правите съ даденитѣ величини, това пакъ нѣма да разреши въпроситѣ. Има само единъ начинъ, по който може да се разреши тази задача. Кой е този начинъ? — Истината. Само истината освобождава човѣка. И действително, който следва истината, той е свободенъ човѣкъ. Това значи a+b=c.

 

Всички съвременни учени следватъ истината, а при това никой отъ тѣхъ не е свободенъ. Казватъ, че който има знания, наука, той е културенъ, свободенъ човѣкъ. Така ли е въ сѫщность? Отъ памти вѣка е имало учени хора, философи, а при все това пакъ не сѫ били свободни. Ще кажете, че за да бѫде свободенъ, човѣкъ първо трѣбва да уреди работитѣ си. Работитѣ на много хора сѫ уредени, но тѣ пакъ не сѫ свободни. Значи, свободата не зависи отъ това, дали работитѣ на човѣка сѫ уредени, или не. Работитѣ на хората могатъ да бѫдатъ уредени, могатъ да бѫдатъ неуредени, а при това тѣ пакъ не сѫ свободни. Значи, за да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да е придобилъ истината, да знае нѣщо. Докато е младъ, човѣкъ идеализира нѣщата, представя си ги въ такъвъ видъ, въ какъвто не сѫ. Ако започне да мисли за възлюбената си, той си я представя като божество, пише ѝ прекрасни писма, колѣничи предъ нея, обещава ѝ добъръ животъ, щастие, богатство, само да се съгласи да отиде при него. Той мисли, че съ нея заедно, ще влѣзе въ Царството Божие. Безъ нея животътъ му се обезсмисля. Докато се оженятъ, всичко е добро; щомъ се оженятъ, и двамата започватъ да се чудятъ, защо не идва Царството Божие между тѣхъ. Тѣ започватъ да съжаляватъ, че сѫ се оженили, и казватъ: Не струва човѣкъ да се жени. — Щомъ не струва човѣкъ да се жени, това показва, че тази женитба не е отъ Бога. Защо? — Защото всѣка задача, която не може да осмисли живота, тя не е за живота. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онѣзи задачи, които могатъ да му дадатъ начинъ, методъ за разрешаване основнитѣ принципи на живота. Много задачи ще се дадатъ на човѣка, които той правилно трѣбва да разреши.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че всичко, което става въ живата природа, е разумно. Мнозина мислятъ, че външнитѣ условия сѫ главнитѣ фактори въ живота. Наистина, външнитѣ условия сѫ фактори въ живота, но тѣ не сѫ единствени и най-важни. И човѣкъ е факторъ, макаръ че мнозина мислятъ, какво тѣ не могатъ да направятъ нищо. Ако е вѣрно, че външнитѣ условия сѫ единствени и най-главни фактори въ живота, питамъ: защо е дошълъ човѣкъ на земята? Защо тогава не се примири съ всички външни условия, безъ да разсѫждава, безъ да търси начини и средства за подобряване на тия условия? Ще кажете, че човѣкъ е робъ на условията. Щомъ съзнава това, нека търси начинъ да се освободи. Какъ може човѣкъ да придобие свободата си? — Който иска да придобие свободата си, той трѣбва да следва истината. За тази цель човѣкъ не трѣбва да грѣши. Щомъ не грѣши, той ще се освободи отъ дълговетѣ, които сѫ го заробили. Нѣкой казва: Азъ не трѣбва да правя дългове. — Съ това въпросътъ не се разрешава. Лесно е да се каже така. То е все едно да се затвори човѣкъ нѣкѫде и да каже, че нѣма да прави дългове. Другъ пъкъ казва, че прави много грѣхове. — Той върши грѣхове, защото отъ вѣкове още е складиралъ въ себе си много неестествени желания, които сега се бушуватъ въ него и го каратъ да грѣши. Той ще престане да грѣши, когато съзнае, че неестественитѣ желания въ него сѫ чужди капитали, съ които не трѣбва да работи. Нѣкой се влюбилъ и мисли, че той е родилъ тази любовь. — Любовьта не принадлежи на никого. Виждате, че едно животно се влюбило и постоянно тича подиръ своята възлюбена. И въ любовьта на животнитѣ има етикеции, учтивость. Хората мислятъ, че само тѣ иматъ любовь и подобна на тѣхната нѣма. — Не, всички живи сѫщества, колкото малки да сѫ, иматъ любовь. И растенията, и животнитѣ иматъ любовь. Любовьта на растенията се проявява по различенъ начинъ отъ тази на животнитѣ; любовьта на животнитѣ пъкъ се проявява различно отъ тази на хората. Както да се проявява любовьта на различнитѣ сѫщества, тя все е любовь. Въ този смисълъ, хората трѣбва да обичатъ истината, да разглеждатъ нѣщата обективно, безъ да се заблуждаватъ. Защо ще се заблуждаватъ? Ще каже нѣкой, че всичко може да направи. Щомъ каже това, той трѣбва да се подложи на опитъ. Нека се опита да дигне камъкъ отъ сто килограма тежесть, да види, дали всичко може да направи. Ако не може да дигне този камъкъ, ще разбере, че не може всичко да направи.

 

Единъ отъ европейскитѣ владетели билъ много хваленъ отъ придворнитѣ си, но като разуменъ и мѫдъръ, той не се подавалъ на тѣхнитѣ ласки, и решилъ да имъ докаже своята сила и мощь на опитъ. Тѣ го хвалили, че всичко може да направи, че може да спре духането на вѣтъра и движението на морето. „Твоята дума, господарю, на две не става.“ Той решилъ да ги изобличи, да имъ докаже, че не може всичко да направи, затова ги накаралъ да изнесатъ трона му и да го поставятъ на брѣга на морето, дето ставали най-голѣмитѣ приливи и отливи. Самъ той седналъ на трона си и наблюдавалъ, какъ идвали и се връщали вълнитѣ. Когато започнали силни приливи на вълнитѣ, придворнитѣ му казали: Ваше Величество, приливи идватъ, трѣбва да се отдръпнете! — Не се страхувайте, вие знаете, че азъ мога да заповѣдвамъ на морето. Тѣ пакъ му казали: Ваше Величество, приливи идватъ! — Заповѣдвамъ на морето да се отдръпне! Обаче, морето не се отдръпнало. — Както виждате, морето не ме слуша. Значи, всичко не ми се подчинява. По този начинъ царьтъ поставилъ въпроса ребромъ и доказалъ на своитѣ придворни, че тѣхнитѣ хвалби не почиватъ на действителностьта.

 

Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да постави трона си край морето, да види, подчинява ли му се приливътъ на вълнитѣ, или не. Ако приливътъ не му се подчинява, той трѣбва да постави трона си далечъ отъ морскитѣ вълни. Това показва, че отношенията и възможноститѣ на човѣка въ живота сѫ съвсемъ различни отъ тия, които той може да си въобрази. Животътъ на съвременнитѣ хора не е случаенъ, и трѣбва да се знае, че случайнитѣ нѣща сѫ разумни, а обикновенитѣ — неразумни. Това, което постоянно става, е човѣшко; това, което случайно става, е разумно, следователно — Божествено. Когато изследватъ природнитѣ явления, ученитѣ казватъ за нѣкой фактъ, или за нѣкое явление, че е случайно. Обаче, тѣ трѣбва да знаятъ, че случайнитѣ нѣща, именно, сѫ Божествени. Тъкмо когато човѣкъ мисли, че нѣма изходенъ пѫть въ положението, въ което е попадналъ, вижда, че „случайно“ се намира предъ такъвъ. Викатъ лѣкарь да прегледа нѣкой боленъ. Лѣкарьтъ дохожда при болния, пипа пулса му и констатира, че споредъ правилата на медицината, следъ 24 часа болниятъ ще свърши. Споредъ правилата на медицината е така, този човѣкъ не може да живѣе повече отъ 24 ч., той непременно ще свърши, и никой не може да му помогне. Случава се, обаче, по нѣкакъвъ неочакванъ обратъ въ болестьта, болниятъ се подобрява и оздравява. Много такива примѣри има въ живота.

 

За изяснение на мисъльта си ще приведа следния примѣръ. Единъ американецъ милионеръ ималъ млада, красива жена, която много обичалъ. По едно време жената на милионера заболѣла сериозно. Той извикалъ най-виднитѣ лѣкари, дано ѝ помогнатъ, но всички вдигали рамене, не знаели, какво да правятъ. Тѣ се събрали на консултъ, и всички единодушно решили, че болестьта е неизлѣчима, и младата жена ще замине за другия свѣтъ. Като добросъвестни лѣкари, тѣ решили да предупредятъ мѫжа на болната за удара, който сѫдбата му готви, а сѫщевременно той да съобщи на жена си, че часътъ ѝ е наближилъ и да се приготви да изпие горчивата чаша. Мѫжътъ се наскърбилъ, натѫжилъ, но нѣмало какво да прави; влѣзълъ въ стаята на жена си и внимателно ѝ съобщилъ, какво я чака. Очитѣ на младата жена се напълнили съ сълзи, но следъ единъ моментъ тя се окопитила и казала на мѫжа си: Нѣма какво да правя, освенъ да се подчиня на сѫдбата си. Ще отида на онзи свѣтъ, безъ да зная сѫществува ли такъвъ, или не. Искаше ми се още да поживѣя съ тебе, но не съмъ господарка на сѫдбата си. Понеже много пѫти си ми казвалъ, че ме обичашъ, искамъ да ми обещаешъ нѣщо. Кажи, моля ти се, можешъ ли да ми дадешъ обещание за нѣщо, което да изпълнишъ? — Кажи, какво искашъ? Ако мога, ще изпълня молбата ти, но предварително нищо не обещавамъ. Азъ искамъ да постѫпя като разуменъ, като честенъ човѣкъ предъ тебе, а не като лъжецъ. — Искамъ да ми обещаешъ, че следъ смъртьта ми нѣма да се оженишъ за друга, ще ми останешъ вѣренъ за винаги. — Вижъ, това не мога да обещая. Може да срещна нѣкоя млада, красива жена като тебе, да се влюбя въ нея и да се оженя. Трѣбва ли тогава да излѣза лъжецъ предъ твоята паметь? — Тъй ли? Тогава и азъ нѣма да умра! И наистина, това потенциално желание на тази млада жена да не се раздѣля съ мѫжа си, било въ състояние да я спаси. То предизвикало обратъ въ нейнитѣ сили, и въ продължение на 24 ч. тя се почувствувала по-добре: станала отъ леглото и започнала да се разхожда изъ стаята си. Като дошли при нея, лѣкаритѣ останали изненадани отъ това, което видѣли. Следъ десетина деня младата жена била вече напълно здрава.

 

Казвамъ: едно мощно желание, колкото дълбоко да е скрито въ човѣка, е въ сила да го избави отъ смъртьта; съ него той може да преодолѣе всички препятствия, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Въ тази жена се събудила ревность къмъ мѫжа ѝ! Тя искала отъ него да се не жени за друга, да не обича друга жена. Толкова силно било това чувство въ нея, че тя могла да преодолѣе смъртьта. Но престѫпление е човѣкъ да изисква отъ нѣкого той да не обича другъ, освенъ него. Любовьта е непреривенъ процесъ, тя не може да се прекѫсва.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ нѣщо велико въ живота си, искатъ да се домогнатъ до любовьта, да я придобиятъ, но лѣкаритѣ, както и хората на старитѣ разбирания, казватъ, че не струва да се живѣе, че животътъ на човѣка е кратъкъ, въ 24 ч. той може да замине за другия свѣтъ. Въ нѣкои индуски книги се казва, че не струва да се живѣе. — Това е кривъ преводъ. Не струва да се живѣе, само когато човѣкъ се отклонява отъ правия пѫть, отъ пѫтя, въ който има растене и повдигане. Иначе, животътъ е красивъ и къмъ него всички се стремятъ. Мнозина казватъ, че животътъ създава страданията. — И това не е вѣрно. Може да има въ живота нѣкои елементи, които създаватъ страдания, но тия елементи не представятъ живота. Какъ е възможно това, което обичаме, да ни създава страдания? Невъзможно е онзи, който ви обича, да ви създава страдания. Известно е, че любовьта ражда живота. Следователно, ако животътъ създаваше страданията, тогава той не би ималъ никаква основа. Причинитѣ за страданията сѫ въ самия човѣкъ, но не въ живота. Отъ книгата „Бхагаватъ Гита“ е преведено на английски следното изречение:

 

„Free from the bonds of action is that man who by means of Spiritual Knowledge hath attached himself to Wisdom and thus torn asunder the illusion of doudt — he indeed is free.“

 

Всички хора говорятъ за свободата, казватъ, че всѣки трѣбва да бѫде свободенъ. — Свободенъ човѣкъ е онзи, който не се влияе въ действията си отъ външнитѣ условия. Нѣкой иска да направи едно добро, но се влияе отъ външнитѣ условия. Този човѣкъ е робъ на външнитѣ условия. Той трѣбва да се освободи отъ това робство. Кой може да го освободи. — Знанието. Чрезъ знанието човѣкъ се свързва съ мѫдростьта. Щомъ се свърже съ мѫдростьта, човѣкъ е въ състояние вече да разкѫса връзкитѣ, булото на илюзиитѣ, които го правятъ робъ. Мнозина мислятъ, че могатъ да постигнатъ известни блага безъ любовьта, безъ мѫдростьта въ живота, вследствие на което очакватъ всичко на готово. — Не, всѣки трѣбва да приеме въ себе си основното положение, че безъ любовь животътъ не сѫществува. Любовьта ражда живота. Освенъ това, между любовьта и мѫдростьта има тѣсна връзка. Следователно, докато не постави любовьта и мѫдростьта за основа на своя животъ, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ — Кой е женихътъ въ природата? — Слънцето. Деньтъ пъкъ е невестата. Ние сме приятелитѣ на слънцето и се радваме, че слънцето се жени за деня. Следователно, ние всѣки день присѫтствуваме на сватба, ядемъ и пиемъ, веселимъ се, защото слънцето се жени. То всѣки день изгрѣва и се жени за деня. Казва нѣкой: И азъ бихъ желалъ да имамъ този женихъ, да бѫда негова невеста. — Лесна работа. Стани день, ще се оженишъ за слънцето. Докато си човѣкъ, ти никога не можешъ да се оженишъ за слънцето. И тъй, като знаете, какво нѣщо е деньтъ, и какво — слънцето, вие имате вече представа, какъвъ процесъ е сватбата. Какво представя сватбата за съвременнитѣ хора? — Срещнатъ се двама души, влюбятъ се, пишатъ си приятни, хубави писма, докато се оженятъ. Щомъ се оженятъ, започватъ да се биятъ и каратъ помежду си. Защо се каратъ? — Мѫжътъ не е доволенъ, че жената не е наготвила добре. Жената не е доволна отъ мѫжа, че не е купилъ, каквото искала. — Тази женитба нѣма смисълъ. Обаче, женитбата на слънцето за деня има смисълъ, защото отъ изгрѣвъ до залѣзъ има ядене и пиене на общо основание. И вечерь, като се върнете отъ сватбата, разправяте на близкитѣ си, че сте били на сватба, че сте яли и пили, че сте се веселили: птичкитѣ весело чуруликали, пѣсни и музики сте слушали — навредъ веселие и радость. Кой не би пѣлъ, когато слънцето се жени? Това значи истинска женитба! Какво би станало, ако слънцето за единъ день само би престанало да грѣе, т. е. да се жени? Когато женихътъ идва, всѣки день носи по едно любовно писмо. Толкова години вече, какъ слънцето и деньтъ се познаватъ! Тѣ всѣки день се срѣщатъ, всѣки день има ядене и пиене, музика и пѣсни, въ честь на тѣхнитѣ срѣщи.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ Радвайте се, когато нѣкой се жени. Не чакайте само вие да се жените, че тогава да се радвате. Ако не се радвате на щастието на другитѣ, вие никога не бихте могли да направите връзка съ природата и ще казвате, че женитбата е глупава работа. Едно време хората сѫ се женили, като възрастни, като стари, а сега гледатъ, колкото е възможно по-млади да се женятъ. — Може ли старъ човѣкъ да се жени? — Старитѣ хора, именно, се женятъ, а не младитѣ. — Ами нали млади моми и момци се годяватъ и женятъ? — Не, въ природата не сѫществува такъвъ законъ. Апостолъ Павелъ казва: „Сгодихъ ви за Едного.“ Това показва, че нѣкои християни сѫ сгодени отъ две хиляди години насамъ. Така трѣбва да си обяснявате нѣщата. Ако не ги обяснявате така, вие ще опозорите единъ институтъ, какъвто е връзката ви съ Христа, връзката ви съ разумната природа. Въ човѣшкия умъ, въ човѣшкото сърце, въ човѣшката душа има свещени нѣща, които трѣбва правилно да се изяснятъ, за да порасне човѣкъ въ себе си. Така само човѣкъ може да придобие свободата си, да стане свободенъ, да не грѣши. Всѣки трѣбва да бѫде пионеръ за свободата, да ратува за нея, но не само за себе си, а за всички живи сѫщества. Трѣбва ли въ днешнитѣ времена да се подържа робството? Какво донесе робството за човѣка? — Страдания и нещастия. Нима мѫжетѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима женитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима учителитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? Нима свещеницитѣ не могатъ да поправятъ своитѣ погрѣшки? — Всички хора сѫ въ състояние да поправятъ своитѣ погрѣшки. Недоразуменията между хората произтичатъ отъ малки причини. Случвало се е любовьта между двама млади да се развали за малко червенъ пиперъ. — Какъ? — Младата булка турила въ яденето малко повече червенъ пиперъ, отколкото трѣбвало, вследствие на което любовьта между нея и възлюбения се развалила. При другъ случай младата булка турила въ яденето повечко масло, отколкото трѣбвало, и любовта между двамата се развалила. Щомъ любовьта може да се разваля отъ такива дребни, малки поводи, това не е любовь. Това сѫ чувства, настроения, разположения, но не и любовь. Вие трѣбва да си съставите ясна представа за човѣшкитѣ чувства, за човѣшкитѣ мисли и постѫпки; вие трѣбва да разбирате проявата на ума, на сърцето и да ги различавате. Вие трѣбва да разбирате човѣшкитѣ способности, да ги различавате и, като художници, да поставяте всѣка способность на своето мѣсто. Затова, именно, сте изпратени на земята да се учите, да придобиете велика наука.

 

Казвате: До кога ще учимъ? — И на 120 г. да станете, пакъ ще учите и нѣма да се подпирате на тояга. Съвременнитѣ хора взиматъ единъ периодъ отъ 45 — 50 г., и като стигнатъ тази възрасть, казватъ: Остарѣхме вече, главата ни побѣлѣ, не можемъ да учимъ. — Въ кой кодексъ на Свещената книга е писано, че като остарѣе, човѣкъ не може вече да учи? — Никѫде не е писано такова нѣщо. При това, никѫде въ Божествената книга не е писано, че старитѣ, или младитѣ ще наследятъ Царството Божие. Следователно, въ духовенъ смисълъ, подъ думата „дете“ се разбира човѣкъ, който има пластиченъ, подвиженъ умъ и душа, пълна съ стремежъ за придобиване на знания, които да прилага въ живота си, за да го изправя и повдига. Въ това отношение съвременнитѣ хора трѣбва да представятъ изворъ, който постоянно да дава и да възприема. Тѣ не трѣбва да спиратъ теченията на своя животъ, да образуватъ блата. Водата въ тѣхъ трѣбва да има външенъ излазъ, да изтича навънъ и да се втича навѫтре. Това значи придобиване на любовьта навѫтре и предаване на любовьта навънъ. — Де и какъ ще употрѣбимъ любовьта, като я придобиемъ? — Много нещастни хора има въ свѣта, които очакватъ отнѣкѫде да имъ дойде помощь. Ето, срѣщате, запримѣръ, двама влюбени, но Господъ не ги благославя. Защо? — Защото не използуватъ правилно любовьта, която имъ е дадена. Тѣ се чудятъ, какви подаръци да си даватъ единъ на другъ. — Нѣма защо тѣ да се даряватъ помежду си. И безъ това тѣ сѫ дарени, иматъ най-голѣмия даръ — Любовьта. Подаръцитѣ трѣбва да се даватъ на беднитѣ, на сиромаситѣ. Това е Божествена постѫпка. Казвате, че Богъ живѣе въ всички хора, а при това не се обичате. Срещате нѣкого и му казвате, че трѣбва да ви обича. — Щомъ казвате, че Богъ живѣе въ васъ, само по себе си ще се обичате, защото казано е, че Богъ е Любовь. Да изисквате хората да ви обичатъ, това е насилие. — Любовьта не търпи абсолютно никакво насилие. Въ любовьта човѣкъ е абсолютно свободенъ. Следователно, като човѣкъ, дълбоко въ душата си, азъ трѣбва да съзнавамъ любовьта и самъ да я прилагамъ, безъ никакво външно насилие. Всѣки трѣбва да бѫде искренъ въ любовьта си. Не е въпросътъ да обичате хората, но да проявявате любовьта си, и то всѣки по свой специфиченъ начинъ. Тъй щото, хората се различаватъ единъ отъ другъ по своя специфиченъ начинъ на изявяване на любовьта, по своя специфиченъ пѫть на развитие.

 

И затова казвамъ: Дойдете ли въ известни отношения помежду си, не се отклонявайте единъ другъ отъ пѫтя, който Богъ ви е начърталъ, но помагайте си въ този пѫть. Двама души могатъ да се срещнатъ въ единъ общъ центъръ. Какво трѣбва да направятъ? — Ще се спратъ за малко, ще си поговорятъ и ще продължатъ пѫтя си. Пѫтищата имъ се кръстосватъ, безъ да си прѣчатъ единъ на другъ. Следъ време ще се срещнатъ на другъ общъ центъръ: пакъ ще спратъ за моментъ, ще се поздравятъ, ще си поговорятъ малко и ще продължатъ пѫтя си. Не е нужно дълго време да се спиратъ на разговоръ, нито пъкъ да се отклоняватъ отъ пѫтя си: всѣки ще следва точно своя пѫть безъ никакво отклонение. Злото въ свѣта се заключава въ това, че другитѣ хора отвънъ искатъ да опредѣлятъ пѫтя на човѣка, като му казватъ: Така трѣбва да мислишъ, да чувствувашъ и да постѫпвашъ! Кой трѣбва да опредѣля пѫтя на човѣка? — Човѣкъ на човѣка не може да опредѣли пѫтя, защото той не му е далъ нито ума, нито сърцето, нито тѣлото. Тогава, какъ може да си задържа тази привилегия да опредѣля пѫтя на човѣка? Ако човѣкъ има задължения къмъ нѣкого, то е къмъ Първичната Причина, която му е дала всичко, но не и къмъ онзи човѣшки богъ, въ името на когото се вършатъ редъ престѫпления. Всѣки човѣкъ има право да вѣрва въ нѣкакъвъ свой богъ, но въ края на краищата той ще се увѣри, че сѫществува Единъ Богъ, Който е опредѣлилъ сѫдбинитѣ на хората и начърталъ пѫтя на тѣхното движение. Великъ и дълготърпеливъ е Той, оставя всѣки човѣкъ свободно, да върши, каквото иска. Ако човѣкъ върши престѫпления, единъ тихъ гласъ отвѫтре му нашепва; Това, което вършишъ, е престѫпление отъ него нищо нѣма да придобиешъ. — Ама еди-кой си философъ е казалъ другояче. — Щомъ искашъ да постѫпишъ споредъ философията на този ученъ, свободенъ си. Безъ да мисли по-нататъкъ, човѣкъ извършва престѫплението, но после започва да плаче. — Защо плаче? — Скочилъ отъ високо мѣсто и се ударилъ. — Кой го накаралъ да скочи? — Неговата възлюбена. Той се качилъ на високо нѣкѫде, но неговата възлюбена го накарала да скочи, за да ѝ покаже, че я обича, и да отиде при нея. Той скочилъ, доказалъ ѝ, че я обича, но като не знаелъ да скача, счупилъ крака си. Следъ това възлюбената му съзнала, че направила погрѣшка и тръгнала да търси лѣкарь да му поправи крака. Той пъкъ съзналъ своята погрѣшка, че се отклонилъ отъ пѫтя си. Като миналъ тази опитность, той пише на възлюбената си, която го заставя да слѣзе при нея: О, любезна моя! Моятъ пѫть не минава презъ това мѣсто. Азъ съмъ на канарата горе и не мога да слѣза при тебе. Другъ пѫть ще се срещнемъ, и тогава ще си поговоримъ.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да имъ се каже нѣщо сериозно, съ което да оправдаятъ свѣта. — Нима досега не сѫ говорени сериозни работи? Нима досега не сѫ държани сериозни, строги проповѣди? Какви ли епитимии не сѫ налагани на хората, какви ли затвори не сѫ сѫществували, колко глави сѫ отнети, но въпрѣки това свѣтътъ още не се е оправилъ. Защо? — Не е този пѫтьтъ, по който свѣтътъ може да се оправи. Не е този пѫтьтъ, по който човѣчеството може да се подобри. Хората се намиратъ предъ голѣми противоречия, безъ да знаятъ, че причината за тѣзи противоречия сѫ тѣ сами. Нѣкой скача, играе, дига прахъ около себе си и мисли, че този прахъ е навсѣкѫде. Чуди се той, кой е дигналъ този прахъ. — Прахътъ е само десетина метра около него, и той самъ го е създалъ. Така мислятъ и пѫтницитѣ, които минаватъ презъ нѣкои прашни мѣста въ пустинята. Тѣ се чудятъ, какъ да се освободятъ отъ този прахъ. — Спрете движението, и прахътъ ще се уталожи. Престани да човъркашъ, да ровишъ нѣщата, и всичко ще се уреди. — Ама какъ ще оздравѣя? Дали ще оздравѣя нѣкога? — Вѣроятностьта, че ще оздравѣешъ, е толкова голѣма, колкото и вѣроятностьта, че нѣма да оздравѣешъ. Сто на сто можешъ да оздравѣешъ, и сто на сто можешъ да не оздравѣешъ. Това сѫ две възможности, две вѣроятности; отъ тебе зависи, коя отъ дветѣ ще приемешъ. Ако приемешъ първата, ще оздравѣешъ; ако приемешъ втората, нѣма да оздравѣешъ. Това е законъ, въ който нѣма никакво изключение. Ако кажешъ, че 90% можешъ да оздравѣешъ, само 10% ще има изключение; ако кажешъ, че 90% нѣма да оздравѣешъ, пакъ 10% ще има изключение. Сѫщото се отнася и до вѣрата. Когато нѣкой казва, че не може да вѣрва въ нищо, това подразбира изобщо, че той не може да не вѣрва, но не вѣрва въ нѣщо специално. Вѣрата подразбира вѣра въ Първичния Божественъ законъ. Човѣкъ вѣрва само въ Божественото, а въ човѣшкото може да има само вѣрвания. Когато вѣрата се отнася до Божественото, тамъ нѣма никакви изключения. Но понеже науката казва, че нѣма правило безъ изключения, тогава изключенията по отношение на Божествения законъ се заключаватъ въ това, че човѣкъ може да умре. Правилото е, че човѣкъ живѣе, а изключението е, че човѣкъ умира.

 

Въ древностьта нѣкога единъ адептъ се влюбилъ въ една царска дъщеря. Името на адепта нѣма да кажа, да не го смущавамъ. Когато съобщаваме имената на духоветѣ, ние ги смущаваме. Ако кажа името му, ще го изложа. Затова, нека той слуша, какво се говори, какво е станало съ нѣкой адептъ, безъ да съобщавамъ името му. Той билъ беденъ, набоженъ човѣкъ и си мислилъ, че като напише едно хубаво писмо, царската дъщеря ще му обърне внимание. Написалъ своето първо любовно писмо, но царската дъщеря го върнала назадъ. Той се обърналъ къмъ Бога съ гореща молитва, Господъ да му покаже начинъ, какъ да обърне внимание на царската дъщеря да го обикне. Следъ дълги и продължителни молитви, учительтъ му най-после дошълъ при него да му покаже начинъ, чрезъ който царската дъщеря да му обърне внимание. Адептътъ си мислилъ, че учительтъ му ще го превърне въ левентъ момъкъ, съ богатство и сила на магъ, който ще може съ магическата си прѫчица да прави, каквото пожелае, та по такъвъ начинъ да застави царската дъщеря да се влюби въ него. Обаче, учительтъ му казалъ: Азъ ще те превърна въ хубавъ скѫпоцененъ камъкъ, въ диамантъ, голѣмъ като орѣхъ, и винаги ще седишъ на врата на своята възлюбена. Освенъ това, презъ цѣлия си животъ ти ще мислишъ само за нея, ще се грижишъ да я освободишъ отъ всички злини, които могатъ да ѝ се случатъ, и ще ѝ съдействувашъ въ всѣко добро, което тя пожелае да постигне. Ако тя обикне нѣкого, и въ това ще ѝ съдействувашъ. Казано и свършено: Адептътъ се превърналъ въ голѣмъ диамантъ и се видѣлъ на врата на царската дъщеря. Отъ очитѣ на адепта се търкулили две сълзи и си казалъ: Дотамъ ли дойдохъ, че трѣбваше да се превърна на камъкъ? Царската дъщеря не знаела, отде е дошълъ този диамантъ, но всѣка вечерь, като го сваляла отъ врата си, тя го милвала, гладила и казвала: Обичамъ те, макаръ да не зная историята ти. Кой знае на каква дълбочина си билъ въ земята! Нищо не зная за тебе, но те обичамъ. Така се разговаряла царската дъщеря всѣка вечерь съ своя диамантъ, а той мълчалъ. Това е изкуство! Да седишъ на врата на царската дъщеря, тя да се разговаря съ тебе, а ти да мълчишъ. Да се качишъ на бунището, като пѣтела, и да изкукуригашъ, да изплѣскашъ съ криле, това още не разрешава въпроса. Пѣтелътъ казва, че безъ него не съмва, но така ли е въ сѫщность? — И безъ пѣтли съмва, но ако има пѣтли и не пѣятъ, земетресения ставатъ. Що е пѣтелътъ? — Пѣтелътъ е умътъ, съ който човѣкъ трѣбва да мисли. Ако въ всѣка работа човѣкъ не вложи ума си, да обмисли добре, какво да прави, пакъ ще съмне, но земетресение ще стане. Що е земетресението? — Фалитъ, фалиментъ.

 

Ученикъ отива на училището, но съ неприготвени уроци. Той прочелъ само една страница отъ зададенитѣ уроци, и предварително отишълъ на черкова, да се помоли, дано му се падне тази страница, която прочелъ. Помолилъ се, но работата не излѣзла, както очаквалъ. Защо? — Невъзможно е да стане това, което той желае. И вие всѣки день вадите страницата, която сте прочели, но работитѣ ви не вървятъ напредъ. Защо? — Животътъ не се състои само въ една страница. Смисълътъ на живота не седи въ разрешеното, но въ неразрешеното. Не сѫ важни радоститѣ въ живота, но важни сѫ мѫчнотиитѣ и страданията, съ които трѣбва да се справяме. Страданията носятъ щастието на човѣка. Като не разбиратъ философията на страданията, хората бѣгатъ отъ тѣхъ, не искатъ да страдатъ. Ако Богъ, Който е великъ, мощенъ, намираше, че може безъ страдания, Той би създалъ единъ свѣтъ безъ страдания. Страданията и мѫченията, които хората преживяватъ, се дължатъ на благата, съ които тѣ разполагатъ. За какво убиватъ богатиятъ? — Заради неговитѣ пари. Имашъ красива жена, за която ти завиждатъ. Ти си сѫдия нѣкѫде, но ако не задоволишъ една отъ странитѣ, могатъ да те убиятъ. Значи, вашитѣ блага сѫ причина за страданията ви. — Това не е животъ, нито разбиране на живота. Трѣбва ли човѣкъ да носи юларъ на главата си и да казва: Нѣма какво да се прави, ще се живѣе. Такъвъ е животътъ, такива сѫ условията. — Не, смисълътъ на живота не е въ юлара. Да се оставишъ съзнателно да ти турятъ юларъ и да мълчишъ, да мислишъ, че това е животъ, не е право. Смисълътъ на живота не е въ това да турятъ юларъ на главата ти и да орешъ като волъ. Ако трѣбва да орешъ, направи това отъ любовь. Нѣмашъ ли любовь, извади рогата си, измъкни главата си отъ юлара и бѣгай въ гората на свобода. Когато господарьтъ ти дойде при тебе и те потупа по гърба, ти ще му работишъ отъ любовь, и то само четири часа. Следъ това ще напустнешъ работата, ще отидешъ въ гората да изпълнешъ нѣкои свои задължения, да присѫтствувашъ на сватба. На другата сутринь пакъ ще посрещнешъ слънцето, ще присѫтствувашъ на неговата сватба и ще продължишъ работата си. Но тъй, да уреждашъ живота си, да очаквашъ хората да те облагодетелствуватъ, за това не мисли. Разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да разбира смисъла на живота! Следователно, природата забавлява глупавитѣ хора; умнитѣ хора учи, а на мѫдритѣ открива своитѣ тайни. Който иска да се забавлява, той ще знае, къмъ коя категория спада; който е уменъ, и той ще знае категорията си, а който е мѫдъръ, той ще разбере великитѣ тайни на природата. Така разпредѣлени хората, по категории, никой не може да заеме друго мѣсто, освенъ това, което природата му е опредѣлила. Никакво размѣстване не може да става — всѣки отива въ съответната за него категория.

 

И тъй, всѣки трѣбва да направи вѫтрешенъ подборъ на своитѣ мисли, чувства, постѫпки и да ги постави на съответнитѣ имъ мѣста. Всѣки трѣбва да има ясна представа за пѫтя, по който върви, за капитала, съ който разполага. Съ други думи казано: всѣки трѣбва да има връзка съ Великото, ако иска да бѫде свободенъ. Великото, което свързва човѣка, едновременно му дава свобода, прави го свободенъ. Свободниятъ човѣкъ е постояненъ, устойчивъ. Каквито и да сѫ външнитѣ условия, този човѣкъ остава всѣкога единъ и сѫщъ. Той външно само се измѣня, но вѫтрешно остава неизмѣненъ. Този е Божествениятъ законъ, който всички признаватъ, но малцина изпълняватъ.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ Сега ще направите преводъ, кое у васъ отговаря на слънцето и кое — на деня. Животътъ ви, това е вашиятъ день. За слънцето вие сами ще си отговорите. Едно трѣбва да знаете, че на земята само слънцето се жени за деня. Месечината, звездитѣ, хората могатъ само да се радватъ на слънцето, т. е. на жениха и на неговата невеста. Наистина, ние можемъ само да се радваме на тази сватба, на този вѫтрешенъ процесъ, чрезъ който се внася въ свѣта нѣщо велико и радостно. Когато нѣкой се оплаква отъ своитѣ нещастия, причината за това е, че той никога не е присѫтствувалъ на сватбата на слънцето. Ако има нещастни между васъ, азъ ги поканвамъ още утре на сватбата на слънцето. Само по този начинъ тѣ ще се обновятъ, ще намѣрятъ истината, която ще ги направи свободни. Веднъжъ живѣя, мисля и съмъ свободенъ, това е истината за мене. Трѣбва ли сега да ми се доказва, какво нѣщо е истината? — Ама трѣбва да те науча, какъ да живѣешъ. — Ако си майсторъ, готовъ съмъ да те слушамъ. Ако си майсторъ цигуларь, или великъ художникъ, готовъ съмъ да се уча при тебе. Най-добриятъ учитель, обаче, е природата. Тя обновява, тя носи миръ за всички живи сѫщества. Стремете се всѣки день да придобивате по нѣщо, колкото малка да е тази придобивка. Въ нея има растене, подемъ. Учительтъ пита ученика: Колко е 1+2? Ученикътъ отговаря,: 1+2=3. Какво е разрешилъ ученикътъ съ тази задача? — Нищо не е разрешилъ, защото той не знае отношенията между тия числа. Той казва само, че 3-1=2, или 3-2=1. Значи, като се намѣрите въ известно противоречие, ще започнете да вадите, за да изправите погрѣшката си.

 

Мнозина мислятъ, че като отидатъ на небето, между ангелитѣ, между възвишенитѣ сѫщества, ще придобиятъ знания. — За онѣзи, които вѣрватъ въ това, така е, но какво ще кажатъ тия, които не вѣрватъ въ сѫществуването на ангелитѣ? Тѣ поне вѣрватъ, че въ свѣта има мѫдри, учени хора. Мислите ли, обаче, че ако единъ неспособенъ човѣкъ отиде при единъ мѫдъръ, при единъ ученъ, че той ще се занимава съ него? Ще му каже: Моля, освободете ме, заетъ съмъ, имамъ важна работа. Ученитѣ хора сѫ като англичанитѣ, не се извиняватъ много на гоститѣ си. Щомъ отидете на гости въ дома на нѣкой англичанинъ, ако е заетъ, той поглежда часовника си, взима шапката си и казва: Извинете! — и си излиза. Никакви обяснения не дава той, че е заетъ, че обещалъ нѣкому срѣща, и не се интересува, ще останете ли въ дома му, или ще си отидете. Българинътъ постѫпва точно обратно: и да е заетъ нѣщо, и да е обещалъ нѣкаква срѣща, щомъ му дойдатъ гости, готовъ е всичко да отложи. Ако не може да отложи, ще обяснява, ще се извинява. Така постѫпва и младата мома. Тя има нѣкакво вѣрую, вѣрва въ Бога, но щомъ срещне нѣкой младъ момъкъ, влюбва се въ него и се отказва и отъ вѣрата си, и отъ Бога — за нея е важно да живѣе добре съ този момъкъ. И момъкътъ се отказва отъ своето вѣрую заради момата. Но и двамата не успѣватъ въ живота. Нищо не очаквайте отъ човѣкъ, който е готовъ да се откаже отъ своето вѣрую, отъ своето убеждение. Споредъ мене, ето какъ трѣбва да постѫпи момъкътъ, когато види, че заради него момата е готова да се откаже отъ убежденията си. Той трѣбва да ѝ каже: Понеже ти се отказвашъ отъ убежденията си, азъ не мога да се оженя за тебе, защото утре още ти ще се откажешъ и отъ мене. — Ако е въпросъ човѣкъ да се откаже отъ несѫщественото, отъ преходното въ своя животъ — разбирамъ, но да се откаже отъ идеала на своята душа — не разбирамъ.

 

Една мома срещнала единъ момъкъ и му казала: Слушай, азъ имамъ моралъ, отъ който никога не отстѫпвамъ. Той е следниятъ: Главата си никога не мѣня; очитѣ си никога подъ наемъ не давамъ; езикътъ си никога на пазаръ не пращамъ. Ако и ти имашъ сѫщия моралъ, съгласна съмъ да се оженя за тебе; иначе, не се съгласявамъ да живѣя съ тебе. Казвамъ: всичко въ свѣта може да се промѣни, но главата на човѣка — никога. — Ама снели главата на еди-кого си. — Ако нѣкой може да снеме главата ти отъ раменетѣ, ти не си човѣкъ. И сто пѫти да снематъ главата ти, тя пакъ трѣбва да отиде на мѣстото си. Това значи човѣкъ! Разбойници срещнали единъ адептъ и му казали: Дай скоро паритѣ си! — Не мога да ги дамъ. — Главата ти ще снемемъ! — Можете, опитайте се! Единъ отъ разбойницитѣ махналъ съ ножа си и отсѣкълъ главата на адепта. Той се навелъ, взелъ главата си отъ земята и я турилъ на мѣстото ѝ. — Дай скоро паритѣ си! — Не мога, тѣ съ опредѣлени за другъ. Разбойникътъ пакъ махналъ съ ножа, свалилъ главата на адепта. Последниятъ се навелъ, взелъ главата си и я турилъ на мѣстото ѝ. Колкото пѫти разбойникътъ отсичалъ главата на адепта, толкова пѫти той я поставялъ на мѣстото ѝ. Най-после, когато рѫката на разбойника отмалѣла, той се отказалъ да се бори съ адепта. Адептътъ му казалъ: Колкото пѫти да сваляшъ главата ми, ще знаешъ, че паритѣ си никога нѣма да ти дамъ. — Това значи смѣлость! Питамъ; колцина отъ съвременнитѣ хора, като видятъ, че главата имъ ще слѣзе отъ раменетѣ, нѣма да дадатъ съкровището си, което Богъ имъ е далъ? Смѣлость, решителность, безстрашие се изисква отъ васъ. Вие искате сега да ви се говори научно. Питамъ: съ езика на коя наука искате да ви се говори — съ езика на човѣшката, или съ езика на Божествената наука? Каква наука е тази, която внася страхъ и трепетъ въ човѣка и го кара да се бои отъ сѣнката си?

 

Съвременната наука върви по единъ Божественъ пѫть. Отъ невидимия свѣтъ сѫ пратени на земята хиляди и милиони хора да работятъ въ науката, като прилагатъ Божественитѣ принципи. Има учени, които не прилагатъ тия принципи, затова и тѣхнитѣ теории пропадатъ. — Не, човѣкъ трѣбва да работи съ Божественитѣ принципи, да ги прилага въ живота си, да бѫде носитель на истината.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ Тази беседа е необходима за васъ, да можете правилно да разрешавате мѫчнотиитѣ си. Не чакайте да остарѣете, че тогава да станете учени. Учете се презъ цѣлата вѣчность. — Трѣбва да се живѣе! — Не мислете за това. Мислете само за днесъ, а не и за утре. Като станете сутринь, пригответе се вѫтрешно, да отидете на сватба. Считайте, че сте сватбарь и се радвайте на жениха, който има невестата. Днесъ слънцето грѣе, и сватбарьтъ, женихътъ е отгоре. Радвайте се! — въ това седи великото учение. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да дойдатъ всички блага въ свѣта. Този е пѫтьтъ, по който могатъ да се развиятъ дарбитѣ въ човѣка. Учительтъ по цигулка може дълго време да разправя на ученика си, какъ трѣбва да свири, но това не е достатъчно. Учительтъ трѣбва да вземе цигулката си и да покаже на ученика, какъ да свири. Има нѣща, които не могатъ да се предаватъ устно. Следователно, и въ такава беседа, като днешната, всичко не може да се предаде, но който мисли правилно, той може да се ползува.

 

Ученикъ срѣща на пѫтя учителя си — великъ мѫдрецъ, и вижда, че следъ него вървятъ много ученици: единъ иска едно, другъ — друго. Ученикътъ достига учителя си и му казва: Моля, дайте ми адреса си. Учительтъ му казва само една дума. Ученикътъ разбира смисъла на тази дума, благодари и се отдалечава. Другитѣ ученици продължаватъ да вървятъ следъ учителя си, блъскатъ се единъ другъ, искатъ му нѣщо, но не разбиратъ, какво имъ отговаря. Казвамъ: искате ли нѣщо отъ учителя си, самъ ще отидете при него, ще му кажете само една дума и като ви отговори, ще се отдалечите. Има нѣща, които човѣкъ самъ трѣбва да извърши. Той самъ ще отиде на сватбата, самъ ще яде, самъ ще диша, самъ ще гледа. Ако ти самъ не ядешъ, ако самъ не дишашъ, ако самъ не гледашъ, кой другъ ще извърши тази работа заради тебе? Който диша, който яде, който гледа, той е човѣкътъ. Ако чакате хората да свършатъ вашата работа, де оставате вие? Дето има ядене, дишане, радость и веселие, тамъ е сватбата. Кой може да присѫтствува на сватбата? — Само онзи, който се е приготвилъ за сватба. А приготовленията за сватбата, това сѫ мѫчнотиитѣ и страданията, презъ които човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ Една сватба има на свѣта, и малцина сѫ поканени на нея, защото не вѣрватъ. Ще дойде великиятъ день, когато всички хора ще бѫдатъ поканени на голѣмо угощение. За този день Христосъ е казалъ: „Идете, повикайте ги да напълнятъ стаята, да присѫтствуватъ на угощението!“ Тогава майката ще приближи до леглото на детето си и ще каже: Ставай скоро, че слънцето ще изгрѣе! За онѣзи, които мѫчно се събуждатъ, които дълбоко спятъ, има единъ смѣшенъ анекдотъ.

 

Ще ви приведа този анекдотъ да се посмѣете. Единъ американецъ милионеръ обичалъ да си поспива повечко, пъкъ и дълбоко спѣлъ, та често закъснѣвалъ и си създавалъ голѣми неприятности. Като си лѣгалъ вечерь, казвалъ на слугата си да го събуди, да не закъснѣе за работа. Сутриньта слугата влизалъ внимателно въ стаята на господаря си и започвалъ да го събужда. Ядосанъ на слугата си, че го безпокои, той ставалъ набързо отъ леглото си, набивалъ го добре, изпѫждалъ го вънъ и отново лѣгалъ да спи. Такъвъ билъ обичаятъ му, но затова и слугитѣ често се смѣняли. Най-после дошълъ единъ едъръ, снаженъ, смѣлъ слуга, който внушавалъ респектъ дори и на господаря си. Единъ день господарьтъ му казалъ: Слушай, ще ти плащамъ месечно по сто долари, но ако можешъ всѣка сутринь да ме събуждашъ на време, за всѣко събуждане ще ти давамъ още сто долари. Ако не успѣешъ да ме събудишъ, ти ще ми дадешъ тази сума. Приемашъ ли това условие? — Приемамъ. На сутриньта слугата влѣзалъ въ стаята на господаря си и започналъ да го събужда. Господарьтъ скочилъ отъ леглото си, ударилъ една плесница на слугата, и по обичая си, легналъ отново да спи. Обаче, слугата казалъ: Тъй ли, ще ме изнудвашъ мене? Той се хвърлилъ върху господаря си и му ударилъ една плесница. Започнала се една борба подъ юрганя: господарьтъ удря, и слугата удря, докато най-после господарьтъ станалъ, далъ стотѣ долари на слугата си и му благодарилъ, че могълъ да го събуди.

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ има такива характерни чърти, като тия у този господарь. Ще станете отъ леглото си, ще ги разтърсите, а отгоре на това ще дадете на слугата си сто долари. И следъ това, щомъ слънцето се покаже, веднага ще бѫдете готови за работа. Има нѣщо въ човѣка, съ което трѣбва да се бори юнашки, но разумно, безъ да се обезсърдчава. Този е пѫтьтъ. Злото въ свѣта е лошиятъ господарь, който има обичай да бие слугитѣ си. И ако вие не знаете, какъ да се справите съ това зло, то ще снеме кожата отъ гърба ви. Ако знаете, какъ да се справите, ще вземете стотѣ долари отъ него. Като види, че имате убеждения, че сте разумни, злото ще каже: Заслужава да се живѣе добре. Толкова кожи досега съмъ снелъ, но отсега нататъкъ вече отстѫпвамъ. И въ злото има жестъ, и то може да възнаграждава.

 

„Който има невестата, женихъ е.“ А приятелитѣ негови се радватъ, че участвуватъ заедно съ жениха на сватбата.

 

7. Беседа отъ Учителя, държана на 17 мартъ, 1929 год.

 

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...