Jump to content

1930_06_01 Съ огънь и соль


Ани

Recommended Posts

"Делата Божии". Сила и Живот. Тринадесета серия, т.3 (1929–1930).

Издание 1940г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Съ огънь и соль


„Защото всѣки съ огънь ще се осоли, и всѣка жертва съ соль ще се осоли“.

 Марка 9:40.

 Всички хора се запитватъ, какво нѣщо е животътъ и, въ края на краищата, сами си отговарятъ: животътъ е загадка. Вѣрно е, животътъ е загадка, но за кои? — За онѣзи, които не го разбиратъ. Който разбира живота, ползува се отъ неговитѣ блага. Който не го разбира, страданията го следватъ. Ще кажете, че ученитѣ сѫ опредѣлили, какво нѣщо е животътъ. Да се опредѣли нѣщо, това не подразбира още, че го познаватъ. Да опредѣлите, че даденъ човѣкъ е добъръ, ученъ, философъ, това не подразбира, че го познавате. Съзнателнитѣ хора разбиратъ правилно живота, поради което иматъ отношение къмъ него.
 
И тъй, животътъ може да се разглежда отъ три становища: индивидуално, социално и общочовѣшко. Индивидуалното гледище има отношение къмъ материалния животъ на човѣка, т. е. къмъ земедѣлието; социалното гледище има отношение къмъ духовния животъ на човѣка, т е. къмъ музиката и пѣнието; общочовѣшкото гледище има отношение къмъ умствения, идейния или Божествения животъ, т. е. къмъ поезията. Значи, земедѣлието, музиката и поезията представятъ живота. Който може да оре, да пѣе и да поетизира, той разбира живота и се справя съ него. Ако не може да оре, да пѣе и да поетизира, той не разбира живота и гледа на него като на загадка.
 
Казано е въ Писанието: „Духътъ на истината ще ви научи, какво да правите“. Като се спиратъ на този стихъ, много религиозни и духовни очакватъ всичко отъ Господа. Тѣ казватъ: Богъ ще дойде и ще ни научи на всичко. Да се проповѣдва така на хората, това значи, да се забавляватъ, както залъгватъ младата мома, че ще дойде нѣкой княжески синъ да се ожени за нея. Тя стане сутринь, облѣче се добре и започва да поглежда отъ единия, отъ другия прозорецъ, да види, иде ли. Тропне ли се вратата, тя веднага се вслушва и си казва: Дано е той! Дни, месеци и години минаватъ, тя все го чака, но той не иде. — Защо? — Защото не е работила, не се е приготвила за княжеския синъ. Духътъ на истината ще дойде, но само за онѣзи, които сѫ работили и приготвили условия за Неговото дохождане.
 
Каква е разликата между княжеския синъ и онзи, който излиза отъ народа? Ако княжескиятъ синъ е разгадалъ живота, разликата между него и обикновения човѣкъ е голѣма. Ако не е разгадалъ живота, и двамата иматъ еднаква цена. Има случаи, когато единъ простъ момъкъ разбира живота по-добре отъ нѣкои учени, философи, патриарси и поети. Тѣхната философия и значение почиватъ на пѣсъчна основа. Истинска философия е онази, която разгатва правилно живота. Иска ли да разгадае живота правилно, човѣкъ трѣбва да бѫде орачъ, да тегли разумно ралото; той трѣбва да бѫде пѣвецъ, да съчинява химни на красивия животъ; той трѣбва да бѫде поетъ, да възпѣва любовьта.
 
И тъй, колкото и да се стремятъ къмъ разрешаване задачитѣ на живота, хората мѫчно успѣватъ. — Защо? — Защото не го разбиратъ. Всѣки има специфична теория за живота, която почива на пѣсъчна основа. По отношение на своитѣ теории, хората приличатъ на пълни стомни, които всѣки може да бутне и да ги изпраздни. Следъ това всѣки се оплаква: Изпраздни се стомната ми. — Какво представя праздната стомна? — Умрѣлъ човѣкъ. — Какво представя смъртьта? — Пропадане на изпитъ. Когато нѣкой ученикъ или студентъ се яви на изпитъ и не отговори, както трѣбва, той пропада. Започва да плаче, но другаритѣ му го успокояватъ, че за идния пѫть ще се приготви по-добре. Така утешаватъ близкитѣ на покойника, че пакъ ще се върне на земята. — Какъ може човѣкъ да отиде на онзи свѣтъ, когато не е издържалъ изпита си? Може ли ученикъ, който не е държалъ матура да следва по-нататъкъ?
 
Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на абитуриенти и студенти, пропаднали на изпитъ, но съ тази разлика, че едни знаятъ, кѫде отиватъ, познаватъ майка си и баща си, а други не знаятъ, отде сѫ дошли и кѫде отиватъ, не познаватъ истинската си майка и баща. Като питатъ нѣкого, отде иде и накѫде отива, той казва: Нищо не зная, освенъ това, че съмъ пѫтникъ въ обширния свѣтъ. — Защо си дошълъ на земята? — Да страдамъ. Дѣдо ми и баба ми, майка ми и баща ми страдаха, безъ да постигнатъ нѣщо; и азъ вървя по тѣхния пѫть, страдамъ, безъ да придобивамъ нѣщо. Чудна работа! Ако дѣдо ти, наистина, не е придобилъ нѣщо, трѣбва ли и ти да вървишъ по неговия пѫть? Кой отъ двамата е по-ученъ? Ти имашъ повече знания, по-голѣма свѣтлина, трѣбва да работишъ върху себе си, да оставишъ нѣщо на бѫдещето поколѣние, върху което да гради своя животъ.
 
Какво ще стане съ човѣчеството, ако всѣко ново поколѣние разсѫждава като васъ и нищо не работи? Ако всѣки отдѣлно не се заеме самъ да уреди работитѣ си, кой другъ би ги наредилъ? Ето, Александъръ Велики дойде въ свѣта съ голѣми идеи, да завладѣе народитѣ, да ги покори, но не успѣ. Той стигна до Индия, но, въ края на краищата, всичко изгуби. Хората очакваха отъ него много нѣщо, но очакванията имъ не се сбѫднаха. Много философи дойдоха въ свѣта, донесоха свои философии, които проповѣдваха на хората, но нищо не постигнаха. Много учители дойдоха въ свѣта, донесоха различни религиозни системи, но и тѣ не успѣха. Свѣтътъ не се поправя по външенъ, пѫть, т. е. по механически начинъ. Въ края на краищата, животътъ си остава велика загадка, която всѣки индивидуално ще разреши отъ три гледища: материалистично, духовно и умствено. Ще каже нѣкой, че е материалистъ, че признава само материята. Другъ казва, че е идеалистъ, разглежда живота отъ идейна страна и признава сѫществуването само на духа. Нито първиятъ е материалистъ, нито вториятъ — идеалистъ. Сама за себе си материята не сѫществува. Затова казваме, че нито материя безъ духъ сѫществува, нито духъ безъ материя. Тъй щото, материализъмътъ, самъ за себе си, не сѫществува. Като говоримъ за материята, подразбираме духа; като говоримъ за духа, подразбираме материята. Какъ ще говорите за свѣтлината, ако тя нѣма противоположно на себе си? Какъ ще говорите за живота, ако не подразбирате смъртьта? Като говоримъ за живота, имаме предъ видъ два важни момента: раждане и смърть. Животътъ се проявява и въ двата момента, затова единия наричаме животъ въ раждането, а другиятъ — животъ въ смъртьта. Това сѫ два диаметрално противоположни живота. Нѣкой казва, че като умре, всичко се свършва съ него. Свършва се само животътъ на земята, но, извънъ земята, умрѣлиятъ влиза въ другъ животъ.
 
Всички хора говорятъ за смъртьта, но малцина сѫ минали презъ този процесъ съзнателно. Едва сега човѣчеството се готви за съзнателна смърть, т.е. за съзнателно заминаване отъ този въ онзи свѣтъ. Смъртьта е изпитъ, презъ който всѣки човѣкъ трѣбва да мине, да разбере, какво нѣщо е животътъ въ онзи свѣтъ. И Христосъ трѣбваше да мине презъ този изпитъ, но три пѫти се моли да го отложатъ. Обаче, молитвата не се прие и Му отговориха, че непремѣнно трѣбва да се яви на изпитъ. Колкото е научилъ до това време, съ него ще се яви. Срокътъ за изпита е последенъ, и никакво отлагане не се позволява. Който не разбира вѫтрешния смисълъ на живота, ще се намѣри въ голѣмо затруднение. Обаче, Христосъ разбираше живота и каза: „Господи, на тебе предавамъ Духа си. Да бѫде Твоята воля“. Като изрече тѣзи думи, Той се яви на изпитъ издържа го отлично, и на третия день възкръсна. Христосъ разбра живота като велика загадка.
 
„Съ огънь и соль“. Подъ думата „огънь“ разбираме чувствения свѣтъ, т. е. свѣтътъ на чувствата, на сърдцето. Казано е, че всѣки ще се осоли съ огънь. Значи, ако човѣшкото сърдце, т. е. ако човѣшкитѣ чувства не се осолятъ съ огънь, съ любовь, тѣ не могатъ да се развиватъ. Подъ думата „соль“ разбираме материалния, организирания свѣтъ на земята. Ако тѣлата не се осоляватъ, тѣ не могатъ да се запазватъ, не могатъ да устояватъ на външнитѣ условия. Когато материята се осолява, създава се тѣлото на човѣка, което издържа на благоприятнитѣ и неблагоприятни условия въ живота. За да живѣе на земята, човѣкъ се нуждае отъ тѣло. Безъ тѣло той не би могълъ да се счита гражданинъ на физическия свѣтъ. Безъ органитѣ, които сѫ дадени на човѣка, никакъвъ контактъ не би сѫществувалъ между него и външния, материалния свѣтъ. Значи, сольта създава материалното тѣло на човѣка, а огъньтъ — духовното му тѣло. Затова, именно, Павелъ казва, че човѣкъ има тѣло естествено, има и тѣло духовно. Естественото тѣло се превръща въ духовно. Физическото или естественото тѣло е необходимо като лаборатория, въ която физическитѣ енергии се превръщатъ въ духовни.
 
Сегашнитѣ хора сѫ дошли на земята, великиятъ университетъ, да се подготвятъ за влизането си въ широкъ, обширенъ свѣтъ. Който не разбира задачитѣ, които му сѫ дадени, счита, че трѣбва да живѣе, да се ползува отъ благата на природата, безъ да мисли за нѣкакви задължения и отговорности. Блага се даватъ само на онзи, който разбира дълбокия смисълъ на живота. Който не разбира живота, той се ползува отъ укрухитѣ на благата, но не и отъ самитѣ блага.
 
Една млада, разумна мома срещнала единъ добъръ, ученъ, благороденъ момъкъ и се влюбила въ него. И той я харесалъ и намиралъ, че само съ нея ще бѫде щастливъ. Единъ день той ѝ предложилъ да се оженятъ. Тя му отговорила: Готова съмъ да се оженя за тебе, защото по-добъръ човѣкъ не бихъ намѣрила, но чувствувамъ, че никой не може да ми даде това, което душата ми желае. Решихъ да тръгна по свѣта, да търся идеала на своята душа. Ако се оженя за тебе, нито азъ ще те задоволя, нито ти мене. По-добре е да си останемъ добри приятели, и всѣки да върви по своя пѫть.
 
Какво заключение можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? — Човѣшката душа желае нѣщо, което никой не може да ѝ го даде. Запримѣръ, положението на момата и на момъка при родителитѣ е най-добро. Каквото пожелаятъ, родителитѣ имъ го доставятъ. Въпрѣки това, все има нѣщо, което имъ липсва. Като видятъ, че и родителитѣ не могатъ да ги задоволятъ, тѣ напущатъ бащиния си домъ и тръгватъ по свѣта, да търсятъ своето щастие. Това е безидейность. Ако майката и бащата не могатъ да дадатъ на децата си това, което имъ липсва, никой не може да имъ го даде. Другъ е въпросътъ, ако тѣ напущатъ дома си, за да намѣрятъ Бога. Човѣшката душа търси любовьта, т. е. Бога. Домътъ представя условията за развиване на индивидуалната душа, а народътъ — условия за развиване на дома. Народътъ е по-голѣма единица отъ дома и отъ човѣка. Хиляди хора и хиляди души образуватъ единъ народъ. Такова нѣщо представя и човѣшкиятъ организъмъ. Милиарди клетки, събрани въ единъ голѣмъ народъ — човѣшкото тѣло, работятъ въ единство и съгласие за благото на човѣка. Отъ тѣхната дейность зависи живота и благосъстоянието на човѣка. Единъ день, когато клеткитѣ въ организъма разрешатъ въпроса за живота, тѣ ще разрешатъ и въпроса за смъртьта. Когато човѣкъ умира, клеткитѣ постепенно се разединяватъ, разпръсватъ се въ пространството, дето продължаватъ да живѣятъ. Кое въ сѫщность въ човѣка умира? Ние казваме, че човѣкъ умира, когато връзката или отношенията между клеткитѣ се нарушава. Клеткитѣ се индивидуализиратъ, и една по една напущатъ организма — своя господарь. Тѣ се отказватъ да го слушатъ, не го признаватъ вече за господарь. Кога се развалятъ отношенията между господаря и слугитѣ? — Когато господарьтъ имъ ги претоварва и не плаща добре. Не постѫпва ли човѣкъ сѫщо така съ своето тѣло? Той обича да яде повече, отколкото стомахътъ му може да носи; при това, не му дава всѣкога чиста, доброкачествена храна. День следъ день стомахътъ протестира, докато единъ день се откаже да работи. Клеткитѣ се раздѣлятъ, не искатъ да вършатъ работата си, и човѣкъ казва, че стомахътъ му се е разстроилъ. Щомъ се разстрои стомахътъ — главната машина въ човѣшкото тѣло — човѣкъ капитулира вече. Стомахътъ е капиталътъ на човѣка. Докато стомахътъ работи добре, човѣкъ има капиталъ, съ който може да започва различни предприятия.
 
Ако разглеждаме стомаха и стомашната система въ широкъ смисълъ, тѣ представятъ сложна машина, която е свързана съ цѣлокупния животъ. Въ бѫдеще, жената като бременна още, трѣбва да научи детето, какъ да яде. Храната, която употрѣбява бременната жена, и начинътъ, по който я възприема указватъ голѣмо влияние върху детето, което ще се роди. Въ това, отношение сѫ правени много опити и сѫ дошли до заключение, че храната е единъ отъ главнитѣ фактори за физическото и духовно благосъстояние, на детето. Значи, храната създава човѣка, тя го повдига, но и понижава. Пчелитѣ разрешиха въпроса за храненето преди човѣка. Запримѣръ, когато отглеждатъ царица, тѣ я хранятъ съ съответна храна. Работничкитѣ пчели сѫщо се хранятъ съ съответна храна. Значи, има разлика въ хранитѣ: царицата хранятъ съ първокачествена храна; на работничкитѣ даватъ срѣдно качество храна, а на търтеитѣ — най-проста. Търтеитѣ сѫ пѣвцитѣ, музикантитѣ въ кошеритѣ. Когато годината не е медоносна, на есень, работничкитѣ изхвърлятъ търтеитѣ навънъ — нѣматъ достатъчно храна за тѣхъ. Обаче, ако годината е медоносна, тѣ ги оставятъ въ кошеритѣ да си живѣятъ. Пчеларитѣ избиватъ търтеитѣ, но пчелитѣ постѫпватъ по-благородно отъ тѣхъ — изхвърлятъ ги вънъ отъ кошера. Ако могатъ да живѣятъ, да намиратъ храна, ще се спасятъ; ако нѣма храна, ще измратъ отъ студъ и отъ гладъ. Понѣкога и въ човѣшкия животъ се наплодяватъ много бръмбари, търтеи, които сѫ осѫдени въ повечето случаи на смърть. Ако годинитѣ сѫ плодородни, тѣ оставатъ да живѣятъ; обаче, ако годинитѣ сѫ гладни, търтеитѣ, сами по себе си, умиратъ — никой не се грижи за тѣхъ.
 
„Съ соль ще се осолите“. — Какво представя сольта въ живота? — Любовьта. Значи, съ любовь ще разрешите въпроситѣ на живота. Любовьта разрешава всички житейски въпроси. Наистина, какъвъ човѣкъ е този, който не може да приложи любовьта при разрешаване загадкитѣ на живота? — Коя любовь разрешава задачитѣ на живота? — Една любовь сѫществува въ свѣта. Хората говорятъ за нѣкаква слѣпа любовь, но това е криво разбиране. Любовьта е разумна сила, която отваря очитѣ на хората, а не ги затваря. Който люби, той вижда нѣщата ясно. Само чрезъ любовьта познавате хората. Любовьта действува по единъ и сѫщъ начинъ върху всички живи сѫщества; тя укротява и най-свирепитѣ животни. Смисълътъ на живота индивидуално и обществено се разрешава само тогава, когато любовьта се постави за основа на цѣлокупния животъ. Съвременниятъ редъ трѣбва да почива върху известни факти, фактитѣ — върху известни закони, законитѣ — върху известни принципи, а принципитѣ — върху любовьта. Ако човѣкъ не може да работи съ фактитѣ, съ законитѣ, съ принципитѣ, като съ елементи, нищо не може да постигне. Ако химикътъ не познава свойствата на елементитѣ и законитѣ, които ги управляватъ, той не е истински химикъ. Ако не може да нагажда условията споредъ правилата, по които ставатъ химическитѣ реакции, той не може да прави никакви опити. Който не познава елементитѣ и условията за тѣхното взаимодействие, не е химикъ.
 
Казватъ, че човѣкъ трѣбва да работи, самъ да си нарежда работитѣ, но, като се натъкватъ на мѫчнотии, очакватъ на Бога, Той да нареди всичко. Това е криво разбиране на нѣщата. Богъ е създалъ свѣта, наредилъ е всичко, нѣма какво да урежда. Човѣшкиятъ свѣтъ не е уреденъ, човѣшкитѣ отношения не сѫ правилни. Следователно, задача на човѣка е да изправи отношенията си къмъ земята, къмъ слънцето, къмъ цѣлия козмосъ. Докато е на земята, човѣкъ ще изучава земнитѣ закони и ще се съобразява съ тѣхъ. Като отиде на слънцето, той ще изучава законитѣ, които действуватъ тамъ. Законитѣ на слънцето сѫ закони на мѫдростьта. Споредъ нѣкои, животътъ на земята е материалистиченъ, а на слънцето — идеалистиченъ. Оттамъ хората се дѣлятъ на материалисти и идеалисти. Материалистътъ признава сѫществуването на материята, а идеалистътъ — на духа. Материалистъ е онзи, който разглежда нѣщата отъ своята личность, т. е. отъ условията на материалния свѣтъ. Идеалистътъ разглежда нѣщата отъ условията и нуждитѣ на цѣлото човѣчество. Обаче, човѣчеството е съставено отъ милиарди материалистични единици, които преценяватъ нѣщата отъ материалистическо гледище. Какъ е възможно тогава, цѣлото да бѫде идеалистическо? Щомъ това е невъзможно, ще излѣзе, че е невъзможно да се приложатъ законитѣ на идеализма. Едно се иска отъ човѣка: да приложи законитѣ на любовьта.
 
Сѫществуватъ два вида материалисти: еднитѣ сѫ отвънъ материалисти, отвѫтре — идеалисти; другитѣ сѫ отвънъ идеалисти, отвѫтре — материалисти. И най-крайнитѣ идеалисти сѫ отвѫтре идеалисти, отвънъ — материалисти; най-крайнитѣ материалисти сѫ отвънъ идеалисти, отвѫтре — материалисти. Има хора, които отвънъ сѫ материалисти, но като се обърнете къмъ тѣхъ за помощь, веднага се притичатъ. Други хора, които отвѫтре сѫ материалисти, ако се помолите да ви помогнатъ въ нѣщо, веднага ще ви накаратъ да работите. Едни сѫ осолени съ соль, а другитѣ — съ огънь. Които сѫ осолени съ огънь, това сѫ плодоветѣ на дървета, които зрѣятъ на слънцето. Има и материалисти, и идеалисти, които сѫ осолени съ соль. Има и материалисти, и идеалисти, които сѫ осолени съ огънь. Първитѣ живѣятъ само за себе си. Вторитѣ сѫ живитѣ плодове, които живѣятъ за цѣлото човѣчество. Тѣ се жертвуватъ за повдигане на ближнитѣ си. Повдигането на човѣчеството включва повдигането на всички хора. — Кога се повдига човѣкъ? — Когато живѣе и съ ума, и съ сърдцето си въ по-високъ свѣтъ отъ материалния; той се стреми къмъ безсмъртието.
 
Подъ думата „безсмъртие“ разбираме условията, при които човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце, човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ се развиватъ правилно. Подъ думата „любовь“ разбираме онѣзи условия, при които Божественото въ човѣка се проявява. Безсмъртието и любовьта сѫ духовни закони, а не физически. Съ физическитѣ закони се занимава държавата. Тя създава тъй нареченитѣ материални или човѣшки закони. Чрезъ своитѣ закони държавата има за цель да тури редъ, порядъкъ и законность навсѣкѫде. Подъ думата редъ и законность не се разбира равенство. Понеже въ свѣта сѫществува законъ на развитие, за равенство, въ букваленъ смисълъ на думата, не може да се говори. За човѣка е важно да има условия да се развива — всѣки споредъ степеньта на своето съзнание. Всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие, както не сѫ еднакво възрастни, и не сѫ отъ единъ полъ. Следователно, всѣки човѣкъ се нуждае отъ специфични условия. Като има предъ видъ това, природата е разпредѣлила справедливо благата и задълженията между хората. Въпрѣки това, хората сѫ объркали реда и порядъка, който разумната природа е поставила, и, възъ основа на свои заключения и разбирания, считатъ едни хора за полезни, а други — за вредни. Като се основаватъ на своитѣ разбирания, тѣ считатъ, че сегашнитѣ научни и религиозни системи сѫ разрешили всички въпроси. Ако това е, наистина, така, смърть и страдания не би трѣбвало да сѫществуватъ. Така ли е въ сѫщность? Кой народъ, кой човѣкъ досега е разрешилъ загадкитѣ на живота? Днесъ никоя държава, никоя религия не е разрешила загадкитѣ на живота, нито се е справила съ страданията и смъртьта. Въпрѣки това, всѣка държава, всѣка религия мисли, че най-право разрешава въпроситѣ. Докато мислятъ така, тѣ сѫ далечъ отъ разрешаване на въпроситѣ. Защо не признаятъ, че работятъ въ това направление, но още не сѫ разрешили всички въпроси. Защо хората не признаватъ Христа, който носѣше въ себе си разрешението на всички въпроси.
 
Днесъ всички хора задаватъ въпроса, защо евреитѣ разпнаха Христа. Богословитѣ казватъ, че така било писано. Обаче, разумниятъ свѣтъ изпрати Христа на земята, не да Го разпнатъ, но да покаже на хората правия пѫть, да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Христосъ донесе на хората методъ за разрешаване на личния, обществения и общочовѣшкия животъ. Който не приеме пѫтя, истината и живота, които Христосъ показа на човѣчеството, въ края на краищата, ще се превърне на риба, осолена и поставена въ каци, да се пренася отъ едно мѣсто на друго. Ще кажете, че рибата живѣе и въ океанитѣ, и въ моретата, дето водата е сѫщо солена. Солена е водата, но рибата не е солена и свободно се движи, дето пожелае. Така и човѣкъ е свободенъ, може да се движи, дето иска.
 
Единъ учитель запиталъ ученицитѣ си: Защо водата въ моретата и въ океанитѣ е солена? Единъ ученикъ отговорилъ: За да не се развалятъ рибитѣ и да не гниятъ. Значи, сольта е необходимъ елементъ на живота. Безъ соль нѣма животъ, нѣма развитие. Въпрѣки това, има нѣщо, което липсва на сольта. Единъ день, когато тя придобие това, което ѝ липсва, ще стане еднакво необходима, както за мъртвия, така и за живия организъмъ.
 
Сега се говори за възпитанието и самовъзпитанието на човѣка, но и едното, и другото ще дадатъ добри резултати, когато хората се върнатъ къмъ първичнитѣ методи, т. е. къмъ методитѣ, съ които разумната природа си служи. Ако майката, като бременна, не знае, какъ да се храни и каква храна да употрѣбява, тя не може да роди добро и способно дете. Ако бременната жена не може да възприема само добри впечатления отъ външния свѣтъ и да се предпазва отъ лоши, не може да роди добро дете. Ако не прави изборъ на книгитѣ, които чете, и ако не възприема само добри мисли и чувства, тя не може да роди добро дете. Тя трѣбва да бѫде майсторъ-скулпторъ, да работи вещо съ чука. Всѣко удряне на чука да пада на мѣсто и да произвежда такъвъ ефектъ, че да остави само една линия. Всички линии, събрани заедно, трѣбва да образуватъ статуята.
 
Много теории сѫществуватъ въ човѣшкия животъ, но, докато не се приложатъ, нѣматъ нуждната цена. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които не само да говорятъ за разумность, за любовь и за безсмъртие, но да приложатъ разумностьта, любовьта и безсмъртието. Безсмъртни хора сѫ ония, които съзнателно напущатъ земята. Тѣ живѣятъ на земята, колкото искатъ и, като решатъ да си заминатъ, поканватъ приятелитѣ си, сбогуватъ се съ тѣхъ и отиватъ въ другъ свѣтъ. Тѣ напущатъ земята доброволно, защото знаятъ, че има още много свѣтове, по-красиви отъ физическия, който минаваме на земята. Не може да се нарече безсмъртенъ онзи, който насила се отдѣля отъ земята, или я напуща, следъ като изгуби смисъла на живота. Малцина знаятъ, какъвъ е онзи свѣтъ, но и да искатъ, не могатъ да го опишатъ. За да го разбератъ, трѣбва да иматъ съответни чувства, съ които да влѣзатъ въ контактъ съ него. Които не го разбиратъ, не се интересуватъ отъ него. Тази е причината, дето мнозина минаватъ за духовни хора, безъ да разбиратъ духовния свѣтъ. За да влѣзатъ въ отношение съ този свѣтъ, духовнитѣ хора трѣбва да правятъ опити, да се свържатъ съ разумни сѫщества, които могатъ да имъ помагатъ. Колкото по-далечъ стоятъ отъ тѣзи сѫщества, толкова по-голѣми сѫ противоречията имъ. Противоречията и загадкитѣ на живота се разрешаватъ само при Великия Изворъ. Идете при този Изворъ, тамъ да пиете вода. Като пиете отъ тази вода, всички съмнения, противоречия и колебания ще изчезнатъ.
 
Следъ всичко това хората ще се убеждаватъ едни други, че Богъ не сѫществува, че нѣма другъ свѣтъ и т. н. Кой каквото да ми говори, за мене е важно, въ какво азъ вѣрвамъ. — Вѣрвашъ ли въ Бога? — Това е моя работа. — Вѣрвашъ ли въ светиитѣ? — И това е моя работа. — Кажи ми нѣщо за Бога, и азъ искамъ да повѣрвамъ въ Него. — Щомъ искашъ да се убедишъ въ сѫществуването на Бога, ще ти дамъ препорѫчително писмо, да отидешъ при Него и да Го видишъ. — Това е невъзможно. — Както всѣка сутринь виждашъ изгрѣването на слънцето, така можешъ да видишъ и Бога. Всѣка сутринь Той излиза на разходка, обикаля земята, прави научни изследвания. Не Го ли видишъ ти самъ, никакви доказателства не могатъ да те убедятъ въ сѫществуването Му. Богъ не е нѣщо материално, което можешъ да пипнешъ, да видишъ или да чуешъ съ физическитѣ си очи и уши. Болниятъ, бедниятъ, невежиятъ, отчаяниятъ лесно ще познаятъ Бога. — Какъ? — Достатъчно е Той да влѣзе за моментъ въ дома имъ, болниятъ ще стане отъ леглото си, бедниятъ ще забогатѣе, невежиятъ ще стане ученъ, отчаяниятъ ще се насърдчи. Дето е Богъ, тамъ всичко се осмисля. Следователно, търсете смисъла на живота, за да намѣрите Онзи, Който дава живота. Единственото нѣщо, което свързва хората, не е нито знанието, нито вѣруюто имъ, само животътъ. Той е връзка между всички живи сѫщества. Каквото и да правите, тази връзка не може да се разкѫса. Докато не разбере живота и не се свърже съ него съзнателно, човѣкъ не може да познае Бога.
 
Когато говоря за живота, имамъ предъ видъ всички негови форми, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ще кажете, че това е предметъ на материалиститѣ. Не е така. Ако изучавате живота само отъ материалистична гледна точка, ще знаете една трета отъ истината. За тази цель, вие трѣбва да изучавате формитѣ на живота отъ по-високо гледище, отъ духовно и отъ умствено. Само при това положение ще познаете живота напълно. Каквото и да правите, не може да се освободите отъ материализма. Материя сѫществува и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Каже ли нѣкой, че всичко въ свѣта е материя, или всичко е духъ, той е на кривъ пѫть. Нито всичко е само материя, нито само духъ. Свѣтътъ е съставенъ отъ духъ и отъ материя. Тѣ се събиратъ на едно мѣсто и раздѣлятъ работата си на половина.
 
„Всѣка жертва съ соль ще се осоли“. Любовьта е сольта въ живота. Следователно, всички болести, всички социални злини могатъ да се премахнатъ само чрезъ любовьта. Само топлината на любовьта е въ състояние да премахне всички съмнения, подозрения, разочарования въ живота. При единъ младъ князъ, сериозно боленъ, почти на смъртно легло, отишла една млада жизнерадостна мома и почнала да му говори. Той я погледналъ и казалъ: Късно идешъ. Разочарованията ми съ толкова голѣми, че нищо не е въ състояние да ме вдигне отъ леглото. Тя се приближила до него и му пошепнала една дума на ухото. Като чулъ тази дума, той скочилъ отъ леглото, изправилъ се на краката си и смѣло извикалъ: Заслужава човѣкъ да живѣе! Коя е тази дума, която вдигнала болния князъ отъ леглото? Магическа сила се крие въ нея!
 
Единъ младъ момъкъ отишълъ въ Америка на работа и отсѫтствувалъ цѣли 16 години отъ отечеството си. По едно време той силно се простудилъ и заболѣлъ тежко. Лѣкаритѣ се произнесли, че положението му е безнадеждно и телеграфирали на майката да дойде да го види за последенъ пѫть. Майката пристигнала, но го заварила въ безсъзнание. Тя турила рѫцетѣ си на главата му и обърнала погледа си нагоре, къмъ Бога. Следъ нѣколко минути, синътъ, макаръ и въ несъзнание, извикалъ: Мамо! Отъ този моментъ положението му се подобрило, и въ скоро време той билъ напълно здравъ. Кой помогна на този момъкъ? Любовьта. Мощна сила се крие въ любовьта. Тя прави чудеса. Заради любовьта хората сѫ готови на такива услуги, каквито безъ любовь никога не биха направили. Казватъ, че огъньтъ на любовьта може да направи всичко, каквото човѣкъ желае. Въ него тѣлата се топятъ, пречистватъ, свѣтятъ, но не изгарятъ. Докато топлината на любовьта е духовна, тя възкресява мъртви, лѣкува болни, повдига паднали, утешава страдащи. Превърне ли се на физическа, тя всичко изгаря и разрушава. Стремете се къмъ духовната топлина на любовьта, като процесъ на вѫтрешно осоляване, при което нѣщата запазватъ своята прѣснота и младость, своята красота и устойчивость. Да се стреми човѣкъ къмъ любовьта, да придобие нейната топлина, това не значи да очаква всичко наготово. Работа се изисква отъ всички. Не се влиза лесно въ рая.
 
Всички говорятъ за рая, за онзи свѣтъ, но не могатъ да си го представятъ.  Красивъ е онзи свѣтъ. И тамъ има планини и морета, долини съ красиви цвѣтя и плодове; и тамъ има градове добре уредени, чисти, добре планирани. Жителитѣ на онзи свѣтъ сѫ здрави, красиви, млади, най-много до 33 годишна възрасть, съ по-висока култура отъ хората на земята. Който веднъжъ само е влѣзълъ въ този свѣтъ, той има представа за него и го държи въ ума си като идеалъ. Не е далечъ онзи свѣтъ, благодарение на което хората се намиратъ подъ неговото влияние. Христосъ казва за себе си, че не е отъ този свѣтъ. Значи, Той е дошълъ отъ разумния, отъ възвишения свѣтъ. Много отъ съвременнитѣ хора не сѫ отъ този свѣтъ. И тѣ идатъ отъ по-високъ свѣтъ. Животътъ въ разумния свѣтъ се различава коренно отъ този на земята. Въ онзи свѣтъ нѣма болести, нѣма войни и страдания, нѣма мѫчнотии. Ако нѣкое сѫщество отъ разумния свѣтъ пожелае да види, какъ живѣятъ хората, пращатъ го на земята. Като слѣзе отъ разумния свѣтъ и види живота на земята, той се уплашва, но не може веднага да се върне назадъ. Той разбира, че, за да се повдигнатъ, хората се раждатъ и умиратъ, минаватъ презъ страдания, воюватъ помежду си и т. н. Като разбере живота на земята, той се връща отново въ разумния свѣтъ.
 
Единъ индуски богъ пожелалъ да слѣзе на земята между хората, да изучи тѣхния животъ. Той дошълъ на земята въ форма на прасе и започналъ да живѣе като свинетѣ: радвалъ се на свободата и безгрижието, въ което живѣелъ. По цѣли дни се разхождалъ въ гората и ялъ жълѫди. Единъ день решилъ да се ожени. Намѣрилъ си добра другарка, която му родила нѣколко прасенца. Така прекарвалъ той живота си, радостенъ и щастливъ, между добра другарка и весели дечица. Единъ день другаритѣ му изпратили делегация отъ разумния свѣтъ, да го поканятъ да се върне въ отечеството си, но той не пожелалъ. — Добре ми е тукъ — казалъ той на делегацията — не искамъ да напусна земята. За да го освободятъ отъ захласването, въ което изпадналъ, другаритѣ му решили да го лишатъ отъ дечицата му — радостьта на неговия животъ. Той поплакалъ за дечицата си, но най-после се утешилъ, като си казалъ: Добре, че другарката ми е жива, пакъ ще си имаме дечица. Като видѣли, че и това не помага, другаритѣ му решили да взематъ и жена му. И за нея поплакалъ, но пакъ се утешилъ съ мисъльта, че друга жена ще си намѣри. Най-после решили да взематъ и него. Като се видѣлъ отново между другаритѣ си, въ разумния свѣтъ, той се засмѣлъ на себе си и казалъ: Чудно нѣщо, бѣхъ се забравилъ и увлѣкълъ въ земния животъ. Ако не бѣха ме взели насила, нѣмаше да ми дойде на ума, самъ да се върна на небето.
 
Наистина, привлѣкателенъ е земниятъ животъ. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да мисли само за земята. Следователно, всѣко живо сѫщество трѣбва да мине презъ земята, като презъ велико училище, да придобие знания и опитности, за да се приготви за по-високъ и разуменъ животъ.
 
„Съ огънь и съ соль“. Първиятъ свѣтъ, презъ който човѣкъ минава, е материалниятъ, т. е. свѣтътъ на сольта. Вториятъ свѣтъ е духовниятъ — свѣтътъ на огъня, т. е. свѣтътъ на любовьта. Всички благородни, добри, възвишени и идейни хора трѣбва да се стремятъ къмъ любовьта. Само чрезъ любовьта човѣкъ може да разреши загадкитѣ на живота и да се освободи отъ всички страдания и мѫчнотии. Има страдания, които нѣкога сѫ били нуждни, но днесъ не сѫ нуждни. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ненужднитѣ страдания. Запримѣръ, сиромашията е едно отъ ненужднитѣ страдания. Какво се ползува човѣкъ отъ сиромашия, която го кара да страда? Сиромашията има смисълъ само тогава, когато човѣкъ я разбира и използува като условие за растене. Като не разбиратъ условията на живота, хората искатъ да бѫдатъ богати, здрави, учени. Само добродетелниятъ човѣкъ може да бѫде богатъ; само разумниятъ може да бѫде здравъ; само любещиятъ може да бѫде ученъ. Следователно, свѣтътъ се нуждае само отъ добри земедѣлци, отъ добри пѣвци и отъ добри поети, т. е. отъ добродѣтелни, любещи и разумни хора. Отъ тѣхъ могатъ да излѣзатъ добри професори, учени, писатели, управници, свещеници, учители и т. н. Не е професоръ онзи, който нѣма любовь, добродетели и знание. Каквото знание да има човѣкъ, ако не разбира физическия, духовния и Божествения животъ, нищо не може да постигне. Каквото знание и да има човѣкъ, ако не разбира живота на децата, на възрастнитѣ и на старитѣ, нищо не е; ако той не разбира живота на растенията, на насѣкомитѣ, на рибитѣ, на животнитѣ, нищо не може да постигне. Човѣкъ не може да разбере проявитѣ на живота въ всички негови форми, докато не знае, какво се крие въ тѣхъ, какви сили носятъ въ себе си. Това се постига само чрезъ любовьта. Правете  опити, да видите, какъ се проявяватъ растенията. Отгледайте въ саксия едно цвѣте, да видите, какъ се привързва къмъ васъ. Докато го наглеждате и поливате съ любовь, то расте, цъвти, отговаря ви съ любовь. Нѣмате ли любовь къмъ него, колкото и да го поливате, то ще изсъхне. И насѣкомитѣ се привързватъ къмъ човѣка и проявяватъ любовьта си. Даже змията може да обикне човѣка и да не го хапе. Нѣма форма въ свѣта, която да не се подчинява на любовьта.
 
Следователно, ако искате да помогнете на човѣчеството, прилагайте навсѣкѫде любовьта като сила, като принципъ. И най-жестокитѣ престѫпници, поставени на огъня на любовьта, могатъ да се изправятъ. И въ тѣхъ ще се събуди нѣщо благородно. Сега, не е въпросъ за престѫпницитѣ, важно е, какво вие трѣбва да правите. Като говоря за любовьта, азъ не я разглеждамъ като еднократенъ процесъ, но като многократенъ. Когато любовьта преобрази човѣка, той живѣе вече чистъ и светъ животъ. Христосъ помагаше на болни, лѣкуваше ги съ силата на любовьта, но после казваше: „Иди сега и повече не грѣши“. Значи, любовьта може да ви подмлади, но ако не живѣете въ чистота, пакъ ще остарѣете. Любовьта може да ви направи красиви, но ако нѣмате въ себе си качествата на красивия човѣкъ, скоро ще изгубите красотата си. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ и любещъ, трѣбва да бѫде разуменъ. Значи, красотата съдържа всичко добро въ себе си.
 
„Съ огънь и съ соль“. Изучавайте огъня и сольта, да знаете, какви сили криятъ тѣ въ себе си. Мнозина считатъ огъня за сила, която изгаря и руши. Изучавали ли сте животворната сила на огъня? Който има любовь, нека тури разгорещенъ вѫгленъ на рѫката си, за да изпита силата на своята любовь. Ако изгори рѫката си, любовьта му е малка. Истински любещиятъ държи огъня въ рѫката си, безъ да се изгори. — Защо? — Той е концентриранъ, мисъльта му е свързана съ Божественото Начало. Ако искате да знаете, носите ли истината въ себе си, направете същия опитъ. Турете на рѫката си разгорѣлъ вѫгленъ и вижте, какво ще стане, ще се изгорите ли, или не. Само онзи човѣкъ говори истината, на когото рѫцетѣ не изгарятъ отъ разгорѣли въглени. Има такива хора въ свѣта. Слушайте ги, когато ви говорятъ, не се съмнявайте въ тѣхъ.
 
Съвременнитѣ хора живѣятъ въ голѣми заблуждения. Тѣ виждатъ, че рѫцетѣ имъ изгарятъ отъ вѫглена, но мислятъ, че иматъ любовь и говорятъ истината. Човѣкъ трѣбва да се осоли съ огънь. Това значи, да бѫде силенъ, разуменъ и да разполага съ знания. Нѣма ли тѣзи качества, той лесно изгаря. Хване ли го нѣкаква болесть, и температурата му стигне 40 — 41°, той заминава за онзи свѣтъ. Силенъ човѣкъ ли е той, когато не може да издържа високата температура? Споредъ мене силенъ, благороденъ човѣкъ е този, на когото мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ сѫ прави. На такъвъ човѣкъ може да се разчита, отъ него излиза доброто.
 
Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. Пѫтьтъ представя правата постѫпка, истината — правата мисъль, животътъ — правото чувство. Който носи въ себе си пѫтя, истината и живота, може да постигне всичко, каквото душата му желае.

 


40. Беседа отъ Учителя, държана на 1. юний, 1930 г.
София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...