Jump to content

1930_02_09 Побеждавайте злото


Ани

Recommended Posts

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Побеждавайте злото

 

„Но ти побеждавай злото чрезъ доброто“.

 Римляномъ 12:21.

 

Каквато философия да сѫществува за живота, все пакъ тя не е въ състояние да го обясни. Ако не може да го обясни, тя трѣбва поне да дава методи за правилно живѣене. Не само философията, но и науката не е дала още точно опредѣление какво представя животътъ. Отъ научно гледище ние казваме: Любовьта представя начало на нѣщата, а началото на всѣко нѣщо наричаме животъ. Порядъкътъ на нѣщата представя основата на живота, а развитието имъ — цельта на живота. Следователно, истински човѣкъ е онзи, който знае какво представя началото, редътъ и развитието на нѣщата. Какъвъ човѣкъ е този, който не знае нищо по тѣзи въпроси, който нѣма никакво понятие за Бога? Той е подобенъ на онзи математикъ, който борави съ числата, извършва всички математически действия, безъ да знае какво представя живата единица, отъ която сѫ произлѣзли всички нѣща, всички числа. Да се говори за живота, безъ да се разбира, това значи да се говори за слънцето, безъ да имаме известно отношение къмъ него. Човѣкъ може да се ползува отъ слънцето само тогава, когато има отношение къмъ него.

 

Представете си, че отивате на театъръ и гледате живота на богати, видни хора. Вие виждате какъ живѣятъ, какъ се обличатъ и хранятъ, какъ дигатъ и слагатъ трапези, но макаръ че сте платили 50 — 60 лева за билетъ, вие не можете да се ползувате отъ тѣхното богатство и отъ тѣхното изобилие. Вие сте далечъ отъ сцената на тѣхния животъ. Вие нѣмате никакво отношение къмъ тѣхнитѣ блага. Вашето положение е подобно на онзи купувачъ, който отива да купува захарь. Той купува единъ килограмъ захарь, дава сто лева на бакалина и чака да му върнатъ остатъка. Бакалинътъ прибира паритѣ и прави смѣтка: захарьта струва 20 лв., получени сѫ сто лева, отъ които оставатъ 80 лв. Той дава пакета съ захарьта на купувача, туря стотѣ лева въ касата си и го изпраща. Купувачътъ отива у дома си и въ ума му звучатъ думитѣ на търговеца, че 20 лв. струва захарьта, 80 лв. оставатъ за връщане, но джобътъ е празенъ. Какво придоби той отъ смѣтката на търговеца? Не само, че нищо не придоби, но даде сто лева за единъ килограмъ захарь.

 

Съвременнитѣ учени и философи сѫ създали много теории за живота, съ цель да поощрятъ хората къмъ великото и красивото, но за да се ползуватъ отъ тия теории, тѣ трѣбва да ги приложатъ. Ако болниятъ лежи по цѣли дни на леглото си и не излиза вънъ, на чистъ въздухъ, каква полза, че той живѣе всрѣдъ природата? Щомъ е дошълъ всрѣдъ природата, той трѣбва да се движи вънъ, на открито, да диша чистъ въздухъ, да се грѣе на слънчевитѣ лѫчи. Само по този начинъ той ще усѣти известно подобрение въ здравето си. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да се учи, да подобри положението си въ физическо или духовно отношение. Човѣкъ трѣбва да разчита първо на себе си, а после на своитѣ ближни. Въпрѣки това, мнозина очакватъ повече на ближнитѣ си, отколкото на себе си. Тази е причината, поради която тѣ очакватъ на Бога да оправи свѣта. Тѣ го развалятъ, а очакватъ на Бога, Той да го оправи. Който разваля работитѣ си, той самъ трѣбва да ги изправи. Много богатски синове ядатъ и пиятъ по цѣли дни и нощи и, като натрупатъ дългове, очакватъ на баща си, той да ги плати. Ако бащата иска, ще ги плати; ако не иска, нѣма да ги плати. Какво ще кажете тогава за синоветѣ на бедни родители? Ако и тѣ ядатъ, пиятъ и правятъ дългове, кой ще плаща дълговетѣ имъ? Ако бащата е заминалъ на онзи свѣтъ, кой ще плати дълговетѣ на сина? Синътъ трѣбва да бѫде разуменъ, да има желание да учи. Има ли желание да учи, баща му и отъ онзи свѣтъ ще му помогне.

 

Едно дете, кръгло сираче, имало силно желание да учи, но било крайно бедно, нѣмало възможность да реализира желанието си. Единъ день то решило да напише писмо до Господа, своя небесенъ Баща, да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да учи. То написало писмо, въ което изказало желанието си, турило го въ пликъ и го адресирало: До дѣдо Господа. Следъ това то пуснало писмото въ пощата и се върнало дома си спокойно, че въ скоро време ще получи отговоръ на писмото си. Като събирали писмата, единъ отъ пощаджиитѣ намѣрилъ писмо, съ оригиналенъ адресъ, и го предалъ на началника на пощата. Началникътъ го прочелъ на нѣколко свои приятели. Трогнати отъ вѣрата и чистосърдечието на детето, тѣ се заели взаимно да го поддържатъ да учи. По този начинъ бедното дете реализирало своето желание.

 

Едно трѣбва да знаете: Богъ всѣкога помага на добритѣ и чисти желания на човѣка. Има ли желание да учи, човѣкъ всѣкога може да успѣе. Страшно е, когато човѣкъ иска само, безъ да е готовъ да направи нѣщо. Запримѣръ, нѣкой иска да знае, сѫществува ли Богъ, или не. Той търси доказателства отъ всички страни, безъ да е готовъ да направи нѣщо за Господа. Защо се интересува отъ сѫществуването на Бога? За да получи нѣщо. Така постѫпватъ много синове, които не знаятъ, кѫде е баща имъ, живъ ли е, или не. Тѣ искатъ да го намѣрятъ, да разбератъ, какво е материалното му богатство. Ако се укаже, че е богатъ, тѣ ще му се представятъ, като негови синове. Ако е беденъ, ни гласъ, ни услишание.

 

Днесъ всички хора се дѣлятъ на бедни и богати, учени и прости. Беднитѣ се чудятъ на богатитѣ защо сѫ толкова жестоки, че не мислятъ за тѣхъ. Обаче, тѣ не подозиратъ, че богатитѣ нѣкога сѫ били бедни. Интересно е тогава, защо като сѫ минали презъ сиромашията, не сѫ запазили чувството на състрадание къмъ бедните и страдащите? Има богати хора, които съчувствуватъ на беднитѣ и имъ помагатъ. Всички богати хора не сѫ лоши и всички бедни хора не сѫ добри. Въ природата сѫществува законъ на съответствие, споредъ който колкото добри хора има въ свѣта, толкова и лоши хора има. Защо има лоши хора въ свѣта? Защо сѫществува злото въ свѣта? Това сѫ въпроси, на които вие сами трѣбва да си отговорите. Въ Битието е казано, че Богъ създаде свѣта въ шесть деня и за всѣки день Богъ се е произнесълъ, че това, което е създалъ, е добро. За втория день само не се е произнесълъ нито добре, нито зле. Щомъ е така, защо хората виждатъ зло въ свѣта? Кое отъ дветѣ мнения е по-право: това на Бога, или човѣшкото? Кое мнение е за предпочитане: мнението на болния или мнението на здравия? Ако оставите болния да се произнася за живота, той ще даде отрицателни мнения. Оставите ли здравия да се произнася за живота, той ще даде положителни заключения. Въ сѫщность, нито заключенията на болния, нито заключенията на здравия сѫ абсолютно вѣрни. Тѣ сѫ частични схващания, резултатъ на частично разбиране на живота. Дойдемъ ли до абсолютното разбиране на живота, ще видимъ, че тамъ сѫществува и добро, и зло, които взаимно се координиратъ. Тамъ, дето доброто се увеличава, и злото се увеличава; дето доброто се намалява, и злото се намалява. Дето богатството се увеличава, и сиромашията се увеличава, дето богатството се намалява, и сиромашията се намалява. Дето здравето се увеличава, и болеститѣ се увеличаватъ; дето здравето се намалява, и болеститѣ се намаляватъ.

 

Това сѫ твърдения, които трѣбва да се докажатъ. Какво виждаме днесъ? Ако спремъ вниманието си върху медицината, ще видимъ, че милиони лѣкари водятъ война срещу болеститѣ. Тѣ разполагатъ съ силна армия срещу болеститѣ. Въпрѣки това болеститѣ не само че не се намаляватъ, но постоянно се увеличаватъ. Отъ една страна лѣкаритѣ лѣкуватъ болеститѣ, помагатъ на човѣчеството, а отъ друга страна хората сами си създаватъ различни болести. Тѣ сѫ дошли до нервнитѣ болести, които сѫ толкова много и разнообразни, че лѣкаритѣ се намиратъ въ невъзможность да ги лѣкуватъ. Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, се безпокоятъ за нищо и никакво. Ако нѣкой пѣвецъ или музикантъ излѣзе на сцената да пѣе или да свири, и концертътъ му не излѣзе сполучливъ, той ще се безпокои защо не е излѣзълъ както очаквалъ, защо публиката не го е оценила, както трѣбва и т. н. И религиозниятъ се смущава дали това, въ което вѣрва, е вѣрно, или не; дали неговото вѣрую е по-право отъ това на другитѣ вѣрващи. Не е въпросъ за правотата на вѣруюто; въпросъ е какъ живѣе човѣкъ, т. е. какъ прилага своето вѣрую. Ако християнинътъ прилага своето вѣрую както Христосъ го е прилагалъ, той стои по-високо отъ мохамеданина, отъ мюсюлманина. Не го ли прилага както трѣбва, той стои по-низко отъ всички вѣрващи, които прилагатъ правилно своето вѣрую.

 

Въ природата сѫществуватъ две състояния: пасивно и активно. Пасивното състояние подразбира състояние на покой, а активното - състояние на движение. Между тѣзи състояния винаги сѫществува вѫтрешна борба, въ резултатъ на която се явява известно противодействие. Когато активното и пасивното състояние се борятъ, образува се търкане, което се изявява като свѣтлина и топлина. Ако на това търкане се яви известно противодействие, никаква топлина и свѣтлина нѣмаше да сѫществува. Оттукъ вадимъ заключение: за да се образува топлина и свѣтлина въ природата, непременно трѣбва да се срещнатъ две противодействуващи сили. Сѫщото може да се каже и за доброто и злото въ свѣта. Въ този смисълъ злото представя пасивна сила въ природата, а доброто — активна. Злото представя стремежъ на силитѣ да бѫдатъ въ вѣченъ покой, а доброто — стремежъ къмъ вѣчно движение. Злото се явява като противодействие на доброто. Като разглеждаме противодействуващитѣ сили въ природата, ние се натъкваме на закона на съответствието, споредъ който на всѣка положителна сила отговаря отрицателна. При това, колкото е голѣма положителната сила, толкова голѣма е и отрицателната.

 

Като се натъкватъ на злото, съвременнитѣ хора го разглеждатъ като постѫпка, като действие. Не, злото е сила, принципъ въ свѣта, а не постѫпка. Постѫпкитѣ могатъ да се разглеждатъ като добри и лоши, но нито добритѣ постѫпки можемъ да наречемъ добро, нито лошитѣ постѫпки — зло. Представете си, че нѣкой отива да убие единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ, но на пѫтя го срѣща другъ, който го удря силно въ крака и го счупва. Щомъ кракътъ му се счупи, той се отказва вече отъ намѣрението си да убива. Лоша ли е постѫпката на този, който му е счупилъ крака? За предпочитане е да се счупи крака на единъ човѣкъ, отколкото да се отнеме цѣлъ животъ. Следователно, въ дадения случай постѫпката на този, който е счупилъ крака на престѫпника, е добра. Въ такива случаи българитѣ казватъ: „Ела зло, че безъ тебе е по-голѣмо зло“. Зло е да се счупи единъ кракъ, но по-голѣмо зло е да се убие цѣлъ човѣкъ.

 

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, отъ които страдатъ. Тѣ страдатъ, защото не могатъ да си обяснятъ причинитѣ за тия противоречия, а не могатъ да си ги обяснятъ, защото нѣматъ необходимата свѣтлина. Който има Божествена свѣтлина въ себе си, той може да си обясни причинитѣ на противоречията, вследствие на което не страда. Нѣма ли тази свѣтлина, човѣкъ страда отъ противоречията, мѫчи се, докато единъ день се отчае и каже: Животътъ нѣма смисълъ, нѣма защо да се живѣе. Дойде ли до това положение, той не е разбралъ вѫтрешнитѣ причини на страданията. Единъ день той ще ги разбере и ще види, че страданията криятъ въ себе си велики блага. Човѣкъ не може да разбере и оцени радостьта, докато не е миналъ презъ скръбьта. Радостьта представя бащата, скръбьта — майката. Майката скърби, страда, докато роди. Щомъ роди дете, скръбьта ѝ се превръща въ радость. Детето представя мира, който майката е родила. Скръбьта е пасивно състояние, а радостьта — активно. Когато се съединятъ, скръбьта и радостьта образуватъ мира — здрача на живота. Ако скръбьта е нощь, а радостьта — день, роденото дете отъ тѣхъ — мира, представя здрачъ. Въ този смисълъ детето принадлежи едновременно и на тъмнината, и на свѣтлината. Здрачътъ е състояние, въ което човѣкъ най-добре си почива. Когато работи, човѣкъ се нуждае отъ свѣтлина, а когато спи — отъ тъмнина, отъ здрачъ. Който разбира законитѣ на живота, той схваща тъмнината и свѣтлината като покой и движение, като работа и почивка, като смърть и животъ.

 

Съвременнитѣ хора, религиозни и свѣтски, се нуждаятъ отъ дълбоко, вѫтрешно разбиране на живота, а не отъ нѣкакво преходно вѣрую. Ако е въпросъ за вѣрую, то трѣбва да бѫде такова, че да доведе човѣка до резултати, които да го поставятъ на здрава основа. Човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно вѣрую, вѫтрешна философия, вѫтрешно приложение, както земята, върху която земедѣлецътъ работи, се нуждае отъ оране и сѣене. Само при това положение човѣкъ може да запази своя вѫтрешенъ миръ, своето равновесие. Не може ли да запази своя вѫтрешенъ миръ, човѣкъ не е дошълъ още до уравновесяване на силитѣ между ума, сърдцето и волята си. Той не се е справилъ още съ скръбьта и радостьта. Ако не разбере скръбьта и радостьта като две противоположни състояния, необходими за неговото развитие, човѣкъ всѣкога ще се натъква на противоречия. Когато дойдатъ страданията, човѣкъ се огъва; при радоститѣ той се изправя. Колкото е необходимо огъването, толкова е необходимо и изправянето. При огъването човѣкъ развива въ себе си известна енергия, която може да се впрегне на работа. Какво показва огъването? Всѣко огъване показва, че нѣкѫде е турена известна тежесть. Като знаятъ това, техницитѣ използуватъ огъването на пружината при направа на часовницитѣ и на редъ още уреди за извършване на нѣкаква работа. Като знаете това, вие можете да си обясните защо природата е поставила човѣка на различни огъвания и изправяния. Като го огъва, тя го заставя да работи, да решава задачитѣ на своя животъ.

 

Следователно, като се огъва предъ злото и изправя предъ доброто, човѣкъ изработва въ себе си характеръ, устои. Характеренъ човѣкъ е онзи, който побеждава злото. Какъ се побеждава злото? Злото може да се победи само чрезъ доброто и любовьта. Като люби, човѣкъ лесно се справя съ злото и съ страданията въ свѣта. Ако нѣкой момъкъ обича една мома, а тя не му обръща внимание, въ края на краищата той ще я победи и ще спечели любовьта ѝ. Значи, човѣкъ може да изработи характеръ въ себе си само когато ожени доброто за злото, на човѣшки езикъ казано. Доброто и злото въ свѣта сѫ полюси, както мѫжътъ и жената. Както мѫжътъ и жената се женятъ единъ за другъ, така и доброто трѣбва да се ожени за злото. Защо? За да се примирятъ.

 

Какво означава женитбата? Подъ женитба съвременнитѣ хора разбиратъ слугуване на човѣка. Мѫжътъ иска да направи жената слугиня, цѣлъ животъ да му работи. Отъ своя страна жената иска да направи мѫжа си слуга, цѣлъ животъ да ѝ работи. Другаде пъкъ мѫжътъ и жената очакватъ единъ на другъ, да придобиятъ щастие. И едното, и другото разбиране сѫ повърхностни. Никой никого не може да направи щастливъ. Никой на никого не може да слугува. Човѣкъ може да слугува само на Бога, а на човѣка може само да услужва. Казано е въ Писанието, че нито мѫжъ безъ жена може, нито жена безъ мѫжъ. Съ други думи казано: нито мѫжътъ може да се прояви безъ жената, нито жената безъ мѫжа. Истински човѣкъ е онзи, въ когото едновременно живѣятъ и мѫжътъ, и жената - като два полюса. Докато човѣкъ не носи въ себе си и мѫжа, и жената, той не е истински човѣкъ, той минава като безименно сѫщество. Съ явяването на мѫжа въ свѣта се е явило доброто; съ явяването на жената се е явило злото. Това не значи, че жената е самото зло. Когато нѣкой изкопае дълбокъ кладенецъ въ дома си, самъ по себе си кладенецътъ е добро нѣщо, но ако мине човѣкъ край кладенеца и падне въ него, той може да счупи крака си. Въ този смисълъ, жената е дълбокъ кладенецъ, въ който всѣки може да падне, да счупи крака си или да се удави. Минава ли покрай кладенецъ, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ. Пъкъ и кладенецътъ трѣбва да бѫде затворенъ. Остане ли отворенъ, непременно нѣкой ще падне въ него и ще пострада. Само разумниятъ, посветениятъ човѣкъ може да влѣзе въ кладенеца, да черпи отъ него вода.

 

Каквито да сѫ разбиранията на хората за мѫжа и за жената, това сѫ частични схващания, вследствие на което тѣ постоянно спорятъ кой седи по-високо - мѫжътъ или жената. Тази е причината, поради която мѫжътъ не иска да бѫде жена, а жената не е доволна отъ положението си. Не е въпросъ дали нѣкой е мѫжъ или жена. Човѣкъ трѣбва да мине презъ двата полюса - презъ полюса на мѫжа и на жената, за да стане истински човѣкъ. Той трѣбва неизбѣжно да мине презъ положението на мѫжа и на жената; да съдържа въ себе си двата полюса — мѫжа и жената, т. е. любовьта и мѫдростьта, като велики сили на живота. Значи, човѣкъ е дете на нѣщо възвишено и велико. Ако нѣма въ себе си единия полюсъ, той никога не може да придобие и втория полюсъ.

 

И тъй, идеята за мѫжа и за жената никога нѣма да бѫде понятна, ако човѣкъ не я преживѣе, не мине презъ нея, не прави наблюдения върху себе си, да се изучава. Като изучава природата, човѣкъ вижда, че нѣкои дни отъ годината иматъ характера на мѫжа, други — характера на жената, а трети — характера на детето. Като сѫ знаели това, старитѣ кабалисти сѫ раздѣляли днитѣ на годината на три части: дни на мѫжа, дни на жената и дни на детето. Тия дни тѣ изразявали съ числа. Човѣкъ трѣбва да знае кои числа отговарятъ на него и да се рѫководи въ живота си споредъ тѣхъ. Които не разбиратъ закона на числата, могатъ да изпаднатъ въ две крайности: или въ крайно суевѣрие, или въ крайно безвѣрие. Изпадне ли въ суевѣрие, човѣкъ започва слѣпо да вѣрва въ числата и да очаква отъ тѣхъ своето щастие. Изпадне ли въ безвѣрие, човѣкъ започва абсолютно да отрича значението на числата. Суевѣрниятъ мисли, че като вземе лотариенъ билетъ съ номеръ, съставенъ отъ щастливи числа, непременно ще спечели. Обаче въ деня на теглене на лотарията той се обезсърдчава и разочарова — билетътъ му не печели. Който разбира закона на числата, той знае, че всѣко число, независимо значението си, има отношение къмъ известни планети. Тъй щото, щастието на числата не се съдържа само въ тѣхъ, но и въ връзката имъ съ известни планетни съчетания. Добре е човѣкъ да вѣрва на щастието, но по-добре е, ако знае и законитѣ, които обуславятъ щастието. Ония, които знаятъ тия закони, тѣ могатъ да пророчествуватъ. Ако нѣкой пророкъ изхожда отъ мѫжкитѣ числа, ние го считаме мѫжки пророкъ; ако пророкътъ изхожда отъ женскитѣ числа, наричаме го женски пророкъ. И най-после, ако пророкътъ изхожда отъ детскитѣ числа, наричаме го детски пророкъ. Истински пророкъ е онзи, който едновременно е и мѫжки, и женски, и детски. Ако е само мѫжки, пророкътъ произвежда киселини; ако е само женски, пророкътъ произвежда основи; ако е само детски, пророкътъ произвежда соли. Полезно нѣщо е и сольта, и основата, и киселината, но какво ще стане, ако цѣлата земя се превърне на соль, основа или киселина? Ако цѣлата земя се превърне на соль, нѣма кѫде да се оре и сѣе. Ако всичко се превърне на основа, съ какво и какъ ще се тъче на нея? Или какво ще стане, ако всичко е само вѫтъкъ? За да могатъ нѣщата да се използуватъ, между тѣхъ трѣбва да има известно съответствие.

 

Когато се намѣрятъ въ затруднение, съвременнитѣ хора казватъ, че вѣрватъ въ Бога и се чудятъ защо Богъ имъ изпраща изпитания и страдания. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи да признавашъ, че дължишъ на нѣкого известна сума. Обаче това не е достатъчно. Да признавашъ дълга си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да го изплатишъ. Следователно, не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само въ Бога, но той трѣбва да има отношения къмъ Него, да съзнава, че животътъ му е излѣзълъ отъ Бога и трѣбва да се върне къмъ Него. Човѣкъ трѣбва да си даде отчетъ като напусне земята кѫде ще отиде. Като не мисли, човѣкъ казва, че ще отиде въ земята. Това е криво разбиране. Преди всичко човѣкъ не е излѣзълъ отъ земята, за да влѣзе пакъ въ нея. Земята е сборъ отъ много сѫщества, които единъ день ще се разпръснатъ изъ пространството. Кѫде ще отиде тогава човѣкъ? Като не може да отговори на този въпросъ, човѣкъ казва, че съ смъртьта всичко се свършва. Така мислятъ онѣзи, които не вѣрватъ въ живота следъ смъртьта. Тѣ казватъ, че следъ смъртьта си човѣкъ отива на небето, между свѣтлитѣ сѫщества. Добре е човѣкъ да вѣрва, че ще отиде на небето, между свѣтлитѣ сѫщества, но преди да познава тѣхъ, той трѣбва да познава своитѣ ближни.

 

Американскиятъ проповѣдникъ Муди въ първитѣ години на своята пасторска работа проповѣдвалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Защо? Понеже въ детството си той е слушалъ само за Бога, за Христа и за ангелитѣ. Като говорѣлъ за невидимия свѣтъ, той мислѣлъ, че освенъ тѣхъ никой не може да влѣзе тамъ. Обаче когато баща му умрѣлъ, той започналъ вече да мисли, че и баща му е нѣкѫде въ невидимия свѣтъ. Следъ бащата умрѣла и майка му, а следъ нея много негови роднини и приятели. Тогава започналъ да гледа на невидимия свѣтъ като на нѣщо близко, защото тамъ били неговитѣ любими родители и приятели. Отъ това време нататъкъ и проповѣдитѣ му започнали да придобиватъ по-голѣма широта. Понятието му за Бога, за Христа, за свѣтлитѣ и добри сѫщества станали по-близки до разбирането му. Въ детството си Муди гледалъ на Христа като на сѫщество далечъ отъ хората, но когато започналъ да изучава живота Му, да гледа на Него като на свѣтло сѫщество, дошло на земята въ човѣшка форма да помага на слабитѣ и страдащитѣ, той Го призналъ за свой ближенъ. Така именно той разбралъ какво означава понятието „ближенъ“ и „любовь къмъ ближния“. Докато свѣтлитѣ и напреднали сѫщества не слѣзатъ на земята и не се облѣкатъ въ човѣшка форма, тѣ всѣкога ще останатъ неразбрани за човѣка и ще внесатъ въ съзнанието му страхъ и трепетъ. Докато ангелитѣ сѫ на небето, човѣкъ си мисли за тѣхъ съ приятность. Слѣзе ли отъ небето единъ ангелъ между хората, облѣченъ въ своята слава и величие, вмѣсто радость той ще внесе страхъ. Като знае това, Богъ изпраща тия свѣтли сѫщества на земята въ човѣшки форми, незабелязани отъ никого. Тѣ оставятъ своето благословение на земята и си заминаватъ за онзи свѣтъ.

 

Правилно ли е да се страхува човѣкъ отъ свѣтлитѣ сѫщества? Щомъ се страхува, това показва, че той не е дошълъ още до онова дълбоко разбиране на свѣтлината, вследствие на което не може да я понася. Колкото по-малко свѣтлина има човѣкъ, толкова по-повърхностни сѫ неговитѣ разбирания и убеждения. Когато поставятъ човѣка на нѣкакъвъ вѫтрешенъ изпитъ, тогава се вижда колко неопредѣлени и неустойчиви сѫ неговитѣ убеждения. Който има устойчиви убеждения, при каквито условия да го поставятъ, той издържа. Човѣкъ носи вѣрата и убежденията съ себе си, той не ги възприема отъ външния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ е условие за човѣка да кали вѣрата и убежденията си, но не оттамъ да ги възприема. И любовьта не се възприема отвънъ. Хората още не познаватъ любовьта, въпрѣки че говорятъ за нея. Тѣ се питатъ едни други обичатъ ли се. Да питашъ нѣкого дали те обича, това значи: дошълъ ли си до това положение, че Богъ, Който живѣе въ тебе, да позволява да ме обичашъ. Въ любовьта си хората сѫ толкова ревниви, че не си позволяватъ единъ на другъ да гледатъ натукъ — натамъ, но ограничаватъ свободата даже и на Господа въ себе си. Ревниви сѫ хората.

 

Какво представя ревностьта? Ревностьта е низше, животинско чувство, на което човѣкъ по атавизъмъ често се натъква, вследствие на своитѣ криви разбирания за живота, за човѣка. Нѣма по-смѣшно и по-страшно нѣщо отъ това да ревнувашъ човѣка. Да ревнувашъ нѣкого, това значи да имашъ крива представа за човѣка. Казано е въ Писанието, че Богъ е ревнивъ. Това е кривъ преводъ. Че Богъ не е ревнивъ, това се вижда отъ факта, че Той е далъ пълна свобода на човѣка да прави каквото иска. Като види, че нѣкой грѣши, Богъ казва: Ако продължавашъ да правишъ погрѣшки, ще страдашъ. Живѣешъ ли добре, ще благувашъ. Които не разбиратъ Божиитѣ закони, питатъ защо на нѣкой хора Богъ е далъ богатство, а други е поставилъ въ оскѫдни условия. Богъ не е направилъ човѣка нито богатъ, нито сиромахъ. Богатството и сиромашията сѫ резултатъ на разумния и неразумния животъ на човѣка. Ако живѣе разумно и знае какъ да използува условията на живота, човѣкъ придобива богатства. Не живѣе ли разумно, не използува ли условията както трѣбва, той става сиромахъ. Мѫжътъ представя богатството, жената — сиромашията, детето —благоразумието, родено отъ богатството и отъ сиромашията. Следователно, човѣкъ не може да бѫде благоразуменъ, докато не мине презъ богатството и сиромашията. Тъй щото, ако мѫжътъ е богатъ, а майката — бедна, ражда се благоразумието. Ако бащата и майката бѣха богати, никакво дете не можеше да се роди. Споредъ този законъ, ако мѫжътъ и жената сѫ еднакво дебели, съ еднакъвъ темпераментъ, тѣ не могатъ да родятъ никакво дете. За да се роди дете, бащата и майката трѣбва да иматъ различни темпераменти. Запримѣръ, ако майката е сангвинична, съ огненъ темпераментъ, бащата трѣбва да бѫде флегматикъ, или обратно: майката да бѫде флегматична, а бащата — сангвиникъ.

 

Въ живота на съвременнитѣ хора сѫществуватъ редъ противоречия, които се нуждаятъ отъ научно обяснение. Не може ли да ги обясни научно, не може ли да се справи съ тѣхъ, човѣкъ разстройва своята нервна система до изгубване връзката между силитѣ на ума и на сърдцето си, вследствие на което започва да страда. Като не разбиратъ защо идватъ страданията, хората се сърдятъ на Бога, на разумния свѣтъ. Тѣ не се вглеждатъ въ живота си, да видятъ, че причината за страданията имъ се крие въ самитѣ тѣхъ. Богъ е създалъ човѣка съ условия и възможности въ себе си да бѫде богатъ. Не използува ли тия условия и възможности разумно, той става сиромахъ. Споредъ статистиката, опредѣлено е една трета часть отъ хората да бѫдатъ богати, една трета — сиромаси, а останалата трета — нито сиромаси, нито богати. Ако процентътъ на сиромаситѣ днесъ надминава една трета, причината е въ самитѣ тѣхъ. Въ старо време сѫ сѫществували различни пророчески и философски школи, които сѫ учили хората да живѣятъ правилно, да бѫдатъ богати и щастливи, да живѣятъ дълго време на земята, но тия култури сѫ изчезнали. Запримѣръ, какво е останало отъ старата египетска, гръцка и римска култури? Нѣма култура, която да е останала до днесъ. Културитѣ на всички стари държави сѫ изчезнали. Защо? Имало е нѣщо неустойчиво въ тѣхъ. И въ съвременната култура има нѣщо неустойчиво, вследствие на което въ нея се ражда вѫтрешна борба. Въ това отношение съвременната култура представя яйце, което се мѫти. Нѣма да се мине много време и отъ това яйце ще излѣзе пиле. Пилето, което ще излѣзе отъ яйцето на сегашната култура, ще бѫде човѣкъ на шестата раса — човѣкъ съ особенъ строежъ, съ великъ моралъ, съ велики разбирания за живота. На този човѣкъ напълно може да се разчита.

 

Апостолъ Павелъ казва: „Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Побеждавай злото чрезъ любовьта като велико начало на живота, като велико орѫжие въ рѫката на добрия и разуменъ човѣкъ. Любовьта внася редъ и порядъкъ въ живота. Ако една държава нѣма редъ и порядъкъ, тя е лишена отъ основа. Ако нѣма редъ и порядъкъ като основа на живота, тя не може да се развива. Въ развитието на държавата е смисълътъ на нейното сѫществуване. Следователно, любовьта трѣбва да влѣзе като подтикъ, като начало на живота въ всички държави, общества, семейства и отдѣлни индивиди; редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като смисълъ на човѣшкия животъ.

 

„Побеждавай злото чрезъ доброто“. Наистина, човѣкъ може да победи злото въ себе си само чрезъ доброто, чрезъ любовьта. Ако не постави любовьта като начало на своя животъ, човѣкъ нѣма да има никаква основа, никаква цель и никакъвъ смисълъ. Въ този смисълъ животътъ не е нищо друго, освенъ любовь, която се поставя като начало. Редътъ е основа на живота, а развитието - цель, смисълъ. Който разбира любовьта, порядъка и смисъла на нѣщата, дохожда до такова разширяване, че счита всичко въ свѣта за негово и всичко негово — за притежание на Бога. Не разбира ли тази тройственость правилно, човѣкъ дохожда до разбъркване на идеитѣ си, вследствие на което въ живота му се явяватъ редъ противоречия. Тази разбърканость въ идеитѣ на хората е причина за всички спорове и недоразумения между тѣхъ, поради която тѣ постоянно разискватъ върху въпроса, кое вѣрую е най-добро и истинно, кой човѣкъ е най-добъръ и т. н. Не е въпросъ до външното разрешаване на нѣщата. Човѣкъ може да постигне истинско разрешаване на нѣщата, когато постави любовьта за начало на живота, редътъ и порядъкътъ за основа, а развитието като цель и смисълъ.

 

Побеждавай злото чрезъ доброто“. Този е правилниятъ начинъ за побеждаване на злото. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ чрезъ борба да унищожатъ злото. Злото никога не може да се унищожи, защото е жена. Ако жената се унищожи, мѫжътъ нѣма кѫде да се прояви. Какво виждаме въ живота? Колкото да е лоша жената, щомъ тя умре, мѫжътъ страда, плаче за нея. Когато изгуби жената, тогава мѫжътъ разбира, че не може безъ нея. Когато говоримъ за злото и за доброто, ние ги разглеждаме като принципи въ природата, сѫществуването на които е необходимо. Ние не ги разглеждаме като погрѣшки, или като добри постѫпки на хората. Грѣшкитѣ на хората не ни занимаватъ. Злото, като киселина, и доброто, като основа, сѫ необходими въ природата. Тѣ раждатъ сольта — преходно, неутрално състояние въ живота. За да разбере доброто, човѣкъ непременно трѣбва да мине презъ злото; той непременно трѣбва да мине и презъ доброто. Злото и доброто сѫ полюси на живота, както тъмнината и свѣтлината. Злото и доброто раждатъ сольта, а тъмнината и свѣтлината — здрачъ. Здрачътъ е дете, съ мургавъ цвѣтъ на лицето. Хора, родени вечерь, носятъ белезитѣ на нощьта; хора, родени денемъ, носятъ белезитѣ на деня. Сѫщо така ония, които сѫ родени сутринь, при изгрѣвъ на слънцето, коренно се различаватъ отъ тия, които сѫ родени вечерь, при залѣзване на слънцето. Изобщо, всѣки човѣкъ носи белезитѣ на часа, минутата и секундата на своето раждане. Тази е причината за голѣмото разнообразие, което сѫществува между хората. Нѣкои хора носятъ въ себе си повече отъ силитѣ на тъмнината, а други — повече отъ силитѣ на свѣтлината. Обаче, който се ражда вечерь, той непременно е заченатъ денемъ, при действието на свѣтлината; който се ражда денемъ, той е заченатъ вечерь, при действието на тъмнината. Това показва, че въ природата сѫществува законъ на контрастъ, на компенсация на нейнитѣ сили. Невъзможно е човѣкъ да е заченатъ презъ деня и да се роди презъ деня; невъзможно е сѫщо да е заченатъ презъ нощьта и да се роди презъ нощьта. Роди ли се при такива условия, човѣкъ не може да живѣе. Всѣка работа, която се развива успѣшно, е започната презъ деня и се свършва презъ нощьта, или обратно: започната е вечерь, а се свършва презъ деня. Като сѫ дошли на земята, хората постепенно се домогватъ до ония вѫтрешни пѫтища на живота, да знаятъ, какъ да постѫпватъ, какъ и кога да започватъ и свършватъ работитѣ си. Много отъ сегашнитѣ хора се оплакватъ, че работитѣ имъ не вървятъ добре, защото искатъ, като своенравни деца, удобства, безъ да учатъ. Докато не дойдатъ до съзнание, че сѫ дошли на земята първо да учатъ, а после да търсятъ блага и удобства, работитѣ имъ всѣкога ще оставатъ назадъ.

 

Като е дошълъ на земята, човѣкъ първо ще изучава фактитѣ, после — принципитѣ, които обединяватъ всичко въ себе си. Значи, за да разбере законитѣ, човѣкъ първо трѣбва да изучи фактитѣ; за да разбере принципитѣ, той трѣбва да изучи законитѣ. Запримѣръ, всѣко добро дѣло, всѣка сила сѫ факти. Човѣкъ трѣбва да изучава тия факти, за да дойде до закона на доброто, на силата. Не може ли да обедини фактитѣ, законитѣ и принципитѣ въ едно цѣло, човѣкъ не може да се домогне до съвършения животъ. Нѣкои мислятъ, че съ вѣра всичко могатъ да постигнатъ. Ако е така, съвременнитѣ хора все иматъ вѣра въ нѣщо, но постигнали ли сѫ своитѣ желания? Мнозина повѣрваха, въ Христа, но всички ли бѣха Негови ученици? Христосъ имаше 12 ученика, които не само вѣрваха въ Него, но учеха. Тѣ бѣха постоянно около Него, слушаха проповѣдитѣ Му и учеха. Тѣ останаха следъ Христа да проповѣдватъ учението Му. Христосъ имъ каза: „Идете и проповѣдвайте, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка“. Значи, Христовитѣ ученици сѫ проповѣдвали учението на своя Учитель и сѫ станали причина за разпространението му изъ цѣлия свѣтъ. И до днесъ тѣ продължаватъ да работятъ за човѣчеството. И Христовиятъ духъ неуморно работи между хората. Не е останало мѣсто на земята, дето Христовиятъ кракъ да не е стѫпалъ. Има мѣста на земята, които хората още не познаватъ. Земята е много по-голѣма, отколкото хората я познаватъ. До времето на Колумба земята бѣше по-малка, отколкото е днесъ. Колумбъ трѣбваше да предприеме едно пѫтешествие, да открие новъ свѣтъ, непознатъ на хората, и да имъ докаже, че земята не е още напълно проучена. И днесъ има цѣли области, цѣли материци, които хората въ бѫдеще ще откриятъ.

 

Сега, да оставимъ този въпросъ настрана. Не е важно, какво ще се открие въ бѫдеще. Важно е да се изучи открития, реалния свѣтъ. Има начини за изучаване на реалния, на разумния свѣтъ, който ни обикаля. Ако иска да отиде въ Англия, човѣкъ трѣбва да изучава английски езикъ, както и законитѣ, които я управляватъ. Следователно, който иска да изучава разумния свѣтъ, той трѣбва да се свърже съ законитѣ на този свѣтъ, съ неговата държава, съ сѫществата, които я управляватъ. Искате ли да се свържете съ разумнитѣ сѫщества, вие непременно трѣбва да изучавате тѣхния езикъ, да разбирате тѣхната наука, тѣхното управление, тѣхния редъ и порядъкъ, тѣхнитѣ училища, тѣхната религия, отношенията между мѫже и жени и т. н. Всѣки може да отиде въ тази държава и, като се върне, да каже като слѣпия: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега виждамъ и разбирамъ“. Какво е видѣлъ, нѣма да разправя, но ще каже: „Промѣнилъ си лицето ми, Господи.“ Пита ли го нѣкой, какво е видѣлъ, той трѣбва да каже: Иди и вижъ!

 

„Побеждавай злото чрезъ доброто!“ Съ други думи казано: Побеждавай злото чрезъ любовьта. Постави любовьта като начало на живота си, редътъ и порядъкътъ — като основа, а развитието — като цель. И сегашниятъ животъ на хората има смисълъ. Всички страдания, всичко, което става въ своята цѣлокупность, сѫ възможности за създаване на бѫдещата култура, за въдворяване на великия миръ въ свѣта. Колкото по-интензивни сѫ страданията, толкова и периодътъ на прекратяването имъ е по-близо. Още на времето си Апостолъ Павелъ е предвиждалъ това и казалъ: „Въ жертва жива, света и благоугодна Богу.“ Това значи: всичко, каквото има, човѣкъ трѣбва да го даде въ жертва жива, благоугодна на Бога, за да влѣзе въ разумния животъ, между свѣтлитѣ и разумни сѫщества, които живѣятъ въ единство и съгласие. Единъ човѣкъ, едно семейство, едно общество сами нищо не могатъ да направятъ. Всички хора, всички семейства и всички общества трѣбва да се обединятъ въ единъ народъ и така да се развиватъ.

 

И тъй, духовниятъ животъ подразбира обединяване на цѣлото човѣчество въ едно. Съзнанията на всички добри хора по лицето на земята трѣбва да бѫдатъ свързани въ едно цѣло. Тѣ трѣбва да представятъ апаратъ, подобенъ на радиото. Достатъчно е единъ отъ тѣхъ да се намира въ затруднение, за да даде сигналъ чрезъ апарата да му дойдатъ всички на помощъ. Бѫдещата държава ще представя учреждение за разрешаване мѫчнотиитѣ въ живота. Днесъ всѣки трѣбва да се грижи за себе си. Въ бѫдеще всички ще се грижатъ едни за други. Тогава хората ще иматъ нови разбирания, нова наука, новъ моралъ, нови отношения. Днесъ хората се разочароватъ едни отъ други, а въ бѫдеще ще се разбиратъ повече. Връзкитѣ между тѣхъ ще бѫдатъ по-интензивни и здрави. Задъ сегашния редъ и порядъкъ се крие такъвъ редъ и порядъкъ, какъвто свѣтътъ не познава. Още древнитѣ пророци сѫ говорили за новия животъ, за новото време, което иде вече. Свѣтътъ се приготвя за това време.

 

Всички хора трѣбва да бѫдатъ носители на новото. Каквито страдания да минавате, не се спъвайте. Страданията носятъ условия за вѣчния миръ въ свѣта. Дойде ли този вѫтрешенъ миръ, скръбьта ще се превърне на радость.

 

Побеждавайте злото чрезъ доброто. Турете любовьта като начало на живота, като мощна сила. Турете реда и порядъка като основа, а развитието — като цель. Съедините ли тритѣ нѣща въ едно цѣло, вие ще разберете смисъла и предназначението на вашия животъ.

 

24. Беседа отъ Учителя, държана на 9 февруарий, 1930 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...