Jump to content

1930_01_05 Отъ сърдцето


Ани

Recommended Posts

От томчето "Да ви даде", Сила и живот,

13 серия, т.2 (1929-1930),

Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Отъ сърдцето.

 

„Защото отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“.

 Матея 15:19.

 

Разликата между разумния и неразумния животъ се заключава въ последователностьта на нѣщата. Разумность сѫществува тамъ, дето има последователность. Дето нѣма последователность, никаква разумность не сѫществува. Слушате ли нѣкой човѣкъ днесъ да говори едно, а утре — друго, той не е разуменъ. Въ неговата мисъль нѣма последователность. Отъ такъвъ човѣкъ нищо не може да се очаква. Разуменъ човѣкъ е онзи, въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията на когото има пълна последователность. Това е законъ, който има отношение къмъ цѣлокупния животъ. Прочетете книгата на нѣкой ученъ, поетъ, писатель или философъ и вижте, има ли последователность въ тѣхнитѣ мисли. Ако има последователность, вие смѣло можете да кажете, че това сѫ разумни хора. Въ всички свѣтове — физически, духовенъ и умственъ, разумностьта се отличава съ последователность. Тъй щото, дето има последователность, тамъ има и музика, и изкуство, и култура, въ широкъ смисълъ на думата. Безъ последователность никакво възпитание не сѫществува. Какъ ще възпитате детето, ако не спазвате известна последователность въ храната? Храната и начинътъ на храненето представятъ основа на човѣшкия животъ. За да бѫде кѫщата устойчива, преди всичко основата ѝ трѣбва да бѫде здрава. Материалътъ на основата ѝ трѣбва да бѫде здравъ, но сѫщевременно и сцѣплението между съставнитѣ части на материала трѣбва да бѫде силно. Значи, и при градежа на кѫщитѣ трѣбва да се спазва известна последователность.

 

„Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Съвременнитѣ учени, общественици и възпитатели говорятъ за възпитание на младото поколѣние, за подобряване на човѣчеството. Тѣ се стремятъ да развиватъ интелигентность въ децата, да турятъ редъ и порядъкъ въ живота. Ако за всичко това трѣбва отсега нататъкъ да се работи, свѣтътъ е фалиралъ. Интелигентность, вѣра, редъ сѫществува въ свѣта. Време е човѣкъ да отправи погледа си къмъ положителната наука, която ще му покаже, какво трѣбва да обработва въ себе си, какъ да го обработва и кѫде да го складира, както търговецътъ складира стоката си. Човѣкъ не може да изработи повече отколкото е материалътъ, който му е даденъ. Той не може да продаде повече отъ това, което е изработилъ. Най-после и печалбата му ще зависи отъ качеството на онова, което е продалъ. Ще кажете, че търговцитѣ могатъ да лъжатъ клиентитѣ си, като имъ продаватъ стоката си по-скѫпо, отколкото струва. И това е възможно, но и въ лъжата има предѣлъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде лъганъ най-много три пѫти въ живота си. Въ какво се заключава лъжата? Лъжата се заключава въ изнасяне на фактитѣ въ такава форма, съ такова съдържание и съ такъвъ смисълъ, каквито въ действителность не сѫ. Лъжата прониква и въ религиозния, и въ обществения, и въ семейния животъ на хората. Ние казваме: Право вѣрую е онова, което има отношение къмъ разумния животъ на човѣка.

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до положение да изучаватъ живота като изкуство. Въ изкуството да живѣе, човѣкъ трѣбва да расте и да се развива, а сѫщевременно да изучава законитѣ на своето растене и развиване. Не познава ли тия закони, той ще бѫде изложенъ на постепенно разрушаване, безъ да може самъ да си помогне. Човѣкъ може да се разрушава и физически, и духовно. Разруши ли се тѣлото на човѣка, съ него заедно се руши и психиката му. Казватъ за нѣкого, че е отпадналъ въ убежденията си. Това не значи, че е измѣнилъ убежденията си, но ги е ограничилъ, не е далъ възможность да се разширятъ. Може ли да измѣни човѣкъ понятието си за свѣтлината? Ако не работи, ако съзнателно не възприема свѣтлината въ себе си, човѣкъ остава съ ограничени разбирания за нея. Обаче, възприема ли я съзнателно, той всѣки день разширява понятията си за нея. Самата свѣтлина и отношенията ѝ къмъ сѫществата не се измѣнятъ. Сѫщото може да се каже и за любовьта. Каквато е била любовьта преди хиляди години, такава е и днесъ. Когато говоримъ за различни видове любовь, това се дължи на хората. Тѣ не възприематъ и не прилагатъ любовьта еднакво, вследствие на което и проявитѣ ѝ сѫ различни. Ако презъ една леща съберете слънчевитѣ лѫчи и ги насочите къмъ нѣкой предметъ, вие можете да го запалите. Сѫщата пакость можете да направите и съ любовьта. Като знаете това, оставете свѣтлината и любовьта да се проявяватъ въ естествения си видъ, безъ никакво външно насилие отъ ваша страна.

 

Животътъ на сегашнитѣ хора е пъленъ съ аномалии, защото тѣ искатъ да станатъ учени, да заповѣдватъ на природата, да станатъ нейни господари. Въ древностьта хората сѫ имали желание да омагьосватъ, да си служатъ съ различни магии. Сегашнитѣ хора пъкъ искатъ да бѫдатъ учени, всесилни, да правятъ каквото желаятъ. Нито еднитѣ, нито другитѣ сѫ успѣли въ своитѣ желания. — Защо? Защото само разумниятъ може да прави, каквото иска. Въ своитѣ желания и стремежи той се съобразява съ великитѣ закони на природата. Той никога не изнасилва природнитѣ закони. Всѣки човѣкъ, който се противопоставя на природнитѣ закони, самъ се е разрушилъ. Той не е разуменъ човѣкъ. Който се е опиталъ да се противопостави на природата, той е получилъ такъвъ урокъ, който съ вѣкове не може да забрави. Дали той е ученъ, светия или обикновенъ човѣкъ, природата нѣма да му прости. Колкото по-високо стои човѣкъ въ развитието си, толкова по-голѣма е неговата отговорность. Той носи последствията на всѣко нарушаване на природнитѣ закони. На обикновения, малко ученъ човѣкъ, се прощаватъ правописнитѣ грѣшки, но на писателя, на учения и на поета не се прощаватъ. Праведниятъ, като направи една морална погрѣшка, веднага я изправя. Той не се извинява нито съ условията, нито съ незнание. Щомъ сгрѣши, веднага изправя погрѣшката си. Не я ли изправи, природата го глобява. Глобата седи въ това, да подигне всички ония, за падането на които той е станалъ причина. Този законъ се отнася до всички хора. Каквато загуба сте причинили на хората, рано или късно, вие трѣбва да я платите. Индуситѣ наричатъ този законъ „карма“. Други го наричатъ „сѫдба“.

 

Днесъ всички хора се запитватъ, сѫществува ли карма, сѫществува ли сѫдба въ свѣта. Какъвъ отговоръ ще си дадатъ, това не е важно. Важно е, че тѣ се намиратъ предъ законъ на „причини и последствия“ и го изпитватъ на собствения си гръбъ. Сѫществува една последователность въ свѣта. Внесе ли известно нарушение въ този законъ, човѣкъ неизбѣжно носи последствията на това нарушаване. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да спазва закона на последователностьта и въ тритѣ свѣта. На физическия свѣтъ той трѣбва да знае какъ да се храни, какъ да диша, какъ да пие вода и какъ да възприема свѣтлината. Той трѣбва да има добре организирано физическо тѣло. Влѣзе ли въ духовния свѣтъ, той трѣбва да има добре организирано астрално тѣло. За умствения свѣтъ пъкъ трѣбва да има добре организирано умствено тѣло. Който е развилъ и тритѣ си тѣла, той може да се нарече разуменъ човѣкъ. Той може да спазва закона на последователностьта. Колкото е важно физическото тѣло на човѣка, толкова сѫ важни астралното и умственото му тѣла.

 

Сега, като говоря за разуменъ и неразуменъ човѣкъ, това не значи, че неразумниятъ е лошъ човѣкъ. Споредъ мене, лошъ човѣкъ е онзи, който за направеното му добро отговаря съ зло. За обяснение на тази мисъль ще приведа следния примѣръ. Единъ богатъ човѣкъ отишълъ на една голѣма, пълноводна рѣка да се кѫпе. По едно време той нагазилъ въ единъ водовъртежъ и започналъ да се дави. Въ този моментъ край рѣката минавалъ единъ беденъ пѫтникъ. Като видѣлъ давещия се, той веднага се спусналъ къмъ него и го извадилъ отъ водата. Едва се окопитилъ отъ положението си, богатиятъ погледналъ къмъ пѫтника и позналъ въ лицето му единъ отъ своитѣ длъжници. Вмѣсто да благодари на пѫтника, който го спасилъ отъ удавяне, богатиятъ се приближилъ до него, хваналъ го за яката и му казалъ: Хайде сега въ участъка. Ти ми дължишъ 30,000 лева. Отъ дълго време те търсѣхъ и едва днесъ те намѣрихъ. Докато не дадешъ обещание, че ще платишъ дълга си, нѣма да те пусна. Бедниятъ се подчинилъ на положението. Той прекаралъ нѣколко деня въ затвора, дето трѣбвало да обещае, че ще употрѣби всички усилия да плати дълга си. Наистина, съ голѣми усилия и мѫки, той изплатилъ дълга си и се освободилъ отъ богатия. Отъ всичко, което преживѣлъ, бедниятъ дошълъ до философското заключение: „Направи добро, за да намѣришъ зло“. Оттамъ насетне тия думи се употрѣбяватъ като поговорка отъ българитѣ. Значи, предполага се този пѫтникъ да е билъ българинъ. Какво мнение може да си състави човѣкъ за богатия? За богатия може да се каже само това, че е билъ лошъ човѣкъ. Да ти направятъ добро, като те спасятъ отъ смърть, и следъ това да отговоришъ съ зло, това значи лошъ човѣкъ. Да простишъ дълга на онзи, който те е спасилъ отъ смърть, това е най-малкото добро, което можешъ да направишъ. Какъ мислите, бедниятъ пѫтникъ взелъ ли си е поука отъ този случай? Колкото пѫти му се случвало да спасява нѣкой свой кредиторъ отъ смърть, той предварително го питалъ, готовъ ли е да прости дълга му. Ако кредиторътъ обещавалъ, че ще прости дълга му, само тогава той му се притичалъ на помощь.

 

Днесъ по-голѣма часть отъ хората си служатъ съ два морала. Когато сѫ свободни, когато работитѣ имъ вървятъ добре, когато сѫ силни, тѣ прилагатъ онзи моралъ, който има предъ видъ само тѣхнитѣ интереси. Щомъ се намѣрятъ на тѣсно, тѣ прилагатъ общия моралъ, който засѣга интереситѣ на дветѣ страни. Рѣдко ще срещнете човѣкъ, който за голѣмото добро, което сте му направили, да ви отговори съ зло. Историята помни само единъ подобенъ случай. Той е случаятъ съ Христа. Така постѫпиха евреитѣ съ Христа. Христосъ, Който създаде еврейския народъ, Който го освободи отъ робството, бѣше разпнатъ на кръста отъ тѣхъ. При това, Христосъ нищо не имъ дължеше.

 

Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Защо сѫществува злото въ свѣта, това е въпросъ, който и досега не е разрешенъ и нѣма да се разреши. Докато човѣкъ живѣе въ разрѣзъ съ Божиитѣ закони, съ разумнитѣ закони на природата, той всѣкога ще се натъква на злото. Докато човѣкъ се опитва да коригира законитѣ и порядъка на великата природа, злото винаги ще се промъква въ неговия животъ, както апашътъ въ кѫщата му. Гърнето не може да коригира грънчаря. Ако гърнето се осмѣли да коригира своя създатель, последниятъ или ще го надроби на части, или ще го употрѣби като сѫдъ за нечистотии. — Защо ми е дадена тази долна служба? — Да се научишъ да мислишъ право и да не коригирашъ онзи, който те е създалъ. Да приложишъ единъ принципъ, това не значи, че трѣбва да го коригирашъ. Щомъ го коригирашъ, това показва, че не си го разбралъ.

 

И тъй, дойдете ли до великитѣ принципи на живота, тамъ не се позволява никаква корекция. Обикновениятъ, грѣшниятъ човѣкъ нѣма право да коригира Великото начало на живота. Праведниятъ пъкъ, само по себе си се разбира, че той никога не би си позволилъ да коригира Божественото. Той разбира Божественото и го прилага така, както се проявява. Истински праведенъ е онзи, който отъ началото на живота си до края не е допусналъ въ ума си една лоша мисъль и въ сърдцето си едно лошо чувство. При всички случаи на живота си, при радости и скърби, той всѣкога е запазвалъ своя вѫтрешенъ миръ и разположение на духа. Че не сте такива праведни, това нищо не значи. Това не трѣбва да ви отчайва и обезсърдчава. Много пѫти ще се обезсърдчавате и насърдчавате, но трѣбва да вървите напредъ. — Ама ние сме справедливи. — Това е другъ въпросъ. Да бѫдете справедливи, това е ваша длъжность. Става ли въпросъ за правдата, тя е незавършенъ процесъ. Праведниятъ е съгласувалъ живота на ума и на сърдцето си, вследствие на което и действията му сѫ хармонични. Добриятъ музикантъ взима вѣрни, чисти тонове. — Защо? — Между ума и сърдцето му има хармония. Влѣзе ли нѣкакъвъ елементъ отвънъ, който внася най-малкото нарушение на тази хармония, тоноветѣ му излизатъ нечисти. Музикантътъ трѣбва да пази своето вѫтрешно равновесие. Излѣзе ли отъ своето равновесие, той изгубва чистотата на тоноветѣ си.

 

Това, което се изисква отъ музиканта, се иска и отъ обикновения човѣкъ. Всѣки трѣбва да се стреми да придобие вѫтрешно равновесие и миръ и като го придобие, да се стреми да го запази. Понеже често нарушаватъ своето вѫтрешно равновесие, хората се запитватъ какъ ще прекаратъ живота си. Правъ е човѣкъ да си задава този въпросъ, но той трѣбва самъ да си отговори. Ако мечката зададе сѫщия въпросъ, ще ѝ се отговори: Ти ще прекарашъ живота си като мечка. На вълка ще се отговори, че ще прекара живота си като вълкъ. На птицата ще се отговори, че ще прекара живота си като птица. Рибата ще прекара живота си като риба и т. н. Човѣкъ, обаче, трѣбва да прекара живота си като човѣкъ. Щомъ се е явилъ въ човѣшка форма, човѣкъ трѣбва да знае какви сѫ качествата на човѣка и да живѣе съобразно тѣхъ. Като не мислятъ върху предназначението си като човѣци, мнозина казватъ, че не се нуждаятъ отъ наука, отъ изкуство, отъ музика, отъ богатство и живѣятъ день за день, безъ да прилагатъ онова, което е вложено въ тѣхъ. Такъвъ животъ се придружава съ страдания. Тѣ започватъ да боледуватъ, ставатъ сиромаси, невежи и започватъ да безпокоятъ Господа защо ги е оставилъ, защо имъ е далъ толкова страдания. Онзи, който се нарича човѣкъ, той трѣбва да знае причинитѣ на своитѣ страдания. Той трѣбва да знае защо боледува, защо страда, защо е сиромахъ, защо е невежа. Нищо въ свѣта не е случайно. Христосъ казва, че злото произтича отъ сърдцето. Човѣшкото сърдце е свързано съ астралния свѣтъ. Астралниятъ свѣтъ пъкъ е область отъ духовния свѣтъ. Когато хората за пръвъ пѫть сѫ прогледали и започнали да чуватъ, тогава се явило злото въ свѣта. Следователно, зрението и слухътъ сѫ причина за сѫществуването на злото.

 

Въ древностьта единъ царь ималъ две дъщери: едната била слѣпа, а другата — глуха. Когато дошло време да се женятъ, на слѣпата се падналъ много грозенъ момъкъ, но сладкодуменъ. На глухата се падналъ красивъ момъкъ, но крайно грубъ. Той по цѣли дни викалъ, сърдѣлъ се, ругаелъ, когото срещнѣлъ на пѫтя си. Като чувала само сладки, благи думи отъ устата на мѫжа си, слѣпата царска дъщеря си казвала: Кой знае, колко е красивъ моятъ мѫжъ, щомъ знае толкова сладко да говори! Глухата царска дъщеря често си казвала: Като гледамъ красотата на моя мѫжъ, кой знае колко сладко говори! И дветѣ царски дъщери живѣли въ миръ и съгласие съ своитѣ избраници. Царьтъ страдалъ много за недостатъцитѣ на своитѣ дъщери, но единъ отъ мѫдрецитѣ на това време му казвалъ: Царю честити, благодари, че Провидението е дало по единъ недостатъкъ на дъщеритѣ ти. Ако нѣмаха тия недостатъци, тѣ щѣха да бѫдатъ по-нещастни, отколкото сѫ днесъ.

 

Повечето съвременни хора сѫ слѣпи и глухи. Ако нѣкой има силно зрение, добре вижда външния свѣтъ, но той вижда отвѫтре слабо. И обратно: ако отвѫтре вижда добре, отвънъ вижда слабо. Сѫщото може да се каже и за слуха. Това показва, че нѣщата на физическия свѣтъ сѫ относителни. Слушате да казватъ за нѣкого, че е лекъ човѣкъ, а за другъ, че е тежъкъ. Ако това се отнася до моралния животъ на човѣка, ще излѣзе, че лекиятъ човѣкъ е по-малко мораленъ отъ тежкия. Донѣкѫде е така. Лекъ човѣкъ е онзи, който лесно се подава на всѣкакво чуждо влияние. Въ химията металитѣ се дѣлятъ на леки и на тежки. Тежкитѣ метали иматъ по-голѣмо приложение въ живота отъ лекитѣ. Нѣкои отъ тежкитѣ метали — като сребро, злато, платина, радий се отнасятъ къмъ благороднитѣ метали. Затова и българскиятъ поетъ П. Р. Славейковъ е казалъ въ едно отъ стихотворенията си: „Парице, парице, всесилна царице, съ тебе въ рая, безъ тебе въ ада“. Кой може да мисли, че парата ще го заведе въ рая? Само простиятъ, глупавиятъ мисли така. Парата не може да заведе човѣка въ Царството Божие. Парата е мощно нѣщо, но за физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ паритѣ, богатството създаватъ подтикъ за работа, за движение, за мисъль, но чрезъ паритѣ не може да се влѣзе въ разумния животъ. Лекиятъ човѣкъ не може да стигне до вратата на рая, защото лесно избухва, лесно се разпуква. Следователно, докато въ мислитѣ, въ чувствата, въ убеждението и въ съзнанието на човѣка става пропукване, той не може да направи крачка напредъ къмъ Царството Божие. Той е счупена стомна, която нищо не задържа въ себе си.

 

Когато Христосъ развивалъ предъ ученицитѣ си въпроса за пропукване на човѣшкото съзнание, Той искалъ да обърне вниманието имъ къмъ природата, да иматъ прави възгледи за нея. Каквато е била природата въ миналото, такава е и днесъ. Има нѣкакво различие, но то се заключава въ методитѣ, съ които си е служила въ миналото и тия, съ които си служи днесъ. На всѣко време тя прилага съответни методи. Въ това, именно, се заключава нейната разумность. Тя се съобразява съ човѣшкото развитие. Като работятъ върху самовъзпитанието си, съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ свойствата на елементитѣ, както химицитѣ ги изучаватъ. Като знаятъ свойствата на елементитѣ, тѣ ще могатъ да разбератъ тѣхното влияние върху организмитѣ. Ако въ организъма си човѣкъ има по-голѣмо количество желѣзо, отколкото трѣбва, той е твърдъ и грубъ по характеръ. Ако количеството на органическото желѣзо въ кръвьта му е по-малко, отколкото трѣбва, той е малодушенъ, страхливъ. Значи, всички страхливи хора и животни, запримѣръ жабата и заекътъ, иматъ малко желѣзо въ организъма си. Всѣки елементъ придава своитѣ качества на човѣка. Органическото злато въ кръвьта на човѣка придава благородство. Ако въ мозъка на човѣка има органическо злато, мисъльта му е устойчива.

 

Мнозина се оплакватъ отъ разсѣяность, отъ разпокѫсаность на мисъльта си. Тази разпокѫсаность се дължи на съмнението. Страшно е, когато съмнението влѣзе въ човѣка. Тежко е положението на човѣка, когато почне да се съмнява въ сѫществуването на Бога. Да се съмнява човѣкъ въ Бога, въ Първата Причина на нѣщата, това значи, да се съмнява въ живота. Единственото доказателство за сѫществуването на Бога, това е животътъ. Щомъ живѣе, човѣкъ не може и не трѣбва да се съмнява въ сѫществуването на живота. Щомъ не се съмнява въ сѫществуването на живота, човѣкъ не трѣбва да се съмнява и въ сѫществуването на своя Създатель. Който право мисли, той не може да се съмнява.

 

„Защото отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Отъ този стихъ се разбира, че сърдцето е причина за грѣха. Грѣхътъ седи като потенциална сила въ сърдцето. Обаче, ако умътъ не се прояви, не даде ходъ на грѣха, на злото въ сърдцето, човѣкъ никога не би грѣшилъ. Какъ може да грѣши човѣкъ, който е лишенъ отъ очи, отъ уши, отъ ръце? Той има желание да направи нѣщо, но е лишенъ отъ възможность да се прояви. Дадатъ ли му се пособия — очи, уши, ръце, той веднага ще изпълни желанието си и то въ две направления: или възходещо или низходещо. Като изпълнява волята Божия, човѣкъ се движи въ възходеща посока, дето грѣхътъ е изключенъ. Като изпълнява своята воля, човѣкъ се движи въ низходеща посока, дето грѣхътъ всѣки моментъ може да се прояви. Между тѣзи две посоки върви човѣшкото развитие. При развитието на съвременния човѣкъ и злото, и доброто съ необходими, както огъньтъ — за желѣзаря. На своя огънь желѣзарьтъ топи желѣзото, но съ същия огънь могатъ да се извършатъ голѣми престѫпления и да се създадатъ голѣми нещастия. Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави, но отъ сѫщото сърдце излизатъ благородни и възвишени чувства. Отъ ума излизатъ лоши и добри мисли. Както добриятъ готвачъ приготвя чисто и вкусно ядене, така и всѣки човѣкъ трѣбва да вади отъ ума и отъ сърдцето си само чисти и възвишени мисли и чувства. Мнозина мислятъ, че всѣки човѣкъ може да готви и не се спиратъ върху това, кой е готвилъ. Всѣки човѣкъ може да готви, но не яжте отъ яденето на всѣкиго. Ако хората разбираха значението на готвенето, на храната, която употрѣбяватъ, тѣ биха си въздействували при самовъзпитанието. Всѣка майка трѣбва да има това предъ видъ при възпитанието на своето дете. До седемгодишната му възрасть, тя трѣбва сама да му готви. До тази възрасть детето трѣбва да яде само такава храна, която майката е приготвила. Въ това отношение птицитѣ служатъ за примѣръ. Докато малкитѣ израснатъ, майката и бащата непрекѫснато имъ носятъ храна. Тѣ сами ги отглеждатъ. Щомъ пораснатъ, щомъ хвръкнатъ отъ гнѣздото си, родителитѣ имъ ги оставятъ сами да се грижатъ за себе си. Птицитѣ сѫ разрешили по-добре семейния животъ отъ хората.

 

Следователно, колкото е важенъ въпросътъ за физическото хранене на човѣка, толкова е важенъ въпросътъ и за неговото душевно хранене. Не храни ума си съ мисли, излѣзли отъ ума на лоши готвачи. Не храни сърдцето си съ чувства, излѣзли отъ сърдцето на лоши готвачи. Не храни душата си съ копнежи и желания, излѣзли отъ душата на лоши готвачи. Спазвате ли тия правила, главата ви ще бѫде мирна. Всѣко нѣщо, което не въздействува за подигането на човѣшката душа, е лоша, вредна храна. Ще каже нѣкой, че авторътъ на дадена книга е много известенъ. За човѣка е важно, какво влияние указва книгата върху него, а не името на автора и неговата известность. Човѣкъ се опредѣля отъ своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ представятъ неговия вѫтрешенъ животъ, който се отпечатва върху лицето му. Не е важно, какво говори човѣкъ, но какво мисли и чувствува. Не е важно името на човѣка, но неговитѣ прояви. Както се проявява човѣкъ, такъвъ е неговиятъ отпечатъкъ въ природата. Въ това отношение природата е будна. Каже ли нѣкой, че ви обича, природата веднага го поставя на изпитъ. Природата не търпи празни думи. На всѣко ваше изявление на обичь, тя се подписва дали сте издържали изпита си или не. Природата не търпи никакви фалшиви форми. Види ли нѣкѫде злото, облѣчено въ красива дреха, тя го разбулва. Види ли доброто, облѣчено въ скъсана, нечиста дреха, и него разбулва. Това наричаме ние изпитания. Изпитанията ще сѫществуватъ дотогава, докато всички нѣща се представятъ въ тѣхния естественъ видъ.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се изправятъ, да подобрятъ условията на живота си. Това може да се постигне само тогава, когато направятъ връзка съ разумния свѣтъ, т. е. съ добри, разумни сѫщества. Както голѣмитѣ фирми иматъ свои представители по цѣлия свѣтъ, така и разумниятъ свѣтъ има свои представители по цѣлата земя. Всѣки народъ, всѣки ученъ, всѣки философъ, всѣки музикантъ, всѣки поетъ или писатель, всѣки светъ и праведенъ човѣкъ е пратеникъ на земята отъ разумния свѣтъ, да покаже на хората, че има нѣщо красиво и възвишено въ свѣта, за което трѣбва да се живѣе. Връзката между тия хора говори, именно, за сѫществуването на известна последователность въ разумния свѣтъ. Нѣщата въ природата и въ живота не сѫ разхвърляни, както нѣкои мислятъ.

 

Като не разбиратъ последователностьта въ живота, хората мислятъ, че човѣкъ се е родилъ, за да поживѣе известно време на земята и следъ това да умре, безъ да остане нѣщо отъ него. Това е неразбиране на живота. Докато признава сѫществуването на Първата Причина и се подчинява на Нейната воля, човѣкъ постоянно ще живѣе. Като живѣе, съзнанието му непрекѫснато ще се пробужда. Отрече ли сѫществуването на Първопричината на нѣщата въ себе си и мисли, че е господарь на живота си, човѣкъ самъ се осѫжда на смърть. Дето има животъ, тамъ съзнанието на човѣка непрекѫснато се разширява. Дето е смъртьта, тамъ съзнанието на човѣка се ограничава. Въ процеса на своето развитие, човѣкъ минава презъ нѣколко области: презъ физическия, духовния и умствения свѣтъ. Докато живѣе само на физическия свѣтъ, човѣкъ минава презъ твърдата материя, която трѣбва да обработи. За да я обработи, той се ползува отъ силитѣ на живата природа. Следъ това той влиза въ духовния свѣтъ, въ областьта на чувствата, които трѣбва да облагороди и подигне. Най-после той влиза въ умствения свѣтъ, дето духътъ господствува. Мозъкътъ е на разположение на човѣшкия духъ. Чрезъ него духътъ действува върху всички удове на човѣшкия организъмъ и ги измѣня споредъ великитѣ закони на Битието.

 

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да изучава природата и нейнитѣ велики закони, за да може да ги прилага въ живота. Не постѫпва ли съобразно великитѣ закони на природата, човѣкъ ще създаде около себе си такава атмосфера, която ще го задуши. Затова е казалъ Христосъ, че отъ сърдцето излизатъ помисли лукави. Той подчърталъ, че това, което излиза отъ стомаха, не осквернява човѣка, но онова, което излиза отъ сърдцето му. Доброто пъкъ излиза отъ човѣшката душа. Затова и Христосъ е казалъ: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Душата е господарка на положението на човѣка. Тя разполага съ доброто въ него. Докато живѣе само съ сърдцето си, човѣкъ не може да бѫде добъръ. Познава ли душата си, живѣе ли съ нея, човѣкъ е добъръ. Казваме, че въ човѣка има две начала: низше и висше. Низшето въ човѣка е въ неговото сърдце; висшето е въ неговата душа. Душата е източникъ на доброто въ човѣка. По проявитѣ на доброто въ себе си човѣкъ може да се познае. Каже ли, че душа не сѫществува, това показва, че той живѣе изключително въ материалния свѣтъ, въ свѣта на своя умъ и на своето сърдце. Този човѣкъ е правъ за себе си, защото живѣе само на земята. Трѣбва ли при това положение да го убеждаватъ, че сѫществува душа, духъ, другъ свѣтъ, небе и т. н.? Той ще си живѣе съ своитѣ земни разбирания. Никой нѣма право да го изкара отъ неговитѣ разбирания, докато той самъ не пожелае да излѣзе отъ тѣхъ. — Ама дали, наистина, има нѣщо на небето? — Все има нѣщо. Каквито да сѫ разбиранията на човѣка, все има нѣщо добро въ него. Ако въ животнитѣ има нѣщо хубаво, колко повече въ човѣка. Запримѣръ, вълкътъ има една добра чърта: той силно се привързва. Обикне ли нѣкой човѣкъ, той никога нѣма да му пакости. Намрази ли го веднъжъ, той никога нѣма да забрави омразата си къмъ него. Дето го срещне, все ще му причини нѣкаква пакость. Той има силни чувства. Вълкътъ често се настройва срещу човѣка, защото иматъ единъ и сѫщъ интересъ: вълкътъ напада овцетѣ, за да ги яде, да се храни съ тѣхъ. Човѣкъ ги пази отъ вълка съ сѫщото намѣрение - да ги коли, да се храни съ тѣхъ. Като не разбира защо човѣкъ го преследва, вълкътъ гледа на него като на узурпаторъ.

 

Съвременнитѣ хора искатъ да подобрятъ живота си, но не знаятъ какъ. Тѣ внасятъ нови методи при възпитанието, но животътъ имъ пакъ не се подобрява. — Защо? — Защото новитѣ методи, които прилагатъ при възпитанието, се отнасятъ само до външната страна на въпроса. За да се внесе нѣкакво подобрение въ личния, въ семейния, въ обществения животъ на хората, въ тѣхъ трѣбва да стане корененъ превратъ: външенъ и вѫтрешенъ. Само новитѣ, само Божественитѣ идеи сѫ въ състояние да произведатъ вѫтрешенъ превратъ. Не стане ли вѫтрешно и външно преобразование съ човѣка, той все още ще върви въ стария пѫть, съ стари разбирания. Сегашниятъ животъ, сегашното възпитание не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ, вследствие на което хората се натъкватъ на голѣми противоречия.

 

Като не разбиратъ смисъла на противоречията, хората се питатъ, не може ли безъ тѣхъ. Сегашниятъ животъ е невъзможенъ безъ противоречия. — Какво трѣбва да правимъ съ противоречията? — Ще ги приемете и ще се учите отъ тѣхъ. Щомъ се намѣрите предъ нѣкакво противоречие, ще постѫпите като онази царска дъщеря въ древностьта, която съзнателно ги приемала. Тя била красива мома и трѣбвало да се ожени за красивъ, уменъ царски синъ. Отъ едно съседно царство се явилъ единъ царски синъ, младъ, красивъ момъкъ и поискалъ рѫката на царската дъщеря. Тя го харесала и се съгласила да му стане жена. Въ деня на сватбата дошълъ отнѣкѫде единъ жрецъ. Царската дъщеря се почудила, защо е дошълъ този жрецъ, кой го е довелъ и попитала баща си, той да ѝ отговори. Бащата казалъ: Жрецътъ е дошълъ да оформи вашия съюзъ. — Не може ли безъ това? — Не може. Щомъ стѫпвате въ бракъ, този актъ е необходимъ. Царската дъщеря се съгласила да изпълни и тази формалность. Между присѫтствуващитѣ тя видѣла единъ лѣкарь. Като запитала баща си, защо е дошълъ лѣкарьтъ на сватбата, бащата отговорилъ: Лѣкарьтъ е дошълъ да ви се представи, че когато стане нужда, да ви се притече на помощь. — Но сега ние сме здрави, нѣмаме нужда отъ лѣкарь. — Той е предвидливъ, дошълъ е по-рано, да не става нужда да го търсите. Царската дъщеря приела и това посещение. После тя видѣла единъ готвачъ и запитала баща си: Защо е дошълъ този готвачъ? — Той знае, че като се ожените, ще имате нужда отъ добъръ, опитенъ готвачъ. Не дойде ли навреме, щастието ви ще се развали. И на това се съгласила. Най-после тя видѣла между посетителитѣ една стара баба и запитала баща си, какво търси тази баба на сватбата. Бащата отговорилъ: Бабата е дошла да ви се представи, защото единъ день ще имате нужда отъ нея. Тя ще изпълни ролята на акушерка. Колкото да сѫ противоречиви тия явления въ момента на сватбата, тѣ трѣбва да се приематъ. Царската дъщеря се опитала да се освободи отъ тѣхъ, но не могла, трѣбвало да ги приеме.

 

Следователно, свърже ли се съ живота, човѣкъ неизбѣжно ще се натъкне на противоречия. Свържете ли се съ нѣщо ново, съ нѣкакви нови идеи, непременно ще дойдатъ редъ противоречия въ форма на жрецъ, лѣкарь, готвачъ, баба и т. н. За да се справите съ противоречията, вие трѣбва да разбирате вѫтрешния смисълъ на живота.

 

Разказътъ за сватбата на царската дъщеря още не е свършенъ. Преди извършването на вѣнчалния обредъ, царската дъщеря видѣла една погребална колесница. Тя попитала баща си, защо иде тази колесница на сватбата. — Все ще потрѣбва. Нѣкое отъ децата, които ще се родятъ, може да умре. Пъкъ и вашиятъ редъ може да дойде. — Щомъ е така, не искамъ, да се женя, отговорила царската дъщеря. Като чулъ тия думи, царскиятъ синъ, възлюбениятъ на царската дъщеря, се наскърбилъ, понеже я обичалъ. Тя му казала: По-добре и двамата да страдаме, но да живѣемъ, отколкото да се оженимъ и да умремъ.

 

Следователно, за предпочитане е човѣкъ да страда, но да живѣе, отколкото да умре. Животътъ е за предпочитане предъ смъртьта. Праведниятъ може да страда, но не и да умира. Христосъ е казалъ: „Скръбна е душата ми до смърть“. Това показва, че има страдания непоносими, като методъ за пречистване. Колкото по-голѣми сѫ страданията на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ за пречистване, т. е. за освобождаването му отъ заблуждения и противоречия. Страданията въ живота се смѣнятъ съ радости, като условия за почивка. Радостьта дава възможность на човѣка да си почине, но ни най-малко не показва, че той е разрешилъ всички въпроси. Радостьта е отдихъ, който се дава на всѣки страдащъ.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ смѣли, геройски да понасятъ страданията. Добре е човѣкъ да има самообладанието на Епиктета, виденъ гръцки философъ, съ търпение да понася страданията. Епиктетъ първоначално билъ робъ при единъ римски патриций, суровъ и жестокъ човѣкъ. Той се отнасялъ жестоко съ слугитѣ си — роби, биелъ ги на общо основание. Сѫщото правѣлъ и съ Епиктета. Последниятъ понасялъ ударитѣ на господаря си съ голѣмо спокойствие и вѫтрѣшно самообладание, безъ да каже дума. Когато господарьтъ се нахвърлялъ много жестоко върху него, той спокойно му казвалъ: Господарю, внимавай само да не счупишъ крака ми. Стане ли това, най-много ти ще изгубишъ, не ще мога да ти служа, както трѣбва. Господарьтъ се чудѣлъ на това голѣмо самообладание. Единъ день, силно разгнѣвенъ, той се нахвърлилъ върху Епиктета, билъ го жестоко и счупилъ крака му. — Какво направи сега, господарю? Отъ този моментъ се лишавамъ отъ възможностьта да ти служа добре. Като видѣлъ лошата си постѫпка, господарьтъ решилъ да възнагради добре Епиктета и го освободилъ отъ положението на робъ, въ което се намиралъ. Напълно освободенъ, Епиктетъ отишълъ въ Гърция, дето се прочулъ като виденъ философъ.

 

Нѣкога при Буда се явилъ единъ страдащъ човѣкъ и го запиталъ: Глухъ ли си? Не чувашъ ли моитѣ молитви? Не чувашъ ли моитѣ вопли и страдания? Докога трѣбва да се моля да се освободя отъ страданията си? Буда му отговорилъ: Не бѫди слѣпъ за това, което те обикаля. Отвори очитѣ си и вижъ, че свѣтътъ, въ който живѣешъ, е пъленъ съ радость, блаженство и хармония. Богъ не благоволява въ страданията и смъртьта на хората.

 

Сега и на съвременнитѣ хора казвамъ да отворятъ очитѣ си, да видятъ, че хиляди сѫщества около тѣхъ живѣятъ въ радость и веселие. Защо тогава и тѣ да не се радватъ? Всѣки, който се радва и весели, не мисли само за себе си, но за всички живи сѫщества. Защо и вие да не мислите поне за единъ човѣкъ вънъ отъ себе си? Нѣкой казва, че мисли за Христа. Какво трѣбва да направи като мисли за Христа? Ще каже, че Христосъ е Синъ Божи. Какво отъ това? Какво е допринесълъ човѣкъ на Христа съ тази мисъль? Ще каже нѣкой, че обича Христа. Какъ ще изяви любовьта си? Да обичашъ Христа, това значи, да си готовъ заради Него да не обиждашъ никого, да не мислишъ зло на хората. И престѫпникъ да срещнешъ, бѫди готовъ заради любовьта си къмъ Христа да видишъ доброто въ него. Ти нѣмашъ право да сѫдишъ хората. Ти не си изпратенъ на земята да сѫдишъ. Обаче, като художникъ, ти имашъ право само да рисувашъ, да схващашъ правилно и добритѣ, и лошитѣ чърти на хората, но не и да ги коригирашъ. Като човѣкъ, ти нѣмашъ право да се произнасяшъ върху характера и проявитѣ на човѣка, да казвашъ кой е добъръ и кой — лошъ. Природата има право да се произнася за човѣка, дали е добъръ или лошъ, защото въ нея се намира точната мѣрка, съ която опредѣля нѣщата.

 

Има една наука, която точно опредѣля характера на човѣка. Споредъ тази наука, видите ли, че нѣкой човѣкъ гледа къмъ земята, когато му говорите, това показва, че той има особено мнение по дадения въпросъ. Той ще постѫпи така, както си е намислилъ. Този човѣкъ е разногледъ. Който познава тази наука, той лесно разбира хората. Видите ли човѣкъ съ крива уста, кривъ носъ, въ него непременно е станала нѣкаква вѫтрешна промѣна. Въ мислитѣ и въ чувствата на този човѣкъ има нѣщо криво. Който иска да изучава човѣшкото лице отъ гледището на тази наука, той трѣбва да бѫде готовъ за нея. Не е ли готовъ, той ще се натъкне на такива аномалии, че ще се ужаси. Искате ли да гледате спокойно на човѣка, изучавайте проявитѣ на душата му. Душата на човѣка представя свѣтъ, въ който се крие красота и устойчивость. Говорите ли за красотата на човѣка, търсете я въ душата му. Говорите ли за устойчивость, за съвършенство, търсете ги въ проявитѣ на неговата душа. Спирате ли се върху физическитѣ чърти на човѣка, вие ще откривате неговитѣ прояви въ физическия свѣтъ. Запримѣръ, по устата на човѣка се опредѣля неговиятъ характеръ; по носа — неговата интелигентность; по очитѣ — проявитѣ на вѫтрешния му животъ; по ушитѣ— неговата разумность. Формата и устройството на устата, на носа, на очитѣ, на ушитѣ сѫ резултати на неговия миналъ животъ. Ако не е доволенъ отъ тѣхъ, човѣкъ може да работи върху себе си, да ги измѣни, да внесе известно подобрение. Казано е въ Писанието, че човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Ако днесъ въ лицето на човѣка не виждаме образа на Бога, това показва, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Щомъ се е отклонилъ, той може да се върне въ сѫщия пѫть, да придобие онзи образъ, който първоначално му е билъ даденъ.

 

Следователно, за да се върне въ правия пѫть, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онзи животъ, който изключва смъртьта, къмъ онова знание, което изключва невежеството и къмъ онази сила, която изключва безсилието.  Разумность се иска отъ човѣка. Той трѣбва да живѣе така, че да работи за себе си, за своя ближенъ и за цѣлото човѣчество. Когато създаватъ закони, хората трѣбва да иматъ предъ видъ подигането на човѣчеството. Законъ, който служи за спирачка въ развитието на човѣка, а не го подига, не го импулсира, не е Божественъ. Не е достатъчно да казвате на човѣка какво не трѣбва да прави, но той трѣбва да знае, какво да прави. Казвате, че човѣкъ трѣбва да бѫде идеенъ, т. е. да живѣе въ идейния свѣтъ. Човѣкъ не може да бѫде изключително идеалистъ. Едновременно съ идеитѣ си, той живѣе и физически, материаленъ животъ. Следователно, като се движи въ идейния животъ, човѣкъ се храни съ идеи, но той трѣбва да реализира тия идеи, т. е. да ги приложи въ материалния свѣтъ. Лошо е, когато човѣкъ стои на едно мѣсто и мисли, че това, което днесъ го вълнува, ще го вълнува и въ бѫдеще. Не, всѣки день носи нѣщо ново. Като знае това, всѣки день човѣкъ трѣбва да внася нѣщо ново въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Идеитѣ се осмислятъ, когато могатъ да се материализиратъ. Не могатъ ли да се материализиратъ, тѣ оставатъ въ идейния свѣтъ да чакатъ времето на своето реализиране.

 

Съвременнитѣ хора мислятъ, че условията създаватъ човѣка. Не, човѣкъ създава условията. Когато влѣзе въ параходъ, човѣкъ самъ се ограничава. Обаче, отъ него зависи да направи такъвъ параходъ, въ който да се чувствува свободенъ. Параходътъ може да бѫде здравъ, модерно построенъ, но и капитанътъ му трѣбва да бѫде разуменъ, опитенъ, да знае какъ да го управлява. Параходътъ ще бѫде изпитанъ чрезъ бури и вѣтрове, да се види доколко е здравъ. Ако е здравъ, той може да се клатушка на една и на друга страна, но ще издържа. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Всѣки човѣкъ ще мине презъ голѣми изпитания и бури, за да се опита неговата устойчивость. Въ пѫтуването си отъ земята до небето, човѣкъ неизбѣжно ще мине презъ океана. За да мине благополучно океана, човѣкъ се нуждае отъ здравъ, добре построенъ параходъ. Ако капитанътъ не може да управлява парахода, той ще разбере доколко е работилъ споредъ законитѣ на разумната природа. Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, а не за удоволствие. Каквото направи, това е теза, която той самъ пише. Като свърши тезата си, той ще я предаде на комисия, да се произнесе може ли да влѣзе въ Царството Божие, или не може. Щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ носи голѣма отговорность за всичко онова, което прави. Нѣкой казва, че иска да се ожени, да има нѣколко деца. Лесно е човѣкъ да се ожени, лесно е да роди нѣколко деца, но важно е какво ще излѣзе отъ тѣзи деца. Въ сегашния вѣкъ иматъ право да се женятъ само здравитѣ, добритѣ и силнитѣ хора. Само тѣ могатъ да раждатъ добри и здрави деца. Болнитѣ хора раждатъ болни, хилави деца. Свѣтътъ се нуждае отъ здрави, силни и добри хора, които да живѣятъ най-малко 60 —70 години.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрава, положителна мисъль. Слушате често да се цитира стиха, който Христосъ е казалъ преди две хиляди години за самоотричането. Христосъ казва, че който не се отрече отъ себе си, т. е. отъ своя животъ, той не може да бѫде Неговъ ученикъ. Съ други думи казано: Който не се отрече отъ стария си животъ, т. е. отъ всичко старо, хилаво, което носи грѣха въ себе си, той не може да бѫде Христовъ ученикъ. Ако е въпросъ за живота, той трѣбва да бѫде истински. Ако е въпросъ за любовьта, тя трѣбва да бѫде съвършена. Изобщо, човѣкъ трѣбва да бѫде съвършенъ. Дали нѣкой е светия или обикновенъ човѣкъ, той трѣбва да знае, че природата е взискателна и го държи отговоренъ за дѣлата му. Колкото по-издигнатъ е човѣкъ, толкова повече се изисква отъ него. Давидъ, който бѣше помазанъ отъ Бога, извърши едно престѫпление, което и до днесъ се споменава. Аврамъ, който бѣше светъ и благочестивъ човѣкъ, си позволи да скрие истината, за което и до днесъ се споменава. Той каза на жена си да не се представя като негова жена, но като сестра. Той скри истината отъ страхъ, но ето хиляди години вече, какъ грѣхътъ му още се споменава. Когато дойде второто пришествие, всички стари грѣхове и престѫпления на хората ще се заличатъ. Всичко старо ще мине презъ огънь и ще изгори. Тогава ще дойде новиятъ Адамъ, родоначалникъ на новото човѣчество.

 

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора: смѣлость. Ще кажете, че хората се нуждаятъ отъ знание. Не, хората иматъ достатъчно знания, но не сѫ ги приложили. Тамъ е опасностьта. Знание, което не може да се приложи, представя излишенъ баластъ за човѣка. За да приложи знанието си, човѣкъ трѣбва да има единъ постояненъ обектъ, къмъ който да се стреми. Религиозниятъ ще каже, че Богъ е неговъ обектъ. Той говори за Бога, но любовьта му не е такава, каквато трѣбва. — Защо? — Защото още не познава Бога. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ человѣка по образъ и подобие свое“. Обаче, този човѣкъ днесъ не познава Създателя си. Той се е отклонилъ отъ правия пѫть и е изгубилъ своя първообразъ. Задачата на съвременния човѣкъ е да се върне въ пѫтя, отъ който се е отклонилъ, да даде ходъ на Божественото въ себе си. Когато Божественото въ човѣка се проявява, и царь да е, той е готовъ да се разговаря съ всички хора и да имъ услужва. Ако е поетъ, той изважда книжката съ своитѣ стихотворения и ги чете на всички безъ разлика. Дали нѣкой е простъ или ученъ, той се отнася човѣшки съ всички. Той зачита човѣка като човѣкъ. Ако е майка, тя отваря сърдцето си и е готова на всички жертви за човѣка. Божественото разширява човѣка и го отваря за всички души.

 

И тъй, даде ли ходъ на Божественото въ себе си, човѣкъ не се интересува толкова за неговото мѣсто, колкото за проявитѣ му. Ние не се интересуваме толкова за мѣстото на слънцето, колкото за неговата свѣтлина и топлина, които освѣтяватъ и отопляватъ земята. На сѫщото основание ние трѣбва да се интересуваме повече отъ проявитѣ на Бога, отъ Неговитѣ мисли и чувства, отъ Неговата свѣтлина, отъ Неговата любовь, отколкото отъ това, кѫде живѣе Той, кой Го е създалъ, има ли начало и край и т. н. На въпроса, кой създаде Бога, може да се отговори по следния начинъ: Който е създалъ видимото, т. е. цѣлата видима природа, Той създаде и невидимия свѣтъ. Този въпросъ е философски и, колкото да се говори върху него, той всѣкога ще остане неразрешенъ.

 

Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Отъ кое сърдце излизатъ помисли лукави? Отъ неразумното сърдце. Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да се освободи отъ лукавитѣ помисли на своето неразумно сърдце? Той трѣбва да се разведе съ него. Нѣкога, въ далечното минало, човѣшката личность се е оплела въ това сърдце, влѣзла е въ бракъ съ него, и днесъ трѣбва да се освободи, т. е. да се разведе. Време е вече човѣкъ да се разведе съ своето неразумно сърдце. Този бракъ днесъ се счита за незаконенъ, вследствие на което човѣкъ трѣбва да се освободи отъ него. Неразумното сърдце въ човѣка представя незаконната жена или незаконния мѫжъ, отъ които той трѣбва да се освободи. Докато човѣкъ се държи здраво за своето неразумно сърдце, въ ума му винаги ще се явяватъ лоши, нечисти образи и помисли. Когато умътъ на човѣка държи въ себе си нечисти и лукави помисли, той всѣкога ще бѫде изопаченъ, покваренъ. Дето има поквара, тамъ всѣкога става гниене, вкисване. Всѣко гниене и вкисване се придружава съ лоша миризма.

 

Следователно, искате ли да се освободите отъ противоречията на своя животъ, разведете се съ стария животъ, съ своитѣ стари баби и дѣдовци. Съ старитѣ не може да се живѣе. Време е старитѣ да се оттеглятъ, да отидатъ на почивка, а младитѣ да дойдатъ и да заживѣятъ по новъ начинъ — по закона на любовьта. Каменното сърдце, за което се говори въ Писанието, е неразумното сърдце въ човѣка, което е остарѣло вече и трѣбва да се замѣсти съ ново. Въ него Богъ е написалъ своя великъ законъ на живота — законътъ на любовьта.

 

Сега, като казвамъ, че човѣкъ трѣбва да се разведе съ старото, неразумно сърдце, азъ нѣмамъ предъ видъ вашитѣ женитби и разводи. Човѣшкитѣ женитби иматъ санкция само на земята, но не и на небето. Що се отнася до децата, тѣ се узаконяватъ по причина на любовьта на майката и на бащата къмъ тѣхъ. Всѣко дете, което не е родено по любовь, се счита за незаконородено. Вънъ отъ любовьта нѣщата сѫ незаконни. Само любовьта ги узаконява. Всѣка връзка, създадена вънъ отъ любовьта, е незаконна, т. е. механическа. Хората се женятъ съ цель да закрепятъ връзкитѣ си, да не може никой да ги раздѣли. По този начинъ тѣ се ограничаватъ, но не закрепватъ връзкитѣ между душитѣ си. Душата е царска дъщеря или царски синъ. Тя е свободна, неограничена. Само любовьта свързва душитѣ. Тази връзка е вѣчна. Никой не е въ състояние да раздѣли две души, свързани въ името на любовьта. Слѣзе ли на земята и се облѣче въ плъть, като мѫжъ или жена, душата може да се ожени само за нѣкой благороденъ мѫжъ или благородна жена, въ които любовьта живѣе. Дето е любовьта, тамъ е Богъ. Вънъ отъ любовьта Богъ не присѫтствува.

 

Христосъ казва: „Отъ сърдцето излизатъ помисли лукави“. Сега ще ви дамъ единъ стихъ, точно обратенъ на този, който Христосъ е казалъ. Този стихъ е следниятъ: Отъ душата излизатъ мисли възвишени и свѣтли. Отъ душата излиза любовь, свѣтлина, свобода, благость, милосърдие, кротость, въздържание. Носете въ ума и въ сърдцето си това, което душата включва въ себе си. Само по този начинъ вие ще облагородите сърдцето си и ще просвѣтите ума си.

 

19. Беседа отъ Учителя, държана на 5 януарий, 1930 год.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...