Jump to content

1921_03_27 Сѣятельтъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Новиятъ човѣкъ". Недѣлни бесѣди. Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 352 с. ISBN 954-9589-58-7.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето.


Сѣятельтъ



    „И говори имъ много съ притчи и казваше: Ето излѣзе сѣятельтъ да сѣе.“ (Матея, гл.13; ст.З)

Въ тази притча има два сѫществени елемента: сѣятельтъ и сѣмето. Христосъ обяснилъ отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисълъ оставилъ неразкритъ. Съврѣменнитѣ хора замѣнятъ думата „сѣятель“ съ думата „култура“. Сѣенето е едно възвишено състояние на активность въ човѣшкия духъ. Прѣди да излѣзе сѣятельтъ да сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето. Земята трѣбва прѣдварително да е добрѣ изорана и слѣдъ това да се посѣе сѣмето въ нея. Никога не може да се посѣе, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.

Ако прѣведете думата „земя“, въ правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нѣщата. Земята, въ дадения случай, означава човѣка. И тъй, прѣди да дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота. На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия. И съврѣменното общество, въ което има упадъкъ, азъ казвамъ, че въ него има врѣменно анархия. Ако слушате съврѣменнитѣ моралисти, тѣ казватъ, че се забѣлѣзва единъ упадъкъ въ нравитѣ, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трѣбва да се лъжете отъ външностьта на нѣщата.

Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става? Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ. Тъй че да мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение. Въ това заблуждение само 50% е вѣрно. Красотата на момата е изразъ на една прѣдшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои да я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе. Така е и съ нивата. Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура. А старитѣ хора наново трѣбва да се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва да мине Божествениятъ плугъ, за да станатъ за въ бѫдеще красиви.

И тъй младостьта прѣдставя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрѣлость, а старостьта прѣдставя приготовления за бѫдеща култура. Ако сте стари, трѣбва да се молите да мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ, да намѣри подготвена, добра почва за сѣене. Всѣки очаква този сѣятель, той е идеала на нашия животъ. Той е Божествения елементъ, който иде да подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние. Ако сѣятельтъ не дойде да хвърли сѣмето си, душата остава безплодна. Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде да хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.

Този сѣятель е идвалъ много пѫти въ свѣта. Нѣкои казватъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята. Не, Христосъ е идвалъ много пѫти на земята, обаче, едно отъ Неговитѣ прѣбивания тукъ, е било много нещастно. Разпнали сѫ го на кръстъ и затова сѫ го оповѣстили за знание на цѣлъ свѣтъ. И съврѣменнитѣ богослови твърдятъ, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть. Това значи да говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му. Не, слънцето е изгрѣвало милиони, милиони пѫти и за въ бѫдеще много пѫти ще изгрѣва. Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може да постави тѣзи тълкования на опитъ. Вие може да поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние. И втора форма: поставете въ ума си мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието си. Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.

Съврѣменнитѣ криви идеи, криви тълкувания сѫ сковали обществото и днесъ хората не мислятъ. Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота. Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ. Човѣкъ трѣбва да изучи законитѣ и да прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята да изкупи, да спаси свѣта, всички хора отъ грѣха. Азъ не говоря за спасение, а за сѣятеля. Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ. Нѣкои ме питатъ, защо не проповѣдвамъ за спасение. Ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно да проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ. Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте да знаете вашето произхождение. Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н. Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.

Съврѣменниятъ свѣтъ е едно велико училище за обучение на човѣшкия духъ. Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище. Човѣкъ трѣбва да изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи. Да кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ. Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращатъ ви въ училище да се учите. Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и си мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше да се дига смрадъ наоколо ви. Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта да сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.

Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ си иматъ смисълъ. Този животъ трѣбва да се изживѣе въ каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата. Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“. Това на български прѣведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора. Ако си постѫпилъ разумно, нѣма да казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,

И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за да посѣе Разумното слово и съ това да измѣни характера имъ. Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената си, оставилъ едно отъ тѣхъ да падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва? Защо този разуменъ сѣятель е билъ толкова невнимателенъ? Това е една неизбѣжность вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Пѫтьтъ, това е физическия животъ. Слѣдователно, когато дойде сѣятельтъ, нѣкои отъ неговитѣ зърна ще паднатъ на неблагоприятни условия за израстване и съ това ще служатъ за подкрѣпа на физическото тѣло, на физическия животъ. Птицитѣ небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пѫтя – значи тѣ се възползували отъ него, а не самия човѣкъ. На съврѣмененъ езикъ казано, тази енергия се иждивила въ една трудова повинность, за направа на кѫщи, шосета, желѣзници. Това сѣме дало потикъ на птицитѣ да работятъ, тѣ направили този пѫть. Другото сѣме паднало между трънетѣ. Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме. Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може да даде резултати, каквито очакваме. Напримѣръ съврѣменнитѣ философи по какъвъ ли не начинъ опрѣдѣлятъ що е Богъ. Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя да се разрѣшава за въ бѫдеще. Философитѣ не могатъ да го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?“ Не очаквайте философитѣ да рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва да разрѣши.

Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма да се развие. Всички възвишени идеи трѣбва да паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати. Какво ще се роди отъ тази идея въ единъ неподготвенъ умъ? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ да колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ да ги готвятъ, какъ да ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство да се специализиратъ, ще се учатъ какъ да рѣжатъ греди. Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ. Сега цѣлъ свѣтъ е пъленъ съ греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“. Като влѣзе бутътъ въ него, казва си: „Ехъ да има сега едно шише винце, че да си похапна още нѣщо слѣдъ него!“. Похапне си, попийне си и ако е българинъ, казва: „Да живѣе България!“ Ако е англичанинъ казва: „Да живѣе Англия!“ Съ нашитѣ разсѫждения, ние мязаме на онзи негърски проповѣдникъ, който прѣдъ една учена публика, развивалъ дълбокъ въпросъ за състоянието на човѣшката душа и сътворението на човѣка. Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ да се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа!“

Сега съврѣменнитѣ хора разрѣшаватъ какъ човѣкъ се развилъ отъ единъ малъкъ микробъ, какъ е попадналъ на земята, какъ го сушили на плета и оживѣлъ. Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсѫжденията спиратъ до тукъ. И тъй, сѣмето паднало между трънетѣ, съотвѣтствува на низшето ментално поле,

Третото сѣме паднало на камениста почва. Азъ уподобявамъ тази почва на човѣшкото сърце, т.е. на астралното поле.

Сѣмето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нѣмало дълбока почва. Това състояние сѫществува и сега. Ще ви приведа примѣръ. Въ съврѣменното общество се образува едно дружество. Вѣстницитѣ започватъ да пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи да се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“. Започватъ да внасятъ членскитѣ си вноски, усилена работа се вижда. Не минаватъ, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Другъ примѣръ: момъкъ иска да се жени. Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нѣщо работата. Казвамъ, сѣмето е паднало на камениста почва. И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ. Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тукъ процесътъ е обратенъ. Числото 100 показва най-добритѣ условия въ сърцето на човѣка; числото 60 – висшето поле на менталния свѣтъ, а 30 – причинното или чисто духовното тѣло на човѣка.

Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ си и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо. Това е състояние, което хората ще прѣживѣятъ сега въ свѣта. Новото сърце нѣма да бѫде отъ плъть като сегашната да грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове. Това сърце ще бѫде скѫпоцѣнно. Сегашното сърце го знаемъ, лѣкаритѣ сѫ го рѣзали много пѫти, много сѫ го проучвали, но неговитѣ клапи се развалятъ често, въ него се явява сърцебиене, порокъ на сърцето и т.н. Новото сърце ще бѫде живо, то ще бѫде олтарь, върху който вѣчно ще гори Божественъ огънь и върху него ще се прѣнасятъ най-възвишенитѣ идеали на човѣчеството. Сѣмето, като падне въ такова сърце, ще се разрасти.

И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пакъ числото 10, т.е. сѣмето, като мине прѣзъ тритѣ фази ще влѣзе въ чисто Божествения свѣтъ.

И тъй въ всѣка идея трѣбва да има съзнателенъ стремежъ, трѣбва да мине прѣзъ четири фази. Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва да мине въ човѣшката душа, да се прѣвърне въ чувствуване. Тогава стремежътъ и чувствуването ще вървятъ заедно. Но тази идея не трѣбва да се прѣвърне само въ чувствувание – значи да се зароди въ съзнанието, но да се прѣвърне и въ сила, да влѣзе въ ума, да придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония. Най-послѣ идеята трѣбва да мине въ причинния свѣтъ, да се яви като принципъ.

Ще направя едно сравнение. За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лѫчи. За да могатъ рибитѣ да се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода. За да могатъ птицитѣ да хвърчатъ, да развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ. За да се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия. Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за да се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.

Слѣдователно, вие трѣбва да съзнавате едноврѣменно Бога въ себе си, вашия духъ и вашитѣ ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие нѣма да Го намѣрите, когато сте охолни. Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата. Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ. Само умирающиятъ човѣкъ се занимава съ идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.

Смъртьта е процесъ на минаване отъ нечистото къмъ чистото, тя е врагъ на собственостьта и казва: „Долу всѣка собственость!“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може да разберете какво е Богъ!“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата си съ прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимаватъ съ идеята за Бога! Докато сѫ тѣзи кокошки и прасета у васъ, вие ще бѫдете каруци, натоварени съ нечистотии. Това е кочина. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко скверно. Лъжата трѣбва да изчезне съвършено отъ васъ, да не остане нито поменъ отъ нея! Като намѣрите Бога, вие пакъ можете да се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.

Мнозина идватъ при мене и казватъ: „Азъ се съмнѣвамъ въ това, което говорите“. Какъ нѣма да се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма да ти говоря по това. Азъ съмъ младъ момъкъ, ти имашъ дъщеря, мома – влизамъ въ кѫщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?“ Защо ме канятъ да отида заедно съ тѣхъ? – За да излѣза отъ кѫщата имъ. Когато нѣкой богаташъ иска да си брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при себе си. И това днесъ наричатъ култура.

Този сѣятель идва да прѣмахне всичко това. Птицитѣ ще изобатъ сѣмето, което е паднало на пѫтя. Сѣмето, което е паднало между трънетѣ, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трѣбва да изчезне. Ще дойде смъртьта и ще го отнесе.

Идва слѣдъ това втората фаза, фазата на онова сѣме, което е паднало на добра почва. Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може да има никакво споразумение. Въ свѣта трѣбва да настѫпи коренна промѣна, за да дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ. Днесъ, съ тази своя култура, хората сѫ достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата си, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича. Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.

Искамъ всички да сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления. Всѣки е свободенъ да мисли каквото иска. Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль. Нека всѣки свободно мисли, чувствува и дѣйствува! Трѣбва да знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия. Ако бѣхте ясновидци, щѣхте да видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте да видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая. Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.

Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ. Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва да плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ си. Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ да не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти? Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията си до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“. Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде си пакъ нашето дѣтенце!“ Но нищо не се постига по този начинъ. Човѣкътъ на новата култура трѣбва да се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ. Това е геройство!

Ще се повърна къмъ сѣятеля. Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия духъ сѫ: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.

Сега ще се обърна къмъ васъ, майкитѣ. Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му. „Да станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н. Благославяте дѣтето ви да стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате. Като стане търговецъ, научава се да лъже; като стане ученъ – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силенъ – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала. Такава му пѣсень пѣла, такова дѣте станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сѣене. Майката не трѣбва да поставя рѫката си върху задницата на дѣтето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че да станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина да пораснатъ и твоитѣ братя!“ Майката трѣбва да туря рѫката си и върху гѫрдитѣ на дѣтето. Наистина, майката понѣкога туря рѫката си върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ. Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че дѣтето ѝ е здраво. Да, но майката трѣбва да вникне дълбоко въ душата на дѣтето си и тамъ да посѣе истинскитѣ сѣмена. Не ги ли посѣе на това мѣсто, тѣ ще паднатъ на лоша почва и нито едно отъ тѣхъ на добра.

Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма да дадатъ добри резултати. Само нѣкои отъ неговитѣ сѣмена сѫ попаднали въ човѣшката душа и умъ и само тѣ сѫ израснали. Вие трѣбва да отворите пѫть на този сѣятель, за да посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото въ васъ. Когато този сѣятель посѣе сѣмето си у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ себе си и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.

Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ. За да се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава. Христосъ не е говорилъ по този въпросъ. Когато дѣтето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикътъ, докато учи, трѣбва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излѣзе ли да дава концертъ, той може да измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.

Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може да го измѣнимъ. Този великъ законъ, който може да измѣня всички други закони, той е закона на любовьта. Като говоря, че трѣбва да любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение. Той трѣбва да прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което да измѣни всички други закони и да тури своята идея въ нова форма. Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ да я изиграете, какъ да я изсвирите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ да прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии. Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ да се проявите, както искате. Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви, си иматъ свои закони, а майката гледа да угоди на всички тѣзи закони. Майката трѣбва да бѫде изправна по отношение закона на любовьта и да знае какъ да видоизмѣня другитѣ закони.

Съврѣменното общество не може да се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може да направятъ 100 души, единъ може да го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ. Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трѣбва да знаете какъ да постѫпвате съ неканенитѣ гости. Неканениятъ гостъ, това е дявола, той идва всѣкога неканенъ. Подъ думата „дяволъ“ азъ разбирамъ нашитѣ лъжливи схващания за нѣщата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ си и съ кѫщата си и вие го считате за вашъ добродѣтель. Този човѣкъ още не ви е добродѣтель. Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ. Вървите си по пѫтя, носите въ кесията си 10 000 лева. Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!“ Обере ви и ви пуща празни. Продължавашъ пѫтя си, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията си!“ – „Нѣмамъ пари!“ – „Давай кесията!“ Давашъ я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!“ Само че единиятъ я изпразва, а другиятъ – напълва. Като си отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние? За този, който дава. Добрѣ, въ пълненето има друга опасность. Прѣдставете си, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ. Срѣщне те нѣкой добъръ човѣкъ като първия разбойникъ. Казва ти: „Дай си кесията!“ Изваждашъ кесията си и му я давашъ. Той я изпразва и ти казва: „Бѣгай скоро отъ тукъ!“ Сега разбирашъ ли причината на това обиране? Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро? Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе. Азъ не бихъ желалъ да ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.

Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ да направи зета си наслѣдникъ на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зетъ му каза: „Не, не ставамъ наслѣдникъ на такова богатство!“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупакъ. Да, но у този човѣкъ имаше идеи. Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ да изкарваме прѣпитанието си изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма да дойде и Божието благословение. Бихъ прѣдпочелъ да отида въ една кѫща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото да отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.

Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта. Ще кажете: „Тѣзи крадени пари да ги употрѣбимъ за Господа!“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари. Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови да се самопожертвуватъ. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а да се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта, да се откажешъ отъ всичко нечисто, да се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното. Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“, това значи, че трѣбва да влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове. Ако се храните по начина, който прѣпорѫчва Христосъ, само тогава ще влѣзете въ общение единъ съ другъ.

Нѣкои често ме запитватъ: „Кажете ни начинъ за спасение“. Отговарямъ: Самопожертвувайте се! – „Ами какъ, да излѣземъ отъ свѣта ли?“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо да се учи въ свѣта. Извадете благородното отъ свѣта. Не казвамъ, че цѣлото общество е покварено, но въ него има много привички, много нрави и етикеции, които сѫ абсолютно неморални. Този сѣятель иде сега на земята, за да посѣе новото сѣме на живота. Въ това ново сѣме всички хора трѣбва да бѫдатъ радостни, весели. Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба, да започнешъ да пѣешъ и да благодаришъ на Бога. Трѣбва да имате геройството на Александрийския светия.

Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху себе си, за да бѫде въ послѣдствие силенъ и да работи за хората. Единъ день, като вървѣлъ и си размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове. Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него. Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се да види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ. Вижда паритѣ и си казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!“ Взелъ паритѣ, направилъ църкви, болници, училища. Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли си отъ моята дѣятелность!“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“

Човѣшкото сърце не трѣбва да се привързва къмъ богатството. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, но по умъ и по сърце. Богатството въ свѣта е изразъ на човѣшкитѣ добродѣтели. Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати. Положението на единъ народъ всѣкога се опрѣдѣля отъ неговото морално или духовно състояние. Сѫщото е и съ васъ. Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви. Проповѣдвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповѣдва житото? Като го смѣлятъ на брашно и като влѣзе у насъ въ видъ на хлѣбъ, тогава работи, тогава проповѣдва то. Какъ проповѣдватъ плодоветѣ? И тѣ мълчаливо. Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати. Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.

Ще кажете: „Възможно ли е това?“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, да проявява чисти дѣла. А такъвъ животъ е възможенъ. Единственитѣ сѫщества на земята, който опетняватъ живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние да опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“. Това не е моралъ, това сѫ неизбѣжни закони. Каквато е почвата, такова е и зрѣенето на сѣмето. Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.

Христосъ казва на слушателитѣ си: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя. Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ. Такива случаи съмъ ималъ много. Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ да направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“. Тогава правя слѣдния опитъ – напиша на този човѣкъ едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлямъ учението на този човѣкъ, не вѣрвамъ в Бога, нѣма Богъ“. Не си герой, ти, приятелю! Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията си, искамъ да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“. Това не е алегория, а факти,

Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни. Най-учени хора сѫ тѣзи, който сѫ учили най-много. Хора, който не сѫ учили много, тѣ си оставатъ прости. Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ да бъдатъ умни, учени, силни, безъ да работятъ. Искатъ да дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ? Да взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ! И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига да ми я дадатъ“ и т.н. Ами какъ ще оправятъ България? Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли си за нѣщо, хайде на бѣсилката! Че това гениално нѣщо ли е?

Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь да насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи. Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ. Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги. Поставили единъ пазачъ, липсватъ повече. Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадѣли. Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове, да бъде обѣсенъ“. Единъ день прѣзъ тѣзи мѣста минавалъ турчинъ съ своята каруца. Врѣмето било тежко, задушно. Турчинътъ заспалъ на каруцата си и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото. Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша. Съ това турската държава оправи ли се? Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва да стане една коренна промѣна, всички да бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички да познавате Неговото присѫствие.

На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява да се съмнѣватъ, а всичко трѣбва да провѣряватъ и да подлагатъ на опитъ. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не. Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието си. Нѣкои ще кажатъ: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тѣзи думи, че има Господь, че има душа, за васъ сѫ неразбрани, но има единъ свѣтъ, дѣто животътъ и условията въ него сѫ безгранични и тамъ смърть не сѫществува. Въ този свѣтъ човѣшката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката. Всѣки отъ васъ може да отиде въ този свѣтъ. Какъ? Ако въ продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влѣзете въ този свѣтъ, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живѣе на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава съ обикновени работи. Който иска да се занимава съ възвишеното, нека пости, но да разбира добрѣ закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трѣбва да гладува. Да не си кажете: „Ама гладъ ще бъде!“ Който е гладенъ, нека си яде, а да пости само този, който е ситъ. Такъвъ човѣкъ трѣбва да се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене да му държи топло цѣли 40 дни, за да може да се занимава.

Който отива на небето, да не взима багажъ съ себе си, да е ситъ. Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете. Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва да го оставите на онзи, който ще ви замѣсти. Вие, който се готвите да дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва да бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и да сѣете навсѣкѫдѣ. Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.

За да разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля. Ето защо това учение мѫчно се разбира и азъ ви влизамъ въ положението. Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото да му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава. Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние да ви разбере. Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва да се прѣчисти. Като ви казвамъ, че трѣбва да прѣчистите кръвьта си, т.е. да измѣните начина на живота си, това не значи, че трѣбва да напуснете свѣта и да отидете въ горитѣ. Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници. Тѣ бѣха отъ значение за миналото. Азъ правя една аналогия. Едно врѣме постницитѣ сѫ живѣли въ горитѣ, тамъ се подвизавали, ходили сѫ около дърветата, плачели сѫ, но дърветата всѣкога сѫ мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали да живѣятъ като светиитѣ. Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва да живѣятъ между хората. Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме съ хората.“ – Защо? Ами като се занимавате съ опитомяването на различни животни? Слѣдователно, вие сте въ втората фаза. Нѣкой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“. Геройството е да живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.

Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ да говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ да говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тѣло има, глава нѣма. Прѣдлагатъ му да остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма. На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ, да се покаятъ. Какъ ще се покаятъ, когато той нѣма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трѣбвало да се слушатъ. Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ. Не се нуждаемъ отъ такива хора. Ние трѣбва да служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ. Въ насъ лъжи или какво и да е прѣувеличаване, не се позволяватъ. Азъ зная много религиозни хора, които казватъ, че сѫ избрани. Кой отъ васъ е избранъ? Имате ли глава? Главата означава мѫдрость. Когато този човѣкъ казва, че има тѣло, а глава нѣма, то значи, че има физически животъ, но мѫдрость нѣма. Той ме пита защо страда. Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“. Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и си отиде. Нѣкои ще кажатъ, че въ него живѣе Духътъ. Какъвъ духъ? Единъ глупавъ духъ, който нѣма глава, нѣма никакви убѣждения. Въ него живѣе една душа, която не е живѣла добрѣ и сега, като влѣзла въ това тѣло, възгордѣла се и днесъ казва: „Мене слушайте!“ Какъ ще го слушаме като нѣма глава?

В свѣта има само единъ разуменъ сѣятель, Той е Богъ. Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.

Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“. А Той е Великото, Невидимото, Цѣлото небе. Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ себе си всичко. Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма да казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н. Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка да стане. Дѣ е сърцето му ? Какво ще си помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н. Ще кажатъ: „Луди хора сѫ религиознитѣ!“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си рѫката да видите какъ тупа. Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза, да видите какъ ямъ. Че имамъ мозъкъ, отворете си касата, ще видите какъ ще постѫпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.

И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва да се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ. И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги. Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я. У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ да пипатъ, правя опити съ тѣхъ. Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него. Започватъ да се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене. Първиятъ започва: „Ти си ученъ, великъ човѣкъ, можешъ да направишъ много нѣщо въ свѣта“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има въ свѣта! Вториятъ: „Ти много познавашъ, като че ли прониквашъ вѫтрѣ въ човѣка“. – Казвамъ, колко има като мене, които проникватъ. И тъй се изреждатъ да говорятъ единъ по единъ. Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли да ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Споредъ моето учение, азъ не се лъжа. Защо? – Защото, ако днесъ ме дигнатъ горѣ, утрѣ ще ме свалятъ; ако днесъ ме облѣкатъ, утрѣ ще ме съблѣкатъ; ако днесъ ме цѣлуватъ, утрѣ ще ме плюятъ. Прѣдпочитамъ да ходя голъ и босъ, нежели да се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.

Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ. Пита ме: „Ти не си ли страдалъ?“ – „Да, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?“ – „Е, тогава се разбрахме!“ Да, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика. Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика. Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть да ме посѣтятъ. А ти бѣгашъ отъ тѣхъ, гонишъ ги. „Е, ти си голѣмъ философъ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо. И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашиятъ мѫжъ или дѣцата ви или приятелитѣ ви. А тѣ сѫ живи сѫщества. Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество. Мъртвитѣ сѫщества не могатъ да причиняватъ страдания, болки. Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината си богатство, доволенъ ли си ?“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли си?“ – „Да.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!“ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисъльта си. Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството си на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.

Новото учение изисква отъ васъ да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо въ живота. Азъ прѣдпочитамъ да ходя босъ, отколкото да одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ да ходя гладенъ, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и съ това да ѝ причиня страдания. Това значи да има у насъ велики действия, това значи да дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.

А какво става въ свѣта? Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля. Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ да развалятъ, но това не може. И цѣлъ свѣтъ да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него. И какво още ще видите слѣдъ 10 години! Нѣма да ви казвамъ, какво има да видите. Ще ви кажа, както казватъ турцитѣ: И който влѣзе вѫтрѣ ще се разкайва и който не влѣзе, пакъ ще се разкайва. Така и вие – който е дошълъ на свѣта, ще се разкайва и който не е дошълъ, пакъ ще се разкайва.

Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете въ себе си Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ. Нѣкои отъ Неговитѣ сѣмена паднаха въ църквата и не изникнаха. Азъ се чудя на съврѣменнитѣ църкви, който мислятъ, че разбиратъ Христовото учение. Хората, който прилагатъ „трудовата повинность“, разбиратъ повече това учение.

Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва да има частна собственость, а всичко да бѫде общо.

И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа. Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него. Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за да проповѣдватъ.

Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители, да ни учатъ. Бихъ желалъ всички да бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си отъ робството. Така проповѣдва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бѫдемъ тогава?“ Вие се поставяте по-горѣ, отколкото сте. Въ сѫщность, вие трѣбва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени. Нѣма връщане назадъ. Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония. Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.

Ако хората приематъ Христовото учение, Той ще дойде миромъ, а ако не го приематъ доброволно, цѣлата съврѣменна култура ще мине седемь пѫти прѣзъ огънь, докато се прѣчисти. Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ. И тогава хората нѣма да се питатъ: „Ти какъвъ си“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце да се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка. Само така хората могатъ да се разбиратъ.

Младитѣ да бѫдатъ млади, старитѣ – стари. Младиятъ човѣкъ трѣбва да се проявява, а стариятъ – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. Младитѣ да носятъ бѫдещето, а старитѣ да приготовляватъ почва за новата култура. И затова, когато казвамъ, че бѫдещето е на младитѣ, то е, защото тѣ носятъ зародишитѣ на бѫдещето, а старитѣ сѫ почвата за тѣзи зародиши.

Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години. Въ новата култура нѣма да има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма да има. Косата побѣлѣва отъ противоположноститѣ на хора въ живота. Ние прѣживѣваме единъ неестественъ животъ, тревожимъ се, мислимъ, че сме направили много нѣщо, а въ сѫщность нищо не сме направили. Нѣкой пѫть мислимъ, че сме като Христа. Трѣбва да си зададемъ въпроса: можемъ ли да носимъ кръста си като Христа? Христосъ казва: „Вземи кръста си и върви заедно съ мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца!“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ си, да пѣятъ и да се веселятъ. Днесъ какво правятъ хората? Турятъ кръста си на гѫрдитѣ си, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота. Човѣкъ трѣбва да има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умрѣ Христосъ? – За да освободи хората отъ грѣха. Носете тази мисъль въ ума си и не питайте дали ще дойде Христосъ. Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ си, и кажете: „Ние сме готови!“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ. И да се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!“ Ако рѣшите да работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила да направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.

И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не си давайте низка цѣна. Когато Богъ е у васъ, всичко може да направите, но безъ Него, нищо не може да направите. Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма да се обезсърчавате. Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще си поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть да го посѣти. Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма да се разваля. А тъй, както живѣете сега, съ вашия старъ моралъ, скоро ще ликвидирате.

И тъй, да нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние. Който не може да стори това, да остане вънъ въ свѣта.

Излѣзе Сѣятельтъ да сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна. Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате да наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!“

Бесѣда, държана на 27 мартъ 1921 година

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...