Jump to content

1943_11_28 Три важни нѣща


Ани

Recommended Posts

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Три важни нѣща

 

Иоана 1:1 — 5.

 

Има три важни нѣща въ живота, отъ които зависи, отъ една страна, щастието и благото на човѣка, а отъ друга страна — неговото нещастие. — Кои сѫ тия нѣща? — Човѣшкиятъ умъ, човѣшкото сърдце и човѣшката душа. Когато умътъ, сърдцето и душата сѫ чрезмѣрно натоварени, човѣкъ е нещастенъ. Щомъ се освободи отъ излишния товаръ, той става щастливъ. Следъ всичко това, тия натоварени хора искатъ да оправятъ свѣта. Това е все едно, болниятъ да мисли, че, като оздравѣе, ще оправи свѣта. Това е възможно, но въ дадения моментъ, като боленъ, той нищо не може да направи. Това е все едно, нѣкой да казва, че въ бѫдеще ще стане добъръ. Другъ казва, че нѣкога е билъ добъръ. Не е важно, какъвъ си билъ, или какъвъ ще бѫдешъ. Важно е, какъвъ си днесъ. Сегашното добро разрешава въпроситѣ, а не миналото или бѫдещето. Не е важно, какъ съмъ ялъ въ миналото, нито какъ ще ямъ въ бѫдеще; важно е, какъ ямъ сега. Важни сѫ днешната закуска, днешниятъ обѣдъ и днешната вечеря. Въ тѣхъ се съдържа и миналото, и бѫдещето. Ако закусишъ добре, ако обѣдвашъ добре и ако вечеряшъ добре, всичко ще свършишъ добре. Не закусишъ ли добре, не обѣдвашъ ли добре и не вечеряшъ ли добре, нищо не можешъ да направишъ.

 

Мнозина считатъ яденето за маловажна работа. Тѣ ядатъ бързо и гледатъ часъ по-скоро да се нахранятъ, за да наредятъ търговскитѣ си работи. Това сѫ човѣшки работи. Щѣлъ си да спечелишъ нѣколко милиона. Какво представятъ тия милиони? Излишенъ товаръ, който ще туришъ на гърба си. Бързашъ въ живота си, гледашъ по-скоро да свършишъ работитѣ си, да станешъ министъръ. Какво ще спечелишъ като министъръ? — Неприятели. Тоя иска нѣщо отъ тебе, оня иска нѣщо и, ако не ги задоволишъ, опълчаватъ се противъ тебе. Тоя се оплаква, оня се оплаква, и ти си длъженъ да ги изслушвашъ. Ако направишъ нѣкаква погрѣшка, тебе държатъ отговоренъ. Казвашъ: Да стана министъръ, лесно ще оправя работитѣ. — Какъ ще ги оправишъ? — Тоя ще накажа, оня ще затворя. — Така не се оправятъ работитѣ. Ще затворишъ десетина, стотина, а виновницитѣ сѫ хиляди. Какъ ще се справишъ съ тѣхъ? Ако затворишъ всички, ти ще останешъ самъ. Какво ще правишъ тогава? При това, затворницитѣ трѣбва да се хранятъ. Отде ще намѣришъ толкова срѣдства?

 

Помнете: Докато човѣкъ се храни неправилно, докато товари стомаха си чрезмѣрно, никога нѣма да нареди живота си добре. Ако приемашъ много храна, трѣбва да туришъ стражари да пазятъ, да не се претовари стомахътъ. Ядешъ безразборно, каквато храна ти попадне — и това се отразява вредно на стомаха. Много хора обичатъ свинското месо, но не знаятъ, че си пакостятъ съ него. Клеткитѣ на свинското месо сѫ крайно лениви. Ако имъ дадешъ нѣкаква работа, тѣ търсятъ удобенъ случай да избѣгатъ. Трѣбва да турите нѣколко стражари да ги пазятъ. Вкусно е свинското месо, но скѫпо излиза на човѣка. Вмѣсто полза, то причинява вреда.

 

Разправятъ за едного, че обичалъ да си хапва добре и да пие винце. Единъ день се наялъ съ свински кебапчета, пилъ отгоре винце и си казалъ: Хо-хо-хо — вкусно, сладко ми е! Като дошълъ редъ да плаща, казалъ си: Вай-вай-вай! Най-после коремътъ го заболѣлъ, и той започналъ да вика: Олеле! Това се случва не само съ прости хора, но и съ учени. Нѣкой професоръ знае много нѣща, но като се разболѣе, не може да си помогне. Нѣкой ученъ свършилъ университетъ, но не пише правилно, не знае, де да поставя двоеточие, точка и запетая. Той пише и мисли, какъвъ знакъ да тури — запетая или точка и запетая. Англичанитѣ сѫ практични, пестятъ времето, затова, вмѣсто точка и запетая, употрѣбяватъ само запетая. Тѣ казватъ: Времето е пари, затова може и безъ точка и запетая.

 

Какъ гледатъ религиознитѣ на храненето? Ще кажете, че храненето е наученъ въпросъ, а въ религията нѣма наука. Не е така. Религията е наука, религията е изкуство. Въпрѣки това, и религиознитѣ хора, както и свѣтскитѣ, съ обременени. Тѣ товарятъ ума и сърдцето си съ по-голѣма тежесть, отколкото могатъ да носятъ. Следъ това разглеждатъ въпроса, кой е въ рая и кой въ ада. Казвамъ: Който се храни добре, е въ рая; който не се храни добре, въ ада е. Който се учи добре, отива въ рая; който не се учи добре, отива въ ада. Който живѣе въ любовьта, влиза въ рая; който живѣе въ безлюбието, влиза въ ада. Който живѣе въ мѫдростьта, влиза въ рая; който живѣе въ глупостьта и невежеството, влиза въ ада. Който живѣе въ истината, отива въ рая; който живѣе въ лъжата, отива въ ада.

 

Нѣкои уподобяватъ райския животъ на тоя на слънцето. — Може ли да има животъ на слънцето, щомъ се казва, че то е въ разтопено състояние? Други учени казватъ, че слънцето не е огнено тѣло, не е въ разтопено състояние. Топлината и свѣтлината на слънчевитѣ жители е толкова голѣма, че правятъ слънцето свѣтещо тѣло и така се запазватъ отъ нападане на външни сѫщества. Има тъмни слънца и планети, които могатъ да атакуватъ слънцето. Свѣтлата аура на слънцето го предпазва отъ тъмнитѣ планети, а сѫщевременно помага на растенията и животнитѣ за тѣхното растене. Безъ слънцето нѣма животъ на земята. То знае, че престѫпленията на земята ставатъ отъ гладъ, отъ невежество, отъ безвѣрие. Слънцето праща на хората и въздуха, и паритѣ — златото и живота. Ще кажете, че животътъ е дошълъ отъ слънцето. Нѣкой ще възрази, че животътъ е отъ Бога. Де е Богъ? — Въ слънцето. Значи, слънцето е седалище на Бога. Изгрѣващото слънце не е нищо друго, освенъ запалена свѣщь въ ръката на Бога. Съ тая свѣщь Той иска да ни покаже благата на живота. Човѣкъ отдѣля свѣщьта отъ Бога и пита, де е Богъ. Дето е запалената свѣщь, тамъ е Богъ. Дето свѣщьта не гори, тамъ Богъ не присѫтствува. Дето е умътъ, тамъ е Богъ; дето умътъ отсѫтствува, тамъ не е Богъ. Дето е сърдцето, тамъ е Богъ. Дето сърдцето не присѫтствува, тамъ Богъ отсѫтствува. Дето е душата, тамъ е Богъ. Нѣма ли душа, нѣма Богъ. Дето е духътъ, тамъ е Богъ. Дето нѣма духъ, нѣма и Богъ. За да станешъ човѣкъ, трѣбва да имашъ умъ, сърдце, душа и духъ. Духътъ е свързанъ съ силата. Не можешъ да бѫдешъ силенъ, ако нѣмашъ духъ. Не можешъ да бѫдешъ благъ, ако нѣмашъ чувства. Тѣ сѫ материалъ, отъ който се съграждатъ красивитѣ форми на човѣшкото тѣло. Въ това отношение, сърдцето представя интенсивната дейность на човѣка. То извършва кръвообръщението и подтиква човѣка къмъ работа. Умътъ е цъвтене на човѣшкото дърво. Това дърво се посажда, израства, а после цъвти и дава плодъ.

 

Много е работило човѣшкото сърдце, затова се е оцапало. Това не се вмѣнява въ грѣхъ на човѣка, но работа се иска отъ него, докато се изчисти. Богъ иска сърдцето на човѣка, като търси начинъ да го изчисти. Както шофьорътъ се интересува отъ своя автомобилъ, преглежда частитѣ му да сѫ въ изправность, и всѣки день го чисти, така и Богъ работи върху човѣшкото сърдце, да го очисти и укрепи. Какво ще стане съ яденето, ако го държишъ 24 часа въ некалаисанъ меденъ сѫдъ? — Ще стане отровно. Така ставатъ отровни и човѣшкитѣ чувства, като минаватъ презъ неговото нечисто сърдце. Невидимиятъ свѣтъ препорѫчва на хората да готвятъ въ сѫдове отъ такива метали, които не се окисляватъ. Първата реформа, която трѣбва да се направи въ живота, е да готвятъ хората въ сребърни и златни сѫдове, да се освободятъ отъ калаисването. Следователно, за да работи умътъ добре, мислитѣ, които минаватъ презъ него, трѣбва да бѫдатъ златни. За да работи сърдцето правилно, чувствата трѣбва да бѫдатъ златни. За да се проявява душата свободно, постѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ златни. Защо мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората сѫ повече калаени, отколкото златни? — Понеже калаятъ останалъ назадъ въ развитието си, успѣлъ да се наложи на беднитѣ хора, да имъ помага. Като го питатъ, защо калаисва хората, той казва: Толкова зная, толкова правя. Въ бѫдеще и азъ ще се повдигна, ще върша по-добра работа.

 

„Земята ще е пълна съ знание за Господа“, казва Исаия. Това сѫ нашитѣ времена. Земята е пълна вече съ знание за Господа, и ние виждаме всичко. Какво виждаме? Виждаме, че дѣлата на хората не сѫ такива, каквито трѣбва да бѫдатъ. Днесъ се проявява критическиятъ умъ на хората. Какви сѫ съвременнитѣ критици? Толстой разказва единъ случай изъ своя животъ за критицитѣ въ негово време. Той написалъ една статия, турилъ си псевдонима и я занесълъ въ редакцията на единъ вестникъ. Като отишълъ да види, какво е мнението на редактора, вижда, че статията е задраскана, и редакторътъ писалъ: Поради неграмотность по въпроса, статията не може да се приеме. Толстой я взелъ, преработилъ я и повторно занесълъ въ редакцията. Пакъ му отговорили, че не е добра, не се приема. Той я преписалъ трети пѫть, но къмъ нея приложилъ визитната си картичка. Като отишълъ да види резултата, редакторътъ му отговорилъ: Извинете, господине, не знаехъ, чия е работата.

 

Човѣкъ трѣбва да бѫде грамотенъ, да знае правилно да говори и пише; правилно да чувствува, мисли и постѫпва. Кѫде се туря личното мѣстоимение: предъ глагола, или следъ глагола? Българинътъ обикновено изхвърля мѣстоимението. Той си служи само съ глагола. Той казва: Говоря. Англичанинътъ казва: Азъ говоря. Той пести времето, категориченъ е; като каже нѣщо, повече не говори. Българинътъ има много време, говори продължително, обяснява нѣщата. Като говоришъ съ англичанинъ, трѣбва да мислишъ много, не можешъ да лъжешъ. Ако си позволишъ да го излъжешъ, той ще ти отговори така, че втори пѫть нѣма да помислишъ да лъжешъ. Думата „англичанинъ“ има две значения. Въ едното значение се крие материаленъ начинъ за постигане на щастието. Въ другото значение се крие търсене щастието по духовенъ начинъ. Дветѣ значения на една и сѫща дума показватъ двойственото начало въ човѣка. Тази е причината, че и простиятъ, и учениятъ търсятъ красотата въ живота. И простиятъ, и учениятъ обичатъ паритѣ. Разликата е само въ това, какъ ги придобиватъ. И апашътъ обича паритѣ. Той вади револвера и казва: Дай пари!

 

Едно се иска отъ човѣка: разбиране на живота. Който разбира живота, живѣе въ свѣтлина и е доволенъ; който не го разбира, не е доволенъ. Той влиза въ незавършенитѣ процеси. Стреми се къмъ завършенитѣ, а попада въ незавършенитѣ. Въ миналата война единъ българинъ спечелилъ много пари. Той си казалъ: Сега вече за нищо не мисля, осигурихъ се за 20 години. Случило се, че следъ 24 часа умрѣлъ. Подобенъ примѣръ има и въ Писанието. Единъ земедѣлецъ се радвалъ на голѣмо плодородие. Нивитѣ му родили много. Той си казалъ: Ще направя голѣми хамбари, да прибера всичкото жито. Господъ му отговорилъ: „Безумний, тая вечерь ще взема душата ти. На кого ще оставишъ това богатство?“

 

Щастието, къмъ което хората се стремятъ, е незавършенъ процесъ. Трѣбва да знаемъ, че това, което търсимъ въ даденъ моментъ, въ следния моментъ ще се измѣни. Днесъ си директоръ на една банка, утре ще те уволнятъ. Днесъ си министъръ председатель, утре ще те уволнятъ. Това сѫ все незавършени процеси. Правилно е, като заемешъ една служба, или като вършишъ една работа, да бѫдешъ несмѣняемъ. Могатъ ли десетина души да те смѣнятъ, твоята служба не е сѫществена. Всѣки ще каже: И безъ него може.

 

Кое е сѫщественото въ живота? Сѫщественото е човѣшкиятъ умъ; сѫщественото е човѣшкото сърдце; сѫщественото е човѣшката душа. Безъ умъ нищо не се постига; безъ сърдце нищо не става, и безъ душа нищо не става. Като знаете това, не уповавайте на богатство, което всѣки може да вземе. Всѣки трѣбва да има характера и убеждението на оня дервишъ, който не се подкупилъ отъ златото на бея. Той срещналъ на пѫтя единъ турски бей и го запиталъ: Можешъ ли да ми услужишъ съ 20 пари? Беятъ отворилъ кесията си, въ която имало турски лири, сребърни и медни монети. — Заповѣдай, вземи си, колкото искашъ. Дервишътъ посегналъ къмъ кесията и взелъ само десеть стотинки. — Вземи повече. — Толкова ми трѣбватъ. Кое е за предпочитане: да имашъ сто милиона, или да чуешъ една дума отъ устата на Бога? Да учишъ ли, или да станешъ пръвъ министъръ въ нѣкоя държава? Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ ученето. Да станешъ министъръ и да управлявашъ, това е незавършенъ процесъ. Ако отъ освобождаването на България досега имаше само единъ министъръ, той щѣше да я оправи. Сѫщото щѣше да бѫде и за всичкитѣ държави. Какво става въ сѫщность? Единъ министъръ управлява най-много четири - петь години и следъ това го смѣняватъ. Докато разбере нуждитѣ на своя народъ и може да му бѫде полезенъ, трѣбва да се смѣни съ другъ.

 

Преди 40 години се заехъ съ разрешаването на една музикална задача, която едва сега разрешихъ. Въ бѫдеще музикантитѣ ще се ползуватъ отъ тая задача, както хората се ползуватъ отъ свѣтлината на слънцето. Кой ги учи, какъ да използуватъ свѣтлината? Никой не ги учи. Слънцето изгрѣе, и тѣ веднага се ползуватъ отъ свѣтлината му. Докато не изгрѣе слънцето, всѣки мисли, че може да работи, както иска. Не е така. Ще чакашъ да изгрѣе слънцето и, дали учишъ или работишъ, ще вземешъ основния тонъ. Ако не вземешъ основния тонъ, нищо не можешъ да направишъ. И въ търговията има основенъ тонъ. Искашъ да обичашъ хората, да следвашъ закона на любовьта. И въ любовьта има основенъ тонъ. — Ще се моля на Бога. — И молитвата има основенъ тонъ. Не можешъ да се молишъ, както и да е — ще намѣришъ основния тонъ. Може и да сгрѣшишъ, но ще учишъ. По-добре е да грѣшишъ и да учишъ, отколкото да не грѣшишъ и да не учишъ.

 

Съзнание е нуждно на човѣка. Ако мислишъ, че си господарь, ти самъ се заблуждавашъ. Още съ ставането си отъ сънь, кажи: Азъ съмъ слуга, Богъ ми е Господарь. Азъ съмъ ученикъ, Богъ ми е Учитель. Не мисли, че си учитель и можешъ да давашъ уроци. — Моля се на Бога. — Велика наука е молитвата. Азъ още не съмъ доволенъ отъ своята молитва, че ти ще говоришъ за молитва. Ще се учите да се молите. Не е лесно това. Ще четешъ „Отче нашъ“ или „Добрата молитва“. И дветѣ молитви сѫ хубави. Следъ „Отче нашъ“ по-хубава отъ „Добрата молитва“ нѣма, но не е само въ механичното изговаряне на молитвата. Ще четешъ и ще прониквашъ въ всѣка дума. Иначе, ще излѣзе само заповѣди. Казвашъ: „Изпрати Духа си да ни пази и закриля.“ Така не се говори. Ще се молишъ и ще си мислишъ, да изпрати Богъ Духа си да те учи, какъ да слугувашъ, а не да господарувашъ. Съвършениятъ може да се обърне къмъ Господа съ думитѣ: „Изпрати Духа си.“ Оня, който нѣма любовь къмъ Бога, ще се моли, ще се вслушва въ думитѣ си и ще чака, докато почувствува топлина въ сърдцето си. После ще продължи. Не се позволява да четешъ молитва, безъ нуждното уважение и почитание къмъ Бога. Ще се молишъ, ще мислишъ и ще благодаришъ. — Какъ се постига това?— Като изучавашъ себе си и своя ближенъ.

 

Казано е: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего, да възлюбишъ и ближния си.“ Като срещнешъ ближния си, не криви лицето си, не мисли, че ти всичко знаешъ, а той е невежа. Нѣкой ме срещне, погледне ме отгоре - до долу, иска да покаже, че е много ученъ, че всичко знае, — Въпросъ е, колко е ученъ. Това, което азъ зная, той не може да го обхване. Неговото знание е сега придобито, а моето — преди вѣковетѣ. Той не е сѫществувалъ на земята, когато азъ съмъ знаялъ повече отъ него. Днесъ Богъ работи за създаването на друга вселена. Сегашнитѣ хора учатъ това, което е вече създадено, а възвишенитѣ сѫщества изучаватъ това, което днесъ се твори. Може ли ученикътъ да каже, че ще стигне учителя си? Докато дойде до него, учительтъ е отишълъ напредъ. — Ще стана като учителя си. — Въ човѣшкия порядъкъ, дето нѣщата сѫ статични, може да стане това, но въ Божествения порядъкъ това е невъзможно. Тамъ нѣщата сѫ непостижими. Ако влѣзешъ въ тоя порядъкъ, радвай се на простора и на неограниченото знание, което се открива предъ тебе. Щомъ единъ се радва, и окрѫжаващитѣ ще се радватъ. Отъ изобилието на единъ човѣкъ могатъ да се ползуватъ много хора.

 

Като говори нѣкой за знанието, което има, това не значи, да се надценява, или подценява. Нито крайно смирение, нито чрезмѣрна гордость. Ако отида при обущара, признавамъ, че той е майсторъ и знае повече отъ мене. И той съзнава това. Казвамъ му: Моля ти се, уший ми едни обувки, ще ти благодаря за услугата. Той познава занаята си и е готовъ да услужва на всички. Дрехарьтъ познава занаята си, готвачътъ познава занаята си. Цигуларьтъ, художникътъ сѫщо познаватъ своето изкуство и се радватъ, когато ги оценяватъ. И азъ, отъ своя страна, имамъ изкуството да лѣкувамъ. Готвачътъ ще ми сготви вкусно, чисто ядене, азъ ще го лѣкувамъ. Той се оплаква, че отъ години страда отъ ревматизъмъ, но нѣма кой да го лѣкува. Азъ се заемамъ да го лѣкувамъ и, въ нѣколко деня ревматизъмътъ го напуща. Отивамъ при единъ опитенъ дрехаръ. Той ми ушива единъ костюмъ, азъ го излѣкувамъ отъ болестьта, отъ която страдалъ дълго време. И двамата сме доволни.

 

Казвамъ: Силенъ човѣкъ е оня, който познава работата си и добре я върши. Много майки искатъ да възпитатъ децата си, но не могатъ. — Защо? — Защото тѣ сами не сѫ възпитани. Майката иска дъщеря ѝ да бѫде сериозна, но тя сама не знае, какво значи сериозность. Турѝ стотина килограма товаръ на гърба на човѣка, да видишъ, какъ ще стане сериозенъ. Наложи му дългъ отъ 200—300 хиляди лева, да видишъ, какъ ще стане сериозенъ. Достатъчно е да чуе, че идатъ самолети и хвърлятъ бомби, за да стане въ единъ моментъ сериозенъ. Никой не желае такава сериозность. По-добре е да бѫдешъ веселъ, отколкото сериозенъ. Като грѣши, човѣкъ пакъ става сериозенъ. Човѣкътъ на новото учение е веселъ. Веселието е качество на Бога. Казано е: „Да се весели Богъ въ дѣлата си.“ И ние да се радваме на Божието веселие. Радостьта е емблема на свѣтлината. Дето има свѣтлина, има и радость. Отсѫтствието на свѣтлина произвежда мракъ и тѫга. Дето е веселието, тамъ е любовьта. Дето нѣма веселие, тамъ е безлюбието. Божиятъ свѣтъ е съвършенъ, затова Богъ се весели. Той поглежда къмъ вселената и се радва на благата, които тя носи на всичко живо въ свѣта. Той се радва, че сѫ дадени условия на хората да учатъ, да станатъ Негови служители. Той се радва на човѣшкитѣ придобивки.

 

Казано е въ Битието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята; и земята бѣше неустроена и пуста. И рече Богъ: „Да бѫде виделина!“ — и стана виделина. Като стане човѣкъ отъ сънь, първата му работа е да призове виделината въ себе си. Малцина отъ съвременнитѣ учени иматъ съзнателно отношение къмъ виделината. — Защо? — Защото съвременнитѣ учени сѫ материалисти. Тѣ включватъ науката само въ долната часть на челото си, дето е обективниятъ свѣтъ. Тая наука борави съ факти, които не сѫ добре обосновани. Има факти, освенъ отъ материалния, още и отъ духовния, отъ умствения и отъ Божествения свѣтове. Обаче, преди да говоришъ за фактитѣ, трѣбва да знаешъ, дали нѣщо е фактъ, или не. Фактъ е, напримѣръ, че слънцето изгрѣва. Фактъ е, че слънцето залѣзва. Изгрѣването на слънцето дава потикъ на човѣка да мисли; залѣзването на слънцето намалява силата на мисъльта. Изгрѣването на слънцето внася потикъ въ човѣшкото сърдце да люби; залѣзътъ намалява любовьта му. Това сѫ процеси, презъ които човѣкъ неизбѣжно минава. Нѣкой казва: Едно време обичахъ, не мога повече да обичамъ. Това е неразбиране на нѣщата. Това е неразбиране на изгрѣва и на залѣза на слънцето. При изгрѣвъ ще обичашъ и ще давашъ; при залѣзъ ще се вглъбишъ въ себе си и ще учишъ. Когато твоето слънце залѣзе, ще отидешъ при ония хора, на които слънцето изгрѣва. Момъкъ, на когото слънцето залѣзва, трѣбва да търси мома, на която слънцето изгрѣва. Мома, на която слънцето залѣзва, трѣбва да търси момъкъ, на когото слънцето изгрѣва. Това сѫ противоположности, между които хората се движатъ. Двама светии на едно мѣсто не могатъ да живѣятъ, и двама учители единъ на другъ не могатъ да преподаватъ. Христосъ казва: „Единъ е вашиятъ Учитель.“ Много ученици има, но учительтъ е само единъ. Подъ „учитель“ разбираме оня, който решава всичкитѣ задачи на живота. Ученикътъ не може да направи това.

 

Съвременниятъ свѣтъ преживява тревожни времена. Съвременнитѣ хора минаватъ презъ голѣми изпитания и, въпрѣки това, проявяватъ голѣмо геройство. Ония, които отиватъ на бойното поле, сѫ смѣли, геройски постѫпватъ. Тѣ се движатъ, вървятъ напредъ, а отгоре имъ се сипятъ бомби, отстрани падатъ снаряди и куршуми. Тѣ вървятъ напредъ и все напредъ; съзнаватъ, че вършатъ нѣкаква работа. Едни падатъ убити, други ранени, които пренасятъ отъ едно мѣсто на друго, да ги лѣкуватъ. Ще кажете, че това не е разумно. Споредъ мене, щомъ става, това е неизбѣжно. То е резултатъ на човѣшкия порядъкъ, отъ който хората се учатъ. Едни отъ тѣхъ се оплакватъ на Господа, искатъ Той да имъ отговори, защо става това. Богъ имъ казва: Това е животътъ на човѣшкия порядъкъ. Ако не го харесвате, влѣзте въ Божествения порядъкъ. Доброто е Божествениятъ порядъкъ, злото е човѣшкиятъ порядъкъ. Любовьта е Божествениятъ порядъкъ, безлюбието — човѣшкиятъ. Надеждата е Божествениятъ порядъкъ, безнадеждието — човѣшкиятъ. Вѣрата е Божествениятъ порядъкъ, безвѣрието — човѣшкиятъ.

 

Нѣкой казва: Нѣма надежда въ живота. — Защо нѣма надежда? — Защото си влѣзълъ въ човѣшкия порядъкъ. — Какво да правя? — Излѣзъ отъ човѣшкия порядъкъ и влѣзъ въ Божествения. — Не мога, дълбока е избата, въ която съмъ влѣзълъ. — Тамъ е мѫчнотията, да излѣзешъ отъ дълбоката човѣшка изба. Ти си причина да се заблудишъ, да влѣзешъ въ избата; отъ тебе зависи да си внушишъ, че можешъ да излѣзешъ. Само десетина стѫпала си слѣзълъ надолу. Направи едно малко усилие да излѣзешъ и да видишъ изгрѣването на слънцето. Щомъ видишъ първия слънчевъ лѫчъ, ще се зарадвашъ. — Не мога да обичамъ. — Щедрость отъ бедни хора не искамъ; работа отъ болни хора не очаквамъ; на знание отъ невежи хора не разчитамъ.

 

Помнете: Не се занимавайте съ отрицателнитѣ качества на човѣка. Не казвай за нѣкого, че е невежа. Ако мислишъ за невежеството му, ти самъ се спъвашъ. Тури невежеството вънъ отъ ума си и не се занимавай съ него. Не мисли за човѣка, че е невежа, но кажи си; Той не е започналъ още да учи. Ако единъ день пожелае да се учи, кажи му, че може да учи. — Кой ще го учи? — Който има знания. Не можешъ да преподавашъ българска граматика, ако не си я изучавалъ. Не можешъ да бѫдешъ личность, ако не учишъ; не можешъ да бѫдешъ личность, ако не любишъ; не можешъ да бѫдешъ личность, да бѫдешъ свободенъ, ако не воювашъ за своята свобода. Не можешъ да придобивашъ сила, ако не разбирашъ глагола, като часть на речьта, или действието и противодействието на силитѣ. Глаголътъ крие сила въ себе си. Безъ глаголъ речьта нищо не струва. И мѣстоимението подразбира сила. Прилагателното име означава нагаждане на човѣка, да знае, какъ да се поставя при добритѣ и лошитѣ хора. „Трѣбва да изучавате всички части на речьта, да знаете, какъ и де да ги поставяте. Трѣбва да си служите правилно и съ препинателнитѣ знакове. Къде поставяте точка, запетая, точка и запетая и две точки? Дветѣ точки представятъ две успоредни линии, т. е. законъ на разумностьта. Дветѣ точки сѫ знакъ за дѣление. Ще дѣлишъ правилно, на всички по еднакво. Ако дѣлишъ и задържашъ по-голѣмия дѣлъ за себе си, а по-малкия за другитѣ, не дѣлишъ правилно. Имашъ две ябълки. Какъ ще ги раздѣлишъ? Едната ябълка ще дадешъ на ближния си, едната ще задържишъ за себе си. Ако имашъ една ябълка, или ти ще изядешъ цѣлата, или ще я дадешъ на ближния си. Въ никой случай нѣма да рѣжешъ ябълката на половинки и така да я дѣлишъ — Кой трѣбва да вземе ябълката? — Който е чакалъ повече. Ти си чакалъ десеть години, а той само една година. Ти ще вземешъ ябълката, а той ще чака още деветь години. Ще се учите на търпение. — Не може ли по любовь да се реши въпросътъ? — На колко години си? — Ако си на 10, на 20, на 30 или на повече отъ 30 години, все ще загазишъ въ любовьта. И на 90 години човѣкъ загазва въ любовьта. Стане ли на сто години, той не загазва вече. Само стогодишниятъ човѣкъ се справя лесно съ въпроситѣ на любовьта.

 

Казва се, че любовьта е за младитѣ. Въпрѣки това, тѣ загазватъ въ любовьта. — Защо? — Защото старитѣ не ги подкрепватъ. За да не ги обератъ, старитѣ се представятъ за бедни хора, които нѣматъ нищо. Стариятъ казва: Освенъ години, нищо друго нѣмамъ. — На колко години си? — На сто години. — Тъкмо сега си готовъ да любишъ. Кажешъ ли, че твоята работа е свършена, ти отхвърляшъ Божието благословение. Приеми, че можешъ да любишъ, и ще бѫдешъ благословенъ. Числото сто е число на ангелитѣ. Приложи закона на ангелитѣ и върви напредъ. Кажи: Ще любя! Ще отида да посрещна слънцето. — Може ли стогодишенъ човѣкъ да люби и да посрѣща слънцето? — Може. Ако иска да бѫде благословенъ, той ще отиде да посрѣща слънцето. Чака ли слънцето да свърши работата си, да се отбие отъ пѫтя си и да го посети, неговата работа е свършена.

 

Подражавайте на слънцето. Никога не се отбивайте отъ пѫтя си. Отбиешъ ли се, или се спрешъ на пѫтя си да чакашъ другитѣ, ти си направилъ вече една погрѣшка. — Защо спирашъ? — Жаденъ съмъ. — Защо спирашъ? — Гладенъ съмъ. — Защо спирашъ? — Невежа съмъ. — Щомъ си жаденъ, вода ти трѣбва. Щомъ си гладенъ, хлѣбъ ти трѣбва, Щомъ си невежа, звание ти трѣбва. Всичко това ще ти се даде изобилно, ако си готовъ да приемешъ и предадешъ любовьта. Давай свободно и приемай свободно, както силната и буйна вода, която може да кара воденица. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ силна, буйна вода, която да полива градинитѣ на тѣхнитѣ умове, сърдца и души. — Има ли такава вода? — Има. Не се съмнявайте въ положителното въ живота.

 

Дръжте се за положителното въ свѣта. Мнозина подържатъ отрицателното въ живота и казватъ: Нищо не зная, нищо не мога да направя. Не е така. Запалила се кѫщата ти. Не можешъ ли да изгасишъ огъня? Не знаешъ ли, какъ се гаси огънь? Не си дете. И дете да си, пакъ можешъ да го изгасишъ: ще духнешъ, ще сипешъ вода, или ще изнесешъ запаленото вънъ — отъ огъня зависи, какъ ще го изгасишъ.

 

 

 

Единъ день бѣхъ поканенъ въ дома на едно видно семейство за нѣколко деня. Госпожата, уморена отъ работа, легнала следъ обѣдъ да си почине. Въ това време детето влѣзло въ стаята да си вземе орѣхи, които майката криела подъ кревата. За да не вдига шумъ, да го чуе майка му, то запалило свѣщь, да види, въ кой ѫгълъ сѫ орѣхитѣ, веднага да ги напипа. Обаче, по невнимание, то запалило чаршафа и започнало да вика: Олеле, изгорѣхме! Майката се събудила, уплашила се, и тя започнала да вика: Изгорѣхме! Какво трѣбваше да се направи? Влѣзохъ въ стаята, сграбчихъ запаления чаршафъ и го изхвърлихъ вънъ. Така се свърши цѣлата работа. — Чакай, да спасимъ чаршафа. — Нѣма време за чакане. По-добре да изгори единъ чаршафъ, отколкото да се запали кѫщата, а заедно съ нея и вие да отидете. Както гори чаршафътъ, вънъ отъ прозореца! Благодари на Бога, че чаршафътъ отиде, а вие останахте живи. Ако не бѣхъ влѣзълъ навреме, и жената, и детето щѣха да станатъ жертва на огъня. И днесъ чаршафътъ гори, и азъ съмъ тукъ. Чаршафътъ трѣбва да се изнесе навънъ. Смѣли хора сѫ нуждни днесъ — хора, които да служатъ на Бога въ малкитѣ работи.

 

Единъ день отивахъ въ града. Срещнахъ едно малко, красиво момиченце. То ме погледна, погледна къмъ обувкитѣ ми и веднага се наведе. Забелязало, че връзката на едната ми обувка била развързана. То завърза връзката, погледна ме, усмихна се и тихо проговори: Да не се изуе обувката. Усмихнахъ се и азъ, съ което искахъ да кажа на момиченцето: Бѫди всѣкога внимателна къмъ доброто. Краката представятъ добродетелитѣ на човѣка. Пази доброто въ себе си, пази доброто и на своя ближенъ. Това момиченце свърши една работа, която разумниятъ свѣтъ му възложи. Малко е момиченцето, но разумно. То иска да каже: Срещнешъ ли човѣкъ съ развързана обувка, наведи се да я завържешъ. Това е една лека, малка задача, но ако малкитѣ работи не можешъ да направишъ, голѣмитѣ мѫчно ще разрешишъ. Мислишъ ли, че каквото кажешъ, ще стане? Много противоречия ще срещнешъ, докато дойдешъ до положение да решавашъ труднитѣ задачи.

 

Единъ день се връщахъ отъ града, отивахъ на Изгрѣва. Тъкмо на най-високото мѣсто на шосето настигнахъ една кола, догоре пълна съ вѫглища. Каруцарьтъ бие конетѣ, да вървятъ, но колата не мърда — конетѣ сѫ слаби, не могатъ да поематъ височината. Ако кажа на каруцаря да не бие конетѣ, нѣма да ме разбере. Ако му кажа да извади часть отъ вѫглищата, нѣма да ме послуша. Въ тоя моментъ настигатъ колата четири ученички и четири ученици, говорятъ си весело, радостно, че ги разпуснали за матура. Като видѣха колата и слабитѣ кончета, единъ отъ тѣхъ извика: Другари, да помогнемъ на кончетата! Всички се съгласиха. Момчетата застанаха отъ едната страна на колата, момичетата — отъ другата и, въ петь минути отгоре, конетѣ поеха височината. Доволни, радостни, ученицитѣ се върнаха назадъ, като скачаха и пѣеха. Ако всички българи последватъ тоя примѣръ, спрѣлиятъ конь на тѣхнитѣ коли ще поеме височината, ще излѣзе на равно, и работитѣ имъ ще се оправятъ. Ученицитѣ приложиха любовьта си, и колата продължи своя пѫть. Тѣ казаха на каруцаря: Моля ти се, не бий конетѣ, тѣ сѫ слаби. Ние ще имъ помогнемъ.

 

Днесъ свѣтътъ се нуждае отъ хора, проводници на Божията любовь, да подематъ Великото Божие дѣло, което е спрѣло на пѫтя и не може да върви. Нуждни сѫ само четири момчета и четири момичета, за да тръгне коньтъ. Четиритѣ момчета и четиритѣ момичета сѫ разумнитѣ хора въ свѣта. Красиви сѫ лицата на тия момчета и момичета. Работа се иска отъ всички.

 

Желая да бѫдете като малкото момиченце. Желая да бѫдете като четиритѣ момчета и четиритѣ момичета, които помогнаха на конетѣ да поематъ своя пѫть.

 

Приложете тритѣ важни правила въ живота си: Всичко да правите заради Божията любовь. Всичко да правите заради Божията мѫдрость. Всичко да правите заради Божията истина. Само така ще придобиете животъ, знание и свобода. Приложи любовьта, и всичко ще дойде на време. Здравъ ще бѫдешъ, силенъ ще бѫдешъ и ученъ ще бѫдешъ. Каквото направишъ, всички ще го харесатъ. Не се дръжъ за старото, какъ сѫ живѣли хората едно време. Важно е, какъ трѣбва да живѣятъ днесъ. Това е новиятъ пѫть. Опиталъ съмъ това и ви говоря опитани нѣща.

 

Трѣбва да служимъ на Господа! Ако Му служимъ, Той ще направи всичко за насъ. Ако не му служимъ и се колебаемъ, ще понесемъ последствията на нашето колебание. Досега сме се лутали, блъскали, безъ да постигнемъ онова, което душата ни желае.

 

Да туримъ нова основа на живота си. Да служимъ на Бога съ любовь, безъ никакви правила и закони. Да служимъ на Бога по свобода и да се радваме, че сме направили нѣщо за Него. Мравка се дави въ водата — извади я на сухо мѣсто. Листъ падналъ на земята — вдигни го, тури го настрана. Колкото и да е малка една работа, направи я съ любовь. Въ любовьта нѣма противоречия, нѣма зло. Въ любовьта всичко е свѣтло и добро.

 

*

6. Беседа отъ Учителя, държана на 28 ноемврий,

недѣля, 10 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 


 

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...