Jump to content

1939_08_11 Господарь и слуга / Служене


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

ГОСПОДАРЬ И СЛУГА

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

Ще ви прочета глава на мъглявата любовь.

Азъ наричамъ мъглява любовь неразбраната любовь. Мъглявата любовь е както днесъ, времето е облачно. И да искаме да видимъ Слънцето, не може да го видимъ.

Ще прочета 13-а глава отъ посланието къмъ Коринтянитѣ.

Значи ако имаме всичкото знание, а Любовь нѣмаме, ще сме мечъ що звънти и кимвалъ, що дрънка. Любовьта дълготърпи. Търпението е на физическото поле. Любовьта е благосклонна. Любовьта не завижда, не се превъзнася. Когато нѣкой отпадне, мисли, че е загубилъ любовьта си. Любовьта никога не отпада, значи отпадне ли, не е имало тази Любовь. Има едно небе, което не се засѣнчва отъ облаци. То е Божественото. Никакви облаци нѣма тамъ.

Да имаме едно малко размишление.

Сега може да видите малко червена любовь. (На изтокъ подъ облацитѣ Слънцето е огрѣло полето съ червенъ цвѣтъ.)

Сега ще ви дамъ само нѣколко правила. Не трѣбва да правите погрѣшката на онзи виртуозъ, който отишълъ въ Парижъ. Единъ виртуозъ отива въ Парижъ да даде единъ концертъ. Събира се много голѣма публика да го слуша. Той така се захласналъ въ свиренето, свирилъ толкозъ дълго, че публиката се уморила да го слуша и напуснала залата. Найпосле останалъ само служительтъ въ театъра, който иде съ ключа и казва: “Господине, когато свършите, заключете салона.” Сега може да попитате, защо свирилъ толкозъ дълго време. Да покаже, че много знае да свири. Питамъ: ако вие сте на такъвъ дълъгъ концертъ отъ 5-6 часа, втори пѫть ще идете ли? Често сегашнитѣ вѣрващи току цитиратъ, така е казалъ апостолъ Павелъ, така е казалъ Христосъ, еди кой си светия. Всички много добре сѫ казали, но тия светии свириха много кратко. Говориха много кратко, говориха много малко и вършиха повече работа, пъкъ сегашнитѣ се отли[ ча]ватъ съ това, говорятъ повече, вършатъ по-малко. Едно време светиитѣ ядѣха много малко, постѣха. Светии имаше, които въ седмицата взимаха само по единъ обѣдъ. По единъ обѣдъ въ седмицата, значи въ месеца четири обѣда. Сега по три пѫти на денъ ядемъ и въ месеца взимаме 90 обѣда и при това имаме извънредни закуски. И по една закуска на день, значи 120 пѫти въ месеца ядемъ.

Питамъ въ материалистическо отношение каква е разликата? Светиитѣ взимаха за месецъ четири обѣда, а ние взимаме 120 обѣда. Кой харчи повече? Ние сме много разточителни. 120 обѣда по една английска лира, 120 английски лири разходъ, а светиитѣ - четири лири. Тогава светиитѣ работиха повече, взимаха по-малко. Онзи, който много яде, много разточава, малко работи, пъкъ 120 лири да му плащатъ на месецъ само за ядене. Питамъ сега: кой е по-уменъ светиитѣ ли или съвременнитѣ хора, които не сѫ светии? Казва: “Азъ не съмъ светия.” Именно свѣтътъ страда, защото хората не сѫ светии. Ако всички бѣха светии, свѣтътъ щѣше да се оправи. Влизашъ въ единъ домъ, каратъ се двама мѫжъ и жена. Защо се каратъ? - Защото не сѫ светии. Влизашъ въ една църква, двама свещеници се каратъ, защо? - Защото не сѫ светии. Двама вѣрващи се каратъ, защо? - Защото не сѫ светии.

Сега турили една теория, казватъ, че имало еволюция. Като се каратъ хората, съ караница се възпитаватъ, ставатъ по-добри. Турцитѣ казватъ : “Ола белиръ.”

Единъ отъ турскитѣ султани далъ едно обявление, че ще даде награда на онзи, който му каже една сѫщинска лъжа. Ще му плати за лъжата. Започнали да се изреждатъ, да го лъжатъ. Турцитѣ ги казватъ “масали”. Ще каже нѣкой нѣщо съ нѣкаква вѣроятность. Иде единъ и носи едно кокошо яйце и казва на султана: “Майка ми тури това яйце подъ квачката и като го измѫти, излѣзе цѣла камила.” Турчинътъ казва: “Може да стане, Божа работа.” Иде единъ и носи единъ косъмъ отъ брадата на баща си и казва: “Този косъмъ е отъ брадата на баща ми и когато султанътъ воюваше съ московеца, като го тури на Дунава, мостъ стана и московцитѣ минаха.” Казва: “Ола белиръ.” Нареждали се разни и му казватъ, но султанътъ не ги признава за лъжи. Най-после идатъ двама хамали и носятъ единъ голѣмъ кюпъ, който събиралъ 500-600 кила вода. Казва му турчинътъ: “Баща ми, въ време на войната съ московеца, зае пари на заемъ на твоя баща, султана - този кюпъ съ пари. Казва: “Това е една лъжа.” Ако каже, че може да бѫде, трѣбва да плати дълга на баща си. Питамъ, защо султанътъ искалъ да му кажатъ една лъжа, сѫщинска лъжа?

Ние всички страдаме. Въ лъжата се съдържа нѣщо, което не е вѣрно. Ти казвашъ: “Азъ съмъ господарь на себе си.” Вѣрно ли е това? Ако си господарь на себе си, ти трѣбва да бѫдешъ най-умния човѣкъ, здравъ - да не страдашъ, да бѫдешъ независимъ. Щомъ си зависимъ, ти не може да бѫдешъ господарь. Казвашъ: “Азъ съмъ слуга.” И това не е вѣрно. Понеже ако бѣше вѣрно, ти не трѣбваше да се нуждаешъ отъ другитѣ да ти слугуватъ. Ако си отъ онѣзи, които знаятъ да слугуватъ, ти нѣма да имашъ нужда отъ слугуването на другитѣ хора. Следователно нали когато единъ лѣкаръ отива да помага нѣкому, той става слуга на болния. Но болниятъ трѣбва да се разболѣе. За бѫдеще, когато ти отивашъ да слугувашъ нѣкому, ти трѣбва да слугувашъ отъ любовь. Отъ Невидимия свѣтъ слугуватъ нѣкому отъ любовь. Безъ любовь никой никому не слугува. Единствено слугуването въ свѣта става по закона на любовьта. То е заплатата.

Сега, когато хората слугуватъ съ заплата, даватъ ти повече пари - повече слугувашъ; даватъ ти по-малко пари по-малко слугувашъ. Даватъ ти по-малко пари - по-малко учишъ; даватъ ти повече пари - повече учишъ. Плащатъ ти по-малко - по-малко говоришъ; плащатъ ти повече - повече говоришъ. Този законъ е вѣренъ и въ духовния свѣтъ. Който много те обича, много му слугувашъ. Който малко те обича, малко му слугувашъ. После и господаруването е по закона на любовьта. Който много те обича, много му господарувашъ; който малко те обича, малко му господарувашъ. Който никакъ не те обича, никакъ не му господарувашъ. Който никакъ не те обича, никакъ не му слугувашъ. Това сѫ сега максими. Очаквате, какъ може да се поправи животът ти въ свѣта. Сѫщиятъ законъ е: Ти, ако не обичашъ Бога, Богъ на тебе не ти слугува. Нали казва Христосъ: “Синъ человѣчески не дойде да му слугуватъ, но да послужи.”

Всички вие, които се оплаквате въ свѣта, всички се оплаквате, че страдате отъ нѣщо. Защо идатъ вашитѣ страдания? Страданията идатъ отъ две нѣща: отъ господаритѣ и отъ слугитѣ. Господаритѣ и слугитѣ сѫ създали всичкитѣ страдания. Ти страдашъ, понеже нѣма кой да ти слугува. Боленъ си страдашъ, понеже нѣма кой да ти служи. Ти страдашъ, понеже имашъ господарь, който те ограничилъ, не те оставя свободно да мислишъ. Ти страдашъ, понеже си слуга и господарьтъ не те оставя свободно да постѫпвашъ, навсѣкѫде ще ти тури ограничение.

Сега да допуснемъ, че това става въ външния свѣтъ. Но, когато въ себе си човѣкъ се безпокои, кой е причината? Ако ти се смущавашъ, че нѣкои хора сѫ казали нѣщо лошо за тебе, ти страдашъ, понеже си чулъ. Ако бѣше глухъ, щѣше ли да се смущавашъ? Ти се смущавашъ, че си видѣлъ нѣщо, но ако бѣше слѣпъ, щѣше ли да се смущавашъ? Или страдашъ, защото си ялъ нѣщо, не си сдъвкалъ добре храната. Ако нѣмаше уста, щѣше ли да се смущавашъ? Сега кое е подобре, защо трѣбва да страдаме? Ти имашъ уста, но тази уста ти носи страдания, още не се е научила устата ти. Трѣбва да имашъ една учена уста, която дълготърпи, която е благосклонна, която не завижда. Устата много завижда. Като дадешъ ядене въ чинии на две деца, то гледа въ чинията на другото и се сърди, ако на другото дете е дадено повече ядене. То даже и половината отъ това ядене не може да изяде. Гледайте съвременния свѣтъ, той толкозъ провизии иматъ, цѣла година не могатъ да ги изядатъ, мислятъ, че нѣма да имъ стигнатъ. Други иматъ за сто години да ядатъ и пакъ мислятъ, че нѣма да имъ стигнатъ. Нѣкои иматъ единъ милионъ, два милиона, сто милиона и мислятъ, че пакъ нѣма да имъ стигнатъ.

Въ времето на коронацията на Кралица Виктория или Едуардъ единъ английски милионеръ отъ Австралия, който отивалъ за коронацията и който ималъ 350 милиона лири стерлинги, се хвърлилъ въ морето, понеже мислилъ, че паритѣ му нѣма да му стигнатъ. Всички вие, които ме слушате, сте толкозъ богати. Колко струва вашиятъ умъ? Знаете ли колко струва вашето сърце? Знаете ли колко струва вашето тѣло? Има известни нишки въ вашия организъмъ, които сѫ донесени отъ толкова далече отъ пространството, че даже една нишка струва единъ милиардъ да се направи на онѣзи сѫщества. Вие имате едно тѣло, което струва милиарди, вие гледате на себе си и мислите, че нищо нѣмате. Когато човѣкъ загуби тѣлото си, тогава вижда какво грамадно богатство изгубилъ. Ако се освободите отъ физическото тѣло, физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ. Всичкитѣ нѣща въ физическия свѣтъ нѣма да струватъ нищо, благодарение на тѣлото, което ни е дадено, тѣ сѫ ценни.

Сега всички отъ васъ искате да бѫдете щастливи. Въ ума си имате нѣщо, търсите щастието нѣкѫде, дето го нѣма. Вие мислите, че като станете ученъ човѣкъ, вие ще бѫдете щастливи. Вие мислите, че като станете богатъ човѣкъ, ще бѫдете щастливи. Вие мислите, че ако сте силенъ, ако сте красивъ, ще бѫдете щастливи. Всички тия нѣща сѫ вѣроятни само външно. При това вие сте заблудени, вие сте богати и не съзнавате, че сте богати, търсите вашето богатство отвънъ. Всички знаете, че въ Бога живѣемъ и се движимъ и сѫществуваме. Проповѣдницитѣ досега цитиратъ стиха: “Въ Бога живѣемъ и се движимъ и сѫществуваме. Богъ е Любовь.” Богъ е Любовь и при това ние страдаме. Какъ е възможно човѣкъ да живѣе въ Бога и да страда, да бѫде недоволенъ? Казваме, че любимъ Бога. Какъ е възможно човѣкъ да люби Бога и да бѫде нещастенъ. Отъ недоимъка на Любовьта човѣкъ страда. Павелъ схваща, че човѣкъ всичко може да има, ако любовь нѣма, той ще бѫде като нѣкой неодушевенъ предметъ.

Едно правило ви трѣбва. Трѣбва да знаете, че онова богатство, което ви е далъ, да се върнете съ ума си, съ сърцето си, съ душата си, съ духа си, съ тѣлото си при Бога и да Му благодарите. Като погледнешъ рѫката си, да благодаришъ на Бога. Като пипнешъ ухото си, да благодаришъ на Бога. Като пипнешъ устата си, да благодаришъ на Бога, като пипнешъ носа си, веждитѣ си, за всичко да благодаришъ на Бога. Да благодаришъ на Бога за сърцето си, да благодаришъ на Бога за ума си, за душата си, за духа си, за всичко онова, което Богъ ти е далъ. Това е новото учение. Който може да повѣрва въ любовьта, той ще се освободи отъ всичко. Той ще се освободи, както змията се освобождава отъ своята стара кожа. Ще дойде до едно мѣсто, дето кожата ще се изхлузи, ще остане новата кожа. Стара кожа азъ наричамъ всички наши недоволства, недоразумения, караници. Човѣкъ и съ себе си се кара. Казва на себе си: “Колко невежа съмъ, колко простъ съмъ, това не можахъ да използувамъ.”

Кой е недоволенъ и кой е ученъ? Единиятъ е господарь и другиятъ е слуга. Господарьтъ се кара на слугата, че той това не направилъ. Слугата казва: “Ти не ми плати.” Господарьтъ и слугата се каратъ вѫтре. Сега виждали ли сте вашия слуга? Гледали ли сте вашия слуга? Може ли да нарисувашъ себе си като слуга и като господарь. Сега, когато си господарь, изпъчишъ се, вземешъ една поза, важенъ си. Станешъ слуга, свиешъ се. Азъ това наричамъ актьорство на сцената. Ти вече играешъ ролята като господарь. Нѣкой пѫть има роля на царь, написалъ нѣкой и ти се обличашъ като царь, съ корона, съ венецъ, съ мантия на сцената играешъ, мислишъ, че си царь. Ти се вълнувашъ. Колко ти плащатъ за една вечерь да играешъ на сцената. Доста голѣма сума плащатъ.

Да ви приведа единъ примѣръ. Нѣкой ангажиралъ Аделина Пате да пѣе въ една опера. Понеже тя знаела, че онзи директоръ не обичалъ да плаща, публиката дошла въ театъра, рѫкоплѣска, а тя си обула само едната обувка и седи съ единъ кракъ необутъ. Като й плаща 25 хиляди, тя обува и другия кракъ и излиза да пѣе. Пѣе защо? Защото й дали 25 хиляди лева да си обуе обувката. Рекохъ, всички ние, които пѣемъ, каквото и да правите въ свѣта, все ви плащатъ. То не е лошо, то е хубаво. Ако тя не бѣше направила тъй, азъ не щѣхъ да ви говоря. Азъ я похвалявамъ, че малко го попекла. Този директоръ да плати, понеже той иска да я използува. Тя казва: “Тогава и азъ ще те използувамъ.” Нѣкой казва сега: “Ти не ме обичашъ.” - Плати 25 хиляди лева, да видишъ какъ ще те обичамъ.

И втори примѣръ ще ви приведа за Аделина Пате. Доста примѣри има за нея. Отива веднъжъ въ Ню-Йоркъ, не познава никого, трѣбвало да изтегли една крупна сума, не я познаватъ, казва: “Дайте си свидетелството, че сте Аделина Пате.” Тя се спира въ пощата и започва да пѣе. Директорътъ казва: “Дайте й паритѣ!” Изпѣва една пѣсенъ и й даватъ паритѣ. Пакъ пѣе за 25 хиляди лева. Онзи не й дава паритѣ, защото нейнитѣ билети сѫ много скѫпи въ театъра, тя трѣбва да пѣе, за да й дадатъ паритѣ. Първиятъ пѫть, за да тури едната си обувка, директорътъ трѣбваше да й даде 25 хиляди. Втория примѣръ този директоръ въ пощата, той е сѫщиятъ директоръ, казва: “Не си Аделина Пате”, трѣбва да пѣе безъ 25 хиляди. Втория пѫть този директоръ въ пощата, той е сѫщия, казва: “Не си Аделина Пате, трѣбва да пѣешъ безъ 25 хиляди.” Рекохъ, когато пѣете преди да сте си обули обувката, на мѣсто е, защото пари ще вземете, второто когато пѣете, че ви даватъ паритѣ, кое по-хубаво? Хубаво пѣе, тя казва, че за да тури обувката си: “Енергията, която ще употрѣбя, струва 25 хиляди.” Директорътъ трѣбва да плати, за да дойде тази енергия, да си обуе обувката. Директорътъ на пощата казва: “Азъ, за да заповѣдамъ да ти платятъ, трѣбва да пѣешъ, да покажешъ, че може да пѣешъ, за да вземешъ 25 хиляди.” Тя пакъ пѣе.

Сега ще ви наведа на онзи Божественъ законъ: Всички хора, трѣбва да бѫдатъ съвършени. Съвършенството човѣкъ може да го придобие само въ Любовьта. Ние живѣемъ въ Любовьта и трѣбва да възприемемъ всичко онова, което Богъ е създалъ и да нѣмаме две мнения за живота. Сега ние за единъ човѣкъ пренебрѣгваме Божията Любовь. Вземете една дъщеря, за единъ свой възлюбленъ мисли, че ще бѫде щастлива, напуща бащиния си домъ. Отива съ единъ непознатъ, който й казва, че е нейнъ възлюбенъ. Може да е. По какво ще познаешъ единъ човѣкъ възлюбленъ ли е? По два начина може да го познаешъ. Ако може едновременно да ти стане слуга и да ти стане господарь, той е твой възлюбленъ. И едновременно, ако ти може да му станешъ слуга и да му бъдешъ господарь, вие сте единъ за другъ. Но щомъ той не може да ти стане слуга и господарь и щомъ ти не може да му станешъ слуга и господарь, вие не сте единъ за другъ.

Сега ще ми кажете: “Какъ да го разбираме?” Вечерно време нѣма да ходишъ да копаешъ на нивата. Въ мрачната нощь, когато има отвънъ 25 градуса студъ, нѣма да ходишъ да копаешъ на нивата. Когато нѣмашъ нито петь пари въ джоба на гостилница нѣма да ходишъ да ядешъ. Когато нѣмашъ петъ пари въ джоба, хубави дрехи нѣма да туряшъ на гърба. Когато нѣмашъ петь пари въ джоба, въ отлични апартаменти нѣма да живеешъ. Значи, когато деньтъ е свѣтълъ, ходи да работишъ. Когато деньтъ е топълъ, иди да работишъ. Когато имашъ всички благоприятни условия, иди да работишъ. Или казано въ новото разбиране - върши всѣка работа съ любовь, съ любовь и отъ любовь. Отъ Бога и за Бога, от себе си и за себе си, отъ ближния и за ближиния си.

Тази е много неразбрана работа. Запримѣръ има нѣща, които хората разбиратъ, има нѣща, които не разбиратъ. Вземете сега ще ви приведа единъ примѣръ. Запримѣръ въ козметика[ та] могатъ да направятъ лицето си много красиво, червеничко, бѣличко, бръчкитѣ да ги нѣма. Но това е външна козметика. Ако имъ кажешъ отъ вѫтре да се подмладятъ, не знаятъ. Отвънъ знаятъ да се подмладяватъ, отвѫтре не могатъ. Знание ли е това? Козметиката е само за единъ день. Сутриньта като туришъ, вечерь като се измиешъ, пакъ наново трѣбва. Тъй щото въ годината 360 пѫти трѣбва да се подмладявашъ, да туряшъ козметика. Не е лошо, хубаво е, но знаете колко трѣбва да платишъ, да ти турятъ козметика. Ходили ли сте въ Париж, да знаете колко взематъ, ако не знаешъ, ако трѣбва отвънъ да те гримиратъ. Азъ ги похвалявамъ.

Единъ младъ момъкъ се подигравалъ съ една стара баба, не българска, но парижка, французка подигравка, много деликатна, тъй фина, едва да я намеришъ. Тя решила да си отмъсти на този младъ момъкъ. Съ козметика поправила лицето си на една млада мома и започнала да му хвърля такива много любвеобилни очи, усмивки, това-онова и той се влюбилъ. Загорява сърцето му, пише писма, че не може да живѣе безъ нея и най-после тя се съгласява да се оженятъ. Оженватъ се. Вечерьта, като влиза вѫтре той мисли, че е щастливъ. Тя, за да му покаже, снема козметиката, снема зѫбитѣ, всичко изкуствено. Като видѣлъ това, излиза изъ стаята навънъ, да го нѣма.

Азъ ви привеждамъ единъ примеръ. Туй е съ насъ. Всички хора ще видятъ своитѣ заблуждения. Въ края на краищата ще видятъ, че за стара баба са оженени. Старата баба, това е живота на плътьта. Единъ день, като видятъ колко е грозна, ще избѣгатъ изъ стаята навънъ. Нѣма да ни има тамъ. Рекохъ, човѣкъ като не търпи, става нервенъ. Като не е благосклоненъ, той създава своето нещастие. Като завижда, създава положителното въ свѣта. Виждате, че изтокътъ е свободенъ отъ мъглитѣ. Около насъ е само тази мъгла. То сме ние. Ние сами на себе си препятствуваме да видимъ истината. Надалече Слънцето грѣе. Колко е хубаво и красиво. Който е художникъ една хубава картина е това. Азъ, ако имахъ време и ако знаехъ, щѣхъ да си взема четката. Пъкъ ще я нарисувамъ.

Сега ви казвамъ две нѣща: Благодарете на Бога за всичкитѣ страдания. Благодарете на Бога за всичкитѣ ваши радости. Благодарете на Бога за всичката ваша сиромашия, благодарете на Бога за всичкото ваше богатство. Благодарете на Бога за всичкото ваше невежество, което имате. Благодарете за знанието, за всичко Му благодарете. Вие считате, че сте невежи. Въ невежеството е скрито знанието. И въ знанието е скрито невежеството. Въ сиромашията е скрито богатството и въ богатството е скрита сиромашията. Сиромашията това е слугата, богатството това е господаря. И двамата, като се събератъ на едно мѣсто, отъ господаря - капитала, отъ слугата - работата, тогава работата върви. Настоящето е богатство, миналото е сиромашия. Настоящата сиромашия ще бѫде бѫдещето богатство, настоящето невежество ще бѫде бѫдещото знание. Сегашното знание е миналото невежество.

Понеже живѣете въ Бога, научете се на новото въ свѣта. Тази глава азъ я наричамъ главата на мъглявата любовь. Имате зазоряване, имате и мъглява любовь. Надъ васъ има нѣщо както тази мъгла. Въ всѣки едного отъ васъ е тази мъгла. Колко е тази мъгла нагоре? - На два километра, надъ три километра е ясно. Отдолу подъ три километра е, има мъгла. Сега туй е дълготърпението. Трѣбва да търпишъ, че се лишавашъ отъ слънчевата свѣтлина. Пъкъ трѣбва да бѫдешъ благосклоненъ. Мъглата казва: “Почакайте да се постоплимъ, ще бѫдете добри ние да се постоплимъ, после ние ще отсѫпимъ, пъкъ вие ще се топлите.” Може да се разсърди мъглата, ще започне да плаче. Снощи колко плакаха. Казватъ: “Позволете на нашитѣ ученици ни[е] днесъ да се погрѣемъ, вие отдолу да почакате.” Рекохъ, тъй да бѫде. Вие сега може да мислите, може ли човѣкъ да се разговаря с мъглата. Тѣ сѫ все сѫщества разумни, които сѫ дошли. Днесъ сѫ дошли на екскурзия, идатъ тѣ отъ невидимия свѣтъ на екскурзия на планината. Екскурзианти сѫ, искатъ да видятъ Слънцето какъ изгрѣва, другъ пѫть не сѫ го виждали. Казватъ: “Ще оставимъ една малка врата, безъ да видите слънцето, само свѣтлината ще видите.” Днесъ трѣбва да се радваме въ тѣхната радость.

На голѣма почитъ сте. Когато се даваше на Мойсея закона, планината бѣше обвита съ такава мъгла долу и Богъ даваше закона на Мойсея. Сега ви се дава единъ законъ безъ гърмотевици - законътъ на Любовьта. Законъ се дава. Безъ Любовь - подъ мъглитѣ, съ Любовь - надъ мъглитѣ. Безъ Любовь - въ сиромашията, съ Любовь - надъ сиромашията, въ богатството. Безъ Любовь - въ болестьта, съ Любовь - надъ болестьта, въ здравето отгоре.

Рекохъ, единствениятъ законъ, съ който трѣбва да служите на Бога, е Любовьта. Любовьта никога не отпада. Имайте тогава пълна вѣра, пълна надежда и Любовь въ Бога и всички ваши копнежи, които имате изведнъжъ нѣма да се постигнатъ, но имате велико бѫдеще. Ще видите онази велика благость, която Богъ приготвилъ заради васъ.

Гледайте добре да посрещнете сѫботата. Сѫботата е день на Любовьта.

Отче нашъ

Беседа държана на 11 августъ 1939 г.

Молитвения връхъ

Петъкъ, 5 ч.с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Служене

Размишление.

I. Коринтяномъ, 13 гл.

    „Ако имамъ всичкото знание и всичката вѣра, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ ( — 2 ст.).

    „Любовьта дълготърпи, благосклонна е; любовьта не завижда; любовьта не се превъзнася, не се гордѣе.“ ( — 4 ст.).

    „Любовьта не дири своето си.“ ( — 5 ст.).

    „Любовьта никога не отпада.“ ( — 8 ст.). — Когато отпадне, когато изгуби разположението си, човѣкъ мисли, че е изгубилъ любовьта си. Щомъ отпада, човѣкъ не е ималъ любовь. Има една любовь, която никога не отпада — тя е Божията Любовь. Има едно небе, което никога не се засѣнчва отъ облаци — то е Божественото небе. Божията Любовь се изявява чрезъ това небе. Видите ли, че небето на нѣкой човѣкъ е облачно, знайте, че чрезъ него се проявява човѣшката, т. е. неразбраната любовь. Презъ тази любовь слънцето не се вижда. Колкото да искате да го видите, не можете — облаци го засѣнчватъ.

    Като ученици, отъ васъ се иска самообладание, да не се забравяте нито въ радоститѣ, нито въ скърбитѣ. Често срѣщате учени, музиканти, художници, които се увличатъ толкова много въ своята наука или изкуство, че забравятъ окрѫжаващитѣ. Единъ знаменитъ виртуозъ отишълъ въ Парижъ да дава концертъ. Като започналъ да свири, той се увлѣкълъ въ свиренето и забравилъ публиката — изгубилъ мѣрка на времето. Хората се уморили да слушатъ и единъ следъ другъ започнали да напущатъ салона. Последни останали ключарьтъ и виртуозътъ. Като видѣлъ, че музикантътъ нѣма намѣрение да свършва, ключарьтъ се приближилъ до него и тихо му пошепналъ: Заповѣдайте господине! Вземете ключа. Когато свършите, заключете салона.

    Защо е трѣбвало музикантътъ да свири толкова много? По две причини: или да покаже, че знае да свири, или се е увлѣкълъ. Колкото добре да свири, музикантътъ не трѣбва да злоупотрѣбява съ търпението на хората. Не е лесно да слушашъ съ часове музика. И вѣрващитѣ постѫпватъ като този виртуозъ. Срещнете ли нѣкой вѣрващъ, той ще говори продължително, какво е проповѣдвалъ Христосъ, какво сѫ говорили пророцитѣ и апостолитѣ. И Христосъ, и пророцитѣ, и апостолитѣ сѫ говорили, но малко. Тѣ повече сѫ работили, а по-малко говорили. Нѣкогашнитѣ светии сѫ яли малко. Тѣ сѫ се хранили по единъ пѫть въ седмицата. Обикновениятъ човѣкъ се храни по три пѫти на день, а нѣкога и по четири пѫти. Значи, светията взима четири обѣда въ месеца, а обикновениятъ човѣкъ се храни 90 или 120 пѫти въ месеца. Голѣма е разточителностьта на съвременния човѣкъ. За свое оправдание ще кажете, че не сте светии. Свѣтътъ страда, именно, за това, че хората не сѫ светии. Ако бѣха светии, тѣ щѣха малко да ядатъ и повече да работятъ. Дето влѣзете днесъ — въ семействата, въ училищата, въ черквитѣ, въ обществата, навсѣкѫде ще се натъкнете на спорове и недоразумения. Всички хора спорятъ, каратъ се, биятъ се, защото не сѫ светии. Светъ трѣбва да бѫде човѣкъ!

    Съвременнитѣ хора подържатъ еволюционната теория и казватъ, че всичко може да се постигне чрезъ еволюция. Споредъ тази теория тѣ намиратъ, че всичко, което става въ живота, е въ реда на нѣщата. Тѣ казватъ, че по еволюционенъ пѫть и злото ще се превърне въ добро. Права е тази теория, но еволюцията изисква вѣкове. Следъ вѣкове всичко може да се постигне, но има и кратъкъ пѫть на постижения. Чрезъ еволюция, запримѣръ, лъжата не може да се превърне въ истина. Презъ всички времена и епохи лъжата си остава лъжа. Като не мисли върху думитѣ, съ които си служи, нѣкой казва, че е господарь на себе си. Вѣрни ли сѫ думитѣ му? Той казва, че е господарь, а сѫщевременно страда, боледува, робува на другитѣ хора. Господарь е онзи, който е независимъ, който не боледува и всѣкога самъ решава задачитѣ си. Другъ пъкъ казва, че е слуга. И той не говори истината. Докато казва, че е слуга, виждате, че търси чужда помощь, самъ не може да си направи най-обикновенитѣ услуги.

    Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да слугува. Какъ трѣбва да слугува? Съ любовь. Любовьта е заплата за слугуването на човѣка. На земята за слугуването даватъ пари. При това, колкото повече плащатъ, толкова повече изискватъ. Въ духовния свѣтъ, обаче, на слугата плащатъ съ любовь. Колкото повече обичашъ, толкова повече слугувашъ; колкото по-малко обичашъ, толкова по-малко слугувашъ. Колкото повече те обичатъ, толкова повече слугувашъ; колкото по-малко те обичатъ, толкова по-малко слугувашъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ господаруването. Малко те обичатъ, малко господарувашъ; много те обичатъ, много господарувашъ. Малко обичашъ, малко господарувашъ; много обичашъ, много господарувашъ. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората изпълняватъ правилно задълженията си като слуги и като господари, не само къмъ ближнитѣ си, но и къмъ себе си. За да бѫде добъръ слуга, първо човѣкъ трѣбва да се научи да служи на Бога. Щомъ се научи да служи на Бога, той ще може да служи на себе си и на ближния си. Днесъ хората страдатъ отъ слуги и господари, които не изпълняватъ службитѣ си, както трѣбва. Болниятъ страда, че слугата му не го слуша, не му услужва добре. Здравиятъ страда, че слугата му го експлоатира. Слугата пъкъ страда отъ господаря си, че го ограничава, че не му плаща редовно.

    Когато слугата и господарьтъ сѫ вънъ отъ човѣка, той знае причината за своитѣ страдания. Какво ще кажете, когато страдате и се смущавате безъ външни господари и слуги? Причината за страданията се крие въ човѣка, въ неговитѣ сѣтива. Ако нѣмаше очи, човѣкъ не би виждалъ, какво правятъ хората, и нѣмаше да страда. Ако нѣмаше уши, той не би чувалъ, какво говорятъ хората, и нѣмаше да страда. Ако нѣмаше уста, човѣкъ не би отговарялъ на разговоритѣ на хората, и нѣмаше да страда. Чрезъ устата любовьта се изявява. Следователно, устата трѣбва да дълготърпи, да бѫде благосклонна, да не завижда. Ако по-малкото братче види въ чинията си ядене по-малко отъ това на по-голѣмия си братъ, то започва да вика, да се сърда — завижда. Ако му дадатъ много ядене, ще го остави настрана, не може да го изяде. Въпрѣки това, то завижда. Щомъ влѣзе завистьта въ него, то започва да се смущава и да страда. Не е въпросъ човѣкъ да нѣма очи, уши, уста, носъ, но той трѣбва да възпитава своитѣ сѣтива. И като вижда, и като чува, и като помирисва, той трѣбва да знае, кое е за него и кое не е, колко и кога му е нужно нѣщо и т. н. Остави ли се на своитѣ низши желания, той никога нѣма да се насити. Ненаситно е човѣшкото око.

    Единъ английски милионеръ отъ Австралия пѫтувалъ съ параходъ за Англия да присѫтствува на коронацията на единъ отъ английскитѣ крале. Той носѣлъ съ себе си 350 милиона лири, но като помислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ, хвърлилъ се въ морето и се удавилъ. Всички хора мязатъ на този милионеръ. Тѣ мислятъ, че сѫ сиромаси, а въ сѫщность сѫ голѣми милионери. Тѣ разполагатъ съ единъ мозъкъ, съ едно сърдце, съ дробове, съ стомахъ, които струватъ милиарди. Тѣ иматъ тѣло, което струва милиарди. Съ помощьта на физическото си тѣло, тѣ влизатъ въ връзка съ единъ обширенъ свѣтъ. Изгубятъ ли тѣлото си, физическиятъ свѣтъ се скрива предъ тѣхъ. Тогава само тѣ разбиратъ, колко е струвало тѣлото имъ, на което не сѫ давали никакво значение и къмъ което сѫ се отнасяли небрежно.

    Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Тѣ търсятъ щастието тамъ, дето го нѣма. Тѣ мислятъ, че ако бѫдатъ богати, учени, силни, красиви, ще бѫдатъ щастливи. Тѣ се самоизлъгватъ. Защо? Виждаме, че свѣтътъ е пъленъ и съ богати, и съ учени, и съ силни, и съ красиви хора, но при това всички страдатъ. Проповѣдницитѣ казватъ, че човѣкъ живѣе и се движи въ Бога, а въпрѣки това пакъ страда. Днесъ се проповѣдва на хората, че Богъ е Любовь, че човѣкъ живѣе въ Бога, а въпрѣки това търси любовьта и никѫде не я намира. Какъ е възможно, човѣкъ да люби Бога и да бѫде нещастенъ? Какъ е възможно, човѣкъ да живѣе въ Бога и да бѫде недоволенъ? Щомъ люби Бога и е недоволенъ и нещастенъ, това показва, че има недоимъкъ въ любовьта си. И апостолъ Павелъ казва: „Ако говоря съ човѣшки и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, и кимвалъ, що дрънка“. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ любовь. Иматъ ли любовь, тѣ ще бѫдатъ и богати, и силни, и учени.

    Новото учение е учение на любовьта. Повѣрва ли въ любовьта, човѣкъ ще се освободи отъ всичко старо, както змията съблича старата си кожа. Старото, отъ което човѣкъ трѣбва да се освободи, представя неговото недоволство и безвѣрие. Докато живѣе въ старото, човѣкъ е готовъ да се кара съ всички. Той се кара и съ себе си. Въ всѣки човѣкъ има единъ господарь и единъ слуга, които не могатъ да се примирятъ. Господарьтъ е недоволенъ отъ слугата си, че не е изпълнилъ заповѣдитѣ му, както трѣбва. Слугата е недоволенъ отъ господаря си, че не му плаща редовно.

    Изучавали ли сте проявитѣ на господаря и на слугата въ себе си? Когато господарьтъ се проявява, човѣкъ е гордъ, ходи съ достоинство; когато слугата се проявява, човѣкъ се свива, смалява се. Добре е да се наблюдавате и да рисувате образитѣ на господаря и на слугата въ себе си. Така ще познаете, кога се проявява истинскиятъ човѣкъ и кога — актьорътъ. Скѫпо се плаща на актьора, за да играе на сцената. За да примири господаря и слугата въ себе си, човѣкъ трѣбва да се научи да благодари на Бога за всичко, което му е дадено. Той трѣбва да благодари за ума, за сърдцето, за тѣлото, за душата, за духа, които му сѫ дадени. Милиарди струватъ тия нѣща, а въпрѣки това човѣкъ не съзнава своето богатство и отива на сцената като актьоръ да представя чужди роли. Понѣкога плащатъ скѫпо и на сцената, но когато актьорътъ или артистътъ е гениаленъ.

    Единъ директоръ на опера ангажиралъ Аделина Пати да пѣе на сцената. Като знаяла, че директорътъ на операта не обичалъ да плаща на време, тя решила да му създаде една мѫчнотия, да го застави да плати веднага. Въ опредѣления часъ публиката се събрала, очаквала да се яви на сцената Аделина Пати. Тя получила отъ директора 25 хиляди долари, но трѣбвало да получи още 25. За да го застави да плати въ момента, Аделина Пати не се явила на сцената на време, съзнателно се бавила. Публиката рѫкоплѣскала, протестирала, съ нетърпение очаквала знаменитата пѣвица. Силно разтревоженъ, директорътъ влѣзълъ въ стаята на пѣвицата и я помолилъ по-скоро да излѣзе на сцената. Тя била съ една обувка на крака си. За да обуе втората, директорътъ се принудилъ веднага още да ѝ плати останалитѣ 25 хиляди долари. Той искалъ да я използува, но тя била умна, не се подала на неговата хитрина.

    Следователно, каквото прави човѣкъ, всѣкога му се плаща. Нѣма нѣщо, което човѣкъ е изработилъ, и да не му е платено. За всичко се плаща, но важно е човѣкъ да работи съвестно, за да му се плаща на време и добре. Съвършенство се иска отъ човѣка. Само любовьта е въ сила да направи човѣка съвършенъ. Щомъ живѣе въ любовьта, човѣкъ трѣбва да приема нѣщата така, както сѫ създадени, да нѣма две мнения. Човѣкъ губи условията, защото е готовъ за нищо и никакво да пожертвува любовьта. Момата е готова да пренебрегне любовьта на майка си и на баща си за единъ случайно явилъ се момъкъ въ дома ѝ. Той се представя за нейнъ възлюбенъ, и тя вѣрва въ думитѣ му. Какъ ще познае, дали наистина този момъкъ е очакваниятъ? Какъ ще познае, че сѫ единъ за другъ? Ако може едновременно да бѫде нейнъ слуга и нейнъ господарь, момъкътъ е истинскиятъ ѝ възлюбенъ. Ако едновременно може да му бѫде и слугиня, и господарка, момата е неговата възлюбена. Тѣ сѫ единъ за другъ.

    Сега ще ви дамъ нѣколко правила. Вечерь на нивата си не ходи да копаешъ; въ голѣмъ студъ сѫщо не ходи. Когато нѣмашъ стотинка въ джоба си, на гостилница не ходи; когато нѣмашъ стотинка въ джоба си, никаква търговия не прави. Когато слънцето грѣе, когато деньтъ е свѣтълъ и топълъ, тогава иди на нивата да работишъ. Когато джобътъ ти е пъленъ, тогава започвай своитѣ предприятия. Споредъ езика на новото учение казвамъ: Започвайте съ любовь и свършвайте съ любовь. Започвайте съ Бога и свършвайте съ Бога. Започвайте съ ближния си и свършвайте съ ближния си. Започвайте съ себе си и свършвайте съ себе си.

    За мнозина това сѫ неразбрани работи, но за нѣкои сѫ разбрани. Като говорите на хората за Божията Любовь, тѣ казватъ, че не я разбиратъ. Като дойдатъ до човѣшката любовь, казватъ, че я разбиратъ. Никакво разбиране не е това. Защо? Днесъ я разбиратъ, на другия день плачатъ отъ нея. Това не е любовь. По отношение на лицето си младата мома отлично прилага козметиката. Тя знае да се червисва, да се пудри, да прави веждитѣ си черни, тънки и т. н. Каква козметика е тази, която трае само десетина часа? Сутринь се направи бѣла и червена, но вечерь нищо не остава отъ външната ѝ красота. За да бѫде бѣла и червена, тя трѣбва всѣки день да се дегизира. Ако ѝ говорите за природна, за естествена и психическа козметика, тя ще каже, че не ви разбира. Човѣкъ може да бѫде естествено младъ, безъ бръчки на лицето си. Добриятъ и чистъ животъ прави човѣка младъ, красивъ и бодъръ. Не живѣе ли добре, каквато козметика да прилага, тя все ще излѣзе на лице. Изкуственитѣ нѣща всѣкога се познаватъ.

    Единъ младъ момъкъ се подигралъ съ една баба, присмѣлъ се на бръчкитѣ на лицето и на бѣлата ѝ коса. Тя решила да му отмъсти. За тази цель тя така се дегизирала, че била неузнаваема: лицето ѝ станало бѣло и червено, безъ бръчки; косата ѝ — черна, лъскава, а въ устата си наредила два реда бѣли, красиви зѫби. Въ този видъ тя се явила предъ младия момъкъ и започнала да го поглежда дяволито, съ намѣрение да му се хареса. Най-после той я харесалъ, влюбилъ се въ нея и започналъ да ѝ пише любовни писма, че не може да живѣе безъ нея. Тя му отговорила, че е съгласна да се ожени за него. Докато мислилъ, че е щастливъ, че е постигналъ идеала си, следъ сватбата тя му се представила въ истинския си видъ. Като видѣлъ старата баба предъ себе си, той разбралъ, че е билъ излъганъ и веднага напусналъ стаята.

    Да се ожени човѣкъ за старата баба, това значи, да види своитѣ заблуждения. Види ли заблужденията си, той веднага ще избѣга. Ще дойде день, когато всички хора ще разбератъ, че сѫ се оженили за стара баба. Старата баба представя живота на плътьта. Като видятъ колко е грозна, всички ще напуснатъ кѫщата си и ще бѣгатъ вънъ. За да се освободи отъ живота на плътьта, човѣкъ трѣбва да бѫде търпеливъ, благосклоненъ и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човѣкъ образува мъгла въ съзнанието си, както вие сте обвити днесъ въ мъгла. По този начинъ той самъ си препятствува да разбере и познае истината.

    Искате ли да придобиете качествата на любовьта, благодарете на Бога за страданията и за радоститѣ, които ви се даватъ; благодарете за богатството и за сиромашията; благодарете за знанието и за невежеството; благодарете за здравето и за болестьта. Не забравяйте, че въ страданието се крие радостьта, а въ радостьта — страданието; въ богатството се крие сиромашията, а въ сиромашията — богатството; въ знанието се крие невежеството, а въ невежеството — знанието; въ здравето се крие болестьта, а въ болестьта — здравето. Сиромашията е слуга, а богатството — господарь. Като се събератъ на едно мѣсто господарьтъ и слугата, работитѣ се нареждатъ добре. Господарьтъ дава капитала, а слугата — работата.

    И тъй, искате ли да придобиете любовьта, стремете се къмъ новото, което сега иде. Когато Богъ даде закона на Мойсея, планината бѣше покрита съ мъгла. Сега и вие сте въ мъгла, защото и на васъ се дава законъ — законътъ на любовьта. Който живѣе безъ любовь, той ще бѫде подъ мъглитѣ, а съ любовь — надъ мъглитѣ; безъ любовь — въ сиромашията, съ любовь — въ богатството; безъ любовь — въ невежеството, съ любовь — въ знанието; безъ любовь — въ болестьта, съ любовь — въ здравето. Единствениятъ законъ, съ който трѣбва да служите на Бога, е любовьта. Любовьта никога не отпада. Имайте пълна вѣра, надежда и любовь въ Бога, за да постигнете всички ваши желания и стремежи. Предъ васъ стои велико бѫдеще. Като прилагате закона на любовьта, вие ще опитате Божията благость върху себе си.

*

11 августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...