Jump to content

1939_07_30 Разумность / Божествена свѣтлина


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

РАЗУМНОСТЬ

Небето чисто. Времето меко.

Слънцето изгрѣ надъ облакъ 5.20 ч.с

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

Размишление

Ще прочета 13 глава отъ Евангелието на Йоана.

“Богъ е Любовь”

Ще говоря върху една дума, която е малко разбрана разумность. Българитѣ я употрѣбяватъ безъ да я разбиратъ. Тя означава Божествената свѣтлина, която носи въ себе си всичкитѣ качества. Разумностьта е, която повдига човѣка, т.е. тази свѣтлина, която излиза отъ Божествения свѣтъ. Тя повдига човѣка и колкото повече човѣкъ има отъ тая свѣтлина, толкова той е по-благороденъ; и колкото по-малко има, толкозъ той седи на по-низка степень на развитие. За разумния човѣкъ нѣма противоречие, понеже той самъ не се поставя въ противоречия. Рекохъ, понѣкой пѫть противоречията въ живота произтичатъ отъ нѣмането на тая свѣтлина. Ние сами си създаваме противоречия.

Една млада мома си създава противоречие. Майка й и баща й сѫ я обичали и сѫ й дали животъ, за да дойде на земята. Тя, като порасне, е недоволна отъ баща си и майка си и търси нѣкого да я направи щастлива на земята. Постѫпката й е неразумна, тя е неразумна. Момата иска да бѫде щастлива въ този свѣтъ. Това е невъзможно. То е все едно да седнешъ на леда и като седишъ на леда, да очаквашъ този ледъ да ти даде топла храна и прочие. Какво може да ти даде ледътъ, нѣма да ви разправямъ. Ледътъ нищо не може да даде. Той е единъ складъ и трѣбва да мине презъ известенъ процесъ, за да го накарашъ да даде. Ледътъ е емблемъ на краенъ егоизъмъ, който сѫществува въ хората. Въ духовния свѣтъ егоизмътъ у хората е както севѣрния полюсъ потъналъ въ заледяване. Така и у този човѣкъ главата и сърцето му сѫ заледени. Само тукъ-тамъ въ тропическитѣ мѣста има малка топлинка. Нали се оплакватъ хората отъ ледената епоха, когато сѫ научили най-лошото на земята. Всички тѣзи остатъци на земята, които сѫществуватъ, сѫ отъ тогазъ. Когато излѣзналъ Адамъ отъ рая, се образувала ледената епоха въ свѣта. Въ тази ледена епоха Каинъ уби брата си - изяде го. Убива се нѣкой, отъ когото човѣкъ иска да вземе нѣщо. Единъ разбойникъ убива нѣкого и му взема паритѣ. И ако питате, защо го уби? - Убива го, за да вземе паритѣ. Убива го за паритѣ. Той убива единъ човѣкъ, който е толкова цененъ. Природата, Богъ е толкова работила, а пъкъ разбойникътъ може би за хиляда или две хиляди лева го претупва, за да му вземе паритѣ.

Сега какъ бихте си обяснили това явление? Или вие имате да вземете отъ нѣкого, дали сте му хиляда лева на заемъ. Вдигате цѣлъ единъ скандалъ, че не ви дава паритѣ. Питамъ сега, ако ви взематъ, съ хилядата лева какво ще спечелите? Ще ви придадатъ ли нѣщо тѣ? То е едно ваше неразбиране. То значи, че вие не разбирате Божествения процесъ какво нѣщо е. Да кажемъ, че една чешма е дала на нѣкому единъ килограмъ вода. Той я е налялъ въ едно шише, чешмата дига ли скандалъ да [й] върне тая вода? - Никога. Небето, което е пратило дъжда, никога не прави споръ да му върнатъ водата. Сега на васъ ви дойде едно малко изпитание и не може да го търпите. Лишавате се отъ нѣкое малко благо и вие сте недоволни. Богъ ви е далъ хиляди добрини, вие ги забравяте и за едно малко неудоволствие, вие се сърдите. Какъ така да не се задоволи вашето желание!

Питамъ сега, защо правите тия работи? Като се сърдите, какви сѫ вашитѣ основания? Научно да се обясни. Сръднята не е лошо нѣщо само по себе, но трѣбва да я оцените. Като дойде сръднята, трѣбва да й направите най-хубавия обѣдъ. А пъкъ тя се сърди за лошия обѣдъ, съ който сте я нагостили. Сръднята се сърди, че не сте я оценили. Значи, не се сърдитѣ вие, а сръднята. Какво значи сръдня? Сръдня значи “срѣдина”, т.е. посредъ день да се не спънешъ нѣкѫде. Питамъ, ако посредъ день се спънешъ нѣкѫде, какъвъ е поводътъ на това? Какъ ще го обяснишъ? Ако се спънешъ нѣкѫде, какъ ще се оправдаешъ? Ти ще се опрашишъ. Ще търсишъ повода въ това, че пѫтьтъ не е направенъ хубаво, че тѣзи хора сѫ некултурни, това-онова. Не, не. Всичката работа седи въ това, че не си сготвилъ добре на сръднята. Какво разбирамъ азъ подъ това? Христосъ казва: “Ако се обичате единъ други, по това ще позная, че сте мои ученици.” Любовьта трѣбва да ви бѫде храна. Човѣкъ въ дадения случай, ако не се храни съ любовь, той всѣкога ще прави погрѣшки. Нали онѣзи, които не се хранятъ съ хубава храна, отслабватъ, очитѣ имъ хлътватъ, не сѫ способни за работа, почва свѣтъ да имъ се вие, не могатъ да спятъ. Вие казвате: “Какво трѣбва да се прави?” - Хранете се. Съ какво? С плодоветѣ на Духа.

Ученицитѣ се обръщатъ къмъ Христа и казватъ: “Кой е, който ще Те предаде?” Понеже единъ отъ ученицитѣ намислилъ да Го предаде. Разни сѫ теориитѣ. Нѣма да се спирамъ на това, понеже ако ви разправя причината, защо Юда е предалъ, ще ви оцапамъ всинца. И тогазъ, за сто години нѣма да се изчистите. Този въпросъ нѣма да го засегамъ. Нѣкои казватъ, че Юда Го предалъ за 30 сребърника. Когато една мома говори зле за една друга мома, кой е повода? Тази другата мома никакво зло не е направила. И дветѣ моми се каратъ за единъ момъкъ, когото искатъ да иматъ за стежание, за собственость. И почватъ да се каратъ и говорятъ лошо единъ за други. Тѣ казватъ, че иматъ право надъ него. Каратъ се за него и искатъ да го иматъ и се мразятъ една друга. Защо се мразятъ за младия момъкъ? Тѣ го продаватъ,* нищо повече.

Но вие пренесете този процесъ не отъ вънъ. Азъ говоря не за момитѣ отъ вънъ. Това сѫ сѣнкитѣ въ живота. Коя е младата мома вѫтре въ човѣка? Кой е младиятъ момъкъ въ човѣка? Ако въ едно отношение за младия момъкъ вземете ума, за младата мома ще вземете сърцето. Питамъ тогазъ: колко моми може да обича единъ момъкъ? Колко моми иматъ право надъ момъка? Ако вие сте до едно дърво, кой има право да откѫсне плодъ?

Да изясня малко по-обективно. Да допуснемъ, че 10 души сѫ наредени на различна далеч[ина] отъ дървото. Кой има право да откъсне плода? Но нѣма право да се приближите. Който дето и да е отъ тамъ трѣбва да си проточи рѫката. Въ Божествения свѣтъ ти нѣмашъ право да изтикашъ деветтѣ, ако си десетия и да вземешъ първото мѣсто. Ако ти направишъ това, ти ще изгубишъ всичкитѣ условия на живота. А пъкъ тукъ на земята вие го правите. Най-последниятъ може да изтика нѣкой другъ и да вземе първо мѣсто. А въ Божествения свѣтъ това е невъзможно. Сега кѫде е причината? Защо въ Божествения свѣтъ е невъзможно? Понеже е единъ разуменъ свѣтъ, въ който всички сѫщества сѫ разумни. Тѣ не правятъ това тамъ, понеже всички сѫщества така се обичатъ, че всички си услужватъ. И онзи, който е найблизо до дървото, ще вземе плода и ще го предаде на десетия. Нѣма защо десетиятъ да вземе първо мѣсто. Но това може да стане въ физическия свѣтъ, който не е още организиранъ. Ако вие вземете и турите въ едно шише 10 песъчни зрънца, то ако обърнете шишето, тия зрънца ще взематъ разни положения. Тѣ не сѫ господари на положението. Вие, като въртите шишето, ще направите първото - последно и последното - първо. Ще направите такава бъркотия, че нѣма да се знаятъ мѣстата. И ще кажатъ: “Такъвъ е свѣтътъ.” Следователно щомъ престанете да мислите, тогава вие сте въ едно шише и нѣкой бърка шишето, движи го и постоянно се измѣня мисъльта.

Сега виждаме хубаво предметитѣ, понеже Слънцето грѣе. Но ако Слънцето престане да грѣе, тогазъ веднага ще се измѣни пложението. Но ако вие сами сте слънце, тогазъ може ли да се измѣни положението? Сега причината е вънъ отъ насъ. А пъкъ въ Божествения свѣтъ причината е отъ вѫтре. Та рекохъ, докато свѣтлината я приемате само отъ вънъ, тогава има опасность въ разбирането на нѣщата. Нѣкой пѫть ще разбирате добре нѣщата. А нѣкой пѫть нѣма да ги разбирате. Човѣкъ трѣбва да оценява нѣщата. Има две теории: едни казватъ, че ако Юда не бѣше предалъ Христа, свѣтътъ не щѣше да се спаси, това е криво разбиране. Може би понеже Юда предаде Христа, затова свѣтътъ досега още не е спасенъ. И ако не бѣше Го предалъ, щѣше да бѫде подобре спасенъ. Нима, ако еврейскиятъ народъ бѣше приелъ Христовото Учение и ако всичкитѣ бѣха станали проповѣдници, не можеше ли свѣтътъ да се спаси? - Можеше. Но ние сме отъ онѣзи хора, че следъ като направимъ погрѣшка, казваме, че безъ тази погрѣшка нѣма да научимъ тази опитность. Така е. Вѣрно е. Но има сѫщества, които и безъ да грѣшатъ иматъ опитность. Изисква ли се да яде човѣкъ единъ горчивъ обѣдъ, за да се научи? Много малко се изисква. Човѣкъ само като близне отъ единъ горчивъ обѣдъ, ще каже: “Достатъчно е!”

Отъ какво произтича лакомията? - Отъ хубавитѣ работи. А пъкъ отъ какво произтича скържавостьта? - Когато човѣкъ не иска да яде, когато обѣдътъ не е хубавъ, когато е горчивъ, хората нѣкой пѫть казватъ: “Не съмъ гладенъ, не искамъ да ямъ.” Той не иска да яде, понеже обедътъ не е хубавъ. Дето има хубавъ обѣдъ, всѣкога има добро ядене. Хубавото ядене е единъ процесъ. Човѣкъ, който добре мисли, той добре яде. Добрата мисъль е ядене. Понеже мисъльта сама по себе си има една цѣль. Правата мисъль носи постижения на онзи животъ, който ние търсимъ. Защото, ако ние не разсѫждаваме правилно, ако не оцѣняваме всичко това, което Богъ е създалъ, ние изгубваме условията за добрия животъ.

Сега по какво можемъ да познаемъ онази правата мисъль? Напримѣръ срещнете на полето едно червено цвѣте. Питамъ: защо това цвѣте се е облѣкло съ червена дреха? Вие мислите, че е произволно. Ни най-малко не е произволно. Или срещнете нѣкое цвѣтенце, което е облѣчено съ жълта дреха или съ синя, или зелена, или съ каква и да е друга краска. Какъвъ е поводътъ, че то се е облѣкло съ тази дреха? Това цвѣте въ дадения случай се е облѣкло за васъ. И то казва: “Азъ съмъ цена на живота.” То иска да ти каже: “Ти си влѣзълъ въ живота. Ти си свободенъ. Не грѣши, за да не изгубишъ твоята червенина.” Понеже, ако престанешъ да бѫдешъ червенъ, ще станешъ черенъ и тогава ще изгубишъ всичкитѣ условия, при които можешъ да работишъ. Свободата на човѣка зависи отъ следното: той трѣбва да се освободи отъ онази първата черупка, както пилето се освобождава отъ яйцето. Нѣкой пѫть вие се усѣщате крайно ограничени, като че нѣмате свобода. Това е липса на червения цвѣтъ или липса на тази Божествена свѣтлина, която носи 7-тѣхъ цвѣта. Всѣки единъ цвѣтъ носи животъ въ себе си. Тѣ сѫ дарби въ живота. Когато този цвѣтъ стане активенъ, тогава всички мѫчнотии падатъ. И вие се усещате свободенъ. Този червениятъ цвѣтъ въ музиката е основния тонъ, съ който започвашъ да говоришъ.

Нѣкои искатъ да знаятъ съ кой тонъ започва човѣкътъ. Съ основния тонъ започва да говори човѣкътъ. Основниятъ тонъ на съзнанието е, когато твоето съзнание се пробуди. Щомъ се пробудишъ и се усещашъ, че си нѣкѫде, то е основниятъ тонъ, съ който започвашъ да говоришъ. Или нѣкой пѫть казваме: “Основна мисъль.” Законътъ е все единъ и сѫщъ: основна мисъль, основно желание, основно добро, основна постѫпка въ живота. Трѣбва да имаме една основа, отъ която да започваме живота си. Основниятъ тонъ това е плодъ на Духа. Това е първиятъ потикъ на Божествения Духъ, който те въвежда въ свѣта и ти казва: “Внимавай сега!” И когато човѣкъ се облѣче съ червена дреха, какво трѣбва да прави? Тогава той отива да воюва. Това е истинското войнство въ свѣта. Тамъ започва растежа, мисъльта. Той търси Истината, търси знанието, свѣтлината, смисъла на живота. Това е воюване. Той търси въ свѣта богатството, което Богъ е вложилъ за него. Или по-ясно казано: той отива въ училище и започва да се учи.

Сега мнозина мислятъ, че въ 4-5-15-20 години могатъ да се научатъ и да станатъ учители. Ако е за единъ охлювъ да. Ако искашъ охлювъ да станешъ, много малко време се изисква. Ако искашъ да станешъ гѫсеница, много лесно можешъ да станешъ. Ако пъкъ искашъ да станешъ човѣкъ за сто години, лъжешъ се. Единъ охлювъ за сто години можешъ да станешъ. Азъ съмъ привеждалъ следния примеръ: отива единъ американски студентъ въ стара Германия, а не сегашната. Американцитѣ много бързатъ. Тѣ искатъ всичко да научатъ бързо. Този американецъ отива при единъ германски професоръ и иска да го научи по философия. Пита го: “Имате ли единъ курсъ кѫсъ по философия за 5-6 мѣсеца? Искамъ да я изуча за 6 мѣсеца.” Професорътъ билъ уменъ. Той казалъ: “Има такъвъ курсъ. Но когато Господь иска да направи една тиква, Той я създава за 6 мѣсеца. Но когато иска да създаде единъ дѫбъ, взема Му сто години и повече, за да бѫде дѫбътъ здравъ и да устоява.”

Ти посѣвашъ динена сѣмка и следъ 5-6 мѣсеца ще имашъ дини, колкото искашъ. Но питамъ: за колко време можешъ да задържишъ тѣзи дини, колко могатъ да устоятъ? Като ги държишъ една година, всички ще изкуфѣятъ. И отъ тѣхното съдържание вѫтре, нищо нѣма да остане, ще има само коритѣ. Така е и съ всички онѣзи, които така бързатъ. Тѣ усещатъ едно състояние въ себе си и казватъ: “Изгубихме!” Едно изкуфѣване има въ хората. Младата мома може да изкуфѣе. Младиятъ момъкъ може да изкуфѣе. И религиозниятъ човъкъ и учениятъ може да изкуфѣе. Нѣма човѣкъ, който да не може да изкуфѣе. Когато почне учениятъ да изкуфѣва, забравя работитѣ, като стане на 100-120 години. И младата мома изкуфѣва, тя, като стане на 120 години, чуди се, какъ е ходила подиръ тѣзи момци, чуди се, че е тичала подиръ тѣхъ за чернитѣ имъ очи.Тя не е разбрала момъка. Тя трѣбваше да обогати своя умъ, а пъкъ тя търси своето щастие отъ вънъ, да се хареса, обличала се е, предъ огледалото е седѣла. Хубаво е, но ако седишъ предъ огледалото цѣлъ день, какво ще спечелишъ? Сутринь - предъ огледалото, на обѣдъ - предъ огледалото, вечерь - предъ огледалото. Даже вечерно време, като яде, задавя се нѣкой пѫть, понеже тя за него мисли.

Сега това е предметно учение. Сега не вѣрвамъ, че вие имате тази опитность. Вие я нѣмате. Азъ съмъ слушалъ мнозина казватъ: “Азъ не мисля за себе си.” - Че какъ не мислишъ? Азъ съмъ виждалъ мома, че като се влюби и като умира, радостно й е, че умира за него. А нѣкоя съжалява, че умира заради него. Питамъ, кое е вѣрното? Вѣрно е, когато тя съзнава сѫщината, оная сѫщина. А когато е тичала подиръ сѣнкитѣ на нѣщата, тогава тя съжалява. Има едно различие между сѣнкитѣ и реалностьта на нещата. Онзи момъкъ, за който младата мома е тичала, нищо не й е далъ. Той е сѣнка на живота. Но онзи момъкъ, за който тя е тичала и който й е придалъ всички качества, той е реаленъ.

Ако вие сте ходили въ едно училище при нѣкой професоръ и той 4 години ви е преподавалъ за буквитѣ. После три години сѫ ви преподавали, въ прогимназията сѫ ви преподавали все за буквитѣ. Петь години въ гимназията пакъ за буквитѣ, 4 години въ университета - все за буквитѣ, тогава питамъ: какво ще научите? 4 плюсъ 3, плюсъ 5, плюсъ 4 равно на 16 години. За толкова години все за буквитѣ сѫ ви проповѣдвали, за буквара. Питамъ: какво ще научите отъ единъ букваръ? Вие сте тичали подиръ сѣнкитѣ. Но рекохъ, ако презъ тѣзи 16 години този професоръ ви е преподавалъ 16 буквара, тогазъ вие сте научили вече нѣщо. Буквара - това е първата добродетель въ свѣта, която човѣкъ трѣбва да изучава. Тя е свързана съ злото, съ доброто и злото. Първитѣ хора научиха това. И Богъ каза: “Понеже Адамъ яде отъ плода, за да познава доброто и злото и понеже не е така уменъ, както би трѣбвало да бѫде, за да стане като единъ отъ боговетѣ, то да не би да яде и отъ дървото на живота, трѣбва да го изпѫдимъ навънъ да иде да се учи. Да види въ какво седи доброто и злото, да види контраста, който сѫществува.” Та, ние сега изучаваме тѣзи противоположности. Трѣбва да знаемъ, че следъ едно добро, следъ една приятность следва нѣщо неприятно.

Напримѣръ вие сте много добре облѣчени. Влѣзете въ единъ съвремененъ хотелъ или ресторантъ, дето скѫпо се яде и се плаща. Вие ще имате единъ обѣдъ, който костува 10 долара, а това сѫ приблизително хиляда лева. За единъ обѣдъ влизашъ вѫтре, разположишъ се, ядешъ. Тѣзи хора, като те видятъ добре облѣченъ, още при влизането ти, ще ти кажатъ: “Заповѣдайте!” Ще ти взематъ шапката и ще я турятъ на една закачалка. И учтиво ще ви сервиратъ храната. Но щомъ излизате, ще ви кажатъ: “Господине, трѣбва да платите!” Найпърво вие ще мислите, че тукъ сте като у дома си. Но като излизате, ви казватъ: “Не можете да си излѣзете докато не платите!” И ако нѣма [съ] какво да платите, ще кажатъ: “Господине, като нѣмате пари, защо ни излъгахте? Ние толкозъ уважение и почитъ да ви дадемъ! Я, оставете горното си палто!” Вие ще влѣзете съ горното си палто и ще излѣзете само съ долното си палто. Добре, ако не научите този урокъ, ще влѣзете въ друго мѣсто съ долното си палто, но като излѣзете отъ тамъ, ще останете по жилетка. Това, което вие чувствувате, е че васъ постоянно ви събличатъ въ тѣзи ресторанти. Мислите ли, че удоволствията не сѫ подобни учреждения, дето ви събличатъ? Като влезешъ въ едно мѣсто на удоволствие, влизашъ съ палтото, но като излѣзешъ, палтото ви ще изчезне. И като излѣзешъ, ще видишъ, че времето се е измѣнило, студено ви е и казвате: “Тънки ми сѫ дрехитѣ!”

Сега азъ говоря за вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ насъ. Нѣкой пѫть човѣкъ е недоволенъ отъ себе си. Защо е недоволенъ? Недоволството произтича отъ това, че той трѣбва да има отъ тази Божествена свѣтлина. Трѣбва да има разумность. Тази сричка РА на египетски значи “свѣтлина”. ОМ значи всички качества, които се съдържатъ въ природата. РАЗ и ОМ става: “Свѣтлина, която носи всички Божествени качества.”

Та Христосъ дава единъ примеръ съ себе си. Вие казвате: “Колко зло е направилъ Юда, като е предалъ Христа!” Че ако вие предавате въ себе си всѣки день Божественото, ако вие всѣки день петните себе си, не е ли сѫщото? Че ако човѣкъ всѣки день предава себе си, като прави престѫпление, не е ли сѫщото? Ако ти петнишъ Божественото, което е въ тебе, не вършишъ ли сѫщото? Не вървишъ ли по стѫпкитѣ на Юда? Ами ако една дъщеря, която за единъ момъкъ напуща баща си и майка си, не върши ли сѫщото престѫпление? Ако единъ ученикъ напуща училището за едно малко удоволствие, не прави ли престѫпление? Ако единъ напуща молитвата си за едно малко удоволствие навънъ въ свѣта, не прави ли сѫщо престѫпление? Азъ говоря за онѣзи вѫтрешнитѣ ученици. Животътъ иде отъ вѫтре, отъ Божественото, което Богъ е вложилъ въ насъ. Защо ще търсимъ вънъ? Ние посрещаме Слънцето и не търсимъ нѣщо отъ него. За насъ слънцето има смисълъ дотолкозъ доколкото е изразъ като предметно учение за Божественото вѫтре въ свѣта. Понеже Слънцето е единъ изразъ на една колективна дейность на разумни сѫщества, които сѫ събрани въ това кълбо, въ Слънцето. И понеже тѣ сѫ много напреднали, тая свѣтлина се дължи на тѣхната мисъль. Свѣтлината, която Слънцето изпраща, се дължи на мисъльта на тѣзи сѫщества, които живѣятъ на Слънцето. Тѣ сѫ толкова напреднали, че постоянно изпращатъ свѣтлина на хората на земята и мислятъ за тѣхъ. Искатъ да ги повдигнатъ. Чрезъ червения цвѣтъ дава[тъ] животъ; чрезъ портокаления цвѣтъ индивидуализиратъ сѫществата; чрезъ жълтия цвѣтъ имъ даватъ интелигентность; чрезъ зеления имъ даватъ потикъ, за да растатъ; чрезъ синия цвѣтъ имъ даватъ вѣра и надежда; чрезъ виолетовия имъ даватъ сила, да могатъ да се борятъ. Има и много други цвѣтове, които се изпращатъ. Значи, тѣ сѫ като пратеници на онзи, Божествения свѣтъ. Тѣ изпращатъ Божествена свѣтлина, тѣ сѫ носители на Божественото начало.

Вие може да мислите дали на Слънцето сѫществуватъ такива хора или не. Азъ ще ви попитамъ единъ въпросъ: следъ като умрете и напуснете тѣлото си, може ли да кажете каква ще бѫде вашата форма и кѫде ще бѫдете вие? Следъ като умрете какво пространство ще завземате? На физическото поле вие нѣма да имате нѣкакво мѣсто. Даже нѣма да вземете мѣсто колкото бода на една игла. Отъ физическия свѣтъ всичката собственость, която имате, ще ви я взематъ. Значи на земята ще бѫдете безъ собственость. Никакво мѣсто нѣма да завземате. Тогава, като изгубите мѣстото на земята, ще влезнете въ друго едно пространство. И ако сте съ тѣзи възгледи, които имате сега, вие щѣхте да се намѣрите въ една ужасна тъмнина. И ще кажете: “Животътъ нѣма никакъвъ смисълъ въ себе си.” Нали всѣкога влюбенитѣ казватъ следното, щомъ младата мома срещне своя възлюбенъ, казва: “Слънцето изгрѣ заради мене.” Но щомъ не го вижда, целиятъ день е тъменъ за нея. И ако той е малко навъсенъ, сѫщо. Понѣкой пѫть, не че иска да бѫде навѫсенъ, но вчера напримѣръ, колко мъгла имаше, която закриваше Слънцето. Какво показва тази мъгла? Тази мъгла, която иде тукъ по планината, показва вашитѣ лоши мисли, всичкото ви неразположение.

И всѣка година ние имаме все сѫщото. Преди една година ние имахме близо цѣла седмица съ мъгли, отъ мъглитѣ не можахме да се освободимъ цѣла седмица. Мъглата се образува по следната причина: законътъ е все сѫщия - когато електричеството горе въ пространството е положително и когато електричеството долу на земята е сѫщо положително, тогазъ мъглата не може да се вдигне нагоре, понеже две положителни сили се отблъскватъ. Щомъ тѣ се споразумеятъ, че горе остане положителна енергия, а пъкъ земята се превърне въ отрицателна, тогазъ горната атмосфера привлича тѣзи мъгли нагоре. Та, докато вие сте положителни и искате да създадете единъ новъ свѣтъ и казвате: “Защо Господь направи свѣта така,” все има достатъчно мъгли. Вие трѣбва да кажете: “Свѣта, Господь го е създалъ много добре. Азъ ще изучавамъ свѣта така както Богъ го е създалъ, а не така както азъ искамъ да го създамъ!” Та, вие не създавайте въ себе си единъ новъ животъ, Богъ иска да създаде въ васъ единъ новъ животъ. Приемете новия животъ, който Богъ влага въ васъ. Иначе ще създадете каль. И ако се създаде кальта, ще се яви недоволство въ васъ.

Нѣкой пѫть може да ви се вижда странно и може да кажете: “Не сме ли напреднали ученици?” - Доста напреднали ученици сте въ едно отношение. Ще ви туря 6 въ едно отношение. Да вдигнете скандалъ сте майстори. За скандали на всички ще ви туря по 6 и по 7. Не зная какво значи думата скандалъ. На турски “дал” значи “клонъ”. А на български значи “даване”. А пъкъ “ска” значи оскѫдно. “Скандалъ” тогава значи: “оскѫдно давашъ”. Когато давашъ оскѫдно ще се вдигне скандалъ. Или когато направишъ нѣщо отрицателно, това е скандалъ. Може да направите една стомна мѫчно, да я счупите е лесно, но да я направите е мѫчно. Една дреха може да я развалите, но да я направите е мѫчно. Една дреха може да я зацапате, зачерните лесно, но да я направите е мѫчно. Една дума може да я зачеркнете, но да я поправите е мѫчно. Азъ не искамъ да зачеркнете. Вие казвате нѣкой пѫть: “Азъ не съмъ толкова добъръ!” - Кое въ васъ не е добро? Щомъ ходишъ вънъ, ще се окаляшъ. Кальта не иде отъ твоята вѫтрешность. Какъ може добриятъ човѣкъ да стане лошъ? Това е невъзможно. Но добриятъ човѣкъ може да се окаля отъ вънъ.

Да допуснемъ сега, че срѣщнете нѣкого и казвате: “Азъ чувствувамъ, че той не ме обича.” Какъ чувствувате, че той не ви обича? Преставете си, че единъ човѣкъ е излѣзълъ отъ въ кѫщата си съ топлина и е ходилъ по студенъ снѣгъ и сѫ му изстинали краката. И ако той ще тури своя кракъ при вашия кракъ, той ще ви даде своята студенина. Каквото има той, това ви дава. Питамъ: кой е виноватъ за това? Нѣкой пѫть вие казвате: “Това, което говорите, вѣрно ли е?” - Божествениятъ свѣтъ изисква отъ доброто, което е въ тебе, да дадешъ на човѣка толкозъ, колкото давашъ и на себе си. Толкозъ свѣтлина да му дадешъ, колкото давашъ и на себе си. Толкозъ сила да му дадешъ, колкото давашъ и на себе си. Да му дадешъ единъ лѫчъ, но лѫчъ отъ Божествената свѣтлина, единъ лѫчъ отъ Божествения животъ и единъ лѫчъ отъ Божествената сила. Това значи да обичашъ нѣкого. Единъ малъкъ лѫчъ отъ Божествената топлина ще дадешъ на този, когото обичашъ. А пъкъ щомъ не давашъ този лѫчъ, не може да има обичь. И тѣзи лѫчи, тая любовь не се измѣнятъ. Писанието казва: “Любовьта никога не отпада.” Не се самоизлъгвайте. Можете да кажете: “Нѣкога имахъ любовь, а сега нѣмамъ.” Богъ въ насъ не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ние се измѣнимъ, това показва, че ние не оцѣняваме това, което Богъ ни дава. Ако срѣщна единъ човѣкъ, който не ме обича, азъ нѣма да кажа, че не ме обича, азъ ще кажа: Този човѣкъ е едно предметно учение. Ще кажа: Той ме обича, но азъ обичамъ ли Бога въ себе си? Следователно, като срѣщнете единъ лошъ човѣкъ, нека той да ви бѫде една мѣрка. Това, което той нѣма, ти ще видишъ имашъ ли го въ себе си. И ако правилно разрешите въпроса въ себе си, ти нѣма да пропаднешъ въ любовьта. Ако ти изпаднешъ въ изкушението да мислишъ какъ е станалъ този човѣкъ лошъ, това изкушение може да те накара да се подплъзнешъ.

Нѣкой пѫть искаме да знаемъ защо хората ставатъ лоши въ свѣта? Момата е лоша, понеже е изгубила онзи, когото тя е обичала. Търговецътъ е лошъ, понеже е изгубилъ капитала си. Майката става лоша нѣкой пѫть, когато е изгубила детето си. Та, всѣки човѣкъ, като изгуби това, което има, става лошъ. Лошевината седи въ онова, вѫтрешното недоволство. Та, първото нѣщо, въ което вие трѣбва да се опитвате, е следното: защо ние има да скърбимъ, че сме изгубили това и онова? Богъ може ли да ни вземе Слънцето? Кой може да ни вземе Слѣнцето? Софиянци могатъ ли да ни затулятъ Слънцето? Не могатъ. И всички хора, които сѫ долу, не могатъ. Тукъ спокойно можемъ да вземемъ отъ слънчевата свѣтлина толкозъ, колкото искаме. Често въ пустинята, когато пѫтуватъ, пѫтницитѣ вдигатъ прахъ около себе си. Този прахъ ги обкрѫжава и тѣ мислятъ, като че цѣлиятъ свѣтъ е въ прахъ. А пъкъ то е само около тебе. Та рекохъ, ние вдигаме сега тѣзи мъгли. И какво мислите? Тѣзи мъгли се вдигатъ нагоре, времето ще бѫде ли хубаво днесъ или не? Отъ васъ зависи. И добриятъ животъ, и спаданията, и радоститѣ въ свѣта зависятъ отъ хората.

Та рекохъ, турете тая основна мисъль: Дайте мѣсто на Бога, Който живѣе въ васъ, да работи. Слушайте Го! Дойде нѣкой човѣкъ и ви обиди. Питай Господа: “Господи, какъ да постѫпя? Каква е Твоята Воля?” А пъкъ ти изведнъжъ станешъ господарь и мислишъ както искашъ. Вие бръснете нѣкой пѫть безъ сапунъ, съ вашъ бръсначъ, по български казано. На общо основание бръснете. Затворете и турете всички ваши бръсначи въ джоба си. Никакво бръснене! Защото тѣзи бради излѣзнаха отъ многото бръснене. Сега азъ съмъ оставилъ брадата си безъ бръснене. Ако мога да се освободя отъ брадата безъ бръснене, тогава. И колкото повече бръснешъ брадата, толкова космитѣ ставатъ по-дебели. Нито бръснене, нито стрижене! На физическото поле има стригане и бръснене. А въ духовния свѣтъ никакво стрижене и бръснене не се позволява.

Сега, да преведа това. Когато имате вие чесънъ и лукъ въ градината, какво правите? Стрижете ли го или го търгате? Изтръгнете единъ коренъ, втори, трети. Че то е правилното. Чесънътъ го изтъргате отъ земята. Не го изрезватъ отгоре. Тогава би останали главитѣ долу. Та рекохъ, никога не посѣвай едно лошо желание въ себе си. Или го пресадете или го изтръгнете. Но законътъ е: Всѣкога, когато изтръгнете едно лошо желание, всѣкога посадете на негово мѣсто едно добро желание. Даватъ се въ насъ добритѣ желания всѣкога, когато въ насъ се даватъ условия на Божествената свѣтлина. Когато Божествената свѣтлина не работи въ насъ, ражда се злото. Когато тя работи въ насъ, ражда се доброто. Затова казваме, че злото е сѣнка на доброто. Доброто се ражда отъ Божествения свѣтъ. И когато Божествената свѣтлина не озарява човѣкъ, тогава се ражда злото. Злото и доброто сѫ като едно растение. Злото е коренъ на доброто, това е едно уподобление само. А пъкъ доброто, това сѫ клонища на злото. А пъкъ плодътъ, който се ражда е Любовьта. Христосъ казва: “По това свѣтътъ ще познае, че сте мои ученици, ако имате Любовь, която е родена отъ Духа, ако имате Свѣтлина, която излиза отъ Бога и ако имате сила, която Богъ ви е далъ.” И Христосъ казва въ прочетената глава: Каквото да правишъ, прави го сега. И разумно го прави. Но ти ще носишъ последствията. Иди направи нѣщата разумно! Въ ума ти е влѣзла една лоша мисъль. Иди да изправишъ погрѣшката си. Иди да кажешъ на онѣзи: “Азъ не предавамъ Учителя си, азъ се отказвамъ отъ това.” Юда като седѣлъ, седѣлъ, почналъ да се колебае. И Христосъ казва следъ това: “Сега се прослави Синъ Человѣчески.” Христосъ казва на Юда: “Каквото трѣбва да направишъ, иди го направи. И ако ти не направишъ това, което трѣбва да направишъ, азъ ще го направя!” И Юда не направи това, което му казва Христосъ да го направи. Страданията показватъ това. И Христосъ го направи. Христосъ казва на Юда да носи Божествената свѣтлина и Божествената Любовь въ свѣта. Но той не го направи. И азъ ви рекохъ сега: Не ходете по пѫтя на Юда! Защото, ако вие не направите това, което трѣбва, ще дойде тогазъ Христосъ и ще го направи. И ще има страдания. И после Юда, който го бѣше страхъ отъ страданията, понеже бѣше страхливъ човѣкъ, много страхливъ човѣкъ, не можа да избави своя животъ. Той отиде и се обѣси. Нищо повече!

Та, сега ще ви остава мисъльта: Не искамъ да говоря за отрицателни нѣща въ свѣта. Опасностьта въ свѣта произтича отъ красивитѣ нѣща. Една здравомислеща мома, като види единъ красивъ момъкъ, пощурѣе. Защо? - Тя не оцѣнява нѣщата. Ако вземешъ хубавото вино и се напиешъ, веднага ще изгубишъ свѣта си. Та, не желайте да имате хубавитѣ нѣща, не желайте да ги вземете. Радвайте се на момцитѣ. Не искайте да ги имате за собственость. Ти казвашъ: “Какво трѣбва да разбираме под това?” Че азъ, ако видя единъ човѣкъ съ отличенъ умъ и ако му завидя, бихъ рекълъ: да имамъ такъвъ умъ и азъ! - Че ти го имашъ. Азъ се радвамъ, че той има такъвъ умъ. Този човѣкъ използува този умъ и затова го има. Азъ да се зарадвамъ и да река: “Това, което имамъ и азъ да го развия!” Момата, като види този момъкъ, тя трѣбва да знае, че тя има този момъкъ въ себе си. И трѣбва да го изяви. И момъкътъ, като види красивата мома, трѣбва да знае, че той има тази мома въ себе си. Всичко това, което вие търсите, вие го имате въ себе си. Онѣзи хора, които виждате отвънъ съ всичкитѣ имъ придобивки, тѣ сѫ едно поощрение, което Богъ ви показва и иска да ви каже: “Когато вие приложите това, което онзи човѣкъ е използувалъ, Богъ ще ви благослови.” Не падайте духомъ, не казвайте: “Азъ изгубихъ условията. Азъ не съмъ оцененъ.” Ще ви оценятъ. Като заминете отъ този свѣтъ въ другия, ще ви оценятъ. Тамъ ще ви дадатъ оценка. Изпитателната комисия не е тукъ, а горе. Тукъ е ученето, преподаването. И горе въ невидимия свѣтъ, като не ви намѣрятъ готови, тѣ сѫ много учтиви, ще ви дадатъ билетъ да дойдете на земята. И после пакъ ще се върнете. И като ви видятъ, комисията знае отъ кои сте, отъ трудолюбивитѣ или не. И ако не сте отъ трудолюбивитѣ, тѣ всѣкога ще ви дадатъ по единъ хубавъ билетъ за разходка до земята. И ще кажатъ: “Тѣзи сѫ отъ ония, които обичатъ много да се разхождатъ.” Не говоря за васъ. А пъкъ, ако сте отъ трудолюбивитѣ, ще кажатъ: “Тѣзи сѫ отъ ония, които много добре се учатъ.”

Та, рекохъ, азъ желая да бѫдете всички вие като ония, които много добре се учатъ, та като отидете предъ тая изпитателна комисия, тѣ да кажатъ, че се учите добре. Казано е: “По това ще познае свѣтътъ, че сте мои ученици, ако имате любовь единъ къмъ другъ.” Значи, ако се учите и се поощрявате въ Божественото Добро, което Богъ ви е далъ и развивате вашето сърце, вашия умъ и вашата сила, въ това Богъ всинца ви ще ви благослови. Понеже свѣтътъ се нуждае сега отъ много добри работници, много силни и умни работници, които да не мислятъ за себе си. Не, да занемарятъ себе си, но всѣки да вдигне знамето и да каже: “За Бога ще работимъ отъ сега нататъкъ!” За Любовьта, за Мѫдростьта и Истината, за човѣчеството, за всичко това, което е велико и добро, за това всички трѣбва да работите, не само вие, но и всички въ свѣта, и на земята и на Небето! И както се казва въ Господнята молитва: Да дойде Царството Ти на земята така както е на Небето. Както работятъ горе на Небето, така да работимъ и долу на земята.

Отче нашъ

Искамъ да остане въ васъ мисъльта, да кажете: “Господи, благодаримъ Ти, че си ни подмладилъ, за да можемъ да работимъ заради Тебе!”

6.40 ч.с.

9-то планинско слово

Неделно утринно слово на Учителя

30 юлий 1939 г., 5 ч.с.

на Молитвениятъ връхъ, второто езеро - Рила

____________________________________________

* в оригинала думата е изписана като: “прадаватъ” - т.е. може да се чете и като “предаватъ”

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Божествена свѣтлина

Размишление.

Иоана, 13 гл.

    Сега ще говоря върху разумностьта, която хората разбиратъ отчасти. Въпрѣки това, тѣ си служатъ съ нея. Разумностьта е качество на Божествения свѣтъ. Подъ „разумность“ разбираме Божествената свѣтлина, която носи всички условия за подигане на човѣка. Колкото по-разуменъ е човѣкъ, т. е. колкото повече Божествена свѣтлина има, толкова по-високо е издигнатъ; колкото по-малко Божествена свѣтлина има, толкова е на по-низка степень на развитие. За разумния човѣкъ противоречия не сѫществуватъ. Изобщо, противоречията се дължатъ на отсѫтствие на Божествена свѣтлина въ човѣка. Като нѣма свѣтлина, човѣкъ самъ си създава противоречия. Срѣщате една млада, красива мома, обичана отъ майка си и баща си. Тѣ се грижатъ за нея, радватъ ѝ се, но единъ день тя става недоволна отъ тѣхъ и започва отвънъ да търси човѣкъ, който да я направи щастлива. Това желание е неразумно.

    Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Това е невъзможно. На земята щастие не сѫществува. Да търси човѣкъ щастие на земята, това е все едно да седне на леда и да очаква отъ него храна. Ледътъ нищо не дава. На него нито се оре, нито сѣе. Ледътъ може да даде нѣщо, само когато мине презъ известенъ процесъ. Той символизира човѣшкия егоизъмъ. Разгледанъ отъ духовния свѣтъ, човѣшкиятъ егоизъмъ е подобенъ на северния полюсъ — навсѣкѫде виждате само ледъ и снѣгъ. Главата и сърдцето на егоиста сѫ покрити съ снѣгъ и ледъ. Защо? Защото той живѣе повече на своя северенъ полюсъ. Тукъ-таме на неговитѣ тропически мѣста ще видите нѣкаква растителность. Лоши сѫ условията на северния полюсъ. И до днесъ още хората носятъ последствията на ледената епоха, и въ материално, и въ морално отношение. Ледената епоха се създаде следъ излизането на Адама отъ рая. Тогава, именно, Каинъ уби Авела. Тогава се яви убийството въ свѣта.

    Защо хората се убиватъ? За да взематъ нѣщо. Разбойникътъ убива нѣкого, за да вземе паритѣ му. Безъ да мисли много, разбойникътъ убива човѣкъ, за създаването на когото природата е работила хиляди и милиони години. За нѣколко хиляди лева убиватъ човѣка. Нѣкой дължи две-три хиляди лева на нѣкого, и той го убива. Защо? Не могълъ да върне паритѣ на време. Това е неразбиране на Божиитѣ закони. Когато изворътъ дава вода на хората, иска ли да я върнатъ назадъ? Когато облацитѣ пращатъ дъждъ на земята, взиматъ ли водата си назадъ? Когато слънцето праща свѣтлина и топлина на земята и на всички живи сѫщества, иска ли нѣкакво възмездие за това? Богъ е далъ разумъ на човѣка, да разбира и цени нѣщата, самъ да изказва благодарностьта си и всѣкиму да отдава нужното. Когато живитѣ сѫщества приематъ водата на извора и на облацитѣ, топлината и свѣтлината на слънцето, тѣ ще благодарятъ и ще отдадатъ хвала на Онзи, Който имъ е далъ тия блага. Щомъ могатъ да благодарятъ на Бога, тѣ ще благодарятъ и на всѣки човѣкъ, който имъ е направилъ нѣкаква услуга. Не може ли човѣкъ да благодари на Бога, на никого не може да благодари. Богъ е далъ хиляди блага на човѣка, но отнематъ ли му едно малко благо, той е готовъ да се сърди, да развали всичко, което е съградилъ. Човѣкъ се познава при малкитѣ изпитания. Ако не може да понася малкитѣ изпитания, голѣмитѣ още по-мѫчно ще понася.

    Защо се сърди човѣкъ? Човѣкъ се сърди, че работитѣ му не сѫ наредени, както очаквалъ. Защо работитѣ му не сѫ наредени? Не е лошо да се сърди човѣкъ, но той трѣбва да знае, какъ да се справя съ сръднята. Веднъжъ го е посетила, той трѣбва да знае, какъ да я посрещне, какъ да я нагости и изпрати. Не знае ли, какъ да постѫпи съ нея, тя ще му причини голѣми пакости. Какво означава думата „сръдня“? Срѣдина, срѣдъ день. Като срѣдина, тя носи добри условия въ себе си, но само за онзи, който я разбира. Щомъ я разбира, той върви съ свѣтлина, посрѣдъ день, безъ да се спъва. Който не я разбира, и посрѣдъ день се спъва. Следъ това започва да се оправдава, че пѫтьтъ не билъ равенъ, че хората го направили лошъ и т. н. Не, вината е въ самия човѣкъ, че като го посетила сръднята, той не ѝ указалъ нужното внимание, не се е заинтересувалъ да я познае и проучи.

    Христосъ казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любовь помежду си.“ Ученикътъ трѣбва да приема всѣко нѣщо съ любовь. Любовьта трѣбва да бѫде негова храна. Не се ли храни съ любовь, той ще прави много погрѣшки. Любовьта е най-здравословната храна за човѣка. Какво става съ ония, които не се хранятъ съ здрава храна? Тѣ отслабватъ и започватъ да боледуватъ. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не боледува? Той трѣбва да се храни съ плодоветѣ на Духа. Не се ли храни съ тия плодове, той се натъква на отрицателнитѣ сили въ природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, умраза, ревность.

    Кога ревнува човѣкъ? Когато иска да задържи нѣщо за себе си. Момата ревнува нѣкой момъкъ, защото се страхува да не го вземе друга мома. Какво представятъ момата и момъкътъ? Момата представя сърдцето въ човѣка, а момъкътъ — ума. Ако нѣколко моми обичатъ единъ момъкъ, коя има най-голѣмо право на него? Представете си, че десеть души сѫ наредени на известно разстояние отъ едно плодно дърво. Кой отъ тѣхъ има право пръвъ да откѫсне плодъ отъ дървото? Ако тѣзи хора сѫ на земята, тѣ ще се сбиятъ, кой отъ тѣхъ пръвъ да си откѫсне единъ плодъ. Ако последниятъ е най-силенъ, той ще избута всички и ще заеме първо мѣсто. Въ Божествения свѣтъ, обаче, това не става. Тамъ всѣки стои на мѣстото си и нѣма право да направи крачка напредъ, или настрана. При това положение кой отъ десеттѣ има право да откѫсне единъ плодъ отъ дървото? Въ Божествения свѣтъ никакво изпреварване и измѣстване не става, защото тамъ всички сѫ разумни и се обичатъ. Когато първиятъ, който стои до дървото, откѫсне плода, той ще го предаде на останалитѣ деветь. На физическия свѣтъ този редъ не се спазва, защото той още не е организиранъ. Ако турите десеть пѣсъчни зрънца въ едно шише и го обърнете съ дъното нагоре, тѣ ще заематъ различни положения, ще смѣнятъ мѣстата си. Пѣсъчнитѣ зрънца не сѫ господари на положението. Ако въртите шишето на различни страни, зрънцата съвсемъ ще объркатъ мѣстата си и, въ края на краищата, казватъ: Свѣтътъ се е объркалъ, обърналъ се е съ главата надолу. Не е обърканъ свѣтътъ, но мисъльта на хората е объркана. Следователно, когато престане да мисли, или когато криво мисли, човѣкъ е затворенъ въ шише, което е въ рѫцетѣ на нѣкаква външна сила, която го движи въ различни посоки. Както и накѫдето се движи шишето, така се измѣня и мисъльта на човѣка.

    Днесъ слънцето свѣти, огрѣва нѣщата, затова и ние виждаме ясно. Ако слънцето престане да грѣе, ние изгубваме възможностьта да виждаме ясно. Обаче, ако човѣкъ самъ е слънце, ще се измѣни ли положението? Нѣма да се измѣни. Това показва, че причината да виждаме нѣщата ясно е вънъ отъ насъ. Следователно, докато причината на явленията е външна, човѣкъ живѣе на физическия свѣтъ. Щомъ причината на явленията е вѫтрешна, човѣкъ живѣе въ Божествения свѣтъ. Докато човѣкъ приема свѣтлината само отвънъ, има опасность да обърка мислитѣ си, да изопачи своитѣ разбирания. Приема ли свѣтлина едновременно отвънъ и отвѫтре, човѣкъ никога не може да се обърка: мисъльта му всѣкога ще бѫде свѣтла, чиста, а разбиранията му — прави и положителни.

    Въ пѫтя на изправяне на своята мисъль, хората се натъкватъ на различни теории. За единъ и сѫщъ въпросъ тѣ изнасятъ нѣколко теории. Запримѣръ, често се подига въпросътъ, защо Юда предаде Христа и трѣбваше ли да Го предаде. Нѣкои казватъ, че ако Юда не бѣше предалъ Христа, свѣтътъ нѣмаше да се спаси. Други подържатъ обратното: ако Юда не бѣше предалъ Христа, свѣтътъ щѣше да бѫде спасенъ. Трѣбва ли да се вършатъ престѫпления, за да се спаси свѣтътъ? Ако евреитѣ бѣха приели Христовото учение, тѣ щѣха да го разпространятъ по цѣлия свѣтъ, и свѣтътъ днесъ щѣше да бѫде оправенъ. Мнозина мислятъ, че като се учатъ, непременно трѣбва да грѣшатъ. За обикновения човѣкъ е така, но не и за мѫдреца. Мѫдрецътъ придобива знания и опитности, безъ да грѣши Той се учи отъ чуждитѣ опитности. Трѣбва ли човѣкъ да изяде всичката горчива храна, за да разбере, че е горчива? Когато яденето е сладко, добре приготвено, човѣкъ яде много. Често за такъвъ човѣкъ казватъ, че е лакомъ. Значи, лакомията се дължи на хубавитѣ работи, а скѫперничеството — на лошитѣ. Когато яденето е горчиво, лошо приготвено, човѣкъ се въздържа, не яде много. За този човѣкъ казватъ, че е затворенъ, че е скѫперникъ. Който мисли и чувствува добре, той възприема добре. Възприемането е процесъ, подобенъ на яденето. Затова можемъ да кажемъ, че който мисли и чувствува добре, той яде добре. И обратно: който яде добре, той има права мисъль, защото и постиженията му сѫ добри. Ако не мисли правилно, и ако не оценява нѣщата, които Богъ му е далъ, човѣкъ изгубва условия за добъръ животъ.

    Кога можемъ да кажемъ, че човѣкъ мисли право? Човѣкъ мисли право само тогава, когато се вглежда въ вѫтрешния смисълъ на нѣщата. Ако види на пѫтя си червено, синьо, жълто, или какво да е друго цвѣте, той не казва, че това сѫ произволни нѣща, но ги разглежда като особени явления, чрезъ които разумниятъ свѣтъ му говори. Краскитѣ на цвѣтята сѫ езикъ на разумнитѣ сѫщества. Червената краска казва на човѣка: Азъ съмъ носителка на живота. Ако живѣешъ разумно и не грѣшишъ, ти ще заразишъ червения си цвѣтъ, ще запазишъ свободата си. Грѣшишъ ли, ти губишъ червения си цвѣтъ, губишъ свободата си и потъмнявашъ. Щомъ изгуби свободата си, човѣкъ се лишава отъ условия за работа. Той се усѣща затворенъ, ограниченъ, като въ черупка. Така затворенъ и ограниченъ, той е лишенъ отъ Божествената свѣтлина, отъ разумностьта. Всѣки цвѣтъ, като лѫчъ на Божествената свѣтлина, носи животъ въ себе си. Всѣки цвѣтъ има активни и пасивни тонове. Попадне ли въ активнитѣ тонове на известенъ цвѣтъ, човѣкъ става активенъ, свободенъ и започва да работи, да говори, да пѣе и да свири, Всѣко действие започва съ специфиченъ основенъ тонъ.

    Мнозина искатъ да знаятъ, кой е основниятъ тонъ на човѣшкия животъ. Основниятъ тонъ на човѣшкия животъ е тонътъ, съ който съзнанието се пробужда. Отъ този моментъ човѣкъ започва да мисли, да чувствува, да говори правилно. Често се говори за основна мисъль на известна лекция, или сказка. Както има основна мисъль, сѫщо така има основно чувство или желание, основна постѫпка, основно добро и т. н. Всѣко нѣщо се нуждае отъ основа, върху която да се гради. Основниятъ тонъ на живота е любовьта — плодъ на Духа. Когато любовьта влѣзе въ човѣка, той започва да живѣе и се облича въ червена дреха — символъ на воюване. Да воюва човѣкъ, това значи, да търси истината, знанието, свѣтлината, свободата, които осмислятъ живота. Щомъ влѣзе въ живота, човѣкъ започва да учи. Нѣкои мислятъ, че като свършатъ гимназия и университетъ, придобиватъ голѣми знания и могатъ да учатъ хората. Какво представятъ 20-30 години учение въ сравнение съ великата наука, която предстои на човѣка? Ако човѣкъ иска да придобие обикновено знание, това е лесно постижимо. Обаче, ако иска висока наука, нужни сѫ хиляди години.

    Единъ американски младежъ отишълъ въ Германия да следва философия. Той се срещналъ съ единъ знаменитъ професоръ по философия и го запиталъ: Господинъ професоре, имате ли нѣкакъвъ кратъкъ курсъ по философия? Азъ искамъ да свърша курса на философията за шесть месеца. Професорътъ се замислилъ и му отговорилъ: „Имаме кратъкъ курсъ по философия, но ще знаешъ, че когато Богъ иска да създаде тиква, употрѣбява шесть месеца. Когато иска да създаде дѫбъ, Той употрѣбява сто години.“ Човѣкъ посажда нѣколко динени семки и следъ нѣколко месеца отъ тѣхъ излизатъ дини. За колко време могатъ да се задържатъ динитѣ? Ако се запазятъ една година, следъ това ще видите, че тѣ сѫ извѣтряли, нищо не остава отъ съдържанието имъ. Сѫщото става и съ всички хора, които бързатъ, които искатъ въ малко време голѣми придобивки. Тѣ бързатъ да настигнатъ ония, които сѫ предъ тѣхъ, мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо, че сѫ останали назадъ. Отъ много бързане тѣ се изхабяватъ. Дето да погледнете, повечето хора сѫ изхабени. Младата мома, младиятъ момъкъ, учениятъ сѫ изхабени. Че сѫ изхабени, познавате по отслабване на паметьта имъ, и по това, че не удобряватъ своя миналъ животъ. Като стане на 100-120 години, учениятъ казва: Какво придобихъ отъ моята наука? Старата баба казва: Какво научихъ като тичахъ подиръ момцитѣ? Всички хора съжаляватъ, че не сѫ използували младинитѣ си, както трѣбва. Грѣшката на момата не седи въ това, че е тичала подиръ момцитѣ, но трѣбвало е да работи, да развие своя умъ. Тя мислила само за обличане, да се хареса на момцитѣ, но обличането не предава нищо на човѣка. Грѣшката на момъка не е въ това, че тичалъ подиръ момитѣ, но трѣбвало е да работи, да развие своето сърдце. Всички моми и момци, които сѫ тичали подиръ сѣнката на любовьта, съжаляватъ, че напразно сѫ губили времето си. Ония пъкъ, които сѫ тичали подиръ любовьта, като сѫщина на живота, радватъ се, че сѫ придобили нѣщо, и умиратъ съ усмивка и благодарность, че сѫ познали любовьта. Голѣма е разликата между сѣнката и реалностьта на нѣщата. Има смисълъ човѣкъ да започне отъ първоначалното училище и да дойде до университета, но ако учителитѣ и професоритѣ му сѫ го учили на различни книги. Ако презъ 16-тѣ години на своето учение, ученикътъ е изучилъ поне 16 книги, той може да каже, че отчасти се е домогналъ до реалностьта на живота. Обаче, ако презъ тия 16 години той е изучавалъ единъ и сѫщъ букварь, смѣло може да каже, че е тичалъ подиръ сѣнката на знанието и съжалява за изгубеното време.

    Букварьтъ, презъ който всѣки ученикъ минава, представя първата добродетель. Тя е свързана съ познаване на доброто и на злото. Първитѣ хора започнаха съ изучаването на тази добродетель. Понеже не послушаха Бога и ядоха отъ забранения плодъ, Богъ заповѣда да ги изпѫдятъ отъ рая, да не би да ядатъ отъ плода на дървото на живота и да станатъ безсмъртни. Тѣ не бѣха готови още за безсмъртието, затова трѣбваше да отидатъ въ свѣта, тамъ, въ контраститѣ на живота, да изучаватъ доброто и злото. И досега още хората на земята, чрезъ контраститѣ въ живота, изучаватъ закона за познаване на доброто и на злото.

    Като минаватъ презъ контраститѣ, хората виждатъ, че следъ скръбьта иде радость, следъ злото иде, добро, следъ неприятностьта — приятность и обратно. Запримѣръ, младъ, добре облѣченъ господинъ влиза въ единъ богатъ ресторантъ да се нахрани. Като видятъ, че е добре облѣченъ, келнеритѣ веднага му услужватъ: събличатъ палтото му, закачатъ го на специално мѣсто. После закачатъ шапката и вежливо му се кланятъ. Следъ това го поканватъ да седне предъ нѣкоя маса и му услужватъ, донасятъ му, каквото пожелае. Щомъ се нахрани, веднага се изправятъ предъ него, чакатъ да плати. Не може ли да плати, тѣ го питатъ, защо е влѣзълъ въ тѣхната гостилница, като не е разполагалъ съ срѣдства. Тогава тѣ учтиво му казватъ, че задържатъ горната му дреха, докато плати това, което е ялъ. Ако младиятъ човѣкъ си позволи по сѫщия начинъ да отиде въ друга гостилница, тамъ ще му задържатъ долната дреха. И въ края на краищата, като види, че е останалъ и безъ долно палто, приятностьта му се обръща въ неприятность.

    И тъй, като живѣе, човѣкъ постоянно се натъква на състояния, подобни на тия, на които се натъкналъ младиятъ човѣкъ въ ресторанта. Какво ще кажете за удоволствията въ живота? Удоволствията не сѫ нищо друго, освенъ учреждения, въ които събличатъ човѣка. Влѣзе ли човѣкъ въ нѣкое учреждение на удоволствието съ горно палто, непременно ще излѣзе безъ него. Щомъ излѣзе навънъ, той веднага ще усѣти, че температурата се е понижила и ще каже, че дрехитѣ му сѫ тънки, не държатъ топло.

    Това, което става съ човѣка отвънъ, сѫщевременно става и вѫтре въ него. Щомъ оголѣе и осиромашее външно, човѣкъ оголява и осиромашава и вѫтрешно. Щомъ се намѣри въ това положение, той е недоволенъ отъ себе си. Той вижда, че му липсва разумность, липсва му Божествена свѣтлина. Думата „разумность“ е съставена главно отъ сричкитѣ „ра“, която на египетски означава свѣтлина и „ом“ — Божествени качества. Значи, раз-ом означава свѣтлина, която съдържа Божествени качества въ себе си.

    Съвременнитѣ християни четатъ Евангелието и се възмущаватъ отъ Юда, като предатель на Христа. Тѣ се възмущаватъ отъ Юда, а вършатъ сѫщото. По нѣколко пѫти на день човѣкъ предава Божественото въ себе си; по нѣколко пѫти на день той петни душата си; по нѣколко пѫти на день той върши престѫпления по отношение на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля. Какво по-страшно предателство може да сѫществува отъ това? Ако младата мома напуща баща си и майка си за единъ момъкъ, когото не познава, който следъ една година е готовъ да я напусне, не върши ли престѫпление? Ако ученикътъ напуща училището за едно малко удоволствие, не върши ли престѫпление? Ако религиозниятъ напуща убежденията си за нѣкаква завидна служба, не върши ли престѫпление? Животътъ се изявява отвѫтре навънъ, а не отвънъ навѫтре. Следователно, вѫтрешна чистота се иска отъ ученика, а не външна. Щомъ вѫтрешно е чистъ, той и външно ще бѫде чистъ. Когато слънцето свѣти вѫтре въ човѣка, и отвънъ ще свѣти. За насъ слънцето е предметно учение, изразъ на колективната дейность на разумни сѫщества. Като работятъ и мислятъ, тѣ произвеждатъ свѣтлина, която изпращатъ на цѣлия свѣтъ. Ние наричаме тази свѣтлина слънчева. Чрезъ червения цвѣтъ тѣ изпращатъ животъ на земята; чрезъ портокаления — внасятъ индивидуализъмъ въ сѫществата; чрезъ жълтия — пращатъ интелигентность; чрезъ зеления — потикъ за растене; чрезъ синия — вѣра и надежда; чрезъ виолетовия, тѣ внасятъ въ всички живи сѫщества сила, да се борятъ съ мѫчнотиитѣ и да ги преодоляватъ. Слънцето изпраща още много цвѣтове на земята, които не сѫ проучени добре. Благодарение на разумнитѣ сѫщества, хората се ползуватъ отъ Божествената свѣтлина. Казвате: Наистина ли сѫществуватъ хора на слънцето? На този въпросъ може да се отговори толкова, колкото и на въпроса: каква ще бѫде формата на човѣка, като напусне тѣлото си, и кѫде ще живѣе? Какво пространство ще заемате, като заминете за другия свѣтъ? Докато сте живѣли на земята, вие сте имали голѣмо богатство, но щомъ заминете за другия свѣтъ, никаква собственость нѣма да имате. Тамъ нѣма да заемате почти никакво пространство. За да се ползувате отъ условията на другия свѣтъ, вие трѣбва да се откажете отъ сегашнитѣ си възгледи. Не можете ли да се откажете отъ вашитѣ повърхностни разбирания, ще се намѣрите въ голѣма тъмнина и ще кажете, че животътъ нѣма смисълъ. Самъ по себе си животътъ не губи своя смисълъ, но разбиранията на хората сѫ въ състояние да го замъглятъ. Тѣ го обвиватъ като въ мъгла, и човѣкъ се движи натукъ-натамъ, безъ да вижда нѣщата около себе си. Често мъгли и облаци закриватъ слънцето, но задъ тѣхъ то пакъ свѣти. Причината за мъглата на планината е срещата на две еднородни електричества. Когато електричеството въ пространството е положително и земното — сѫщо положително, тѣ се взаимно отблъскватъ, вследствие на което мъглата остава на мѣстото си. Ако земното електричество стане отрицателно, тѣ се привличатъ. При това, горното електричество привлича мъглата къмъ себе си, и пространството се очиства.

    И тъй, докато хората сѫ недоволни отъ свѣта, който Богъ е създалъ, и се стремятъ да създадатъ новъ свѣтъ, споредъ тѣхнитѣ разбирания, тѣ всѣкога ще образуватъ мъгла въ съзнанието си. Има ли мъгла въ съзнанието имъ, и пѫтьтъ, по който се движатъ, ще бѫде кáленъ. Знайте, че по-добъръ свѣтъ отъ този, който Богъ е създалъ, не може да сѫществува. Приемете го такъвъ, какъвто е създаденъ, и бѫдете доволни отъ него. Хората сѫ майстори на спорове, на скандали, на разрушения, но тѣ не могатъ да създадатъ нѣщо велико. Другъ е въпросътъ, когато Божественото въ тѣхъ вземе надмощие. Когато се проявява Божественото въ човѣка, той може да създаде нѣщо велико, може да реализира желанията на своята душа. Въ душата се криятъ велики и благородни желания.

    Какво означава думата „скандалъ“? Сричката „ска“ означава оскѫдно; сричката „далъ“ — давамъ. Скандалъ се произвежда всѣкога, когато човѣкъ дава оскѫдно. Изобщо, всѣка отрицателна проява създава скандалъ. Лесно се проявява отрицателното, но мѫчно се изправятъ резултатитѣ му. Да счупишъ едва стомна е лесно, да направишъ стомната е мѫчно. Да развалишъ дреха е лесно, да направишъ дреха е мѫчно. Да кажешъ лоша дума е лесно, да я изтриешъ е мѫчно. Ще каже нѣкой, че можете да я зачеркнете? Зачеркването не е изправяне. Лесно е да кажете, че не сте добъръ човѣкъ, но какъ ще се изправите? Самъ по себе си човѣкъ е добъръ. Значи, добриятъ не може да стане лошъ, но може да се окаля. Като се окаля, той се затваря въ себе си и минава за лошъ, за студенъ човѣкъ. Като живѣе на земята, човѣкъ трѣбва да дава отъ добротата, отъ свѣтлината и отъ топлината си на своитѣ ближни толкова, колкото задържа за себе си. Да обичашъ нѣкого, това значи, да му дадешъ по единъ лѫчъ отъ Божествената свѣтлина, топлина и сила, които Богъ ти е далъ. Не си ли готовъ да дадешъ тѣзи три лѫча отъ себе си, ти не можешъ да обичашъ.

    Казано е въ Писанието: „Любовьта никога не отпада.“ Тя е неизмѣнна. Рече ли човѣкъ, че нѣкога е обичалъ, а сега не обича, той се намира въ човѣшката любовь, въ любовьта на вѣчнитѣ промѣни. Когато любовьта на човѣка се мѣни, това показва, че той не оценява благата, които Богъ му дава. За да запази любовьта си, човѣкъ трѣбва да гледа на всичко, което става около него, като на предметно учение. Ако срещне човѣкъ, който не го обича, нека си даде отчетъ, обича ли той Бога. Ако срещне нѣкой лошъ човѣкъ, нека се вгледа въ себе си, дали и той нѣма сѫщитѣ качества. Като се поучава отъ другитѣ, безъ да сѫди, човѣкъ запазва любовьта си. Той е издържалъ изпита си и може да върви напредъ. Не сѫдете лошия човѣкъ, но търсете причината за неговата лошавина. Ако нѣкоя мома е лоша, причината на лошавината ѝ се дължи на това, че е изгубила любовьта си. Когато изгуби капитала си, и търговецътъ може да стане лошъ. Когато изгуби детето си, и майката може да стане лоша.

    Изобщо, когато изгуби нѣщо ценно, всѣки човѣкъ може да стане лошъ. Трѣбва ли да скърби човѣкъ, когато изгуби нѣщо ценно? Преди всичко, може ли той да изгуби онова благо, което Богъ му е далъ? Богъ е създалъ слънцето, като велико благо на живота. Може ли нѣкой да ви отнеме слънцето? Кой може да ви попрѣчи да се ползувате отъ слънчевата топлина и свѣтлина? Никой не е въ състояние да отнеме на човѣка правото да се ползува отъ Божествената свѣтлина, освенъ той самъ. Когато пѫтници минаватъ презъ нѣкоя пустиня, тѣ дигатъ голѣмъ прахъ около себе си и мислятъ, че цѣлиятъ свѣтъ е покритъ съ прахъ. Не, прахътъ е само около тѣхъ. Излѣзатъ ли отъ пустинята, предъ тѣхъ се разкрива широкъ хоризонтъ. Страданията и радоститѣ зависятъ отъ самия човѣкъ. Ако живѣе правилно и разумно, той ще се освободи отъ мѫчнотиитѣ и страданията.

    Следователно, искате ли да се освободите отъ противоречията въ живота, дайте мѣсто на Бога въ васъ, Той да работи, Той да се проявява. Каквото Богъ ви казва, слушайте Го и изпълнявайте думитѣ Му. Ако нѣкой ви обиди, не бързайте да отговаряте, докато не сте чули думитѣ на Бога. Попитайте Го, какъ да постѫпите. Не слушате ли съвета на Господа, вие ще сгрѣшите. Вие ще мязате на бръснарь, който бръсне безъ сапунъ. Скрийте бръсначитѣ си и престанете да бръснете. Брадитѣ на сегашнитѣ мѫже сѫ пораснали отъ много бръснене. Колкото повече се бръснатъ, толкова по-остри и дебели ставатъ брадитѣ имъ. На физическия свѣтъ има стрижене и бръснене, но въ духовния свѣтъ не се позволява никакво стрижене и бръснене.

    Следователно, искате ли да се освободите отъ нѣщо лошо въ себе си, не рѣжете, но го изтръгнете съ коренъ. Какво правите, когато искате да извадите чесънъ и лукъ отъ градината си? Хващате то за перата и го изтръгвате съ коренъ. Това е правилниятъ начинъ. Искате ли да се освободите отъ нѣкое лошо желание въ себе си, приложете сѫщия методъ. Като го изтръгнете съ коренъ, то не може да израсте отново. Отрѣжете ли само листата му, коренътъ ще остане въ земята, и на следната година пакъ ще поникне. На мѣстото на изтръгнатото растение посадете едно добро желание. Природата не търпи празни пространства. Доброто расте само при Божествената свѣтлина. Казваме, че злото е сѣнка на доброто. Значи, злото се ражда при отсѫтствие на Божествената свѣтлина. Злото представя коренъ на дървото, доброто — неговитѣ клонища, а любовьта — плодоветѣ му. Христосъ казва: „По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любовь помежду си.“ Съ други думи казано: По това ще познаете, че сте мои ученици, ако имате любовь, родена отъ Духа; свѣтлина, произлѣзла отъ Бога, и сила и свобода, чийто източникъ е истината.

    Казва му Исусъ: „Което правишъ, прави го по-скоро.“ ( — 27 ст.) Това значи: което правишъ, направи го разумно, защото ще носишъ последствията на своята постѫпка.

    Когато излѣзе Юда, Исусъ каза: „Сега се прослави Синъ Человѣчески, и Богъ се прослави въ Него.“ ( — 31 ст.). Христосъ каза на Юда да отиде въ свѣта да носи любовьта и свѣтлината на Бога, но той не послуша, а отиде и Го предаде. Сега и на васъ казвамъ да не ходите по пѫтя на Юда, но да отидете въ свѣта, да проповѣдвате Божията Любовь и свѣтлина. Не изпълните ли Неговитѣ думи, Той самъ ще направи това. Тогава върху васъ ще дойдатъ страдания, както дойдоха върху Юда. Като не можа да издържи на голѣмитѣ страдания, Юда самъ тури край на живота си.

    Като ученици, стремете се къмъ красиви и хубави нѣща, безъ да се опивате, безъ да губите съзнанието си. Нѣкоя здравомислеща мома може да изгуби съзнанието си. Кога? Когато види нѣкои хубави нѣща. Ако срещне нѣкой красивъ момъкъ, тя може да изгуби съзнанието си. Тя се опива отъ красотата, както пияницата отъ виното, по единствената причина, че не може да преценява нѣщата. Външната красота не е още Божествената красота, която подига човѣка. Радвайте се на красивитѣ нѣща, безъ да ги пожелавате за себе си. Срещнете нѣкой човѣкъ съ отличенъ умъ. Радвайте се на ума му, безъ да му завиждате, безъ да го пожелавате. И вие имате умъ, но трѣбва да работите, да го развиете. Радвайте се на красивитѣ моми и момци, безъ да се стремите да станатъ ваша собственость. Момата носи красивия момъкъ въ себе си, но трѣбва да го изяви навънъ. И момъкътъ носи красивата мома въ себе си, но трѣбва да я изяви навънъ. Всичко, което търси отвънъ, човѣкъ го има въ себе си, но трѣбва да работи, да го развие, да го изяви предъ ближнитѣ си.

    Всичко красиво, възвишено и велико въ свѣта трѣбва да служи за поощрение, за потикъ на човѣка, да му покаже, че и той може да постигне сѫщото. Като го постигне и приложи, Богъ ще го благослови. Докато дойде това време, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава, да се отчайва, но да върви напредъ. — Ама изгубихъ добритѣ условия. — Добритѣ условия постоянно се даватъ, но човѣкъ трѣбва да ги използува. — Не ме оценяватъ. — Когато заминешъ за другия свѣтъ, тогава ще те оценятъ. Изпитната комисия е въ другия свѣтъ, а не на земята. Земята е мѣсто за преподаване на уроци и за учене, а невидимиятъ свѣтъ — мѣсто за изпитване. Тамъ даватъ преценка за всѣки човѣкъ, дали е трудолюбивъ, или не. Който не е готовъ за този изпитъ, той получава свободенъ билетъ, да се върне на земята, да почне отново да се учи. На свидетелството на този ученикъ пише: Ето единъ отъ ученицитѣ, които обичатъ да се разхождатъ и да не учатъ.

    Желая на всички, които сте тукъ, да бѫдете отъ ония ученици, които обичатъ да учатъ. И, като се явите предъ изпитната комисия, да издържите изпита си добре, да пишатъ за васъ: Ето ученици, които всѣкога сѫ учили уроцитѣ си добре и сѫ завършили училището съ успѣхъ.

    „По това ще познае свѣтътъ, че сте мои ученици, ако имате любовь помежду си.“ Ако учите и се поощрявате въ Божественото добро, и ако развивате правилно своя умъ, своето сърдце и своята сила, Богъ ще ви благослови. Свѣтътъ се нуждае отъ добри, умни и силни работници, които сѫ готови да кажатъ: Отсега нататъкъ искаме да работимъ за Бога. Готови сме да работимъ за Божията Любовь, Мѫдрость и Истина, за цѣлото човѣчество, за всичко велико и добро въ свѣта.

    „Да дойде Царството Ти, както на небето, така и на земята.“ Всѣки да каже въ себе си: Господи, както работятъ разумнитѣ сѫщества на небето, така искамъ и азъ да работя на земята. Кажете въ себе си: Господи, благодаримъ Ти, че си ни подмладилъ, да работимъ за Твоето име и за Твоята слава.

*

30 юлий, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...