Jump to content

1937_08_15 Да познаватъ


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ДА ПОЗНАВАТЪ*

 

Христосъ казва: “Да имате любовь помежду си.” Както виждате отдавна се говори за любовьта, но въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е Любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере Любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ нито познаватъ Любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! Защо? Защото само чрезъ Любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: “Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.” Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ.

 

Кой е истинския човѣкъ? Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи истински Богъ е Този, Който всички обича; истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. Кой е твоя баща? Мой Баща е Онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ - най-голѣмото богатство въ свѣта.

 

Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: “Искамъ да намѣря Слънцето, да видя, какво нѣщо представя то.” Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето - едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господь! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седятъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ към нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ.

 

И тъй, Земята, майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който Земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: “Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко?” - “Не мога вече да ги нося, дотегна ми.” Не само това, но както виждаме и Земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть, когато Слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на Земята се стопява и тя облича нова дреха, пъстро накитена - съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата й започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: “Колко е красива нашата майка!” Какъ мислите, естествено ли е това, което Земята прави? Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на Земята къмъ Слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната й рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ Земята и Слънцето и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато Слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате и огньове - да се отоплявате.

 

Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. Кой го обича и кого той трѣбва да обича? Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: “Богъ толкова възлюби свѣта, т.е хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ.”

 

Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно, слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората отъ своя страна трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь.

 

Като не разбиратъ Бога като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху Слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, Слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща Слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на Слънцето. Всѣка свѣтла мисъль или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е преживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото.

 

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. Защо? Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума “pater” - баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли човѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето престои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща.

 

И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че Любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на Любовьта, вие разбирате защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да й дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно това движение въ свѣта за свобода се дължи именно на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е Любовьта. Който не е приелъ Любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ Любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато Любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ Любовьта отсѫтствува, той нищо не дава.

 

Много е говорено за Лвюбовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за Любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ Любовьта. Защо? Защото има елементарни работи, които предшествуватъ Любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? За сега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира.

 

Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки денъ човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: “Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови.” Какъ? По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е изстинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи да се ползува отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си.

 

Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни - млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени - децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ - свобода и сила.

 

И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ - къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на Любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години, отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи.

 

Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ и вие трѣбва да я четете. Коя е тази книга? Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце.

 

Мнозина се запитватъ какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: “Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ.” Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка й се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка й е родила четири - петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири - петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете какъ се ражда?

 

Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата “раждамъ, раждане” е санскритска и означава “работа”. Следователно човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни.

 

Христосъ казва: “Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.” Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и Духъ, отъ сила и Духъ, отъ свѣтлина и Духъ, отъ добро и Духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.

 

Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата!

 

Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата!

 

Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината!

 

Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто!

 

15 августъ, 5 ч.с.

 

---------------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана отъ първото издание - София 1937г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 4 years later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

ДА ПОЗНАВАТЪ.

Христосъ казва: „Да имате любовь помежду си“. Както виждате, отдавна се говори за любовьта, но, въпрѣки това, тя пакъ остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовьта, но и тогава е била неразбрана. И днесъ се говори за любовьта, но пакъ не се разбира. Казано е въ Писанието, че първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Тя е първиятъ реаленъ образъ, съ който е започнало създаването на свѣта. Отъ нея излизатъ всички останали реални образи. Ако човѣкъ не може да разбере любовьта, колко по-мѫчно ще разбере образитѣ, които сѫ произлѣзли отъ нея. Нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на това, че тѣ не разбиратъ, нито познаватъ любовьта. Любовьта трѣбва да се познава! — Защо? — Защото само чрезъ любовьта можемъ да познаемъ Бога. Любовьта е пѫть за познаване на Бога. Щомъ Го познаемъ, ние сме вече придобили Вѣчния животъ. Тогава ни става ясенъ стихътъ: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога“. Истиненъ Богъ е Този, Който ни обича. Щомъ не ни обича, той не е истиненъ.

Кой е истинскиятъ човѣкъ? — Истински човѣкъ пъкъ е този, който обича Бога. Значи, истински Богъ е Този, Който всички обича. Истински човѣкъ е този, който обича Бога. Дето има обичь, тамъ има познаване. — Кой е твоятъ баща? — Мой Баща е онзи, Когото познавамъ, Който ми е далъ животъ — най-голѣмото богатство въ свѣта.

Мнозина сѫ се заели усилено да търсятъ Бога. Това е остатъкъ отъ езическитѣ времена. Ако човѣкъ иска отсега нататъкъ да намѣри Бога, той е закъснѣлъ. Това е все едно, следъ като човѣкъ е живѣлъ хиляди години на земята, изложенъ на благодатното действие на слънцето, да излѣзе вънъ и да каже: Искамъ да намѣря слънцето, да видя, какво нѣщо представя то. Ние имаме възможность всѣки день да виждаме слънцето — едно отъ великитѣ Божии творения. Слънцето е създадено за насъ. Ако слънцето не сѫществуваше, ние не бихме могли да се проявимъ. Великъ и мѫдъръ е Господъ! Велики сѫ Неговитѣ творения! Като е създалъ това грамадно слънце, за да не ни уплаши отъ него, Той го е поставилъ на такова далечно разстояние отъ насъ, че да изглежда малко, като диня. Като погледне къмъ това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе съ него като съ топка. Величието на Бога се заключава въ това, че като е представилъ голѣмитѣ нѣща въ умаленъ видъ, Той ималъ предъ видъ нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнемъ да се кланяме на великитѣ Му творения, Той ги е намалилъ. Тѣ седатъ на небето като малки свѣтулки, изпращатъ ни свѣтлината си и ни заставятъ да мислимъ и да ги изучаваме. Мѫчнотията на съвременнитѣ хора не седи нито въ слънцето, нито въ звездитѣ, но въ земята, върху която тѣ живѣятъ. Земята имъ се представя толкова голѣма, че ги е заблудила, объркала отношенията имъ къмъ нѣщата. Вследствие на това объркване, тѣ днесъ не знаятъ, на кого трѣбва да служатъ.

И тъй, земята — майката на хората, е внесла въ децата си такъвъ ужасъ, такъвъ страхъ, че тѣ не смѣятъ спокойно да предприематъ нѣщо. Тръгнатъ ли на планината, страхуватъ се отъ камънитѣ, да не падне нѣкой камъкъ върху тѣхъ да ги убие. Тръгнатъ ли съ параходъ по вода, страхъ ги е да не се удавятъ. Тѣ се страхуватъ отъ смъртьта, която на всѣка крачка ги дебне. Поради този страхъ, който земята е внушила на своитѣ деца, тѣ сѫ въ постоянно разногласие помежду си. Навсѣкѫде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престѫпления, побоища. Не само хората се каратъ и биятъ, но и говедата, които живѣятъ между тѣхъ. Тѣ постоянно упражняватъ рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, какъ живѣятъ хората, Богъ се обръща къмъ нея съ въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташъ малко? — Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича съ снѣжно-бѣла дреха и излиза да се покаже предъ свѣта. Пролѣть. когато слънцето започва да грѣе силно, бѣлата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена — съ зелени, бѣли, жълти, сини цвѣтенца. Като я видятъ съ тази пъстра и красива дреха, децата ѝ започватъ да скачатъ, да се радватъ и веселятъ съ нея заедно. Тѣ казватъ: Колко е красива нашата майка! — Какъ мислите, естествено ли е това, което земята прави? — Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, предъ които тя иска да се докара, да имъ се хареса. Голѣма е любовьта на земята къмъ слънцето. Отъ ранна пролѣть до късна есень тя се облича въ различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбенъ. Щомъ я види въ бѣлоснѣжната ѝ рокля, той веднага я заставя да се съблѣче. Като взимате примѣръ отъ земята и слънцето, и вие имъ подражавате. Презъ деня се обличате съ разноцвѣтни дрехи, като земята, а вечерь и зиме, когато слънцето се скрива, палите свѣщи да се освѣтявате, и огньове — да се отоплявате.

Това сѫ фигури, които изразяватъ фази на развитие, презъ които минаватъ, както земята, така и хората, които живѣятъ на земята. Обаче, за човѣка на земята има две важни нѣща: да го обичатъ и да обича. — Кой го обича и кого той трѣбва да обича? — Онзи, Който е създалъ човѣка, Той пръвъ го обича. И после, човѣкъ трѣбва да обича Онзи, Който го е създалъ. Затова е казано въ Писанието: „Богъ толкова възлюби свѣта, т. е. хората, че даде въ жертва своя единороденъ Синъ, за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него, но да има животъ вѣченъ“.

Днешниятъ недѣленъ день е точно противоположенъ на миналия. Колкото миналиятъ недѣленъ день бѣше затворенъ, толкова днешниятъ е отворенъ: небето е чисто, ясно. слънцето грѣе силно. Какво показватъ тия два, единъ на другъ противоположни, дни? Тѣ изразяватъ две противоположни състояния на човѣка. Когато е тѫженъ, скърбенъ, недоволенъ, човѣкъ се затваря въ себе си. Той не иска да се срѣща съ хора, съ никого не иска да говори. Той прекарва въ пълно мълчание. Щомъ работитѣ му се наредятъ добре, той се облича хубаво и излиза вънъ. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря съ него. Той се отваря за всички. Щомъ отвѫтре му е добре, и отвънъ му е добре. Днесъ небето е отворено, изобилно излива любовь. Днесъ всичко говори за любовьта на Бога къмъ хората. И хората, отъ своя страна, трѣбва да отговорятъ на Бога съ любовь.

Като не разбиратъ Бога, като източникъ на животъ, на сила, на свѣтлина и знание, мнозина се спиратъ върху слънцето, радватъ му се, защото отъ него получаватъ животъ, свѣтлина и топлина. Наистина, слънцето е мѫдро, защото широко простира свѣтлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислятъ. То е добро, защото болни лѣкува. То е велика книга на Божествения свѣтъ. Сутринь, като излиза да посрѣща слънцето, човѣкъ може да опредѣли за себе си, какъ ще прекара деня. Презъ деня човѣкъ ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило въ момента на изгрѣване на слънцето. Всѣка свѣтла мисъль, или всѣко възвишено чувство, които човѣкъ е приживѣлъ въ този моментъ, ще внесатъ радость въ душата му, понеже нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на Божественото.

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ доброто въ свѣта. — Защо? — Защото доброто е цель въ живота. Доброто дава възможность за проява на всички нѣща. Силата дава възможность за постижения. Свободата пъкъ прави всички нѣща реални. Безъ свобода любовьта не е реална. Безъ сила любовьта не е възможна. Безъ свѣтлина любовьта е непонятна. Безъ доброта любовьта е неприложима. За да проявите любовьта, вие трѣбва да знаете правилата и законитѣ, които я регулиратъ. Любовьта на съвременния човѣкъ може да се уподоби на сакатъ, който ходи съ две патерици. Вземе ли нѣкой патерицитѣ му, той се залюлява и пада на земята. Човѣшката любовь представя инвалидъ, съ две патерици. Божията Любовь представя здравъ човѣкъ, който се движи свободно, безъ никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича отъ гръцката дума „pаtеr“ — баща. Когато остарѣе, бащата носи бастонъ, който играе роля на трети кракъ. Дойде ли човѣкъ до положение да разчита на третия кракъ, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любовь. Нова, истинска любовь е тази, която днесъ се проявява. Това, което днесъ ни се дава и говори, то представя сѫщественото за човѣка. Миналото е станало вече; настоящето днесъ става, а бѫдещето предстои да стане. Интересувайте се отъ това, което днесъ става. Какъ сѫ живѣли хората въ миналото, не е важно за васъ. Какъ днесъ живѣятъ, това е важно. Възрастниятъ не може да живѣе, както е живѣлъ като дете. Животътъ му като дете е билъ добъръ, но днешниятъ животъ изисква отъ него съвсемъ други нѣща.

И тъй, човѣкъ не може да познае любовьта, ако не е свободенъ, ако не е силенъ, ако нѣма свѣтлина и ако не е добъръ. Казано е въ Писанието, че любовьта е плодъ на Духа. Като знаете условията за проява на любовьта, вие разбирате, защо хората се стремятъ къмъ свобода. Мѫже, жени и деца се борятъ за свобода. Животни и растения се борятъ за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човѣка се стреми къмъ свобода, но за да я постигне, на помощь трѣбва да ѝ дойде духътъ, съ своята сила. Богъ желае нашата свобода. Следователно, това движение въ свѣта за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вмѣсто насъ. Стремежътъ на човѣка за свобода е Божественъ. Щомъ знаете това, пазете се да не осакатите въ себе си този стремежъ. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи сѫщества. Свободенъ е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободенъ е само Богъ. Той иска всички да бѫдемъ свободни и ни дава начини, по които можемъ да придобиемъ свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовьта. Който не е приелъ любовьта въ себе си, той не може да бѫде свободенъ. Свобода безъ любовь не сѫществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвувате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвувате нищо. Когато любовьта действува въ човѣка, той дава много. Щомъ любовьта отсѫтствува, той нищо не дава.

Много е говорено за любовьта, но почти нищо още не е казано за нея. И азъ съмъ говорилъ много за любовьта, но още не съмъ дошълъ до встѫплението въ любовьта. — Защо? — Защото има елементарни работи, които предшествуватъ любовьта, а тѣ трѣбва да се знаятъ. Ако влѣзете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкатъ, да не тъпчатъ храната си, да не цапатъ около себе си. Като научатъ тия нѣща, тогава само може да се говори за възпитанието имъ. — Не може ли волътъ изведнъжъ да хвърли рогата си? — Не може. За да създаде рогата си, чрезъ които се брани, волътъ е мислилъ хиляди години. Коньтъ е създалъ заднитѣ си крака, да рита. Кучето е създало зѫбитѣ си, да хапе. Това сѫ орѫжия на животнитѣ, съ които се бранятъ. — Не може ли безъ орѫжия въ свѣта? — Засега не може. Единъ день, когато волътъ се повдигне по-високо, отколкото е днесъ, той самъ ще хвърли рогата си. Щомъ съзнанието му се повдигне, той ще излѣзе отъ положението, въ което днесъ се намира.

Любовьта, за която сега ви говоря, подразбира вѣчно подмладяване. Ако всѣки день човѣкъ не се подмладява, животътъ му изгубва смисълъ. Подмладява ли се, и животътъ му се осмисля. Въ Писанието е казано: „Силата на онѣзи, които обичатъ Господа, ще се обнови“. — Какъ? — По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте съ нея. Ако очитѣ ви сѫ се замрежили малко и не виждатъ, приемете повече свѣтлина. Ако сърдцето ви е истинало, запалете малко вашия огънь, да се стопли сърдцето ви. Да свѣтнатъ очитѣ на човѣка, това значи, да се ползува той отъ свѣтлината на своя умъ. Ако очитѣ ти не сѫ замъждѣли, ти имашъ свѣтлина въ ума си. Човѣшкиятъ умъ свѣти, за да знае той, какъ и какво знание за свѣтлината да придобие. Чрезъ свѣтлината той провѣрява знанието си.

Днесъ млади и стари се стремятъ къмъ онова знание, което е придобито чрезъ свѣтлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора нѣма. Тамъ всички сѫ млади. Ако влѣзете между ангелитѣ, ще видите, че всички сѫ около 30 годишни — млади, красиви, спретнати. Дойде ли единъ отъ тия ангели между хората, всички ще се влюбятъ въ него. Моми ще напуснатъ родителитѣ си, жени — децата и мѫжетѣ си и ще тръгнатъ следъ него, както гладниятъ — следъ хлѣба. Ангелитѣ носятъ въ себе си великъ животъ. На небето има само 24 старци. Всѣки старецъ представя една минала епоха. Въ този смисълъ, стариятъ представя човѣкъ на знанието, на свѣтлината. Отъ лицето му излиза свѣтлина. Младиятъ човѣкъ пъкъ разполага съ сила. Следователно, стариятъ носи въ себе си свѣтлина и доброта, а младиятъ — свобода и сила.

И тъй, младиятъ се стреми къмъ придобиване на свобода. Стариятъ — къмъ придобиване на доброто. Докато е младъ, човѣкъ търси свободата. Като придобие свободата, той става старъ и започва да търси доброто. Щомъ придобие свободата и доброто, той влиза въ царството на любовьта и става неинъ гражданинъ. Влѣзе ли въ царството на любовьта, човѣкъ е влѣзълъ вече въ Божествения свѣтъ. Това може да стане още днесъ, а може да стане и следъ хиляди години — отъ човѣка зависи. Човѣкъ не знае, какво крие въ себе си. Той е затворено богатство, затворенъ изворъ, свѣщь, турена подъ шиникъ. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга въ себе си, но като седѣла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днесъ човѣкъ се страхува да отвори книгата на своя животъ, да прочете писаното въ нея и да се поучи.

Отворете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце и ги прочетете. Тѣ сѫ най-хубавитѣ книги, които трѣбва да четете. Новото, което днесъ ви казвамъ, е да прочетете тия четири книги, въ които е описанъ цѣлиятъ ви животъ, отъ създаването ви досега. По-хубави книги отъ тѣхъ не сѫществуватъ. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаятъ отъ корекция. Четете книгитѣ на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце, да видите, какво Богъ е писалъ въ тѣхъ. Тѣ представятъ истински оригиналъ на нѣщата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. Отъ всичко четено, задържайте въ себе си само онова, което е вѣрно съ оригинала. Което не е съгласно съ оригинала, туряйте настрана. Въ Откровението се говори за една книга, затворена съ седемь печата. Иоанъ казва, че нѣмало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днесъ тази книга е отворена, и всѣки е свободенъ да чете отъ нея. Тази книга е предъ васъ, и вие трѣбва да я четете. — Коя е тази книга? — Тя е книгата на вашата душа, на вашия духъ, на вашия умъ и на вашето сърдце.

Мнозина се запитватъ, какво ще правятъ следъ прочитането на тѣзи книги. — Много просто! Щомъ прочетатъ тия книги и придобиятъ свобода и сила, тѣ ще помагатъ на хората. Щомъ станатъ умни и добри, тѣ ще помагатъ на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълътъ на живота седи въ помагане на ближнитѣ си. Оттукъ трѣбва да започне човѣкъ. Този е пѫтьтъ на познаване на себе си и на своя ближенъ. Само свободнитѣ, силнитѣ, умнитѣ и добритѣ хора могатъ взаимно да се познаватъ. Не сѫ ли свободни, силни, умни и добри, тѣ всѣкога ще оставатъ чужди единъ за другъ. Младиятъ казва: Азъ искамъ да бѫда свободенъ, силенъ, уменъ и добъръ. — Какъ ще постигнешъ това? Работа се иска отъ тебе. И младата булка може да каже, че иска да бѫде като майка си, но за да дойде до положението, въ което майка ѝ се намира, тя трѣбва да мине презъ нейния пѫть. Майка ѝ е родила четири-петь деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала имъ е образование. Докато младата булка не роди четири-петь деца, тя не може да стигне майка си. И ученикътъ иска да бѫде като учителя си, но той трѣбва да работи, да роди всичко онова, къмъ което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, какъ се ражда?

Мнозина искатъ да бѫдатъ свободни, силни, умни, добри, безъ да работятъ. Човѣкъ трѣбва да зачене въ себе си тия нѣща и да ги роди. Какъ може да бѫде свободенъ онзи, който не е заченалъ свободата въ себе си и не я е родилъ? Какъ може да бѫде силенъ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ силата? Какъ може да бѫде мѫдъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ свѣтлината? Какъ може да бѫде добъръ онзи, който не е заченалъ и не е родилъ доброто? Човѣкъ трѣбва да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто! Думата „раждамъ, раждане“ е санскритска и означава работа. Следователно, човѣкъ трѣбва да работи съ любовь, за да роди свободата, силата, свѣтлината и доброто въ себе си. Роди ли тия нѣща, той е придобилъ четири велики условия за себе си и за своитѣ ближни.

Христосъ казва: „Ако се не родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Това значи: ако се не родите изново отъ свобода и духъ, отъ сила и духъ, отъ свѣтлина и духъ, отъ добро и духъ, вие не можете да влѣзете въ Царството Божие.

Поздравете вашата душа съ благитѣ думи на свободата!

Поздравете вашия духъ съ благитѣ думи на силата!

Поздравете вашия умъ съ благитѣ думи на свѣтлината!

Поздравете вашето сърдце съ благитѣ думи на доброто!

*

15. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...