Jump to content

1937_08_04 Нашето предназначение / Предназначението на човѣка


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

НАШЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

 

Молитвениятъ върхъ при Рилскитѣ езера.

Небето е облачно. Времето е хладно и тихо.

 

Размишление

 

“Въ начало бѣ Словото”

Отче нашъ

 

Ще прочета нѣщо отъ “Царскиятъ пѫть на душата”. (Учительтъ прочете 185 стр.) Сега този пасажъ, взетъ така, самъ по себе си нѣма никакъвъ смисълъ, защото човѣшкиятъ животъ не седи въ царския санъ. Животътъ не седи нито въ майката, нито въ бащата, нито въ детето. Това сѫ служебни отношения. Животътъ не седи нито въ момата, нито въ момъка. Необходимо е да имате отношение. Ето какво наричамъ азъ отношение. Представете си, че вие сте здравъ и сте свършили 4 факултета, ученъ човѣкъ сте. Но въ кѫщата, въ която живѣете, нѣмате никакъвъ въздухъ. Питамъ: какво ви ползува вашето учение? Вие почвате да се задушавате. Обратното: представете си, че въ тая кѫща имате въздухъ, но 5-6 деня хлѣбъ нѣмате и не сте яли. Питамъ: какво ви ползува вашето учение?

 

Сега тия работи трѣбва да ги пренесете. Земниятъ животъ нѣма смисълъ самъ по себе си. Животътъ на земята е най-голѣмото разочарование, което човѣшката душа ще срещне. По-голямо разочарование надали ще срещнете. На земята най-първо ще бѫдете приетъ царски и после ще ви изпъдятъ, така както тия, които сѫ били въ кръчмата и не си отиватъ навреме и кръчмарьтъ ще ги изрита навънъ. Най-първо като дойдете на земята баща ви и майка ви ще ви направятъ едно угощение, ще ви дигатъ на рѫцетѣ си и най-после, като ви изпращатъ, ще ви турятъ на носило отъ нѣколко дъски и ще ви турятъ въ земята. Това не е едно разрешение на живота. Щомъ идвашъ, ти ще дойдешъ по единъ начинъ, а пъкъ щомъ си отивашъ, ще те изпращатъ по единъ такъвъ начинъ съ тарга! - Това показва, че нищо не си научилъ.

 

Че младиятъ, който идва, душата, която идва отъ невидимия свѣтъ, има знания. Тя една млада мома и единъ младъ момъкъ ще ги срещне, като ги срещне, ще имъ отиде на гости, ще имъ даде подаръци и ще ги разположи. Тия двама души, които никакъ не сѫ се познавали, тя ще ги сближи, и тя като дойде между тѣхъ, ще произведе единиятъ въ чинъ баща, другата въ чинъ майка, ще имъ даде най-високи титли. А пъкъ понеже човѣкъ, като заминава за другия свѣтъ, нищо не оставя, то го изпращатъ по другъ начинъ. Нѣкои малко ще поплачатъ заради него.

 

Сега при тия разсѫждения вие ще запитате: “Какъвъ смисълъ има животътъ?” Великъ смисълъ има животътъ, но трѣбва да го разбирате. Животътъ не може да се разбере въ кръчмата. Въ кръчмата ти ще научишъ единъ лошъ навикъ. Животътъ не може да се научи въ богатството; тамъ ти ще придобиешъ единъ отъ лошитѣ навици - твоята гордость и тщеславие, ще мислишъ, че като си богатъ, всичко знаешъ. Животътъ не може да се изрази и въ силата, понеже тогазъ ще станешъ насилникъ, като нѣмашъ разбиране. Тогазъ ти можешъ да разберешъ живота като онзи, тъй наречения Стойко Чорбаджи. Слѣзълъ той въ пазара и срещналъ единъ беденъ човѣкъ и му купилъ единъ бѣлъ джигеръ* съ черва и му ги далъ и оставилъ бедния да върви отзадъ. Чорбаджията върви отпредъ и когото срещне, казва му: “Купихъ единъ джигеръ на този за децата му, да се пооблажатъ малко.” Ти вървишъ и чорбаджията съ тебе и разправя той, че купилъ джигера. Кой прави добро въ дадения случай: чорбаджията ли или агнето, което е дало своитѣ дробове? Може би паритѣ, съ които помагате на нѣкой човѣкъ, за тия пари нѣкой другъ е далъ живота си, станалъ е жертва. Или пък нѣкой пѫть вие искате да проповѣдвате; нѣкой пѫть искате нѣкои хора да ги учите да любятъ Бога и ги учите не на любовь, а на тщеславие. Вие още не сте показали Божията Любовь и отивате да учите хората на Божията любовъ. Какъ ще покажете Божията Любовь? Ти отивашъ да изучавашъ слабоститѣ на хората. “Той е малко сприхавъ”, казвашъ. Казвашъ: “Той не е човѣкъ, на когото да разчиташъ, той не е благороденъ и щедъръ и т. н.” Щомъ не е добъръ, направи го добъръ! Вие занасяте болния часовникъ при часовникаря и веднага като излѣзе отъ часовникаря, този часовникъ върви. При тебе не върви, а като излѣзе отъ него, върви и показва точно времето. Ти искашъ една грѣшна душа да върви къмъ Бога. И ако не знаешъ работитѣ, както часовникаря, тогазъ не я бутай! Какво ще я буташъ?

 

Та рекохъ, на всинца васъ много глоби ще ви наложатъ за недоброто поправяне на часовницитѣ, понеже мнозина отъ васъ ще се оплакватъ, че сте имъ развалили часовницитѣ. Разправяше единъ проповѣдникъ, единъ неговъ познатъ обърналъ единъ човѣкъ къмъ Бога и го завелъ у дома му и казалъ: “Намѣрихъ една душа обърната.” И проповѣдникътъ го приелъ. Сутриньта като станалъ, обърнатиятъ го нѣмало и кесията съ паритѣ изчезнала. Много хора азъ забелязвамъ, като дойдатъ тукъ, казватъ: “Можемъ да влѣземъ въ вашето общество.” Защо искатъ да влѣзатъ? Тѣ искатъ да си прекаратъ живота между добри хора. Азъ считамъ, че всички хора сѫ добри. Азъ считамъ, че всички шишета сѫ добри, докато не сѫ счупени. Щомъ едно шише се счупи, то става опасно. Всѣкога когато въ едно общество нѣма съгласие, подразбирайте, че шишетата сѫ счупени и има разногласие. Умниятъ трѣбва да стопи шишетата и да направи едно по-хубаво шише.

 

Допуснете че въ едно общество като това, както се събирате, че нѣкой казалъ нѣкоя нецензурна дума. Дайте му единъ кръстъ за храбрость. Дайте му възнаграждение 500-600 лева, хиляда лева и кажете му: “Такива думи не съмъ чулъ. За пръвъ пѫть чувамъ такава хубава дума като тво-ята.” Но ще кажете: “Това не е морално.” Вие сте чудни хора. Вземате едно вѫже, обесите човѣка и казвате: “Това вѫже е престѫпно.” Едно вѫже, на което бесятъ човѣка, става ли престѫпно? На човѣка, когото бесятъ, казватъ: “Ти още не си доузрѣлъ.” Покачватъ го на вѫжето за да доузрѣе. Защо окачватъ крушитѣ? За да доузрѣятъ.

 

Защо разпнаха Христа? За да Го научатъ на търпение! Да има пълна вѣра! Величието на Христа, като бѣше разпнатъ, това е търпението Му! Когато разпнаха Христа, Той мислѣше защо Го разпнаха. Васъ само да ви бутнатъ, една дума да ви кажатъ и вие цѣла нощь не можете да спите. Казватъ ви, че сте невежа. Какво лошо има въ думата “невежа”? Турете следъ “не” една запетая и става “вежа”. Де е лошото въ думата “невежа”? Ето какво е невежа: Буквата “н” показва, че трѣбва да изучавате закона на противоречията. “Е” показва, че трѣбва да изучавате закона на размножението. “В” показва, че трѣбва да изучавате закона на посаждането. Трѣбва да разбирате противоречията, които сѫществуватъ. Идватъ нѣкой пѫть при мене и ми казватъ: “Учителю, научи ни.” Че какво да ви уча? Вие нѣкои работи знаете по-добре отъ мене! Вие казвате: “Какъ да обичаме?” Какъ така? Че азъ отъ тебе трѣбва да уча какъ да обичамъ! Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, какви любовни писма си писалъ на твоитѣ. Азъ имамъ твоитѣ любовни писма, отъ които азъ се уча. Какво излияние на сърдцето! Ако си забравилъ, да ти прочета твоитѣ писма. Изваждамъ едно писмо и почвамъ да му чета: “О мила възлюблена, когато те срещнахъ, слънцето изгрѣ въ моята душа. Отъ този день нѣщо тържествено се събуди въ менъ! И моятъ животъ се промѣни. И всички нѣща придобиха своята цена. И моето сърдце трепери като сърдцето на единъ ангелъ. И само да те зърна нѣкѫде, това е за менъ достатъчно.”

 

Рекохъ, де е погрѣшката сега въ неразбирането на любовьта? Какво трѣбва да се учи този човѣкъ? Богатиятъ всѣки може да го обича, но сиромахътъ - не всички. Учениятъ всѣки може да го обича, но невежиятъ - не всички. Добриятъ всѣки може да го обича, но лошиятъ - не всички. Любещиятъ всѣки може да го обича, но онзи, на когото душата тъй не е запалена, не може да го обича никой.

 

Наскоро се разправяхме съ една млада сестра, която има много опитности въ живота си. Тя казва: “Не можахъ да разбера любовьта.” Любовьта сама по себе си е разбрана. Когато се грѣешъ на огъня, това е любовьта. Това е естественото положение, като те лъха това, което иде отъ огъня. Но като се опиташъ да целунешъ огъня, той ще ти изгори устата. И въ любовьта хората целуватъ вѫгленитѣ на огъня. Тѣ ще ти изгорятъ устата. Грѣй се на огъня, но не целувай вѫгленитѣ на огѫня! Това сѫ символи, които ще разбирате. Вѫгленътъ всѣкога изгаря. Законътъ е: Богъ е поставилъ слънцето надалечъ. Слънцето е единъ вѫгленъ и ако човѣкъ би целуналъ този вѫгленъ, той би му изгорилъ устата. Слънцето седи на 92 милиона мили далечъ отъ земята и отъ тамъ праща своитѣ цѣлувки. Слънцето даже и отъ тая далечина изгаря кожата. Слънцето има и черни лѫчи. И Богъ е турилъ предпазителна енергия на тая разрушителна енергия. Вие нѣкой пѫть се изгаряте съ земната любовь. И въ нея има черни лѫчи. И въ любовьта има една енергия, която разрушава. Вие си играете съ земната любовь. Въ нея има и черни лѫчи. Отъ чернитѣ лѫчи човѣкъ може да умре. Човѣкъ, който изучава земната любовь, трѣбва да си тури броня.

 

Вие не можете да разберете Любовьта, докато нѣмате единъ конкретенъ образъ. Докато у васъ идеята за Бога не стане ясна, вие Любовьта не можете да я разберете. Какъ ще познаете, дали сте я разбрали. Дойде ви да кажемъ една неприятна мисъль или едно неприятно чувство или нѣщо ти се случи въ живота, което веднага наруши мира ви. Ако съ това чувство въ дадения случай вие ще изгубите равновесие, вие нѣмате понятие за Любовьта. Онзи, който има понятие за Любовьта, нищо въ свѣта не може да го смути. Докато вие се смущавате въ живота, вие нѣмате истинско понятие за Любовьта! Имате любовь, но това не е Божествената Любовь. Вие ще имате любовь, която ще ви донася всѣкога всичкитѣ неприязнени чувства или недоволства въ живота. Тя е любовь, която донася недоволството.

 

Азъ да ви приведа примѣри. Има автори, които сѫ писали върху любовьта. Има две приятелки ученички, свършили гимназия и си живѣятъ приятелски. Запознаятъ се съ единъ младъ момъкъ и дветѣ се скаратъ. Защо? Питамъ: тая любовь, която скарва хората, отъ Бога ли е? И това любовь ли е? Не, това сѫ търговси сделки. Или една майка, и въ нея се ражда противоречието. И въ Йакова имаше противоречие. Вземете сегашнитѣ понятия за еднобрачие. Едно време патриарситѣ имаха по нѣколко жени. Яковъ, който излъга брата си, че му взе първородството, избѣга и отиде въ странство при Лавана. Лаванъ имаше две дъщери: едната бѣше видна, красива, а пъкъ на другата очитѣ й бѣха малко неправилни. И сега бащата продава дъщеритѣ си. Седемъ години Яковъ трѣбваше да слугува за едната. Лаванъ му бѣше казалъ: “Седемь години като служишъ за едната, ще ти я дамъ.” Яковъ следъ като служи седемь години, Лаванъ му даде старата. Каза му: “У насъ не е обичай да женимъ по-рано младата сестра.” И де е погрѣшката сега? Лаванъ му каза: “Ти се ожени за старата. Младата ще дойде подиръ нея.” И Яковъ трѣбваше да слугува 7 години и за младата. Питамъ: “Колко жени трѣбва да има човѣкъ?” Най-малко две! Питате: “Една жена колко мѫже трѣбва да има?” Най-малко двама! Това сега е неразбрано. Въ дадения случай трѣбва да има двама! Ти като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ жена си! И като намѣришъ дветѣ, ще намѣришъ мѫжа си! Докато не си намѣрилъ съдържанието на 2-тѣ, ти никога не можешъ да намѣришъ нито приятеля, нито другаря. Съ 2-тѣ се твори свѣтътъ! Той е творческия принципъ, който твори. Две жени трѣбва да имаме. Едната жена никога не се жени. Тя не се нуждае отъ женитба. На нея мѫжъ не й трѣбва! И на единиятъ мѫжъ жена не му трѣбва. Той никога не се жени. Тѣ двамата сѫ едно. Едното никога не се жени. А пъкъ 2-тѣ се жени и то се жени като мѫжъ, жени се и като жена.

 

Та рекохъ, ще намѣришъ двама мѫже. Ще намѣришъ първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще ти покаже за кого да се оженишъ. Жената ще намѣри първия мѫжъ, който никога не се жени и той ще й даде най-добрия съветъ, за кой мѫжъ да се ожени. И мѫжътъ ще намѣри първата жена, която никога не се жени, за да му покаже, за коя жена да се ожени. Това е идеята за Бога. Богъ, който е създалъ свѣта, при Него ще отидемъ да се научимъ. Каквато и работа да започвашъ, Той ще ти даде съветъ, ще ти покаже пѫть. Отидешъ ли да искашъ отъ другитѣ съветъ, ти всѣкога ще направишъ погрѣшка.

 

Та рекохъ, една седмица бихъ желалъ да живѣете безъ да виждате погрѣшкитѣ на хората! Да станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората! Като дойдатъ нѣкои тукъ, гледамъ, развиватъ философски тези. Тѣ сѫ хубави работи! Нѣма нищо. За менъ една лоша дума какво е? Азъ лесно мога да я поправя, понеже това сѫ само колебания на въздуха. Азъ имамъ известни машинки, съ които хващамъ една дума и я филтрирамъ. Промѣнямъ трептенията на тая дума. Въ свѣта нѣма лоша дума, но човѣкъ се мѫчи да й тури лошо значение. Богъ е Словото, разумното Слово. Какъ ще направишъ ти една дума лоша? Когато кажешъ: “Ти ми си омразенъ”, какво разбирате подъ “омразенъ”? Понеже ти си искалъ да спишъ повече, а пъкъ този, който те мрази, те е събудилъ преждевременно. И ти го мразишъ. Това е омразата. Всѣки, който те е събудилъ не на време, ти не го обичашъ вече, понеже не си се успалъ. И кого мразите вие? Или който ти е далъ това, което не искате, или ти е взелъ това, което искате. РА - това е изгрѣващето Слънце. Да мразишъ не е лоша работа. Слънцето въ тебе започва да действува: Чрезъ омразата ти ще научишъ, какво нѣщо е любовьта! Омразата е най-хубавата дреха на любовьта, която може да се облѣче! Като дойде любовьта, облечена въ омразата, хората започватъ да ходятъ по модата. Нали като излѣзе отъ Парижъ една мода, всички се обличатъ по нея? Модата е на мѣсто. Та рекох, когато нѣкой ме мрази, казвамъ: “Любовьта е облечена съ своята хубава дреха.” И думата “омраза” ми стане приятна!

 

Вземете думата “лъжа”. Тя излиза отъ думата “лижа”, значи опитвамъ нѣщата, дали е сладко или горчиво. Изближа това или онова и което намѣря сладко, го взема. Вие казвате, че нѣкой ви нарекълъ “лъжецъ”. Че кой отъ васъ не е близвалъ. Противоречието седи на друго мѣсто: Докато не се научите да цените нѣщата, не можете да имате правилно отношение къмъ тѣхъ! Едно нѣщо е важно: Като срещнете единъ човѣкъ, трѣбва да познаете оная цена, която Богъ е вложилъ въ него. Цената, благата, които Богъ е вложилъ въ всѣка човѣшка душа, това трѣбва да познаете. И ако и той познае благата, които Богъ е вложилъ въ васъ, отношения може да се образуватъ между двамата. Трѣбва всѣки единъ да оцени вложеното въ хората! Това става вече една основа. И ако срещнете нѣкого и не можете да оцените каквото Богъ е вложилъ въ него, то не може да се образува отношение между васъ. И какво е съвестьта? Всѣкога, когато направимъ погрѣшка въ живота, то нѣщо ни говори: “Ти не си оценилъ това, което Богъ е вложилъ въ неговата душа.” Дойде нѣкой човѣкъ при тебе. Той не е пратенъ при тебе да го направишъ богатъ или ученъ, но да му направишъ една малка услуга. Напримѣръ дойде нѣкой при тебе и има трънъ на крака си. Вземи и извади този трънъ. Или има прашинка въ окото си. Да извадишъ тая прашинка. Ти казвашъ: “Но защо да се убоде този човѣкъ?” Нѣма нищо, че се е уболъ. Като се е уболъ, това е едно благословение заради тебе.

 

Преди години отиваме на курортъ въ Юндола, къмъ Батакъ. И бѣхме се натъкнали на единъ старъ българинъ, който ни бѣше далъ стая въ своята бичкиджийница. И той бѣше голѣмъ аристократъ и ни гледаше отъ високо, като че нищо не иска да знае. Седи и ни гледа като на разбойници, като на завѣяни религиозни хора! Чудятъ се ония какво да правятъ. Бащата е такъвъ! Но синътъ е противно на баща си. Единъ день този, стариятъ, като работѣлъ въ бичкиджийницата, отхвръкнало една парченце и паднало (влѣзло) въ окото му. Синътъ казва: “Ще ослѣпѣе бащата. Да го пратимъ въ София”. Рекохъ: “Нека дойде при менъ.” Рекохъ му: “Какво има?” Той казва: “Влѣзло е нѣщо въ окото ми.” Плаши се. Хващамъ клепача и дигамъ горния клепачъ и виждамъ една клечица. Рекохъ: “Ще внимавашъ, ще ме слушашъ. Ако ме слушашъ, съ малко ще се отървешъ. Ако не, отиде окото и ти ще отидешъ?” Той седи и ме гледа. Изваждамъ си бѣлата кърпа, обръщамъ окото му. Рекохъ: “Дайте малко дървено масло.” Намазвамъ го. Рекохъ: “Не бойте се. Спасено е окото.” Превързвамъ му окото съ моята кърпа. На другия день той се усѣща другъ. Отъ тамъ насетне той е любезенъ, добъръ. Колата си туря на наше разположение. Казва на сина си: “Тия хора сѫ Божи хора.” Всичко туря на наше разположение. Да допуснемъ, че срещнете такъвъ единъ човѣкъ. Той е едно препятствие въ живота. Сега азъ не казвамъ, че съмъ разрешилъ този въпросъ, но разсѫждавамъ. Направи една малка услуга. Менъ нищо не ми костува. Бихъ могълъ да кажа въ случая: “Да си носи той последствията. Да прави каквото иска.” Но Провидението, Богъ му туря една малка клечка. Тая клечка ни свързва и се обикнахме. Стопи се сърдцето му, той възлюби всички. Когато ни срещнѣше, все ни поздравляваше. Казваше: “Харни хора сѫ тѣ!”

 

Питамъ сега: ние сме дошли тукъ на Рила каквито шушки има да ги извадимъ навънъ. И като се върнемъ, нито единъ отъ васъ да нѣма нито една шушка. Да се освободите отъ тѣхъ. И като се върнете, всички да се подмладите! Да нѣма нѣкой, който да каже: “Изгубихъ си времето. Нищо не можахъ да постигна.”

 

Планината е мѣсто за Любовь! Планината е опасна за онзи, който не разбира, но за онзи, който разбира, планината има всички блага.

 

Рекохъ, ще започнете да изучавате законитѣ на любовьта! Онзи, когото Богъ е пратилъ при васъ, покажете любовьта си къмъ него. И кой е първия признакъ на любовьта? Като дойде нѣкой при васъ, какъ трѣбва да покажете любовьта? Ще се облечете съ червена рокля, ще си турите червенъ калпакъ, червени обуща, червени чорапи. Всичко ще бѫде червено. И на този, когато обичате, и нему ще дадете червени дрехи. Всичко червено. Ще му снемете старитѣ дрехи и ще му турите червени дрехи. Какъ ще ме резберете? Ще кажете: “Ще замяза на палячо”. Ако буквално ме резберете, на палячо ще заприлича, но ако ме разберете мистически, този човѣкъ, като излѣзе, ще прослави Бога! Ще каже: “Благословенъ е часътъ, въ който срещнахъ този човѣкъ. Той ме облѣче съ нѣщо.” Има дрехи обикновени, има и магнетически дрехи въ свѣта. Онзи, когото обичашъ, ще му дадешъ една магнетическа червена дреха и тя ще му бѫде като една защита отъ неприятноститѣ вѫтре въ живота. И ако вие не вѣрвате въ това, направете си едно палто, не го закопчавайте зимно време, и можемъ да му туримъ една магнетическа закръпка и презъ цѣлата зима ще ви бѫде топло, като че е закопчана. Не е закопчана, отворена е, а пъкъ при това топло държи. Значи не е въ тая материя, която виждате! Не е само тая рѫка, съ която хващате човѣка. Има една друга рѫка, съ която, като хванете човѣка, ще му дадете едно благо. Има едно друго око, съ което, като погледнете човѣка, той ще почувствува Божествената свѣтлина, която излиза отъ васъ. Тия две нѣща трѣбва да намерите. Освенъ тия две очи, трѣбва да намѣрите третото око, кое[то] ще ви показва, какъ трѣбва да гледате. Тия две очи сѫ много на мѣсто, но ако при тѣхъ нѣма третото око, отъ което излиза Божествена свѣтлина, вие нѣма да дадете нищо на онзи.

 

Ние сме дошли тукъ на планината да научимъ онзи Великия Божественъ законъ. Има много нѣща, които хората сѫ научили, а пъкъ има много нѣща, които сега хората трѣбва да научатъ. Ние презъ хилядитѣ години сме дишали въздухъ, но днешниятъ въздухъ ще внесе нѣщо ново. Всѣка една вдишка ще внесе нѣщо ново отъ Бога. Вие още не знаете, какво нѣщо е дишането. Днешнитѣ вдишки трѣбва да внесатъ онова Божественото. Миналитѣ вдишки сѫ внесли вече своето. А пъкъ днешнитѣ вдишки ще внесатъ това, което Богъ ни праща сега. Ако днешнитѣ вдишки сѫ криви, то и утрешнитѣ вдишки ще бѫдатъ криви. Днешната мисъль трѣбва да внесе нѣщо ново въ насъ.

 

Азъ мога да ви чета отъ тая книга (“Царскиятъ пѫть на душата”) казани работи или мога да ви чета отъ друга книга нѣкои нѣща. Тѣ сѫ все казани работи. А пъкъ трѣбва да дойде новото. И което днесъ разберете, и което днесъ приложите, то е Божественото. Другитѣ нѣща сѫ само спомагателни работи. Азъ мога да ви кажа преди колко милиона години е създадена земята. Кажете ми, колко милиона години има, откакъ вие сте създадени? Споредъ Библията колко години има, откакъ е създаденъ човѣкъ? Нали 8 000 години? Споредъ окултната теория преди 18 милиона години. И това е вѣрно. Това сѫ цифри. 8 000 години или 18 милиона години, тѣ означаватъ едно и сѫщо нѣщо.

 

Въ сегашната епоха имаме пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога като дихание, той се е пробудилъ и започналъ самостоятелно да живѣе и да се развива неговото съзнание. По-рано той е живѣлъ въ Бога. Но за това сѫществуване, което човѣкъ е ималъ въ Бога, ние нищо не знаемъ. Ние знаемъ за него отъ тогазъ, отъ както той е излѣзълъ отъ Бога и влѣзълъ въ този свѣтъ на промѣнитѣ, защото въ живота вие нѣма да имате този, гладкия пѫть, който вие очаквате. И вие трѣбва да се радвате на всички противоречия въ живота, защото противоречията въ живота показватъ Божественото. Мислите ли, че този камъкъ нѣма противоречия? Има, но не ги чувствува! Но седи ли по-горе отъ васъ? Не! Но ние, които чувствуваме противоречията, седимъ по-горе отъ камъка. Единъ день камъкътъ, като почне да чувствува противоречията, ще се издигне. Та колкото повече противоречия има въ вашата душа, толкозъ по-добре за вашата душа. Защото противоречията, това сѫ възможности! Около тия противоречия има хиляди разумни сѫщества, които треперятъ да ви направятъ едно благо.

 

Ще обясня този въпросъ за противоречията съ единъ примѣръ. Преди години двама млади американци, като яли и пили на хотела близо до Ниагарския водопадъ, качили се на една лодка да се поразходятъ на тая рѣка, която образува Ниагарския водопадъ. Но понеже мисъльта имъ не е била трезва, подема ги водата къмъ водопада. Всрѣдъ водопада има една канара. Лодката се удря о канарата. Единиятъ слиза на канарата, а другиятъ съ лодката водата го повлича надолу. И всички американци, които били наоколо, се събрали около водопада и мислѣли, какъ да го спасятъ. Той кацналъ тамъ като нѣкоя гарга. И хиляди хора търсятъ какво да измислятъ, за да спасятъ този човѣкъ отъ туй положение. И американцитѣ измислили. Хвърлили съ едно телено вѫже единъ снарядъ, който пада на канарата отгоре и по това вѫже изтеглили този човѣкъ. Та рекохъ, ако вие се намѣрите въ едно затруднително положение, хиляди разумни души треперятъ, за да ви избавятъ отъ това нещастие, въ което сте попаднали.

 

Вие сте попаднали въ извесно нещастно положение; не сте били трезвенъ. Всички мѫчнотии показватъ, че не сте били трезвенъ. Ние не съзнаваме грѣшкитѣ, които правимъ въ живота. Но при всѣка една грѣшка при тебе седятъ разумни сѫщества, които искатъ да ти помогнатъ. И въ тѣхъ не блика отвращение, но Велика Любовь. Тѣ искатъ да ви предадатъ великото благо и да ви научатъ какъ да живѣете. И при всичкитѣ противоречия, които срещате въ живота си, обръщайте се къмъ Бога, но съ любовь. Вие не можете да се обърнете къмъ Бога съ любовь! За Този, Който всичко ви е далъ и за васъ се грижи, вие казвате: “Ние не Го познаваме!” А пъкъ този, който нищо не ви е далъ, за него се залепвате като лепка. Децата турятъ на плета лепливи пръчки. Птичкитѣ кацнатъ на тѣхъ, залепватъ се и увисватъ. Азъ съмъ виждалъ тия птички. Като ги хванатъ децата, откѫснатъ имъ главитѣ, оскубятъ ги и ги опичатъ. Това не е любовь!

 

Любовьта прави човѣшката душа свободна. Любовьта облича душата съ свѣтла дреха! Любовьта облича човѣшката душа съ животъ! Когато дойде Любовьта, тя ще ви облѣче съ животъ, ще ви даде свѣтлина и ще ви даде свобода. Тамъ дето има животъ, свѣтлина, знание, свобода, тамъ е Любовьта. Рекохъ сега, не търсете Любовьта отвънъ! Докато сте недоволни, вие сте заобиколени отъ общество на разумни сѫщества, (които искатъ да ви помогнатъ). А пъкъ щомъ вие сте радостни, вие сте вече на банкетъ. Щомъ се радвате, вие сте на банкетъ. И щомъ дойде едно неприязнено чувство, тѣ всички мислятъ заради васъ, какъ да ви помогнатъ. И като ви помогнатъ, и ви помагатъ като ви извадятъ отъ това опасно мѣсто, безъ да изгубите нито единъ косъмъ. А пъкъ сте на банкетъ, тѣ се радватъ, че сѫ могли да ви помогнатъ.

 

Следователно, постѫпвайте като тѣхъ! Дойде нѣкой до опасно мѣсто, помогнете му! И като излѣзе отъ опасното мѣсто, дайте му банкетъ и се радвайте! Това е сега нашето предназначение! Ако нѣкой се е качилъ на нѣкое опасно мѣсто, не го хукай защо се е качилъ тамъ. Това нищо не разрешава. Качилъ се е тамъ!

 

Та рекохъ, при сегашнитѣ условия такъвъ е животътъ. Времето отвънъ, (небето е облачно), показва какво е сегашното наше разбиране. Ние не можемъ да видимъ Божествената красота въ противоречията, които сѫществуватъ въ свѣта. Но когато духнатъ Божественитѣ вѣтрове и изчезнатъ облацитѣ и стане ясно и слънцето изгрѣе наоколо, тогазъ ще видимъ Божията Любовь, съ която Богъ ни е заобиколилъ!

 

Та рекохъ сега, ще ви препорѫчамъ едно нѣщо: Старитѣ да се оженятъ за Любовьта. Младитѣ да се оженятъ за Мѫдростьта. Това ви пожелавамъ сега. Ако е стара сестра, да се ожени за Любовьта. Ако е старъ братъ, да се ожени за Любовьта. Ако е младъ братъ, да се ожени за Мѫдростьта, знанието. Ако е млада сестра, да се ожени за Мѫдростьта, за знанието. Всички трѣбва да бѫдете оженени, нищо повече. А пъкъ вашето дете, което се роди отъ това, ще го оженимъ за свободата, за Истината. И тогазъ ще имаме едно семейство, въ което хората нѣма да умиратъ и ще станатъ безсмъртни. Докато по този начинъ се жените (сегашния), ще се раждате, ще се жените и ще умирате, а пъкъ щомъ старитѣ се оженятъ за Любовьта и младитѣ за Мѫдростьта и децата за Истината, тогазъ ще имате едно семейство, за което Богъ казва: “Ще се вселя между тѣхъ и ще живѣя между тѣхъ, и ще имъ бѫда Баща и ще ми бѫдатъ синове и дъщери.”

 

Да приложимъ сега Божията любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина и по този пѫть да изпълнимъ Волята Божия.

 

“Въ Божията Любовъ, въ Божията Мѫдрость и скритъ животътъ. (Три пѫти.)

 

6 ч. 18 м.

 

11-та лекция на Учителя

4.VIII. 1937 година, срѣда, 5 ч. с.

 

------------------------

*джигеръ - (пер.-тур.) дробъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ЧОВѢКА.

Животътъ на човѣка не се заключава въ неговото положение, дали той е майка, баща или дете, нито дали е царь или обикновенъ човѣкъ. Това сѫ служби, служебни отношения, които човѣкъ временно заема, за да научи отъ тѣхъ нѣщо. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да има отношения къмъ нѣщата. Той трѣбва да има отношения, първо къмъ Бога, после къмъ своя ближенъ — майка, баща, братъ, сестра, приятель и най-после къмъ себе си. Той трѣбва да има отношения къмъ храната, къмъ водата, къмъ въздуха и къмъ свѣтлината. Безъ тия отношения, той не може да сѫществува. Какъ ще живѣе човѣкъ безъ въздухъ? Или какъ ще живѣе безъ храна, безъ вода и безъ свѣтлина? Колкото и да е ученъ, безъ тѣзи четири елемента той не може да живѣе. Нѣма ли тѣзи елементи на разположение, знанието му нищо не струва. Той не може да се ползува отъ своето знание, отъ науката, която е придобилъ. Безъ отношения животътъ нищо не представя. Безъ отношения животътъ носи голѣми разочарования за човѣка. Какво виждаме въ живота? — Щомъ дойде на земята, като малко дете, човѣкъ бива приетъ като царски синъ, а щомъ напусне земята, изпращатъ го като последенъ беднякъ. Така и кръчмарьтъ приема своитѣ посетители. Въ първо време той ги кани любезно, учтиво, но като се напиятъ, изпѫжда ги навънъ. Когато се роди дете въ нѣкой домъ, майката и бащата се радватъ, даватъ угощение въ честь на детето си, носятъ го на рѫце, пѣятъ му, грижатъ се за него. Щомъ умре, сковаватъ нѣколко дъски, турятъ го вѫтре, заравятъ го въ земята и го засипватъ съ пръсть. Да посрещнете човѣка тържествено, а да го изпратите безславно, това не е разрешаване на задачитѣ на живота. Който е посрещнатъ на земята славно, а изпратенъ безславно, той нищо не е научилъ.

Какво представя детето, което иде на земята? Детето символизира душата на човѣка, затова всички му се радватъ. Душата слиза отъ невидимия свѣтъ въ форма на малко дете, но тя носи знания въ себе си, които постепенно проявява. Когато срещне младъ момъкъ и млада мома, душата ще ги запознае, ще ги сближи, ще създаде красиви отношения помежду имъ и следъ време ще ги повдигне въ чинъ майка и баща, ще имъ даде сериозни задачи за разрешаване. Тя ще следи отгоре, какъ тѣ разрешаватъ задачитѣ си. Отъ правилното или неправилно разрешаване на задачитѣ имъ зависи, какъ ще ги изпратятъ отъ земята. Може нѣкой да плаче за тѣхъ, а може и никой да не плаче.

Като слушате да говоря така, ще се запитате, какъвъ смисълъ има тогава животътъ. Великъ е смисълътъ на живота, но той трѣбва правилно да се разбере. Смисълътъ на живота не може да се разбере въ кръчмата. Тамъ човѣкъ добива лоши навици. Смисълътъ на живота не може да се разбере въ богатството, дето човѣкъ развива гордость и щеславие. Смисълътъ на живота не може да се разбере и въ силата, защото силниятъ човѣкъ безъ свѣтлина на съзнанието става насилникъ. Богатиятъ, силниятъ човѣкъ безъ свѣтлина на съзнанието мяза на онзи богаташъ, който срещналъ своя беденъ съседъ на пазара, спрѣлъ го и му казалъ. Почакай малко, да купя нѣщо за децата ти. Той купилъ парче бѣлъ дробъ съ червата заедно, далъ ги на съседа си и тръгналъ предъ него. И двамата отивали въ домоветѣ си. Де кого срѣщалъ, богатиятъ го спиралъ и казвалъ: Купихъ бѣлъ дробъ и черва на своя беденъ съседъ, да сготви чорба за децата. Какъ мислите, кой прави добро въ дадения случай агнето, което е станало жертва, или чорбаджията, който е далъ два — три лева за парче дробъ и нѣколко черва?

Не правите ли и вие сѫщото съ паритѣ, които давате на нѣкой беденъ? Вие минавате за благодетель, а за тия пари е станало жертва друго нѣкое сѫщество. Не правите ли и вие сѫщата погрѣшка, като отивате да проповѣдвате на хората Божията Любовь, безъ сами да сте я придобили? И тогава, вмѣсто да ги учите, какво нѣщо е любовьта, вие ще ги учите на щеславие. Какъ ще покажете на хората любовьта, когато се занимавате съ тѣхнитѣ слабости? Казвате, че еди-кой си човѣкъ е сприхавъ, другъ е грубъ, а въ трети не виждате никакво благородство, никаква щедрость и т. н. Щомъ намѣрите, че нѣкой човѣкъ не е добъръ, направете го добъръ. Какъ часовникарьтъ може да поправя развалени часовници, а вие не можете да изправите единъ грѣшенъ човѣкъ? Ако искате да обърнете една душа къмъ Бога, а не знаете, какъ да постигнете това, по добре не я пипайте. Оставете да дойде при нея опитниятъ часовникарь, да бутне тукъ тамъ неговитѣ развалени части и да го накара да върви напредъ, да се обърне къмъ Бога.

Следователно, докато не се научите добре да поправяте разваленитѣ часовници, много глоби ще плащате. Много оплаквания ще има срещу васъ, задето, не само че не сте поправили часовницитѣ на хората но още повече сте ги развалили. Единъ религиозенъ човѣкъ обърналъ единъ грѣшникъ къмъ Бога. Доволенъ отъ това, което направилъ, той завелъ обърнатия грѣшникъ въ дома на проповѣдника и му казалъ: Водя ти една обърната душа, единъ разкаянъ грѣшникъ. Понеже тази вечерь нѣма кѫде да нощува, ако е възможно, нека прекара въ твоя домъ. Проповѣдникътъ го приелъ въ дома си. На сутриньта, гледа, стаята празна. Обърнатиятъ изчезналъ, но заедно съ това обърналъ и кесията на проповѣдника. Такива случаи се срѣщатъ въ всички религиозни общества. Дойде нѣкой отвънъ и пита: Мога ли да влѣза въ вашето общество? — Защо иска да влѣзе въ нашето общество? — Да прекара живота си между добри хора. Навсѣкѫде има добри хора, не само въ религиознитѣ общества. Споредъ мене, всѣко шише е добро, докато е здраво. Щомъ се счупи, то става опасно. Значи, докато въ едно общество има разногласия, шишетата му сѫ счупени. Щомъ едно отъ шишетата на известно общество се счупи, най-умниятъ отъ обществото трѣбва да стопи счупеното шише и да направи отъ него ново. Когато отъ вашата срѣда излѣзе човѣкъ, който говори лоши думи, или прави клюки, извикайте го при себе си и му дайте кръстъ за храбрость, или известна сума. Кажете му, че го възнаграждавате, понеже до това време не сте слушали такива хубави думи. Ще кажете, че това не е морално. — Морално ли е, когато бесятъ нѣкого? Вѫжето, съ което бесятъ човѣка, виновно ли е въ това деяние? Вѫжето не е виновно за престѫплението, което човѣкъ върши, но хората сѫ недоволни отъ него. Вѫжето казва: Азъ не съмъ виновно, че на мене могатъ да закачатъ разни предмети. На мене закачатъ дрехи да съхнатъ, круши — да зрѣятъ и хора — да ги бесятъ. Щомъ крушитѣ ги закачатъ на мене, за да дозрѣватъ, тогава и хората ги бесятъ, за да дозрѣватъ.

Защо разпнаха Христа? — За да покаже на хората своята вѣра, своето търпение и упование въ Бога. Въ това седи величието на Христа. Велико е търпението на Христа! Ако на едного отъ васъ засегнатъ честолюбието, той ще се разтревожи, цѣла нощь нѣма да спи. — Защо се е разтревожилъ? — Че нѣкой го нарекълъ невежа. Какво лошо има въ думата „невежа“? Отдѣлетѣ частицата „не“ съ запетая, и той ще стане „вежа“. Какво е значението на думат „невежа“? Буквата „Н“ въ думата невежа означава законъ на противоречие. Буквата „Е“ означава законъ на размножаване. Буквата „В“ — законъ на посаждане. Човѣкъ трѣбва да научи тия закони, за да се справя съ мѫчнотиитѣ си. — Какъ трѣбва да обичаме? — Вие знаете това по-добре отъ мене. Какви любовни писма, какви излияния сте писали на своитѣ възлюбени! Ако искате да знаете, какви писма сте писали, още сега мога да възпроизведа едно отъ тѣхъ: О, моя възлюбена, откакъ те видѣхъ, слънцето на моята душа изгрѣ. Отъ този моментъ нѣщо велико се събуди въ менъ, и моятъ животъ коренно се промѣни. Всички нѣща около мене се осмислиха и придобиха своята цена. Сърдцето ми трепти като сърдцето на ангелъ. Достатъчно е единъ моментъ само да те зърна, за да се почувствувамъ доволенъ и щастливъ.

Красиви сѫ писмата на любовьта, но въпрѣки това хората страдатъ. — Защо страдатъ. — Защото не разбиратъ любовьта. Човѣкъ трѣбва да се учи, да придобива вѫтрешно богатство, за да бѫде обичанъ. Всѣки обича богатия, но малцина обичатъ сиромаха. Всѣки обича учения, но малцина — невежия. Всѣки обича добрия, но никой не обича лошия. Всѣки обича любещия, но малцина обичатъ онзи, на когото сърдцето не е изпълнено съ любовь. — Тогава, какъ да разберемъ любовьта? — Много просто! Иди край запаленото огнище, погрѣй се малко и ще разберешъ любовьта. Щомъ усѣтишъ лъха на топлината, ти си попадналъ вече въ областьта на любовьта. Цѣлунешъ ли огъня, той ще изгори устата ти. Тъй щото, когато нѣкой казва, че се е изгорилъ отъ любовьта, това показва, че той е цѣлуналъ разгоренитѣ вѫглени на любовьта. Това сѫ символи, които трѣбва да разбирате. Слънцето е главниятъ вѫгленъ на любовьта. Който би се опиталъ да цѣлуне този вѫгленъ, той за вѣчни времена ще носи върху устата си последствията на изгарянето отъ този вѫгленъ. Като знае това, Богъ е поставилъ слънцето на 92 милиона мили разстояние отъ земята, отдалечъ да изпраща своитѣ цѣлувки. И отъ това разстояние даже слънцето изгаря, прави кожата на хората черна. Това се дължи на чернитѣ лѫчи на свѣтлината. За да не става пълно изгаряне отъ чернитѣ слънчеви лѫчи, срещу тѣхната енергия е поставена предпазителна мрежа. Когато нѣкой се оплаква, че сърдцето му е изгорѣло отъ човѣшката любовь, това показва, че той е попадналъ въ чернитѣ лѫчи на земната любовь. Тѣзи лѫчи изгарятъ човѣка, а нѣкога могатъ да го умъртвятъ. Който изучава земната любовь, той непременно трѣбва да се бронира.

И тъй, човѣкъ не може да разбере любовьта, докато идеята за Бога въ него не стане ясна. Какъ ще познаете, дали сте разбрали любовьта, или не сте я разбрали? Ако една неприятна мисъль, или едно неприятно чувство сѫ въ състояние да нарушатъ вашия вѫтрешенъ миръ, вие не сте разбрали любовьта. Нищо въ свѣта не може да смути онзи, който е разбралъ любовьта. Който се смущава отъ най-малката неприятность, той нѣма никаква представа за любовьта. Ако може да се говори за нѣкаква любовь въ васъ, тя е онази любовь, която носи недоволство, страдание, смърть. Това е човѣшката любовь. Често слушате да се говори, че две добри приятелки, или двама приятели се скарали. — Защо? — Приятелкитѣ се скарали за единъ момъкъ, а приятелитѣ — за една мома. Каква любовь е тази, която може да скара две приятелки или двама приятели? Това не е любовь, това е търговска сдѣлка. Каква любовь е тази, която се дѣли, която създава противоречия? Често майкитѣ обичатъ едни отъ децата си повече отъ другитѣ. Ревека обичаше Якова повече отъ Исава. Яковъ пъкъ обичаше Рахила повече отъ Лия. За да вземе Рахила за своя жена, Яковъ трѣбваше да работи на чичо си Лавана цѣли седемь години. Като изминаха седемтѣ години, Лаванъ му даде по-голѣмата си дъщеря, Лия, като му каза, че споредъ тѣхния обичай, младата сестра не може да прежени старата. Следъ това Яковъ трѣбваше да работи още седемь години на чича си, за да вземе по-малката сестра — Рахила.

Колко жени трѣбва да има единъ мѫжъ? — Две жени. — Колко мѫже трѣбва да има една жена? — Двама. Това е неразбрано за васъ, но фактъ е, че докато мѫжътъ не намѣри две жени, той не може да познае истинската си жена. И докато жената не намѣри двама мѫже, тя не може да познае истинския си мѫжъ. Докато не разбере съдържанието на числото две, човѣкъ никога не би намѣрилъ своята приятелка и своя приятель. Числото две е творчески принципъ. Съ него е започнало създаването на свѣта. Значи, мѫжътъ трѣбва да има две жени, защото едната никога не се жени. Тя заедно съ мѫжа съставя едно цѣло, а едното никога не се жени. И жената трѣбва да има двама мѫже, защото единиятъ отъ тѣхъ не се жени. Заедно съ жената той съставя едно цѣло, единица. Единицата никога не се жени. Двойката само се жени, и като мѫжъ, и като жена.

Следователно, жена, която иска да се жени, трѣбва да намѣри онзи мѫжъ, който никога не се жени, за да и даде съветъ, за кого да се ожени. Мѫжъ, които иска да се жени, трѣбва да намѣри онази жена, която никога не се жени. Тя ще му даде съветъ, за коя да се ожени. Тази жена или този мѫжъ, които никога не се женятъ, представятъ Бога въ човѣка. Каквато работа и да започвате, идете при Него. Той ще ви даде най-добъръ съветъ и ще ви покаже правия пѫть. Обърнете ли се къмъ другъ нѣкой за съветъ, вие непременно ще сгрѣшите.

Сега, за една седмица бихъ желалъ да станете слѣпи за погрѣшкитѣ на хората. Кой какво казалъ, какво направилъ, туй да не ви интересува. Какво отъ това, че нѣкой казалъ една лоша дума? Лошата дума не е нищо друго, освенъ слабо раздвижване на въздуха. Като чуя една лоша дума, азъ я хващамъ съ щипцитѣ си, подлагамъ я на филтриране. Съ това измѣнямъ трептенията ѝ. Лоши думи въ свѣта нѣма, но човѣкъ внася въ тѣхъ лошо съдържание. Той имъ придава лошо значение. Богъ е разумното Слово. Какъ може тогава думата да бѫде лоша? Казвате за нѣкого, че ви е умразенъ. — Защо? — Защото ви е събудилъ преждевременно, не ви е оставилъ да си доспите. Значи, можете да мразите онзи, който ви е далъ това което не искате, или ви е взелъ това, което искате. Сричката „ра“ въ думата умраза означава изгрѣващето слънце. Значи, когато човѣкъ мрази, слънцето започва да действува въ него. Чрезъ умразата човѣкъ научава любовьта. Умразата е най-хубавата дреха, съ която любовьта се облича. Когато любовьта облѣче дрехата на умразата, хората започватъ да се обличатъ модерно. Когато нѣкой ви мрази, кажете си: Любовьта е облѣчена съ най-хубавата си дреха. Кажете ли така, умразата ще ви стане приятна.

Като ученици, вие трѣбва да анализирате думитѣ, да прониквате въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ и съдържанието на думата „лъжа“? Лъжата произлиза отъ думата „лижа“. Човѣкъ лиже, облизва нѣщата, за да ги опита, сладки ли сѫ или горчиви. Като лизне едно, второ, трето нѣщо, човѣкъ се произнася, кое отъ тѣхъ е сладко и го задържа за себе си. Казвате, че нѣкой ви е нарекълъ лъжецъ. Да лъжешъ, значи да близвашъ нѣщата. Въ този смисълъ, кой човѣкъ не е лъжецъ? Кои не е лизвалъ нѣщата, поне съ крайчеца на езика си? Противоречието, което се явява въ живота ви, не седи въ това, че нѣкой казалъ нѣщо обидно за васъ, но въ това, че не преценявате нѣщата правилно. Докато не се научите правилно да ги преценявате, вие не можете да имате правилни отношения къмъ тѣхъ Едно се иска отъ васъ, като срещнете единъ човѣкъ да му отдадете тази цена която Богъ му е опредѣлилъ. Вие трѣбва да познавате ценното, което Богъ е вложилъ въ всѣка душа и заради него да му отдадете нужното мѣсто въ себе си. Ако и той познава ценното въ вашата душа, между васъ ще се създадатъ правилни отношения.

И тъй, искате ли да поставите здрава основа въ отношенията си, вие трѣбва правилно да преценявате онова, което Богъ е вложилъ въ всѣка човѣшка душа. Това, което хората наричатъ съвѣсть въ човѣка, не е нищо друго, освенъ онзи вѫтрешенъ гласъ, който сѫди човѣка, задето правилно не е преценилъ онова, което Богъ е вложилъ въ дадена душа. Когато нѣкой ви посети, знайте, че той не е дошълъ да иска отъ васъ знание или богатство. Той е дошълъ при васъ да му направите една малка услуга ако трънъ е влѣзълъ въ крака му, да го извадите; ако прашинка е влѣзла въ окото му, да я извадите. — Ама защо да се убоде? — Нищо отъ това. Благословение е и за васъ, и за него, че се е уболъ.

Преди години, една група братя отидохме въ Юндола, Родопитѣ да прекараме единъ месецъ на чистъ въздухъ. Взехме една стая въ бичкиджийницата на единъ старъ българинъ, голѣмъ чорбаджия. Той ни гледаше отъ високо, считаше ни за извѣяни хора. Синътъ му имаше другъ характеръ, противоположенъ на бащата. Братята се чудѣха, какъ ще се справимъ съ бащата. Единъ день, като работѣлъ въ бичкиджийницата си, едно малко парченце дърво отскочило и влѣзло въ окото му. Като не могло веднага да излѣзе, окото му се възпалило и подуло. Бащата се уплашилъ, чудѣлъ се, какво да прави. Синътъ ходи разтревоженъ, безпокои се за баща си, да не ослѣпѣе. Казвамъ на сина: Не се безпокой, нека дойде баща ти при мене. Бащата дохожда но смиренъ, едва говори. Поглеждамъ, окото му надуто, силно възпалено. Казвамъ му сега, каквото ти кажа, ще слушашъ. Ако ме слушашъ, добре ще ти бѫде. Не ме ли слушашъ, окото ти ще отиде. Той седи, гледа право въ очитѣ ми. Взехъ една чиста кърпа и внимателно дигнахъ горния клепачъ. Тамъ видѣхъ една малка тресчица. Духнахъ леко въ окото и помогнахъ съ кърпичката си. Тресчицата излѣзе и отъ окото бликнаха сълзи, които го измиха добре. Намазахъ следъ това окото съ чисто дървено масло и го превързахъ. Оттамъ насетне този човѣкъ се измѣни. Той бѣше вече на наше разположение. Даде ни колата си въ услуга. Съ една дума, разположи се къмъ насъ и навсѣкѫде разправяше, че сме Божи хора.

И тъй, срещнете ли такъвъ човѣкъ, ще знаете, че той е поставенъ отъ невидимия свѣтъ на пѫтя ви като препятствие, като задача, да видятъ, какъ ще се справите съ него. Вие можете да му услужите, а можете да го оставите да понесе последствията си. Но какво ви костува да направите една малка услуга на човѣка? Когато Провидението иска да смекчи човѣка, ще тури въ окото му една малка тресчица, за да поиска помощьта на ония, които е пренебрегвалъ. Като му услужихме, сърдцето му се стопли, и той се разположи къмъ насъ — бѣше готовъ на всѣкакви жертви. Когото отъ насъ срѣщаше, все поздравяваше.

Сега и вие сте дошли тукъ да извадите всички тресчици отъ себе си. Кѫде каквато треска имате, да излѣзе навънъ, да се подмладите. И като се върнете у дома си, да сте доволни, че сте постигнали нѣщо. Планината е мѣсто за проява на любовьта. За онзи, който не разбира нѣщата, планината е опасно мѣсто. Но за онзи, който разбира, планината крие всички блага въ себе си.

Изучавайте законитѣ на любовьта, че като дойде нѣкой при васъ, да проявите любовьта си къмъ него. Какъ ще проявите любовьта си къмъ даденъ човѣкъ? — Цѣлъ ще се облѣчете въ червено, отгоре до долу, а при случай и него ще облѣчете въ червена дреха. Който разбере това буквално, ще се смѣе, ще си представи че вижда палячо. Който го разбере вѫтрешно, мистически, ще прослави Бога. Той ще каже: Блаженъ е часътъ, въ който срещнахъ човѣка на любовьта, защото ме облѣче въ дреха — щитъ срещу мѫчнотиитѣ. Такава е червената, магнетична дреха на любовьта. Направете следния опитъ, да се увѣрите въ истинностьта на думитѣ ми. Купете си една обикновена дреха и турете върху нея парче отъ магнетичната обвивка на любовьта. Излѣзте съ тази дреха въ най-голѣмия студъ, оставете я незакопчана и ще забележите, че нѣма да усѣтите никакъвъ студъ, като че е лѣтно време. Това показва, че не е физическата материя само, която запазва човѣка отъ студъ. Не е само физическата рѫка, отъ която приемате нѣщата. Има друга една рѫка, отъ която човѣкъ може да приема благата на живота. Освенъ дветѣ очи на човѣка, има и трето око, отъ което излиза Божествена свѣтлина и което показва на човѣка, какъ трѣбва да гледа. Физическитѣ очи на човѣка сѫ необходими, но ако третото око не е задъ тѣхъ, човѣкъ нищо не би могълъ да предаде на ближния си, на своя братъ.

Сега вие сте дошли на планината да научите великитѣ Божии закони. Много нѣща сѫ научили хората, но още много има да учатъ. Отъ хиляди години насамъ човѣкъ диша въздухъ, но днешниятъ въздухъ ще внесе въ него нѣщо ново. Вие не знаете още, какво нѣщо е дишането. Миналитѣ вдишки сѫ дали своето, а сегашнитѣ вдишки ще внесатъ въ човѣка това, което днесъ му се дава. Не само вдишкитѣ, но и всѣка днешна мисъль, всѣко днешно чувство трѣбва да внесатъ въ човѣка нѣщо ново, което още сега да се приложи. Това, което днесъ разберете и приложите, е Божествено. Всички останали нѣща сѫ спомагателни.

Следователно, най-важното за човѣка е това, което днесъ става. Важното за сегашната епоха е пробуждането на човѣшкото съзнание. Нѣкога човѣкъ е живѣлъ въ Бога — периодъ, за който нищо не знаемъ. Следъ това, той е излѣзълъ отъ Него като дихание, пробудилъ се е и започналъ самостоятелно да живѣе и да се развива. Тъй щото, ние знаемъ за сѫществуването на човѣка само отъ момента, когато той е излѣзълъ отъ утробата на своята велика Майка и влѣзълъ въ свѣта на промѣнитѣ, въ неотъпкания пѫть. Въ този пѫть срѣщате редъ противоречия, на които трѣбва да се радвате. Тѣ показватъ, че вие живѣете въ областьта на Божественото. Не само вие, но и камънитѣ иматъ противоречия. Обаче, тѣ не чувствуватъ противоречията си. Тѣ ли седатъ по-високо отъ васъ, или вие седите по-високо отъ тѣхъ? Вие, които чувствувате противоречията на живота, седите по-високо отъ камънитѣ, които не ги чувствуватъ. Когато почне да чувствува противоречията, камъкътъ ще се издигне.

И тъй, колкото повече противоречия има човѣкъ, толкова по-добре за неговата душа. Противоречията сѫ възможности за постижения. Около противоречията на хората обикалятъ множество разумни сѫщества, търсятъ случай да имъ услужатъ, да ги извадятъ отъ тѣхнитѣ мѫчнотии.

На какво се дължатъ противоречията? Много отъ противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на тѣхнитѣ нетрезви мисли. Двама американци, млади хора, отишли да се поразходятъ около Ниагарския водопадъ. Тѣ се отбили въ единъ отъ близкитѣ хотели, да хапнатъ и пийнатъ малко, да се повеселятъ. Следъ това се качили на една лодка, да се разходятъ по рѣката надъ водопада. Понеже пийнали повече, отколкото трѣбвало, тѣ се унесли по течението на водопада и неусѣтно дошли до самия водопадъ, дето водата ги поела и повлѣкла съ себе си. Въ това бързо движение, лодката се ударила въ една канара. Единиятъ отъ тѣхъ отскочилъ отъ лодката и падналъ върху канарата, всрѣдъ водата, а другиятъ останалъ въ лодката и продължилъ пѫтуването си. Много отъ присѫтствуващитѣ на това мѣсто американци започнали да мислятъ, какъ да помогнатъ на онзи, който билъ върху канарата. Следъ дълго мислене тѣ решили да взематъ едно телено вѫже, на единия му край да закачатъ една граната и по изкуственъ начинъ да го хвърлятъ на канарата. Както намислили, така и направили. Когато вѫжето паднало на канарата, младиятъ американецъ се хваналъ за него и така го изтеглили благополучно на брѣга.

Както виждате, много американци се притекли на помощь на пострадалия, да го извадятъ отъ трудното положение, въ което се намиралъ. По сѫщия начинъ хиляди разумни сѫщества седатъ около васъ, грижатъ се, мислятъ, по какъвъ най-лекъ начинъ да ви извадятъ отъ мѫчнотията, въ която се намирате. Когато човѣкъ изпадне въ известно затруднение, това показва, че не е билъ трезвъ. Човѣкъ не съзнава грѣшкитѣ, които прави, вследствие на което често изпада въ противоречия. Въпрѣки всичко това, разумнитѣ сѫщества не се отвръщаватъ отъ човѣка, но изпълнени съ любовь, всѣкога му помагатъ. Тѣ искатъ да го научатъ да живѣе правилно. Тъй щото, на каквито противоречия и да се натъквате, всѣкога се обръщайте къмъ Бога съ любовь. Вие не търсите Бога, не уповавате на Неговата Любовь. Вие не познавате Този, Който ви е далъ всичко и Който се грижи за васъ, а познавате и търсите ония, които не ви обичатъ, нито се грижатъ за васъ. Въ тѣхъ вие се влюбвате и къмъ тѣхъ прилепвате, както малкитѣ птички се полепватъ по лепливитѣ прѫчки, поставени отъ немирни деца по плетищата. Като се залепватъ за тия лепливи прѫчки, децата имъ отскубватъ главитѣ, печатъ ги и ги изяждатъ. Ние наричаме лепливитѣ прѫчки любовни прѫчки. Обаче, любовнитѣ нѣща не представятъ още истинска любовь.

Любовьта освобождава човѣка отъ всички окови и ограничения. Любовьта облича душата съ дрехата на свѣтлия, на новия животъ. Дето е любовьта, тамъ има животъ, свобода, свѣтлина и знание. Търсете любовьта въ себе си, а не отвънъ. Знайте, че когато сте недоволни, вие сте обиколени отъ разумни братя, които искатъ да ви помогнатъ. Щомъ сте доволни и радостни, вие сте на банкетъ. Радостьта ви се дължи на радостьта на разумнитѣ сѫщества. Тѣ сѫ доволни, че сѫ могли да ви помогнатъ. Следвайте тѣхния примѣръ. Като видите, че нѣкой е на опасно мѣсто, помогнете му. Като излѣзе отъ това мѣсто, нагостете го и се радвайте съ него заедно. Не сѫдете хората, задето сѫ попаднали на опасни мѣста, но помагайте имъ. Това е предназначението на човѣка.

Днесъ времето е облачно. Това показва, какво е разбирането на сегашнитѣ хора. Каквото е разбирането, такава е и свѣтлината имъ. Който има правилни разбирания, той ще види, че въ противоречията има красота. Когато Божественитѣ вѣтрове духатъ и разнасятъ облацитѣ, тогава само човѣкъ разбира, съ каква любовь е окрѫженъ.

Сега, пожелавамъ ви две нѣща: старитѣ да се оженятъ за любовьта, а младитѣ — за мѫдростьта. Стариятъ братъ и старата сестра да се оженятъ за любовьта; младиятъ братъ и младата сестра да се оженятъ за мѫдростьта. Всички хора, млади и стари, трѣбва да бѫдатъ женени — нищо повече. Децата на младитѣ и на старитѣ трѣбва да се оженятъ за истината и за свободата. Само при това положение можемъ да очакваме семейства, въ които и майкитѣ, и бащитѣ, и децата да бѫдатъ безсмъртни. За такива семейства е казано въ Писанието: „Ще се вселя между тѣхъ и ще имъ бѫда Баща, а тѣ ще ми бѫдатъ синове и дъщери“.

Да приложимъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина въ живота си и винаги да изпълняваме волята Божия.

Въ Божията Любовь и въ Божията Мѫдрость е скритъ животътъ.

*

4. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...