Jump to content

1937_07_21 Ценности и възможности


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

 

На Молитвения върхъ, 5 ч. с.

 

“Въ начало бѣ Словото”

Молитва на Царството

 

Нѣкой пѫть, когато идете на концертъ, какво очаквате? Отивате на концертъ да чуете нѣкой великъ пѣвецъ. И пѣвецътъ нѣма да ви пѣе ония пѣсни, които вие знаете. Може онова, което пѣе, да ви бѫде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слухъ, пъкъ може да не произведе приятно впечатление. Следъ като излѣзете, ще кажете: “Струва си паритѣ.” А пъкъ нѣкой пѫть ще излѣзете и ще кажете: “Не си струва паритѣ.”

 

Сега вземете преди години съмъ говорилъ за ценноститѣ на нѣщата. Ценноститѣ на нѣщата даватъ възможность. Въ какво седи една възможность? Запримѣръ вземете най-голѣмата възможность, това е говора въ човѣка. И ако човѣкъ знае какъ да говори, той може да бѫде щастливъ. Ако той не знае да говори, той никога не може да бѫде щастливъ. Говорилъ съмъ една книга, която има заглавие “Царскиятъ пѫть на душата”. Но знаете ли, какво нѣщо е Царскиятъ пѫть на душата? Имате ли нѣкаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажемъ, че тя има най-красивата форма въ свѣта. И всички други форми сѫ произлѣзли отъ формата на душата. Всички нѣща въ свѣта сѫ създадени за душата. Това сѫ забавления заради нея. Възможноститѣ въ тия нѣща сѫ, за да има душата, какво да учи.

 

Вие сега си представяте душата, че тя нѣма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трѣбва да имате една ясна представа за душата и за духа на човѣка. Азъ ще взема две думи. Това което изтича, е духъ. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нѣщата, е духа. Туй, което съгражда отвѫтре, е душата. Значи туй, което съгражда нѣща, вѫтре ги урежда, то е душата. Душата е складъ, която има всичко онова, което отъ цѣлата вѣчность Богъ е създалъ. Всичко това е складирано въ душата. Душата това е една библиотека, написана съ най-хубавата книга. И всѣки единъ човѣкъ може да иде и да вземе отъ нѣкой шкафъ нѣкоя книга и да чете. Душата е една галерия, въ която сѫ турени най-хубавитѣ книги. Душата е складъ на скѫпоценности, на скѫпоценни камъни. Ако искате да намѣрите нѣкой хубавъ камъкъ, ще го намѣрите тамъ. Душата е складъ на най-сладкитѣ работи. Душата е складъ на най-хубавитѣ плодове. И ако искате нѣкой хубавъ плодъ, въ нейната градина ще го намѣрите.

 

Значи каквото търсите, ще го намѣрите въ душата. Вие сега за душата имате съвсемъ друго схващане. Христосъ казва: “Скръбна е душата ми!” Защо е била скръбна душата на Христоста? Понеже, като дошълъ на земята чувствувалъ, че нѣма, какво да яде и пие. Гладенъ е човѣкътъ. Нѣма нѣкой да ти каже сладка дума, нѣма нѣкой да ти каже свѣтла мисъль; нѣма нѣкой да ти даде свѣтло чувство. И ти се чувствувашъ скърбенъ. Когато казвашъ, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричатъ нисшата душа, която като не разбира Божиитѣ пѫтища, скърби. Човѣшката душа, която Христосъ носѣше, скърбѣше, че работитѣ не ставатъ, както тя иска. Пъкъ никога работитѣ не сѫ ставали, както душата е мислила.

 

Единъ художникъ, азъ гледамъ картината му, той не е рисувалъ, както азъ мисля. Той рисувалъ, както той схваща. Въ дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласенъ съ мене, или не. Понѣкой пѫть като гледа Божиитѣ работи, критикува, казва: “Малко подругояче трѣбва да се нарисуватъ.” Та и сега до известна степень вие сте критици на нѣщата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трѣбва.” Има домашни критици. Синоветѣ може да бѫдатъ критици; дъщеритѣ може да бѫдатъ критици; домакинитѣ може да бѫдатъ критици; домакинътъ може да бѫде критикъ; професоритѣ може да бѫдатъ критици; ученитѣ, свещеницитѣ може да бѫдатъ критици. Всѣки, като говори, ще намѣри, че нѣщата не ставатъ тъй, както сѫ. Всѣки ще намѣри, че хората не живѣятъ тъй както трѣбва. Този, който критикува, и той не живѣе както трѣбва. Нѣкой критикува, че другъ не знае да пѣе. Но и той не знае да пѣе, както трѣбва. Другъ критикува, че онзи не пише както трѣбва. Но и той не пише както трѣбва.

 

Та рекохъ сега, въпросътъ не е за критикуване. Въпросътъ е за възможноститѣ. Разбиране ни трѣбва. Въ живота има нѣкои нѣща разумни и нѣкои нѣща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава отъ глупавитѣ работи. Разумнитѣ работи сѫ завършени картини. А пъкъ глупавитѣ работи сѫ незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работитѣ разгледани въ началото, тѣ сѫ глупави. Като гледашъ въ началото една работа нѣма никакъвъ смисълъ. Тогазъ тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казвашъ: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казвашъ: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облѣкло на душата. Имате зло въ свѣта. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовьта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.

 

Азъ ви давамъ това, за да се освободите донѣкѫде отъ едно вѫтрешно противоречие. Не, че всѫщность е така. Не, че съ това всѫщность се разрешава. Защото следъ колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога единъ слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувалъ десеть години и го е лъгалъ. Но единъ день вече господарьтъ ликвидира работата си и ще му даде смѣтка. И като ликвидира господарьтъ своята работа, то има ли слугата вече възможность да го лъже. Тогазъ слугата ще започне да се разкайва.

 

Да допуснемъ,че вие казвате, че нѣкой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега въ едно учреждение. Всички сте все слуги. Но единъ день ще ликвидира учреждението и всѣки единъ отъ васъ ще даде отчетъ. И тогазъ ще се познаете. Работата ще се завърши и всѣки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще иматъ едно опредѣлено понятие за вашата работа. Рекохъ сега, азъ като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутринь беседата не бѣше така както трѣбваше.”

 

Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Напримѣръ снощи ми донесоха да разрешавамъ единъ въпросъ, който никога не съмъ го помислялъ. Нѣмали сестритѣ какво да сготвятъ. Мислили да сготвятъ бобъ, но бобътъ не дошълъ. Десеть килограма бобъ имало, но не стигалъ. И понеже готвили много пѫти оризъ съ домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питатъ, по български начинъ ли да ги сготвятъ или по латишки начинъ. Рекохъ: “Какъвъ е българскиятъ начинъ?” Българскиятъ начинъ е ябълки, захарь и вода. А пъкъ латишкиятъ начинъ е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто въ ябълкитѣ. И питатъ, какъ да го сготвятъ. Рекохъ, то не е въпросъ само заради мене. Азъ мога да давамъ мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бѫде приятно, но на всички. Понеже нѣма да ямъ само азъ. И рекохъ: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захарь, брашно и ябълки схождатъ ли си? Яйцата и захарьта какъ ще ги примирите? Яйца и захарь отиватъ ли? Една кокошка, когато мѫти яйца, даватъ ли й захарь? Даватъ й захарь, но чрезъ житото. Житото съдържа захарь.

 

Та рекохъ, ние правимъ несъответни храни. Ябълкитѣ спадатъ къмъ растителното царство и брашното спада къмъ растителното царство. Яйцата спадатъ къмъ друго царство. Какъ ще примирите яйцата съ растенията въ дадения случай? Значи, щомъ ядешъ една ябълка, ти ще придобиешъ една сладчина. Щомъ ядешъ едно яйце, какво ще придобиешъ. Кокошката е голѣмъ критикъ. Тя, като дойде нѣкѫде, критикува, разрови, разрови нѣщата и като намѣри нѣщо ценно, отдѣля го. Критикъ е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тукъ ще подрови, тамъ ще подрови. И кокошкитѣ сѫ голѣми одумници. Пѣтелътъ като рови, той е голѣмъ критикъ. И кокошкитѣ сѫ критици, и тѣ ровятъ по сѫщия начинъ. Пѣтелътъ е кавалеръ. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпватъ да чуятъ, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нѣщо. Какво чудно нѣщо изровихъ отъ земята. Никой другъ не е изравялъ такова нѣщо, каквото азъ изровихъ.” И тогазъ нѣкой пѫть какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Азъ ви давамъ само единъ образъ. Онзи пѣтелъ като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той съ краката си рови.” Че човѣкъ, който рови съ езика си, какво е това? Единъ човѣкъ, който ходи изъ хората, който изучава психологически хората и търси какъвъ е бащата на единъ човѣкъ, каква е майка му, кѫде се е училъ като малко дете, какви погрѣшки е правилъ, кѫде изъ градинитѣ е ходилъ. Кралъ е ябълки. Влѣзълъ е въ училището и не е билъ способенъ. Най-сетне станалъ виденъ проповѣдникъ. И казва: “Отличенъ човѣкъ е.”

 

И казваме ние: “Ако човѣкътъ не прави погрѣшки, той уменъ не може да стане.” Права е мисъльта. Умниятъ човѣкъ се училъ не само отъ своитѣ погрѣшки, но и отъ цѣлата окрѫжаваща срѣда. Грѣшкитѣ азъ ги наричамъ все незавършени картини. Една грѣшка е незавършена картина. Не обвинявамъ човѣка. Толкозъ знае човѣка, толкозъ направилъ. А пъкъ хубавитѣ работи сѫ завъшени картини. Хубавитѣ работи сѫ направени отъ умнитѣ хора. А пъкъ глупавитѣ работи отъ неразвититѣ. Понеже всички вие рисувате една отлична картина въ себе си, взимайте поводъ отъ другитѣ художници, какъ рисуватъ, та и вие да рисувате добре.

 

Не критикувайте, но всѣкога въ себе си вие трѣбва да създадете единъ добъръ навикъ. Напримѣръ знаете ли произхода на скържавостьта и щедростьта? Защо нѣкои хора сѫ скържави, а пъкъ нѣкои хора сѫ щедри? Щомъ ви кажатъ, че единъ човѣкъ е щедъръ, а пъкъ другъ е скържавъ, азъ имамъ вече образъ, за мене работата е ясна. Този, щедриятъ човѣкъ е при извора, а пъкъ скържавиятъ носи едно малко шишенце и пѫтува по единъ прашенъ пѫть. И като го срещнемъ, той има малко хлѣбецъ и малко водица и не дава никому. А пъкъ онзи е при фурната, дето има 400, 500 хлѣба и раздава на всички. Той е щедъръ. А пъкъ онзи, който има малко хлѣбъ е скържавъ. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готовъ да ви даде една чаша вода. Следователно всѣки единъ, който е при извора, е щедъръ, а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е скържавъ. Всѣки единъ, който е при извора, е уменъ; а пъкъ всѣки единъ, който е далечъ отъ извора, е глупавъ.

 

Нѣкой ни пита: “Какъ да стана уменъ?” Рекохъ, иди при извора. Умниятъ трѣбва да влѣзе въ училището и да започне да учи. Ако той стои извънъ училището, той никога ученъ не може да бѫде. Щомъ влѣземъ въ Божествения свѣтъ, умни може да бѫдемъ. Щомъ сме извънъ Божествения свѣтъ, глупостьта ще ни придружава. Нѣкой казва: “Какво трѣбва да направимъ, за да станемъ умни?” Влѣзте въ Божествения свѣтъ или използувайте възможноститѣ, които Богъ ви далъ. Сега начинитѣ какви сѫ? Започвайте въ живота съ малкитѣ величини. Азъ да ви дамъ едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облѣчи въ най-скромнитѣ си дрехи, които имашъ. Да нѣма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнешъ една своя работа, облѣчи се съ най-скромнитѣ дрехи: единъ халатъ, единъ поясъ, една четка въ рѫката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пъкъ когато свършишъ работата си и всички се произнесатъ за твоята работа най-добре, тогазъ се облѣчи съ най-хубавитѣ дрехи.

 

И животътъ е така. Сега сме облѣчени съ халатъ, понеже сме на работа. А пъкъ като възкръснемъ, значи като завършимъ земния си животъ, ще се облѣчемъ. Вие очаквате нѣкой пѫть да се облѣчете много хубаво. Нѣкой пѫть се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не сѫ дрехитѣ, които правятъ човѣка хубавъ, а неговата работа, която той добре свършилъ. А пъкъ дрехитѣ ще покажатъ, че работата е добре свършена. Щомъ работата е добре свършена, то непременно ще имашъ най-хубавитѣ дрехи. Щомъ не е добре свършена работата, не може да имашъ хубави дрехи.

 

Тогазъ правя изводъ: Ако ние вършимъ добре работата, ще бѫдемъ добре облѣчени. Тѣлото ни е дреха и всѣки день се обличаме съ нови дрехи. Та здравината на тѣлото зависи отъ работата, която човѣкъ върши. Здравето на човѣка зависи отъ работата, която върши. Условията за тази работа сѫ човѣшката мисъль азъ я наричамъ правата мисъль; човѣшкитѣ чувства и човѣшкитѣ постѫпки. Това сѫ условия, възможности и сили, съ които човѣкъ работи. Нѣкои казватъ: “Правото учение.” Азъ наричамъ Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божественитѣ мисли, Божественитѣ чувствувания и Божественитѣ постѫпки. Това сѫ мѣрки, които трѣбва да имаме. Всѣки трѣбва да има по една Божествена мисъль, съ която трѣбва да мѣри своитѣ мисли. И всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има по една Божествена постѫпка.

 

Богъ, като дойде, обръща внимание на най-малкитѣ сѫщества, които е създалъ. Той отдѣля известно време за тѣхъ и слиза при тѣхъ. Дето мине, на всички сѫщества ще направи една малка услуга. Нѣкой е въ затруднение, има скърби, страдания. Богъ ще му направи една малка услуга. По човѣшки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околнитѣ. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близкитѣ си приятели. А пъкъ за далечнитѣ казваме: “Господь ще се грижи за тѣхъ.”

 

Тази сутринъ азъ гледамъ, като се показа Слънцето, половината отъ васъ станаха и половината седѣха известно време. И азъ седѣхъ. Азъ се питахъ, защо тѣзи станаха и защо азъ седѣхъ? И защо тѣзи, другитѣ седятъ? Философия на живота трѣбва да има. Рекохъ, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Напримѣръ ако азъ застана предъ картината на единъ художникъ, то да стана нѣма смисълъ. Но когато художникътъ иде съ картината, да стана има смисълъ. Ако задъ Слънцето виждамъ Бога, който излиза съ своята свѣщь, то има смисълъ да стана. Богъ праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Богъ носи, е свѣщьта и тогазъ ставаме не за свѣщьта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видѣхъ Слънцето. Рекохъ, не ставамъ на тази свѣщь, тя не е по-голѣма отъ мене. А като вид[ѣх]ъ, че Господь е задъ нея, тогазъ станахъ. И азъ като станахъ, другитѣ, като ме видѣха, станаха. Тѣ казаха: “Срамота е, Учительтъ става, да станемъ и ние.” Азъ разсѫждавамъ, а тѣ подражаватъ. Та рекохъ, винаги предъ великото стани, а пъкъ на малкото дай внимание, за да бѫдешъ последователенъ. Предъ великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е изворъ на всички благословения. Като отидешъ при него, при извора, ти него день може да бѫдешъ разположенъ. А пъкъ на малкитѣ нѣща, които Богъ ги създалъ, обръщай внимание, понеже отъ малкото човѣкъ се учи.

 

Та днесъ ви препорѫчвамъ, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?” То е до вашата мисъль. Ако мислишъ, чувствувашъ и постѫпвашъ право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисъльта ти, ти си по пѫтя. Щомъ сте неразположенъ, не сте при извора. Щомъ не постѫпвате добре, далечъ сте отъ извора. Понеже една добра постѫпка е една завършена картина. Тогазъ ние говоримъ за възможноститѣ. Любовьта иде като единъ законъ. Тя има две страни: или трѣбва да дадеъ, или трѣбва да вземешъ. Тя има две възможности: онова, което давашъ, трѣбва да знаешъ кога да го дадешъ; и онова, което вземашъ, трѣбва да знаешъ кога да го вземешъ. И ако дадешъ не на време и ако вземешъ не навреме, ти не си отъ умнитѣ хора. И ако давашъ навреме и ако взимашъ навреме, ти си отъ умнитѣ. И въ любовьта трѣбва да любишъ навреме. Понѣкой пѫть въ любовьта ти може да обичашъ нѣкого не навреме. И нѣкой пѫть може да те обичатъ не навреме.

 

Азъ веднъжъ имахъ такъвъ единъ опитъ. Срещнахъ едно малко момиченце. Намѣрихъ едно откѫснато цвѣте, една малка роза и му го давамъ. То каза: “Това цвѣте азъ не мога да го нося.” Не го взе. Като го давамъ, то подразбира, че трѣбва да го тури на гърдитѣ си. И то каза: “Кака ми е по-голѣма, дай го на нея.” Умно разсѫждава. Ще каже нѣкой, че съ тази откѫсната роза, ти се ангажирашъ вече. Когато вѣнчаватъ младитѣ булки, все имъ турятъ цвѣтя. И тѣ се радватъ. После тѣзи млади булки трѣбва да дадатъ животъ на тѣзи откѫснати цвѣтя. Понеже тѣ за тѣхъ се откѫснаха, ще има страдание, докато възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя. И следъ като възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя, следъ това ще живѣятъ както трѣбва.

 

И всички вие като страдате, страдате все за вашитѣ откѫснати цвѣтя, когато сте се женили. Азъ турямъ женитбата въ много широкъ смисълъ. Когато чо-вѣкъ се решилъ да слѣзе на земята отгоре, той е вече ожененъ. Всѣки човѣкъ, който е въплотенъ въ материята, той е вече жененъ. Вѣнчали сѫ го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искашъ, но ще се освободишъ, когато умрешъ. Смъртьта е разводъ за неправилното женене. Всички онѣзи отъ васъ, които не сте оженени както трѣбва, все трѣбва да умрете. И смъртьта е разводъ. И защо трѣбва да умрете? За да се освободите отъ онзи, съ който не може да живѣете. Понеже духътъ и плътьта сѫ въ противоречие. Живѣятъ въ едно тѣло. И тогазъ ще настане разводъ между духа и плътьта.

 

И сега моята цель е да ви наведа на правата мисъль за тази борба. Въ духа има единъ завършенъ процесъ. Разумното е тамъ. А пъкъ въ плътьта има единъ незавършенъ процесъ. Плътьта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скѫса, ще направи нѣщо. Тогазъ, какво трѣбва да направи бащата съ такова дете? Рекохъ, у всички, въ васъ има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите съ себе си. То не сте вие, то не е вашия духъ, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете въ себе си. И да познае човѣкъ себе си, това значи да знае, какъ да възпитава това дете.

 

Вчера гледамъ тукъ едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обѣдва, а пъкъ то не иска да яде тамъ. Иска да му сипятъ и да отиде да яде въ палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Азъ държа едно правило. Азъ гледамъ всѣкога следното: щомъ една мисъль е права, отъ когото и да е излѣзла, приложете я. Щомъ една мисъль е крива, отъ когото и да е излѣзла, не я прилагайте, нищо повече. Щомъ едно чувство е добро, отъ когото и да е излѣзло, приложете го. Щомъ едно чувство е криво, отъ когото и да е излѣзло, не го прилагайте. Щомъ една постѫпка е добра, отъ когото и да е излѣзла, който и да я направилъ, приложете я. Щомъ не е добра, не я прилагайте.

 

Сега искамъ да ви говоря върху ценноститѣ на нѣщата. Всичко онова, което Богъ е създалъ, представлява ценность. Предъ насъ седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бѫдащето. Та рекохъ, вие седите на тия камъни, има едно благо въ тѣхъ, но има и едно нещастие, ако не знаешъ, какъ да седишъ на единъ камъкъ. Като дойдешъ да сѣдашъ на единъ камъкъ, най-първо опитай, дали е стабиленъ или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стѫпила на единъ камъкъ, паднала и си ударила крака. И рекохъ й: “Благодари, че съ малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабиленъ камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекохъ й: “Тѣ го туриха, но ти го опитай и ако е стабиленъ стѫпи, ако не заобиколи го по нѣкакъвъ начинъ и после, сутриньта на този, студения камъкъ не сѣдай! Той нѣма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обѣдъ, когато Слънцето грѣе, седи на камъка.” Камъкътъ е събралъ лечебна енергия и тогазъ лѣчебно действува. Сега сутриньта, като идвате, носете си вашата възглавница.

 

Сега коя е меката възглавница въ човѣшкия езикъ? Като излизате сутриньта, хората сѫ всѣкога студени. Ще си носишъ възглавница. Какъ ще преведете това? Възглавницата е мекия езикъ. Ще говоришъ меко, приятно. То е възглавницата. А пъкъ като дойде обѣдъ, може и безъ възглавница. Когато хората сѫ умни, можешъ да му кажешъ нѣщата както сѫ. Сутриньта не може да му говоришъ така. Меки възглавници трѣбватъ тогава. Тогазъ не засѣгай човѣка. А като дойде на обѣдъ, може. Кога е обѣдъ? Обѣдъ у човѣка е тогазъ, когато го обичашъ. Когато те обичатъ, ти си на обѣдъ при него. Когато се запознаешъ съ онзи, когото ще обичашъ, то е сутринь. Когато се обичате е обѣдъ, а пъкъ когато не се разбирате, е залѣзъ. Когато се запознавате е сутринь. Когато се обикнете е обѣдъ, значи Слънцето е на зенита. Това сѫ възможности въ живота.

 

Да обичашъ нѣкого, това значи да разбирашъ царския пѫть на душата, която се движи въ битието вѫтре. То е най-хубавия пѫть. И ако ти не обичашъ човѣка, този пѫть не може да намѣришъ. И човѣкъ, за да постигне онова, което Богъ е създалъ, за да го разбере, любовьта е единствения пѫть. Тя е най-добрия пѫть, по който може да научишъ това, което Богъ е положилъ заради тебе. Ето защо трѣбва да обичашъ хората. Като обичашъ хората, ти ще възприемешъ, ще вземешъ отъ хората това, което Богъ е вложилъ въ тѣхъ заради тебе. И ще давашъ отъ себе си и ще взимашъ, ще ти дадатъ. Обмѣна ще има. Защо трѣбва да обичашъ? Ако не обичашъ, не може да постигнешъ онова, което искашъ. И ако обичашъ и те обичатъ, може да постигнешъ това, което искашъ. Ако не те обичатъ и ти не обичашъ, не може да постигнешъ това, което искашъ. Това е сега езика на Любовьта. Любовьта е единъ методъ за постижение въ сегашния животъ на онова, къмъ което нашата душа се стреми, въ Царския пѫть на душата, който върви, за да постигне онова, което Богъ е начърталъ за всинца ни. И тогазъ прочетете отъ “Царскиятъ пѫть на душата”* беседата: “Ценности на нѣщата.” Не, че го налагамъ, но като останете свободни, днесъ или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нѣмате какво да правите и имате време, прочетете “Ценноститѣ на нѣщата”. Азъ ви казахъ сѫщественото върху ценноститѣ на нѣщата. Азъ можехъ да ви чета самата беседа и мислехъ да я чета, но рекохъ, нека да имъ дамъ тълкувание, пъкъ тѣ да я четатъ. Защото условията, когато съмъ говорилъ тази беседа, сѫ били съвсемъ други. Свѣтлината е била друга и прочее. А пъкъ сега условията сѫ съвсемъ други.

 

Най-първо мислите върху възможноститѣ. Вие да кажемъ, пѣете една пѣсень, азъ слушамъ сега да пѣятъ или да свирятъ, но всѣкога въ пѣенето има нѣщо, да липсва. Всѣкога и въ свиренето има нѣщо, което липсва. Ти не може да пѣешъ, ако не мислишъ, ако не чувствувашъ и ако не постѫпвашъ добре. И онзи, който иска идеално да пѣе, той трѣбва идеално да мисли, той трѣбва идеално да чувствува, и той трѣбва идеално да постѫпва. Това сѫ три правила за единъ пѣвецъ. И за цигуларя е сѫщото. Сѫщо и за художника. За всички изкуства три нѣща сѫ необходими, за да можешъ да постигнешъ нѣщата. И не можешъ да станешъ красивъ, ако не мислишъ добре, ако не чувствувашъ добре и ако не постѫпвашъ добре. После и здравъ не може да бѫдешъ въ такъвъ случай. Срещамъ една сестра, която [с]е запъхтѣла. Тя казва: “Мѫчно се ходи тукъ.” Тя е вече на 45 години. Азъ си рекохъ: тя е преждевременно остарѣла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.

 

Всѣки единъ отъ васъ може да се подмлади. Нѣкой ще каже: “Какъ да мисля право?” Стани като малкото дете, нищо повече. Но какъ да станешъ? Голѣмиятъ философъ да стане като малкото дете. Внеси мекота въ живота си! То е подмладяване на човѣка. Човѣкъ, който не може да внесе всѣки день мекота въ живота си, той не може да се подмлади. И едно отъ правилата е това. Чо-вѣкъ, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трѣбва да знае следното: старитѣ хора иматъ една слабость. Стариятъ е седналъ и заспалъ съ свити юмруци. Значи стегнати сѫ мускулитѣ. А у малкитѣ деца, мускулитѣ сѫ отпуснати. Всичкитѣ мускули трѣбва да бѫдатъ отпуснати, да не мисли човѣкъ за нищо. Престани да мислишъ, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господь даде.” Но не чакай откѫде и какво Господь ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станешъ, ще видишъ, че при тебе има нѣщо оставено. А пъкъ ти сега заспивашъ и гледашъ какво ще даде Господь. Нищо нѣма да ти донесе. То е стария човѣкъ. Ти казвашъ: “Едно време какъвъ бѣхъ!” Остави какъвъ бѣше едно време. Когато говоришъ за едно време, ти разправяшъ историята на твоето съзнание, отъ когато твоето съзнание е било пробудено. Ами деветь месеца въ утробата на майката, я ми кажи, какво си правилъ тогава. Какво е било твоето положение. Въ тѣзи деветь месеца ти си прекаралъ историята най-малко на единъ животъ отъ 18 милиона години. Деветь месеца си челъ историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбралъ. И като си челъ тази история, ти си създалъ своето тѣло. И какво е станало тогазъ? Създалъ си тѣлото си. И сега знаете ли, колко трѣбва да четете. Пакъ трѣбва да четешъ. Тѣлото ти, което е създадено отъ майка ти, като излизашъ отъ тѣлото на майката, е било увито съ една ембрионална плащеница. Нали децата сѫ увити съ такава плащеница? 18 милиона години трѣбва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапредъ още, важни работи има да четете.

 

Две сестри се каратъ. Ти казвашъ: “Не зная, какъ да ги примиря.” За какво се каратъ сестритѣ? Една сестра взела пари на заемъ отъ друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади паритѣ отъ джоба си и кажи: “Колко ви дължи?” И плати! Кажи: “Дайте си рѫцетѣ една на друга и се примирете.” Да допуснемъ, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Азъ не искамъ чужди пари, тя да ми плати паритѣ.” Рекохъ сега: “Азъ плащамъ заради нея. Менъ ще държишъ отговоренъ, а пъкъ азъ ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само единъ методъ за примирение. Всѣкога, когато двама души не се обичатъ, има взето нѣщо. Вложи ти онова, което липсва. Тѣ и двамата може да се примирятъ. На пѫть се каратъ за хлѣбъ, че не може да раздѣлятъ хлѣба. Дайте имъ по единъ цѣлъ сомунъ и на двамата и нѣщо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли въ богатата природа. Между васъ има ли караници? Поскарвате ли се? Напримѣръ споръ има кой кѫде си турилъ палатката. “Мѣстата ни сѫ влажни”, казватъ нѣкои. Тукъ има най-хубави мѣста дето искате. Нѣкой е неразположенъ. На кое мѣсто искате? Споредъ мене палаткитѣ не сѫ хубаво разположени. По билата трѣбва да бѫдатъ.

 

У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скѫпоценни камъни има, които трѣбва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Нѣкои отъ васъ сте имали отлични гласове и сте могли да станете пѣвци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдемъ следния пѫть, да се преродимъ на земята.” Не чакайте следния пѫть да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбитѣ си. Нѣкой казва, че е старъ. Стариятъ чо-вѣкъ може да учи много по-добре, отколкото младиятъ.

 

Да ви дамъ сега единъ опитъ, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вѣтъръ, почнете да произнасяте тия думи: “Богъ е Любовь”, или “Богъ е милосърдъ”. Произнасяйте ги известно време и ако облацитѣ се разпръснатъ и вѣтърътъ престане, то има мекота въ вашия говоръ. Ако облацитѣ и вѣтърътъ не престанатъ, то мѣкота нѣма въ вашия говоръ. Щомъ е мекъ говорътъ, веднага ще се измѣни времето. Отъ нѣколко деня има една борба между онѣзи, които управляватъ тѫдѣва**: едни дигатъ мъглата, а други искатъ влага, дъждъ. Сега въ днешния день ние мислимъ другояче. Но ако бѣше влажно времето, другояче щѣше да ни влияе. Ние не се нуждаемъ сега отъ вѫтрешна влага. Много влага имаме. Трѣбва ни малко сухота. (Единъ братъ фотографира Учителя.)

 

Сега този братъ учи изкуството. Той, като не знае какъ да рисува, цъка. Той казва: “Какъ свѣтлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Вижъ, какъ свѣтлината рисува.”А пъкъ нѣкой пѫть и свѣтлината още не се е научила да рисува. Напримѣръ той изкара единъ черенъ образъ. Той ме е направилъ черенъ отъ негърската раса. Та, за бѫдаще той ще носи единъ апаратъ, който ще изкарва съ цвѣтове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметитѣ такива каквито не сѫ. Напримѣръ като кажешъ една дума не на мѣсто, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте съ езика си цвѣтни картини, че нѣщата да бѫдатъ естествени, каквито сѫ. Използувайте възможноститѣ. Любовьта е една възможность. Знанието, свѣтлината, Божията Мѫдрость сѫ възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това сѫ възможности, съ които трѣбва да боравимъ. Истината е най-голѣмата възможность за постижение. Истината е възможность за децата. Знанието е за възрастнитѣ, а любовьта е за женитѣ, за девицитѣ, за младитѣ момичета. Та, ще стане обмѣна сега. Затова се обичатъ. Младитѣ момичета продаватъ онова, което сѫ спечелили отъ любовьта, на онѣзи, които сѫ спечелили знанието отъ мѫдростьта. Обмѣна става. И следъ това тѣ отиватъ при децата, при които е истината, за да обмѣнятъ. Та въ живота между продуктитѣ, които излизатъ отъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, става обмѣна. И това е семейството. Това е бащата, това е майкатта, това е децата. Това сѫ тритѣ нѣща, които живѣятъ въ дома. Любовьта, Мѫдростьта и Истината живѣятъ на едно мѣсто и обмѣнятъ онова, което тѣ сѫ придобили. И сега обмѣнявайте това, което сте придобили, възможноститѣ, които сте придобили и които Богъ е вложилъ въ васъ.

 

Мислете за онова, което никакъ не сте мислили. Не мислете за обикновенитѣ работи. Мисли за това, за което никакъ не си мислилъ. Помнете, днешната мисъль е тази:

 

Чрезъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината; чрезъ животътъ, знанието, свободата всичко е възможно, които човѣкъ, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бѫде радостенъ и веселъ. Той ще се весели въ Господа и Господь ще се весели въ него.

 

Изговорете следната формула: “Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване.” (три пѫти)

 

6 ч. и 9 м.

 

3-та беседа, държана отъ Учителя

на Молитвения върхъ при Второто езеро

21 юлий 1937г.

Срѣда, 5 ч.с.

 

---------------------------------------------------------------------------------------

*“Царскиятъ пѫть на душата” Рилски беседи, държани 1935г.

**тѫдѣва (нар.наречие) наоколо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ.

Сега всички очаквате да чуете нѣщо, както когато отивате на концертъ и очаквате да чуете нѣкой великъ пѣвецъ. Ако пѣснитѣ, които слушате, задоволяватъ слуха ви, ще излѣзете отъ концерта доволни и ще кажете, че си заслужава паритѣ, които сте дали за билетъ. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите паритѣ си.

Днесъ ще говоря върху ценности и възможности на нѣщата. Азъ свързвамъ въпроса за ценноститѣ съ възможноститѣ, защото между тѣхъ има известна зависимость. Всѣка ценность дава възможность за нѣщо. Запримѣръ, едно ценно нѣщо за човѣка е неговиятъ говоръ. Ако знае правилно да говори, човѣкъ може да бѫде щастливъ. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бѫде щастливъ.

Друго ценно нѣщо за човѣка е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човѣкъ си я представя въ нѣкаква красива форма. Всички форми въ свѣта сѫ произлѣзли все отъ формата на душата, но сѫщевременно тѣ представятъ възможности за нея, да има съ какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духътъ на човѣка трѣбва да учатъ, да се развиватъ и укрепватъ. Що е духъ? — Това начало въ човѣка, което създава нѣщата отвънъ. — Що е душа? — Това начало, което урежда нѣщата отвѫтре. Значи, всичко, което тече навънъ, е дѣло на духа. Душата пъкъ възприема нѣщата навѫтре. Всичко, което Богъ е създалъ презъ вѣчностьта, е складирано въ душата. Въ това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна съ най-хубавитѣ книги въ свѣта. Който иска да учи, той може да вземе една отъ книгитѣ на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите нѣкакъвъ скѫпоцененъ камъкъ, ще го намѣрите въ склада на душата. Ако търсите нѣкакъвъ хубавъ, сладъкъ плодъ, ще го намѣрите въ градината на душата. Каквото потърсите, ще го намѣрите въ скривалището на душата.

Съвременнитѣ хора иматъ съвсемъ изопачено понятие за душата. Христосъ казва: „Скръбна е душата ми до смърть“. — Защо е била скръбна душата на Христа? — Понеже Той се видѣлъ обиколенъ отъ затворени души. Кѫдето и да хлопалъ, нищо не получавалъ — всички складове били затворени: никой не могълъ сладка дума да Му каже, свѣтла мисъль да Му изпрати. Гладенъ и жаденъ билъ Христосъ. Тъй щото, когато човѣкъ скърби, ние разбираме, че низшата душа въ него скърби. Тя скърби, че работитѣ не ставатъ, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великитѣ Божии пѫтища. За да разбере тия пѫтища, за да се просвѣти, въ помощь на човѣка иде висшата му душа, т. е. Божественото начало въ него, и тогава скръбьта му се превръща въ радость. Работитѣ на човѣка никога не се нареждатъ, както той мисли. Нѣкой гледа картината на единъ художникъ и я удобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я удобрява, ако не отговаря на неговата мисъль и разбиране.

Изобщо, по естество хората сѫ критици и склонни да критикуватъ не само човѣшкитѣ работи, но и Божиитѣ. Тѣ гледатъ на свѣта и се произнасятъ, че не е създаденъ, както трѣбва. Днесъ всички хора сѫ критици: и синътъ, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикътъ, и учительтъ, и свещеникътъ. Достатъчно е да отвори човѣкъ устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нѣщата не ставали, както трѣбва, или че хората не живѣели добре. Наистина, хората не живѣятъ добре, но и той, който критикува, сѫщо не живѣе добре. — Еди-кой си писатель не пише добре. — Но и ти, който критикувашъ, не пишешъ добре. — Еди-кой си пѣвецъ не пѣе добре. — И ти, който критикувашъ, не пѣешъ добре.

Сега, не е въпросъ за критикуване. Важниятъ въпросъ е за ценности и възможности на нѣщата. За да дойде до правилно разбиране на тия нѣща, човѣкъ трѣбва да проникне въ тѣхния дълбокъ смисълъ. Щомъ проникне въ смисъла на нѣщата, човѣкъ нѣма да се отвръщава отъ нищо, нѣма да дѣли нѣщата на разумни и глупави. Той знае, че разумнитѣ нѣща сѫ завършени картини, а глупавитѣ — незавършени. Следователно, всѣка работа, гледана въ началото си, е глупава. Дълго време трѣбва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работитѣ. Кажете ли, че нѣкоя работа е глупава, трѣбва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че нѣкоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто — завършена. Умразата е незавършена картина, а любовьта — завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината — завършена. Всѣка завършена картина представя облѣкло на душата. — Докога слугата може да лъже господаря си? — Докато господарьтъ му е богатъ. Щомъ господарьтъ ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършилъ съ господаря си, и да се изправи.

Представете си, че всички сте слуги въ едно учреждение, но единъ день това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всѣки трѣбва да изложи картината си, отъ която ще се види работата, която е свършилъ презъ време на служенето си. Отъ картината ви всѣки ще има представа за вашата работа. Като гледатъ картината ви, ще започнатъ да я критикуватъ. По отношение на критиката, кокошката и пѣтелътъ сѫ голѣми критици. Сложете една крина жито предъ кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влѣзе въ крината и ще започне да рови съ краката си. Нѣма да мине много време, и житото ще бѫде вънъ отъ крината. Като рови, пѣтелътъ мисли за кокошкитѣ. Щомъ изрови едно зрънце отъ земята, той веднага вика кокошкитѣ около себе си и имъ казва: Опитайте това зрънце. Азъ изровихъ отъ земята нѣщо особено, за което вие трѣбва да се произнесете. Пѣтелътъ е голѣмъ кавалеръ. Той е готовъ да се жертвува за своитѣ дами — кокошки. Казвате: Какво особено има въ неговото кавалерство? По цѣли дни рови съ краката си. Наистина, пѣтелътъ и кокошката ровятъ съ краката си, а човѣкъ — съ езика си. Кое е за предпочитане? Срѣщате единъ човѣкъ и виждате, какъ рови между хората: кой отъ какво произхождение е, какви сѫ майка му и баща му, какви погрѣшки е направилъ въ живота си и т. н.

Щомъ се заговори за погрѣшки на хората, ще ги чуете да се оправдаватъ, че докато не грѣши, човѣкъ не може да стане ученъ. Тази мисъль е права, но умниятъ се учи не само отъ своитѣ погрѣшки, но и отъ погрѣшкитѣ на окрѫжаващитѣ. Какво представятъ погрѣшкитѣ? — Незавършени картини. Красивитѣ, правилни работи сѫ завършени картини, направени отъ разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуватъ по една хубава картина въ себе си. Щомъ е така, не остава нищо друго, освенъ всѣки отъ васъ да вземе примѣръ отъ Великитѣ художници, да види, какъ тѣ рисуватъ, и да имъ подражаватъ. Работете съ постоянство, да създадете въ себе си добъръ навикъ. Срѣщате единъ човѣкъ и казвате, че е щедъръ. За другъ пъкъ се произнасяте, че е скѫперникъ. Отде познавате, кой човѣкъ какъвъ е? — По картината, която работи. Казватъ за нѣкого: Този човѣкъ е типиченъ скѫперникъ. — Защо единъ човѣкъ е скѫперникъ, а другъ — щедъръ? Щомъ се каже, че нѣкой човѣкъ е скѫперникъ, това показва, че той носи съ себе си малко шише съ вода и пѫтува презъ дълъгъ, прашенъ пѫть. Той не може да дава отъ водата си на никого, защото и за него нѣма да стигне. Щедриятъ човѣкъ пъкъ се намира при самия изворъ. Той е готовъ да дава вода на всички. Скѫперникътъ носи въ джоба си малко парче хлѣбъ и го пази само за себе си. Щедриятъ се намира въ фурна съ стотици килограми хлѣбъ, и затова е готовъ да раздава на всички. Когато скѫперникътъ влѣзе въ фурната, или отиде при извора, и той става щедъръ, готовъ на всички да дава хлѣбъ и вода.

Следователно, който е при извора, той е щедъръ; който е далечъ отъ извора, той е скѫперникъ. Който е при извора, той е уменъ; който е далечъ отъ извора, той е глупавъ. — Какъ да стана уменъ? — Иди при извора. За да стане ученъ, умниятъ трѣбва да влѣзе въ Божественото училище да учи. Който влѣзе въ Божественото училище, той ще използува възможноститѣ, които му сѫ дадени. За да използува тия възможности, човѣкъ трѣбва да започва съ малкитѣ величини. Когато започвате нѣкаква работа, облѣчете се съ най-скромнитѣ си дрехи. Щомъ свършите работата си и всички се произнесатъ за нея, че е добре извършена, тогава облѣчете най-хубавитѣ си дрехи. Това правило виждаме и въ самия животъ. Съ идването си на земята, човѣкъ се облича въ проста, скромна дреха — неговата плъть. Единъ день, когато завърши земния си животъ, т. е. когато възкръсне, той ще се облѣче въ най-красивата си дреха. Като не разбиратъ този законъ, хората се стремятъ, докато сѫ на земята още, да се обличатъ въ красиви дрехи, за да се харесатъ. Тѣ трѣбва да знаятъ, че дрехата не прави човѣка красивъ, но работата му, която той е свършилъ добре. Докато не свърши работата си добре, човѣкъ никога не може да има красиви дрехи. Щомъ свърши работата си, както трѣбва, той непременно ще облѣче най-красивата си дреха — дрехата на възкресението. Дрехата на човѣка е неговото тѣло. Отъ работата, която човѣкъ върши, и отъ начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това сѫ правата мисъль, правитѣ чувства и правитѣ постѫпки. Това сѫ възможности, съ които човѣкъ разполага на земята.

Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиознитѣ и ученитѣ препорѫчватъ свое нѣкакво учение като най-право, като учение, което повдига човѣка. Споредъ мене, право учение е това, което включва въ себе си Божествени мисли, чувства и постѫпки. Тѣ служатъ като мѣрка за опредѣляне на нѣщата. Всѣки човѣкъ трѣбва да носи въ себе си по една Божествена мисъль, по едно Божествено чувство и по една Божествена постѫпка, като мѣрки, съ които да сравнява своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Само Божественото е въ състояние да повдигне човѣка. Богъ минава покрай всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мѫчнотиитѣ имъ и на всички помага. Човѣкъ, обаче, помага само на близкитѣ си. Мине ли покрай нѣкой чуждъ за него човѣкъ, той го отминава, безъ да обърне внимание на неговата скръбь или мѫчнотия. Той погледне къмъ него и си казва: Господъ ще му помогне, нѣма защо азъ да се спирамъ.

Сега, при изгрѣва на слънцето, нѣкои станаха прави а други продължаваха да седатъ по мѣстата си, докато азъ не станахъ. Първитѣ станаха прави по свое разбиране, а останалитѣ — по подражаване. Азъ пъкъ разсѫждавамъ. Ако предъ мене е поставена картината на нѣкой великъ художникъ, азъ нѣма да стана. Обаче, ако въ стаята влиза самиятъ художникъ и носи картината си, азъ непременно ще стана. Въ дадения случай азъ ставамъ за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрѣва и гледамъ на него като на запалена свѣщь, азъ нѣма да стана. — Защо? — Защото азъ седа по-високо отъ тази свѣщь. Обаче, ако задъ свѣщьта, задъ слънцето виждамъ Бога, Който държи въ рѫка тази запалена свѣщь, азъ непременно ще стана правъ.

И тъй, когато се намирашъ предъ великото, стани правъ. Когато се намирашъ предъ малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователность въ постѫпкитѣ на човѣка. Предъ великото, като предъ благо на своя животъ, всѣкога ставай правъ. Въ това отношение слънцето е благо за човѣка — великъ изворъ на благословения. На малкитѣ нѣща човѣкъ трѣбва да обръща внимание, защото отъ тѣхъ може да се учи. Съветвамъ ви още днесъ да отидете при извора на живота. Какъ ще познаете, че сте при извора? Ако мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ви сѫ прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далечъ отъ извора. Всѣко отклоняване отъ правитѣ мисли, чувства и действия, отдалечава човѣка отъ извора. Правитѣ мисли, чувства и постѫпки сѫ завършени картини.

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предъ видъ много ценности. Всѣка ценность крие въ себе си известни възможности. Любовьта е една отъ великитѣ ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човѣкъ дава, споредъ закона на любовьта, той трѣбва да знае, кога да дава. И като взима, той пакъ трѣбва да знае, кога да взима. Който дава на време и взима на време, той е уменъ човѣкъ. Който не дава на време и не взима на време, той не е уменъ човѣкъ. Следователно, когато любишъ, на време трѣбва да любишъ. И когато те любятъ, на време трѣбва да те любятъ. На едно малко момиченце дали едно цвѣте. Момиченцето погледнало цвѣтето и казало: Азъ не мога да приема това цвѣте. — Защо не го приело? — Съ отказване на цвѣтето, момиченцето искало да каже, че е по-малко отъ сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голѣма, се пада това цвѣте. Тя има право да го вземе и да се закичи съ него. Добре разсѫждава това момиченце.

Всѣки човѣкъ съзнава въ себе си, че за едно откѫснато цвѣте той носи отговорность. Кога и да е, той трѣбва да върне неговия животъ. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младитѣ булки, които се кичатъ съ откѫснати цвѣтя, трѣбва да възстановятъ живота на тия цвѣтя. Докато го възстановятъ, обаче, тѣ страдатъ. Щомъ възстановятъ живота на откѫснатитѣ цвѣтя, страданията имъ преставатъ. Тъй щото, страданията на хората се дължатъ все на откѫснатитѣ цвѣтя, съ които сѫ били накичени въ време на тѣхната женитба. Въ дадения случай азъ взимамъ думата „женитба“ въ широкъ смисълъ. Когато се е решилъ да слѣзе на земята и да се облѣче въ плъть, още тогава човѣкъ се е оженилъ. Всѣки въплътенъ човѣкъ е жененъ. Щомъ се е облѣкълъ въ плъть, човѣкъ е почувствувалъ ограничението си, и следъ това е поискалъ да се освободи, но се е видѣлъ въ невъзможность. Единствената възможность за освобождаване на човѣшкия духъ отъ материята, въ която е облѣченъ, е смъртьта.

Смъртьта е разводъ, който освобождава духа отъ материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човѣкъ трѣбва да умре. Щомъ умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкѫсва. Значи, смъртьта иде въ помощь на човѣка, да разруши неправилния съюзъ между духа и плътьта. Докато духътъ и плътьта сѫ въ постоянна борба и противоречие помежду си, човѣкъ е изложенъ на голѣми страдания. Коя е причината за тази вѣчна борба? — Несъответствието между духа и плътьта. Духътъ е разумното начало въ човѣка, вследствие на това, процеситѣ, които ставатъ въ духа, сѫ завършени. Плътьта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършватъ въ плътьта, въ края на краищата тѣ оставатъ незавършени. Какво трѣбва да прави човѣкъ съ своенравното си дете? — Каквото бащата прави съ своето упорито, своенравно дете, това всѣки човѣкъ трѣбва да прави съ своята плъть — своенравното си дете. Той трѣбва да го възпитава — нищо повече. На всѣки човѣкъ е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трѣбва да прояви своитѣ педагогически способности. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, какъ да го възпитава. Майката ли трѣбва да се подчини на детето, или детето — на майката? Ако детето е разумно и възпитано, майката може да го послуша за нѣщо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трѣбва да слуша майка си. Съ други думи казано: всѣка права мисъль, всѣко право чувство и всѣко право действие, отъ когото и да излизатъ, приемете ги. Намѣрите ли нѣщо криво въ дадена мисъль, въ дадено чувство или въ дадена постѫпка, не ги приемайте, макаръ и да сѫ излѣзли отъ учени, отъ видни хора. Затова е казано въ Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!“

Кои нѣща считаме ценни? Всѣко нѣщо, което Богъ е създалъ, представя известна ценность. Ценноститѣ, които виждаме въ разумната природа, сѫ представяли и представятъ велики блага за насъ, както въ миналото, така и днесъ. Такова нѣщо ще представятъ тѣ и въ далечното бѫдеще. Ако можете да се ползувате правилно отъ тия блага, тѣ ще носятъ щастие за васъ. Не можете ли правилно да ги използувате, тѣ ще ни създадатъ редъ нещастия. Запримѣръ, който стѫпва внимателно по камънитѣ, той ще се ползува отъ тѣхната енергия и ще бѫде щастливъ. Който стѫпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по нѣкакъвъ начинъ и да се чувствува нещастенъ. Стѫпвайте внимателно по камънитѣ, като опитвате съ краката си, тѣхната устойчивость. Най-малката неустойчивость на камънитѣ може да ви изненада, да паднете и да си счупите глава, рѫка или кракъ. Освенъ това, сутринь и вечерь не сѣдайте на голи камъни. Винаги носете съ себе си по една малка възглавничка, която да туряте върху студения камъкъ. На обѣдъ, когато слънцето грѣе силно, можете да сѣдате направо на камънитѣ. Тѣ сѫ приели много слънчева енергия и действуватъ лѣчебно върху човѣка.

Сега ще направя една аналогия между човѣка и камънитѣ. Както камънитѣ сѫ студени сутринь, така и човѣкъ е студенъ сутринь. Искате ли да влѣзете въ връзка съ такъвъ човѣкъ, носете съ себе си своята мека, топла възглавничка. Меката възглавничка представя човѣшкия езикъ. Срещнешъ ли нѣкой човѣкъ сутринь и желаешъ да се разговаряшъ съ него, приложи въ действие своя мекъ езикъ. Ти ще му говоришъ меко, и той ще ти отговаря меко. Срѣщате ли се по обѣдъ, тогава можете да не носите възглавничкитѣ си. Когато сѫ разумни и се разбиратъ, хората могатъ да се разговарятъ по всѣкакъвъ начинъ — и съ възглавнички, и безъ възглавнички. Тѣ могатъ да си казватъ нѣщата тъй, както сѫ въ действителность. Кое време презъ човѣшкия животъ е сутринь, кое — обѣдъ и кое — вечерь? Когато хората се запознаватъ и между тѣхъ се създаватъ приятелски отношения, тѣ сѫ въ сутриньта на своя животъ. Когато се обичатъ, тѣ сѫ на обѣдъ, въ зенита на своя животъ, когато слънцето най-силно грѣе. Когато не се обичатъ, тѣ сѫ въ залѣза на своя животъ. Залѣзътъ на човѣшкия животъ, това е вечерь, нощь, когато предметитѣ започватъ да истиватъ.

Следователно, да обичашъ човѣка, това сѫ възможности въ неговия животъ, да разбере царския пѫть, по който душата се движи въ Битието. Това значи да обичашъ човѣка. Не го ли обичашъ, този пѫть остава за тебе неизвестенъ. Единствениятъ пѫть, чрезъ който човѣкъ може да постигне и разбере онова, което Богъ е опредѣлилъ за него, е любовьта. За да намѣри този пѫть, човѣкъ трѣбва да обича. Като обича хората, той ще вземе отъ тѣхъ това, което е необходимо за неговото растене. А като го обичатъ хората, той ще имъ предаде това, което е необходимо за тѣхното повдигане. Правилна обмѣна трѣбва да има между хората. Ти ще обичашъ и тебе ще обичатъ. Въ сегашния животъ любовьта е методъ за постижения. Безъ любовь човѣкъ не може да има никакви постижения. Иска ли човѣкъ да постигне онова, което Богъ му е опредѣлилъ, той трѣбва да следва царския пѫть на душата.

Сега, като се говори за възможности на нѣщата, мнозина си задаватъ въпроса: какво е необходимо, за да може човѣкъ добре да пѣе, да свири или да рисува? — Едно нѣщо липсва на пѣвеца. За да пѣе добре, пѣвецътъ трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва добре. Сѫщото се отнася и за музиканта, и за художника — за всички хора на изкуството. Човѣкъ не може да бѫде здравъ, нито красивъ, ако сѫщо така не мисли, не чувствува и не постѫпва добре. Това сѫ три правила, които човѣкъ трѣбва да спазва, ако иска да има нѣкакви постижения. Който иска да се подмлади, и той трѣбва да мисли, да чувствува и да постѫпва право. За да мисли право, човѣкъ трѣбва да стане като малкитѣ деца. Да станешъ като малкитѣ дѣца, това значи да внесешъ въ себе си мекота.

Мекотата прави човѣка младъ. Когато стариятъ човѣкъ легне да спи, той свива рѫцетѣ си на юмруци, стѣга мускулитѣ си и започва да мисли, какъ ще се наредятъ работитѣ му, какво ще стане въ бѫдеще съ него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, стариятъ човѣкъ трѣбва да вземе примѣръ отъ детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулитѣ си, широко отваря рѫцетѣ си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния день, нито за това, което е преживѣло презъ деня. Стариятъ не може спокойно да спи, защото мисли, какъвъ човѣкъ е билъ едно време и до какво положение е дошълъ днесъ. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание отъ деня на неговото пробуждане до днесъ. Какво знание е това? Това е история на единъ животъ. Този човѣкъ трѣбва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни отъ времето, което е прекаралъ въ утробата на майка си. Деветмесечниятъ животъ въ утробата на майката е история на 18 милиона годишенъ животъ, презъ което време се е създавалъ човѣшкиятъ организъмъ. За да дойде до тази форма, въ която го виждаме, човѣкъ е минавалъ презъ много форми, за които нищо още не знае. Много време човѣкъ трѣбва да учи, докато дойде до истинското знание, въ което нѣма старость, нѣма обезсърдчаване.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота, защото не знаятъ, какъ да се справятъ помежду си. Двама души се каратъ, не могатъ да се примирятъ. — Защо? — Единиятъ взелъ пари на заемъ отъ другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, какъ да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вмѣсто него. Обаче, указва се, че кредиторътъ е честолюбивъ човѣкъ и не иска да вземе паритѣ отъ третия, но отъ своя длъжникъ. Който иска да примирява, той трѣбва да се наложи, да даде паритѣ вмѣсто длъжника, като каже, че се наема самъ той да ги вземе отъ него. Следователно, причината за споръ, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нѣщо. Нѣкой е взелъ нѣщо сѫществено отъ тѣхъ. Искате ли да ги примирите, дайте имъ това, което имъ липсва. Кога се каратъ хората? — Хората се каратъ, когато има недоимъкъ, когато имъ липсва нѣщо. Обаче, въ богатата природа тѣ не могатъ да се каратъ. Тя предлага всичкитѣ си блага въ изобилие.

Богата е природата! Тя щедро е дарила всѣки човѣкъ, и ако нѣкой се оплаква, че не е даровитъ, причината е въ самия него. Той не е работилъ достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скѫпоценни камъни сѫ вложени въ човѣка, но той трѣбва да копае, за да ги извади отъ земята, да ги шлифова и тури въ употрѣбление. На сѫщото основание и въ васъ сѫ вложени дарби, които сте изоставили. И днесъ не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбитѣ си. Нѣкои отъ васъ биха могли да станатъ добри пѣвци; други — добри музиканти; трети могатъ да станатъ учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за другъ животъ. — Не, колкото и да е късно, щомъ сте се родили, работете още този животъ върху себе си. Развивайте дарбитѣ си! Ще кажете, че сте стари. Стариятъ човѣкъ може да работи по-добре отъ младия.

И тъй, докато е на земята, човѣкъ непреривно трѣбва да работи, да прави опити. Правете опити съ времето, когато е облачно и вѣтровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днесъ има борба въ природата, да се развали времето. Както виждате, мъглитѣ се движатъ — ту слизатъ, ту се разпръсватъ. После, ако искате да разберете, имате ли мекота въ своя говоръ, произнесете нѣколко пѫти изреченията: „Богъ е Любовь Богъ е милосърденъ“. Ако имате мекота въ говора си, отъ произнасянето на тия думи, облацитѣ ще се разнесатъ, и вѣтърътъ ще престане. Нѣмате ли мекота, вмѣсто да се подобри времето, още повече ще се развали.

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете — ще знаете, докѫде сте дошли въ своето развитие. Запримѣръ, ако нѣкой фотографъ прави снимки и не поставя свѣтлината, както трѣбва, образитѣ излизатъ черни. Той изкарва черни картини. Бѫдещата фотография трѣбва да снима образитѣ въ естественитѣ имъ цвѣтове. Не само фотографитѣ изкарватъ черни картини, но и човѣкъ, като каже нѣкоя дума не на мѣсто, създава черенъ образъ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всѣка дума, изказана отъ васъ, да създаде цвѣтенъ образъ, споредъ естественитѣ цвѣтове на предмета, за който говорите,

И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използувайте възможноститѣ, които ви се даватъ. Любовьта, мѫдростьта, истината сѫ възможности. Чистотата, знанието, свѣтлината, свободата сѫ възможности. Истината е възможность за децата, знанието — за възрастнитѣ, а любовьта — за младитѣ. Младитѣ продаватъ на възрастнитѣ онова, което сѫ придобили отъ любовьта. Тѣ пъкъ приематъ нѣщо отъ знанието на старитѣ. После отиватъ при децата, да приематъ нѣщо отъ истината. По този начинъ става правилна обмѣна между децата, младитѣ и възрастнитѣ. Това става и въ семействата — между майката, бащата и децата. Значи, любовьта, мѫдростьта и истината живѣятъ заедно и обмѣнятъ онова, което носятъ въ себе си, като придобивка отъ живота.

Днесъ размишлявайте върху изреченията: Чрезъ любовьта, мѫдростьта и истината всичко може да се постигне. Чрезъ живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия нѣща въ себе си, за да бѫдете радостни и весели. Щомъ сте радостни и весели, Господъ ще се весели въ васъ, и вие ще се веселите въ Господа.

Пѫтьтъ на праведния е пѫть на зазоряване.

21 юлий, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...