Jump to content

1937_07_19 Божието слово е опитано / Опитано е


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

БОЖИЕТО СЛОВО Е ОПИТАНО

 

5 ч. сутринь. Хубаво, ясно време.

 

На молитвения върхъ.

 

“Богъ е любовь”

 

Отче нашъ

 

(Днесъ прочете десетата страница отъ “Царскиятъ пѫть на душата”.)*

 

Ще ви прочета само единъ стихъ отъ 30 глава на притчитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано. То е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него.”

 

Какво разбира този, който събралъ притчитѣ подъ думитѣ: “Всѣко Божие слово е опитано”? Значи онѣзи, които сѫ го написали, сѫ го опитали. Словото Божие не само вие ще го опитате, но то е опитано преди васъ и е намѣрено, че туй слово е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на него. Едно малко сравнение. Кога се раждатъ недоразуменията? Ние мислимъ, че когато дойде Словото Божие въ насъ, то нѣма да направи никаква промѣна. Точно обратното ще се случи. Когато Словото Божие дойде, всичко старо, вехто каквото има, ще го изхвърли навънъ. Не ще го изхвърли, но ще го тури тамъ, дето подобава, пъкъ то ще вземе своето мѣсто. Въ живота ценнитѣ нѣща сѫ винаги на видно мѣсто. Вземете единъ цененъ пръстенъ, де го носите? Сегашнитѣ хора де носятъ пръстенитѣ си? - Носятъ ги на пръститѣ си. И постоянно хвърлятъ око, поглеждатъ го, ценно е. Вземете единъ свещеникъ, който носи кръстъ. Кѫде го носи? - Носи го отпредъ на гърдитѣ си. Въпросъ е дали той може да търпи и да пренесе страданията на кръста, но той го носи.

 

Сега две нѣща трѣбва да имате предъ видъ. Когато дойде Словото въ васъ, ще стане това, което никога не е ставало. Първо Словото носи топлина. Словото носи мекота. Топлината сама по себе си стопява ония, коравитѣ предмети, смегчава ги. Но едновременно съ това топлината и разединява. Тъй щото мнозина отъ васъ, следъ като мислите, когато дойде любовьта, тя ще смегчи, ще стопи и ще разедини. Ами като дойде любовьта, тя прехвърля нѣщата отъ едно мѣсто на друго. Когато дойде любовьта, изважда детето отъ утробата на майката му, изважда го навънъ. Когато дойде любовьта, дъщерята напуща дома на баща си и излиза навънъ. И синътъ напуща дома на баща си. Когато дойде любовьта всѣка една мисъль, всѣко едно чувство, което е скрито вѫтре въ човѣка, излиза.

 

Онѣзи, които не разбиратъ закона, изпитватъ едно малко смущение: “Защо да е така устроенъ свѣта?” Че любовьта като дойде, туря дъщерята точно на мѣстото, дето трѣбва. Тя досега не е била на мѣстото си. И ти самъ не си билъ на мѣстото. Тебе майката ще те тури на мѣсто. Дъщерята ще тури на мѣсто. Детето ще тури на мѣстото. Каква е задачата на детето? То е предметно учение. Каква е задачата на майката? - Тя е ученица, ще прави опити съ това дете. Това дете казва: “Азъ съмъ много нечисто, не може да се омия.” Тя ще стопли вода, ще го тури въ коритото, ще го съблѣче, ще го въргаля, ще го обръща на една и на друга страна, това дете ще попѣе малко, ще започне съ миньорната гама на неудоволствие. Нѣкой пѫть майката е доста умна не туря студена вода, но туря малко топла.

 

Не зная дали има майки, които миятъ децата си съ студена вода. Сегашнитѣ учени хора пропорѫчватъ студенитѣ душове. Природата не ги препорѫчва. Питамъ: какво понятие детето ще си състави за майка си? Щомъ го тури въ коритото, тя започва да прави своитѣ опити. Обръща го налѣво и надѣсно, по гърба, разтрива го. Какво понятие ще има детето? То се очудва, много е странно за него. За пръвъ пѫть му се случва. Първата баня е нѣщо чудно за въплотената душа. Тя не може да се начуди на това своеобразие, което сѫществува. Тогава майката започва да изучава изкуството на магнетизиране. Детето плаче, майката започва да го магнетизира, тя дава нѣщо отъ себе си. Следъ туй детето се успокоява. Става обмѣна между детето и майката.

 

Значи, топлината когато дойде, тя внася нѣщо ново въ човѣка. Но ние се намираме въ едно противоречие, въ каквото се намира детето при майката. Топлината смекчава, разтопява коравитѣ нѣща, разединява ги, туря ги, дето ние не ги знаемъ. Сега сѫществува въ природата другъ единъ порядъкъ, човѣшки. Хората турятъ нѣщата на мѣстото, дето тѣ ги знаятъ. Но съ туй човѣшкиятъ порядъкъ събира нѣщаща на едно мѣсто, но тѣ се втвърдяватъ. Събранитѣ хора на едно мѣсто винаги ставатъ инертни. Щомъ изгубятъ онова пространство, което имъ е необходимо, тѣ ставатъ инертни. Инертностьта въ свѣта е едно човѣшко състояние. Инертнитѣ сѫщества сѫ мързеливи. Щомъ човѣкъ изгуби идеята за живота, излѣзе изъ Божествения порядъкъ, изгубва онзи смисълъ, който сѫществува въ природата. Тогава се явява студътъ, втвърдяването. Втвърдяването на тѣлата се дължи, че тѣ изгубватъ своята свобода. Студътъ дава стабилность. При студа много хора ставатъ стабилни, но тѣ изгубватъ сѫщественото - свободата на своитѣ мисли и свободата на своитѣ чувства.

 

Значи въ всѣки човѣшки порядъкъ на нѣщата хората изгубватъ хубавата страна на своитѣ чувства, своитѣ мисли. Представете си, какво придобива единъ войникъ следъ като се упражнявалъ на военни упражнения. Да кажемъ, той свършилъ два-три факултета и като простъ войникъ го каратъ да се обръща налѣво, надѣсно, да туря пушката на рамо - елементарни работи. Питамъ: следъ като научи това изкуство, какъ да употрѣбява пушката, като слѣзе въ дома си, какво приложение ще даде на пушката? Или следъ като научилъ изкуството да си служи съ сабята, какво приложение ще даде въ кѫщи? - Никакво приложение нѣма. Представете си единъ ораторъ, който се е научилъ на ораторство, какво приложение ще има нѣговото ораторство вѫтре въ дома, при неговитѣ деца? Той билъ ораторъ, каква речь ще държи най-първо? Да кажемъ има четири петь деца по на петь години, каква ораторска речь ще имъ държи?

 

Сега, среща ме нѣкой и ме пита: “Има ли Господь или не?” Срещамъ ви азъ и виждамъ да се катерите по стръмнитѣ мѣста. Питамъ: “Ти виждашъ ли?” Щомъ този човѣкъ се катери, то вече подразбира, че той вижда много добре. Питамъ: когато единъ човѣкъ виждате да се катери, по стръмнитѣ мѣста, какво разбирате? Щомъ виждамъ единъ човѣкъ да живѣе добре, азъ разбирамъ, че той се качва по планински мѣста. Всички добри хора сѫ планинци, тѣ по планинитѣ ходятъ. Онѣзи, лошитѣ хора ходятъ по огладенитѣ пѫтища. Какво е лошото на огладения пѫть? Огладениятъ пѫть има доста прахъ. По планинитѣ, които ходятъ, има просторъ. По високитѣ мѣста хората не може да ходятъ единъ до другъ. Единъ се качва на едно мѣсто, другъ - на друго. Въ низкитѣ мѣста хората се струпватъ. То е човѣшки редъ на нѣщата. Какво трѣбва да подразбираме подъ думитѣ: “има ли Господь или нѣма”? Нѣкой пита: “Имашъ ли баща или не?” На мѣсто ли е този въпросъ? “Майка имашъ ли?” На мѣсто ли е този въпросъ? Има известна анормалность. Единъ американски професоръ заболѣлъ, че загубилъ пометьта си. Единъ день отива на пощата да си вземе писма. Пита го чиновникътъ какъ му е името. Но той си забравилъ името и отива въ кѫщи да пита жена си. Среща го единъ неговъ приятель и казва: “О, мистеръ Смитъ!” - “Благодаря ти!” Ако вие сте забравили дали има Господь или не, не мязате ли на Смитъ? Когато отиваме да ни учатъ има ли Господь или не, ние ще срещнемъ нѣкой приятель, който ще ни каже името. Щомъ ти живѣешъ и сѫществувашъ, има Господь. Щомъ умрешъ, тогава може този въпросъ да го разисквашъ.

 

Другояче помнете две нѣща: Любовьта, която не дава свобода на човѣка; любовьта, която не поощрява човѣка да се качи по-високитѣ мѣста, не е любовь. Щомъ те страхъ да се качишъ по високитѣ мѣста, ти си страхливъ. Щомъ ходишъ по низкитѣ мѣста и дигашъ прахъ около себе си, това не е любовь. Добриятъ животъ е пробния камъкъ за любовьта. Всичкитѣ добродетели се опитватъ чрезъ любовь. Тя дава онзи великъ потикъ на човѣшката душа. Сега вие питате, защо сте се качили на това високо мѣсто. Онѣзи отъ васъ, които малко любовь иматъ, качили сте се да се усили малко любовьта ви. Защо се качвате по камънитѣ? - За да опитате вашия егоизъмъ, ваша[та] алчность. Камънитѣ това показватъ. Тѣ казватъ: “Вижъ на какъвъ халъ дойдохме. Едно време живѣехме като васъ, но сега Господь ни обърна на камъни.” То е символъ. То е вѣрно, но не така буквално. Тия камъни, като ни слушатъ, казватъ: “Желаемъ и ние да станемъ като васъ. Желаемъ да можемъ да се качимъ по-горе като васъ.” Отъ туй мѣсто не можете да се качите по-горе. Тѣхното бѫдаще е да слизатъ долу, да се търкалятъ въ долината. Тѣ слизатъ, за да научатъ онзи великъ урокъ, който Богъ е поставилъ вѫтре въ живота. Рекохъ, ние сме дошли въ планинскитѣ мѣста да опитаме първия опитъ на любовьта. Нѣма изведнажъ да се качимъ, но полека, по по-малко. Отъ високитѣ мѣста си взимайте по едно малко камъче за споменъ. Всѣки день като дойдете, вземете камъчето, запишете деня, часа, името, кога сте го взели, каква мисъль сте имали, турете го на камъчето. Едно хубаво занятие е то.

 

Тогава се стремете като срещнете единъ човѣкъ да намѣрите една хубава черта. Напримѣръ, срещнешъ единъ човѣкъ, потърси въ него въ каква степень въ него е развита съвестьта, справедливостьта. Срещате другъ единъ човѣкъ, вижте доколко той е разуменъ, какъ схваща нѣщата въ природата, какво е неговото разбиране. Срещате другъ, вижте той музикантъ ли е, знае ли да говори. Търсете хубавитѣ качества. Изследвайте добродетелитѣ, които се намиратъ въ хората и отъ тѣхъ вие сами ще се ползувате. Защото всѣка добродетель, съ която вие дохождате въ съприкосновение, тя ще ви придаде отъ своето благо. Не казвай: мене не ме интересуватъ хората. Хората насъ ни интересуватъ, понеже сѫ излѣзли отъ Бога и носятъ благо въ себе си. Вие носите благо за другитѣ и другитѣ носятъ благо за васъ. Цѣлата природа и тревата, и водата, и въздухътъ, и камънитѣ, и Слънцето, и звѣздитѣ, и малкитѣ цвѣтя, всичко, което вие виждате, носи нѣщо отъ Божествения свѣтъ. Въ едно цвѣте вижте хубавата страна. Какво търпение има, какво доволство, радва се на малкото благо, което Богъ му далъ.

 

Сега азъ ви напомнямъ това. Нѣкой пѫть, когато нѣкои ме слушатъ, се обезсърдчаватъ. Обезсърдчаватъ се по единствената причина, че нѣкой пѫть, като ги изведа на нѣкой високъ връхъ, казватъ: “Още веднъжъ тамъ не се качваме. То е така високо, главоломно, че ако човѣкъ се търколи, нищо нѣма да остане.” То е така, но азъ ще ви попитамъ: кой отъ васъ, като иска да измаже кѫщата си, не изхвърля всички нѣща навънъ, намазва, изчиства кѫщата и тогава ще започне да внася своитѣ вещи.

 

Та рекохъ, понѣкой пѫть и азъ правя сѫщото. Като ида нѣкѫде въ стаята, изхвърля всичко навънъ, не че го изхвърлямъ, изваждамъ всичко и започвамъ съ своята четка оттукъ - оттамъ. Онзи, който не разбира закона, казва: “Оцапа ми кѫщата.” Понеже понѣкой пѫть ще падне отъ мазането ми по нѣкой мебелъ. Възможно е да падне. Това да не ви смущава. Следъ като се изчисти стаята, стаята ви ще бѫде изчистена. Вие ще имате малко по-другъ животъ. Сега въ насъ става пречистване. Ангелитѣ идатъ да пречистватъ. Тия страдания, които чувствувате, нѣкога вашата стая се пречиства и вие сте смутени. Малко пречистване става. Всичкитѣ страдания, които имате, считайте, че е пречистване на вашия домъ. Следъ туй вие ще се намѣрите въ по-добро положение.

 

Та вие, когато дойдете сутринь, разсѫждавайте, погледайте природата, нека остане въ васъ. Нали всѣки единъ фотографъ, като дойде, фотографира. Вие всички сте фотографи, само че не сте се научили, какъ да фотографирате предметитѣ. Защото, ако ти не положишъ мисъльта си въ една хубава поза, ако ти не положишъ чувството въ една друга хубава поза, ти не може да фотографирашъ. Ако мисъльта е права и чувството е право, тогава впечатленията, тия фотографии ще бѫдатъ правилни. Ти ще има какво да учишъ. Паметьта на човѣка зависи отъ неговата правилна мисъль, неговитѣ правилни чувства и правилни постѫпки. Това усилва паметьта. Не, че нѣмате правилни мисли. Правилната мисъль подразбира онова състояние, въ което може да се фотографира единъ предметъ въ естествено положение. Затова ви трѣбва правилна мисъль. Ако нѣма правилна мисъль, нѣма фотографии. Ни най-малко не разбираме, че нѣмаме правилни мисли и чувства. Не. Постоянно нашата мисъль трѣбва да се мѣни. Мисъльта да бѫде пластична. Чувствата да бѫдатъ пластични, за да може тия впечатления отъ Божествения свѣтъ да се отпечатватъ правилно, за да имаме какво да учимъ. И затуй казва притчата: “Божието слово е опитано.” Ние опитваме Божието слово въ свѣта, което иде въ нашитѣ души.

 

Днешния день вземете да мислите върху среброто. Какво е предназначението на среброто? Защо се явило среброто въ свѣта? Нѣма да го разрешите, но помислете за него, фотографирайте го. Фотографирайте го дето се намира. Среброто се намира въ човѣшката кръвь. Среброто се намира въ човѣшката мисъль. Среброто се намира въ въздуха; среброто се намира въ Слънцето. Среброто се намира въ месечината. Среброто се намира въ звездитѣ. Среброто се намира въ водата. Среброто е добъръ проводникъ, добъръ лѣчебенъ елементъ. Среброто лѣкува. Когато човѣкъ е неразположенъ, дайте му злато и вижте, какъ ще измѣни неговото състояние. Сто грама дайте на единъ, който не е разположенъ, да видите, какъ ще се измѣни състоянието му. Като му дадете единъ килограмъ сребро, пакъ ще се измѣни. И като му дадешъ среброто, какво ще му дойде на ума? Щомъ като му дадешъ едно кило сребро, ще поиска да си купи дрехи, шапка, обуща, ще си купи круши, ябълки. Казва: “Животътъ има смисълъ.” Щомъ дойде среброто, щомъ дойде златото, работитѣ се оправятъ. Защото златото е емблема на живота. Златото иде съ живота заедно. Среброто премахва нечистотиитѣ отъ живота въ свѣта. Всичкитѣ нечистотии въ нашия животъ се премахватъ чрезъ среброто. Животътъ приижда чрезъ златото. То е вѫтрешниятъ смисълъ на обичьта, която ние имаме. Та затова трѣбва да знаете, че златото и среброто идатъ въ живота да ни помагатъ, а не да станатъ като идолъ, като кумиръ въ нашия животъ и да уповаваме на тѣхъ. Да благодаримъ на златото за онова, което ни дава. Да благодаримъ и на среброто за онова, което ни дава.

 

Да изговоримъ изречението: “Богъ е Духъ и които му се кланятъ, въ Духъ и Истина да му се кланятъ.” (три пѫти)

 

[2-ра] беседа, държана отъ Учителя

на Молитвения върхъ при Второто езеро.

Понедѣлникъ, 19 юлий 1937 г.

-----------------

*“Царскиятъ пѫть на душата” - Рилски беседи, държани 1935г.10

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ОПИТАНО Е

„Всѣко Божие Слово е опитано.*)

*) Притчи 30.5.

„Всѣко Божие Слово е опитано“. Само онзи човѣкъ може да напише този стихъ, който действително е опиталъ това слово. Значи, разумното слово е опитано хиляди години преди васъ. Веднъжъ опитано Словото Божие и вие ще го опитате. Опитано е още, че Богъ е щитъ за тѣзи, които уповаватъ на Него. Нѣкои мислятъ, че когато разумното слово влѣзе въ човѣка, нѣма да произведе никакво действие. Точно обратно, когато влѣзе въ човѣка, разумното слово ще произведе коренна промѣна въ него: всичко старо, нечисто, безценно ще постави на съответно за него мѣсто, и то само ще заеме своето опредѣлено мѣсто. Това е неизбѣженъ процесъ. Ценнитѣ нѣща сами по себе си заематъ видно мѣсто. Кѫде поставя човѣкъ своя скѫпоцененъ пръстенъ? — На видно мѣсто, на единъ отъ пръститѣ си. Като се движи, отъ време на време той хвърля погледъ къмъ пръстена си, доволенъ го поглежда. — Защо? — Цененъ е този пръстенъ.

„Божието Слово е опитано“. Опитано е, че когато влѣзе въ човѣка, разумното слово извършва такива промѣни въ него, каквито той никога не е очаквалъ. Словото Божие внася въ човѣка топлина и мекота. Топлината стопява твърдитѣ тѣла, прави ги меки. Обаче, топлината сѫщевременно разединява. Поставите ли едно сложно тѣло на действието на топлината, то веднага ще се разложи на съставнитѣ си части. Следователно, и любовьта, като носителка на топлина, отъ една страна смекчава твърдитѣ тѣла, а отъ друга — ги разлага, т. е. разединява, ако тѣ сѫ сложни по съставъ. Любовьта пренася нѣщата отъ едно мѣсто на друго. Подъ влияние на любовьта, детето излиза отъ утробата на майка си и възприема живота. Когато любовьта посети младата мома, тя напуща дома на майка си и тръгва следъ нея. Когато любовьта посети младия момъкъ, той напуща дома на баща си и тръгва следъ нея. Когато любовьта посети човѣка, тя изкарва навънъ всички негови мисли и чувства.

И тъй, любовьта изкарва навънъ всичко скрито въ човѣка. Който не разбира законитѣ, съ които любовьта работи, той се смущава. Нѣма защо да се смущава. Любовьта поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто. Тя поставя сина, дъщерята, майката, бащата на тѣхнитѣ мѣста. Щомъ види, че нѣщо не е на мѣстото си, тя го изкарва оттамъ и го поставя на мѣстото му. Кѫде е мѣстото на малкото дете? — При майка му. Детето е предметно учение за майката. Майката е ученичка, на която е даденъ единъ предметъ на обучение. Като плаче, детето иска да каже на майка си, че е гладно, че е нечисто и не може само да си помогне. Щомъ разбере езика на детето си, майката веднага стопля вода, сипва я въ корито и започва да го кѫпе: обръща го на една, на друга страна, докато го изчисти. Въ това време детето плаче, пѣе своята миньорна пѣсень, съ която изказва недоволството си. Майката е умна, тя знае, какъ да разположи детето си, да не плаче. Тя размѣсва горещата вода съ студена, докато водата стане приятно топла, близка до тѣлесната топлина. Тази топлина на водата разполага детето, и то престава да плаче. Първата баня за новороденото дете е необикновено явление въ неговия животъ. То се очудва на порядкитѣ на новия за него животъ, но постепенно привиква къмъ тѣхъ. Щомъ майката постѫпва съобразно законитѣ на природата, детето е доволно. Природата не търпи студени душове, студени бани. Топлитѣ бани сѫ за предпочитане предъ студенитѣ. Като кѫпе детето си, сѫщевременно майката го магнетизира: тя му разтрива тѣлото, обръща го на една, на друга страна, докато напълно се успокои. Чрезъ тѣзи разтривки, между майката и детето става правилна обмѣна. Майката внася въ детето си часть отъ своя магнетизъмъ, който го успокоява.

Следователно, както магнетизъмътъ на майката успокоява детето, така и топлината внася нѣщо ново въ човѣка. Докато топлината не влѣзе въ човѣка, той се намира въ противоречие съ себе си и съ окрѫжаващитѣ, както детето — при първата баня. Топлината стопява, смекчава твърдитѣ тѣла, а нѣкои отъ тѣхъ разединява, като сѫщевременно ги поставя на мѣстата имъ. Два порядъка сѫществуватъ въ свѣта: човѣшки и Божественъ. Човѣшкиятъ порядъкъ събира нѣщата на едно мѣсто, или ги поставя тамъ, дето не имъ е мѣстото, вследствие на което тѣ се втвърдяватъ. Когато много хора се събиратъ на едно мѣсто, тѣ се лишаватъ отъ необходимото за тѣхъ пространство, вследствие на което ставатъ инертни. Инертностьта е състояние, присѫщо на човѣка. Инертниятъ човѣкъ е мързеливъ. За да се освободи отъ това състояние, разумниятъ свѣтъ го подлага на действието на топлината, и по този начинъ го въвежда въ Божествения порядъкъ на нѣщата. Когато изгуби смисъла на живота, човѣкъ излиза отъ Божествения порядъкъ и влиза въ преходния, въ човѣшкия. По този начинъ той се излага на студъ, на втвърдяване.

Когато нѣщата се втвърдяватъ, тѣ изгубватъ своята свобода, своята пластичность. При студа хората ставатъ стабилни, но изгубватъ сѫщественото — свободата на своитѣ мисли и чувства. Да изгубишъ свободата на своитѣ мисли и чувства, това значи да изгубишъ красотата на своя животъ. Какво се ползува войникътъ отъ своитѣ упражнения съ пушката? Този войникъ е свършилъ два факултета, правилъ е редъ упражнения съ пушката и следъ това се връща дома си. Какво приложение иматъ неговитѣ упражнения съ пушката между братята и сестритѣ му, между майка му и баща му? — Никакво. Какво приложение има сабята му въ неговия домъ? — Никакво. Или какво приложение ще има ораторството на бащата между неговитѣ четири-петь малки деца? — Никакво приложение. Външно погледнато, придобивкитѣ на човѣка въ различнитѣ школи като че нѣматъ особено приложение, но като вѫтрешна работа, като условия за растене, за повдигане, тѣ допринасятъ нѣщо.

И тъй, смисълътъ на нѣщата не седи въ тѣхната външна страна, но въ онова, което той вѫтрешно придобива. Виждате, че нѣкой човѣкъ се качва на единъ високъ планински връхъ. — Защо се качва? Като гледате усилията, които този човѣкъ прави, намирате, че това изкачване на върха е безпредметно. — Не, всѣко изкачване по планинитѣ има свой вѫтрешенъ смисълъ, своя добра страна. Когато нѣкой се качва по планинскитѣ върхове, въ това той вижда нѣщо добро, къмъ което се стреми. Тъй щото, когато човѣкъ се качва по планинскитѣ върхове, той живѣе добре, стреми се къмъ доброто — той е добъръ човѣкъ. Добритѣ хора сѫ планинци, тѣ се катерятъ по планинскитѣ върхове. Лошитѣ хора ходятъ по отъпкани, по огладени пѫтища. Огладенитѣ, отъпкани пѫтища се отличаватъ съ много прахъ, а планинскитѣ — съ просторъ. Когато се качватъ по планински върхове, хората вървятъ на разстояние единъ отъ другъ, а въ низинитѣ — се събиратъ на едно мѣсто. Животътъ въ низинитѣ е животъ на човѣшки порядъкъ.

Когато не разбиратъ нѣщата, когато не съпоставятъ фактитѣ, хората изпадатъ въ заблуждения, изгубватъ мѣрка и мѣсто на нѣщата и задаватъ въпроси, които нѣматъ никакъвъ смисълъ. Запримѣръ, нѣкой пита, има ли Господъ въ свѣта, или нѣма. Да се задава такъвъ въпросъ, това е все едно да питате нѣкого, има ли майка и баща. Този въпросъ не е на мѣсто. Това показва, че този човѣкъ, вследствие на нѣкаква катастрофа въ живота си, е забравилъ сѫщественото. Изобщо могатъ да се отричатъ само ония нѣща, които не сѫществуватъ, могатъ да се твърдятъ ония нѣща, които сѫществуватъ. Обаче, да се отрича това, което сѫществува, и да се доказва онова, което не сѫществува, въ това нѣма никакъвъ смисълъ. Тъй щото, безпредметно е да се доказва или отрича сѫществуването на Бога. Ако се доказва или отрича сѫществуването му като форма, това е другъ въпросъ но и това доказване или отричане нѣма да доведе човѣка до нѣкакъвъ край.

Единъ американски професоръ заболѣлъ отъ нѣкаква сериозна болесть и временно изгубилъ паметьта си. Единъ день отишълъ на пощата да получи препорѫчано писмо отъ свои познатъ. Чиновникътъ на пощата го попиталъ за името му, но той не могълъ да отговори — забравилъ името си. Професорътъ веднага излѣзълъ отъ пощата и тръгналъ за дома си, да попита своята жена, какъ се казва. По пѫтя срещналъ единъ свой приятель, който се обърналъ къмъ него съ думитѣ: О, мистеръ Смитъ! Професорътъ бързо се рѫкувалъ съ него и се върналъ обратно въ пощата, да получи писмото си. Да забрави човѣкъ името си, това значи да забрави нѣщо сѫществено въ своя животъ. Да забрави човѣкъ сѫществуването на Бога и да пита, има ли Господъ въ свѣта, или нѣма, това значи да забрави всичко въ своя животъ. При това положение, човѣкъ се намира въ състоянието на професора, който отивалъ да пита своята жена за името си. Следователно, когато човѣкъ отива да пита любовьта, има ли Богъ въ свѣта, или нѣма, той все ще срещне на пѫтя си нѣкои приятель, който ще му докаже, че щомъ любовьта сѫществува, и Господъ сѫществува. „Богъ е Любовь“ — е казано въ Писанието.

Сега помнете следното нѣщо: любовь, която не дава свобода на човѣка и не го поощрява да се качва по високи мѣста, не е любовь. Докато човѣкъ ходи само по низки мѣста и дига прахъ наоколо си, той не е влѣзълъ още въ любовьта. Който се страхува отъ високитѣ мѣста, той е извънъ любовьта. Любовьта е пробниятъ камъкъ за добрия животъ, за добродетелитѣ на човѣка. Всички добродетели се изпитватъ чрезъ любовьта. Тя служи като великъ потикъ на човѣшката душа. Човѣкъ се качва по високитѣ върхове, за да усили любовьта си. Когато се качвате на камънитѣ, съ цель да ги изучавате, вие ще изучите човѣшкия егоизъмъ, човѣшката алчность. Камънитѣ символизиратъ егоизъма, алчностьта въ човѣка. Като слушатъ, какво се говори тукъ, камънитѣ изказватъ желанието си да станатъ подобни на васъ, свободно да се мѣстятъ. Обаче, тѣ не могатъ да се качатъ по-горе отъ мѣстото, до което днесъ сѫ стигнали. На тѣхъ предстои слизане въ долината, да научатъ великия законъ на смирението, на жертвата. Всѣко изкачване по върховетѣ е малъкъ опитъ за постигане на любовьта. Щомъ се качите на нѣкой връхъ, вземете си едно малко камъче и напишете върху него деня, часа и мѣстото, отдето сте го взели. Сѫщевременно, запишете си и мисъльта, която е минала презъ ума ви, когато сте взели камъчето. Както естественикътъ изучава състава на камънитѣ, мѣстонахождението и образуването имъ, така и вие, като естествоизпитатели, спирайте вниманието си върху всѣки човѣкъ, като върху душа, която носи въ себе си нѣщо велико и красиво.

Следователно, като срещнете единъ човѣкъ, вижте, до каква степень сѫ развити въ него съвѣстьта, разумностьта, смирението, търпението и др. Щомъ изучавате добродетелитѣ на хората и ги държите въ съзнанието си, вие принасяте полза и на тѣхъ, и на себе си. Всѣка добродетель, съ която дохождате въ съприкосновение, ви придава часть отъ своето благо. Нѣкой казва, че хората не го интересуватъ. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Вие трѣбва да се интересувате отъ хората, защото, като души, тѣ сѫ излѣзли отъ Бога. Щомъ сѫ излѣзли отъ Бога, тѣ носятъ своето благо за всички живи сѫщества. Цѣлата природа — свѣтлината, въздухътъ, водата, слънцето, звездитѣ, камънитѣ, растенията и животнитѣ — носятъ въ себе си частици отъ Божествения свѣтъ. И най-малкото цвѣте носи нѣщо хубаво въ себе си. То търпи, радва се на малкото благо, което природата му е дала.

Съвременнитѣ хора лесно се обезсърдчаватъ. Щомъ се натъкнатъ на известна мѫчнотия, тѣ се обезсърдчаватъ. И вие лесно се обезсърдчавате. Щомъ се намѣрите предъ нѣкой високъ планински връхъ, вие веднага се обезсърдчавате и се страхувате да не паднете отъ тази височина и да се осакатите. Не се страхувайте. Колкото и каквито страшни и неприятни нѣща да преживѣете, въ края на краищата все ще придобиете нѣкакво благо. Когато домакинята чисти кѫщата си, тя първо изнася всички вещи навънъ, измазва, изчиства я и после влиза въ чиста, наредена кѫща и се радва на благото, което чистотата носи съ себе си. Безпорядъкътъ се превръща въ порядъкъ. Сѫщото прави и природата. Като хване нѣкого, тя изнася навънъ всичко старо, всичко нечисто и започва да работи съ своята четка. Като изчисти и измие всичко, като обнови старитѣ нѣща, тя поставя новъ редъ и порядъкъ, нови условия за животъ. Който не разбира законитѣ, съ които природата си служи, той се смущава, че кѫщата му е разхвърляна, че паднали частици отъ варь и изцапали дъскитѣ и мебелитѣ. Не се смущавайте! Природата всичко ще изчисти, ще внесе въ васъ новъ редъ и порядъкъ — новъ животъ. Днесъ всички хора сѫ изложени на такова пречистване. Ангелитѣ слизатъ отъ небето да извършатъ това пречистване. Страданията, които хората преживяватъ не сѫ нищо друго, освенъ пречистване на тѣхнитѣ домове, следъ което ще бѫдатъ поставени при нови, по-добри условия.

Сега, като се движите по върховетѣ, вие правите снимки на красивитѣ изгледи. И безъ това вие сте фотографи, но още не сте се научили да правите добри снимки. Добъръ фотографъ е онзи, който може да дава добро и правилно положение на своитѣ мисли и чувства. Ако мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ прави, и отраженията, които ще се отпечататъ на фотографията, ще бѫдатъ прави. Щомъ отраженията въ фотографията сѫ прави, човѣкъ може да се учи отъ тѣхъ, да придобива знания. Силата на човѣшката паметь се опредѣля отъ неговитѣ прави мисли, чувства и постѫпки. Правата мисъль довежда ума въ такова положение, при което предметитѣ могатъ да се отпечататъ въ тѣхния естественъ видъ. Следователно, искате ли да имате добри снимки, всѣкога дръжте въ ума си прави мисли. Правата мисъль не подразбра неподвижность. Не, правата мисъль е подвижна, пластична. Тя всѣки моментъ се мѣни, за да могатъ впечатленията, които идатъ отъ Божествения свѣтъ, да се възприематъ правилно. Правата мисъль е екранъ, върху който Божественитѣ мисли се отпечатватъ въ своята последователность и чистота. Затова е казано въ Писанието: „Божието Слово е опитано“.

Днесъ е понедѣлникъ — день на луната. Затова, мислете върху среброто. Колкото и да мислите за предназначението на среброто, за мѣстото му въ природата и въ живота, нѣма да го разрешите, но опитайте се поне да фотографирате среброто въ себе си, за да запазите едно впечатление за него. Среброто се намира въ човѣшката кръвь и въ човѣшката мисъль. Сѫщевременно среброто се намира и въ водата, въ въздуха, въ слънцето, въ луната, въ звездитѣ — почти навсѣкѫде, но въ различни количества. Като добри проводници на топлината и електричеството, златото и среброто могатъ да се използуватъ като лѣчебни срѣдства. Дайте единъ грамъ чисто злато на нѣкой неразположенъ човѣкъ и ще видите, че следъ известно време неразположението му ще изчезне. По сѫщия начинъ действува и среброто. Среброто и златото осмислятъ живота на човѣка. Тѣ оправятъ обърканитѣ му работи. Среброто чисти, както луната, а златото се счита като емблемъ на живота. Чрезъ него животътъ дохожда. Въ този смисълъ, златото и среброто идатъ като помощници въ живота на хората, а не като идоли, като кумири, на които да се уповава. Благодарете на златото и на среброто за онова, което носятъ въ себе си и което възприемате отъ тѣхъ. Среброто вади нечистотиитѣ, а златото носи животъ на обезсърдчения, на падналия духомъ.

„Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, да Му се кланятъ въ Духъ и Истина“.

*

19 юлий, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...