Jump to content

1926_08_29 Ще се изкоренятъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Свещеният огън", съборни беседи - 1926 г.
Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 


Недѣля, 8 ч. с.                                                                                                        

 29 августъ

 

Ще се изкоренятъ.

 

„Всѣко растение, което не е насадилъ Отецъ мой небесни, ще се изкорени“

Матея 15:13.

 

Този  стихъ  прѣдставлява  живота  въ  неговата отрицателна   страна.   Всички   противорѣчия,   които сѫществуватъ въ живота, това сѫ напѫтвания, за да се добие  великата  Истина.  Всѣки  отъ  васъ,  като  се  е родилъ   на   земята,   трѣбва   да   добие   Истината   по обратенъ пѫть. На земята не може да се каже Истината тъй, както е. На земята не може да ви дадатъ любовь, каквато вие искате, нито пъкъ знание, каквото вие очаквате. Всичко, което придобиете, ще дойде по обратенъ пѫть. Знанието, което хората добиватъ, иде чрѣзъ редъ опитности и страдания. Любовьта, която изпитватъ, по нѣкой пѫть прѣдставлява такава опитность, че тѣ казватъ: не струва човѣкъ да обича и да люби. И тамъ хората се разочароватъ. Тия хора пъкъ, които се стремятъ да знаятъ много, и тѣ въ края на краищата казватъ: „И въ многото знание има голѣми терзания и скърби“. Тогава какъвъ е реалниятъ, истинскиятъ смисълъ на разумния животъ? Азъ бихъ казалъ  слѣдното:  всѣко  растение,  което  Богъ  е насадилъ, ще расте, ще се развива, ще цъвти, плодъ ще даде — винаги ще има Божието благословение. Това е положителната страна на живота.

 

Защо Христосъ взима думата „растение“? Растението е емблема, символъ на търпѣнието въ разумния животъ. Безъ търпѣние животътъ мяза на дърво безъ корени. Нѣкой пѫть на съврѣменнитѣ хора, на религиознитѣ, на ученитѣ и на държавницитѣ имъ липсва търпѣние. Всички отъ тѣхъ се давятъ все накрая. Ученъ човѣкъ, слѣдъ като училъ цѣли 20 години, написва нѣкоя голѣма книга и въ края на живота си казва на хората: всичко, което съмъ писалъ нищо не струва. Значи, той се отрича отъ това, което е училъ. И онази красива мома, която свѣтътъ е уважавалъ, дарявалъ съ цвѣтя, съ китки, на стари години и тя се отрича отъ своята младость и красота и казва: не струва човѣкъ да бѫде красивъ. Така говори и старата баба на младитѣ моми: слушайте, не струва да бѫдете красиви. Азъ изпитахъ красотата, тя е толкова скѫпа, че втори пѫть, като се раждамъ, не искамъ да бѫда красива. Защо? — Излъгалъ я единъ момъкъ, втори, трети, четвърти. . . Питамъ: животътъ на земята за такава любовъ ли е даденъ? И отговарямъ: не е даденъ за такава любовь. Животътъ на земята, за ядене ли е даденъ? — Не е за ядене. Животътъ на земята за политически партии ли е създаденъ? — Не. Животътъ на земята за народитѣ ли е даденъ? — Не. Я ми кажете, дѣ въ Библията се споменава името англичанинъ, французинъ, германецъ, българинъ, сърбинъ и др? На кои мѣста ги споменава Господъ? Ами дѣ останаха всички онѣзи видни стари народи, египтяни, асирийци, вавилоняни, на които имената се споменаватъ въ Библията? — Всички тия народи днесъ сѫ изчезнали и други сѫ ги замѣстили. Сега ще кажете, че тѣ не сѫ били   толкова   видни   народи.   Добрѣ,   англичанитѣ,  американцитѣ нали сѫ виденъ народъ, защо нищо не е писано за тѣхъ въ Библията?

 

Питамъ ви сега: кого трѣбва да слушаме ние? По пѫтя на кои отъ тѣзи народи трѣбва да се движимъ? Въ какво седи прѣимуществото на единъ народъ? Или въ какво седи прѣимуществото на единъ индивидъ? Има философи, които твърдятъ, че единъ човѣкъ струва повече, отколкото единъ народъ. Да, така е, но и обратното е вѣрно: единъ народъ струва повече, отколкото единъ човѣкъ. Но кое е мощното въ свѣта? Вие трѣбва да знаете, че отъ едно сѣме сѫ произлѣзли всички ябълки и когато се завърши тѣхната еволюция, тѣ пакъ ще се събератъ въ сѫщото сѣме. Единъ цѣлъ народъ прѣдставлява единъ човѣкъ, развитъ въ своята цѣлокупна форма на земята. И цѣлото човѣчество, можемъ да кажемъ, сѫщо тъй прѣдставлява единъ великъ човѣкъ, развитъ въ своята цѣлокупна форма. И ако ние вземемъ ангелитѣ, тѣ прѣдставляватъ човѣкътъ въ своята най-висша форма. Най-послѣ, ако вземемъ Бога, всичко излиза отъ Него. Цѣлата вселена не е нищо друго, освѣнъ Богъ, Който се проявява. Тя прѣдставлява развитието на Бога. Защото и Богъ, самъ по себе си, се развива. Които не разбиратъ този законъ, ще кажатъ: и най-съвършеното сѫщество ли се развива? Що е развитие? Всѣка жена като изтъче платното, не го ли развива? — Щомъ го свърши, тя го развива. Туй развиване не е ли проявление на изтъканото платно? Сѫщото е и съ Бога, когато се развива. При развиването си Той се разкрива, изявява това, което е мислилъ, за да могатъ и другитѣ сѫщества да разбератъ Неговата мисъль, да я видятъ, а по нѣкой пѫть и да си купятъ отъ Неговия платъ, да си направятъ нови дрешки. И горѣ има дюкяни, които продаватъ платове.

 

Единъ авторъ, нѣма да кажа името му има една странна теория за въплотяването на душитѣ. Нѣма да ви я прѣдставя въ научна форма, но ще ви я изложа тъй, че да бѫде достѫпна за вашия умъ. Споредъ него, всички човѣшки форми въ невидимия свѣтъ сѫ изложени на витрини, като хубави, красиви човѣшки дрешки. Душитѣ на небето, като минаватъ покрай витринитѣ, спиратъ се и гледатъ — много красиви сѫ тия дрешки.

 

У всѣка душа, като минава покрай витринитѣ, се заражда желание да си купи една дрешка. Обаче правилото тамъ е слѣдното: щомъ нѣкоя душа си избере една дрешка, трѣбва да я облѣче още въ дюкяна, да види, дали ѝ прилѣга. Но като се опита веднъжъ да облѣче една отъ тия дрешки, не може да я съблѣче вече. Колкото повече се мѫчи да я съблѣче, толкова повече се вдълбява въ нея, докато най-послѣ душата загубва съзнанието си и слиза долу на земята. Та всички вие, които ме слушате тукъ, сте ходили въ Божествената витрина да си вземете по една дреха. И всѣки отъ васъ носи дрехата, която е купилъ отъ горѣ. Сега вие се оплаквате, защо Господъ ви е пратилъ на земята. Не, вие сами ходихте да си купите дреха за земята и се облѣкохте въ нея. Вие сами пожелахте да дойдете на единъ балъ, на едно прѣдставление. И ето, сега сте на това прѣдставление. Какво лошо има въ това? Както виждате, азъ ви говоря на човѣшки езикъ.

 

При сегашното положение, въ което се намирате, не е достатъчно само да кажете, че трѣбва да вѣрвате въ Бога. Ние сме прѣситени отъ вѣрвания. Азъ слушамъ често да казватъ, че душата на българина страдала, защото не трѣбвало да се раздвоява, но да се остави на почивка. Питамъ: човѣшката душа може ли да се раздвоява?  Раздвояването   е  процесъ  на  човѣшката мисъль. Когато влѣзатъ въ човѣшкия умъ двѣ противоположни мисли, тогава става едно поляризиране, отъ единия полюсъ до другия. Това е лутане отлѣво надѣсно, слизане и качване, движение въ крѫгъ.   Съврѣменнитѣ   философи   считатъ   за   сега най-съвършената форма движението въ крѫгъ. Но азъ не говоря за тия опрѣдѣлени крѫгове, каквито има въ геометрията. Що е крѫгъ, какъ би опрѣдѣлилъ единъ геометрикъ? Геометрикътъ казва: пространство, заградено съ една крива линия, на която всичкитѣ точки на периферията стоятъ на еднакво разстояние отъ единъ центъръ. Но какво ни интересува насъ, че всичкитѣ точки сѫ на еднакво разстояние отъ центъра? Ние опрѣдѣляме крѫга по слѣдния начинъ: крѫгътъ прѣдставлява  всички  възможности  на  човѣшкия животъ, включени въ крѫга на неговото развитие и поставени на еднакво разстояние отъ центъра на човѣшкия духъ. Слѣдователно, каквато работа и да започнешъ, ще имашъ еднакви условия за постигане резултати. Ако човѣкъ би разбралъ крѫга, каквото пожелаеше, щѣше да го постигне. Ако иска да стане поетъ, или музикантъ, ще стане. Но той трѣбва да вложи въ   това   желание   цѣлата   си   душа.   Внесе   ли   и най-малкото невѣрие въ себе си, най-малкото колебание,  не  може  да  постигне  нищо.  Ч о в ѣ к ъ , к о й т о  и с к а  д а  б ѫ д е  с ъ в ъ р-  ш е н ъ ,  т р ѣ б в а   д а   н о с и   е д н а   п о л о ж и т е л н а   м и с ъ л ь   в ъ   с е б е   с и .  Вие  питате,  има  ли  Господъ,  или  не.  И започвате да доказвате тъй, както онзи циганинъ, когото попитали: има ли вода въ тази долина, или не? Той казалъ: я има вода, я нѣма. Казвамъ: оставете това положение! Евангелиститѣ често казватъ: ако ние вѣрваме въ Бога, а въ сѫщность нѣма Господъ, губимъ ли нѣщо? Пъкъ ако има, пакъ не губимъ. Какъ да нѣма загуба? Най-голѣмата загуба въ свѣта е, когато се увѣришъ че нѣма Господъ. Щомъ Господъ не сѫществува за Тебе, ти изгубвашъ смисъла на живота си.   Тогава   азъ   казвамъ:   отричането   на   Бога   е най-силното доказателство, че Той сѫществува. Само реалното, само сѫщественото може да се отрече. Само свѣтлината може да се отрече. Само Любовьта, Мѫдростьта, Истината, Правдата, Добродѣтельта, Милосърдието може да се отричатъ. Питамъ: можешъ ли да изпразнишъ кесията на бѣдния, който нѣма нищо въ нея? Можешъ, обаче, да изпразнишъ кесията и касата на богатия. Слѣдователно, ако касата на единъ човѣкъ се изпразни, това показва, че той е богатъ. А каква е касата, която нито се пълни, нито се празни? Хора, на които нито се пълнятъ, нито се празнятъ, сѫ мъртви хора. Какво може да се говори на мъртви хора?

 

Сега, вие искате да бѫдете добри, тихи. По - д о б р и  и  п о - т и х и  х о р а  о т ъ  м ъ р т- в и т ѣ  н ѣ м а . И азъ вчера ви казахъ, че, като смѣсите яйцата и на  най-врѣднитѣ  животни,  никаква  опасность  нѣма. По-безопасно нѣщо отъ яйцата нѣма. Тъй че, ако всички вие бѣхте само неизлупени яйца, какво щѣше да стане? Вие ставате опасни, когато се излупите. Тогава става индивидуализиране, и всѣки иска да се прояви. Не е лошото въ това, но човѣкъ трѣбва да се проявява разумно. Какъ ще обясните слѣдното противорѣчие? Когато великиятъ майсторъ Страдивариусъ създаи своята цигулката, и нѣкой българинъ я вземе и отиде да свири съ нея въ кръчмата, цигулката ли е виновна за това? Страдивариусъ ли е виновенъ, или този българинъ? За пиянитѣ хора ли се направи тази цигулка? Не, този великъ художникъ имаше идеята да създаде единъ инструментъ, на който да свирятъ музикални души и да радватъ хората въ свѣта. Той не мислилъ за глупавитѣ, за неразумнитѣ хора. И когато Господъ   създалъ   свѣта,   Той   ималъ   прѣдъ   видъ най-виднитѣ души — ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ, разумнитѣ хора. Той ималъ прѣдъ видъ боговетѣ, а не съврѣменнитѣ глупави хора, които се питатъ, защо Господъ създаде свѣта, Тѣ нѣматъ право да питатъ, както нѣмитѣ хора нѣматъ право да говорятъ, както глухитѣ хора нѣматъ право да слушатъ и както слѣпитѣ хора нѣматъ право да виждатъ. Ето ви единъ контрастъ. Казвамъ сега и противното на това: всѣки човѣкъ, който има очи, трѣбва да гледа; всѣки човѣкъ, който има уши, трѣбва да слуша и всѣки човѣкъ, който има езикъ, трѣбва да говори. Туй е положителната страна. Казватъ: ама не трѣбва да се живѣе тъй. Какъ трѣбва да се живѣе? Често ни запитватъ: ама вие съгласни ли сте съ църквата? Чудни сѫ тия хора! Съ никакви църкви не искаме да свързваме съюзъ. Ние сме за Царството Божие. Наближило е, казва Христосъ, Царството Божие. Ами че това е разумното. Църква може всѣки да образува. Всѣки човѣкъ е храмъ Божи. Всѣки домъ е църква. Всѣко общество е църква. Всѣка политическа партия е църква, Навсѣкѫдѣ въ живота срѣщаме само църкви. Но всички тия църкви се ритатъ: и проповѣдници, и свещеници се ритатъ. Всички ние страдаме само отъ църкви. Въ Америка има толкова хиляди църкви. И ако отида въ Америка, ще ме питатъ, къмъ коя църква принадлежа. Ако не принадлежа къмъ нѣкоя отъ тѣхнитѣ църкви, ще ме считатъ невѣренъ. Да кажемъ, че има всичко 500 милиона християни, и всѣки християнинъ прѣдставлява отъ себе си една църква. Кажете   ми,   какъ   тия   хора   ще   примирятъ   своитѣ различни схващания? Или, ако тия хора иматъ единъ милионъ църкви, изчислете, колко години ще ви трѣбватъ, докато прѣминете прѣзъ всички? Ако стоите въ всѣка църква по единъ часъ, колко години ви трѣбватъ, докато посѣтите всички тия църкви? Туй е материалната страна на въпроса.

 

Нѣкой казва: ти православенъ ли си? Казвамъ: въ Библията нищо не пише за православието. Ти евангелистъ ли си? И за евангелизма нищо не пише. Когато Господъ направи свѣта, православни нѣмаше, евангелисти нѣмаше. пъкъ и евреи нѣмаше, и българи нѣмаше.  Отъ  послѣ,  като  прати  Господъ  хората  въ свѣта, тръгнаха различни армии, съ разни имена: българи, германци и др. Нѣма нищо отъ това. И всѣка майка ще тури име на дѣтето си, но това име е благословено, когато дѣтето е разумно. Когато дѣтето е глупаво, и Ангелъ да му турятъ име, пакъ не струва. И Благо да му е името, дѣтето пакъ не е благо. И Божидаръ да е името му, ако е глупаво, пакъ не е Божи даръ, а Божия скръбь.

 

„Всѣко растение, което Отецъ мой не е насадилъ. . “  Значи,  има  единъ  човѣкъ,  който  не  е създаденъ, не е оформенъ споредъ ония максими, споредъ ония принципи, които Богъ е далъ. Защото за всѣки човѣкъ има образъ, какъвъ трѣбва да бѫде. Една отличителна черта на човѣка е слѣдната: той, като господарь на земята, трѣбва да влиза въ положението на всички сѫщества по-долу отъ него. Той трѣбва да влиза въ положение то на растенията, на най-дребнитѣ животни  и  да  бѫде  въ  връзка  съ  своитѣ  ближни. О т л и ч и т е л н а т а       ч е р т а       н а       Б о г а       е   м и л о с ъ р д и е т о .  Богъ,  Който  е  толкова  великъ, Който  има  съ  какво  да  се  занимава  е  намѣрилъ  въ Своята мисъль врѣме да се грижи и за хората. Попитали единъ турски дервишъ: „Знаешъ ли защо Господъ създаде свѣта? Той отговорилъ: когато Богъ създаде цѣлия свѣтъ, Той бѣше толкова сериозенъ, че пожелалъ да има едно малко развлѣчение. За тази цѣль създалъ човѣка. При тия голѣми, велики работи, съ които се занимава Господъ, Той слиза отъ врѣме на врѣме на земята да си почине, да се позанимава и съ хората. Ще кажете, че това не е научно обяснение. Да, така е, но питамъ ви: когато ние доказваме, че човѣкътъ произлѣзълъ отъ една малка микроба, това научно ли е? Заблуждението е тамъ именно, когато ние мислимъ, че отъ тази малка микроба, подъ влиянието на различни външни, условия е станалъ човѣкътъ. Въ тази микроба, въ тази малка форма е билъ скритъ човѣкътъ. Да вземемъ по-нататъкъ мнѣнието на съврѣменнитѣ учени за еволюцията на родоветѣ. Споредъ тѣхъ, въ всѣка една форма  се  криятъ  зародишитѣ  на  всички  по-висши  и по-нисши сѫщества отъ нея, но тя ще може да възпроизведе само такава форма, до каквото най-високо развитие е достигнала сама по-нататъкъ не може да отиде. Напримѣръ, човѣкътъ, като дойде до своята форма, остава си тамъ. Най-послѣ и за ангелитѣ ще кажемъ, че тѣ се спиратъ по-далечъ, отколкото човѣка, но по-високо отъ себе си не могатъ да отидатъ. Е, какво ще бѫде нашето бѫдеще? Както философитѣ развиватъ идеята за човѣка. тѣ приематъ, че човѣкътъ ще стане божество. Значи, човѣка го очаква едно велико бѫдеще, ще мине отъ положението на ч о в ѣ к ъ въ положението на   а н г е л ъ ,   и   отъ    тамъ    въ   положението   на   б о ж е с т в о , облъчено въ сила и мощь. Така той ще стане органъ на Божественото проявление. Тогава се заражда въпросътъ, защо Богъ е създалъ свѣта, защо е създалъ хората? Човѣцитѣ сѫ връзка между Бога и ангелитѣ.

 

Слѣдователно, човѣкъ по устройството си трѣбва да мяза на Бога, но днесъ още не е като Него. И Писанието казва, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие Свое. Това е дълбока философия. Ако седна да ви я доказвамъ, тя не може да се докаже. Тя трѣбва да бѫде възприета, като вашъ идеалъ, за да развиете въ себе си всички ония скрити сили, които Богъ още отначало е прѣдопрѣдѣлилъ. Но тия сили трѣбва да се развиятъ постепенно, Когато тия скрити сили се развиватъ въ вашата душа, туй, което не можете да разберете, което е далечъ отъ вашия умъ, ще ви стане ясно. Вземете единъ музикантъ, у когото сѫ развити центроветѣ на музиката и го сравнете съ единъ човѣкъ, у когото музикалнитѣ центрове не сѫ развити. Въ черепитѣ на тия двама души винаги се забѣлѣзва едно различие. Онзи, който е музикаленъ, около слѣпитѣ очи има една издаденость, а у немузикалния, тази часть на главата е тѣсна. Наблюдавайте главата на нѣкой писатель. У него е силно развито въображението. Значи, въ мозъка на всѣки човѣкъ има извѣстни органи, които сѫ изразъ на силитѣ, съ които той работи. Хора, у които е силно развитъ органа на рѣчьта, очитѣ имъ сѫ особено устроени и задната часть на мозъка имъ е сѫщо особено устроена. Тѣзи, които не разбиратъ тия нѣща, мислятъ, че главитѣ на всички хора сѫ еднакви. Не, има велико вѫтрѣшно разнообразие между хората, което трѣбва да се проучава.

 

Каква е нашата цѣль на земята? Нашата цѣль е да се учимъ да обичаме, да разбираме Бога. Бога можемъ да разберемъ само, когато Го любимъ. Всѣки може да познае Бога, когато Го обича. Единъ ученъ човѣкъ е казалъ слѣднитѣ двѣ нѣща: за да познаемъ  Бога, най-първо трѣбва да Го обичаме, а за да обичаме човѣка, най-първо трѣбва да го познаваме. За туй, истинското знание за Бога трѣбва да започне съ Любовьта. При познаването, прѣди всичко трѣбва да влѣзе Любовьта. Безъ Любовь въ този свѣтъ нищо не можете да постигнете. Азъ не искамъ да ви натрапвамъ моята  мисъль,  защото  отъ  мое  гледище,  нѣма  нищо по-опасно въ свѣта отъ това човѣкъ да се прѣсити. Запримѣръ, ако се говори често върху това, да бѫдемъ религиозни, да се молимъ на Бога, най-послѣ хората ще кажатъ: дотегна ни да слушаме тѣзи разговори! Не ни се слушатъ вече. Единъ старъ български свещеникъ ми разправяше веднъжъ една своя опитность. Казваше ми: „Дотегна ми темянътъ! Азъ не вѣрвамъ въ прѣраждането, но ако за въ бѫдеще Богъ ме прати пакъ на земята, свещеникъ не искамъ да ставамъ. Това вѣчно кадене  съ  темянъ,  това  повторение  на  едни  и  сѫщи молитви, това често ходене въ църква, всичко туй ми е дошло до гуша!“ Що е темянътъ? Казватъ: да кадимъ! Що е кадешътъ? — Това е нашата мисъль. Що е огъньтъ? — Това сѫ нашитѣ чувства. Ние трѣбва да запазимъ сърцето си. То е една емблема. Този свещенъ огънь трѣбва да се тури въ сърцето, и отъ него да излезе този Божественъ нектаръ, този свещенъ миризъ, това благоухание, та да почувствува Господъ, че ние дѣйствително носимъ тази кадилница на живота. Кое е кадилницата? Кой кади? — Духътъ. И всички ние все кадимъ. Нѣма човѣкъ, който да не кади. И сега, като не се разбира Божествения животъ, свещеницитѣ само кадятъ. Азъ питамъ: туй кадене благоприятно ли е на Господа? Като говоря така, нѣкои ще кажатъ: видишъ ли,  т о й   г о в о р и  противъ  православието.  Н о  в ъ   Б и б л и я т а  никѫдѣ не пише за православието. Азъ говоря само за началото, когато Господъ е създалъ свѣта. Туй нѣма какво да ви обижда. Даже, ако река да говоря за сегашнитѣ врѣмена, въпросътъ е другъ. За сегашния животъ ние ще говоримъ слѣдъ двѣ хиляди години. Сега говоримъ само за изтъканото платно. Сегашното платно още не е изтъкано. За него ще говоримъ слѣдъ 1000 години. Туй платно седи още навито на кросното. Платното на християнскитѣ народи още не е изтъкано. И Господъ праща една нова раса да изтъче учението на Христа, учението на Бога за Любовьта, Мѫдростьта, Истината, да покаже въ какво седи онази велика наука, да покаже, по кой начинъ свѣтътъ може да се прѣобрази. Не е изтъкано още платното на християнството. Какво ще ми разправяте за християнството  и  за  това,  какво  е  казалъ  Христосъ? „Любете враговете си“! Кой отъ васъ люби враговетѣ си? Че най-голѣмиятъ врагъ на жената е мѫжътъ. При това, този врагъ е въ кѫщата ѝ. Най-голѣмиятъ врагъ на мѫжа пъкъ е жената. Питамъ те: любишъ ли жена си? Ами кой е най-голѣмиятъ врагъ на майката? — Синътъ, дъщерята.   Врагове   на   бащата   сѫ   дѣцата.   Нѣма по-голѣми врагове отъ сина и дъщерята. Разбойници сѫ тѣ. Обератъ бащата и майката по всички правила, при това и законъ не ги хваща. И най-послѣ казватъ на родителитѣ си: хайде сега вие си вървете, да останемъ ние да ядемъ и да пиемъ! Азъ пакъ не ви говоря за сегашния животъ.

 

„Всѣко растение, което Отецъ ми не е посадилъ, ще се изкорени“. Когато Богъ направи първия човѣкъ, каза му да изучава птицитѣ, рибитѣ, животнитѣ и да наслѣди земята. А когато създаде втория човѣкъ, направи  го  градинарь,  каза  му  да  обработва  земята. Сегашнитѣ хора не сѫ и отъ градинаритѣ, тѣ сѫ отъ тия, които Господъ облѣче въ кожа и имъ каза; „Ще идете и ще орете земята! Много ще орете, малко ще получавате“. А на женитѣ каза: „Вие пъкъ ще зачевате и съ много болежки ще раждате“. Защото такива жени, които се съблазняватъ отъ едно дърво, не могатъ да бѫдатъ царски дъщери. Сегашнитѣ вдовици и жени се съблазняватъ отъ погледа на единъ мѫжъ. Или ако тѣ се съблазняватъ отъ малкитѣ драскулки, които той пише и го считатъ великъ поетъ, тѣ не могатъ да се нарекатъ царски дъщери. Нѣкой мѫжъ свири много хубаво на цигулка, и веднага женитѣ се влюбватъ въ него. Чакайте, той свири наистина, но и жили. Той пѣе, но послѣ кожи дере. Нали това е фактъ? Нѣкой ще каже за съврѣменнитѣ хора, че сѫ много културни, но за тия съврѣменни хора цѣлиятъ невидимъ свѣтъ си е създалъ такова мнѣние, каквото сегашниятъ културенъ свѣтъ има за българитѣ. Невидимиятъ свѣтъ има за човѣка такова мнѣние, каквото цѣлиятъ образованъ и културенъ свѣтъ въ Европа, въ Америка има за българитѣ. Българитѣ считатъ навсѣкѫдѣ за диваци. Това да не ви обижда.

 

Въ Африка имало единъ добъръ гадатель, който гледалъ  на  рѫцѣ.  При  него  идвали  и  американци,  и французи, и хора отъ всѣкакви народности, на които той по рѫцѣтѣ описвалъ тѣхнитѣ добродѣтели и умствената имъ к у л т у р а . Като отишълъ нѣкой си българинъ при него, той го погледналъ и му казалъ: ти си отъ едно малко племе, но  н а й - с в о е н р а в н о , н а й - у п о р и т о . И описалъ страната му. Той искалъ да каже, че въ това малко пространство, въ тази малка държава, въ която живѣе българинътъ има скрити сили, но той още не е научилъ закона, какъ да отправя своя умъ и своето сърце въ права посока. И следователно, всички негови сили за сега се развиватъ динамически, разрушително. Българинътъ е прѣобиленъ съ енергия, но му трѣбва мекота. Дѣто и да се събератъ двама българи, все ще спорятъ. Въ Франция спорятъ, въ Германия спорятъ, въ България сѫщо спорятъ — навсѣкѫдѣ между тѣхъ има споръ. Не е хубава тази черта. Питамъ: ако ние постоянно споримъ, какво ще спечелимъ? Сега спорятъ и религиознитѣ хора, кой ще се спаси, и кой не. Отдѣ знаете това? Вие били ли сте съвѣтници на Бога, да знаете, кой ще се спаси? Тѣзи, които спорятъ, не сѫ създали човѣка. Господъ го е създалъ. Ако има нѣкой авторитетъ, който да знае, кой ще бѫде спасенъ, това е Господъ. Ти отварялъ ли си архивата на Господа? Азъ казвамъ, че слѣдъ врѣме отъ тебе ще стане най-видниятъ човѣкъ. Вѣрвашъ ли въ това? И когато срещна нѣкой ученъ човѣкъ, казвамъ: виждашъ ли това дърво? Слѣдъ врѣме отъ него ще излѣзе отличенъ философъ. Какъ? — Тъй е писано въ Божествената книга. Ами отъ дървото може ли човѣкъ да стане? — Може. Въ този смисълъ дървото не може да стане човѣкъ, но въ него има възможности, които могатъ да го прѣвърнатъ въ човѣкъ.

 

Христосъ, Който е разбиралъ дълбоко законитѣ, въ тази глава излага нѣкой свои възгледи, като отправя умоветѣ на своитѣ ученици къмъ мисъльта; „Всѣко растение, което Отецъ мой е насадилъ, ще расте, ще се развива и плодъ ще даде.“ Тази мисъль трѣбва да седи въ ума ви, т. е. да знаете, че винаги сте подъ покровителството на Бога, а сега вие искате да ви защищава нѣкой виденъ човѣкъ. По-видно сѫщество отъ Бога нѣма. Най-разумниятъ, най-благиятъ, най мѫдриятъ,  най-силниятъ  и  най-великиятъ,  на  когото всѣкога можемъ да разчитаме въ този свѣтъ, е Богъ. Сегашнитѣ хора описватъ Бога недостѫпенъ, че седи нѣкѫдѣ въ небето на единъ тронъ. Това е тѣхно мнѣние. Азъ бихъ прѣдпочелъ мнѣнието на апостолъ Павла, който казва: „Живѣемъ и се движимъ вѫтрѣ въ Бога“. Азъ бихъ прѣдпочелъ онова тълкуване на Христа, дѣто казва: „Въ дома на Отца много жилища има за всинца ви.“ Неговата мисъль е още по-широка. За всѣки едното отъ васъ има мѣсто при Господа, дѣто може да живѣе. Слѣдователно, ние можемъ да прѣобразимъ сегашния животъ. Ако вие сте въ пустинята и се измѫчвате, нѣма вода никѫдѣ, какво ви е положението? Важното за васъ въ този моментъ е живата, изворната вода, за която Христосъ говори. Ако тази жива вода влѣзе у васъ, вие ще бѫдете въ сила да прѣвърнете сегашния си животъ, да го направите най-първо красивъ за себе си.

 

Сега, всички вие, които ме слушате, както и да ме разбирате, запитайте се най-първо: съмъ ли азъ едно растение, което Богъ е насадилъ? И не си правете заключение, не казвайте, че не сте. Кажете въ себе си слѣдното: азъ съмъ едно растение, което Богъ е посадилъ, живѣя съобразно Неговата воля и ще дамъ такива плодове, каквито Той пожелае. Когато единъ градинарь посѣе една круша, нали тя ражда туй, което той иска? Когато единъ писатель пише съ своето перо, което изпълнява неговата воля, ако това перо скърца, нали той го изважда и туря вмѣсто него друго перо? Когато цигуларьтъ започва да свири, нали той взима онази цигулка, която дава отзвукъ, изразъ на неговитѣ чувства? Ако цигулката скърца и не дава чистъ, ясенъ тонъ, ако не отговаря на чувствата му, на неговия идеалъ,   той   купува   друга   цигулка.   Слѣдователно, докато вършимъ волята Божия, ние ще имаме Божието благословение надъ насъ. Богъ не ни е създалъ нито за погибель, нито за страдания. Страданието е само единъ прѣходенъ етапъ, който скоро ще се измѣни. Ще дойде врѣме, когато вие ще търсите страданията, но нѣма да ги  има.  Въ  бѫдещата  епоха  вие  ще  давате  пари  за с т р а д а н и я т а , но нѣма, кой да ви ги продаде. Цѣнни сѫ тия страдания.

 

Сега, понеже Любовьта е рѣдкость, радостьта е рѣдкость, знанието е рѣдкость, а страданията изобилни, казвамъ:  съберете  страдания  за  бѫдеще,  да  ги продавате. Въ туй отношение законътъ е вѣренъ: когато много страдания се набератъ, когато станатъ прѣизобилни, Господъ слиза отъ небето и взима всичкитѣ страдания. Само Той е всемѫдъръ, всесиленъ. Той взима тяжеститѣ на хората и съ това се обогатява. Сѫщеврѣменно Той обагатява и насъ въ своята Любовь. Защото нашитѣ грѣхове и нашитѣ страдания сѫ гориво за Божията Любовь. Божията Любовь не може да се прояви безъ нашитѣ страдания и грѣхове. Нашитѣ грѣхове сѫ необходимиятъ пѣсъкъ, по който може да се движи Божествената кола. Въ Божествения свѣтъ пакъ трѣбва пѣсъкъ. Затова сѫ необходими нашитѣ грѣхове, да дадатъ подемъ, да се движи Божията кола. Вие ще кажете: тогава да грѣшимъ, да дадемъ повече пѣсъкъ. Не, само толкова пѣсъкъ трѣбва, колкото да се движи колата. Не трѣбва много пѣсъкъ, че да се изпълни цѣлия свѣтъ. На какво може да уподобите страданието? Казвамъ: страданието е чукъ въ рѫцѣтѣ на онзи архитектъ или на онзи скулпторъ, който като се вдига и слага прстоянно върху камъка, докато най-послѣ извая една съвършена форма. Питамъ: безъ този чукъ какво бихте направили? Слѣдователно, съ всѣки ударъ на чука се произвежда едно страдание на камъка. Но щомъ се извая статуята на скулптора — неговиятъ идеалъ, — този чукъ не се вдига вече. Значи, когато Богъ или живата природа, чрѣзъ този чукъ на страдания свърши своята велика работа върху насъ, Той ще го сложи настрана, и ние ще бѫдемъ поставени на видни мѣста, както Вазовъ и Ботевъ сѫ положени въ Борисовата градина. Така и вие ще бѫдете поставени, като статуи въ Божието Царство. Всички ще бѫдете видни хора.

 

„Всѣко растение, което Отецъ мой е насадилъ, ще израсне и плодъ ще даде.“ Това значи; всѣки такъвъ човѣкъ ще има честь и слава прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Той ще притежава Божията Мѫдрость, Любовь и Истина. Човѣкътъ, когото Богъ е насадилъ, ще бѫде виденъ човѣкъ, но трѣбва да схванете Бога правилно. Когато ви говоря за Бога, азъ не г о в о р я за Него, както Той се е разкривалъ прѣди милиони години, но говоря за Него тъй, както днесъ се разкрива. Когато азъ дойда до Бога, тамъ не разсѫждавамъ, въ менъ има едно свещено чувство за Него. Казвамъ: всичко, каквото Богъ върши, то е важно за менъ. Азъ не питамъ: Господи, защо това е така? Азъ казвамъ: Господи, велики сѫ Твоитѣ пѫтища! Не ги разбирамъ, но научи ме да ги разбирамъ! Дойде ми нѣкое страдание, казвамъ: Господи, научи ме да издържамъ! Научи ме да разбера това  страдание!  Дойде  нѣкоя  болесть,  казвамъ: Господи, много хубаво, на мѣсто си я пратилъ, но дай ми възможность да разбера езика на тази болесть. И като разбера езика на тази болесть, тя измѣня своето отношение къмъ мене. Това е вѣрно само по отношение на Бога. Единственото сѫщество, което може да ни даде знания, което може да осмисли нашия животъ, това е Богъ. Затова именно азъ ви говоря за Бога. Когато Богъ ви  обикне,  всички  ще  ви  обикнатъ.  Затуй  трѣбва  да търсимъ  Божията  Любовь.  Ако  искате  свѣта  да  ви обича, обикнете най-първо Бога. Той е въ всички сѫщества. Ако искате да имате доброто мнѣние на хората, да имате знания, обикнете Бога. А ония хора, които постоянно се оплакватъ, че свѣтътъ билъ долина на скръбьта, юдолъ на страдания, тѣхъ не считамъ за герои. Казвамъ: да, зная, че всичко туй сѫществува въ свѣта, че има страдания, че има бѣднотия, но зная, че въ Божествения свѣтъ има и радость. Има невѣжество, но има и знания; има безлюбие, но има и любовь; има лъжа, но има и Истина; има тъмнина, но има и свѣтлина; има смърть, но има и животъ. Смъртьта, това е отричане на живота — значи животътъ сѫществува. Лъжата, това е отричане на Истината— значи, Истината сѫществува; невѣжеството, това е отричане на Мѫдростьта — значи, Мѫдростьта сѫществува. Всички нѣща, които се отричатъ, сѫществуватъ. Като кажа нѣкому: ти не си вѣренъ човѣкъ, разбирамъ положително — значи, вѣренъ човѣкъ си. Щомъ нѣкой човѣкъ ми каже, че лъжа, азъ зная, че мога да говоря Истината. Щомъ нѣкой човѣкъ ми каже, че нищо не разбирамъ, азъ зная, че разбирамъ много работи. Щомъ почна да мисля, че не разбирамъ нищо, това показва, че въ мене има философия, разграничавамъ нѣщата.

 

„Всѣко растение, което Отецъ ми е насадилъ, ще се благослови.“

 

И тъй, азъ желая туй благословение да дойде върху всички, които съзнаватъ. Желая тази година да бѫдете  насадени  растения  въ  градината  на  Бога.  И който вкуси отъ вашитѣ плодове, да хвали Бога. Нека тъй,   както   Христосъ   казва:  „Така   да   просветнатъ вашитѣ дѣла прѣдъ человѣцитѣ, че като ги видятъ, да прославятъ Бога.“ Азъ пъкъ казвамъ: така да се влюбятъ хората въ вашитѣ плодове, че като ги ядатъ, да благодарятъ на Бога, че е далъ такива красиви дървета съ такива сладки плодове!

 

 

В. И. Ч. Б. В. Б!

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...