Jump to content

Скрижалитѣ на Духа Беинса Дуно


hristo

Recommended Posts

http://petardanov.com/PDF/Vechniat_zavet_na_Duha.pdf

 

 

 

 

Скрижалитѣ на Духа Беинса Дуно

 

ВЕЧНИЯТЪ

ЗАВЕТЪ

НА ДУХА

 

Послание къмъ ученицитѣ

 

ИЗДАТЕЛСТВО «БЯЛО БРАТСТВО»

София '94

 


 

 

Стенографирала и поднася за учениците от Школата на Всемирното Велико Бяло Братство

Савка Керемедчиева

Изгрев, 22.ІІІ.1939 г.

 

© Духовно общество «Всемирно Бяло Братство»

ISBN 954-8091-22-4

 


 

 

СВЕЩЕНИ ДУМИ ОТЪ УЧИТЕЛЯ

КЪМЪ УЧЕНИКА

 

КЪМЪ ДУШИТѢ, КОИТО ЧАКАТЪ

 

Това, за което копнѣете, иде!

Това, което хранитѣ в душитѣ си, е реалностьта на утрешния день!

Елате въ страната на вѣчната пролѣть!

Елате въ страната на вѣчното подмладяване!

Елате в страната на Радостьта!

Елате въ страната на Любовьта!

Тя е тъй близо до васъ!

Тамъ нѣма болести и смърть.

Елате да приемете съкровищата, които ви се падатъ.

Елате в страната, дето ще намѣрите тия, които ви познаватъ, и които вие познавате.

 

КОГАТО СЛЪНЦЕТО ГРѢЕ

 

Когато слънцето грѣе, земята се пробужда, изворите протичатъ, вѣтроветѣ духатъ, цвѣтята цъфтятъ, дърветата даватъ своя плодъ и човѣкъ почва да мисли.

Тая книга е за ученика.

Тая книга е за всички!

Защото всѣки човѣкъ е дошълъ на земята, за да се учи.

Всѣки човѣкъ е дошълъ на земята, за да стане ученикъ.

Тая книга е за всички!

Животното се е научило да чувствува.

А човѣкъ е дошълъ на земята, за да мисли.

Вселената е предметно учение заради него, за да се учи.

„Направилъ го е малко по-долу отъ ангелитѣ.“

Човѣкъ се учи, а ангелитѣ служатъ.

Това, което тѣ са учили, сега го провѣряватъ, като слугуватъ.

Хората са ученици, а пъкъ ангелитѣ — служители.

Нѣкой трѣбва да е билъ ученикъ, за да може да слугува.

Служенето е по-високо от учението.

Небесниятъ слуга седи по-горе от земния ученикъ.

„Синъ Человѣчески не дойде да Му послужатъ, а да послужи.“

 

ТОЙ ИДЕ!

 

Цѣлата природа говори за Него и Го очаква съ Любовь.

И въздухътъ, и свѣтлиятъ лѫчъ, и небето говорятъ за Него.

Вѣтърътъ, който минава край тебе, ти шепне тихо:

ТОЙ ИДЕ!

Ручеятъ, който шумоли до тебе, ти говори на своя езикъ:

ТОЙ ИДЕ!

Вслушай се въ тихата свѣтлина на звѣздитѣ.

Тѣ говорятъ тъй ясно за Оня, Който иде и носи вълната на Любовьта.

Новото слиза безшумно в душитѣ като пролѣтенъ лъхъ, като музика, като велика хармония, като мекота и нѣжность, като Любовь, която въздига душитѣ отъ смъртъ въ животъ, извежда ги отъ мракъ на свобода и просторъ.

ТОЙ ИДЕ!

Идването Му е като пѣсеньта на утринната зора, като тържеството на изгрѣващото слънце.

Отворете съ радость душитѣ си за Него!

Запалете свѣтилницитѣ си!

Облѣчете се съ свѣтлитѣ дрехи на чистотата, украсете се съ злато и скъпоцѣнни камъни, за да Го посрещнете.

Той носи цѣнни дарове.

Приемете ги, и огнени струи ще потекатъ презъ васъ.

Той носи нова запалка — ДАРЪ от Мировото Сърдце — за вашия умъ, вашето сърдце и вашата воля.

Работа нова те чака!

Ще орешъ, ще копаешъ, ще сѣешъ и ще жънешъ съ Любовь!

И ще чуешъ гласа Му — като гласъ на хилядострунна арфа, като гласъ на много води, като радостна пѣсенъ.

Тоя гласъ ти е тъй познатъ, тъй близъкъ и свой!

И ще проблѣсне въ тебе свѣтълъ споменъ за твоята родина.

И сухитѣ разпръснати кости ще се скачатъ една съ друга, ще се облѣкатъ съ плъть и кожа, и Духътъ ще ги съживи.

И нѣма да виятъ вече чакали изъ развалинитѣ и пустинитѣ.

И тамъ, дето не е имало вода, ще потекатъ буйни благодатни извори.

И изсъхналата лоза отново ще се раззелени и ще дава изобиленъ плодъ.

Пригответе Пѫтя на Мощния, Силния, Който иде сега!

 

ГОЛѢМИЯТЪ ПРАЗДНИКЪ

 

Ликува душата!

Душата е изворъ. Бистри води изтичат отъ нея.

Тя е градина, въ която растатъ най-хубавитѣ плодни дървета. Ангели ги отглеждатъ.

Тя е свѣтилище, въ което гори вѣчниятъ неугасимъ пламъкъ, устояващъ и на най-голѣмитѣ бури.

Душата е Радость, която иде отъ Безграничния.

Душата е Царството на Мира.

Душата е Любовь!

Усърденъ молитвенъ зовъ на душата се възнася нагоре презъ вѣковетѣ:

— Ти, Безграничниятъ, Сѫщина на всички сѫщини, Силниятъ въ силнитѣ и Силниятъ въ слабитѣ, Безсмъртниятъ въ безсмъртнитѣ и Безсмъртниятъ въ смъртнитѣ, Любещиятъ въ любещитѣ и Любещиятъ въ безлюбнитѣ, ела и ме поведи въ пѫтя на Свѣтлината!

Той е, Който е билъ, е и ще бѫде!

Той презъ всичкитѣ вѣкове те е пазилъ, обгръщалъ те е съ Любовьта Си и ти е говорилъ по хиляди начини.

Той иде да направи жилище въ тебе.

Стенитѣ му ще сѫ отъ сапфиръ, смарагдъ и рубинъ; от топазъ, хризопразъ и ясписъ; отъ халкидонъ, сардониксъ и хризолитъ; отъ берилий, якинтъ и аметистъ.

Той иде като огънь всепроникващъ, който ще се докосне до душата и тя цѣла ще се запали и превърне въ пламъци, които ще осветятъ свѣта.

Елате всички на праздника на душата!

И въ нова свѣтлина тя ще прозре вечното си предназначение въ живота.

И ще чуешъ гласъ:

— Мина вече старото за винаги!

Никога нѣма вече да бѫдешъ поругавана и потисната.

И ще станешъ камъкъ живъ въ Моя Храмъ.

И ще побеждавашъ съ меча, който излиза изъ устата ти.

И ще влѣзешъ въ наследие на Вечното, което Любовьта е приготвила за тебе преди създание мира.

Посрещнете Онзи, Който иде въ душитѣ като ярка свѣтлина, като мощна сила, като огънь всепроникващъ!

Той иде!

Днесь е праздникътъ на Душата!

 

ПОСЛАНИЕ КЪМЪ УЧЕНИЦИТѢ

 

Велика музика е животътъ.

Блаженъ е оня, който знае да свири всепобеждаващия химнъ на живота.

Животътъ е Свѣтлина.

Блаженъ е оня, на когото свѣтилникътъ свѣти.

Подъ крилата на Безграничния всѣки може да живѣе, когато пълната Божия Любовь въ него цари и пѣе.

Текуща вода е животътъ.

Ученикътъ понякога може да има въ ума си много противоречия, отъ които идатъ като последствия редъ разочарования.

Но може ли животътъ да има вътрешенъ смисълъ безъ истинско разбиране?

Когато дойде денятъ, противоречията на нощьта

изчезватъ.

Праздната стомна, сухиятъ изворъ могатъ ли да задоволятъ жадния пѫтникъ? Изгасналитѣ фарове могатъ ли да покажатъ пѫтя на странствующия корабъ?

Когато ученикътъ минава презъ противоречия, трѣбва му свѣтлина.

Днесъ мнозина живѣятъ въ избитѣ, дето свѣтлината не прониква.

Излѣзте изъ дълбокитѣ изби да ви погалятъ слънчевитѣ лѫчи и да подишате свежия въздухъ!

Добре е да сте предъ лицето на животворното Слънце, да сте въ връзка съ пламтящитѣ животворни лъчи на Видѣлината.

Хиляди пѫти и по-добре да слушате тихия гласъ на Бога, който се разнася въ природата, въ нейнитѣ малки гънки, въ свѣтлитѣ ручейчета, отколкото грубия ревъ и ламтежъ на потъмнѣлия свѣтъ въ неговитѣ дълбоки изби.

 

*

 

НАВСѢКѪДЕ ДУХЪТЪ НА ПРОЯВЕНИЯ БОГЪ ГОВОРИ.

Той внася миръ и радость в душитѣ, Любовь къмъ всичко живо. Там, дето Неговиятъ погледъ е насоченъ, Истината живѣе, Свѣтлината работа, Чистотата сърдцето краси.

Много пѫти Лѫчитѣ на Живото Слънце еднакво падатъ на праведни и грѣшни.

И когато познаешъ Неговия говоръ, живитѣ струи на Любовьта ще потекатъ въ душата ти.

Само Богъ е Любовъ. И когато тази свѣтлина озарява, само Той я познава.

И тогазъ ще познаешъ своята задача на земята. Защото всѣка душа е дошла на земята да донесе нѣщо на свѣта.

Душата трѣбва да бѫде будна и съзнателна за своята задача и мисия.

 

*

 

Съхранявайте Божествения Пламъкъ въ васъ като най-цѣнното за човѣшкия духъ.

Въ този Пламъкъ израстватъ всички добри мисли и чувства. Въ Него тѣ растатъ, цъфтятъ и зрѣятъ. Само въ него човѣшката душа добива възвишеното, благородното: Любовьта и Мъдростьта въ тѣхнитѣ Божествени прояви.

Божествената наука, на която Природата и цѣлата Вселена сѫ само външна проява, носи на избранитѣ души, които се вслушватъ въ гласа на Духа, Великото Благо: изявяване, проявяване, опознаване, сближаване. Това сѫ живитѣ процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва къмъ честенъ трудъ и благородна работа.

Вслушвайте се разумно въ Тоя Гласъ. Разумявайте правилно Неговитѣ упѫтвания съ радость и веселие на душата.

Събирайте сладкия нектаръ на живота отъ Божественитѣ цвѣтя като трудолюбиви пчели, които сѫ избрали хармонията, чистотата и порядъка на Висшата Култура на Любовьта.

 

*

 

Търси Свѣтлината, при която можешъ да четешъ.

Търси топлината, която не изгаря нѣщата, но при която тѣ зрѣятъ.

Тѣ сѫ приятното в живота. Тѣ сѫ носителкитѣ на Истината. А самата Истина е Глава на Разумното въ всѣка душа.

Любовьта е първиятъ плодъ на Духа.

А Мъдростьта е силата, която организира нѣщата.

Любовьта никога не спи, не заспива; тя всѣкога въ Истината будна стои.

 

*

 

Човѣкътъ на Любовта е въ Истината.

Не оня, който говори за Любовьта, но който я има въ своята душа.

Човѣкътъ на Мъдростьта е въ Свѣтлината.

Не оня, който говори за Мъдростьта, но който я има въ своя Духъ.

Човѣкътъ на Добродетельта е въ творческата Мирова Воля. Не оня, който говори за Добродетельта, но който я има въ своето сърдце.

 

*

 

Де е Истината?

Тамъ, дето душата, духътъ и сърдцето сѫ свободни!

Любовьта изтича отъ Бога и носи животъ.

Тя носи всичко въ себе си. Всички цѣнни неща въ живота идатъ като резултатъ отъ нея. Въ изявената Любовъ, която носи миръ, радость, свѣтлина, топлина, чистота, истина въ живота, е Божията Любовь.

Мисли, чувства и действия, заченати въ нея, иматъ смисълъ.

Въ нея живѣйте, за да разберете Божията Мисъль за самитѣ васъ.

 

*

 

Само презъ страдание човѣкъ чистъ става и Любовьта въ него се проявява.

Любовь, която се проявява и вѣчно остава, която при всички положения вѫтрешно еднакво остава, е Любовь!

Като чуешъ гласа ѝ, ще станешъ, ще оживѣешъ, ще възкръснешъ и ще познаешъ Истината.

Любовьта не се мами и никого не мами.

Отъ сърдцето на тая Любовь извира най-чистата вода; отъ душата ѝ излиза най-малката свѣтлина. Въ нея лъжа не живѣе. Въ нея има миръ, който превъзхожда всѣко знание; и радость, която свѣтътъ не е вкусилъ още и не познава.

 

*

 

Да бихте били всѣкога будни, какво не бихте видѣли!

Тамъ е великиятъ стремежъ, великото Благо, което всичко дава.

Блаженъ е оня, който гладува и жадува за тая Любовъ.

Въ нея Безграничниятъ живѣе!

Тя е свѣтлина надъ всички свѣтлини и носи живота на всегдашната Истина, която никога нито се промѣня, нито се измѣня. Великиятъ Законъ на живота се мѣни, безъ да се измѣня; изявява се, безъ да се изяви.

 

*

 

Дано единъ Лѫчъ отъ тая Любовь достигне до твоята душа, до твоето сърдце — до тебе и до всички!

Какво по-добро отъ чистата вода на живота, от чистата свѣтлина на Мъдростьта, от чистата Любовь на Божествената Сѫщина!

Човѣкъ трѣбва да развие въ себе си възприемчивостъ къмъ нея. Защото свѣтлината е за оня, който има очи; любовьта е за оня, който има сърдце възприемчиво; животътъ е за оня, който има будна душа.

Надеждата поддържа живота, вѣрата — разума, а Любовьта — вѣчния потикъ въ глѫбинитѣ на душата.

Любовьта иска изявление; Мъдростьта — приложение; Истината — осѫществяване.

Само чистата Божествена Любовь прави душитѣ съвършени.

„Чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога.“

 

*

 

Великото и малкото сѫ въ хармония само въ Любовьта, въ която Богъ се изявява.

Любовьта говори на душитѣ за радости и скърби.

Речьта ѝ е кратка и съдържателна.

Любовьта е пълна съ Миръ и Вѣра, която превъзхожда всѣки умъ.

Богъ е Любовь безгранична и свята. Тая Любовь е абсолютно разумна, чиста отъ всѣкакъвъ примѣсъ.

Чистотата и Любовьта сѫ синоними на разумность и благородство.

Не всичко, което може да се нарече любовь, е Любовь.

Любовьта познава само оня, Който живѣе въ нея.

 

*

 

Сигурностьта въ живота на ученика седи въ учението на разумната Любовь, която никога не отпада, а постоянно расте. Всичко, което отпада, не е любовь — това е сѣнка на живота.

Имай вѣра жива, неизмѣнна, постоянна. Любовь безгранична, която не отпада. Любовь, която непреривно не расте — отпада.

Оня, който има Любовь, която непреривно расте, е отъ НОВОРОДЕНИТѢ.

А само когато се роди човѣкъ отново, той не грѣши. Той живѣе въ радостьта, въ която Богъ обитава.

А радостьта от Бога носи вѣчния животъ въ себе си.

Любовьта не се петни. Въ вѣчната Любовь другояче действуватъ законитѣ на живота.

Човѣкътъ на Любовьта е ограденъ съ жива свѣтлина.

Благодатьта на цѣлото небе се изявява въ Любовьта!

 

*

 

Знайте, че два пѫтя водятъ къмъ Бога: пѫтьтъ на Любовьта и пѫтьтъ на Мѫдростьта. Пѫтьтъ на Любовьта е приятенъ за ходене. По него и децата ходятъ. Но пѫтьтъ на Мѫдростьта е стръменъ, скалистъ и пъленъ съ препятствия. Той минава презъ най-високитѣ планински върхове, де буря цари. Презъ този пѫть ученикътъ може да мине само съ своя Учитель.

Оня, който мине по пѫтя на Любовьта, е подготвенъ да възприеме Великата Божествена Мѫдрость.

Любовьта е най-добрата подготовка за възприемане на Мѫдростьта. Затова се казва: Любовьта носи Свѣтлина!

 

*

 

Приложете живия Огънь на Любовьта, живата свѣтлина на Мѫдростьта и живата сила на Истината.

Любовь, отъ която блика животъ, е сѫщинска Любовь. Мѫдрость, отъ която блика свѣтлина, е истинска Мѫдрость. Истина, отъ която иде Свободата, е самата Истина.

Тамъ Духътъ цари!

Тамъ, дето има свѣтлина, тамъ дето има чистота духовна и свобода Божествена, Духътъ се изявява.

В изявената, проявена и осѫществена Любовь на Бога душата разкрива своитѣ най-благородни черти.

Имай животъ и любовь въ душата; свѣтлина и мѫдрость въ ума; чистота и мекота въ сърдцето; свобода и истина въ Духа.

Умътъ съ свѣтлина се озарява и съ мисли се населява.

Водната повърхностъ на сърдцето съ зеленина и животъ се изпълва.

Приемай Божествената топлина на Любовьта; ангелската свѣтлина на Мѫдростьта; чистотата на сърдцето и силата на Духа.

И ти влизашъ в пѫтя на растежа на своята душа.

 

*

 

Блажена е всѣка душа, която ходи по свѣтлия пѫть на всегдашното Благо на вѣчния животъ.

Приеми чистотата въ сърдцето си и Любовьта ще дойде въ своята пълнота.

Вложи правдата въ живота си и тя ще внесе яснота въ решенията ти.

Вложи добродетельта въ силата си и тя ще внесе въ тебе неизмѣнна вѣрность, и Духътъ на Бога ще обитава въ тебе.

Ти ще бѫдешъ подъ Неговитѣ крила, предъ очитѣ на Неговата МИЛОСТЬ.

 

*

 

Доколко сърдцата ви сѫ чисти, нека Любовьта да говори; доколко умоветѣ ви сѫ озарени, нека Мѫдростьта да свидетелствува; доколко душитѣ ви сѫ свободни, нека Истината да каже.

Свѣтлината съ рѫка не се хваща, но съ очи се вижда и съ умъ се разбира.

Тази свѣтлина води изпадналата душа презъ тъмнината. Когато презъ най-тъмната нощь на живота предъ душата се яви една малка свѣтлинка, душата се изпълва съ радость. Тази свѣтлинка почва постепенно да расте, докато всичко става свѣтло наоколо ти.

Въ тази Свѣтлинка душата чува Гласа на Оня, Който я води!

 

*

 

Рѫката може да хване само образувалия се плодъ отъ Свѣтлината; окото може да види слугата, който го донася; и умътъ може да прочете писмото на оня, който го праща.

Свещениятъ плодъ на живота трѣбва съ всичката Чистота да се хваща.

Душата на ученика трѣбва да е обхваната отъ свещения трепетъ на Божествения Духъ.

Само съ тая чистота и съ тоя трепетъ ученикътъ може да се доближи да види Свещеното Лице на Истината и да разбере ВЪЗХОДЯЩИЯ ПѪТЬ на Любовьта.

 

*

 

Великитѣ идеи живѣятъ въ благороднитѣ души; свѣтлитѣ мисли — въ свѣтлитѣ умове; и чиститѣ желания — въ чиститѣ сърдца.

Съвършениятъ е вънъ отъ всѣка съблазънь. За него сѫ чужди нисшитѣ човѣшки прояви. Душата му е пълна съ Любовь, Мѫдрость и Истина.

Богъ е Свѣтлина, въ която зрѣятъ плодоветѣ на Добродетельта.

 

*

 

Само Богъ е Любовь.

Учительтъ носи тая Истина!

Той е дошълъ да възстанови падналата чистота.

Божията Любовь на всичко издържа. За нея се държи Учительтъ. Въ човѣшката любовь всичко замира.

Добре дръжте изпита на вашето сърдце, душа и духъ. Тогава ще се отворятъ Царскитѣ Врата на Божията Истина. И Любовьта сама ще ви посрещне въ предверието на Новия животъ, който Христосъ носи въ свѣта. Тогава вашата душа ще се зарадва и изпълни съ Божията Благодать.

 

*

 

Въ време на изпита си ще опиташъ Божията Милость. — Безъ страхъ и безъ тъмнина, съ животъ и Свѣтлина. Напредъ въ Любовьта безгранична!

Научи законитѣ какъ да превъзмогнешъ изпититѣ, които можешъ да минешъ. Тѣ раждатъ нови потици, будятъ нови сили, нови хоризонти, и така чертаятъ Свѣтлитѣ бѫднини, определени отъ Великата Любовъ на Вѣчния. Тѣ носятъ растежа на всѣка душа.

Страданията сѫ мѫкитѣ на раждането на единъ висши животъ въ душата. Те я събуждатъ за една нова срѣда, въ нови условия, за нова дейность. Тя влиза въ единъ новъ свѣть!

И силата на всѣки човѣкъ седи въ минатитѣ изпити и страдания.

 

*

 

Силата на ученика се познава при изпитание. При страданията изгаря всичко натрупано презъ вѣковетѣ, и душата застава съ своята невинность и чистота, и съ ново прозрение за пѫтищата на Бога.

Вѫгленътъ, подложенъ на висока температура и силно налѣгане, добива красотата и чистотата на диаманта, който пречупва слънчевитѣ лѫчи сѫ яръкъ блѣсъкъ, и ги отразява въ хиляди багри.

Може да се допусне да минешъ презъ известни изпити и скърби, за да се кали духътъ ти.

Скърбитѣ сѫ привилегия за разумния човѣкъ, а радоститѣ сѫ благо за него. Тѣ вѫрвять заедно.

Знай: отъ мѫки и страдания се излиза съ Мѫдрость и Любовь!

Дръжъ изпита си добре въ всѣко отношение. Имай вѣра! А вѣрата е изразъ на Любовьта.

 

*

 

Праведниятъ седемъ пѫти пада и става.

Падналиятъ нѣма приятели освенъ Бога.

При най-голѣмитѣ изпити мисли, че никога не си самъ и изоставенъ.

Ученикътъ трѣбва да бѫде герой, който следъ като пада и става много пѫти, продължава своя пѫть нагоре, дето Истината го зове!

Богъ е вдигналъ хиляди паднали души, които сѫ уповали на Него! Не оставяй да мине изпита неиздържанъ отъ тебе.

Свѣтлината, Мирътъ и Любовьта да те крепятъ и пазятъ и да те изведатъ на ПОБЕДА.

 

*

 

Любовьта на Учителя е изпитана. Въ нея нѣма изключения. Изпитва се любовьта на ученика. Ако той мѣни своитѣ учители — той не е позналъ своя Учитель; неговото сърдце нѣма прозрението на Любовьта. Той още е въ външния животъ.

Изпитва се знанието на ученика. Знанието на Учителя е изпитано. Изпитва се сърдцето и волята на ученика — могатъ ли да устоятъ на съблазнитѣ. Ако устояватъ, той съ право заслужава Любовьта на Учителя си. Това радва Духа на Учителя. Той се радва, че ученикътъ е въ Свѣтлината на ВЪЗХОДЯЩИЯ ПѪТЬ, а не въ измамата на майя.

Щомъ стоите въ Свѣтлината на проявения Учителя, вие сте ученици на Едната Проявена Божия Любовь, въ която нѣма измѣна, нито заблуда, ни лъжа, ни измама. Въ нея има вѣчна радость и блаженство, дето Свѣтлината не потъмнява, но вѣчно остава като Божествена нѣжна милувка на душата.

И ти ще се увѣришъ въ Едната, Вѣчна Истина, която е Богъ на Любовьта!

 

*

 

Това, което разкрива живота, е Любовь.

Това, което разкрива знанието, е Свѣтлина.

Това, което разкрива силата, е Свобода.

Този, Който те рѫководи, е Вѣренъ и истиненъ въ всичкитѣ Си пѫтища.

Той е Учитель въ Вѣчната Свѣтлина, на Проявената Безгранична Любовь!

Натоварениятъ да се разтовари; и обременениятъ да снеме бремето си.

 

*

 

Ученикътъ самъ в живота си ще покаже доколко цени ЗАВЕТА НА ВѢЧНАТА ИСТИНА доколко обича Учителя на своята душа.

 

*

 

Две нѣща трѣбва да има ученикътъ: ДОСТОЙНСТВО И СМИРЕНИЕ. Ученикътъ самъ трѣва да се сѫди, преди да е дошълъ сѫдътъ отъ вънъ.

Той не трѣбва да прави бързи заключения за нѣща, съ които не е опознат добре.

Той трѣбва да познава всѣка душа на мѣстото, дето тя се намира. Защото на свѣтлината едни нѣща растатъ, други цъфтятъ, трети вързватъ, а четвърти зрѣятъ.

Ученикътъ въ Великия Пѫть на Свѣтлината се вдъхновява отъ нѣщо по-възвишено, отколкото човѣкъ може да мисли.

Той трѣбва да покаже, че въ него Безграничниятъ е вложилъ нѣщо добро.

 

*

 

Всичко така да бѫде, както Господъ е казалъ!

Ученикътъ трѣбва да изнесе товара си до край. И да го занесе даръ на Бога и даръ на дома си.

Духътъ му не трѣбва да отпада.

Онова, което отличава човѣка, е да бѫде винаги вѣренъ и истиненъ! Той трѣбва да живѣе въ великия Животъ, де Любовьта, Мѫдростьта и Истината царятъ.

 

*

 

Ти ще учишъ, ще търпишъ, ще се радвашъ, ще мислишъ, ще работишъ, ще вѣрвашъ и ще благодаришъ на Бога за най-великото въ твоя животъ.

Това е Волята на БЕЗГРАНИЧНИЯ!

 

*

 

Учительтъ е всѣкога абсолютно истиненъ къмъ ученика си!

Ученикътъ трѣбва да познава своя Учитель съ абсолютна вѣра. Него Учительтъ познава презъ вѣчностьта въ цѣлия му развой и пѫть. Този, който се учи, всѣкога трѣбва да бѫде вѣренъ къмъ оня, който го учи.

Ученикътъ знае и е абсолютно убеденъ, че Учительтъ желае и работи само за неговото върховно добро и напредъкъ въ живота.

Едничката грижа на Учителя е напредъкътъ на ученика.

Скѫпоценнитѣ камъни, изработени въ душата на ученика, той ги поднася като жертва жива, като даръ любовенъ, най-светъ и чистъ, предъ стѫпитѣ на Безграничния, за Вѣченъ Заветъ между тѣхъ!

И тѣзи камъни ще блестятъ вѣчно като сияйни звѣзди по небесната твърдь — предъ Лицето на Безграничния.

Тѣ ще говорятъ за Славата на Вѣчния!

Едничката цель на Учителя е да се прослави Богъ въ човѣшкитѣ души. Затова е Той дошълъ Самъ.

 

*

 

Така се ражда НОВИЯТЪ ЧОВѢКЪ НА НОВАТА РАСА, СВѢТЯЩАТА.

Той ще разбира езика на Девитѣ; и очитѣ му ще се отворятъ да види какъ ангели слизатъ до него и възлизатъ. Когато минава покрай плодни дървета, клонитѣ ще се навеждатъ, за да си вземе отъ плода имъ, и после пакъ ще се изправятъ. Птичките ще кацатъ довѣрчиво на рамената му. И животнитѣ нѣма да имат боязънь отъ него.

Това ще бѫде едно Ново Изявление на Животъ, Красота и Радость. Красотата ще се изрази въ нови форми. Навсѣкѫде, дето има едно леко докосване на Божествения Духъ, Красотата ще се явява!

Красотата ще твори, за да покаже неизчерпаемитѣ богатства на Духа. Тя ни разкрива тайнитѣ на Духа.

За онзи, който има прозрение, ВИСШАТА КРАСОТА, ВИСШАТА ЛЮБОВЬ И ВИСШАТА ИСТИНА сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ сѫ езикъ на Божия Духъ!

Чрез тѣхъ се прославя Богъ!

Винаги се вслушвай в свещения шепотъ на Бога.

 

*

 

Да се съмнява ученикътъ въ своя Учитель, това е да позори себе си. А пъкъ да се съмнява въ Бога, това е да изгуби живота си.

Да познаешъ Бога и Учителя — това е начало на Вѣчния Животъ.

Тѣзи Думи сѫ за трудолюбивитѣ ученици.

На тѣхъ ще се проговори съ зрящитѣ Лѫчи на Видѣлината, въ присѫствието на Любовьта, Мѫдростьта и Истината.

Да бѫде тъй, както Единиятъ, Вѣчниятъ е казалъ!

„Азъ и Отецъ ми ще дойдем и ще направим жилище въ васъ.“

Той ще даде всичкото свое съдействие на своитѣ добри ученици, които ходятъ въ пѫтя на Благостьта.

Любовьта, Мѫдростьта и Истината да бѫдатъ съ васъ сега и всѣкога презъ всичкитѣ вѣкове.

Тѣ да топлятъ и озаряватъ всичко добро и възвишено въ васъ.

 

*

 

ТОВА СѪ ДУМИТѢ НА ЖИВОТА!

Учительтъ е всѣкога на страната на добрите ученици. Ученикътъ, който се учи добре, може всѣкога да разчита на Любовьта на своя Учитель.

 

*

 

Блажени любещитѣ, защото ще иматъ изобиленъ животъ.

Блажени ходящитѣ въ Мѫдрость, защото ще пребиваватъ въ Свѣтлината.

Блажени живущитѣ въ Истината, понеже отъ тѣхъ ще паднатъ всички вериги на ограничението.

 

*

 

Любовьта да бѫде съ васъ — Любовь, която носи Миръ, Радость, Чистота, Разумность и Търпение Божествено.

Любовьта на Духа Свети да ви озарява.

Бѫдете весели духомъ. Слънцето на живота еднакво грѣе всѣкога.

Мирътъ да бѫде съ всички васъ, които носите Божията Чистота.

Свѣтлината и Обичьта еднакво да пребѫдватъ съ всички ви — ученици на живота!

 

ТОВА Е ВѢЧНИЯТЪ ЗАВЕТЪ НА ДУХА.

 

ИДЕАЛЪТЪ НА ВЕЛИКИТѢ ДУШИ

 

В ЦАРСТВОТО НА БОГА

Земниятъ животъ представлява една велика школа, въ която душитѣ се възпитаватъ да усвоятъ пѫтя на Истината, която води къмъ Първото Начало на Живота — Бога.

Искай Любовьта! Търси Мѫдростьта! Хлопай за Истината! Гдето е Истината, ходи тамъ! Гдето свѣти Мѫдростьта — мисли тамъ! Гдето е Любовьта — живѣй тамъ!

Не преставай да работишъ!

Радвай се на най-малката своя придобивка.

И благодари на Бога, че те е удостоилъ да видишъ Великото на живота, скрито въ малкото!

Радвай се, че си намѣрилъ своя Учитель.

Радвай се на онова в тебе, което расте и се развива, което расте и зрѣе.

Вѣрвай въ непостижимото! Вѣрвай въ невъзможното! Вѣрвай въ това и ще видишъ Вѣчната Реалность на Живота — Бога! Вѣрвай в тяхъ и ще дойдешъ до тѣхната

постижимость.

Богъ е Богъ на непостижимото, на невъзможното.

Той е създалъ свѣта за това. Съ Своето Слово Той разкрива небесата с милиардитѣ слънца!

Ако търсимъ възможното и постижимото — ние търсимъ човѣшкото; ако търсимъ невъзможното и непостижимото — ние търсимъ общуване съ Бога — Божественото! А това е пълнотата на Живота!

Пѫтятъ на невъзможното и непостижимото е Пѫть на реалнитѣ блага — пѫть на всички ценности въ живота.

Истинно е: Любовьта е Любовь на непостижимия Животъ; Мѫдростьта е Мѫдрость на непостижимата Видѣлина; Истината е Истина на необятната Свобода!

Страданията и мѫчнотиитѣ сѫ граница между възможното и невъзможното, между постижимото и непостижимото.

А непостижимото и невъзможното ни въвеждатъ въ Царството на необхватната и непресъхваща радость и ни разкриватъ Изворитѣ на безконечнитѣ дарувания на Духа

ТОВА Е ИДЕАЛЪТЪ НА ВЕЛИКИТѢ ДУШИ! — Души, които служатъ на Господа на всичката Пълнота, Животворящиятъ огънъ въ всичко.

Тѣ не търсятъ постижимото и възможното. За тѣхъ това е дѣло на миналото. Ала непостижимото и невъзможното е дѣло на бѫдещето — великия копнеж на душитѣ имъ!

За тѣхъ настоящето, дейностьта имъ и Животътъ е Любовьта, Видѣлината, Истината, Свободата.

Това сѫ пѫтищата, методитѣ, по които непостижимото и невъзможното ни разкриватъ красотата и простора на вѣчните обиталища на Духа, дето пребѫдватъ творческите сили на Космоса.

Отъ тамъ иде силата на Живота, свѣтлата мисъль на Духа!

Въ Него се вмѣстватъ всички велики блага!

Това е пѫть на Едного, пѫть на Съвършенното.

Това е пѫть на недостижимото — пътьтъ къмъ Свещенитѣ Извори на Живота!

Така се открива, изявява Вѣчниятъ, Безграничниятъ:

Азъ съмъ Пѫть на Любовьта!

Азъ съмъ Пѫть на Мѫдростьта!

Азъ съмъ Пѫть на Истината!

Гдето е Животътъ, Видѣлината, Свободата, тамъ съмъ.

 

КЪМЪ ИЗВОРИТѢ НА ЖИВОТА

 

Красивъ е Пѫтьтъ на Възхода!

Човѣшката душа върви по него.

Нѣкѫде стѫпва по остри камъни. Нѣкѫде пѫтьтъ е стръмень, и главоломни пропасти сѫ отъ дветѣ му страни.

Понѣкога пѫтьтъ е тѣсенъ като острието на ножъ.

Лицето ѝ я свѣтли. Въ очитѣ ѝ се чете една чудна свѣтлина на възторгъ и умиление.

Ярка звѣзда блѣсти надъ главата ѝ. Тя ѝ помага винаги. И всѣкога ходи съ нея. Тя пръска лѫчитѣ си наоколо и освѣтлява пѫтя ѝ.

Грамадни сѣнки отъ околните канари играятъ край нея.

Пѫтьтъ е труденъ, но тя не усѣща умора. Нѣма никакъвъ товаръ на гърба си, но се чувствува богата и силна!

Тя е радостна. Едно Слънце грѣе въ нея.

Сърдцето ѝ е сгрѣно отъ единъ вѫтрешенъ Огънь!

Тя мисли за тия, които сѫ долу въ долината.

Изкачва се нагоре къмъ шеметни висини за тѣхъ.

Всички долу ѝ сѫ мили и близки.

Тя иска да раздаде всичко, каквото има, на тия, които обича.

Чувствува, че не е сама. Усѣща около себе си присѫствието на хиляди свѣтли сѫщества, които я обичатъ и които тя обича.

На върха има единъ Изворъ, чиито води иматъ вълшебна сила.

Тѣ иматъ чудната сила да лѣкуватъ всѣкакви болни, да подмладяватъ стари, да съживяватъ умрѣли.

Тя отива нагоре само за хилядитѣ свои близки долу въ долината: болни, немощни, слаби, остарѣли и умирающи.

Близо е вече Върхътъ!

Като се върне, ще имъ занесе отъ кристалнитѣ струи на живота.

И ще имъ покаже Пѫтя.

И хиляди ще тръгнатъ по него!

КРАСИВЪ Е ПѪТЬТЪ НА ВЪЗХОДА!

Душата върви по него.

 

НА РАБОТА!

 

Пробудената душа казва:

— Мина дългата нощь.

Дигнатъ е воалътъ отъ моитѣ очи и азъ разбирамъ вече:

Всичко е Красота! Всичко е Радость! Всичко е Чистота! Всичко е Любовь!

Азъ обичамъ всички, понеже Красотата, Радостьта, Чистотата и Любовьта сѫ въ тѣхъ.

Ще отида при обезвѣренитѣ, за да имъ дамъ отъ Свѣтлината, въ която живѣя.

Ще отида при плачущитѣ, за да имъ дамъ моята радость.

Ще отида при отчаянитѣ, за да ги утѣша.

Ще отида при обремененитѣ, за да имъ дамъ отъ моята Любовь.

Ще отида при всички, за да се раздамъ на света!

И въ това е моята Радость!

Защото всички тѣ сѫ въ менъ, и азъ въ тѣхъ.

Азъ отивамъ да служа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...