Jump to content

1927_08_24 Свещениятъ часъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Пѫтьтъ на ученика", съборни беседи - 1927 г.
Първо издание: София, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

8 ч. в.

Свещениятъ часъ.

„Богъ царува на небето.

Богъ царува въ живота.

Да бѫде името Му благословено!“

 

Размишление.

Всѣка окултна наука, която принадлежи къмъ великата наука за живота, има за цѣль да просвети човѣшкия умъ и да облагороди човѣшкото сърце. Тя цѣли да внесе свѣтлина въ ума и топлина въ сърцето, като необходими условия за правилното развитие на човѣка. Отъ това гледище, умътъ и сърцето трѣбва да дойдатъ въ помощь на човѣка за изправяне на живота му.

И тъй, щомъ започваме да изправяме живота си, всички трѣбва да учимъ. Миналитѣ поколѣния се учили, сегашнитѣ поколѣния се учатъ, и бѫдещитѣ поколѣния ще се учатъ. Отъ кого? — Отъ свѣта, който Богъ е създалъ. Законитѣ, които Богъ е наредилъ, трѣбва да се изучаватъ, защото върху тѣхъ се гради личниятъ или индивидуалниятъ, умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. При това съграждане на живота се изучаватъ различни прѣдмети. Всичко въ природата се развива послѣдователно. Сѫщото нѣщо се наблюдава и въ свѣта. Най-първо ще се изучаватъ най-близкитѣ прѣдмети, които иматъ прѣко отношение къмъ насъ. Слѣдъ това ще се изучаватъ прѣдметитѣ, които засѣгатъ нашитѣ чувства и най-послѣ тия, които засѣгатъ нашия умъ.

Първо човѣкъ трѣбва да започне съ изучаване на твърдата почва, отъ която ще придобие устойчивъ характеръ. Тя придава стабилность на човѣка. Всѣки човѣкъ, който иска да придобие устойчивость, може да стане каменаръ, да дѣла камъни. Достатъчно е да дѣла камъни два-три мѣсеца, за да внесе този елементъ въ характера си. Човѣкъ може да придобие устойчивость не само чрѣзъ дѣлане на камъни, но и ако оре земята, ако обработва градини, лозя и други подобни. Съ тази работа той развива мускулната и костната си системи.

Вие казвате какъ да работимъ? Какви методи трѣбва да прилагаме за учене? Казвамъ: наблюдавайте природата, вижте, какъ работи тя и отъ нея се учете! Използувайте за вашето развитие методитѣ, съ които тя си служи. Прослѣдете, какво става съ водата, която пада отъ пространството. Нагледъ тя е чиста и пада въ видъ на росни капки или на дъждъ. Докато падне на земята, тя се напрашва отъ въздуха, било отъ прашинкитѣ, или отъ саждитѣ въ него; послѣ разтваря нѣкои газове, които се намиратъ въ въздуха, като сѫщеврѣменно поема и разни микроби. Въ този видъ вече водата не е чиста. Нейното движение, обаче, не спира тукъ. Тя прониква въ земята, дѣто срѣща пѣсъчливи пластове, прѣзъ които се прѣцѣжда или филтрира. Така прѣчистена, водата дохожда до извѣстни пластове, дѣто не се просмуква, но се събира на едно мѣсто и оттамъ, като си пробие пѫть навънъ, излиза въ видъ на чистъ, хубавъ изворъ. Тѣзи пластове сѫ прѣпятствия за водата, но тя се стреми да си пробие пѫть между тѣхъ и да вземе извѣстно направление.

По аналогия на това, казвамъ: мисъльта, която иде отъ Бога е чиста, но докато дойде до нашия мозъкъ, минава прѣзъ пространството, дѣто се напрашва и става нечиста. Вслѣдствие на това, тя трѣбва да слѣзе въ долнитѣ пластове, да се филтрира, т. е. да се прѣцѣди и отново да се върне чиста, каквато е излѣзла отъ Бога. Кои сѫ тия пластове, прѣзъ които човѣшката мисъль се прѣчиства? — Това е материалниятъ свѣтъ, въ който тя срѣща редъ прѣпятствия. Слѣдъ като прѣмине тѣзи прѣпятствия, тя излиза навънъ въ видъ на изворъ. Въ това отношение, всѣки човѣкъ е единъ постояненъ изворъ. Щомъ човѣкъ започне да мисли, той прѣдставлява вече единъ изворъ.

Казвамъ: всѣки отъ васъ най първо трѣбва да се стреми да бѫде отличенъ ученикъ. Всѣки день той трѣбва да отдѣля часть отъ врѣмето си за учене, да създаде въ себе си навикъ да учи. Ученикътъ трѣбва да се отличава съ обичь къмъ знанието, съ обичь къмъ науката. Той трѣбва да проучи, какво нѣщо е окултниятъ ученикъ и окултната наука, за да може да даде кратко опрѣдѣление на този въпросъ. Да бѫдешъ окултенъ ученикъ, не значи да натрупашъ въ главата си извѣстни познания върху различнитѣ прѣдмети, защото това може да дадатъ и другитѣ науки. Напримѣръ, отъ другитѣ науки вие можете да получите познания върху слънцето и неговия съставъ, разни теории за създаването на свѣта и т. н Съврѣменната химия пъкъ ще ви запознае съ елементитѣ, отъ които е създаденъ материалния свѣтъ, съ тѣхнитѣ свойства и съ службата имъ, която изпълняватъ въ неорганическия и органическия свѣтъ. Тя ще говори, напримѣръ, за ролята на водорода, кислорода, азота и вѫглерода въ тия два свѣта, но не и за ролята имъ въ психическия свѣтъ. Въ това отношение сѫ интересни не само физическитѣ сили на елементитѣ, но и тѣхнитѣ психически сили, на които тѣ сѫ проводници въ живата природа. Съврѣменната наука спомага на окултната, като ни запознава съ живата природа. Окултната наука, обаче, прѣдставлява въведение къмъ великата наука на живота.

Отъ окултно гледище, когато единъ Учитель разглежда нѣкакъвъ елементъ, той обръща внимание на материята, отъ която е създаденъ, на чистотата на тази материя, както и на различието между неговата материя и тази на сѫщия елементъ, но въ разнитѣ организми. Напримѣръ, той намира разлика между златото въ неорганическия и въ органическия свѣтъ. По аналогия на това, изтъква се разлика въ материята на човѣшкия мозъкъ у разнитѣ индивиди. Слѣдователно, хората се различаватъ, както по качествата на материята, отъ която е образуванъ тѣхниятъ мозъкъ, тъй и по качеството и количеството на силитѣ, които функциониратъ въ областьта на този мозъкъ. Окултната наука опрѣдѣля още и причинитѣ, поради които извѣстни добродѣтели сѫ развити повече или по-малко въ дадени хора. Тя казва: добъръ човѣкъ е онзи, който има повече връзки съ напрѣднали и възвишени сѫщества. Значи, по-голѣмото или по-малкото съприкосновение съ висшитѣ сѫщества, броятъ на допирнитѣ точки съ тѣхъ опрѣдѣля степеньта на човѣшката доброта. Когато дойдемъ до онѣзи велики сѫщества, които иматъ допирни точки направо съ Бога, за тѣхъ казваме, че тѣ почти сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ влизатъ вече въ плана на една по-висока еволюция отъ тази на земята.

Както и да ви описвамъ този висшъ свѣтъ, той е почти недостѫпенъ за сегашния човѣкъ, затова за сега ще се ограничимъ само съ разглеждането и проучването на земния животъ. Наблюдавайте, каква промѣна ще забѣлѣжите въ нѣкой младежъ, който е прѣкаралъ нѣколко години въ странство, дѣто е билъ въ съприкосновение съ видни, учени професори. Вие ще намѣрите промѣна въ външния му видъ, въ отношенията му съ другитѣ хора, въ начина на мисленето и т. н. На какво се дължи тази промѣна? — На съприкосновението, което е ималъ съ тия учени хора. Вие казвате: тѣ сѫ свѣтски хора. Не мислете така. Тия хора, които сѫ дошли до едно голѣмо концентриране на мисъльта си, до единъ пъленъ контактъ съ живата природа, иматъ и силно развитъ духовенъ животъ. Мнозина отъ тия учени хора сѫ окултни ученици, занимаватъ се съ окултна наука, но външно не се изявяватъ, че сѫ такива. Много отъ извѣстнитѣ химици и физици се занимаватъ съ окултната наука и черпятъ своитѣ знания направо отъ живата природа. Нѣма да цитирамъ имената на тия учени, но казвамъ, че такива сѫ сѫществували и въ древнитѣ врѣмена, но сѫществуватъ и днесъ.

Нѣкои питатъ: защо ни е окултната наука? — Въ нея ще намѣрите редъ начини и методи, какъ да си въздѣйствувате при различнитѣ състояния въ живота си, какъ да устроите живота си разумно и по какъвъ начинъ да разрѣшавате труднитѣ задачи. Запримѣръ, често се говори, че трѣбва да имаме търпѣние, но по кой начинъ да се приложи? Говори се, че трѣбва да бѫдемъ благи. Какъ да се постигне това? Говори се, че трѣбва да правимъ добро. Кой е най-разумниятъ начинъ, по който можемъ да правимъ добро на хората?

Ще ви дамъ единъ примѣръ отъ физическия свѣтъ. Прѣдставете си, че искате да извадите едно въгленче отъ отъня. По колко начина може да го извадите? — Или съ пръсти, или съ щипци. Какви ще бѫдатъ резултатитѣ при двата случая? — Въ първия случай, когато хванете въгленчето съ пръсти, бързо го хвърляте настрана, и прѣзъ цѣлия день сте недоволни, че сте се изгорили. Въ втория случай, когато сте го хванали съ щипци, вие сте свободни, независими, разнасяте го дѣто искате — нищо не ви смущава. Значи, щомъ искате да направите добро, може да употрѣбите единъ отъ двата метода — или съ пръсти, или съ щипци. Ще имате два различни резултата. Казвамъ: вие трѣбва да правите добро по втория начинъ — съ щипци. Искате да дадете нѣкому пари. Какво ще направите? — Ще намѣрите трето лице, чрѣзъ което ще прѣдадете паритѣ. Тогава вие сте свободни. Дадете ли самъ паритѣ на това лице, вие изгаряте пръститѣ си. Този човѣкъ ще дойде втори пѫть при васъ и ще ви каже: онзи день ми дадохте 1,000 лева, дайте ми сега още толкова! Хората отъ свѣта сѫ опитали този методъ, затова казватъ: „Огънь съ рѫка се не пипа.“ Може да го пипате съ рѫка, но резултатитѣ нѣма да бѫдатъ такива, както, ако бихте го хванали съ щипци.

Често хората смѣсватъ думитѣ „любознателность и любопитство.“ Сѫщо тъй често смѣсватъ желанието да се подобри материалниятъ животъ съ желанието да се подобри умствениятъ и духовниятъ животъ на човѣка. Това не е едно и сѫщо нѣщо. Да подобря материалния си животъ е едно благо, отъ което цѣльта на окултната Школа не се постига. Да подобря умствения и духовния си животъ, да просвѣтя ума си и да облагородя сърцето си, това влиза въ цѣльта на тази Школа. Да подобря материалния си животъ, значи да постигна такива знания, които утрѣ могатъ да изчезнатъ отъ моя умъ. Какво съмъ придобилъ? — Нищо. Мнозина отъ васъ сте свършили гимназия, други — университетъ, но питамъ: дѣ сѫ ония формули, дѣ сѫ всички теории, които сте учили прѣзъ това врѣме? — Почти всичко е забравено, изчезнало е отъ вашия умъ. Казвате: тогава защо е трѣбвало да учимъ? Не, изучаването на този материалъ е изпълнило своята служба. На врѣмето си то е било необходимо упражнение, една гимнастика за ума. Натрупването на нови впечатления отъ живота сѫ изгладили тия знания. Ето защо, човѣкъ самъ трѣбва да чисти, да измива своята паметь — своята библиотека отъ излишния прахъ. Мислитѣ прѣдставляватъ лабораторията на нашата паметь, дѣто сѫ складирани всички томове на нашето знание. Често тия томове сѫ прашасали отъ вѣковния прахъ на безумието, и така сѫ забъркани изъ библиотеката, че не знаемъ, дѣ се намиратъ. Прахътъ произтича отъ ненужнитѣ безпокойствия на ума, създадени отъ сегашния животъ.

Първата задача на ученика е да се научи какъ да се освободи отъ тия безпокойствия. Болестьта, запримѣръ, е ненужно безпокойствие. Боленъ си, страдашъ отъ възпаление на очитѣ, или отъ коремоболие, или отъ ревматизъмъ, или отъ разстройство въ нервната система — прѣмахни тия болести. Сиромахъ си, имашъ мѫчнотии въ живота си — прѣмахни тия прѣпятствия. Ученикътъ трѣбва да прѣодолява всички мѫчнотии и прѣпятствия въ живота си. Който иска да учи, боленъ не трѣбва да бѫде, и сиромахъ не трѣбва да бѫде. За обикновенитѣ ученици е позволено това, но окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи. На окултния ученикъ не е позволено да има недѫзи. Има ли нѣкакъвъ недѫгъ, той трѣбва да има търпѣнието и доблестьта да се лѣкува по всички правила, които окултната наука прѣпорѫчва. Вие не разбирате правилата на тази наука и казвате: Господъ ще ни излѣкува. Така казва и свѣтътъ. Оставите ли само Богъ да ви лѣкува, това е физически актъ, а не единъ вѫтрѣшенъ актъ на вашето съзнание. Когато Учительтъ ви прѣдаде единъ урокъ, и вие не го научите, трѣбва ли да казвате, че Учительтъ знае урока и ще ви го повтори? Не, веднъжъ урокътъ прѣдаденъ отъ Учителя, вие ще го научите и ще го приложите. Всѣки урокъ, както и всѣко окултно учение иматъ своето практическо приложение. Ако тѣ не се приложатъ въ живота ви, ще се създаде едно индиферентно състояние, при което мнозина ще се обезсърдчатъ и ще кажатъ: и това е обикновена наука! Отъ толкова години учимъ, но какво сме придобили? Както навсѣкѫдѣ, оставяте Учителя да прѣдава урока си, а вие не го научавате.

На мнозина отъ васъ съмъ далъ правила, какъ да се лѣкуватъ сами, и какъ да даватъ на други първа помощь. Всѣки отъ васъ, като ученикъ, трѣбва да знае тия правила и да ги прилага. Какъ лѣкувате главоболието, или бодежитѣ, или болкитѣ въ кръста и т. н? Не е достатъчно само да се констатира извѣстна болесть. Ние имаме особено гледище за болеститѣ. Болеститѣ сѫ дадени на хората за придобиване на смирение. Всѣка болесть е особена задача, съ която ученикътъ трѣбва да се справи. На всѣка болесть, която му се дава, той трѣбва да гледа като на особена привилегия. Всички болести се дължатъ на извѣстни микроби, малки сѫщества, които се развиватъ въ организма на човѣка. Значи, тѣ намиратъ въ вашия организъмъ достатъчно количество храна, съотвѣтна за тѣхното развитие. Какво трѣбва да правите? — Не имъ давайте такава храна, и тѣ ще си заминатъ. Отъ какво произтича главоболието? — Отъ ядене на мѫчносмилателна храна, която оставя излишъци въ стомаха. Тогава прѣчистването на стомаха не става правилно, канализацията му е поврѣдена нѣкѫдѣ, вслѣдствие на което се явява главоболие, а стомахътъ и устата започватъ да миришатъ. У извѣстни хора тази миризма се усѣща отъ разстояние 5 — 6 метра. Нѣкои хора, като не ядатъ 5 — 6 дни, започватъ да миришатъ неприятно. Когато окултниятъ ученикъ пости, отъ него лъха приятна миризма.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да работи за прѣчистване на тѣлото си. Нѣкои казва: за да се прѣчисти човѣкъ, той трѣбва да изтощи тѣлото си. Не, това е криво заключение. Вие трѣбва да правите разлика между плътьта и физическото ви тѣло. Ако плътьта ви отслабва, тѣлото ви не трѣбва да отслабва. Какво подразбирамъ подъ отслабване на плътьта? — Да се намалятъ низшитѣ желания у човѣка, т. е. желанията му да се възпитатъ. Низшитѣ желания не се криятъ въ физическото тѣло, но въ плътьта. Ето защо, за да възпитате тия желания, не трѣбва да измъчвате стомаха си. Наистина, понѣкога стомахътъ приема повече храна, но причината за това е желанието за ядене, което се крие въ единъ центъръ, който се намира около слѣпитѣ очи. Миризмата на нѣкое вкусно ядене възбужда този центъръ, у човѣка се поражда желание повече да яде, и тогава стомахътъ приема тази храна и се прѣтоварва. По този начинъ, именно, чрѣзъ силно желание за ядене, човѣкъ разваля стомаха си. Това е крайность, но ако стомахътъ приема по-малко храна, отколкото може, това е друга крайность. Когато окултниятъ ученикъ яде, той трѣбва да бѫде доволенъ отъ храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаешъ, какъ да ядешъ, това е наука, това е цѣла музика. И Писанието казва: „Ще ядете и за всичко, което Богъ ви е далъ, ще благодарите“.

Второ условие при храненето. Окултниятъ ученикъ трѣбва да избѣгва еднообразната храна. Нѣкой се подлага, напримѣръ, на картофенъ режимъ. Цѣлъ мѣсецъ се храни само съ картофи. Какво ще му допринесе тази храна? Другъ се храни цѣлъ мѣсецъ само съ череши. Трети — само съ грозде. Това не е правиленъ начинъ за хранене. Когато Богъ създаде първия човѣкъ, каза му: „Ще ядешъ отъ всички плодове въ тази градина, само отъ единъ плодъ нѣма да ядешъ — отъ плода на дървото за познаване доброто и злото.“ Така и вие, отъ всички плодове ще ядете — отъ забранения плодъ нѣма да ядете. Ако се хранишъ съ картофи, ще опиташъ всички видове: днесъ ще ядешъ бѣли картофи, утрѣ ще ядешъ червени. Ще опиташъ всички видове картофи и ще пристѫпишъ на друга храна. Ако се хранишъ съ череши, ще опиташъ всички видове череши. Ако се хранишъ съ грозде, по сѫщия начинъ ще опиташъ всички видове грозде. Винаги трѣбва да разнообразявате храната си, защото всѣки видъ храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човѣка има едно особено чувство, което на всѣко врѣме му подсказва, каква храна трѣбва да яде. Защо? Защото въ даденъ случай само въ тази храна човѣкъ ще намѣри ония специфични елементи, които сѫ необходими било за съграждане на организма, било за създаването на нѣкоя велика мисъль или нѣкое благородно чувство. Вие ще кажете: отдѣ ще намѣримъ тази подходяща храна? Виждате онзи художникъ, колкото бѣденъ и да е, какъ намира бои, четки. Щомъ сѫ нужни за работата му, отдѣто и да е, той ще ги намѣри.

Питамъ ви: какъ ще си обясните Христовитѣ думи въ притчата за онзи домостроитель, когото господарьтъ уволнилъ и поискалъ смѣтка за домостроителството? Този домостроитель си казалъ: „Що да сторя? Да копая — не мога. Да прося — срамъ ме е“. И най-послѣ казва: „Дойде ми на умъ, какво да направя“. И повиква едного отъ длъжницитѣ на господаря си и го пита: „Колко си длъженъ на господаря ми? В той му отговорилъ: „Сто вати масло.“ — Пиши 50! Пита втория: „Ти колко дължишъ на господаря ми?“ — Сто кора жито. Казва му: „Пиши 80!“ Както виждате, той не печели, а другитѣ печелятъ. Той си прави приятели. Христосъ казва по-нататъкъ: „Направете си приятели отъ богатството на неправдата, за да ви приематъ въ дома си, когато осиромашеете. Какъ ще разберете този стихъ? Той прѣдставлява единъ вѫтрѣшенъ законъ, който само окултниятъ ученикъ може да разбере. Онзи, който не познава този законъ, ще се държи въ буквата на нѣщата и ще се обърка. Ние имаме единъ външенъ моралъ, който е необходимъ за свѣта, но не и за насъ. За насъ е нужно дълбоко вѫтрѣшно разбиране на нѣщата, вмѣсто това, което прѣдставляватъ външнитѣ отношения въ свѣта.

Казвамъ: както всѣки човѣкъ отъ свѣта разбира своитѣ интереси, така и окултниятъ ученикъ трѣбва да разбира своитѣ интереси и тия на своитѣ другари. Всѣки ученикъ, който ходи въ училището, трѣбва еднакво да разбира, както своето положение, тъй и положението на другитѣ. Не разбира ли хората, както и себе си, той ще влѣзе въ голѣмо стълкновение съ тѣхъ. Всѣки ученикъ, който иска да си служи съ математиката, най-първо трѣбва да знае законитѣ и правилата, по които става събирането, изваждането, умножението и дѣлението. Постепенно той ще навлиза и въ по-сложнитѣ дѣйствия на висшата математика. Не знае ли елементарнитѣ нѣща, той не може да си служи нито съ математиката, нито съ геометрията.

Слѣдователно, живитѣ хора прѣдставляватъ за насъ почва, която трѣбва да изучаваме. Голѣмо изкуство е да знаемъ, съ кои хора трѣбва въ всѣки даденъ случай да дружимъ, да сподѣляме своитѣ мисли и чувства, да се подвизаваме заедно въ духовния животъ и т. н. „Съ единъ камъкъ кѫща не става,“ казва българската поговорка. Така е. За да съградите своето здание, много камъни ви трѣбватъ. Камънитѣ, това сѫ живитѣ хора, които ще взематъ участие въ този градежъ. Съ тѣхъ ще сподѣляте своитѣ мисли и чувства, своя животъ, безъ да ви критикуватъ. И тѣ ще сподѣлятъ съ васъ. Взаимно ще разглеждате единъ прѣдметъ и ще извадите общо заключение. Така само ще имате резултатъ, което показва, че между васъ има вѫтрѣшно разбиране, Слѣдъ това ще се раздѣлите приятелски, съ желание и втори пѫть да се срещнете. Да допуснемъ, че като окултни ученици, вие се събирате на обща молитва. Какво се изисква отъ васъ? — Сърцата и умоветѣ ви тъй да се отворятъ, че всички заедно да създадете велика вѫтрѣшна връзка съ невидимия свѣтъ, и всички да се почувствувате радостни и весели. За сега молитвата за васъ е дългъ, но не и резултатъ на единъ вѫтрѣшенъ Божественъ потикъ. Слѣдъ врѣме ще добиете този потикъ, и молитвата ще получи за васъ другъ смисълъ.

И тъй, като окултни ученици, въ първо врѣме ще изучавате окръжаващата природа и нейното влияние върху васъ, а именно: влиянието на врѣмето, на въздуха, на вѣтроветѣ, на цвѣтята, на плоднитѣ дървета, на изворитѣ, на водата и т. н. Окултниятъ ученикъ трѣбва да знае, каква вода да пие. Той трѣбва да пие най хубавата вода, защото тя дава най-добри условия за здравето, което е необходимо за проявлението на правата мисъль. Мисли ли ученикътъ право, той ще изпитва красиви, приятни чувства.

И сега, като на ученици, давамъ ви слѣдното правило: окултната наука не търпи излишно говорене. Вие може да говорите нѣкога повечко, но ако всѣкога говорите много, това не е правилно. Многото говорене е хабене на енергия. Въ Америка, напримѣръ, проповѣдницитѣ говорятъ извънредно много, вслѣдствие на което тѣ страдатъ отъ изтощаване на нервната система. Тамъ проповѣдничеството е достигнало висока степень на развитие. Излиза проповѣдникътъ на амвона да говори. Той иска да произведе ефектъ прѣдъ публиката съ своето краснорѣчие, но тъй се случва, че публиката остава индиферентна къмъ проповѣдьта му. Връща се този проповѣдникъ у дома си недоволенъ, разтревоженъ, съ намѣрение втори пѫть да не излиза да проповѣдва. Той отваря душата си, говори, а слушателитѣ му го посрѣщатъ съ студенъ душъ. Тѣзи сътресения произвеждатъ извѣстенъ родъ органически поврѣди въ организма на този проповѣдникъ. Надали има проповѣдници въ свѣта, които да не страдатъ отъ нервно разстройство и отъ окапване на космитѣ отъ главитѣ имъ. Това се дължи на вѫтрѣшно безпокойство въ тѣхъ. Тѣ навлизатъ въ една непозната область — не разбиратъ окрѫжаващитѣ хора. Проповѣдникътъ излиза да говори на извѣстна публика, безъ да я познава Той мисли само върху това, какъ да говори и колко повече да говори, безъ да има прѣдъ видъ, че ще бѫде подложенъ на такава критика, каквато никога въ живота си не е сънувалъ. Знаете ли, какви сѫ американцитѣ? Щомъ не имъ хареса нѣкой проповѣдникъ, тѣ казватъ: „Хлопа му нѣщо дъската!“ Често у хората се събужда, съзнателно или несъзнателно, желанието да запознаятъ свѣта съ своитѣ най-свещени идеи, но това е неправилно. Христосъ е казалъ: „Не давайте скѫпоцѣннитѣ си бисери на свинетѣ.“ Това правило не се спазва почти никѫдѣ, а особено въ България. И затова виждаме тия свине да хвърлятъ нашитѣ камъни върху главитѣ ни. Какво прави природата въ такъвъ случай? — Тя скрива дълбоко въ земята всички свои богатства, всички свои скѫпоцѣнни работи и никому не ги показва. Религиознитѣ хора, обаче, всичко, каквото иматъ, изнасятъ. на пазаръ. Защо? Защото не е тѣхно, тѣ не сѫ го придобили съ трудъ.

Най-първо, като ученици на окултната Школа, ще знаете: свято ще пазите свещеното знание, което имате, и нѣма да го изнасяте на пазаря. Вие ще го изнесете само прѣдъ тази душа, която мисли и разсѫждава като васъ, която има сѫщитѣ потици, като васъ. Съ нея само може да сподѣлите този свещенъ хлѣбъ. Съ всички останали хора може да размѣняте мисли върху общи въпроси, които сѫ достѫпни за тѣхния умъ. Напримѣръ, нѣкои ви запитватъ: какви сѫ вашитѣ понятия за Бога, какво е вашето вѣрую и т. н.? Вие сте готови веднага да дадете отговоръ. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да се въздържате, да не бързате изведнъжъ да изнасяте вашитѣ свещени идеи. Въ старо врѣме окултнитѣ ученици се подлагали на особенъ родъ самодисциплина — да се въздържатъ отъ много говорене. Въ това отношение, и вие трѣбва да правите опити, да не бързате да изнасяте знанието си вънъ прѣдъ свѣта. Знанието е плодъ, който зрѣе. Не давайте този плодъ другиму, прѣди вие да сте го опитали!

Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, какви резултати дава неспазването на този законъ. Прѣди години въ България усилено се третираше въпроса за ясновидството. Отъ нѣкои крайпланински български градове излизаха доста ясновидци, които имаха чудни видѣния, съобщения съ другия свѣтъ, но започнаха да парадиратъ прѣдъ хората съ тази си способность. Дѣ кого срещаха, започваха да разправятъ за своитѣ видѣния. Тия хора пъкъ прѣдаваха тѣхнитѣ видѣния на други, но съ нѣкакви малки прибавки, съ нѣкакви прѣувеличения. По този начинъ, отъ една страна тѣ станаха за присмѣхъ, а отъ друга страна започнаха да губятъ способностьта си, и видѣнията вече изчезнаха. Докато по-рано разправяха, че св. Петъръ, св. Георги имъ се явявали, вече нѣмаше какво да разправятъ, и съжаляваха, че сѫ изгубили дарбата си. Така е, всички светии вдигнаха знамената и си отидоха, а тѣ останаха самички и започнаха да се чудятъ, дали, наистина, св. Георги, св. Петъръ имъ се явявали нѣкога, или не. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че има нѣща, които могатъ да се казватъ на хората, но има и такива, които трѣбва да задържате само за себе си. Тия послѣднитѣ трѣбва да прѣдставляватъ запасъ, малъкъ капиталъ, отъ който само вие да се ползувате. Та всѣки човѣкъ трѣбва да има нѣщо свещено въ себе си, което свято да пази отъ всѣки чуждъ погледъ, отъ всѣко чуждо посѣгателство.

Казахъ по-рано, че понѣкога въ ученика се развива любопитството, вмѣсто любознателностьта. Напримѣръ, той вижда, че нѣкои говорятъ помежду си нѣщо, и казва: кажи ми, какво говорихте? Казвамъ: то не е за тебе. И да ти кажа, нѣма да се ползувашъ отъ него, нито по-добъръ ще станешъ. Така излиза. Ако му кажа извѣстна своя опитность, той ме подлага на критика въ себе си и казва: дали това, което ми каза, е истина, или сега го измисли? Прѣди малко дойде при мене единъ младъ човѣкъ и ми разправи, какво видѣние ималъ. Ако разкажа и на васъ неговото видѣние, мнозина ще се съблазните, нѣма да повѣрвате въ тия нѣща, защото въ това видѣние, наистина, има много невъзможни и недостѫпни нѣща за приемане отъ човѣшкия умъ. Човѣкъ трѣбва да има силна вѣра, за да приеме извѣстни нѣща. Къмъ видѣнията си и къмъ сънищата си вие трѣбва да се отнасяте съ голѣмо внимание. Ако ги приемате безогледно, ще се намѣрите въ опасно положение. Да не мислите, че всѣки сънъ има смисълъ. Не всичко, което виждате, или сънувате, или говорите, е отъ Бога. Трѣбва да провѣрявате тия нѣща, за да знаете, колко на сто отъ всичко, което става у васъ и около васъ, е вѣрно. Подлагайте на опитъ, както сънния си животъ, тъй и будния. Провѣрявайте, какъвъ процентъ отъ проявитѣ на вашата интуиция сѫ вѣрни. Изпитвайте се, да видите, колко отъ вашитѣ мисли и чувства се сбѫдватъ.

Направете слѣдния опитъ. Да кажемъ, че нѣкой вашъ приятель ви обѣщалъ да дойде у васъ въ срѣда, въ петь часа слѣдъ обѣдъ. Прѣди да е дошълъ още, задайте си въпроса, дали ще дойде, или не. Ако си отговорите, че ще дойде, чакайте съ търпѣние опрѣдѣления отъ него часъ, за да провѣрите. Запишете си точно въ колко часа сте си отговорили, че ще дойде. Ако не дойде, тогава, или вие сте се излъгали, или той се е размислилъ да не дохожда. Послѣ, провѣрете отъ него, въ колко часа се е отказалъ отъ намѣрението си да дохожда и защо, именно. Вие искате да бѫдете ясновидци, нали? Тогава направете другъ опитъ. Извадете часовника си и не го отваряйте. Застанете въ себе си тихо и спокойно, безъ бързане, и опрѣдѣлете слѣдъ това, колко е часътъ. Отворете часовника си и вижте, дали сте успѣли въ опита си, или има разлика и каква е тя. Има законъ, възъ основа на който можете точно да опрѣдѣляте часа. Ако не успѣете отъ първия, отъ втория, отъ третия опитъ, не се обезсърдчавайте, продължавайте по-нататъкъ, все ще успѣете да развиете това чувство. Нѣкой наши приятели не носятъ часовници, но сѫ развили въ себе си такава интуиция, че могатъ точно да опрѣдѣлятъ часа, нѣкой пѫть съ разлика половинъ часъ, а много често съ разлика само отъ петь минути. Има случаи, когато часовникътъ на нѣкого е спрѣлъ, но той не забѣлѣзалъ това нѣщо. Питатъ го: колко е часътъ? — Осемь. Другиятъ, който нѣма часовникъ, казва: трѣбва да има нѣкаква грѣшка; споредъ мене, часътъ е около десеть.— Тъй ли? Не може да бѫде! Провѣряватъ другъ часовникъ и се указва, че часътъ е наистина десеть. Значи, часовникътъ на първия е спрѣлъ. Дѣ е погрѣшката? — Въ часовника, който спрѣлъ и въ човѣка, който нѣма развита интуиция, а вѣрва само въ часовника си.

Та казвамъ: окултниятъ ученикъ трѣбва да има развита интуиция, затова ще работи за развиването ѝ. Интуицията е важно помагало въ живота на ученика. Който има развита интуиция, може да избегне много нещастия и неприятности въ живота си. Вземете най-простия случай. Искате да отидете на гости при нѣкой свой приятель. Запитайте се вѫтрѣшно, дали вашиятъ приятель е у дома си, или не. Ако почувствувате, че не е у дома си, не излизайте. Като се срещнете, провѣрете да видите, дали интуицията ви е вѣрна, или не.

Като ученици, вие трѣбва да развивате добри качества и способности. Запримѣръ, умътъ ви трѣбва да бѫде чистъ и свѣтълъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да има положителна вѣра, основана на великитѣ Божии закони — на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Богъ работи въ свѣта! Щомъ Богъ работи въ свѣта, трѣбва ли да се съмнѣвате? Разбирамъ да се съмнѣвашъ въ единъ невѣжа, но да се съмнѣвашъ въ единъ великъ мѫдрецъ, въ единъ великъ ученъ, това е необяснимо. Въ живота на учения човѣкъ погрѣшкитѣ сѫ изключения, а въ живота на простия — изключенията сѫ правила.

Окултниятъ ученикъ трѣбва да разполага съ силитѣ, които се криятъ въ неговата душа. Той трѣбва да прѣдвижда всичко, което може да му се случи, затова постоянно трѣбва да е на щрекъ, т. е. съзнанието му трѣбва да е будно. Ако умътъ на човѣка е буденъ, и здравето му е осигурено. Въ будния умъ нѣма прѣкѫсване на мисъльта. Той не се безпокои отъ това, което става, защото знае, че Богъ дѣйствува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Ако е допуснато извѣстно страдание или изпитание за нѣкого, то става по закона на Божия Промисълъ, затова то крие въ себе си нѣщо добро. Съ всѣко страдание Богъ иска да обърне вниманието ви къмъ нѣщо важно за васъ, т. е. Той иска да ви упѫти въ правата посока на живота. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ иска да стане богатъ, но това желание ще го спре въ еволюцията му, затова отъ невидимия свѣтъ го поставятъ при условия да изгуби и това, което до тогава ималъ. Щомъ желанието му да забогатѣе не се задоволява, тогава той го отправя въ друга посока, започва да се занимава съ музика, съ изкуство или съ наука. Съ това той се приближава вече къмъ единъ по-висшъ свѣтъ.

Значи, всички неприятности, страдания и изпитания въ пѫтя на ученика идватъ съ единствената цѣль да го отправятъ въ свѣта на хармонията, въ умствения свѣтъ, дѣто той може правилно да се развива. Само така ученикътъ ще разбере закона: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Бога“. Значи, всичко, каквото се случи въ живота на ученика, съдѣйствува му за добро. За ученика е казано: „Космитѣ на главата му сѫ прѣброени, и нито единъ косъмъ нѣма да падне безъ волята на Бога.“

И тъй, бесѣдитѣ, които ви сѫ дадени въ окултната Школа, трѣбва да се изучаватъ по особенъ начинъ, а не само да се четатъ. Всѣки за себе си трѣбва да извади най-важнитѣ мѣста отъ всѣка лекция и бесѣда и да ги приложи въ живота си. Знание безъ приложение не е знание. По сѫщия начинъ четете и проучавайте Библията. Нѣкой отъ васъ се спира на едно мѣсто, другъ на друго мѣсто, било отъ Стария или Новия Завѣтъ, и оттамъ черпи поука за нѣкоя своя мѫчнотия, или се поощрява отъ нѣкоя морална постъпка. Така можете да четете и книгитѣ на нѣкои видни автори. Не четете ли по този начинъ бесѣдитѣ, Библията или коя и да е книга, тѣ ще ви се видятъ еднообразни, и вие ще потърсите нѣкакво развлѣчение, но развлѣчението не е наука. Работете всички, за да придобиете концентрация въ мисъльта си.

Всѣки отъ васъ, който иска да бѫде ученикъ, нека си опрѣдѣли единъ свещенъ часъ за работа. Този свещенъ часъ може да бѫде или сутриненъ, или слѣдобѣденъ или вечеренъ. Прѣзъ това опрѣдѣлено врѣме прѣкарвайте въ дълбоко размишление, за да се справяте съ всички мѫчнотии, които ви се изпрѣчватъ на пѫтя. Като прѣмине този часъ на размишление, трѣбва да се почувствувате окуражени, опрѣснени, съ чисто сърце, за да можете съ нови сили да прѣкарате останалото врѣме отъ деня. На другия день пакъ ще прѣкарате свещения часъ въ размишление Като се справяте по този начинъ съ мѫчнотиитѣ въ живота си, ще се намѣрите въ положението на онзи задлъжнѣлъ търговецъ, който получава нѣколко чека и отива съ тѣхъ въ банката, да получи паритѣ и да си изплати дълговетѣ. Така и вие ще снимате отъ гърба си единъ по единъ своитѣ товари. Защо? — Имате отпуснатъ кредитъ, съ който да уравновѣсявате умствения си бюджетъ. Прѣзъ този свещенъ часъ ще се разговаряте съ всички окултни ученици на тази Школа, въ която сте и вие. Всички окултни ученици по цѣлия свѣтъ, както и въ духовния свѣтъ, се интересуватъ отъ вашия най-малъкъ духовенъ прогресъ. Тѣ се интересуватъ отъ васъ само за този малъкъ успѣхъ. И когато вие се намѣрите въ нѣкакво затруднение, тѣ веднага ви се притичатъ на помощь.

Казвамъ: свещениятъ часъ, който си опрѣдѣлите, ще спазвате прѣзъ цѣлата година и ще работите за изглаждане на недоразумѣнията, за наддѣляване на мѫчнотиитѣ и за вашето повдигане. На всѣки отъ васъ давамъ тази задача, именно: да намѣрите приблизително, кой е вашиятъ свещенъ часъ. Идната година да се явите съ тази придобивка — да знаете, кой е вашиятъ свещенъ часъ и съ кой часъ отъ деня съвпада. Нѣкои отъ васъ може да сѫ намѣрили този часъ, но които не сѫ го намѣрили, ще си опрѣдѣлятъ разни часове, докато откриятъ, кой е сѫщинскиятъ свещенъ часъ за тѣхъ. За всѣки ученикъ има по единъ опрѣдѣленъ свещенъ часъ. Този часъ може да е единъ и сѫщъ за нѣколко ученика. Когато попаднете въ този часъ, въ ума на всѣки едного отъ васъ ще дойде нѣкоя велика мисъль или нѣкое възвишено чувство — изобщо въ васъ ще дойде едно просвѣтление. Ако дадете мѣсто на тази мисъль или на това чувство, вие ще се повдигнете, но ако имъ въздѣйствувате, въ съзнанието ви ще настане тъмнина, и дълго врѣме слѣдъ това ще трѣбва да чакате, докато отново попаднете въ вашия свещенъ часъ. Свещениятъ часъ иде периодически, всѣки день, въ единъ и сѫщъ часъ прѣзъ деня. Вие ще различите този часъ отъ останалитѣ часове на деня по това, че той е по-интенсивенъ, иде съ по-засиленъ тонъ.

Азъ бихъ желалъ да проучавате примѣритѣ, които съмъ далъ въ бесѣдитѣ, защото въ всѣки примѣръ е вложенъ единъ великъ законъ, единъ великъ методъ, съ който човѣкъ може да работи за своето усъвършенствуване. Всичко друго може да изчезне, но примѣритѣ нѣма да изчезнатъ, защото тѣ сѫществуватъ въ живата природа. Както пѣтлитѣ всѣкога ще пѣятъ, тъй и примѣрътъ вѣчно ще сѫществува. Когато пѣтелътъ пѣе прѣдъ вратата на господаря си, знаятъ, че гостъ ще дойде. Когато пѣтелътъ пѣе много рано сутринь, хората знаятъ, че той прѣдсказва промѣна на врѣмето. Когато пѣтлитѣ пѣятъ нѣколко пѫти подъ редъ, у българитѣ има слѣдното повѣрие: щомъ запѣятъ трети пѫть, всичкитѣ лоши духове си отиватъ. Питамъ: какъ българитѣ разбиратъ езика на пѣтела? Това показва, че българинътъ е билъ нѣкога окултенъ ученикъ, и оттамъ знае тия нѣща. Тѣ разбиратъ значението на първото, на второто и на третото пѣние на пѣтела. Тия повѣрия, които сѫществуватъ въ народа, сѫ вѣрни. Между хората сѫществува и друго повѣрие, че когато паякъ се спусне отгорѣ, гостъ ще дойде. Дѣйствително, не се минава и половинъ часъ, гостътъ иде. Питамъ: какво отношение има между госта и спущането на паяка? Казвате: това е съвпадение. Може да е съвпадение, но щомъ това съвпадение е вѣрно, окултниятъ ученикъ трѣбва да отиде по-далечъ, да намѣри сѫщинската причина на тия явления, да разбере, отъ дѣ идватъ тия вѣрвания. Тия нѣща ни се виждатъ чудни, но това сѫ факти.

Вие, като ученици, трѣбва да изучавате тия нѣща, да наблюдавате растенията, животнитѣ и да вадите положителни научни данни за тѣхния животъ и развитие. Вземете, напримѣръ, пчелата. Тя се отличава съ силно развито обоняние и зрѣние. Човѣкъ може да усѣти миризмата на цвѣтята най-много на 5—6 м. разстояние, когато пчелата усѣща тѣхната миризма на 5—6—10 клм. разстояние. Тя познава отдалечъ, кои цвѣтя миришатъ и по миризмата имъ ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалечъ. Въ това отношение тя е ясновидка. Като излиза изъ кошера си, тя прави единъ голѣмъ крѫгъ, зърне отдалечъ цвѣтята и по права линия отива къмъ тѣхъ. Послѣ пакъ се повдига нагорѣ, зърне кошера си и по права линия отива къмъ него. Прѣмѣсти ли се кошера ѝ само единъ сантиметъръ, тя не влиза въ дупката направо, а се удря въ кошера. У нея има изработено вѣрно чувство за мѣрене. Казвамъ: ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултнитѣ ученици трѣбва да развиватъ своитѣ по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на ученитѣ геолози и други, какъ мислите, по какъвъ начинъ сѫ дошли тѣ до тѣзи данни? — Чрѣзъ своята интуиция. Иначе, тѣ не биха могли само по прѣдположение да се добератъ до такива положителни истини. Въ тия учени има едно вѫтрѣшно чувство, чрѣзъ което тѣ казватъ, че еди-кои си пластове сѫ били прѣди хиляди години въ едно положение, други — въ друго положение. Послѣ обясняватъ по какви причини сѫ станали промѣни съ тѣхъ и т. н.

Въ всѣка окултна Школа трѣбва да се създаде общъ интересъ къмъ практическа работа. Сѫщото се отнася и до васъ, ученицитѣ на тази Школа. Вие трѣбва да се заемете практически съ учението, за да придобиете единъ ефективъ, една реална сума, съ която да боравите въ живота си. Мнозина отъ васъ боледувате. Тия болести прѣдставляватъ задачи за васъ. Обикновенитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ по какъвто начинъ искатъ, но окултнитѣ ученици могатъ да се лѣкуватъ съ силата на молитвата и на своя умъ. Кое е по-хубаво, да платите на единъ лѣкарь 100-200 лв., безъ да сте сигурни въ излѣкуването, или да насочите ума си въ правилна посока и да се обърнете къмъ Бога? Често дохождатъ при мене нѣкои болни и ме питатъ: да викаме ли лѣкарь? Казвамъ: ако се страхувате, викайте лѣкарь, но постѫпете по слѣдния начинъ. Като дойде лѣкарьтъ, кажете му: азъ съмъ боленъ. Изслѣдвайте болестьта ми и кажете, ще оздравѣя, или не. Ако ми кажете, че ще оздравѣя и стане така, безъ да приемамъ лѣкарства, азъ ще ви дамъ добро възнаграждение. Ако ми кажете, че нѣма да оздравѣя, нищо нѣма да ви платя. Ако той каже, че ще оздравѣете, по този начинъ вие ще се свържете съ лѣкаря и дѣто ходите, каквото правите, повтаряйте въ себе си думитѣ: „ще оздравѣя, ще оздравѣя“. Нѣма да се мине много врѣме, и вие наистина ще оздравѣете. Ако не кажете така на лѣкаря, той ще дойде при васъ, ще ви прѣгледа, ще намѣри, че болестьта е сериозна и ще ви посъвѣтва да ви направятъ операция. Ще се подложите на операция, но слѣдъ това ще се яви нѣкакво усложнение. За хората отъ свѣта е позволено да се подлагатъ на операции, но на окултния ученикъ не е позволено. Операциитѣ сѫ излишни страдания. Който служи на Бога, не може да бѫде боленъ. Казвате: ние служимъ на Бога, но страдаме отъ извѣстни болести. Всѣки отъ васъ, който боледува, това показва, че е нарушилъ нѣкои отъ законитѣ на разумната природа.

Прѣзъ този съборъ азъ дадохъ на всинца ви извѣстни нареждания, които нѣкои отъ васъ не спазиха, вслѣдствие на което заболѣха. Напримѣръ, азъ казахъ да пиете вода само отъ изворчето, защото тя е изложена на слънце и е топла. Като пиете тази вода, нѣма да се простудявате. Други нѣкои ядоха студени дини, пиха лимонада за разхлаждане, но стомахътъ имъ се разстрои. Не е позволено на окултния ученикъ да пие бира, лимонада, вино и други спиртни питиета. Само виното прѣпорѫчвамъ, като лѣчебно срѣдство, и то въ краенъ случай, за стопляне на стомаха. Казвате: сладко вино можемъ ли да пиемъ? — Можете. Когато ядете плодове, трѣбва да ги измивате и изчиствате хубаво. Гроздето измивайте добрѣ отъ синия камъкъ, а крушитѣ, ябълкитѣ и другитѣ плодове изчиствайте добрѣ, особено ако сѫ малко загнили. Слѣдъ това ги измивайте съ топла вода. Вие не мислите върху това и си казвате: моятъ стомахъ носи. — Понѣкога носи, а нѣкога протестира. Вземете като правило слѣдното: всичко, което внесете въ устата си, да бѫде абсолютно чисто!

Чистотата е необходимо качество за окултния ученикъ, затова, научете се да си миете рѫцѣтѣ най-малко три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Ако ги миете десеть пѫти на день, още по-добрѣ. Сѫщо тъй, по три пѫти на день ще измивате краката си, лицето си и подъ мишницитѣ. Подъ мишницитѣ има особени жлѣзи, чрѣзъ които се отдѣля потьта, и ако тия части на тѣлото не се миятъ често, зараждатъ се различни болести. При измиване на лицето, рѫцѣтѣ, краката, подъ мишницитѣ, добрѣ е кожата да остане малко влажна, за да може тази влага да се всмукне отъ организма. Това всмукване на водата ще ви прѣдаде по-голѣма свѣжесть и бодрость. Ето защо, като се миете, леко се изтривайте съ кърпа. На всички, а особено на тия, които сѫ чиновници, прѣпорѫчвамъ и слѣдното измиване: като се върнете на обѣдъ, съблѣчете си горнитѣ дрехи, вземете стомничката съ вода, която сте донесли още отъ сутриньта, или отъ прѣдишния день, и залѣйте се съ нея отъ главата до краката. Слѣдъ това леко се изтрийте. Ще облѣчете чисти, сухи дрехи. Тъй измити и прѣоблѣчени, ще отправите благодарствена молитва на Бога за водата която ви е, далъ и тогава ще се нахраните. Така ще се почувствувате освѣжени и бодри. Слѣдъ това ще отидете на работа. Всѣки, който изпълни тия съвѣти, всѣкога здравъ и бодъръ ще бѫде. Приложите ли тия методи, най-малко 75 % ще имате отлични резултати.

И тъй, първото нѣщо, което искамъ отъ васъ, като ученици на окултната Школа е да започнете отъ физическия свѣтъ и постепенно да вървите къмъ духовния. Вие може да искате изведнъжъ да влѣзете въ духовния свѣтъ, но трѣбва да знаете, че за този свѣтъ се изисква здраве, сила. Духовниятъ свѣтъ прѣдставлява планински върхъ, на който трѣбва да се качите. Питамъ: какъ ще се качите на този планински върхъ, ако не сте здрави, или ако нѣмате сили? Когато се качвате на кола, на конь или на тренъ, тамъ не се изискватъ толкова сили.

Казвамъ: тия правила, които ви давамъ, ще пазите свещено, само за себе си. Приложете ги, опитайте резултатитѣ имъ и тогава ги прѣпорѫчвайте на другитѣ хора. Прѣпорѫчвате ли ги на други, прѣди вие да сте ги опитали, тѣ ще изгубятъ влиянието и силата си. Ако срещнете нѣкой човѣкъ, който, безъ да знаете, е ученикъ на Школата, и се интересува отъ тѣзи методи, дайте му ги. Всѣки, който искрено се интересува отъ тѣзи методи и ги прилага, ще има добри резултати.

Вие, като ученици на тази Школа, имате много теоретически познания, но трѣбва да ги приложите на практика. Чрѣзъ практиката вие ще си изработите добри навици, необходими за подържане на бодъръ и веселъ духъ. При най голѣмитѣ си изпитания окултниятъ ученикъ трѣбва да проявява вѣра, търпѣние и въздържание. Каквото затруднение и да му се случи, той трѣбва да си каже: ще се оправи тази работа. Азъ ще проуча този въпросъ, макаръ и слѣдъ много години. Това значи силенъ ученикъ. Силниятъ ученикъ никога не отпада духомъ. Той не отлага въпроситѣ за далечното бѫдеще, но работи, проучва всѣки въпросъ, защото знае, че бѫдещето е сега, днесъ. Щомъ учите, щомъ работите, вие и сега, и за въ бѫдеще ще бѫдете добри, отлични ученици. Живата природа е всѣкога въ услуга на добритѣ ученици. Бѫдете ревностни въ учението, и прѣдавайте тази ревность и на другитѣ!

Нѣкои отъ васъ питатъ: по какво се отличава окултния ученикъ отъ обикновенитѣ хора? — Различието седи въ това, че окултниятъ ученикъ прѣодолѣва всички мѫчнотии въ живота. За него Истината е идеалъ, Мѫдростьта — цѣль, а Любовьта — реализиране.

„Само Божията Любовь носи пълния животъ!“

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...