Jump to content

1940_08_16 Господаруване и слугуване


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Господаруване и слугуване

Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ хора, които да прилагатъ правдата. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ. Правдата има предъ видъ нуждитѣ на всички живи сѫщества. Тя ги осигурява за единъ день. Щомъ е така, и човѣкъ трѣбва да се грижи само за единъ день. Щомъ осигури единъ день, той е осигурилъ всички дни. — Защо? — Защото този день е Божественъ. Божествениятъ день включва всички дни. Откакъ свѣтътъ сѫществува, правдата се прилагала къмъ всички хора и народи. На времето си еврейскиятъ народъ минаваше за избранъ отъ Бога, но понеже разпна Христа, и до днесъ още носи последствията за извършеното престѫпление. Като не знаятъ причината за своитѣ страдания, евреитѣ преживяватъ голѣми противоречия. Не само евреитѣ, но всички хора, безъ изключение, се натъкватъ на противоречия и се питатъ, защо страдатъ. Тѣ не подозиратъ, че противоречията имъ произлизатъ отъ тѣхното съзнание. Щомъ съзнанието имъ се изчисти отъ заблуждения, противоречията сами по себе си ще изчезнатъ. Може ли да бѫде свободенъ отъ противоречия онзи, който критикува хората?

Той седи съ часове и разсѫждава, кой е кривъ и кой правъ. Критиката не влиза въ хармоничния животъ. Искате ли да се освободите отъ противоречия, дигнете се въ свръхсъзнанието си и разглеждайте въпроситѣ оттамъ.

Какво представя справедливостьта? Тя е качество на Духа. Тя има Божественъ произходъ. Любовьта, мѫдростьта и истината въ човѣка трѣбва да се рѫководятъ отъ справедливостьта. Въ отношенията на хората отъ петата раса силата решава въпроситѣ. Слабиятъ трѣбва да се подчинява на силния. Между хората на шестата раса справедливостьта ще решава въпроситѣ. Превъзходството на човѣка надъ животнитѣ не седи въ силата му, но въ неговия умъ. Има животни по-силни отъ човѣка, но човѣкъ ги е подчинилъ на себе си съ своя умъ. На физическия свѣтъ човѣкъ решава въпроситѣ съ ума си, а на Божествения свѣтъ — съ прилагане.

Нѣкои мислятъ, че, за да прилагатъ, сѫ нужни условия. Условията сѫ дадени вече. Нищо друго не ви остава, освенъ да прилагате. Не мислете, че всичко знаете. Като прилагате, ще видите, какво знаете и какво не знаете. Въ приложението човѣкъ трѣбва да остави себе си на последенъ планъ. Това значи: интересътъ на другитѣ хора да бѫде твой интсресъ. Младата мома напуща дома на родителитѣ си преждевременно и отива при своя възлюбснъ, защото мисли, че той ще я обича повече. Тя иска да нареди своитѣ работи и забравя интереситѣ на родителитѣ си. По този начинъ тя забърква една каша, въ която първо себе си омотава. Така постѫпватъ и религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора. Кой човѣкъ не страда, ако отдаде всичкото внимание само на краката си за смѣтка на останалитѣ органи? Щомъ ти е даденъ единъ организъмъ като нѣщо цѣло, ще се грижишъ еднакво за всички удове, външни и вѫтрешни. Следователно, всички хора, като удове на Великия Божественъ организъмъ, трѣбва да се грижатъ едни за други, да не остане нѣкой въ лишения.

Като е дошълъ на земята да се учи, човѣкъ трѣбва да живѣе въ любовь първо съ себе си, а после и съ своитѣ ближни. Любовьта прави човѣка внимателенъ и досѣтливъ. При единъ богаташъ дошълъ единъ беденъ човѣкъ. Богагиятъ сложилъ трапеза на бедния. Той започналъ да яде направо съ пръститѣ си, понеже никога не употрѣбявалъ вилица, лъжица и ножъ. Богатиятъ веднага турилъ настрана вилицитѣ и лъжицитѣ и придружилъ госта въ яденето, но по сѫщия начинъ, безъ вилица и лъжица. Той се приспособилъ къмъ госта си, а не гостътъ къмъ него.

За да придобиятъ качествата на любовьта, хората сѫ поставени на специаленъ режимъ — масажиране. Днесъ всички хора минаватъ презъ специални разтривки, докато развиятъ нѣщо ценно въ себе си. Външно, или вѫтрешно, всички хора минаватъ подъ рѫката на сѫдбата, която имъ прави разтривки. Дали. виждате това, или не виждате, не е важно. Никой не може да избѣгне разтривкитѣ. Дето и да отидете, едно и сѫщо нѣщо ви очаква — разтривка. Ще кажете, че сте виденъ човѣкъ, не искате да минете презъ участьта на всички. — Щомъ сте виденъ човѣкъ, кажете, отде идете и накѫде отивате. Вие сте дошли на земята инкогнито, преоблѣчени въ други дрехи, и сами не знаете, кой сте и отде идете. Ще кажете, че се познавате. — Отчасти само. Ако сте видѣли единъ човѣкъ въ детинството му, когато е билъ петгодишно дете, ще го познаете ли днесъ, когато е станалъ 120 годишенъ дѣдо? Ако въ далечното минало си билъ царь, а днесъ си овчарь, помнишь ли нѣщо отъ царуването си? Сега си детрониранъ царь, но нищо не помнишъ и мълчишъ.

Казано е въ Писанието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. Какво повече искате отъ това? Какво по-голѣмо величие може да бѫде човѣкъ отъ това, да е направенъ по образъ и подобие Божие? Не само това, но колко още блага сѫ дадени на човѣка! Въ една легенда за създаването на свѣта и за разпредѣляне на благата по земята се казва, че най-после се явилъ българинътъ при Господа и поискалъ отъ Него сила. — Взеха я вече, отговорилъ Богъ. — Какво остана за мене? — Почти всички блага сѫ раздадени вече. Като помислилъ известно време, българинътъ казалъ: Работата дадена ли е на нѣкого? — Тя е единственото свободно благо. — Тогава, дай на мене работата. Българинътъ взелъ работата и благодарилъ, че и за него останало нѣкакво благо. Наистина, велико нѣщо е човѣкъ да работи.

И тъй, каквото и да се случи въ живота ви, благодарете и се поучавайте. Видите ли, че нѣкой страда, благодарете на Бога. Ако той не страдаше, вие щѣхте да страдате. Нѣкой падналъ въ трапъ. Благодарете, че ви спасилъ. Ако той не бѣше падналъ, вие идехте следъ него, и непремѣнно щѣхте да паднете въ трапа. Съ падането си той спасилъ ония, които идатъ следъ него. Нѣкой открадналъ хлѣба ти. Кажи въ себе си: Благодаря за случилото се. Никога не ми е било така леко, както сега. Богатъ си, но нѣкой те обралъ, задигналъ паритѣ ти. Кажи си: Благодаря, че осиромашахъ, защото е казано, че богатиятъ не може да влѣзе въ Царството Божие.

Всички хора искатъ да бѫдатъ щастливи. Щастието и нещастието зависятъ отъ господаруването и слугуването. Ако знаешъ, какъ да господарувашъ и какъ да слугувашъ, ти ще бѫдешъ щастливъ. Ако не знаешъ, какъ да господарувашъ и да слугувашъ, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Природата държи смѣтка за всичко. Единъ день тя ще те пита: Какъ използува енергиитѣ, които ти дадохъ? Ако си ги използувалъ разумно, ти ще бѫдешъ щастливъ; ако не си ги използувалъ разумно, ще бѫдешъ нещастенъ. Ако носишъ на гърба си товаръ, който ти подхожда, ще бѫдешъ щастливъ; ако носишъ товаръ, който не ти подхожда, т. е. не е по твоитѣ сили, ти ще бѫдешъ нещастенъ. Ако дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ щастливъ; ако не дадешъ мѣсто на любовьта въ себе си, ще бѫдешъ нещастенъ.

Какъ изявява човѣкъ любовьта си? Докато не е обикналъ нѣкого, той го храни; щомъ го обикне, заставя го той да храни хората. Съ други думи казано: когато обичашъ, ти слугувашъ; когато тебе обичатъ, ти господарувашъ.

*

12. Беседа отъ Учителя, държана при

седемтѣ рилски езера, 16 августъ, 1940 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...